РЕШЕНИЕ
№ 17757
гр. София, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:В. Т. Б.
при участието на секретаря Н. М. Ш.
като разгледа докладваното от В. Т. Б. Гражданско дело № 20231110136993 по
описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на “А. С.В.” ЕАД, ЕИК ...., с адрес: гр.
София, бул. “д-р П. Д.” № 25, ет. 2, оф. 4, срещу Б. М. А., с ЕГН ********** и адрес: гр.
София, ж.к. “С. Т.”, бл. ..., вх. Г, ет. 3, ап. 77, общ. Столична, обл. София (столица), за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 2 878,62 лева (двe хиляди
осемстотин седемдесет и осем лева и 62 стотинки), представляваща главница за период от
23.02.2015 г. до 12.05.2022 г., ведно със законна лихва за период от 09.03.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 1 162,88 лева (хиляда сто шестдесет и два лева и 88
стотинки), представляваща договорна лихва за период от 23.02.2015 г. до 12.05.2022 г.,
сумата 293,14 лева (двеста деветдесет и три лева и 14 стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 13.05.2022 г. до 09.03.2023 г.
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца суми по заповед от 20.03.2023 г. на РС София, 90 с-в, постановена по реда на чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. № 12676/2023 г. Вземането произтича от следните обстоятелства:
неплатени суми по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № PLUS-11174426/23.02.2015 г. и Приложение № CARD-
12496050 към Договора, сключен с „Б. П. П. Ф." ЕАД, чието вземане е прехвърлено на
заявителя.
В исковата молба са налице твърдения, че на 23.02.2015 г. Б. М. Дърмонска, в
качеството на Кредитополучател, е сключила Договор за отпускане на револвиращ
1
потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-11174426 от
23.02.2015 г. и Приложение № CARD-12496050 към Договора. Договорът е сключен при
спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Съгласно т. 12 от Условия към
договора, представляващи неразделна част от Договора за кредит, освен предоставения
размер на потребителски кредит, Кредиторът може да предостави на Кредитополучателя
револвиращ кредит и ползването на кредитна карта с максимален кредитен лимит 10 000
лева, която карта Кредиторът ще издаде и достави на Кредитополучателя. На основание т. 21
от Условията към Договора, заедно с кредитната карта, на Кредитополучателя се предоставя
и документ „Приложение", представляващо неразделна част от Договора за кредит и
съдържащо всички конкретни условия по револвиращия кредит и процедурата по
активиране на кредитната карта, като задълженията на Кредитополучателя по тази карта
възникват към момента на активиране на картата. Кредитополучателят може да извършва
трансакции (операции) с кредитната карта до размера на кредитния лимит в рамките на
дневните трансакционни лимити, като всяка трансакция с кредитната карта представлява
усвояване на договора за револвиращ кредит.
Съгласно Приложение № CARD-12496050, представляващо неразделна част от
Договора за кредит № PLUS-11174426, „Б. П. П. Ф." ЕАД е предоставило на
Кредитополучателя револвиращ заем с максимален кредитен лимит в размер 1 500 лв.
/хиляда и петстотин лева/, за усвояването на който Кредиторът е издал на името на
Кредитополучателя международна кредитна карта „Mastercard" с персонален
идентификационен номер. Преди използването на картата Кредиполучателят е длъжен да я
активира съгласно процедурата за активиране на кредитната карта, посочена в
Приложението, като задълженията на Кредитополучателя по тази карта възникват към
момента на активиране на картата. Съгласно Приложението Кредитополучателят има право
да усвоява предоставения му кредит и чрез услугата превод на пари по сметка от размера на
револвиращия кредит в рамките на наличния лимит, като ползването на тази услуга се
отразява като трансакция в месечното извлечение. Кредитополучателят може да използва и
услугата покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора, като при
всяко ползване на тази услуга се подписва приложение към Договора, съдържащо
конкретните параметри на трансакцията.
Съгласно т. 14 от Приложението за ползването на револвиращия кредит,
кредитополучателят дължи върху усвоения размер на кредитен лимит годишен лихвен
процент в размер на 35%. Договореният лихвен процент се изчислява върху усвоения
размер на кредитен лимит за времето на ползването му. За ползването на картата
Картодържателят заплаща и такси съгласно Тарифата, посочена в Приложението.
