РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Варна , 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ в публично заседание на четвърти
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евгения Д. Мечева
при участието на секретаря Величка М. Велчева
като разгледа докладваното от Евгения Д. Мечева Гражданско дело №
20203110111293 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по предявен от В. С. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, сп. „Марек“, ул. „Тринадесета“ № 51А, срещу Териториално поделение на
НОИ – Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Охрид“ № 6, иск с правно основание чл. 3 вр. чл. 1, ал.
1, т. 3 ЗУТОССР за приемане за установено в отношенията между страните, че в периода
12.02.1985 г. – 01.06.1986 г. ищецът е полагал труд към структури на Окръжен комитет на
ДКМС – Варна, а именно: в периода 12.02.1985 г. – 01.07.1985 г. като завеждащ сектор
„Организационна и финансова отчетност“ в Районен комитет на ДКМС, район
„Възраждане“, а в периода 01.07.1985 г. – 01.06.1986 г. като командир на Общински
бригадирски щаб към Общински комитет на ДКМС – гр. Варна, което време следва да му
бъде зачетено за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г.
В исковата си молба и уточняващите молби към нея ищецът В. С. Д. твърди, че в
периода 12.02.1985 г. – 01.06.1986 г. е работил по трудов договор към структури на Окръжен
комитет на ДКМС – Варна и е заемал следните длъжности: завеждащ сектор
„Организационна и финансова отчетност“ в Районен комитет на ДКМС, район
„Възраждане“, с основно месечно възнаграждение 185 лв. /в периода 12.02.1985 г. –
01.07.1985 г./, както и командир на Общински бригадирски щаб към Общински комитет на
ДКМС – Варна /в периода 01.07.1985 г. – 01.06.1986 г./. Поддържа, че трудовият договор е
сключен след решение на Окръжен комитет на ДКМС – Варна от 11.02.1985 г., като за
начало на работата му е определена датата 12.02.1985 г. и е определен размера на основното
му месечно възнаграждение. Освободен е с решение на Общински комитет на ДКМС –
Варна, считано от 01.06.1986 г. Твърди, че е работил на осемчасов работен ден, при
1
ежемесечно изплащане на трудовото възнаграждение. Същото е било изплащано от касиера
на ОК на ДКМС – Варна – М.Н. в касата на Окръжния комитет на ДКМС в гр. Варна, ул.
„Петко Каравелов“ № 1. Излага, че в този период е работил с Д.Б. – първи секретар на ОбК
на ДКМС – Варна, Д. Г. – секретар на ОбК на ДКМС и др. Твърди, че Димитровският
комунистически младежки съюз /ДКМС/ е закрит през м. февруари 1990 г. ОК на ДКМС е
престанал да съществува от 1988 г. Поддържа, че е публично известно, че има „затриване,
загубване“ на документи на ДКМС. В ТП на НОИ – Варна не са предадени на архив
документите на прекратени осигурители. Ведомостите за работни заплати на работниците и
служителите в поделенията и структурите на ДКМС не са предадени в Държавната агенция
„Архиви“. В архива към РД „Архиви“ – Варна са открити единствено протоколи от
заседания на Бюрото на Общински комитет на ДКМС – Варна. По изложените съображения
моли предявеният иск да бъде уважен.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ТП на НОИ –
Варна, чрез процесуалния му представител - юрк. Е.Л.. Поддържа становище за
недопустимост на предявения иск, тъй като не е представено удостоверение по чл. 5, ал. 1
или ал. 2 ЗУТОССР. По същество оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, че
представените протоколи от заседания на Бюрото на Общинския комитет на ДКМС – Варна
са неотносими към правния спор. Същите не установяват трудов стаж на ищеца при
посочения работодател за конкретен период, работно време с начален и краен час, работно
място, характер на работата, трудови функции, заплащане на труда, тоест наличието на
съществени елементи на трудовото правоотношение. По изложените съображения моли
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В проведеното по делото на 04.06.2020 г. открито съдебно заседание ищецът се явява
лично и се представлява от процесуалния му представител – адв. М.Д., която заявява, че
поддържа подадената искова молба и моли предявеният иск да бъде уважен.
Ответникът се представлява от юрк. Е.Л., която поддържа становище за
неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 3 вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР.
По предварителните въпроси и допустимостта на исковата претенция съдът вече се е
произнесъл с определението за насрочване на делото от 08.01.2021 г.
