№ 2640
гр. София, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Десислава Алексиева Въззивно гражданско
дело № 20211100506305 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 12.04.2019 г. по гр. д. № 26710/2017 г., СРС, I ГО, 26 състав, поправено
по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК с решение № 138415 от 11.06.2019г. и решение № 20094008 от
13.04.2021 г. по същото дело е осъдено „ЗАД А.“ АД, ЕИК ****, да заплати на Т. М. Г., ЕГН
********** на основание чл.432, ал.1 от КЗ сумата от 500 лева - обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в преживени физически болки и
психически стрес, претърпени от пътен инцидент настъпил на 13.07.2016 г. около 14:10 часа
в с. Долни Богров, при който водачът на МПС „Мерцедес Спринтер 318 ЦДИ”, с ДК ****,
вследствие на неспазване на необходимата дистанция ударил в задната част МПС „Форд
транзит“ ****, в който пътувал ищецът, ведно със законната лихва, считано от 09.03.2017 г.
до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен като неоснователен иска за
разликата до предявения размер от 2 000 лв., предявен като частичен от вземане в размер на
10 000 лева.
С решението ЗАД А. АД е осъден да заплати на Т. М. Г. сумата от 490 лева –
разноски за производството.
С решението е осъдена Т. М. Г. да заплати на ЗАД А. АД сумата от 475 лв. - разноски.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението, в частта, с която е отхвърлен
предявения иск е подадена въззивна жалба от ищеца Т. Г.. Правилно първоинстанционният
съд приел, че е налице фактическият състав на чл. 432 КЗ – наличие на деликт и валидно
застрахователно правоотношение, но неправилно приложил чл. 52 ЗЗД. Поддържа, че
първоинстанционният съд не е преценил правилно тежестта на претърпените от ищцата
телесни увреждания – болки в лявото коляно, временна неработоспособност 14 дни,
препоръки за спазване на постелен лежим / със студени компреси/, възстановителен период
около 14 дни, но най-интензивни са били болките в първите 3-5 дни, не е съобразил
негативното отражение на физическото и емоционалното състояние, нито социално-
икономическите условия в страната. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното
1
решение в обжалваната част и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от ЗАД А. АД. Счита,че
първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Присъденият
размер на обезщетението за неимуществени вреди е правилно определен въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Отправя искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението, в частта, с която е осъдено „ЗАД А.“ АД, ЕИК ****, да заплати на Т. М.
Г., ЕГН ********** на основание чл.432, ал.1 от КЗ сумата от 500 лева - обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в преживени физически болки и
психически стрес, претърпени от пътен инцидент настъпил на 13.07.2016 г. около 14:10 часа
в с. Долни Богров, ведно със законната лихва, считано от 09.03.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, предявен като частичен от 10 000 лева е влязло в сила, поради
необжалването му.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми,
които уреждат условията за валидност на решенията, постановено е от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено
съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се
произнесе по неговата правилност.
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на сума в размер на 2000 лева, предявена като частичен иск от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, реализирано в с.
Долни Богров, на Ботевградско шосе срещу стопанския двор в района на кръстовище между
„Мерцедес Спринтер 318 ЦДИ“ рег. № **** и МПС марка „Форд“, модел „транзит“, с рег.
**** на 13.07.2016 г.
По делото е безспорно наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" за „Мерцедес Спринтер 318 ЦДИ”, с рег. № **** с ответника. От
представения констативен протокол за ПТП от 13.07.2016 г. и приетото по делото
заключение на САТЕ се установява, че процесното ПТП е предизвикано по вина на Б.С.Л.,
водач на автобуса „Мерцедес Спринтер 318 ЦДИ“, в който е пътувал ищецът, който поради
незадействане на спирачната уредба на превозното средство ударил спрелия пред него
товарен автомобил „Форд транзит“ с рег. № ****, като поведението на водача на автобуса е
предпоставило настъпването на процесното ПТП.
От събраните писмени доказателства, в частност лист за преглед на пациент от
13.07.2016 г., се установява основна диагноза на ищцата „контузия на коляното“, с
палпаторна болка, оток и хематом върху лявата патела. Съгласно болничен лист
Е20165574605 на ищцата е предоставен отпуск поради временна неработоспособност в
размер на 14 дни. От приетото по делото заключение на СМЕ, което настоящият състав
кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено се установява, че при
процесното ПТП, пострадалата като пътник в автобус е получила травма на левия долен
крайник, изразяващ се в контузия с палпаторна болка, оток и хематом върху капачката на
лявото коляно. Установените травматични увреждания отговорят да са причинени при
посочения в исковата молба вид ПТП. Травмите на ищцата са мекотъканни, водещи до
болка и ограничение на движенията за период от около 10-14 дни, като възстановяването
при обичаен ход на оздравителния процес е пълно. Травмата на лявото коляно обхваща
единствено меките тъкани по предната му повърхност, водеща до средна по сила болка в
2
първите 3-5 дни, свързана със задължителния травматичен оток и постепенно затихваща в
рамките на възстановителния период. Уврежданията нямат травматичен потенциал за
продължителна, хронична болка, като предвид липсата на увреждания по ставния апарат на
коляното или за счупвания на съответните кости не са налице основания да се приеме, че
ищцата ще има в бъдеще каквито и да е негативни последици. Назначено е лечение с
обезболяващи лекарства, покой и локална криотерапия (студени компреси). Не са налице
данни за настъпили усложнения в резултат на първичната травма.
Във въззивното производство са допуснати и събрани гласни доказателства чрез
разпит на сина на ищцата М.Г.. През лятото на 2016 г. му се обадили от болница ИСУЛ, че
майка му била участник в ПТП. Заварил я в инвалиден стол с посиняло коляно. Не можела
да стъпва на крака си. Синът ходел при нея всяка вечер, превързвал крака и готвел. Не
можела да стъпва 10-12 дни след инцидента, а около 3 дни, съседката помагала да стигне
до тоалетната. В хипотезата на свидетел заинтересовано лице, съдът не може да игнорира
допустимите и относими към факти от спорното право показания на свидетеля само поради
неговата заинтересованост, а е задължен да прецени достоверността им, чрез цялостна
съпоставка на всички доказателства по делото. Следователно, с доказателствена стойност се
ползват и показанията на лицата по чл. 172 ГПК и само близката родствена връзка със
страната, посочила ги като свидетел, не е основание за отричане достоверността на
изнесеното от тези лица./ Решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г., II
г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева/. Доколкото свидетелските показания на сина
на ищцата са последователни и съответстват на събраните по делото доказателства се налага
извод за тяхната достоверност.
СГС приема, че са налице предпоставките на прекия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ. Налице е
деликт-настъпилото ПТП на 13.07.2016 г.,в резултат от виновни действия на водача на на
автобуса „Мерцедес Спринтер 318 ЦДИ“, налице е и договор за гражданска отговорност със
застраховател /ответника/, осигуряваща ГО на деликвента. При така установените факти,
въззивният съд намира, че установените травматични увреждания, представляващи контузия
на лявото коляно с палпаторна болка, оток и хематом върху капачката на лявото коляно са в
пряка причинна връзка с настъпилото ПТП на 13.07.2016 г.
Спорен във въззивното производство е размера на определеното обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Тъй като
неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя по справедливост от съда.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение настоящият състав намира, че
следва да бъде съобразени: характера и вида травматични увреждания, причинени при ПТП:
контузия на левия долен крайник с палпаторна болка, оток и хематом върху капачката на
лявото коляно, със засягане на меките тъкани по повърхността, възстановителният период –
около 10-14 дни след инцидента, липсата на последващи усложнения в процеса на
възстановяване, което е протекло нормално, както и липсата на хоспитализация,
негативното отражение на инцидента за пострадалия - преживяния стрес от случилото се,
както и възрастта на ищеца към момента на настъпване на инцидента - 49 г.,
съществуващите в страна обществено-икономически условия към датата на непозволеното
увреждане, индиция за която са както нормативно определената минимална работна заплата
/ МРЗ в размер на 420 лева за 2016 г./, така и лимитите на застрахователно покритие, без те
да имат самостоятелно значение /в този смисъл решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. №
795/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 1 от 26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на ВКС, ТК,
II т.о., решение № 95 от 24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на ВКС, ТК, I т.о. и решение № 57
3
от 01.08.2018г. по т.д. № 677/2017г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 28 от 09.04.2014г. по т.д.