Кредиторът може да преразглежда размера на лихвите и таксите всеки месец, като с
влизането в сила на новите размери Кредиторът уведомява Кредитополучателя. В случай, че
последният не е съгласен с промените, той трябва да блокира картата си и да изплати изцяло
задълженията си с начислените лихви и такси съгласно последното издадено месечно
извлечение.
2
Възползвайки се от предоставения му кредитен лимит, Кредитополучателят е
извършвал трансакции посредством услугите плащания чрез терминални устройства POS и
тегления в брой от банкомат АТМ. Към момента на подаване на настоящото заявление
длъжникът не е заплатил изцяло усвоените суми, като непогасена е останала сума в размер
на 2 878,62 лева. Лихвата се начислява върху сумата, формирана от всички суми в месечното
извлечение, считано от датата на извършване на съответната трансакция до момента, в който
задължението бъде погасено. Тази лихва се обявява като дължима в следващото месечно
извлечение. На посоченото основание на Картодържателя е начислена лихва за ползване на
кредита в размер на 1 162,88 лв. за периода от 23.02.2015 г. до 12.05.2022 г.
На следващо място ищецът твърди, че подписвайки договора, страните са
договорили, че при условие че Кредитополучателят не извърши плащане по дължимите
суми в рамките на два месеца от последното плащане, последният дължи и обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забава за всяка забавена вноска.
На посоченото основание на Картодържателя е начислено обезщетение за забава в размер на
293,14 лв. за периода от 13.05.2022 г. до датата на подаване на настоящото заявление в съда,
като за периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в
изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
На 13.05.2022 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и „А. С. В." ЕАД, ЕИК ..., по силата на който вземанията,
произтичащи от Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № PLUS-11174426 от дата 23.02.2015 г. и Приложение № CARD-
12496050 е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Договорът за кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал.
3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-БНП/CARD-12496050 от дата
20.05.2022 г., изпратено до длъжника с известие за доставяне, от страна на „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, в качеството му на пълномощник на цедента, което е връчено
лично на длъжника. Плащане на дължимите суми обаче от страна на последния не е
извършено.
Ответникът Б. М. А. не е депозирала писмен отговор на исковата молба по реда и в
срока на чл. 131, ал. 1 от ГПК. В подадено възражение по реда на чл. 414 ГПК излага, че
кредитната карта е с изтекъл срок на давност.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3
от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 12676/2023 г., по описа на Софийски районен съд, 90
състав, на 09.03.2023 г. ищецът “А. С. В.” ЕАД е депозирал против Б. М. Дърмонска
3
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за сумите, както следва: 2
878,62 лева, представляваща главница за период от 23.02.2015 г. до 12.05.2022 г. по Договор
за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
№ PLUS-11174426/23.02.2015 г. и Приложение № CARD-12496050 към Договора, сключен с
„Б. П. П. Ф." ЕАД, чието вземане е прехвърлено на заявителя, ведно със законна лихва за
период от 09.03.2023 г. до изплащане на вземането, 1 162,88 лева, представляваща договорна
лихва за период от 23.02.2015 г. до 12.05.2022 г. и 293,14 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 13.05.2022 г. до 09.03.2023 г.
За претендираните суми по ч.гр.д. № 12676/2023 г. е издадена Заповед № 8256 за
изпълнение на парично задължение от 20.03.2023 г., постановена по реда на чл. 410 от ГПК
срещу длъжника, който в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е депозирал възражение по реда на
чл. 415 от ГПК, поради което съдът е дал указал на заявителя по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК за депозиране на иск за установяване на вземането му, което обосновава интереса от
предявяване на настоящия иск. Вземането произтича от следните обстоятелства: неплатени
суми по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № PLUS-11174426/23.02.2015 г. и Приложение № CARD-12496050 към
Договора, сключен с „Б. П. П. Ф." ЕАД, чието вземане е прехвърлено на заявителя.
От приложените писмени доказателства /л. 6 и сл./ в настоящото исково
производство, се установява, че на 23.02.2015 г. между праводателя на ищеца „БНП П.П. Ф."
