Присъда по дело №470/2021 на Районен съд - Несебър
| Номер на акта: | 12 |
| Дата: | 23 февруари 2022 г. (в сила от 6 юли 2022 г.) |
| Съдия: | Валери Владимиров Събев |
| Дело: | 20212150200470 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 25 юни 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Районен съд Несебър, VI състав, председател Валери Събев.
Съдебното производство по делото е образувано по повод внесен в съда от Районна
прокуратура – Бургас, ТО Несебър обвинителен акт срещу подсъдимия П. К. ХР. за това, че
на 01.08.2020г., около 20:15ч., в к.к. Слънчев бряг, в мъжко тоалетно помещение на хотел
„......, находящо се във фоайето на хотела, до входа на ресторанта, извършил действия с цел
да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-
годишна възраст - Ж. Г. Ц., ЕГН:********** от гр.София, изразяващи се в опипване и
стискане на гърдите й, след като я прегърнал, силно я придърпал към себе си, като с двете си
ръце насилствено я хванал през детската й рокличка за седалищните части /дупето/ –
престъпление по чл. 149, ал. 1 НК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Бургас, ТО Несебър
поддържа повдигнатото обвинение. Сочи, че подсъдимият Х. е действал изненадващо за
детето и е предизвикал у пострадалата комбинация от емоционални преживявания - страх,
уплаха и ужас. Навежда, че извършените от подсъдимия активни физически действия -
опипване и стискане с ръце по гърдите на пострадалата, прегръщане и придърпване към
себе си, насилствено хващане с ръце по седалищните части, по дупето, през детската
рокличка, са обективирали целта на подсъдимия да възбуди половото си желание от
физически контакт с малолетната без съвкупление. Намира, че описаното в обвинителния
акт описва състава на престъплението по чл. 149, ал. 1 от НК. Счита, че доказателствените
източници са последователни, логични и лишени от съмнения и противоречия. Акцентира
върху гласните доказателства от пострадалата Ж.Ц., в това число проведен разпит пред
съдия по реда на чл. 223, ал. 1 от НПК на Ж.Ц. в синя стая, както и показанията на Г.Ц. -
баща на детето и М.Г. - майка на пострадалата. Извършва анализ на писмените
доказателства и експертните заключения на приетите експертизи. Излага, че всички
доказателства са еднопосочни и непротиворечиви и изцяло потвърждават участието на
подсъдимото лице по повдигнатото обвинение. Допълва, че в хода на проведеното на 02
август 2020г. процесуално следствено действие - разпознаване на лица, подсъдимият е бил
разпознат категорично от пострадалата Ж.Ц.. Обръща внимание върху обсъжданията, които
са направени от психолога в психологичната експертиза, тъй като те дават анализ и отговор
на въпроси, свързани както с годността на емоциите, физическото състояние на
пострадалото лице и неговите възприятия и начина на въздействие на тези възприятия към
момента на деянието и след това. Извършва анализ на цитираната експертиза. Акцентира
върху изводите на вещите лица, че детето няма склонност да си фантазира и измисля. Сочи,
че вследствие на извършеното детето е преживяло стресова ситуация, безпомощност, страх,
като инкриминираният инцидент е оказал сериозна уплаха за едно деветгодишно дете.
Извършва анализ и на изготвената експертиза по отношение на подсъдимия. Счита, че
подсъдимият е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл. Излага доводи в тази
насока. Акцентира върху обстоятелството, че не проявява самокритичност. Сочи, че той
умишлено нарушава взетата на ДП мярка за процесуална принуда „Подписка“. Предлага да
се определи наказание при приложението на чл. 54, ал. 1 от НК, а именно лишаване от
свобода за срок от две години, което да изтърпи ефективно при първоначално определен
общ режим. По отношение на приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански иск предоставя на съда. По отношение на веществените доказателства, моли на
основание чл. 111, ал. 1 от НПК приобщеното под № 14 веществено доказателство- един
брой детска рокличка, да бъде върнато на малолетната чрез нейния законен представител.
Предлага приобщените по делото сравнителни образци да останат на съхранение към
делото, а направените в хода на ДП разноски в размер на 1957.20 лева да бъдат присъдени в
тежест на подсъдимия Х.. На основание чл. 309, ал. 2 от НПК прави искане взетата мярка за
процесуална принуда „Подписка“ на ДП да бъде заменена със „Задържане под стража“,
поради опасност подсъдимият да се укрие отново или да възпрепятства изпълнението на
1
предвиденото в закона наказание лишаване от свобода.
Гражданският ищец и частен обвинител, Ж.Ц., действаща чрез своята майка и
законен представител – М.Х. Г., чрез повереника си, излага, че деянието е доказано както от
обективна, така и от субективна страна. Изцяло споделя направения доказателствен анализ
от страна на държавното обвинение. Сочи, че доказването на този вид престъпления е
изключително затруднено от обстоятелството, че не се извършват на публични места, а на
четири очи, в присъствието единствено на дееца на престъплението и неговата жертва.
Излага, че жертва на престъплението е едно малолетно дете, като прекият доказателствен
източник за осъщественото престъпно посегателство се съдържа именно в свидетелските
показания на пострадалата Ж.Ц.. Счита, че същата много ясно, точно, последователно и
непротиворечиво е възпроизвела всички действия, които са били осъществени спрямо нея от
подсъдимия Х., а впоследствие е преразказала всичко това на своята майка и на своя баща.
Моли съдът да приеме без критичност показанията на Ж.Ц.. Акцентира на изводите на
вещите лица, че малолетната Жаклин не е фантазирала и не е надграждала своите показания.
Счита, че в делото се съдържат и косвени доказателства за обстоятелството, че подсъдимият
Х. е осъществил престъпния състав. В тази връзка акцентира върху изготвената ДНК
експертиза, в т.1.2 от която е посочено, че не може да се определи с точност ДНК профил, но
по задната част на изследваната рокличка са открити алели от лице от мъжки пол.
