Решение по дело №37/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по Раздел ІІ от Глава десета на АПК.

Образувано е по жалба на П.Т.З. ***, подадена чрез пълномощника му адв.Б. Б., против Решение № 916 от 22.12.2022г. на Общински съвет – Димитровград, прието с Протокол № 40 от заседание на общинския съвет от 22.12.2022г., в частта му по раздел II, т.1 и т.2,подт.2.1., с които е определен размера на таксата за битови отпадъци за 2023г. за населението на гр.Димитровград и с.Бодрово.

В жалбата се твърди, че оспорената част на решението е незаконосъобразна на основание чл.146, т.1 и т.3-5 от АПК.

С процесния акт жалбоподателят бил задължен да заплаща ТБО по порочно съставена план-сметка, в която не били дадени никакви данни за други видове приходи от ТБО. По този начин задължените лица били ощетявани с несправедлив свръх изискуем размер на таксата, която многократно надхвърляла заложените в план-сметката стойности, тъй като същата не била намалена с остатъка от предходната година, както и с другите приходни пера по ТБО, след което да бил определен реален размер на таксата.

Друго незаконно действие било включването към общата сметка на сумата от 461 383.81 лева, представляваща 20% ДДС, който бил начислен предварително върху предполагаемия размер на дейностите по чл.62 от Закона за местните данъци и такси.

Поради тези причини се счита, че оспорените части на решението са нетърпими в правния мир и били в разрез с принципите на правовата държава, разписани в чл.4, ал.1 от Конституцията на Република България.

Процесната част на решението била приета при особено съществени процесуални нарушения по чл.69-74 АПК. В нарушение на чл.71 от АПК в случая не били обсъдени внесените от настоящия жалбоподател три писмени възражения, като не било съобразено и направено писмено искане. Видно било от т.4 на протокол от 22.12.2022г. от сесията на ОБС-Димитровград, че съвета изрично отказал да обсъди възраженията и исканията на жалбоподателя, поради което оспореното решение било издадено при особено съществено нарушение на административно-производствените правила и следвало да се отмени. Необсъждането на възраженията от страна на Общински съвет – Димитровград имало за последица отмяна на акта на процесуално основание, според Тълкувателно Решение №4/22.4.2004г. по т.д. №4/2002г. на ВАС. Също така налице било неспазване на чл.66, ал.3, т.2 от ЗМДТ поради непровеждане на предвиденото в тази норма обществено обсъждане на план-сметката, което също водило до незаконосъобразност на обжалваната част на акта. (В този см. било Решение № 634/16.12.2021г. по а.д. №61/2021г. на АдмС – Хасково). Отбелязва се, че такова обществено обсъждане било извършено в други общини в страната, сред които била и Община Хасково.

Сочи се на следващо място, че извършването на дейностите по чл.62 от ЗМДТ Община Димитровград предоставила на външни изпълнители по сключени 4 бр. договори, които били описани в докладната записка по приемане на процесното решение, като към всеки договор били приложени 22 бр. анализи и калкулации, определящи размера на цените за извършените дейности, залегнали в Приложения №№1, 2 и 3 към Докладна записка вх.№ОбС-07-268/06.12.2022г. от кмета на община Димитровград. Така например в Анализ №1 към Договор с рег.№ДОГ-ИДОСВ-285/22.5.2019г. и Договор с рег. №ДОГ-ИДОСВ-314/17.06.2019г., сключени между Община Димитровград и „НЕО-ТИТАН“ ООД, били залегнали незаконосъобразни разходи, които били недопустими по смисъла на чл.7, ал.1 и чл.66 от ЗМДТ, а именно: за тип машина – товарен автомобил сметосъбирач, с отчетна стойност 180 772 лева:1. разходи за амортизация 20%, допълнителните разходи върху труда 100% и печалба 10%. Разходите за амортизации били недопустимо перо по смисъла на чл.66, ал.1, т.1 от ЗМДТ, съгласно която норма се допускало да се включат като разход само покупката на съдове за събиране на битовите отпадъци, но не и за закупуване на сметосъбиращ камион. В този смисъл бил и Доклад № ДП 1 КН-2/12.4.2017г. на АДФИ.

Допълнителните разходи върху труда, били неясни и нерегламентирани. Такова перо в Единния сметкоплан нямало, като включването на този разход било в разрез с чл.9, т.2 от Закона за счетоводството.

Относно заложената в договорите печалба от 10% печалба се сочи, че съгласно ЗМДТ общинските такси оставали в приход на общината, в частност, ако общинският съвет определил концесионер да събира някоя общинска такса тя се събирала и оставала в приход на концесионера. Така, заплатените от задължените лица такси за услугата по чл.62, т.1 и т.3 от ЗМДТ постъпвали в концесионера, чрез общината, която ги привежда по негова сметка заедно с калкулираната от концесионера 10 % печалба. Съгласно задължението си по чл.12 Закон за корпоративното подоходно облагане, концесионерът заплащал 10 % корпоративен данък в полза на държавния бюджет, от годишната си печалба. В случая с услугата по чл.62, т.1 от ЗМДТ били предложени разходи от 2 059 230 лева, съответно без ДДС 20% оставали 1 716 025 лева, в т.ч. печалбата за концесионера била 156 003 лева, от които щели да бъдат внесени 15 600 лева в полза на държавния бюджет, както и още 6 000 лева за дейността по чл.62, т.3 от ЗМДТ. Т.е. държавата също щяла да получи около 21 000 от ТБО за 2023г. в община Димитровград. Ето защо било налице противоречие. Никъде в ЗМДТ не била разписана възможност държавата да получава част от заплащаната от задължените лица местна такса. Поради това се счита, че концесионерът не следвало да калкулира печалба, по аргумент от чл.7 от ЗМДТ, където лимитивно и изчерпателно били изброени перата, които можело да се включат в местните такси, а именно: материално-техническите и административни разходи по предоставяне на услугата.

С изключването на посочените пера щяла да се получи следната сметка по т.7. Единична цена за 1 бр. машиносмяна без ДДС – 579.68 лева, разделена на броя от 140 „Бобъра“ на обслужвани за машиносмяна, съответно крайната цена за 1 бр. щяла да бъде 4.14 лева, а не 5.75лева. Иначе казано, налице било неоправдано и неоснователно завишение от 1.61 лева, което умножено с 20% ДДС щяло да натовари още повече план-сметката, а от там и да доведе до по-високи промили за ТБО за 2023г.

Идентичен бил и Анализ №5 от концесионера „НЕО-ТИТАН“ ООД за дейността поддържане чистота на териториите за обществено ползване по чл.62, т.3 от ЗМДТ, в който включените пера били: труд – 3.12 лв./час, допълнителни разходи 100% = 3.12 лева, механизация мсм – 1,20 лева, допълнителни разходи 20% = 0.24 лева, Общо 7.68 лева, печалба 10 % = 0.77 лева, всичко 8.45 лева. Именно тази цена от 8.45 лева била залегнала в Приложение №3 към процесното решение и включвала неоснователно допълнителни разходи 100 % = 3.12 лева и печалба 10 % = 0.77лева. Отбелязва се, че в план-сметката за същата дейност за с.Бодрово били предвидени разходи от 365 лева, но когато с определения 1.00 промил за същата дейност се обложели данъчните оценки на задължените лица, се получавал свръхизискуем размер от над 4500 лева, т.е. завишение от над 12 пъти.

