№ 28
гр. Враца, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Пенка П. Петрова
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно
гражданско дело № 20221400500440 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от адвокат И. Г.,
в качеството му на особен представител на З. А. К. и Т. А. К., против решение
№ 260039/31.08.2022 г. на Районен съд – Бяла Слатина, постановено по гр.д.
№ 847/2019 г., В ЧАСТТА МУ, с която жалбоподателите са осъдени да
заплатят на ищците Ц. Л. П. и Е. Г. П. сумата от 3200 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 20.06.2019 г. до окончателното й
изплащане.
В жалбата се твърди, че от събраните в първоинстанционното
производство доказателства не може да се приеме за доказано кой и на какво
основание е обитавал процесния имот в периода от 01.10.2016 г. до
20.06.2019 г., както и че жалбоподателите са получили сумата от 3200 лв.
Твърди се, че въпреки липсата на безспорни доказателства, обжалваното
решение е основано на показанията на сина на ищеца и на внук на ищцата,
които пресъздават информация, чута от съседи. Посочва се, че ако се приеме
за доказано, че сумата е била получена от жалбоподателите, то е следвало те
да бъдат поканени от ищците да заплатят търсения наем.
Иска се отмяна на обжалваното решение в тази му част.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК от въззиваемите Ц. Л. П. и Е. Г. П., чрез
адв. М. М., е постъпил общ отговор, с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна. Поддържа се, че районният съд правилно е кредитирал
показанията на свидетеля, които установяват допускането на наематели от
ответника в къщата, като пресъздават и непосредствено възприети от него
1
факти и обстоятелства.
Иска се решението на районния съд да бъде потвърдено в обжалваната
му част.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и
срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК
въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим
в обжалваната му част.
За да се произнесе по правилността на решението в обжалваната
му част, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Районен съд-Бяла Слатина е сезиран с искова молба на Ц. Л. П., ЕГН
********** и адрес: гр.*** и Е. Г. П., ЕГН ********** и адрес: гр.***, чрез
пълномощника им адв.М. М. от ВрАК, с която против З. А. К., ЕГН
********** и Т. А. К., ЕГН **********, и двамата с адрес: с.***, е предявен
иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване правото на собственост на
ищците и осъждане на ответниците да отстъпят собствеността и предадат
владението по отношение на подробно описания в исковата молба недвижим
имот, находящ се в с.***, както и с иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за
осъждане на ответниците да им заплатят сумата от 3200,00 лв.,
представляваща стойността на това, с което същите са се обогатили за сметка
на ищците без правно основание, до размера на това, с което е намалено
имуществото на ищците, ведно със законната лихва върху исковата претенция
от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и
сторените по делото съдебни и деловодни разноски.
В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на недвижим
имот, находящ се в с.***, представляващ дворно място с площ по кадастър
823 кв.м., с кадастрален № 222 в квартал 92, владеещо се в кадастрални
граници, а по регулация, неприложена на място, отреден за УПИ II,
планоснимачен № 222 в квартал 92 по регулационния план на селото, одобрен
със Заповед № 112/29.07.2018 г. на Кмета на общ.Бяла Слатина, с площ 790
кв.м., ведно с намиращите се в него масивна жилищна сграда на дървен
гредоред, дървена покривна конструкция и покрив от цигли, построена през
1960 г. със застроена площ от 70 кв.м., масивна жилищна сграда на дървен
гредоред, дървена покривна конструкция и покрив от цигли, построена през
1962 г., със застроена площ от 38 кв.м. и паянтова стопанска сграда на дървен
гредоред, дървена покривна конструкция и покрив от цигли, построена през
1960 г., със застроена площ от 12 кв.м., при граници: ***, кадастрален № 223
/УПИ III-223/, кадастрален № 365 / УПИ XVIII-365/ и кадастрален № 366
/УПИ I-366/. Поддържа се, че имотът е собственост на ищците по наследство
и давност и на това основание същите са се снабдили с нотариален акт № 125,
том III, рег.№ 3979, дело № 487/03.08.2016 г. по описа на Нотариус № 010,
гр.Бяла Слатина, вх.№ 2701/03.08.2016 г., акт № 167, том 6, дело № 1044/2016
г. по описа на Служба по вписванията гр.Бяла Слатина. Твърди се, че след
смъртта на наследодателят им Д. Ц. П. ищците отишли в имота си и
установили, че в него живеят ответниците, които се самонастанил там, като
2
им заявили, че имотът е тяхна собственост и са го закупили от трето лице.