Акцентира върху изготвената комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза
на подсъдимия Х., при която са установени смущения и нежелание за отговор при
задаването на въпроси и обсъждане на процесната ситуация. Извършва анализ на
показанията на бащата и майката на пострадалата. Счита, че деянието е доказано от
обективна и субективна страна. Излага, че гражданският иск е доказан както по основание,
така и по размер. Развива доводи в тази насока. Намира, че наказанието следва да бъде
определено при условията на чл. 54 от НК. Обръща внимание, че дори и към днешна дата
подсъдимият не се разкайва за проявеното престъпно поведение. Предлага да бъде наложено
ефективно наказание лишаване от свобода за срок от две години. Сочи, че това са едни от
най-тежките престъпления, които имат за цел да се запази емоционалното развитие на
децата, и трябва с особено внимание да се подхожда към тях. По отношение на
веществените доказателства се придържа към казаното от прокурора, а разноските, с оглед
изхода на делото, предлага да се възложат в тежест на подсъдимия, както и да бъде осъден
да заплати разноските, направени от гражданския ищец и частен обвинител.
Защитникът на подсъдимия счита, че обвинението не е доказано по категоричен и
безспорен начин. Счита, че само обясненията на пострадалата Ж.Ц., както и обясненията на
подсъдимия са меродавни и трябва да се ценят от съдебния състав, а всички други
обяснения на свидетели са косвени и пресъздават фактическата обстановка, която е
разказана от пострадалото лице за случилото се. Не оспорва, че нещо се е случило. Намира,
че най-важно и ключово доказателство е представената и приета от съда ДНК експертиза,
според която не се доказва присъствие на клетъчен материал от подсъдимия П.Х. по
рокличката на детето. Счита, че наличието на материал от лице от мъжки пол не може да
бъде свързано с подсъдимия, тъй като Ж.Ц. е била на почивка с брат си и с баща си - лица от
мъжки пол. Сочи, че няма свидетели очевидци на случилото се. Навежда, че свидетелката
М.Г. посочва фактическа обстановка, която изобщо не кореспондира с обясненията на
пострадалата и на подсъдимия. Сочи, че вещите лица, които са изготвили психиатричната
експертиза на подсъдимия, много подробно са обяснили, че той има нормална психика,
възприятие, и тъй като е неприятна цялата обстановка, съвсем спокойно обяснява и разказва
какво се е случило. Извършва анализ на експертизата. Смята, че не е доказано
изпълнителното деяние по отношение на субективната страна. Счита, че всички събрани
доказателства говорят единствено и само за наличие на инцидент в мъжката тоалетна на
хотела, вследствие на който клиентът й е претърпял емоционално и психично разстройство
и проблеми със здравословното си състояние. Излага, че комплексната психиатрична
2
психологична експертиза на детето е правена един месец и половина след инцидента и не се
знае какво се е случило в рамките на този период. Извършва анализ на показанията на
пострадалата. Смята, че не е доказано към настоящия момент обвинението. Моли за
присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан. По отношения на гражданския иск, моли
същият да бъде отхвърлен. По отношение на вещественото доказателство, не възразява
рокличката да бъде върната на пострадалото лице.
Подсъдимият поддържа казаното от защитника си. В последната си дума иска да бъде
оправдан. Сочи, че до сега не е лъгал, а е на 70 години. Намира, че няма вина никъде.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и възраженията на страните, намира за установено следното:
По делото се установя следното от фактическа страна:
Подсъдимият П. К. ХР. е роден на .......г. в гр. Шумен, постоянен адрес: гр. .................
и настоящ адрес: гр. .................... българин, български гражданин, с основно образование,
женен, пенсионер, неосъждан, ЕГН: **********. Видно от представена медицинска
документация, с превод на български език (на л. 136 – л. 162 от делото) през месец декември
2020г. Х. претърпял дълбок ляв силвиев исхимичен инсулт. Към момента на прегледа –
03.01.2022г. са констатирани липса на значителна стеноза на нивото на вътречерепните
съдове, липса на предсърдно мъждене при ЕКГ на входа, твърде висок LDL холестерол,
небалансиран диабет, високо кръвно налягане, тютюнопушене, хиперхолестеролемия. При
прегледа са констатирани пристрастяване към тютюнопушене и стар алкохолизъм.
Констатирано е неявяване на междинни прегледи, като е направено заключение, че при
такова продължително тютюнопушене и лош гликемичен баланс, подсъдимият не е
предпазен от нов исхемичен инцидент. От характеристика на подсъдимия (на л. 163 от
делото), изготвена от негови съседи – В. Лазаров и Д. Лазарова, се установява, че по техни
наблюдения подсъдимият е трудолюбив, скромен и никога не са влизали в пререкания с
него.
На 01.08.2020г. П. К. ХР. се намирал на територията на к. к. „Слънчев бряг“, като бил
на почивка в хотел „....... По същото време гости на хотела били малолетната Ж.Ц., родена
на 13.04.2011г. (към онзи момент на 9 години), заедно с брат си и своя баща – св. Г.Ц..
Свидетелят Ц. се намирал в стаята си в хотела, а свидетелката Ж.Ц., заедно с други деца, във
фоайето на хотела. Към този момент Ц. била облечена с детска рокличка без ръкави, с бяла
горна част, бродерия от пеперуда отпред, изпълнена с разноцветни капси и долна част на
широки хоризонтални ленти от виненочервен, бял и черен цвят, с етикет в областта на врата
– Tommy Hilfiger. Около 20:15 часа св. Ц. решила да отиде до обща тоалетна в хотела, в
близост до мястото, където играела. Видяла, че женската тоалетна е много мръсна, поради
което се насочила към мъжката тоалетна. Влязла в мъжката тоалетна, но тъй като вратата не
можела да се затвори, я оставила леко притворена. Чула, че някой се приближава към
тоалетната, като мъж с бяла брада и коса, облечен с червено зелена риза и къси панталони до
под коляното – подсъдимият Х., отворил вратата към нея. В тоалетната нямало други хора.
Св. Ц. се извинила и тръгнала да излиза от тоалетната. Докато минавала край Х. св. Ц.
видяла пениса му. Извън кабинката Ц. изчакала с намерението да отиде до тоалетна след Х.,
но след като излязъл той започнал да се приближава бавно към нея. Тя се разтревожила. В
този момент Х. се приближил до нея, казал „Аз бях на твоите години“ и я стиснал през
роклята за една гърда, после за двете, придърпал я към себе си и я стиснал в областта на
седалищните части с двете си ръце. След това я гушнал, докоснал я с брада по бузата и казал
„Аз правех така на моята внучка“, усмихнал се и излязъл от тоалетната. Ц. се учудила,
помислила си „Какво беше това?“, затреперила и излязла от тоалетната. Отишла при
приятелите си, като се скрила в намиращи се наоколо храсти, тъй като се уплашила, че Х.,
който видяла, че се намирал на шезлонг и пиел алкохол, може да й направи нещо. След това
отишла в стаята при баща си – св. Ц.. По пътя видяла, че Х. минава към асансьора и поради
3
тази причина побягнала. Разказала всичко на баща си, а впоследствие и на брат си. Заедно
отишли на рецепцията в хотела, от където по описанието разпознали извършителя на
действията спрямо Ц. като подсъдимия Х. и посочили на св. Ц. неговата стая. При опит Х.
да бъде намерен в стаята си никой не отговорил, поради което св. Ц., заедно с дъщеря си,
отишъл в полицията – РУ Несебър, за да съобщи за инцидента. По-късно същата вечер за
инцидента била уведомена и майката на Ж.Ц. – М. Г., която не била заедно с бащата и
децата на почивка, тъй като били разведени. Първоначално св. Ц. й разказал за случилото
се, а впоследствие Ж.Ц. също й разказала какво е станало. При разказите за случилото се св.
Г. възприела, че детето е покрусено, като след инцидента на Ж.Ц. и били противни всички
възрастни мъже с бели коси. В периода след инцидента Ж.Ц. не можела да възприеме, че
това се случва с нея, говорела за тоалетната като „Онова мръсна място“, започнала да спи
нощем със своята майка. Детето се срамувало от случката, като при споменаването й
почервенявало.
След съобщаване за инцидента в РУ Несебър, на място в хотела се явили полицейски
служители и след като подсъдимият бил установен, бил задържан. На 02.08.2020г. св. Ж.Ц.
извършила разпознаване (документирано с протокол на л. 30 – л. 32 от ДП), при което
разпознала подсъдимия Х. като извършителя на посочените действия спрямо нея - по бялата
брада, бялата коса, дрехите, с които е облечен и по тъмната кожа.
Роклята, с която Ц. била облечена, била доброволно предадена на органите на
разследването, като с в протоколи за вземане на образци за сравнителен материал (на л. 69 –
л. 70 от ДП) бил снет сравнителен материал от Ж.Ц. и П.Х.. Посочените материали
послужили за изготвянето на протокол № 20/ДНК-276 от 01.09.2020г. на ДНК експертиза
(на л. 65 – л. 68 от делото). В рамките на експертизата били изследвани предната
повърхност на роклята – в горната й част, задната повърхност на роклята – в долната й част,
както и предоставените клетъчни материали от Ц. и Х.. Вещото лице констатирало, че по
роклята е налично ДНК от Ж.Ц., както и от друго лице (или други лица), вкл. и лице от
мъжки пол, поради проявата на Y-хромозомния маркер (в предната част на роклята), но тези
алели не подлежали на интерпретация поради ниския им интензитет – под прага на
достоверност, а и поради обстоятелството, че е възможно в изминалия период от време да са
изпаднали алели.
По ДП е изготвена (приета надлежно и в хода на съдебното следствие) комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза (на л. 52 – л. 63 от ДП), в рамките на
която е извършено обследване на подсъдимия Х.. Дадено е заключение, че той не страда от
психично заболяване или умствена изостаналост и не е страдал от такива към момента на
инцидента, не е бил в особени състояния на психиката или под въздействие на външни
насоки и е могъл да разбира извършеното от него и да ръководи постъпките си. При
изследването е регистрирана лека ретардация на психичните процеси, нарушения на
вниманието, паметта и интелектуалната рефлективност, които имат ограничена етиология и
са следствие от соматичните заболявания, но не променят в патологична степен
възможността му да възприема правилно фактите от заобикалящата го действителност и да
дава достоверни показания за същите. Направен е извод, че към момента на извършване на
деянието подсъдимият е бил леко повлиян от алкохола, но промените в психичната сфера са
били минимални и в поведението му тогава не са били налице психопатологични мотиви,
така че той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Посочено е, че е годен да участва пълноценно в наказателното производство,
вкл. да отговаря на поставени въпроси в хода на следствието. Относно личността му е
посочено, че с умерено изразен позитивен социален резонанс. Водещи в ценностната му
система са семейство, деца и здраве. При конфликтни ситуации е склонен да търси словесно
изясняване. С ниска импулсивност – стреми се да анализира детайлно информацията. При
изследването не са установени изкривявания в половото влечение или насочването му към
неадекватен полов обект – половонезрял индивид. Констатирано е, че Х. е с хетеросексуална
4
ориентация. При проведения разговор с подсъдимия вещите лица са констатирали, че във
връзка със случилото се Х. не отбягва отговорите, но по-трудно ги формулира – с известно
притеснение и напрежение.
По ДП е изготвена (приета надлежно и в хода на съдебното следствие) комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза (на л. 39 – л. 50 от ДП), в рамките на
която е извършено обследване на малолетната Ж.Ц.. Вещите лица са констатирали, че Ж.Ц.
не страда от специфични задръжки и разстройства, които са характерни за тази детска
възраст. В интелектуално отношение Ц. се е развивала правилно, интелектът й е във
високите граници на нормата за възрастта, образованието и социалния опит. Дадено е
заключение, че малолетната е формирала общочовешки ценности и норми за добро, зло,
правилно и неправилно, разрешено и недопустимо, с лекота диференцира правилно от
неправилно, позволено от непозволено, правомерно от неправомерно. Посочено е, че
инцидентът е оказал сериозно изпитание за психиката и зрелостта й. Констатирано е, че
разказва случилото се в хронологичен ред, макар и уплашена и притеснена. Според вещите
лица малолетната е преживяла остра стресова реакция, чувство на изненада, безпомощност,
страх и уплаха, ужас от невъзможността да направи нищо и да се противопостави ефективно
на подсъдимия. Вещите лица са установили, че това са болезнени и неприятни изживявания,
за които детето не желае да си припомня и да говори. При Жекова не е установена
склонност към псевдологофантастни преживявания, което според вещите лица означава, че
тя не е склонна да си измисля определени събития, въпреки възрастта си. Дадено е крайно
заключение, че детето може правилно да възприема фактите, имащи значение по
досъдебното производство и да дава достоверни показания за тях.