№ 1948/2013г. на ВКС, ТК, II т.о./, както и създаденият в съдебната практика ориентир,
относим към аналогични случаи. При отчитане на горепосочените критерии и установените
фактически положения по делото, настоящият въззивен състав приема, че справедливият
размер на обезщетението в разглеждания случай е 1000 лева. Обезщетение в по-висок
размер би довело до нарушаване на критериите на чл. 52 ЗЗД за справедливо възмездяване
на вредите, с оглед техния вид, характер и интензитет и неоснователно разместване на
имуществени блага.
Възражението за съпричиняване, въведено от ответника в срока по чл. 131 ГПК е
неоснователно, доколкото от събраните по делото доказателства не се установява поведение
от страна на ищеца, с което да е допринесъл за настъпване на вредите. Поради липсата на
ангажирани доказателства от страна на ответника, чиято е доказателствената тежест,
възражението е недоказано.
Въз основа на горните съображения се налага частична отмяна на
първоинстанционното решение за разликата над 500 лева до 1 000 лева и уважаване на иска
за този размер, предявен като частичен иск за сумата от 2000 лева от вземане в цял размер
10 000 лева. В останалата обжалвана част, отхвърлителното решение за разликата над 1000
лева до предявения частичен размер от 2000 лева следва да бъде потвърдено.
Доколкото ищецът се легитимира като кредитор на претендираното главно вземане за
неимуществени вреди, то ответникът на осн. чл. 497, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 496, ал. 1 КЗ е
изпаднал в забава на 09.03.2017 г., поради което е основателна исковата претенция за
законна лихва, считано от посочената дата.
При този изход на спора, въззивникът претендира 30 лева – държавна такса и 335
лева адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита от 15.03.2022 г., а
ответникът - юрисконсултско възнаграждение съгл. чл. 78,ал. 8 ГПК в размер на 100 лева.
Направеното възражение за прекомерност на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно,
доколкото претендираният адвокатски хонорар е съобразен с чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ. С
оглед изхода на спора, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на въззивника
сумата от 182,50 лева – разноски за въззивна инстанция. В тежест на въззивника следва да
бъдат възложени разноски в размер на 50 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 12.04.2019 г. по гр. д. № 26710/2017 г., СРС, I ГО, 26 състав,
поправено по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК с решение № 138415 от 11.06.2019 г. и решение №
20094008 от 13.04.2021 г. по същото дело В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Т.
М. Г., ЕГН ********** срещу „ЗАД А.“ АД, ЕИК **** иск с правно основание чл.432, ал.1
от КЗ за разликата над 500 лева до размера от 1000 лева (т.е. още 500 лева), предявен
като частичен иск за 2 000 лева от вземане в цял размер от 10 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в преживени физически
болки и психически стрес, претърпени от пътно-транспортно произшествие, настъпило на
13.07.2016 г. около 14:10 часа в с. Долни Богров, в резултат от виновни действия на водача
на МПС „Мерцедес Спринтер 318 ЦДИ”, с рег. № ****, който е бил застрахован със
задължителна застраховка "гражданска отговорност на автомобилистите" при ответното
дружество, като вместо тях ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗАД А.“ АД, ЕИК **** да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ на Т.
М. Г., ЕГН ********** разликата над 500 лева до размера от 1000 лева (т.е. още 500
лева), предявен като частичен иск за 2000 лева от вземане в цял размер от 10 000 лева
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в
преживени физически болки и психически стрес, претърпени от пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 13.07.2016 г. около 14:10 часа в с. Долни Богров, в резултат от
4
виновни действия на водача на МПС „Мерцедес Спринтер 318 ЦДИ”, с рег. № ****, който е
бил застрахован със задължителна застраховка "гражданска отговорност на
автомобилистите" при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от
09.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 12.04.2019 г. по гр. д. № 26710/2017 г., СРС, I ГО, 26
състав, поправено по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК с решение № 138415 от 11.06.2019г. и
решение № 20094008 от 13.04.2021 г. по същото дело в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „ЗАД А.“ АД, ЕИК **** да заплати на Т. М. Г., ЕГН ********** сумата в
размер на 182,50 лева – разноски за въззивна инстанция, включващи държавна такса и
възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА Т. М. Г., ЕГН ********** да заплати на „ЗАД А.“ АД, ЕИК **** сумата в
размер на 50 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение пред въззивна инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал.3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5