Освен това, размерът на цената за услугата сметосъбиране и сметоизвозване не бил съобразен с различното разстояние и пробега на специализирания автомобил от 27-те населени места до РЦТНО – Гарваново, а бил уравнен разход от 5.75 лева на съд тип „Бобър“ и 0.60 лева за съд тип „Кофа“, прилаган за всяко населено място. Отбелязва се в тази връзка, че годишния пробег бил с разлика от 2700 км., съпоставен с разположението на с.Странско и с.Светлина.

На следващо място, на задължените за ТБО лица било вменено заплащане на разходите за всички съдове, разположени в конкретното населено място, без разходите да били намалени с броя на съдовете, заявени по чл.20 от Наредба №10 за ОАМТЦУТОД за индивидуално ползване, които били около 200 бр. „Бобъри“ и „Кофи“, предимно в гр.Димитровград и с.Крепост. Така тези 200 бр. съда се плащали веднъж от всички лица от конкретното населено място и втори път от лицата по чл.20 от Наредба №10.

Също така, неправилно в план-сметката услугата депониране по чл.62, т.2 от ЗМДТ била определена въз основа на предполагаемо количество отпадъци от 16 500 тона. Такова количество отпадъци никога не било постъпвало от предходните години. Предполагаемото количество можело да се обоснове на усреднен и точен размер на постъпилите отпадъци от последните 3 или 5 години. От данните, които жалбоподателят събрал по реда на Закона за достъп до обществена информация, се установявало, че за предходни няколко години от община Димитровград в РЦТНО – Гарваново са постъпвали около 15 300 тона, от които се депонирали около 11 500 тона. Счита се, че завишението с 1000 тона е необосновано и водило до неоправдано завишение и на разходите в план-сметката по чл.62, т.2 от ЗМДТ с над 100 000 лева, а това рефлектирало върху определения размер на промилите за ТБО за 2023г. Освен това, отчисленията и обезпеченията по чл.60 и чл.64 от Закона за управление на отпадъците се начислявали въз основа на депонираното количество отпадъци, което за периода 2017 – 2020г. било средногодишно от около 11 500 тона, а не 13 200 тона както било посочено в Приложение №2 към докладната записка за план-сметката и процесното решение за ТБО. Така план-сметката за услугата по чл.62, т.2 ЗМДТ се завишавала неправомерно с около 1700 тона с начислени им такси от 95 лв./тон и 5.87 лв./тон по чл.60 и чл.64 от ЗУО, което водило до неоправдано и неоснователно завишение на общата план-сметка за тази дейност със 170 000 лева, респективно завишени били и конкретните сметки за същата дейност на гр.Димитровград и с.Бодрово, а това играело роля и за неоправдано завишение размера на промилите, с които оспорващият бил облаган.

Счита се и че определянето на ТБО съобразно данъчната оценка на притежавания от съответното лице имот е в разрез с правилото на чл.67, ал.1 от ЗМДТ. Такъв способ бил възприет само за предприятията в чл.20 от Наредба №10, но не и за гражданите.

Твърди се, че никъде в докладната записка на кмета на община Димитровград не се сочели данни за остатъчния размер на ТБО от предходни години, върнати средства от РИОСВ – Хасково, субсидии от ПУДОС, средства от Оперативна програма „Околна среда“, от републиканския бюджет, приходи от лихви върху забава за ТБО, които били в общ размер от 6 878 640.56 лева. Никога в предходните години, както и в план-сметката за ТБО за 2022г., вносителят на ДЗ не извършвал намаление на план сметката с изброените приходи, което било в разрез с правилата на чл.66 от ЗМДТ. Не била предприета никаква възможност за намаление на тежестта върху задължените лица с ТБО в условията на КОВИД-19, каквото било налице например в община Варна, Първомай и др. Несправедливо на лицата се вменявало да погасят план-сметка с личните си вноски за ТБО за 2023г. В правилния случай била практика на общините Хасково, Гълъбово, Първомай и др., които намалявали предстоящите план-сметки с изброените по-горе приходи. Никъде в ДЗ не били изложени данни по населени места за изпълнението на приходите от ТБО от предходната година, както и за никоя от последните 10 счетоводни години, нито за изискуемия размер на ТБО за 2023г. по населени места. Това не давало никаква възможност на лицата да си съставят мнение за покриване на разходите със събраните приходи и изискуемия размер от ТБО в предходни години и увеличението на промилите за някои от дейностите за ТБО за 2023г. В случая липсвало „връщане на ресто“ от предходни години, което било почти 2 милиона лева и недобор от 625 000 лв. В този смисъл били решения на РИОСВ-Хасково и решения на кмета на община Димитровград, издадени по реда на ЗДОИ. Последните се цитират в жалбата.

Изтъква се и че ежегодно Общински съвет – Димитровград освобождавал от ТБО отделни категории лица като лечебни заведения, училища, читалища, понякога и религиозни храмове, но Общината никога не изпълнявала задължението си по чл.8, ал.4 от ЗМДТ и не внасяла от собствени приходи дължимия размер за ТБО от над 350 000 лева от освободените лица, като техните разходи за ТБО ежегодно се покривали с вноските на другите неосвободени лица от ТБО, т. е. от гражданите и фирмите.

На последно място се развива твърдението, че Общински свет – Димитровград в нарушение на чл.3, ал.5 от ЗДДС включил в разходната част на план-сметката разходи за 20 % ДДС, начислен върху предполагаемите дейности по чл.62, т.1 и т.3 от ЗМДТ, които били в размер съответно на 343 671.17 лева и 117 712 лава, заплащани от задължените с ТБО лица. Общината не дължала заплащане на ДДС за дейностите по чл.62 от ЗМДТ и съответно този данък не следвало да се заплаща от лицата. В тази насока се цитират съдебна практика по адм. дела №№ 15307/2009г., 10763/2010г., 5964/2020г., 2831/2021г., 9424/2021г. на ВАС, 41/2022г. на АдмС – Хасково.

По изложените съображения се претендира отмяна на решението в оспорените му части и присъждане на деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от лично от оспорващия и от пълномощника му.