Поддържа се, че въпреки многократните искания на ищците ответниците да
им освободят имота, ответниците отказвали и през това време давали имота
под наем на трети лица. През месец декември ищците си намерили купувач на
имота и си запазили час при нотариус за 19.12.2018 г. за оформяне на
сделката по нотариален ред, но на предния ден купувачът се отказал от
сделката, тъй като разбрал, че в имота има самонастанили се лица, които не
желаят да го освободят. Твърди се, че в резултат на неправомерните действия
на ответниците и без да е налице правно основание за това, имущественото
състояние на ищците се намалило със сумата от 3200,00 лв., като намалението
се изразява в пропуснати ползи от ползването и отдаването под наем на
имота, а във връзка с това ответниците са се обогатили за сметка на ищците
със същата сума, като обогатяването се изразява в следното: за периода от
01.10.2016 г. до 01.06.2019 г. – 32 месеца по 100,00 лв. на месец.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците, чрез назначения им от съда
особен представител, са депозирали писмен отговор, с който оспорват
исковата молба и молят съдът да отхвърли исковете като неоснователни и
недоказани.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни
доказателства.
С обжалваното решение № 260039/31.08.2022 г. на Районен съд – Бяла
Слатина, постановено по гр.д. № 847/2019 г., е уважен предявеният иск с
правно основание чл.108 ЗС, като ответниците З. А. К. и Т. А. К. са осъдени
да възстановят собствеността и да предадат на Ц. Л. П. и Е. Г. П. владението
върху собствения им недвижим имот, находящ се в с.***. Със същия съдебен
акт е уважена и исковата претенция по чл.59 ЗЗД и ответниците са осъдени да
заплатят на ищците сумата от 3200,00 лв., представляваща стойността на
това, с което същите са се обогатили за сметка на ищците, ведно със
законната лихва върху тази сума от 20.06.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и на направените разноски по делото в размер на 1600,54
лв.
Първоинстанционното решение е обжалвано от ответниците в частта, в
която е уважен искът с правно основание чл.59 ЗЗД, като в останалата му
част, с която е уважен предявеният иск по чл.108 ЗС, не е обжалвано от
страните и е влязло в законна сила. Така между страните е безспорно
установено със силата на пресъдено нещо, че ищците са придобили право на
собственост върху процесния имот по наследство и давностно владение, въз
основа на което същите са се снабдили с нотариален акт № 125, том III, рег.№
3979, дело № 487/03.08.2016 г. по описа на Нотариус № 010, гр.Бяла Слатина,
вх.№ 2701/03.08.2016 г., акт № 167, том 6, дело № 1044/2016 г. по описа на
Служба по вписванията гр.Бяла Слатина, както и че ответниците са
упражнявали фактическа власт върху посочения имот при липса на правно
основание.
Въззивният съдебен състав намира решението на районния съд в
обжалваната му част за неправилно по следните съображения:
Предявеният иск за сумата от 3200 лв.е с правно основание чл. 59,
3
ал.1 ЗЗД, предвиждащ, че всеки който се е обогатил без основание за сметка
на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването.
Уважаването на иска предпоставя кумулативното наличие на следните
предпоставки: обедняване на ищеца, обогатяване на ответника и връзка
между обогатяването и обедняването, произтичаща от един или няколко
общи факта. В случаите, когато се ползва чужда вещ без основание,
неправомерно лишеният от ползване собственик на имота търпи обедняване,
изразяващо се в лишаването му от възможността да реализира облаги от
имота/вещта, а ползващият имота несобственик се обогатява, тъй като
реализира имуществена облага, изразяваща се в спестен от него наем, който
би следвало да плаща за ползването на имота/вещта. Ето защо собственикът
има право на обезщетение, което трябва да бъде определено в съответствие с
принципите на неоснователното обогатяване в размер на свободния пазарен
наем.
В случая, с уважаването на иска по чл.108 от ЗС, решението за което е
влязло в законна сила, тъй като не е било обжалвано от страните, е признато
за установено както че ищците са собственици за описания в исковата молба
недвижим имот, така и че имотът е бил ползван от ответниците без
основание. Силата на пресъдено нещо на решението на РС-Бяла Слатина в
частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС,
обвързва страните и съда в две насоки - от една страна с признатото право на
собственост на ищците върху имота, а от друга страна с признатото ползване
на имота от ответниците без основание. По тази причина на ищците следва
да се признае правото да претендират обезщетение за това, че имотът им е
бил ползван без основание.
Спорен между страните обаче е останал въпроса налице ли е
обогатяване на ответниците като елемент от фактическия състав за уважаване
на иска по чл. 59 ЗЗД, като във въззивната жалба се съдържат доводи, че
липсват доказателства ответниците да са получили сумата от 3200 лв.
вследствие на отдаването на имота под наем от тях, съответно че липсват
доказателства те да са били поканени от ищците да заплащат наем.
Настоящият съдебен състав намира тези доводи за неоснователни.