За установяване на фактическата обстановка по делото, съдът кредитира в пълнота
показанията на малолетната Ж.Ц.. Тук следва да се има предвид, че показанията й са
приобщени по надлежния ред на чл. 280, ал. 6 от НПК, тъй като тя е разпитана на
досъдебното производство по реда на чл. 223, ал. 1 от НПК пред съдия (в синя стая) – по
ЧНД № 10872/2020г. по описа на Софийски районен съд (протокол на л. 34 – л. 35 от ДП),
при спазване на всички изисквания за разпит на малолетни лица, в присъствието на
инспектор ИДПС, психолог, родителите й. Ето защо този протокол е прочетен по реда на чл.
281 от НПК, като са били налице всички предпоставки за това, а съдебният състав е
преценил, че не е необходим нов разпит на малолетната за разкриване на обективната
истина по делото. На първо място следва да се обърне внимание, че показанията на Ж.Ц. са
логични, подредени и последователни (съобразно спецификите на възрастта й). Наред с това
от заключението на посочената по-горе експертиза се установява, че тя няма склонност да си
измисля определени факти и обстоятелства, способна е (въпреки възрастта си) да възприема
правилно фактите, формирала е общочовешки ценности и норми за добро, зло, правилно и
неправилно, разрешено и недопустимо, с лекота диференцира правилно от неправилно,
позволено от непозволено, правомерно от неправомерно. Съдът кредитира в пълнота
заключението на комплексната експертиза. Тук е моментът да се посочи, че не се приемат за
основателни възраженията на защитата за различие между показанията на малолетната и
заключението на вещите лица, касаещи състоянието й. Очевидно е, че става въпрос за дете,
което по време на разпита е било на 9 години. Именно това е наложило назначаване на
посочената експертиза, за да може компетентни вещи лица да направят анализ на
показанията на детето и да дадат заключение във връзка с тях. Логично е в такава ситуация
при разпита си детето да описва определени събития по свой начин и със свои изразни
средства: „малко се учудих“, „малко затреперих“, „малко нервна“, а вещите лица да
интерпретират както използваните изрази, така и поведението на детето по време на
инцидента и при обследването му. Именно заключението на вещите лица допълва
показанията на малолетното лице, което е абсолютно логично в случаи като настоящия, тъй
като се касае за недееспособно лице, показанията на което е необходимо и да бъдат
интерпретирани надлежно от съответните специалисти. Поради тази причина изводът на
5
съда е, че няма никакви противоречия между показанията на детето и изводите на вещите
лица, тъй като използваните от детето изразни средства не могат сами по себе си да
обосноват (както се опитва да изтъкне защитата), че инцидентът не му се е отразил
съществено. От значение са не просто изразните средства, използвани от детето, а и всички
други фактори, които вещите лица са взели предвид и са обобщили в обоснованото си
заключение, което е прието по делото и напълно се кредитира от съдебния състав. С оглед
категоричните изводи на вещите лица относно свидетелската годност на Ц., съдът намира,
че показанията й следва да бъдат кредитирани напълно, като се отдаде значимото внимание
на нейната ниска възраст. От показанията й се установяват съществени елементи от
обективната страна, като например обстановката, при която са се случили събитията,
посочени в обвинителния акт, конкретните действия, предприети от Х. спрямо нея –
опипване и стискане по гърдите, придърпване, хващане за седалищните части.
Вторичните доказателства по делото – свидетелките показания на свидетелите Ц. и Г.
(баща и майка на детето) напълно подкрепят установеното от свидетелските показания на
Ц.. В правната теория и съдебната практика последователно е застъпено разбирането, че не
съществува забрана за събиране на вторични (производни) доказателства, стига те да не
подменят преките (първичните) – напр. академик ........... Наказателен процес на Република
България – обща част, „Сиби“ 1996г., стр. 353. Производните доказателства служат за
проверка на първичните доказателства. В случая са налице първични доказателства –
свидетелските показания на прекия очевидец на инцидента Ж.Ц.. С оглед възрастта й към
момента на инцидента в настоящия случай от особено важно значение е проверката на
нейните показания чрез производни доказателства – свидетелските показания на нейните
родители, пред които тя (логично) е изложила възприетите от нея факти и обстоятелства.
Прави впечатление, че пред свидетелите Г. и Ц. малолетното дете е изложило абсолютно
същите значими факти и обстоятелства, като тези, изложени при разпита й по досъдебното
производство. Т.е. още от момента непосредствено след инцидента (пред баща си – св. Ц.) и
до момента на извършване на разпита й пред съдия, свидетелката е описвала по един и същ
начин всички действия на Х., насочени срещу нея. Показателно е, че възприятията й не са се
променили и показанията й се характеризират с категоричност и убедителност. Както се
посочи – в случая производните доказателства (показанията на свидетелите Ц. и Г.) са от
съществено значение, тъй като те пресъздават разказите на едно малолетно дете и спомагат
за логичната им и последователна подредба – през призмата и опита на възрастен.
Същественото в случая е, че по отношение на основните обстоятелства около инцидента
родителите съобщават, че пред тях малолетното е изложила същото като пред
разследващите органи. Ето защо, освен от изготвената експертиза, показанията й се
потвърждават и от разпитаните по делото свидетели.
На следващо място показанията на св. Ц. се потвърждават от извършеното от нея
разпознаване на лица, при което по категоричен начин (и при посочване на множество
характерни белези) малолетната свидетелка е разпознала подсъдимия като лицето, което я
опипало по гърдите и седалищните части. Посоченото разпознаване е извършено по всички
правила в чл. 169 – чл. 171 от НПК и се кредитира от съда. Впрочем същото се потвърждава
и частично от обясненията на подсъдимия, който потвърждава, че се е намирал сам с Ж.Ц. в
тоалетното помещение на хотела.
Следва да се обърне внимание, че изготвената експертиза по отношение на
подсъдимия също е косвено доказателство, което е индиция за достоверност на показанията
на Ж.Ц.. Това е така, тъй като според вещите лица подсъдимият е премислял малко повече
време отговорите, които е давал във връзка с процесния инцидент. Последното говори за
протичане на мисловен процес при него и опити по-скоро за формиране на версия, касаеща
инцидента, отколкото за желание да се дадат достоверни показания. Тук е моментът да се
посочи, че обясненията на подсъдимото лице имат функцията както на гласни
доказателствени средства, така и на средство за лансиране на неговата линия за защита. Ето
6
защо съдът намира, че същите не могат да бъдат кредитирани изцяло. Прави впечатление, че
в обясненията си Х. потвърждава, че е бил в тоалетното помещение, заедно с малолетната,
че тя е била в мъжката тоалетна и като го е видяла е излязла, че след това се е намирала в
коридора и между тях е имало интервенция. В тази част обясненията му съответстват на
всички други доказателства по делото и спомагат за установяване на фактическата
обстановка. В същото време обаче – обясненията на Х. за характера на извършените от него
спрямо Ц. действия, се приемат от съда като начин да реализира линията си на защита,
който е започнал още на досъдебното производство – както се посочи при разговорите с
вещите лица. Х. не отрича, че е имал физически контакт с Ц., но посочва единствено, че я
хванал за раменете. Тази негова линия на защита обаче е в противоречие с посочените по-
горе доказателства, а и страда от липса на последователност, тъй като пред вещите лица той
е заявил, че е целунал детето по бузата, което категорично отрича при разпита си в хода на
съдебното следствие. Последното говори за формулирането на определена версия от негова
страна, но характерно за версиите, неотговарящи на действителността е, че с изминаване на
период от време те не могат да бъдат възпроизведени по същия начин, поради което
започват да се наблюдават противоречия (както е в настоящия случай). Самият факт, че при
споменаване на процесния инцидент у Х. се е наблюдавало притеснение е показателен за
формираните в съзнанието му процеси, които сочат, че той е разбирал нередността на
извършеното, но целта му при интервюто с вещите лица и при разпита пред съда е била по-
скоро да представи същото в по-незначителни нюанси и оневиняваща го светлина. Важно
обстоятелство, констатирано и от вещите лица е, че Х. има склонност да изяснява
конфликтните ситуации с разговори и опити да се установи съпричасността на всеки от
участниците в тях. В обясненията му се наблюдава именно такава тенденция, тъй като още в
началото той се насочва по-скоро към изясняване на причините, поради което детето е било
в мъжката тоалетна, отколкото към собственото си поведение. Т.е. с обясненията си Х. по-
скоро изначално се стреми да оневини своето поведение, отколкото да изнесе достоверни за
обективната действителност факти и обстоятелства. Посочените тенденции и вътрешни
противоречия в обясненията му, както и категоричните противоречия с показанията на св.
Ц., които съдът посочи, че кредитира изцяло (както и причините за това), налагат извод, че
обясненията му могат да се кредитират единствено в определени техни части – относно
фактите, че се е намирал сам с Ж.Ц. в мъжката тоалетна, но не и в останалите части, при
които се опитва да лансира версия, изключваща извършените от него спрямо Ц. конкретни
действия.
Няма как да се приеме тезата на защита, че показанията на св. Ц. се разколебават, респ.
обясненията на подсъдимия се потвърждават, от изготвената по ДП ДНК-експертиза.
Липсата на категорично снемане от роклята на Ц. на профил, който да бъде свързан с Х., не
означава, че той не е извършил посочените действия. Както се установява от заключението
на вещото лице – налице са и алели на лице от мъжки пол, но същите не са достатъчно
интензивни. Подобно заключение съответства напълно на механизма на деянието, тъй като
той също не може да се определи като особено интензивен – налице са конкретни
интервенции с ръце от страна на Х. в определени области от тялото на малолетната, които са
продължили сравнително кратко. Последното е в пряка връзка и с изнесеното от вещото
лице – че част от алелите може да са отпаднали. Следователно липсата на установен ДНК
материал от Х. по роклята на Ц. не означава нищо друго, освен, че спецификата на
процесния случай (интензитета на оставените следи) е предопределила невъзможност за
категорично установяване на такъв. Впрочем и при лансираната от Х. версия също е налице
съприкосновение между него и Ц., поради което съдът приема за категорично доказано, че
съприкосновение е било налице и липсата на категорично установен ДНК материал от Х. не
може да разколебае тези изводи.
Изготвените по ДП писмени доказателства (в това число докладни записки във връзка
с установяването на Х. от извиканите на място полицейски служители) потвърждават
7
останалите събрани по делото доказателства. Показанията на св. Ц. установяват релевантни
факти и обстоятелства, за реализираните събития, непосредствено след инцидента – разказът
на дъщеря му с за случилото се и предприетите от него действия след това, вкл. сезирането
на полицейските органи.
Приобщените веществени доказателства – детска рокличка и сравнителни образци от
Х. и Жекова също спомагат за разкриване на обективната истина, тъй като са били от
съществено значение за изготвяне на коментираната ДНК експертиза.
Всичко изложено до тук мотивира съдът при формиране на фактическата обстановка
да даде вяра в пълнота на показанията на св. Ц.. Както вече се посочи тя е единственият
очевидец (освен подсъдимия Х.) на реализираното деяние. Поради тази причина показанията
й са съществени за установяване на фактическата обстановка по делото и се кредитират
изцяло от съда, за което бяха изложени и съответните съображения.
На базата на установените горепосочени фактически положения съдът от правна
страна достигна до извод, че подсъдимият е извършил престъплението по чл. 149, ал. 1 от
НК.
Съгласно чл. 149, ал. 1 от НК който извърши действие с цел да възбуди или
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-
годишна възраст, се наказва за „блудство“. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.