В писмена защита подробно се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената част на решението. Твърди се, че в ТБО бил начислен два пъти ДДС – веднъж той бил включен в анализите към сключените с „НЕО-ТИТАН“ ООД договори и втори път с начисленото ДДС в план-сметката. Освен това, от докладната записка на кмета на община Димитровград и от заключението на вещото лице (л.17) било видно, че на територията на гр.Димитровград се обслужвали 992 броя съдове тип „Бобър“, чиято стойност била вменена на задължените лица, заплащащи ТБО въз основа на данъчната оценка, без да бил намален броят на съдовете с броя, заявен от предприятията – 95 бр., поради което се получавало двойно плащане. Същото двойно плащане било налице и при обслужването на 1993 броя съдове тип „Кофа“, от които 65 бр. били заявени от предприятия. Двойното заплащане било очевидно – веднъж от лицата, плащащи ТБО върху данъчна оценка, и втори път от предприятията заявители.

Също така се отбелязва, че заплащането на 10 % печалба на концесионера било в нарушение на чл.9а, ал.6 от ЗМДТ. В разрез с чл.66 от ЗМДТ било вменено на задължените за ТБО лица заплащане на 40 % от стойността на закупените специализирани автомобили за извозване на сметта, което било видно от Анализ №1 към договорите на Община Димитровград с изпълнителя „НЕО-ТИТАН“ ООД и от заключението от ССЕ (въпрос 8). Неоснователно бил завишен разхода от 80 850 лева за превоз на РДФ-гориво (Приложение №2, клетка 5), тъй като то неправилно било пресметнато върху 700 км. отиване и връщане до инсталация за изгаряне, вместо вярното разстояние от 293 км. – отиване и връщане до инсталацията в гр.Пещера, считано от РЦТНО – Гарваново. Неправилно в общия брой от 992 бр. обслужвани съдове тип „Бобър“ в план-сметката на гр.Димитровград били включени 2 бр., разположени на крайпътни беседки по шосето за с.Добрич и с.Крум, чието обслужване следвало да е за сметка на собственика на пътя Община Димитровград, по аргумент от чл.12 от ЗУО, а не за сметка на задължените с ТБО лица. По аргумент от §1, т.4, буква „б“ от ЗУО, неправилно в обслужвания брой съдове – 32 бр. „Бобър, в с.Бодрово бил включен 1 бр., разположен в стопански двор, където нямало битови сгради, генериращи битов отпадък. Никъде в план-сметката не били изложени данни за приходната част, нито данни за излишъка от предходни години. При положение че общинският съвет освободил училища, читалища и лечебни заведения от заплащане на 164 000 лева ТБО за 2023г. от територията на гр.Димитровград, то следвало изискуемият размер да бил под планираните разходи с 164 000 лева. Вместо това от заключението на вещото лице било видно, че изискуемия размер за гр.Димитровград надвишавал разходите с над 26 000 лева. Счита се, че механизмът за съставяне на план-сметката, нейните компоненти – 20% ДДС, 40% амортизации за специализирания автомобил, 10% печалба, липсата на средногодишна справка за постъпили и депонирани количества отпадъци, представлявали порочен и недопустим прийом, който бил в ущръб на задължените лица и в разрез с принципите на чл.7 и чл.8 от ЗМДТ.

Изразява се становище за неоснователност на искането за възнаграждение за адвокатска защита в полза на ответника, тъй като такова не се предвиждало в чл.143 от АПК, а само възнаграждение за защита от юрисконсулт.

Ответникът - Общински съвет Димитровград, чрез процесуален представител по пълномощие, оспорва жалбата и я счита за неоснователна, като излага съображения за това в писмен вид (л.603). Претендира разноски за адвокатски хонорар. В случай на уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на възнаграждението на пълномощника на оспорващия.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С Докладна записка № РД-28-526/16.11.2022г. (рег.индекс №ОбС-07-268/06.12.2022г.), /л.68/, кметът на община Димитровград, на основание чл.21, ал.1 и ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), във връзка с чл.66, ал.1 от ЗМДТ и чл.17 от Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград, предложил на Общински съвет – Димитровград да приеме решение, с което да: I. одобри план-сметка за разходите по дейности: събиране и транспортиране на битови отпадъци; третиране на битови отпадъци в съоръжения и инсталации в депо; поддържане чистотата на териториите за обществено ползване на територията на община Димитровград за 2023г., както и да: II. определи размера на такса битови отпадъци за населените места на територията на община Димитровград за 2023г., както следва: 1. за населението на гр.Димитровград и жилищата на предприятия – 5.5 промила върху данъчната оценка на недвижимите имоти в рамките на 2023г.; 2. за населението в останалите населени места, както следва: 2.1.гр.Меричлери, с.Ябълково, с.Горски извор, с.Добрич, с.Крепост, с. Черногорово, с.Раднево, с.Брод, с.Злато поле, с.Долно Белево, с.Крути, с.Каснаково, с.Върбица, с.Бодрово – 6.8 промила върху данъчната оценка на недвижимите имоти в рамките на 2023г.

Към докладната записка на кмета на общината са приложени Приложение 1 – Разходи за сметосъбиране и сметоизвозване по населени места в община Димитровград през 2023г., Приложение 2 – Разходи за обезвреждане на битови отпадъци от територията на община Димитровград в Регионален център за третиране на неопасни отпадъци (РЦТНО) в землище на село Гарваново, община Хасково през 2023г., включително разходи за обезпечения по чл.60 от ЗУО и отчисления по чл.64 от ЗУО, Приложение 2 – Разходи за обезвреждане на битови отпадъци от територията на община Димитровград е РЦТНО – Гарваново, включително разходи за обезпечения по чл.60 от ЗУО и отчисления по чл.64 от ЗУО, разпределени пропорционално по населени места в община Димитровград през 2023г., Приложение 3 – Разходи за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в община Димитровград през 2023г., Приложение 4 – Обобщена план-сметка разходи от такса битови отпадъци по населени места в община Димитровград за 2023г.

На 16.11.2022г. на официалния уеб сайт на Община Хасково е била публикувана постъпилата от кмета на община Димитровград докладна записка (л.81).

На 07.12.2022г. и 08.12.2022г., съответно с рег.индекс Обс-07-268#1/07.12.2022г. (л.83) и рег.индекс Обс-07-268#2/08.12.2022г. (л.94), в Общински съвет – Димитровград са били заведени писмени Възражения №1 и №2 от П.Т.З. (л.92, 94), а на 15.12.2022г. е постъпило писмено Възражение – 3 и предложения, регистрирано с рег.индекс Обс-07-268#3/15.12.2022г. (л.95), както и писмено Искане рег.индекс Обс-07-268#4/15.12.2022г. (л.111).

Постъпилите възражения, предложения и искане са били изпратени от кмета на община Димитровград до Общински съвет – Димитровград с писмо – Справка по чл.69, ал.2 ПАК, с рег.индекс РД-28-526#5/20.12.2022г. (л.113) и получени от колективния орган на същата дата (рег.индекс ОбС-07-268#5/20.12.2022г.). Възраженията са обсъдени в посочената справка и са определени като неоснователни, като са изложени мотиви за отхвърлянето им.