ЕАД и Б. М. Дърмонска е сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-
11174426/23.02.2015 г., по силата на който на кредитополучателя е отпуснат потребителски
кредит в размер на 800 лв. В т. 12 от договора е предвидено, че кредиторът може да
предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит
до 10 000 лв., като всички задължения, свързани с ползването на кредитната карта, ще
възникнат само след активирането й от кредитополучателя.
Видно от Приложение № CARD-12496050/23.02.2015 г., неразделна част от Договора,
на ответника е предоставен револвиращ кредит в размер на 1 500 лв., при следните условия:
лихвен процент – 35%, годишен процент на разходите (ГПР) – 44,90%, дневен лимит за
теглене на пари в брой – 1 000 лв. и дневен лимит за покупки на ПОС (POS) – до размера на
кредитния лимит. Приложението съдържа и информация относно дължимите месечни такси
за обслужване, такси за теглене на пари в брой от банкомат (АТМ) в страната и чужбина, за
извършване на справка за разполагаем лимит на банкомат в страната и за администриране на
просрочени задължения. Посочено е, че минималната месечна погасителна вноска се
определя в зависимост от стойността на усвоения кредитен лимит и е платима на първо
число на месеца, следващ издаването на извлечението. Съгласно процесните договор за
кредит и приложение към него кредиторът издава месечно извлечение до 15-то число на
месеца.
В т. 12 от Договора е предвидена възможност за кредитора всеки месец да
преразглежда размерите на лихвата и таксите, като влизането в сила на новите размери става
4
след обявяването им от кредитора на интернет страницата www.bnpparibas-pf.bg и
съобщаването им на кредитополучателя. В случай, че кредитополучателят не е съгласен с
промените, той трябва да блокира картата си и да заплати задълженията си по посочените в
последното издадено извлечение размери на лихва и такси, като всяка трансакция с
кредитната карта след влизането в сила на новите лихва и такси ще означава приемането им.
Съгласно т. 21 от Договора кредитната карта ще бъде доставена от кредитора на
кредитополучателя, като с нея ще бъде доставен и документ – приложение, неразделна част
от договора, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата
за активиране на картата, като задължения за кредитополучателя за плащания по картата ще
възникнат след активирането и използването й в съответствие с договора и приложенията
към него. В т. 27 от Договора страните са уговорили, че кредиторът може незабавно след
сключване на договора или по всяко друго време да прехвърли правата си по договора на
избрано от него трето лице без да е нужно предварително да получи съгласието на
кредитополучателя, като с подписването на договора кредитополучателят приема горното за
уведомление по чл. 99 от ЗЗД.
Съгласно представеното Приложение CARD-12496050/23.02.2015 г., неразделна част
от Договора, кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на
1 500 лв. Кредиторът издава на кредитополучателя кредитна карта Мастъркард
(международна картова организация), посредством която се осъществява отдалечен достъп
до отпуснатия на кредитополучателя револвиращ кредит, като картата позволява чрез нея да
бъдат извършвани теглене в брой от банкомати (АТМ), плащания чрез терминални
устройства (POS) и други услуги, посочени в приложението или достъпни чрез АТМ и/или
POS в страната и чужбина. Предвидена е възможност за кредитора да усвоява предоставения
му кредит чрез услугата превод на пари по сметка от размера на револвиращия кредит в
рамките на съответните наличности, като всяко ползване на тази услуга се отразява като
трансакция в месечното извлечение на кредитополучателя. На кредитополучателя е
предоставена и възможност да използва услугата покупка на изплащане в мрежата от
търговски партньори на кредитора, като при всяко ползване на тази услуга се подписва
приложение към договора.
В Приложение № CARD-12496050/23.02.2015 г. към Договора е посочено, че
револвиращият кредит се отпуска на кредитополучателя срещу задължение на последния да
заплаща годишна лихва и такси за ползването му. Съгласно т. 12 и т. 13 от Приложението
кредиторът издава месечно извлечение за осъществените трансакции до 15-то число на
месеца, като до първо число на месеца, следващ издаването на извлечението, се правят
месечни погасителни вноски най-малко в минимален размер съгласно тарифата,
инкорпорирана в приложението. Съгласно т. 14 от приложението за ползването на
револвиращия кредит кредитополучателят дължи годишна лихва в посочения в
приложението размер – 35%, като лихвата се начислява върху усвоения размер на кредитния
лимит за времето на ползването му. Предвидено е също, че кредитополучателят заплаща
таксите, предвидени в тарифата, а кредиторът при всички случаи и по всяко време
5
предоставя услугите си по действащите и приложими към момента на трансакцията лихва,
тарифа и условия.