149, ал. 1 от НК е очертано като извършване на действие с цел деецът да възбуди или
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-
годишна възраст. Самото деяние се характеризира с т. нар. „блудствени действия“ срещу
специфичен субект – лице ненавършило 14-годишна възраст, като е без значение дали тези
действия са извършени със съгласие на пострадалото лице, или не. От своя страна
обективното проявление на блудственото действие (имащо за цел да възбуди и удовлетвори
полово желание на извършителя) може да бъде от различно естество, като съдебната
практика и теорията са възприели неизчерпателно действията, които могат да
характеризират това проявление – милувки, целувки, опипване на различни ерогенни зони
или места по тялото и други подобни (напр. в Александър Стойнов – Наказателно право –
особена част. Престъпления против правата на човека, Сиела, София – 2006, стр. 189). Както
се установи от фактическа страна, съдебният състав приема за доказано по делото, че П.Х. е
извършил спрямо Ж.Ц. действия от естество да възбудят и удовлетворят полово желание,
насочени основно към ерогенни зони – опипвал я и стискал по гърдите, по седалищните
части, силно я придърпал към себе си. Т.е. по делото са доказани блудствени действия, а
видно от събраните по делото данни към август 2020г. Ж.Ц. била на 9 години (с оглед
обстоятелството, че е родена на 13.04.2011г.). Следователно и този елемент от обективната
страна на деянието е налице.
Наличието на специална цел (да възбуди полово желание) се потвърждава от самата
насоченост на действията на Х.. На практика е налице едно цялостно поведение от негова
страна, започнало със събличане на панталоните, с които е бил обут, пред малолетното дете
в мъжката тоалетна. Дори и да се касае за незнание, че в тоалетната има дете, очевидно Х. не
се е смутил от присъствието му, като същото не го е мотивирало да се облече, а е продължил
действията си и детето (както сочи в показанията си) е възприело половия му член. Нещо
повече – след излизане от тоалетната тази линия на поведение на Х. е продължила, като той
се е насочил (бавно) към пострадалата и започнал да я стиска и опипва в различни ерогенни
зони – гърдите, седалищните части. Именно тази насоченост на действията, като част от
едно цялостно поведение на Х., показва ясно формираната у него специална цел, а именно
да възбуди свое полово желание.
С оглед горното съдебният състав достигна до краен извод, че от обективна страна са
извършени всички елементи от състава на престъплението по чл. 149, ал. 1 от НК –
подсъдимият е извършил с пострадалата (ненавършила 14 години към момента на деянието)
8
действия имащи за цел да възбудят половото му желание без съвкупление.
От субективна страна подсъдимият е действал виновно, при форма на вината пряк
умисъл. Той е съзнавал, че извършените от него действия по опипване на ерогенни зони на
пострадалата са от естество да възбудят половото му желание без съвкупление, имал е
особената цел да възбуди полово желание, съзнавал е, че жертвата не е навършила 14 години
(с оглед и неговите обяснения, че е възприел, че става въпрос за дете на 8-9 години). Прекият
умисъл на Х. се извежда от конкретните му действия, от които безспорно се установява, че е
опипвал пострадалата по ерогенни зони, както и с цялостното му поведение, което е
започнало от установяване на малолетното дете в тоалетната и е приключило с неговото
излизане оттам. Показателно за субективното отношение на Х. е и поведението му
непосредствено след инцидента, тъй като очевидно не е бил в стаята си и първоначално не е
бил установен на територията на хотела от полицейските служители. Т.е. – очевидно
вследствие на действията си, много скоро след това, той е напуснал територията на хотела.
Показателно е и отношението му, констатирано от вещите лица при изготвената експертиза,
изразяващо се в притеснение във връзка с процесния инцидент, което е индиция за
формиране в съзнанието му, че е извършил неправомерни действия. Думите, които е
използвал, че е правил същото и със своята внучка, показват, че в субективно отношение е
бил наясно какви точно действия извършва.
С оглед изложеното съдебният състав достигна до краен извод, че
Х. е извършил престъплението по чл. 149, ал. 1 НК от обективна и субективна страна.
При индивидуализация на наказанието съдебният съставът прие, че приложение
следва да намери чл. 54 от НК. Тук на първо място следва да се отбележи, че степента на
обществена опасност на престъплението по чл. 149, ал. 1 от НК следва да се определи като
висока и основната причина за това не е само размерът на предвиденото в този текст
наказание. Става въпрос за престъпление срещу личността на малолетно дете, т.е. дете,
което не е навършило 14 години и се намира в етап на съзряване, поради което засягането на
личността му следва да се разглежда като съществено и предполага по-висока степен на
обществена опасност на деянието само на това основание. От съществено значение е, че
Република България е част от Европейския съюз и в тази връзка следва да се направят
определени уточнения. Още според чл. 83, параграф 1 от ДФЕС сексуалната експлоатация
на деца попада в областите на особено тежката престъпност с трансгранично измерение, в
които е предвидена намесата на законодателя на Съюза. В подобна насока е формирана и
трайна практика на Съда на европейския съюз – например Решение на съда (трети състав) от
13.07.2017г. по дело С-193/16 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание
член 267 ДФЕС от Tribunal Superior de Justicia del País Vasco (Върховен съд на Баската
автономна област, Испания). За изпълнение на цитираните политики на Европейския съюз е
приета и Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011
година относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца,
както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета.
Прави впечатление, че в директивата са дадени определения за съответните понятия, като
например „порнографско представление“ (чл. 2, б. „Д“), „детска порнография“ (чл. 2, б.
„В“). В изпълнение на европейското законодателство подобни понятия са закрепени и в чл.
93, т. 28 и т. 30 от НК („порнографско представление“, „порнографски материал“).
Понятията по НК са сходни на тези по директивата, като на местата, на които в директивата
е използван изразът „сексуално поведение“ в НК е конкретизирано следното: „блудствено
действие, съвкупление, полово сношение, включително содомия, мастурбация, сексуален
садизъм или мазохизъм“. Т.е. за целите на българското законодателство в „сексуално
поведение“ по смисъла на директивата се включват и блудствените действия. Ето защо
директивата е напълно приложима за престъпления като процесното и като се вземат
предвид целите на директивата в чл. 1 (минимални правила за определянето на
престъпленията и наказанията в областта на сексуалното насилие и сексуалната
9
експлоатация на деца, детската порнография и установяването на контакт с деца за
сексуални цели, засилване на превенцията по отношение на тези престъпления и засилване
на защитата на жертвите от тях), а така също и конкретните мерки за постигане на тези цели
(напр. чл. 3, пар. 4 - извършването на сексуални действия с дете, което не е навършило
възрастта за изразяване на съгласие за сексуални действия, се наказва с лишаване от свобода
с максимален срок не по-малко от пет години), то безспорно на посегателствата над деца се
отдава съществено значение и те трябва да бъдат характеризирани като престъпления с
висока степен на обществена опасност. Впрочем съществено значение на правата на децата е
отдадено и с Директива 2012/29/ЕС на европейския парламент и на Съвета от 25 октомври
2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на
жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета, като в
чл. 1, пар. 2 от нея е предвидено, че държавите членки гарантират, че при прилагането на
настоящата директива, когато жертвата е дете, висшият интерес на детето е от
първостепенно значение и се преценява индивидуално. Възприема се адаптиран към детето
подход, който е надлежно съобразен с неговата възраст, зрялост, неговите възгледи, нужди и
опасения. Всичко изложено до тук мотивира съдът да приеме, че става въпрос за деяние с
висока степен на обществена опасност.