За основателността на така предявения иск е необходимо ищецът да установи при
условията на пълно и главно доказване, че в процесния период 12.02.1985 г. – 01.06.1986 г. е
полагал труд към структури на Окръжен комитет на ДКМС – Варна на посочените от него
2
длъжности, при пълно работно време, съответно какъв е размерът на уговореното между
страните месечно трудово възнаграждение.
Видно от т. 2в от протокол № 72/11.02.1985 г. на Окръжния комитет на ДКМС –
Варна /л. 11 от делото/, е утвърдено основно месечно възнаграждение на др. В. С. Д., с
висше образование, жител на с. Аксаково, завеждащ сектор „Организационна и финансова
отчетност“ на III РК на ДКМС, считано от 12.02.1985 г. в размер на 185 лв.
Съгласно протокол № 26 от заседанието на бюрото на ОбК на ДКМС – Варна,
проведено на 27.05.1986 г., по т. 4 от дневния ред – „Докладни“, Бюрото е взело следните
решения: приело е преценката за работата на др. В. С. Д. – командир на ОбБЩ – Варна и е
оценило като „добра“ неговата работа; освободило е др. В. С. Д. като командир на ОбБЩ-
Варна, считано от 01.06.1986 г. и е задължило I-вия секретар на ОбК ДКМС да направи
предложение пред Бюрото на ОК на ДКМС за награждаване на др. В.Д. с Грамота на ОК
ДКМС и предметна награда до 40 лв.
На основание чл. 6, ал. 4 ЗУТОССР в производството като свидетели са разпитани М.
Д. Н.и Д. Н. Б., с оглед представените от тях писмени документи /трудови книжни/,
установяващи обстоятелството, че същите са работили при същия работодател през периода,
през който е положен претендираният от ищеца стаж. Показанията на двамата свидетели са
еднозначни, безпротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Те
познават В.Д. от 1985 г., когато той е бил на длъжност „организатор“ в Районния комитет на
комсомола „Възраждане“. От 1985 г. до средата на 1986 г. ищецът бил в Районния комитет
на комсомола, а от 1986-1987 г. работел заедно със свидетеля Д.Б./първи секретар на
Общинския комитет на комсомола/ в Общинския комитет на комсомола. Свидетелката М.Н.
/касиер-счетоводител в Окръжния комитет на комсомола/ посочва, че В.Д. е работел в район
„Възраждане“ от м. февруари 1985 г. до м. юни 1985 г., след което преминал като командир
на бригадирския щаб към общината. Обясняват, че ищецът е работел по трудово
правоотношение, на осемчасов работен ден, с работна заплата около 200 лв., с право на
полагащите се отпуски по КТ. Заплатите се изплащали ежемесечно в Окръжния комитет на
комсомола, който се намирал в сградата срещу хотел „Черно море“.
От съвкупния анализ на ангажираните в производството писмени доказателства и
гласни доказателствени средства съдът приема, че в случая може да бъде направен
обоснован извод, че ищецът в периода 12.02.1985 г. – 01.06.1986 г. е полагал труд към
структури на Окръжен комитет на ДКМС – Варна, а именно: в периода 12.02.1985 г. –
01.07.1985 г. като завеждащ сектор „Организационна и финансова отчетност“ в Районен
комитет на ДКМС, район „Възраждане“, а в периода 01.07.1985 г. – 01.06.1986 г. като
командир на Общински бригадирски щаб към Общински комитет на ДКМС – гр. Варна, при
осем часов работен ден, с месечна работна заплата първоначално в размер на 185 лв., както
е определена в коментирания по-горе протокол № 72/11.02.1985г.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е основателен и
3
следва да бъде уважен изцяло.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУТОССР по делата за установяване на трудов и осигурителен
стаж по този закон не се събират държавни такси, поради което такава не следва да бъде
определяна от съда.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните В. С. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, сп. „Марек“, ул. „Тринадесета“ № 51А и Териториално
поделение на НОИ – Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Охрид“ № 6, че в периода 12.02.1985 г. –
01.06.1986 г. ищецът е полагал труд към структури на Окръжен комитет на ДКМС – Варна, а
именно: в периода 12.02.1985 г. – 01.07.1985 г. като завеждащ сектор „Организационна и
финансова отчетност“ в Районен комитет на ДКМС, район „Възраждане“, а в периода
01.07.1985 г. – 01.06.1986 г. като командир на Общински бригадирски щаб към Общински
комитет на ДКМС – гр. Варна, което време следва да му бъде зачетено за трудов стаж и за
трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., на основание чл. 3 вр. чл. 1, ал. 1,
т. 3 ЗУТОССР.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4