Приложението е подписано от представител на кредитора.
Представен е Сертификат № PLUS-11174426 за застраховка „Защита на плащанията“
от 23.02.2015 г.
С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.02.2022 г. (л.
14 - 15) кредиторът „БНП П. П. Ф." ЕАД е прехвърлил на ищеца вземания,
индивидуализирани в Приложение № 1/13.05.2022 г. към Договора (л. 17 - 18), сред които
попада и вземането спрямо ответника в настоящото производство. Съгласно посоченото
приложение към 13.05.2022 г. цедираното вземане възлиза в общ размер на 4 042,30 лв., от
които 2 878,62 лв. – главница, 1 162,88 лв. – договорна лихва и 0,80 лв. – лихва за просрочие.
Уведомлението за извършената цесия е било съобщено лично на длъжника с известие за
доставяне на 27.05.2022 г. (л. 21).
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
Вещото лице е посочило условията, при които между „БНП П. П. Ф." ЕАД и Б. М. Д. е
сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11174426/23.02.2015 г. и
Приложение № CARD-12496050 към Договора, както следва: размер на първоначален
кредитен лимит – 1 500 лв., размер на предоставен кредитен лимит, считано от 16.04.2019 г.
– 2 000 лв., размер на предоставен кредитен лимит, считано от 18.02.2019 г. – 2 500 лв.,
кредитна карта тип – стандартна/кобрандиране, лихвен процент – 35%, годишен процент на
разходите (ГПР) – 44,90%, покупка на ПОС (POS) терминал в страната и чужбина – без
такса, теглене на пари в брой от банкомат (АТМ) в страната и чужбина – 2,00 лв. + 2,00% от
изтеглената сума, справка за разполагаем лимит на банкомат в страната – 0,40 лв., месечна
такса за обслужване (начислява се при трансакции и/или задължения в отчетния период) –
4,00 лв., такса за администриране на просрочени задължения – 12,00 лв., обезщетение за
забава – 10,00% + ОЛП на БНБ (законна лихва за забава), месечна погасителна вноска – до 1-
во число на месеца, следващ издаването на извлечението най-малко в минимален размер
съгласно тарифата и застрахователна премия – 0,60% от финансираната сума месечно.
Експертът е пояснил, че предвид вида на кредита – револвиращ и неяснотата относно
това какъв ще бъде размерът на сумата, която ще бъде усвоена, дали ще бъде направено
частично или цялостно плащане, датата, на която ще бъдат теглени суми, и датата на
погасяване, то не е фиксиран нито размерът на месечната погасителна вноска, нито
крайният падеж, който е в пряка зависимост от размера на усвоената сума и от това дали
кредитополучателят ще избере да погаси усвоената сума изцяло или да се възползва от
възможността да погасява частично натрупаното задължение до пълното му погасяване.
Вещото лице е установило, че размерът на общо използваната сума за отчетния
период възлиза на 3 973,71 лв. (2 500,00 лв. разполагаем лимит + 1 473,71 лв. разполагаема
сума към отчетната дата = 3 973,71 лв.). Отчитайки извършените от потребителя плащания,
6
експертът е изчислил, че непогасената главница по Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта PLUS-11174426/23.02.2015 г. и Приложение № CARD-12496050 към него възлиза в
размер на 2 845,83 лв. Посочено е, че след 15.02.2022 г. /датата на цесията/ няма данни за
постъпили от ответника плащания. Вещото лице е установило, че договорната лихва за
периода от 23.02.2015 г. до 12.05.2022 г. е в размер на 1 127,88 лв., а мораторната лихва
върху установената главница /2 845,83 лв./ за периода от 13.05.2022 г. до 09.03.2023 г.
възлиза в размер на 245,57 лв., като за периода 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г. в изпълнение на
чл. 6 ЗМДВИПОРС не е начислявана лихва за забава или неустойка.