На 22.12.2022г. е било проведено заседание на Общински съвет – Димитровград при дневен ред, включващ и разглеждане на докладна записка на кмета на общината за приемане на план-сметка за разходите за дейностите по чл.66 от ЗМДТ и определяне размера на ТБО за 2023г. на територията на община Димитровград (т.4 от протокола), за което е съставен протокол № 40 от същата дата (л.55). На заседанието е прието оспореното Решение № 916, с което на основание чл.21, ал.1, т.6 и ал.2 от ЗМСМА, във връзка с чл.66, ал.1 от ЗМДТ и чл.17 от Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград, Общински съвет – Димитровград е: по раздел I одобрил план-сметка за разходите по дейности: събиране и транспортиране на битови отпадъци; третиране на битови отпадъци в съоръжения и инсталации в депо; поддържане чистотата на териториите за обществено ползване на територията на община Димитровград за 2023г., за населените места в община Димитровград, а по раздел II, на основание чл.66, ал.1 от ЗМДТ – определил размер на ТБО за 2023г. по населени места в община Димитровград, съответно с т.1 е определено, че размерът на ТБО за 2023г. за населението на гр.Димитровград и за жилищата на предприятия е 5.5 промила върху данъчната оценка на недвижимите имоти в рамките на 2023г., по видове услуги, както следва: за събиране и транспортиране на битови отпадъци – 2.2 промила, за третиране на битови отпадъци и отчисления по чл.60 и чл.64 от ЗУО – 2.5 промила, за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – 0.8 промила. В раздел II, т.2 е определен размерът на ТБО за 2023г. за населението в останалите населени места, като в подт.2.1 е определена такса в размер на 6.8 промила върху данъчната оценка на недвижимите имоти в рамките на 2023г. за населени места в общината, сред които е и с.Бодрово, като по видове услуги промилите са както следва: за събиране и транспортиране на битови отпадъци – 2.8 промила, за третиране на битови отпадъци и отчисления по чл.60 и чл.64 от ЗУО – 3.0 промила; за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – 1.0 промила.

Процесното решение е прието с 26 гласа „за“, 0 гласа „против“ и 6 гласа „въздържали се“ от общо 32.ма гласували. Същото, във връзка Възражения с рег.индекс Обс-07-268#1/07.12.2022г., рег.индекс Обс-07-268#2/08.12.2022г., рег.индекс Обс-07-268#3/15.12.2022г. и писмено Искане рег.индекс Обс-07-268#4/07.12.2022г., е било съобщено на П.Т.З. на 30.12.2022г. (л.125).

След приемане на решението същото е публикувано на интернет страницата на Община Димитровград на 29.12.2022г., което обстоятелство е общо достъпно и известно от електронен адрес:https://www.dimitrovgrad.bg/bg/resheniya-na-obs/zasedanie-na-obshtinski-savet-dimitrovgrad-ot-22122022-godina (официалния уеб сайт на Общината).

По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка и допълнително представените такива от страните в производството.

За пълното и всестранно изясняване на делото от съда беше допусната съдебно-счетоводна експертиза, приета без оспорване от страните. В изпълнение на поставените задачи вещото лице е направило съответните установявания и е дало отговор на поставените му конкретни въпроси. Установило е сумата от данъчните оценки поотделно за всяка една от петте категории задължени лица с ТБО за 2023г. в гр.Димитровград и с.Бодрово и въз основа на установените размери и определените с процесното решение промили за всяка от категориите задължени лица, е изчислило изискуемия размер на ТБО за 2023г. в гр.Димитровград и с.Бодрово, поотделно за всяка една от трите дейности по чл.62 ЗМДТ. От представените данни от община Димитровград за заявения брой съдове тип „БОБЪР” и тип „КОФА” и Решение № 916/22.12.2022г. на ОбС-Димитровград вещото лице е изчислило изискуемия размер на ТБО за 2023г., като е посочило, че за с.Бодрово няма подадени заявления за съдове тип „Бобър“ и „Кофа“. След изследване вида на плащанията за ТБО за 2023г. и начина на определянето ѝ, не е установило двойно заплащане на таксата за дейностите по чл.62 от ЗМДТ. На база извършена съпоставка на данните от 2021г. и 2022г. от докладните записки и решенията на Общински съвет – Димитровград за определяне на размера на ТБО, е установило увеличение на съдове тип „Бобър“ с 9 бр. и намаление на съдове тип „Кофа“ със 7 бр. – за община Димитровград, като не било извършено намаление на броя на общо разположените съдове конкретно на територията на гр.Димитровград и с.Бодрово, имало увеличение за съдове тип „Бобър“ с 2 бр. за гр.Димитровград. В табличен вид (л.571 и л.572), е посочило стойностите на ТБО за 2023г. за гр.Димитровград и с.Бодрово за всяка от дейностите по чл.62, т.1-3 от ЗМДТ, като е установило изискуемите размери за дейностите на база облагаема основа, заложените размери за дейностите по план-сметка, разликата между последните две, и размерите на сумите без ДДС, както и разликата между първото и последното. Изчислило е размера на ДДС, включен в разходната част на план-сметката, поотделно за всяка една от дейностите по чл.62 от ЗМДТ за двете населени места, като е отбелязало, че ДДС е било заложено за всички дейности в план-сметката. Подробно е описало дейностите, за извършването на които дружеството „НЕО-ТИТАН“ ООД е начислило 10 % печалба. Установило е също, че годишните разходи за амортизации – 20 % от С/220 - 164.34 лева, за една машиносмяна от отчетната стойност 180 772.00 лева на товарния автомобил - сметосъбирач, калкулирана в приложения Анализ № 1 към всеки от трите договора, сключени между Община Димитровград и изпълнителя „НЕО-ТИТАН“ ООД, съставляват фактическо репариране на цената в полза на изпълнителя за закупуване на автомобила, за 5-годишния период на договорите. Имало заложени разходи за амортизация – 20 %. Установило е и че амортизацията не е начислена два пъти в анализите по трите договори между Община Димитровград и „НЕО-ТИТАН“ ООД, предвид обстоятелството, че ставало въпрос за различен вид разход, регламентиран в нормативната база на Закона за счетоводството, Закона за корпоративното подоходно облагане и Счетоводните стандарти. Също така вещото лице е посочило, че за последните 5 години (2019-2023г.) освен разходите за амортизация в приложените анализи към трите договора, сключени между Общината и посоченото дружество, имало и заложени разходи за поддръжка 20 % - за резервни части, гуми, консумативи, ремонт на техника, външни сервизни услуги – необходими за да поддържат машините и автомобилите в изрядност, витнетки и тол такси, като дружеството било посочило, че размерът бил съобразен с наложената практика по прилагането на ЗОП. Установено от експерта е, че към 31.12.2018г., 31.12.2019г. и 31.12.2020г. нямало преходен остатък от ТБО. Такъв бил налице към 31.12.2021г. и 31.12.2022г., и същият не бил изразходван, а наличен по бюджетна разплащателна сметка на Община Димитровград. В табличен вид (л.593) вещото лице е посочило за какво е бил използван този остатък, съгласно Решение №771/30.06.2022г. на ОбС – Димитровград, а именно за дейности, свързани с управление на отпадъците. Отбелязал е, че Община Димитровград не получава приходи от сортираните в РЦТНО – Гарваново хартии, картон, пластмаси, метални отпадъци и стъклени отпадъци. На последно място вещото лице е установило, че дължимата, но несъбрана ТБО в Община Димитровград за последните 10 години – от 01.01.2013г. до 31.12.2022г., е в общ размер на 1 590 474.42 лева.

