№ 1108
гр. София, 31.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110209898 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63д от ЗАНН, вр. чл. 144 от АПК,
вр. чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила жалба от директора на РД „АА“ гр.
София срещу решение № 396/24.01.2023 г., постановено по НАХД №
9898/2022 г. по описа на СРС, НО, 133-ти състав, в частта му, в която РД
„АА“ гр. София е осъдена да заплати по сметка на жалбоподателя „Н.“ ЕООД
сумата от 300 лева, представляващи разноски по делото за платен адвокатски
хонорар. В жалбата се твърди, че неправилно са присъдени разноски в полза
на жалбоподателя, тъй като по делото своевременно е направено възражение
за прекомерност, още с изпращане на преписката на съда. Препис от жалбата
е изпратен на ответната страна. В указания срок е постъпил отговор от
процесуалния представител на жалбоподателя с мотивирано становище за
неоснователност на жалбата, като се изтъква, че договореният и платен
хонорар е в минималния размер по Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (актуален към онзи момент).
Настоящият съдебен състав, като се запозна с жалбата от въззиваемата
страна и отговора на жалбоподателя, намира, че не са налице основания за
изменение на атакуваното решение в частта разноските. С оглед изхода на
делото (който не е оспорван) право на разноски има жалбоподателя.
Направеното възражение за прекомерност на претендирания по делото
адвокатски хонорар (още в писмото, с което преписката е изпратена на съда)
не преклудира правото на разноски на жалбоподателя, единствено дава
възможност на съда да съобрази дали претендирания размер съответства на
обема работа с оглед фактическата и правна сложност на делото. При всички
случаи присъдената сума за адвокатско възнаграждение не може да е по-
малка от съответния размер (според вида дело) съобразно Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно чл.
1
18, ал. 2 от тази наредба „Ако административното наказание е под формата
на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение.“ Съобразно чл. 7, ал. 2, т.
2 от наредбата „За процесуално представителство, защита и съдействие по
дела с определен интерес възнагражденията са следните: … т. 2. при
интерес от 1000 до 10 000 лв. – 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв.“.
Т. е. поискания хонорар от 300 лв. се явява под минималния размер по
наредбата, но доколкото е поискана и са представени доказателства за
плащане именно на тази сума, съдът няма как да присъди повече. Отделно от
изложеното това е бил минималният размер съобразно наредбата към
момента на подписване на договора за правна помощ. Ето защо не са налице
основания за изменение на съдебното решение в тази част.
Воден от горното и на основание чл. 63д от ЗАНН, вр. чл. 144 от АПК,
вр. чл. 248 от ГПК, Софийският районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от директора на РД „АА“ гр. София
срещу решение № 396/24.01.2023 г., постановено по НАХД № 9898/2022 г. по
описа на СРС, НО, 133-ти състав, за изменение на решението в частта му, в
която РД „АА“ гр. София е осъдена да заплати по сметка на жалбоподателя
„Н.“ ЕООД сумата от 300 лева, представляващи разноски по делото за платен
адвокатски хонорар.
Определението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София - град в 14 - дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2