№ 94
гр. Русе, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тридесети септември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Палма Тараланска
Боян Войков
при участието на секретаря Тодорка Недева
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно търговско дело
№ 20214501000243 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. Л. Л. чрез адв. С. С. – АК
гр. Русе против Решение № 2601515/08.07.2021 г., постановено по гр.д. №
4498 по описа за 2020 г. на Районен съд Русе, с което е признато за
установено, че дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД гр. София ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Панайот Волов“ № 29, етаж 3, представлявано от Я.Б.Я.
сумата 1000.00 лева- главница по слючен с „Аксес Файнанс“ ООД Договор за
кредит А1 карта № ******, по силата на който е предоставена международна
кредитна карта Access Finance/iCard/Master Card с визия (дизайн) А1 с
разрешен кредитен лимит 1 000.00 лева, вземанията по който са прехвърлени
с договор за цесия на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД гр. София, както и сумата 121.45 лева- лихва за забава за периода
07.01.2019 год.- датата, следваща датата на последната погасителна вноска по
паричния заем до 16.06.2020 г.- датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 30.06.2020 год. до
1
окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 2541 по описа за
2020 год. на Русенския районен съд е издадена заповед № 1070/01.07.2020
год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
В жалбата са развити съображения за неправилност на решението в
обжалваната част като постановено при допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния
закон и необоснованост на формираните изводи относно правно
релевантните факти по спора. Счита, че искът не е доказан по основание и
размер. Развива доводи за това, че представянето на сключен договор за
револвиращ кредит сам по себе си може да сочи, че е заредена сумата от
1 000,00 лв по издадената кредитна карта, но по никакъв начин не доказва,
че е използвана каквато и да е сума от този лимит. Моли решението на РРС
да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново такова, с което да
бъдат отхвърлени заявените претенции. Претендира разноски.
Въззиваемата страна по жалбата „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД гр. София счита същата за неоснователна, а
решението на РРС за правилно и законосъобразно и моли то да бъде
потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от
надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Решението на първоинстанционният съд, с което е прието за
установено, че Н. Л. Л. от гр. Русе дължи на Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД гр. София претендираните суми от
сумата 1000.00 лева- главница по слючен с „Аксес Файнанс“ ООД Договор за
кредит А1 карта № ******, по силата на който е предоставена международна
кредитна карта Access Finance/iCard/Master Card с визия (дизайн) А1 с
разрешен кредитен лимит 1 000.00 лева, вземанията по който са прехвърлени
с договор за цесия на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД гр. София, както и сумата 121.45 лева- лихва за забава за периода
07.01.2019 год.- датата, следваща датата на последната погасителна вноска по
паричния заем до 16.06.2020 г.- датата на подаване на заявлението за издаване
2
на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 30.06.2020 год. до
окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 2541 по описа за
2020 год. на Русенския районен съд е издадена заповед № 1070/01.07.2020
год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е неправилно и
като такова следва да бъде отменено.
За да уважи заявените претенции, първоинстанционният съд е
приел, че е налице ползване/усвояване на 17.11.2018 г. на разрешения
кредитен лимит от страна на Л. чрез предоставената международна кредитна
карта Access Finance/iCard/Master Card с визия (дизайн) А1, което е извел от
представената от първоначалния кредитор по искане на особения
представител на ответника Справка за начисления по Договор за кредит А1
карта № ******/**.**.**** год. /л.110-113 от гр.д. № 4498/20 на РРС/, при
това без да има представени доказателства за активирането и ползването на
кредитната карта.
Видно от чл. 5, ал.2 от Раздел II „Условия за ползване на кредита“
на сключения между страните договор Договор за кредит А1 карта №
******/**.**.**** год., с така издадената карта кредитополучателят може да
тегли суми в брой или да извършва платежни нареждания с картата в рамките
на максималния кредитен лимит. Картата може да се използва само за
трансакции за плащане или теглене на пари в брой чрез използването на АТМ
– устройства; за трансакции за плащане чрез използването на ПОС –
устройства или трансакции за плащане чрез други електронни платформи -
online /плащания в Интернет/. В случая няма събрани не само доказателства,
но дори и твърдения за това Л. да е осъществил която и да е от тези операции.