Правото да получат обезщетение за това, че са лишени от ползване на
собствен имот, ищците черпят от собствеността си върху него. В ППВС №
1/28.05.1979 г. е дадено задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 59,
ал. 1 ЗЗД, според което не е необходимо да има пряка причинно-следствена
връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, а е
достатъчно те да произтичат от един общ факт или от група факти. Трайната
съдебна практика приема, че обстоятелството дали ответникът получава
добиви от вещта, включително и наем, е без значение за иска по чл. 59 ЗЗД,
тъй като чрез този иск не се търси връщане на добивите, включително и на
гражданските плодове, получени вместо собственика (чл. 93 ЗС), а
обезщетение за неоснователно обедняване на собственика за сметка на
неоснователното обогатяване на ползващия се от неговата вещ. Приема се
още, че ако ответникът не е развивал дейност и не е реализирал приходи от
4
ползването на вещта, това е правно ирелевантно за иска по чл. 59 ЗЗД, след
като е установено, че ответникът ползва вещта без правно основание.
Лишеното от основание ползване има за последица обогатяване на ответника,
тъй като отговорността му да обезщети собственика се изразява в спестен от
него наем, който би плащал за ползване на вещта, като обедняването на
собственика и обогатяването на ползувателя/държател са една и съща сума,
измерваща се в пазарен наем, който би получил за спорния период.
От изложеното следва, че независимо дали ответниците сами са
живяли в имота или са го отдавали под наем на трети лица, те и в двата
случая дължат на ищците единствено пазарния наем на имота за периода на
ползването му без основание, а не наемът, който самите те евентуално са
получили. Тежестта обаче да докажат какъв е пазарния наем (обедняването
на собственика и обогатяването на ползувателя/държател) се носи от ищците.
В случая макар ищците да разполагат с право на обезщетение по чл.59
от ЗЗД, те не са ангажирали доказателства за размера на пазарния наем на
имота за исковия период и това определя предявеният иск като недоказан. В
нарушение на процесуалните правила за постановяване на решението в
съответствие със събраните по делото доказателства, районният съд е уважил
предявеният иск по чл.59 от ЗЗД при пълна липса на доказателства за размера
на дължимото обезщетение. По тази причина решението се явява неправилно
в обжалваната чу част и като такова ще следва да бъде отменено и иска за
обезщетение отхвърлен, като неоснователен.
При този изход на спора решението ще следва да бъде отменено и в
частта му, с която ответниците са били осъдени да заплатят на ищците
деловодни разноски за производството пред първоинстанционния съд над
769,54 лв.
При констатираната основателност на въззивната жалба и като
съобрази, че същата е подадена от назначения по реда на чл.47, ал.6 от ГПК
особен представител на ответниците, поради което държавна такса по
жалбата не е заплащана от него, то въззиваемите-ищци Ц. П. и Е. П. ще
следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на Окръжен съд-Враца
държавна такса в размер на 64 лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260039/31.08.2022 г. на Районен съд – Бяла
Слатина, постановено по гр.д. № 847/2019 г., обжалваната му част, с която З.
А. К., ЕГН ********** и Т. А. К., ЕГН **********, са осъдени да заплатят на
Ц. Л. П., с ЕГН ********** и Е. Г. П., с ЕГН ********** сумата от 3200,00 лв.
/три хиляди и двеста лева/, представляваща обезщетение за неоснователно
ползване на собствения им недвижим имот, находящ се в с.***, И ВМЕСТО
НЕГО В ТАЗИ ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като недоказан предявеният от Ц. Л. П., с ЕГН
********** и адрес: гр.***, и Е. Г. П., с ЕГН ********** и адрес: гр.***,
5
против З. А. К., ЕГН ********** и Т. А. К., ЕГН **********, и двамата с
адрес: с.***, иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата от 3200,00 лв.,
представляваща обезщетение за неоснователно ползване на собствения им
недвижим имот, находящ се в с.*** за периода 01.10.2016г.-01.06.2019г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.06.2019 г. до
окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ Решение № 260039/31.08.2022 г. на Районен съд – Бяла
Слатина, постановено по гр.д. № 847/2019 г. И В ЧАСТТА МУ с която З. А.
К., ЕГН ********** и Т. А. К., ЕГН **********, са осъдени да заплатят на Ц.
Л. П., с ЕГН ********** и Е. Г. П., с ЕГН ********** деловодни разноски в
размер над 769,54 лв.
ОСЪЖДА Ц. Л. П., с ЕГН ********** и адрес: гр.*** и Е. Г. П., с ЕГН
********** и адрес: гр.*** да заплатят по сметка на Окръжен съд – Враца
държавна такса в размер на 64,00 лв. /шестдесет и четири лева/ за въззивното
обжалване.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6