От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава
в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Съгласно разпоредбата на
чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. В конкретния казус съдът намира за
установено от горепосочените писмени доказателства, че праводателят на ищеца е кредитор
по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11174426/23.02.2015 г. и Приложение
№ CARD-12496050 към Договора, а ответникът - заемополучател. Посочените договор и
приложение към него са представени както в заповедното, така и в настоящото
производство, като същите не са оспорени от ответника.
Съдът намира, че ищецът черпи правата си по силата на сключен Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.02.2022 г. и Приложение № 1/13.05.2022
г. към Договора, съгласно който на ищеца са прехвърлени вземания, сред които попада и
вземането спрямо ответника в настоящото производство. С оглед разпоредбата на чл. 99 ЗЗД
и във връзка с момента на възникване на процесното вземане, съдът счита за установено по
отношение на задължението за уведомяване на длъжника от страна на дружеството-
кредитор или упълномощения от него цесионер по договор за цесия, че уведомлението от
страна на ищеца в настоящото производство е било надлежно изпратено до длъжника, който
факт се удостоверява с приложеното към исковата молба уведомление за извършената цесия,
което е било съобщено лично на длъжника с известие за доставяне на 27.05.2022 г, респ.
цесията има действие за него от този момент. Следователно прехвърлянето на вземането е
породило действие по отношение на ответника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД, и ищецът се
явява негов кредитор и активно легитимирана надлежна страна в процеса.
На следващо място, съдът намира, че по делото не е налице спор по отношение
сключването на договора, предоставянето на заемната сума от страна на праводателя на
ищеца, съответно усвояването й от ответника-кредитополучател чрез предоставената му
кредитна карта. Не се спори, че ответникът е получил кредитната карта и е усвоил заемната
сума чрез извършените посредством картата трансакции.
Тези обстоятелства не са оспорени от ответника в настоящото производство, което се
7
потвърждава и от подаденото от длъжника възражение по реда на чл. 414 ГПК, в което се
излага, че не дължи изпълнение на вземанията по издадената заповед за изпълнение, тъй
като картата е с изтекъл срок. Ответникът обаче не навежда твърдения за недължимост на
вземанията поради причина, че кредиторът не му е предоставил кредитната карта.
Според приложимата към момента на сключване на договора редакция на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа:
общия размер на кредита и условията за усвояването му – т. 7; лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти,
тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти - т. 9; методиката за
изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а – т. 9а; годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин – т. 10; условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването – т. 11.
В случая размерът на револвиращия кредит от 1 500 лв., условията за усвояването му
/в т. ч. дневните лимити/ и издължаването му чрез минимални месечни погасителни вноски,
лихвеният процент /35%/, годишният процент на разходите /44,90%/, размерът на
дължимите такси и обезщетение за забава, са посочени в приложението към договора,
подписано единствено от представител на кредитора-праводател на ищеца. В тази връзка
следва да се посочи, че в т. 21 от Договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-11174426/23.02.2015 г., подписан от
кредитора и кредитополучателя, страните са уговорили, че приложението представлява
неразделна част от Договора, както и че задълженията за кредитополучателя ще възникнат
след активирането и използването на кредитната карта в съответствие с договора и
приложенията към него, т.е. чрез конклудентни действия от страна на кредитополучателя. За
тази цел кредиторът се е задължил да достави на кредитополучателя кредитната карта и
приложението, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит и
процедурата по активиране на картата.
От изложеното следва, че за да се приеме, че между страните по делото е възникнало
валидно облигационно правоотношение, е необходимо ищецът да докаже, че ответникът е
активирал и използвал кредитната карта, с което недвусмислено е изразил съгласието си с
предложените от банката условия за ползване на револвиращия кредит, описани в
приложението.
На следващо място, следва да се отбележи, че чрез използването на кредитната карта
8
от ответника се извършва и реалното предаване на отпуснатата в заем сума от кредитора-
праводател на ищеца, с което последният изпълнява основното си задължение по сключения
договор.
С доклада по делото съдът е указал на страните, че доказването на горепосочените
положителни факти е в тежест на ищеца.
Съдът намира, че в случая при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, включително вземайки предвид депозираното от ответника възражение
срещу издадената заповед за изпълнение, следва да се приеме за установено получаването от
ответника на кредитната карта. В подкрепа на горното се явява и приетото експертно
заключение, от което се установяват извършените с процесната карта трансакции - плащания
чрез терминални устройства POS и тегления в брой от банкомат АТМ, които от своя страна
сочат на активиране на кредитната карта, считано от датата на първата трансакция.
Настоящият съдебен състав намира, че обсъдените по-горе доказателства установяват по
безспорен начин, че ответникът е получил издадената от банката кредитна карта и чрез
използването й ясно и недвусмислено е изразил съгласието си по предложените от
кредитора-праводател на ищеца конкретни клаузи на договора за револвиращ кредит, в
съответствие с уговореното между страните в т. 21 от Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта PLUS-11174426/23.02.2015 г.
Съгласно т. 14 от Договора всяка трансакция с кредитната карта от
кредитополучателя представлява усвояване на договора за револвиращ потребителски
кредит. Предвид изложеното и при липса на доказателства в различна насока, съдът намира,
че следва да се приеме, че чрез усвояване на суми от ответника посредством използване на
процесната кредитна карта е изпълнено задължението за предоставяне на заемната сума от
страна на кредитора по договора – праводател на ищеца.
Не на последно място, получаването на заемната сума (усвояването на кредитния
лимит) и обслужването му се установяват от заключението по изготвената съдебно-
счетоводната експертиза, неоспорено от страните и изцяло кредитирано от съда, тъй като от
една страна е достатъчно задълбочено, компетентно и обективно изготвено, а от друга
страна липсват обективни факти и доказателства, които да разколебават направените от
вещото лице изводи. От експертното заключение се установява, че първата трансакция с
процесната кредитна карта е осъществена на 18.04.2016 г., а последната – на 15.04.2022 г.,
като последното теглене от АТМ от страна на ответника е извършено на 19.11.2020 г., а
последното плащане (погашение) – на 11.01.2021 г., което се потвърждава и от приетото
приложение Приложение 1/13.05.2022 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 15.02.2022 г. Вещото лице е установило, че усвоената чрез използване на
кредитната карта сума е в общ размер на 3 973,71 лв.
Съдът намира, че по делото не се твърди и не се доказва погасяване от ответника на
процесните суми за главница, договорна и мораторна лихви. В контекста на изложеното,
съдът намира исковете за доказани по основание, което се обосновава от обстоятелството, че
9
по делото е установено по несъмнен и категоричен начин наличието на неизпълнение от
страна на ответника на Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11174426/23.02.2015 г. и
Приложение № CARD-12496050 към Договора, вземанията по който договор са прехвърлени
в полза на ищеца с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
15.02.2022 г.
Като взе предвид изложеното в съдебно-счетоводната експертиза, съдът счита за
установен размера на дължимите, неплатени от ответника суми, касаещи задълженията му
по повод изпълнението на горепосочения договор в процесния период. По отношение на
размера на исковете, според вещото лице размерът на непогасената главница е 2 845,83 лв.,
на дължимата договорна лихва за периода от 23.02.2015 г. до 12.05.2022 г. - 1 127,88 лв., а
размерът на мораторната лихва върху установената главница /2 845,83 лв./ за периода от
13.05.2022 г. до 09.03.2023 г. - 245,57 лв. Затова и доколкото съдът кредитира неоспорената
експертиза, предявените искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени до
посочените размери.
На ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху установената в
производството главница за период от 09.03.2023 г. до изплащане на вземането.
На следващо място съдът намира, че следва да се произнесе по твърдените основания
за нищожност на договора, макар и несвоевременно наведени в писмените бележки, с оглед
служебната възможност да извърши проверка за нищожност на договора, респ. на клаузи от
него. Това е така, защото съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК "При проверка на правилността на първоинстанционното
решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако
нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато
следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от
брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на
родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното
жилище.", от което следва извод, че първоинстанционният съд следи служебно и може да се
произнесе по действителността на договора или отделни негови клаузи, доколкото
разпоредбата на чл. 26 ЗЗД е императивна, а когато се касае за потребителски спор, съдът
следи и например за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ГПК, които
също са нищожни ex lege, освен ако не са индивидуално уговорени – арг. чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
както и за клаузи, предвидени като нищожни в чл. 19, ал. 5 от Закона за потребителския
кредит /ЗПК/. Съдът има и задължение служебно да следи за спазване на императивните
разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Съгласно постоянната практика на Съда
на ЕС въпросът дали дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна
следва да се приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен
служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в
приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и съдебната
практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела C-96/16 и C-94/17 на Съда на ЕС. В
тази насока следва да се има предвид, че според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК,
10
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В ал.