Точно обратното – видно от цитираната от първоинстанционния съд справка
– единствено е налице зареждане на картата със сумата от 1 000,00 лв, но не и
извършване на трансакции по картата. Не случайно и представената на л.110-
113 от гр.д. № 4498/20 на РРС таблица е именувана като справка за
начисления по договор за кредит, като не е представено самото извлечение от
сметката, по която е разкрита кредитната карта.
Изхождайки от събраните по делото писмени доказателства,
настоящият съдебен състав счита, че неправилно първоинстанционният съд е
3
зачел захранването на сметката с кредитния лимит, който би могъл да се
ползва съобразно сключения между страните договор и Общи условия към
него, като осъществено от кредитополучателя усвояване на сумата. Няма
данни за ползването на картата и осъществени с нея трансакции както за
плащане или теглене на пари в брой чрез използването на АТМ – устройства,
така и за трансакции за плащане чрез използването на ПОС – устройства или
трансакции за плащане чрез други електронни платформи - online /плащания
в Интернет/, които биха били видими при едно извлечение от банкова сметка,
по която е издадена кредитната карта. В подкрепа на изложеното е и чл. 7.2.1
от ОУ, доколкото изрично е дефинирано, че по картовата сметка, свързана с
кредитната карта не могат да бъдат превеждани суми, освен преводите,
извършвани от заемодателя във връзка с кредита.
Основателно се явява и възражението на назначения особен
представител за това, че представената справка – извлечение, въз основа на
която първоинстанционният съд е градил своите изводи не е ясно от кого е
изготвена и същата е неподписана, не е представена с исковата молба и е
следвало да бъде изключена от доказателствения материал.
Само за прецизност следва да се отбележи, че по делото няма събрани и
доказателства не само за ползването, но и изобщо за активирането на
процесната кредитна карта съобразно чл. 5.4 от Общите условия към Рамков
договор за предоставяне на Кобрандирана платежна система Access за
плащане или теглене на пари в брой чрез използването на АТМ – устройства;
за трансакции за плащане чрез използването на ПОС – устройства или
трансакции за плащане чрез други електронни платформи - online /плащания
в Интернет/Finance/iCard/Master Card с визия (дизайн) А1.
По изложените съображения първоинстанционното решение като
неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено и вместо него бъде
постановено друго, с което предявените претенции бъдат оставени без
уважение.
С оглед изхода на спора върху въззиваемата страна следва да бъдат
възложени сторените разноски в настоящото производство.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2601515/08.07.2021 г., постановено по
гр.д. № 4498 по описа за 2020 г. на Районен съд Русе, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявения от „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД гр. София ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, етаж 3,
представлявано от Я.Б.Я. иск за признаване за установено, че Н. Л. Л. , ЕГН:
********** от гр. Русе, дължи сумата 1000.00 лева- главница по слючен
с „Аксес Файнанс“ ООД Договор за кредит А1 карта № ******, по силата на
който е предоставена международна кредитна карта Access
Finance/iCard/Master Card с визия (дизайн) А1 с разрешен кредитен лимит 1
000.00 лева, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия на ищеца
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД гр. София, както
и сумата 121.45 лева- лихва за забава за периода 07.01.2019 год.- датата,
следваща датата на последната погасителна вноска по паричния заем до
16.06.2020 г.- датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението в съда – 30.06.2020 год. до окончателното й
изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 2541 по описа за 2020 год. на
Русенския районен съд е издадена заповед № 1070/01.07.2020 год. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД гр. София ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Панайот Волов“ № 29, етаж 3 да заплати по сметка на РОС 25,00
лв държавна такса за производството пред РОС.
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД гр. София ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Панайот Волов“ № 29, етаж 3 да заплати на адв. С. С. – АК гр.
Русе сумата от 150,00 лв разноски за възнаграждение за особен представител
в производството пред РОС.
5
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6