При така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

По допустимостта на жалбата:

Решението в оспорените му части представлява общ административен акт по смисъла на чл.65 от АПК. Същият има еднократно правно действие и с него се засягат права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица – собственици на имоти, попадащи в обхвата на решението, съответно в обхвата на оспорената част от него.

Жалбоподателят е физическо лице и се легитимира като собственик на жилищен имот – апартамент, находящ се в гр.***, а също и на урегулиран поземлен имот №I-168, с площ 1290 кв. м. в кв.19 по плана на с.***, утвърден със Заповед №3614/1956г. и №549/2005г., ведно с построените в същия имот къща, лятна кухня и плевня, както и на незастроено дворно място от 780 кв. м., находящо се в с.Бодрово, Хасковско, съставляващо част от имот пл. №171, за която е отреден парцел I в квартал 20 по плана на селото.

Съгласно чл.10, ал.1 от ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8, т.1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Съгласно чл. 64 от ЗМДТ, таксата по чл.62 (ТБО) се заплаща от лицата по чл.11 за имотите на територията на общината – собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.

Жалбоподателят е физическо лице с адресна регистрация в гр.Димитровград, който видно от приложените към жалбата писмени доказателства – нотариални актове притежава 1 бр. недвижим имот в гр.Димитровград и 2 бр. недвижими имоти на територията на с.Бодрово, общ.Димитровград. Ето защо, като собственик на недвижими имоти, находящи се в посочените населени места, същият е данъчно задължено лице по смисъла на чл.11, ал.1 от ЗМДТ и по силата на препратката на чл.64 от с. з. към този текст, дължи заплащане на такса битови отпадъци за имотите си, а решението в оспорените му части оказва влияние върху правната сфера на жалбоподателя. Ето защо, същият разполага с правен интерес от оспорване на акта. Оспореното решение е разгласено по реда на чл.22, ал.2 от ЗМСМА, като е публикувано на сайта на Община Димитровград на 29.12.2022г. на електронен адрес https://www.dimitrovgrad.bg/bg/resheniya-na-obs/zasedanie-na-obshtinski-savet-dimitrovgrad-ot-22122022-godina – общоизвестно обстоятелство, което не се нуждае от доказване, и от тази дата е започнал да тече едномесечният срок предвиден в чл.179 от АПК за оспорването на решението пред съда.

Предвид датата на публикуване на решението и датата на подаване на жалбата против него – 09.01.2023г., оспорването се явява направено при спазване на законоустановения срок.

Последният се явява спазен дори и хипотезата на предл. второ по чл.179 от АПК, в случай, че се приеме, че оспорващият е участвал в производството по приемане на процесния акт, тъй като същият му е бил съобщен на 30.12.2022г. (л.125).

С оглед изложеното съдът намира, че жалбата е допустима.

След преценка на доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на оспорения акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, приложими субсидиарно на основание чл.184 от АПК, съдът намира оспорването за основателно.

Решението на Общински съвет – Димитровград е издадено от компетентен орган, съобразно разпоредбите на чл.21, ал.1, т.7 от ЗМСМА. В тази насока следва да се посочи, че не се установява да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да е довело до липса на волеизявление. Съгласно относимата към приемането на решение по чл. 21, ал.1, т.7 от ЗМСМА разпоредба на чл.27, ал.4 от ЗМСМА, за да се счита прието решението, същото следва да е взето с мнозинство повече от половината от общия брой на общинските съветници.

Оспореното решение е прието при проведено поименно гласуване, в съответствие с чл.27, ал.5 от ЗМСМА, в което са участвали 32 от общо 33 съветника в ОбС – Димитровград. Положителен вот за приемане на решението са дали 26 от участвалите в гласуването общински съветници, т.е. същото е прието с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците.

От представения по делото Протокол №49 от проведено на 22.12.2022г. заседание на Общински съвет Димитровград, който е официален удостоверителен документ, се установява, че гласуването е проведено поименно, като в протокола по списък и срещу името на всеки общински съветник е отразен неговият вот.

Оспореният акт е приет при спазване изискванията на чл.27, ал.2, ал.4 и ал.5 от ЗМСМА и е в предвидената в АПК писмена форма. Съображения за приемане на решението се извличат, както от протокола от проведеното заседание на общинският съвет, така и от докладната записка на кмета на Община Димитровград за приемане процесния АА и приложенията към нея, а така също и от Справка с рег.индекс РД-28-526#5/20.12.2022г. (л.113).

Съгласно чл.66, ал.1 от АПК, откриването на производството по издаване на общия административен акт се оповестява публично чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращането на проекта до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин, като в ал.2 е предвидено, че уведомяването по ал.1 включва и основните съображения за издаването на акта, както и формите на участие на заинтересованите лица в производството.

Съгласно чл.69, ал.1 от АПК, административният орган определя и оповестява публично по реда, определен в чл.66, ал.1, една или повече от следните форми на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта: 1. писмени предложения и възражения; 2. участие в консултативни органи, подпомагащи органа, издаващ акта; 3. участие в заседания на органа, издаващ акта, когато той е колективен; 4. обществено обсъждане. Съгласно ал.2 на същия текст, административният орган осигурява на заинтересованите лица възможност да осъществят правото си на участие в разумен срок, определен от административния орган, който не може да бъде по-кратък от един месец от деня на уведомяването по чл.66.

Видно е от представените по делото доказателства, че докладната записка на кмета на Община Димитровград, с която е предложено вземане на решение за определяне размера на такса битови отпадъци за Община Димитровград за 2023г. е публикувана на електронната страницата на Община Димитровград на 16.11.2022г. От текста на същата е видно, че са спазени изискванията на чл.66, ал.2 от АПК, като са включени основните съображения за издаването на акта, както и формите за участие на заинтересованите лица, а именно чрез писмени предложения и становища, като в съответствие с чл. 69, ал.2 и 1 от АПК е определен и срокът за осъществяване на това право на участие, а именно 30 дни от публикуване на докладната записка, т.е. от публичното оповестяване на откритата процедура. По отношение твърденията на оспорващия за неспазено изискване на чл. 66, ал.3, т.2 от ЗМДТ за провеждане на обществено обсъждане е необходимо да се посочи следното: Действително в чл. 66, ал.3, т.2 от ЗМДТ е посочено, че преди приемане на решението за одобряване на план-сметката, проектът на решение, ведно с проектите на доклад на вносителя и на план-сметката следва да се публикуват за обществено обсъждане на интернет страницата на общината, в срока по чл. 69, ал.2 от АПК. Видно е от съдържанието на нормата, че същата има предвид обществено обсъждане само на проекта на решението за одобряване на план-сметката, което не е предмет на оспорване в настоящото производство, тъй като не представлява общ административен акт, но не и на решението за определяне размера на таксата за битови отпадъци. Съответно възможните форми на участие на заинтересованите лица по отношение на последния акт, който е и оспорения в настоящото производство, могат да бъдат всички измежду посочените в чл.69, ал.1 от АПК. Именно това е посочено и в цитираното от оспорващия Решение № 634/16.12.2021г. по адм.дело № 61/2021г. по описа на АдмС-Хасково.