4 от цитираната правна норма е предвиден лимит на годишния процент на разходите, който
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения
в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България, а именно Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения, а ал. 5 от разпоредбата предвижда
нищожност на клаузите, надвишаващи така определените максимални размери. В
конкретния случай е видно, че клаузите от договора, уреждащи ГПР и лихвения процент на
кредита, сключени между ищеца и ответника не са нищожни, тъй като ГПР е в общ размер
на 44.90%, като лихвения процент е 35%). В тази насока е и заключението на приетата и
неоспорена съдебно-счетоводна експертиза. В тази насока съдът намира, че не се установява
и твърдяното нарушение на чл. 10а и чл. 22 от ЗПК.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат и на двете страни по съразмерност. На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски в размер на общо 606,79 лв., представляващи разноски за държавна такса, депозит
за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, с включени разноски
по ч.гр.д. № 12676/2023 г., по описа на Софийски районен съд, 90 състав.
Право на разноски има и ответникът на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Такива се
доказват в размер от 1 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ответника в исковото производство. Ищецът е релевирал възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на
ответника, което се явява неоснователно доколкото размерът на възнаграждението е
определен към минимума съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. С оглед на изложеното и предвид изхода на спора, на
ответника се следва сума в размер на 37,26 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение,
съобразно отхвърлената част от исковете. Ответникът не претендира и не доказва
извършването на разноски в заповедното производство, поради което и такива не следва да
му бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422 от ГПК вр.
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени от “А. С.В.” ЕАД, с ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “д-р П. Д.” № 25, ет. 2, оф. 4,
представлявано от Ю. Ю. – изпълнителен директор, чрез юрк. И. Н., срещу Б. М. А., с ЕГН
********** и адрес: гр. София, ул. Л. № 16, ет. 1, кантора 103, чрез адв. Т., че Б. М. А. дължи
11
на “А. С. В.” ЕАД сума в размер на 2 845,83 лева, представляваща дължима главница по
Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS-.../23.02.2015 г. и Приложение № CARD-... към
Договора, сключен между длъжника и „БНП П. П. Ф." ЕАД, вземанията по който са
прехвърлени на заявителя с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 15.02.2022 г. и Приложение № 1/13.05.2022 г. към Договора, ведно със законна лихва за
период от 09.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 1 127,88 лева, представляваща
договорна лихва за период от 23.02.2015 г. до 12.05.2022 г. и сумата 245,57 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 13.05.2022 г. до 09.03.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над присъдената сума от 2 845,83 лева до пълния
предявен размер от 2 878,62 лева, иска за договорна лихва за разликата над присъдената
сума от 1 127,88 лева до пълния предявен размер от 1 162,88 лева и иска за мораторна лихва
за разликата над присъдената сума от 245,57 лева до пълния предявен размер от 293,14 лева,
за които суми е издадена Заповед № 8256 за изпълнение на парично задължение от
20.03.2023 г., постановено по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 12676/2023 г., по описа на
Софийски районен съд, 90 състав.
ОСЪЖДА Б. М. А., с ЕГН ********** и адрес: гр. София, ж.к. “С.Т.”, бл. ..., вх. Г, ет.
3, ап. 77, чрез адв. П., преупълномощена от адв. Т., да заплати на “А. С. В.” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “д-р П. Д.” № 25, ет. 2, оф. 4,
представлявано от Ю. Ю. – изпълнителен директор, чрез юрк. И. Н., разноски в размер на
606,79 лева, с включени разноски по ч.гр.д. № 12676/2023 г., по описа на Софийски районен
съд, 90 състав.
ОСЪЖДА “А. С. В.” ЕАД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. “д-р П. Д.” № 25, ет. 2, оф. 4, представлявано от Ю. Ю. – изпълнителен
директор, чрез юрк. И. Н., да заплати на Б. М. А., с ЕГН ********** и адрес: гр. София, ж.к.
“С. Т.”, бл. ..., вх. Г, ет. 3, ап. 77, чрез адв. П., преупълномощена от адв. Т., разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 37,26 лева.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12