Принципно деецът не може да бъде определен като лице със съществено висока
обществена опасност (с оглед чистото му съдебно минало и сравнително добрите
характеристични данни, макар и дадени единствено от негови съседи), но самото
посегателство, което е извършил спрямо малолетно дете, разкрива известни
общественоопасни нагласи у подсъдимия.
При преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът
достигна до извод, че като смекчаващи отговорността следва да се отчетат здравословното
състояние (без това обстоятелство да се преекспонира по причини, които ще бъдат изложени
по-долу), напредналата му възраст, чистото му съдебно минало, фактът, че по своя воля е
преустановил насочените спрямо пострадалата действия и е напуснал тоалетното помещение
(т.е. прекратил е престъпната си дейност, без да премине към по-брутални действия, макар
да е имал възможност за това). Като отегчаващи вината обстоятелства следва да се вземат
предвид ниската възраст на пострадалото лице (видимо много под 14 години, предвидени
като горна граница в чл. 149, ал. 1 от НК) и процесуалното поведение на подсъдимия, който
въпреки наложената мярка за неотклонение „подписка“ в хода на съдебното производство е
нарушил същата и е напуснал пределите на Република България, без да поиска разрешение
от съответния орган. При всички случаи смекчаващите вината обстоятелства не са нито
изключителни, нито многобройни. Това е така, тъй като (както се установява от прегледа на
подсъдимия, извършен на 03.01.2022г.), съществени причини за влошено му състояние
следва да се търсят и в неговото поведението – не желае да откаже тютюнопушенето, не
посещава регулярно назначените му прегледи. Прави впечатление (както е констатирано и
от преглеждащия лекар), че въпреки получения инсулт през декември 2020г. подсъдимият
не е посещавал лечебното заведение, вкл. и за изпълнение на дадените му предписания.
Такова посещение той е направил за пръв път на 03.01.2022г. (непосредствено преди една от
датите за провеждане на открито съдебно заседание по делото – 07.01.2022г.), което
навежда, че подсъдимият е бил заинтересован по-скоро да се сдобие с документи, които да
му послужат за делото, отколкото от здравословното си състояние (индиция за този извод
може да се търси и в обстоятелството, че не е посещавал лекар над 1 година след
претърпения инсулт). Ето защо влошеното здравословно състояние на подсъдимия
действително е смекчаващо отговорността му, но с направените уточнения, които водят до
извод, че на това обстоятелство не може да се придаде съществена тежест. Ето защо (при
наличието и на отегчаващи вината обстоятелства) и поради съществената обществена
опасност на извършеното (обсъдена по-горе) съдът прие, че приложение следва да намери
нормата на чл. 54 от НК, като наказанието да бъде определено при лек превес на
10
смекчаващите вината обстоятелства. Именно този превес мотивира съдебният състав да
определи наказание, което е сравнително близо до минимума, а именно „Лишаване от
свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца. Наличието и на отегчаващи вината обстоятелства,
съпоставено с обществената опасност на деянието и нанесените върху психиката на
деветгодишно дете травми, мотивира съдебният състав да приеме, че наказанието следва да е
по-високо от минималния размер по чл. 149, ал. 1 от НК. В същото време съставът счете, че
наказание между минималния и средния размер, предвиден в санкционната част на нормата,
напълно съответства на обществената опасност на дееца и деянието и на установените
отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства. С наказание в посочения размер в най-
пълна степен ще бъдат постигнати целите на чл. 36 от НК. Своевременното наказване на
лицето ще въздейства предупредително върху него и върху останалите членове на
обществото. Лишаването от свобода ще му въздейства, доколкото наказание от такъв вид
ограничава свободното му придвижване. По този начин на Х. ще се въздейства и
превъзпитателно. Фактът, че той е наказан именно с това наказание може да му подейства
превъзпитаващо и да го насочи към спазване на закона (и особено правата на децата) под
заплахата свободното му придвижване да бъде ограничено отново. Според съда чрез
наложеното наказания подсъдимият може да бъде превъзпитан към зачитане на правния ред.
С налагане на наказание лишаване от свобода за определен срок подсъдимият не би могъл
да извършва и други престъпления за известен период от време.
Във връзка с начина, по който следва да бъде изтърпяно наказанието, съдебният
състав достигна до извод, че това следва да е ефективно. Макар формално да са налице
предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на наложеното наказание не следва да
бъде отлагано. Вярно е, че към момента на извършването му Х. е бил неосъждан и му се
налага наказание по-ниско от три години лишаване от свобода. В чл. 66, ал. 1 от НК обаче е
дадена възможност на съдебния състав да прецени дали за постигане на целите на
наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения е наложително да изтърпи
наказанието. При тази преценка настоящият съдебен състав достигна до извод, че
подсъдимият няма как да се поправи и превъзпита без ефективно изпълнение на
наказанието. Този извод се подкрепя най-вече от съществената обществена опасност на
деянието. Както се посочи по-горе цялостната наказателна политика на държавите-членки
на Европейския съюз към подобен вид престъпления следва да е по-строга от обикновеното.