Съдът констатира, че при приемане на оспореното решение са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, разписани в нормата на чл. 71 от АПК, довели до ограничаване възможността оспорващия за участие в производството от една страна, а от друга е попречило и за правилното изясняване и установяване на всички релевантни факти и обстоятелства преди издаване на административният акт.

Цитираната разпоредба на чл. 71 от АПК задължава административния орган преди издаване на съответния общ административен акт, да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая и да обсъди предложенията и възраженията на заинтересованите граждани и техните организации.

Както се посочи, в хода на производството по издаване на обжалвания общ административен акт в срока по чл. 69, ал.2 от АПК жалбоподателят е депозирал три възражения и едно искане.

Видно от изготвена от кмет на Община Димитровград Справка по чл. 69, ал.2 от АПК с рег. индекс РД-28-526/20.12.2022г., преди проведеното заседание, на което е гласувано процесното решение, Общински съвет Димитровград е бил запознат с постъпилите от жалбоподателя П.Т.З., възражения и искане.Това е видно и от протокола от проведеното на 22.12.2022г. заседание на общинския съвет. Независимо от последното, административният орган не е предприел действия по обсъждане на така посочените възражения и искания, в които се съдържат множество конкретни доводи против проекта на решение, който е предложен от Кмета на Община Димитровград. Видно от съдържанието на протокола, на заседанието на Общински съвет – Димитровград Председателят на Обс-Димитровград е коментирал общо, че са налице постъпили от „заинтересован гражданин“ възражения и предложения, както и становището на вносителя на докладната записка по тях. Така постъпилите възражения и искане, не са обсъждани детайлно от общинските съветници. Разисквания, дебати, респ. дискусии по същите не са били проведени, а в тях се съдържат конкретни и подробни доводи обосноваващи възраженията на оспорващия против проекта на решение. Единствено при посочване факта на постъпването им Председателя на ОбС-Димитровград е взел отношение по възражението за начисляване ДДС. Дори да се приеме, че по този начин този конкретен довод на оспорващия е бил обсъден, то касателно останалите му многобройни възражения това не е сторено. Същите обаче,съобразно императивната разпоредба на чл. 71 от ЗМДТ е следвало да бъдат предмет на внимателна преценка от страна на ответника. Че това не е сторено не се оспорва от ответника, но и се доказва от разискванията преди приемане на обжалваното решение. Видно е от протокола, че направеното предложение от един от общинските съветници трите постъпили предложения да бъдат подложени на гласуване, за да е налице решение на общинският съвет, че са обсъдени е било подложено на гласуване, като с 9 гласа „за” „за“, 8 „против“ и 14 „въздържали се“ предложението на общинския съветник не е прието. Наред с това Председателят на общинският съвет е посочил, че формално предложения на граждани по определени докладни няма как да бъдат обсъждани, приемани или неприемани, освен ако не са припознати от общински съветници, които да отправят тези предложения по време на сесията.

Последното според настоящият състав представлява съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване предоставената от закона възможност на заинтересованите лица да вземат участие в процедурата по издаване на общ административен акт, който по своята природа засяга правата и интересите на неограничен кръг лица, съответно има свойството да оказва значително въздействие в правната сфера на същите. В случая нито в докладната записка на кмет на Община Димитровград, нито в мотивите на оспореното решение, се обосновава наличието на предпоставките на чл. 73 от АПК, единствено при който законодателя е поставил други правнозащитими интереси над правото на заинтересованите лица да вземат участие в производството по издаване на акта.

Не би могло да се приеме, че единствено и само със спазване процедурата по чл. 66 – 69 от АПК, без да се държи сметка за отношението на органа по депозираните становища, правото за активно участие на заинтересованите лица в производството е било гарантирано. Правилата на чл. 66 - 71 от АПК регламентират процедурата по участие на всяко заинтересовано лице, като целта на тази процедура е да се изясни позицията на потенциалните адресати на бъдещия общ административен акт преди неговото приемане. Ето защо като не е обсъдил възраженията на П.З.,*** е постановил своя акт при съществено нарушение на процесуалните правила, съставляващо самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт. В този смисъл са Решение №13343 от 25.10.2012г. по АД № 12125/2010г. на ВАС, оставено в сила с Решение № 4498/01.04.2013г. по АД № 1852/2013г. на ВАС 5 –чл. състав.

Допуснатото нарушение на административно производствените правила в случая е довело и до нарушение на материалния закон, доколкото обсъждането му би могло да доведе до постановяване на административен акт с различен правен резултат.

В тази връзка и по отношение на оплакването за противоречието на акта в оспорената му част, с материалния закон, настоящият съдебен състав намира следното:

Видно от съдържанието на решението в оспорената му част е, че е прието размерът на такса битови отпадъци да бъде определен в промили върху данъчната оценка на съответния имот

Така определения метод не е в противоречие с действащите разпоредби на чл.67, ал.1, ал.2, ал.4 и ал.5 от ЗМДТ, в приложимата им редакция към процесния период. Съгласно същите размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице следва да се определя за календарна година при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците. Размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице е сумата от размера на таксата за всяка услуга по чл. 62, която се определя, като разходите за сметка на таксата за битови отпадъци за текущата година от план-сметката, формирани по реда на чл. 66, ал. 13 за всяка услуга по чл. 62, се разпределят, като се приложи съответният начин за изчисление в зависимост от приетите от общинския съвет основи за услугите по чл. 62. Водеща основа за определяне на размера на таксата за битови отпадъци е количеството битови отпадъци, като Общинският съвет може да приеме основа или основи, различни от посочената в ал. 4, при условие че съществуват обективни обстоятелства, възпрепятстващи прилагането й.

