Прието е, че В. и Куртев са имали търговски
взаимоотношения и устни уговорки за бетоновия възел. За отношенията между тях и
извършените плащания е установено, че с платежно нареждане
от 25.04.2018г. Галис ЕООД е превело на „ Виктория строй“ ООД сумата 1900, 20
лв., като в нареждането е посочено името Т.В.; с фактура № ********** /
20.04.2018г.издадена от „Виктория строй“ ООД е платено за бетонов център „
Ема“; с платежно нареждане от 25.04.2018г. Галис ЕООД е превело на „ Аква ин“
ООД сумата 900 лв. на името на Т.В.. С
фактура № ********** / 20.04.2018г. издадена от „ Аква ин“ ООД е платена бетон помпа Волво ф12. Двете горепосочени
фактури са били подписани от В. като съставител и Куртев като получател.
Прието е, че от показанията на В. не става ясно за какво
са имали двамата уговорка за сумата от 40000 лв., както и че не е установено,
приведена ли е сумата от 15000 лв. и за какво е била приведена.
Изведеният правен извод е липса на данни
за престъпление от общ характер, тъй като спорът бил от гражданскоправен
характер.
Наказателното производство е прекратено
на основание чл.199 и чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Недоволен от постановлението за
прекратяване на делото, е останал пострадалият Т.П.В., който го е обжалвал в
предвидения срок. Твърди се необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания
акт. Твърди се, че прокуратурата неправилно е кредитирала само показанията на
КУРТЕВ, които били приети като логични, като по този начин е бил прекратен
пътят на допълнително изследване на фактите, не са били събрани допълнителни
доказателства като свидетелски показания, не е изследван въпросът за
собствеността на МПС марка Волво и бетон помпа, представляващи едно съоръжение.
Според жалбопадтелят не е било разследвано и престъпление за повреждане и
унищожаване на чужди вещи, за което той е подал жалбата си, въз основа на която
след извършена проверка е било образувано досъдебното производство.
Съдът, след като се запозна с
направените от жалбоподателя оплаквания, обстойно обсъди доказателствата,
съдържащи се в досъдебно производство № 3/2020 г. на РУ Котел и провери
атакуваното постановление на РП Сливен, направи извода, че постановлението
следва да бъде отменено.
Съдебният контрол върху постановлението
на прокурора за прекратяване на наказателното производство се разпростира върху
законосъобразното осъществяване на правомощията му по чл.243, ал.1 и ал.2 от НПК, които в рамките на приключилото разследване се ограничават до оценка на
конкретизираното по време, място и начин на извършване деяние, както и до
точната индивидуализация на дееца. Тази проверка се основава само на събраните
в досъдебната фаза доказателства, което означава, че съдът не може да събира
доказателства в хода на това производство. Съдът обаче може да преценява дали
събраните на досъдебното производство доказателства са достатъчни за правилното
решаване на казуса, като в този случай не се касае до подмяна на вътрешното
убеждение на решаващия орган, а до осъществяване на съдебен контрол по спазване
на закона при упражняване правомощията на прокурора като господар на
досъдебната фаза да прекрати наказателното производство и по този начин да
прегради пътя на бъдещо съдебно производство. Обсегът на съдебния контрол по
реда на чл.243, ал.5 от НПК се разпростира върху акт на прокурора по чл. 243,
ал.1 от НПК, включително и относно задължителна проверка и на обоснованост на
този акт, т.е. налице ли е съответствие на правните изводи с приетите от
прокурора фактически положения, за който следва да са налице мотиви, водещи към
тях, кореспондиращи със събраните до момента доказателства.
С
обжалваното постановление наказателното производство е прекратено по реда на
чл.243, ал.1, ал.1 от НПК, тъй като е прието, че няма данни за извършено
престъпление от общ характер. В постановлението прокурорът дължи излагане на
фактическите положения, установени след анализ на събраните доказателства и
съответстващите им правни изводи. Това задължение не е било изпълнено с необходимата
правна пълнота и прецизност, което поставя съда в невъзможност да изследва
законосъобразното му осъществяване. Прочитът на обстоятелствената част на
проверявания акт сочи, че вместо да се изложат установените факти, е направен
преразказ на показанията на двамата разпитани свидетели. По досъдебното
производство не са събрани други доказателства, от които да се установи какви
са били уговорките между двамата, вещите продадени ли са или дадени за ползване
под наем, какво точно е взето и със съгласието на собственика ли е било, какво
е общото между двете фирми „ Виктория строй“ ООД и „ Аква ин“ ООД,
има ли унищожаване или повреждане на чужда движима вещ.
Правните
изводи се свеждат до едно изречение – че нямало данни за престъпление от общ
характер, и на практика такива липсват. Не е разсъждавано защо не е налице
престъпление по чл.194 от НК, с оглед извършване на което е било образувано
наказателното производство, което налага отмяна на обжалваното постановление
поради невъзможност същото да бъде проверено от гледна точка на неговата
законосъобразност и обоснованост. Изложеното води и до невъзможност съдът да
вземе отношение по релевираните в жалбата съображения.
Ръководен от гореизложените
съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ по жалба на Т.П.В., ЕГН **********,***
Хрулев 19, постановление от 14.10.2020 г. на прокурор при Районна прокуратура
Сливен за прекратяване на наказателното производство по ДП № 3/2020 г. на РУ
Котел, образувано за извършено по чл.194, ал.1 от НК престъпление.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се да се обжалва
пред ОС Сливен от РП Сливен и от пострадалия Т.П.В. в седемдневен срок от
съобщението, че е изготвено.
С
Ъ Д И Я: