№ 1049
гр. София, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20221110210684 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на А.
Н. Н. срещу НП № 22-4332-013833 от 20.07.2022 г., издадено от ДДД., началник сектор към
ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя за нарушения на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП (пункт 1 от
постановлението) и на чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „в“ от ЗДвП (пункт 2 от постановлението) на
основание съответно чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени
административни наказания глоба в размер на 20 лева (по пункт 1) и глоба в размер на 100
лева и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца (по пункт 2). От страна на
жалбоподателя (в това число чрез процесуалния му представител, участвал в съдебното
производство) се отрича осъществяването на нарушението по пункт 2 от постановлението и
се иска, ако то не бъде отменено в частта относно причиняване на ПТП, да бъде поне
отменено в частта му относно твърдяното нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „в“ от
ЗДвП, като се излагат твърдения в смисъл, че ако е имало ПТП, то въззивникът не е разбрал
за него и не е напуснал умишлено местопроизшествието, а в самата жалба се излагат и
твърдения в смисъл, че ПТП, за каквото се отнася обвинението, изобщо не е настъпило.
Административно-наказващият орган не излага становище.
От фактическа страна:
От ангажираните гласни (обясненията на жалбоподателя пред съда – отчасти – и
показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел) и писмени (приобщените такива
въз основа на определения с правно основание съответно чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН
и чл. 284 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) доказателствени материали - освен оправомощаването
на актосъставителя за съставяне на АУАН по ЗДвП, респективно оправомощаването на
1
конкретния наказващ орган за издаване на НП по ЗДвП, с писмена заповед на министъра на
вътрешните работи към датите на съставяне/издаване съответно на процесните АУАН и НП,
както и освен това, че срещу жалбоподателя (роден през 1997 г.) към процесната дата
30.05.2022 г. имало 5 влезли в сила НП за нарушаване на правилата за движението по
пътищата (влезли в сила в периода 2016 г. – 2019 г.), контролът за чието спазване се
осъществява от органите на МВР - еднозначно се установява още описаната в обжалваното
НП като препратка към АУАН фактическа обстановка, с която страните са запознати и която
няма да бъде преповтаряна (преписвана) в настоящото изложение, с уточнението, че
въззивникът е предприел маневрата движение назад, за да даде път на друго превозно
средство и така се е стигнало до удар с автомобила марка „Ситроен“, по който автомобил от
удара били причинени две деруги на предната броня и счупване на фиксиращи щипки на
предна броня, като при всяко положение от въпросния удар върху управлявания от
жалбоподателя автомобил нямало някакви на по-значителна стойност като справедлива
средна пазарна цена за отстраняването им щети освен повърхностни драскотини и също така
при всяко положение и по двата описани в НП автомобила (марки съответно „Шкода“ и
„Ситроен“) сумарно не били причинени увреждания, чието отстраняване като справедлива
средна пазарна стойност да надвишава сума от порядъка на 2000 лева (съобрази освен
гласните доказателствени материали още и протокола за ПТП, като тук следва да се има
предвид и известното на много широк кръг от лица /ноторното/ относно приблизителните
стойности на ремонтите на автомобили, извършвани в страната!), а също и се установява
това, че на въззивника Н. е бил подаден на няколко пъти с клаксон сигнал от водача на
лекия автомобил „Ситроен“, като за пръв път това се е случило точно преди сблъсъка и
такъв сигнал последният визиран водач е продължил да подава съответния звуков сигнал, но
водачът на автомобила марка „Шкода“ с управляваното от него МПС е продължил въпреки
това напред след получилия се контакт между двете превозни средства, като е направил жест
на извинение с ръка, т. е. същият е разбрал (при всяко положение) за така подадения звуков
сигнал, както и се установява, че автомобилът „Ситроен“ е бил в спряло положение и
нарушителят Н. преди да започне движението назад при всяко положение не се е убедил, че
във връзка с това движение назад няма да се блъсне в изчакващия зад него управляван от
свидетеля лек автомобил. Във връзка с последното следва да се има предвид, че обясненията
на нарушителя изхождат от заинтересованото в най-голяма степен от изхода на делото лице
и съзнателната им недостоверност поначало не е скрепена с наказателна отговорност, за
разлика от свидетелските показания, като в конкретните такива разпитаният свидетел е
изложил един относително детайлен разказ, в чието съдържание не се откриват абсолютно
никакви белези на недобросъвестност или нелогичност, като свидетелят по никакъв начин
не се явява в частност заинтересован от установяване от страна на съда на фактическа
обстановка, при която другият участвал в произшествието водач е разбрал или може да се
предполага, че е разбрал за осъществения контакт между автомобилите. Така съдът дава
вяра на показанията на свидетеля за сметка на обясненията на жалбоподателя по въпроса за
това осъществен ли е бил процесният сблъсък (доколкото жалбоподателят конкретно в
обясненията си пред съда практически отрича наличието на такъв); нещо повече –
2
установява се от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел, че същият е
сигнализирал с клаксон по такъв начин, че водачът на автомобила „Шкода“ най-малкото е
могъл да предположи (допусне), че двете коли са се докоснали и в тази връзка са настъпили
някакви материални щети.
При това положение правилно с атакуваното НП е приложен законът (виж по-горе!).
Водачът Н. не е изпълнил задължението си по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП преди да започне
движение назад да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в
движението. Следва да се има предвид и това, че описанието на нарушението по пункт 2 от
обжалваното постановление, направено с формулировката „е извършил:“, има бланков
(типов) характер (по такъв начин е подходено и в пункт 1 от процесното НП) и използването
на подобен род типови бланки в издаваните от органите на ОПП – СДВР НП създава повече
затруднения, отколкото решава такива, като в случая от цялостния прочит на НП и АУАН,
към който постановлението препраща, в крайна сметка все пак не остава никакво съмнение,
че съответното обвинение е за това, че водачът А. Н. просто е напуснал
местопроизшествието без да уведоми службата за контрол, респективно без да е постигнато
съгласие между участниците в ПТП относно обстоятелствата, свързани с него (такова
съгласие в случая не е било налице, просто защото между двамата водачи на практика
изобщо не се е осъществила взаимна комуникация). Липсата на описание в АУАН и в НП на
фактическите обстоятелства, сочещи на настъпването на ПТП по смисъла на пар. 6, т. 30 от
ДП към ЗДвП, също в крайна сметка не води (и не е довело, включително видно от линията
на защита, следвана по делото) до неяснота на съответното обвинение, доколкото (това се
извежда еднозначно по логически път) никакво съмнение няма, че се твърди настъпването
на някакви механични увреждания поради досег между двата автомобила (просто няма
какво друго да се визира от контролния/наказващия орган при съответното описание на
фактите, още повече при релевиране на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „в“ от
ЗДвП като нарушена); иначе, съобразявайки установеното по делото от фактическа страна,
налице е хипотеза, визирана в пар. 6, т. 30 от ДР на ЗДвП (съответното причиняване на
повреда или повреди на ППС), за който извод не е необходимо повредите да са значителни.
Фактическото описание при използването на израза „неподсигурена маневра“ също не е
дотам удачно, но в крайна сметка също никакво съмнение няма, че и в АУАН, и в НП се
визира такава маневра, при която водачът на движещото се назад превозно средство не се е
убедил, че няма да създаде опасност за съответния друг участник в настъпилото
впоследствие произшествие. Изобщо липсват такива нарушения на процесуалните правила,
които да са довели до ограничаване на процесуални права, т. е. не е налице каквото и да е
съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 335 вр. чл. 348, ал. 3 от
НПК вр. чл. 84 от ЗАНН (следва да се уточни и това, че АУАН и НП изхождат от надлежно
оправомощени лица съобразно уредбата по чл. 189, ал. 1 и ал. 12 вр. чл. 165, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП). Наложените наказания са съобразени със закона, пропорционални на
административните нарушения и (включително) при всяко положение съобразени
конкретно с данните за предходната дисциплина на водача Н. (виж чл. 12 и чл. 27 от
ЗАНН!), респективно справедливи (в това число при съобразяване и на съответната уредба
3
по чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН), имайки предвид и обстоятелството, че административното
нарушение по пункт 2 от НП е извършено при условията най-малкото на т. нар. евентуален
умисъл (при който деецът допуска настъпването на общественоопасните последици от
деянието си, в случая като най-малкото е допускал, че може да е причинил механични
увреждания и въпреки това напуска местопроизшествието без да уведоми службите за
контрол и без да е постигнато изобщо съответното съгласие с другия участник в ПТП) като
форма на вина (чл. 11, ал. 2 вр. ал. 1 от НК вр. чл. 11 вр. чл. 7 вр. чл. 6 от ЗАНН; деянието по
пункт 1 от НП е очевидно непредпазливо – чл. 11, ал. 3 вр. ал. 1 от НК вр. чл. 11 вр. чл. 7 вр.
чл. 6 от ЗАНН). Налага се да се уточни, че на самото изпълнение на служебни задължения по
чл. 165, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗДвП от страна на органите на МВР в случая не е попречено, като
с посещението и последвалото извършване на разследване съответните органи на МВР са
изпълнили служебните си задължения, поради което не е налице хипотеза на съставомерно
по чл. 270, ал. 1 от НК поведение, респективно не е налице хипотеза по чл. 33, ал. 2 от
ЗАНН. Хипотеза, обуславяща прилагане на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, не е налице и във връзка
със самото причиняване на ПТП, имайки предвид изложеното по-горе касателно стойността
на вредите.
При извършената по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН цялостна и служебна
проверка съдът не установи причини за отмяна или за изменение на НП, поради което и на
основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН постановлението
следва да бъде прекратено. При този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
вр. чл. 84 от ЗАНН разноските по делото, направени във връзка с явяването на разпитания в
съдебно заседание свидетел (пътни, определени въз основа на съдебни определения, в общ
размер на 71,50 лева), следва да се присъдят в тежест на въззивника и в полза на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-4332-013833 от 20.07.2022 г., издадено от ДДД., началник
сектор към ОПП – СДВР.
Осъжда жалбоподателя А. Н. Н. да заплати в полза на Софийския районен съд сумата от
71,50 лева – разноски по делото, направени във връзка с явяването на разпитания в съдебно
заседание свидетел.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4