Според цитираната вече норма на чл. 3, пар. 4 от Директива 2011/92/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година: извършването на сексуални действия с
дете, което не е навършило възрастта за изразяване на съгласие за сексуални действия, се
наказва с лишаване от свобода с максимален срок не по-малко от пет години. Т.е. в случая в
законодателството на европейския съюз съществена тежест е дадена на наказанието
„Лишаване от свобода“, като в европейските актове не е предвидена възможност то да бъде
отлагано. Вярно е, че такава възможност съществува в чл. 66, ал. 1 от НК, но за
престъпленията по чл. 149, ал. 1 от НК тя трябва да бъде прилагана внимателно и само при
действителното наличие на изключителни обстоятелства, които да водят до извод, че
наказанието може да изиграе ролята си и без ефективно изтърпяване. Настоящият случай не
е такъв, тъй като от една страна е засегната личността на дете в ниска възраст, а от друга
страна – извършените действия спрямо него безспорно ще окажат трайно въздействие върху
психиката му (за каквото са налице данни по делото) – с оглед конкретните форми на
посегателство върху него по опипване на различни ерогенни зони. По делото се установи, че
детето е формирало трайно чувство на срам от инцидента, страх от мъже с бели бради и
коси, като това са съществени отражения върху психиката му, които следва да бъдат взети
предвид при определяне на наказанието при подобен вид престъпления (в такава насока е
например Решение № 155 от 20.03.2012г. по н.д. № 226/2012г. по описа на III н. о. на ВКС).
От друга страна не са налице съществени смекчаващи вината обстоятелства, които да
налагат приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, вкл. здравословното състояние на подсъдимия,
11
по обсъдените по-горе причини. Изложеното мотивира съдебният състав да прецени, че
приложението на чл. 66, ал. 1 от НК не е адекватно на процесния случай, като следва да се
акцентира и на обстоятелството, че подобно решение освен всичко друго има и превантивна
цел – най-вече да предотврати от бъдещи посегателства живота и здравето на малолетните
деца.
С оглед така наложеното наказание и при съблюдаване на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС
съставът постанови наказанието да бъде изтърпяно при първоначален общ режим (с оглед
обстоятелството, че към момента на извършване на деянието подсъдимият е бил
неосъждан).
По отношение на предявения от повереника на малолетната Ж.Ц. граждански иск,
който е приет за съвместно разглеждане с определение № 66 от 30.07.2021г., съдебният
състав намери следното:
Фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, при реализирането на който следва да бъде
уважен гражданския иск, включва следните елементи: противоправно и виновно деяние на
дееца, в причинна връзка с което са настъпили вреди за пострадалия. С оглед признаването
на подсъдимия за виновен, е налице противоправно и виновно деяние, извършено от него.
Безспорно вследствие на това деяние Ж.Ц. е претърпяла вреди, тъй като именно тя е
пострадало лице от престъплението по чл. 149, ал. 1 от НК. Т.е. тя е претърпяла вреди и
гражданският иск е доказан по своето основание.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане се
определя по справедливост (арг. от чл. 52 от ЗЗД). Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. По делото
се установява, че Ж.Ц. е преживяла сериозни травми. От приетата експертиза по отношение
на Ц. се установява, че инцидентът е представлявал сериозно изпитание за психиката и
зрелостта й. Констатирано е, че била уплашена и притеснена от случилото се, като по време
на инцидента е преживяла шок, а отзвукът от случилото се (както поясняват вещите лица)
може да продължи с години. Според вещите лица малолетната е преживяла остра стресова
реакция, чувство на изненада, безпомощност, страх и уплаха, ужас от невъзможността да
направи нищо и да се противопостави ефективно на подсъдимия. Вещите лица са
установили, че това са болезнени и неприятни изживявания, за които детето не желае да си
припомня и да говори. От показанията на родителите на Ж.Ц. също се установява, че след
инцидента тя е изпитвала чувство на срам и страх дълго време, като дори в тази възраст
отново е започнала да спи при своята майка. Т.е. по делото са събрани достатъчно
доказателства, от които се установява, че извършеното спрямо Ж.Ц. деяние е довело до
съществени вреди за нея и за психиката й, които с оглед и ниската й възраст са способни да
окажат съществено влияние за нейното развитие и съзряване. Показателно за преживения
стрес е и поведението на пострадалата непосредствено след инцидента, като тя отначало се е
скрила в храстите (поради страх подсъдимият да не й направи неща), а впоследствие е
побягнала към хотелската си стая. За преодоляването на тези травми са били необходими
съществени усилия, както са установили вещите лица при обследването на малолетната. Ето
защо сумата от 10 000 лв. напълно съответства като паричен еквивалент на претърпените от
нея вреди и съдебният състав достигна до извод, че гражданският иск следва да бъде уважен
изцяло, ведно със законната лихва от датата на деянието – 01.08.2020г.
С оглед уважаването на гражданския иск и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
съдебният състав достигна до извод, че подсъдимият следва да заплати на гражданския
ищец и частен обвинител и направените разноски в хода на производството, а именно
сумата от 1000 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат.
Поради признаването на подсъдимия за виновен, с присъдата същият беше осъден да
заплати и разноски по сметка на Районен съд Несебър – 400 лв., представляваща държавна
12
такса върху уважения граждански иск. На същото основание подсъдимият беше осъден да
заплати по сметка на Районен съд Несебър сумата от 591,93 лв. – разноски в съдебното
производство.
С оглед признаването на подсъдимия за виновен и на основание чл. 189, ал. 3 НПК,
съдебният състав го осъди да заплати по сметка на ОД на МВР Бургас сумата от 1957,20 лв.,
представляващи направените разноски в хода на досъдебното производство.
С оглед нормата на чл. 111, ал. 1 от НПК с присъдата съдът постанови да бъде
върнато на Ж. Г. Ц., действаща чрез своите законни представители – родители й М. Х. ГЮР.
и Г. ЦВ. Ц., вещественото доказателство по делото – 1 бр. детска рокличка без ръкави, с
бяла горна част, бродерия от пеперуда отпред, изпълнена с разноцветни капси и долна част
на широки хоризонтални ленти от виненочервен, бял и черен цвят, с етикет в областта на
врата – Tommy Hilfiger.
Съдебният състав постанови останалите веществени доказателства – 1 бр.
сравнителни образци – епителни клетки от устната кухина на Ж.Ц. и 1 бр. сравнителни
образци – епителни клетки от устната кухина на П.Х., да останат по делото в срока на
съхранението му.
Така мотивиран съдебният състав произнесе присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
13