В случая в докладната записка на кмета на Община Димитровград е обоснована обективна невъзможност, като основа за определяне размера на таксата за битови отпадъци за 2023г. за населените места в Община Димитровград да бъде взето предвид количеството битови отпадъци. Предвид това законосъобразно след като административният орган не е могъл да определи ТБО върху основа количество битови отпадъци е възприел да бъде използвана данъчната оценка на недвижимите имоти – законоустановена възможност към датата на приемане на решението. Това е така, предвид действащата към датата на приемане на обжалваното решение редакция на разпоредбата на §13, ал.1 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, който предвижда, че законът (т.е. ЗИД на ЗМДТ) влиза в сила от 1 януари 2014г., с изключение на §6(който гласи, че „в чл.67, ал.2 накрая се поставя запетая и се добавя „която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена.“) който влиза в сила от 31 декември на годината, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г. С тази законодателна промяна следователно, е прието отложено влизане в сила на §6 от ЗИД на ЗМДТ, а това отложено и към момента на приемане на оспореното решение влизане в сила на цитираната разпоредба означава, че за Общински съвет – Димитровград при приемане на решението в оспорените му части е била налице съществуващата законовата възможност, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал.1, размерът на таксата да се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена. Така, след като законодателят е дал тази възможност, съдът счита, че не е налице сочената от жалбоподателя законова пречка таксата битови отпадъци да се определи върху данъчната оценка на недвижимите имоти.

С оглед заложената в чл.67, ал.5 и ал.4 от ЗМДТ регламентация, към датата на приемане на обжалваното решение, въпросът за определяне на коментираната основа от ТБО е в оперативната самостоятелност на компетентния орган и в случая Общинският съвет в съответствие с предоставената му възможност е определил таксата да се изчислява върху данъчната оценка на имота.

Разпоредбата на чл. 66, ал.1 от ЗМДТ, в приложимата й редакция, предвижда таксата за битови отпадъци да се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общински съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за: 1. събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до инсталации и съоръжения за третирането им, както и осигуряване на съдове за събиране на битовите отпадъци, с изключение на разделното събиране, предварителното съхраняване и транспортирането на битовите отпадъци, попадащи в управлението на масово разпространени отпадъци по Закона за управление на отпадъците – за услугата по чл. 62, т. 1; 2. третиране на битови отпадъци, необхванати в управлението на масово разпространените отпадъци, както и проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци и/или други инсталации или съоръжения за оползотворяване и/или обезвреждане на битови отпадъци – за услугата по чл. 62, т. 2; 3. поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване – за услугата по чл. 62, т. 3.

Според чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ такса за битови отпадъци се определя в годишен размер, при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците, въз основа и в съответствие с приетата план-сметка за разходите за дейността по събиране и транспортиране на битови отпадъци; третиране на битови отпадъци в съоръжения и инсталации в депо; поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице е сумата от размера на таксата за всяка услуга по чл. 62, която се определя, като разходите за сметка на таксата за битови отпадъци за текущата година от план-сметката, формирани по реда на чл. 66, ал. 13 за всяка услуга по чл. 62, се разпределят, като се приложи съответният начин за изчисление в зависимост от приетите от общинския съвет основи за услугите по чл. 62.

В чл. 7, ал. 1 от ЗМДТ е предвидено, че размерът на местните такси, каквато по естеството си е и такса за битови отпадъци се определя въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата. Средствата събирани като такса за битови отпадъци са целеви по своя характер и следва да обезпечават финансирането на посочените в чл. 62 от ЗМДТ дейности, предвид което по аргумент на чл. 7 от ЗМДТ, не могат да бъдат разходвани за други дейности.

Във връзка с посочените по- горе принципи за определяне размера на ТБО, настоящият съдебен състав намира за основателни направените от жалбоподателя възражения относно залагане на по - висок размер на таксата от необходимия такъв за покриване на материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата. Така направеното възражение, следва да бъде разгледано съвкупно и с наведените от жалбоподателя аргументи за незаконосъобразно калкулиране на ДДС в размера на дължимата за съответната услуга такса и липсата на обоснованост на размера на заложените в план - сметката разходи за извършване на съответните услуги по чл. 62 от ЗМДТ.

Настоящият съдебен състав намира за относими към проверка обосноваността на разходната част на процесната план – сметка разпоредбите на чл. 3, ал.5 от ЗДДС и чл. 13, пар. 1 от Директива 2006/112, съгласно които държавите, регионалните и местните органи, както и другите публичноправни субекти не се считат за данъчнозадължени лица по отношение на дейностите или сделките, които извършват, в качеството си на органи на публичната власт. В случая са налице предпоставките на §1, т.7, б.“а“ и б.“б“ от ДР на ЗДДС, с оглед на които следва да се приеме, че Община Димитровград е данъчно незадължено лице по отношение на дейността й свързана с предоставените от нея услуги по чл. 62 от ЗМДТ. Последното води на извод, че заложените в план - сметката разходи за предоставяне на услугите по чл. 62 от ЗМДТ към датата на приемане на процесното решение не е трябвало да съдържат отчисления за ДДС. Последният принцип следва от обстоятелството, че Община Димитровград е нормативно задължена, в качеството си на публично правен субект да предостави на гражданите съответната услуга, без да обременява стойността й с разходи, различни от тези необходимите за покриване на материално-техническите и административни такива. В този смисъл са Решение № 12630/10.12.2021г. по АД № 2831/2021г. на ВАС и Решение № 5587/08.06.2022г. по АД 9424/2021г. на ВАС и Решение № 4989 от 10.05.2023г., постановено по адм.дело № 11612/2022г. на ВАС. Възможност за включване в план-сметката на разходите за данък върху добавената стойност, за който не е налице право на приспадане на данъчен кредит по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност, допусната от законодателя едва с промяната на чл. 66, ал.3 от ЗМДТ обн. В ДВ бр.66 от 2023г., която не е била в сила към датата на приемане на обжалваното решение.

Видно от заключението на изготвената по делото съдебно – счетоводна експертиза и конкретно от отговорите на вещото лице по въпрос 5 и въпрос 6 от заключението се установява че в заложените в план - сметката стойности за услугите по чл. 62, т.1, т.2 и т.3 от ЗМДТ предоставяни на територията на гр. Димитровград и с. Бодрово, административният орган е калкулирал ДДС. Това обстоятелство не е спорно по делото, като е видно от станалите разисквания преди приемане на решението, от справката на Кмета на Община Димитровград по чл. 69, ал.2 от АПК и е изрично посочено в Приложение № 1 към ДЗ на Кмета на общината, с която е предложен проекта на обжалваното решение. Калкулиране на ДДС в случая доколкото е в противоречие с посочената по - горе нормативна уредба, е довело до незаконосъобразното и необосновано сформиране на разходите по чл. 62, т.1, т.2 и т.3 от ЗМДТ в приетата план – сметка. Няма спор, че към момента на приемане на решението, в действащата към 22.12.2022г. редакция на чл. 163а, ал.2 от ЗДДС е било предвидено че данъкът за доставките по ал. 1 е изискуем от получателя - регистрирано по този закон лице, независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Тази норма на първо място е в противоречие не само с цитираната по – горе разпоредба на чл. 3, ал.5 от ЗДДС, но и с нормата на чл. 13, пар. 1 от Директива 2006/112, която е норма от по-висш порядък. Наред с това понастоящем разпоредбата на чл. 163 от ЗДДС е претърпяла промени, които са в сила считано от 01.01.2023г., т.е. новата редакция е относима към целия период на действие на административния акт в оспорената му част, и според вече действащата редакция на чл.163а, ал.4 от ЗДДС изискването на алинея 2, съгласно която данъкът за доставките по ал. 1 е изискуем от получателя - регистрирано по този закон лице, независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено лице, не се прилага за доставки на стоки и услуги по приложение № 2, част първа, по които получатели са държавата и държавните и местните органи, в раздел I, т.1 от което приложение е включена и доставката на битови отпадъци. Предвид, че така заложените в план – сметката разходи са основание за определяне на изискуемата от гражданите ТБО, следва извод, че същата е определена в размер надхвърлящ този необходим за покриване на материално-техническите и административни разходи по предоставяне на услугите. Последният извод следва и от представените в табличен вид съпоставки на ВЛ по отношение изискуем размер на ТБО на база облагаема основа и заложен в план сметката разход за дейностите по чл.62, т.1 и т.3 за град Димитровград и по чл. 62, т.1 и т.2 за с. Бодрово.

Настоящият съдебен състав споделя и направеното от жалбоподателя възражение, относно незаконосъобразното определяне разходите по дейностите сметосъбиране и транспортиране, предвид калкулиране на същите на база предвидените в план – сметката всички налични съдове тип „Бобър” и тип”Кофа”, в това число и тези които са заявени индивидуално без да е отчетено, че за част от тези съдове, са подадени индивидуални заявления от които 95 бр. за съдове тип „ Бобър“ и 64 бр.за съдове тип „Кофа“, за което задължените лица заплащат годишна такса 1870 лв. за „ Бобър“ и 620 лв. за „Кофа“. Последното обстоятелство безспорно се установява от изготвената по делото съдебно – счетоводна експертиза, а според съдебният състав е довело и до необоснованост на така заложените разходи в този им размер, тъй като на практика води до задължаване адресатите на акта - населението на гр.Димитровград да заплащат таксата и за заявените индивидуално съдове, който е следвало да бъдат изключени, доколкото ТБО за тях се заплаща отделно - по друг ред и от конкретни лица..

Основателно е и възражението, че незаконосъобразно в разходната част на план-сметката за гр. Димитровград и с. Бодрово е инкорпорирана 10% печалба в полза на външните изпълнители на обществени поръчки по сключени между Община Димитровград и „Нео Титан” ООД, 3 договора сключени съответно на 22.05.2019г., 08.07.2019г. и 17.06.2019г., предмет на които е и сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване съответно на територията на Димитровград - Север, Димитровград - юг и 25 села в община Димитровград. Видно е отговора на вещото лице по въпрос 7 от заключението, че „Нео – Титан” ООД е начислил печалба от 10% и същата е включена при формиране на единичната цена за:1. обслужване на брой съдове „”бобър”, 1.1 куб. м., ”Кофа” 110, 120 и 240 л. и извозване на сгур и пепел от съдове за пепел по отношение договора от 22.05.2019г.касаещ територията Димитровград – Север;2. обслужване на брой съдове ”Бобър”, 1.1 куб. м., ”Кофа” 110, 120 и 240 л. и събиране и извозване на отпадъци от улични кошчета по отношение договора от 08.07.2019г. касаещ територията Димитровград-юг и 3. обслужване на брой съдове „Бобър”, 1.1 куб. м., ”Кофи” 110, 120 и 240 л. и извозване на отпадъци от улични кошчета по отношение договора от 17.06.2019г. касещ територията на селата в Община Димитровград, като тази печалба участва при определяне на разходите за сметосъбиране и извозване на Община Димитровград за 2023г., вкл. за гр. Димитровград и с. Бодрово. По този начин отново е нарушен въведения с чл. 7, ал. 1 от ЗМДТ принцип.

Представеното по делото заключение по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза е прието без оспорване от страните, изготвено е от вещо лице разполагащо с необходимата компетентност което пълно и точно е отговорило на поставените му задачи и подробно е обосновало отговорите си, поради което го кредитира изцяло. От същото може да се направи извода, че размерът на таксата за битови отпадъци за гр.Димитровград и с.Бодрово, общ.Димитровград за 2023г. е определена в нарушение на чл. 7, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 3, ал.5 от ЗДДС, което обосновава материална незаконосъобразност на оспореното Решение № 613 от 16.12.2021г., прието от Общински съвет – Димитровград, в частта му по т.II, т.1 и т.2 подт. т.2.1, с които е определена такса битови отпадъци за 2023г. за населението в гр. Димитровград и с. Бодрово.

Дали е налице фактическо репариране на цената заплатена от изпълнителя по договорите за обществена поръчка за закупуване на товарен автомобил сметосъбирач не е предмет на настоящото производство, а от експертизата на вещото лице не се установява дали тази цена е включена в разходната част на план-сметката, нито дали в същата са включени и разходите за амортизации на сметосъбиращ автомобил и допълнителни разходи за труд 100% .

Останалите наведени от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на обжалваният акт не следва да се обсъждат. Една част от тях са предмет за проверка от страна на Сметната палата предвид разпоредбата на чл. 66, ал.3, т.3 от ЗМДТ, а другите са наведени едва с писмената защита по делото.

С оглед гореизложеното и предвид констатираните от съда съществени нарушения на административно-производствените правила, при приемане на оспореното решение, и противоречието с материално-правни норми, то е налице основание за отмяна на същото.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на оспорващия за разноски и такива следва да му бъдат присъдени в поискания и доказан по делото размер от които 10.00 лева дължимо внесена ДТ, 800 лева депозит за вещо лице и 1200 лева действително заплатен адвокатски хонорар съгласно договор от 06.06.2023г., който предвид правната и фактическа сложност на делото не се явява прекомерен . Претенцията за заплащане на такса от 20 лева за обнародване на оспорването в ДВ е неоснователна. Такава предвид датата на депозиране на жалбата в съда,( към който момент т.4 б.”а” в частта „с обем до ½ стандартна страница – 20 лв.” от Заповед АД-850-05-203 от 27.09.2018г. на Председателя на НС на РБ е била отменена с влязло в сила Решение на ВАС ), не е събирана по делото. Пътни разноски, и пощенски марки за писма и такси за банкови преводи нямат характер на разноски по делото, поради което претенцията за заплащането на такива също е неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2, предл. последно АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 916 от 22.12.2022г. на Общински съвет – Димитровград, прието с Протокол № 40 от заседание на общинския съвет от 22.12.2022г., в частта му по раздел II, т.1 и т.2,подт.2.1., с които е определен размера на таксата за битови отпадъци за 2023г. за населението на гр.Димитровград и с.Бодрово.

ОСЪЖДА Община Димитровград да заплати на П.Т.З. разноски по адм.дело № 37/2023г. в размер на 2010.00 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.

	Председател:
	Членове: