МОТИВИ ПО НАХД № 73 ПО ОПИСА
НА КЮСТЕНДИЛСКИ РАЙОНЕН СЪД ЗА 2020 ГОДИНА
Районна прокуратура – Кюстендил
е внесла предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание глоба по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК на обв. М.С. с
ЕГН **********, за това, че на 09.09.2019г. в
гр.Кюстендил, пред сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр.Кюстендил, е
потвърдил неистина, че е установил обичайното си пребиваване в Република България, по смисъла на параграф
6 от Допълнителните разпоредби на закона за движение по пътищата на следния
адрес: гр.Кюстендил, ул.“Ефрем Каранов“ №41, ет.2, в писмена декларация, която
по силата на чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата се дава пред орган
на властта – Министерство на вътрешните работи на Република България, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства – че лицето е установило
обичайното си пребиваване в Република България, за да му бъде издадено
българско свидетелство за управление на моторно превозно средство - престъпление по
чл. 313, ал. 1 от НК.
В хода на съдебната фаза на
процеса, представителят на РП – Кюстендил поддържа предложението. Счита за безспорно
доказано, че обв. С. е реализирал състава на чл. 313 ал. 1 от НК. Пледира се обв.
С. да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му бъде наложено административно наказание „глоба“ в
минимален размер на осн. чл. 78а от НК.
Обв. С. не се явява, съдебната
поръчка изпратена до известния по делото адрес на обвиняемия в Република Северна
Македония е върната от компетентните северно македонски власти с отбелязване,
че лицето живее от една година в Словения.
Съдът, като обсъди всички
доказателства събрани по делото –показанията на свидетелите М. К. и Д. А., заключението
на изготвената съдебно - графологична експертиза, декларация от 09.09.2019г. с
декларатор обв. С., справка за съдимост, заявление, справки и удостоверения прочетени
и приобщени като доказателства по делото на основание чл. 378, ал. 2 от НПК, намери за установено следното:
На 09.09.2019г. обв. С. се явил в сградата на ОД на
МВР Кюстендил в сектор „Пътна полиция“. По това време на работа във
въпросната структура на МВР била свидетелката М. К.,
изпълняваща длъжността „системен администратор“. Пред свидетелката К., обв. С. депозирал
заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин с вх.
141049 и към заявлението приложил декларация по чл.151, ал.5 от ЗДвП, в
която декларирал неверни данни, а
именно, че обичайното му пребиваване е в Република България с постоянен
адрес ***. Обв. С. е съзнавал, че посоченото в декларацията е невярно,
защото той никога реално не е живял на посочения от него адрес в гр. Кюстендил,
а обичайно пребивавал на постоянния си адрес в Република Северна Македония.
Обв. С. в дадените обяснения в хода
на разследването не оспорва, че не живее в гр.Кюстендил, ул.“Ефрем Каранов“
№41, ет.2, същият е заявил, че разбира писмено и говоримо български език и той саморъчно е положил
подписа си срещу графата „декларатор", но сочи, че не му е било разяснено
от служителката на МВР, че е трябвало да пребивава в Република България повече
от 185 дни.
Изложената фактическа
обстановка, е приета от съда за категорично и безспорно установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства, които в своето единство
изясняват пълно, последователно и безпротиворечиво приетата от съда за
установена фактическа обстановка. Фактическата обстановка не се оспорва по
делото с оглед изричното изявление на страните.
При така констатираното,
настоящият състав намери, че обв. М.С. с ЕГН
**********, роден на
***г. Република Северна Македония, живущ в гр.***, Република Северна Македония,
ул.“Народна революция“ №117, бл.4, ет.2, ап.4, с ***и ***гражданство,
неженен, неосъждан е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК.
От обективна страна обв. С. е
осъществил изпълнителното деяние по смисъла на чл. 313, ал. 1 от НК, защото на
09.09.2019г. в гр.Кюстендил, пред сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
гр.Кюстендил, е потвърдил неистина, че е установил обичайното си
пребиваване в Република България, по
смисъла на параграф 6 от Допълнителните разпоредби на закона за движение по
пътищата на следния адрес: гр.Кюстендил, ул.“Ефрем Каранов“ №41, ет.2, в
писмена декларация, която по силата на чл.151, ал.5 от Закона за движение по
пътищата се дава пред орган на властта – Министерство на вътрешните работи на
Република България, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства – че
лицето е установило обичайното си пребиваване в Република България, за да му
бъде издадено българско свидетелство за управление на моторно превозно средство.
От субективна
страна обв. С. е извършил деянието умишлено, като е съзнавал, че декларира неистина
в писмена декларация, която по силата на закон /ЗДвП/ се представя пред орган
на власт, респ. е съзнавал обществено описания характер на деянието си,
предвиждал е неговите последици и е искала тяхното настъпване, за да може да
получи СУМПС без да има установено обичайно пребиваване /повече от 185 дни през
последните 12 последователни месеца/ в Република България каквото е изискването
на закона по смисъла на чл.151, ал.5 от ЗДвП.
Извършеното деяние
от обв. С. не се различа от типичните случай на невярно деклариране пред орган
на власт, а дори напротив нормата на чл.151, ал.5 от ЗДвП изрично е въведен
подобен вид деклариране за обичайно установено пребиваване в Република
България, като изискване за издаване на СУМПС и каквато всъщност е била целта
на обв. С., а именно да получи подобен вид официален документ без наличие на
законови предпоставки за издаване.
За престъплението
по чл. 313, ал. 1 от НК законът предвижда наказание до три година лишаване от
свобода или глоба от сто до триста лева.
Обв. С. не е
осъждан към момента на деянието си и не е освобождаван от наказателна
отговорност. От извършеното от него деяние не са настъпили имуществени вреди. Не
е налице някоя от предпоставките на чл. 78а, ал. 7 от НК изключващи
приложението на ал. 1-5 на същата разпоредба. Поради това съдът намира, че
следва да се приложи разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК и обв. С. да бъде
освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл. 313, ал.
1 от НК.
На обв. С. следва
да се наложи административно наказание глоба. Предвиденият от закона размер на
това административно наказание е от 1000 лв. до 5000 лв. Съдът намира, че
справедливото и достатъчно за осъществяване целите за персонална и генерална
превенция, в случая е административно наказание „глоба“ в минимален размер.
Изводът на съда е основан на преценката на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства. Няма данни обв. С. от извършване на деянието предмет на делото
до настоящия момента да е извършвал други обществено опасни деяние, съдействал е
на разследващите органи. Съдът намира, че към момента на деянието не са налице
отегчаващи вината обстоятелства. Поради изложеното, съдът счита, че за
извършеното от обв. С. следва да му бъде определено административно наказание „глоба“
при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно 1000 /хиляда/
лева.
Обв. М.С. беше осъден
да заплати по сметка на ОСлО при Окръжна прокуратура – гр.Кюстендил сумата в
размер на 37.86 (тридесет
и седем лева и осемдесет и шест стотинки) лева, представляващи разноски
за извършена експертиза.
По изложените
мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: