ПРОТОКОЛ
№ 371
гр. Ямбол, 13.05.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря Й. Г. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско
дело № 20212330102973 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищецът – редовно призован, За него се явява адв. Ст. Т. от АК Я.,
редовно упълномощен.
Ответникът Община Я. - редовно призован, не изпраща представител.
Вещото лице, редовно призовано, се явява.
Адв. Т. – Моля да се даде ход на делото.
Съдът счита, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. Т. – Госпожо Председател, поддържам исковата молба така, както
е предявена като се има предвид определението на съда, с което са разделени
отделните искове. Поддържам иска срещу община Я. по изложените в
исковата молба съображения.
1
На осн. чл.146, ал.1 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА исковата молба.
Производството по делото е образувано по молба на СД "***" гр.
Я. против ОБЩИНА Я., с която моли да се приеме за установено по
отношение на община Я., че стоманобетонната рампа, изградена на западната
фасада на самостоятелен обект с идентификатор: 87374.537.171.3.11, със ЗП
300.24 кв. м., с предназначение: за търговска дейност, с административен
адрес: ул. *** респективно - съответстващото й право на строеж принадлежи
на собственика на самостоятелен обект с идентификатор: 87374.537.171.3.11 -
СД ***.
При условията на евентуалност, в случай че се установи, че
стоманобетонната рампа служи за общо ползване от собствениците на всички
самостоятелни обекти в сградата и поради това представлява обща част, моли
за постановяване на решение, с което се установява, че ищецът е собственик
на съответните идеални части от рампата и съответното право на строеж.
Ищецът твърди, че община Я. е собственик на ПИ с идентификатор
87374.537.171, находящ се в гр. Я. ул. ***, която е частна общинска
собственост.
Съгласно нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот
№***, том ***, рег. № ***, дело № *** от 20.12.2007 г. на нотариус Е. Щ.,
рег. № *** в НК СД *** е собственик на самостоятелен обект с
идентификатор 87374.537.171.3.11 със ЗП от 300,24 кв.м., с предназначение :
за търговска дейност с адм. адрес: ул. ***, ведно със съответните ид. Части от
правото на строеж върху сградата и общите части. Посочва, че достъпът до
самостоятелния обект на ищеца се осъществява през ПИ на община Я. чрез
независими входове /изходи на западната стена на сградата посредством
стоманобетонна рампа със стълба в единия край, както и втори достъп- през
съседен самостоятелен обект на същия етаж, собственост на трето лице : СД
„***“.
Сочи, че „АВС Инженеринг – Н “ ООД е придобила право на
собственост върху сграда с идентификатор: 87374.537.171.1 в гр. Я., ул. ***
съгласно договор № *** от 30.12.2011 г. и нотариален акт № *** г. Твърди,
че в началото на 2019 г. без да разполага с каквото и да е вещно право върху
процесното съоръжение - стоманобетонна рампа, респ. – обекта който то
2
обслужва – 87374.537.171.3.11, входа на разрешените дейности по
реконструкция на сграда с идентификатор 87374.537.171.1 „АВС Инженеринг
- Н“ ООД е извършил неправомерно събаряне на рампата, с което осуетил
достъпа на ищеца до собствения му самостоятелен обект. В проведената с
община Я. кореспонденция същата е оспорила правото на собственост върху
рампата на ищеца и е посочила, че собственик на тази рампа е община Я. по
силата на приращението по чл.92 от ЗС.
Това оспорване е обусловило правния интерес от предявяване на
настоящия иск. Ищецът твърди, че стоманобетонната рампа, трайно
прикрепена към западната част на партерния етаж на сграда с идентификатор
87374.537.171.3, обслужваща и представляваща неделима принадлежност към
собствения за СД „*** самостоятелен обект се явява собственост на
дружеството.
Ищецът излага съображения, че доколкото стоманобетонната рампа не
изпълнява каквито и да било самостоятелни функции, а единствено обслужва
(т.е служи за осъществяване на достъп до самостоятелния обект на ищеца),
същата не може да бъде самостоятелен обект/предмет на собственост и по
силата на приращението да се счита за собственост на община Я.. Според
ищеца рампата няма самостоятелно съществуване, не служи за общо ползване
и се явява обслужваща обекта му на първия етаж от сградата, тя представлява
принадлежност към самостоятелния обект, който обслужва. Собствеността
върху пристроената към собствения на ищеца обект на първия етаж на
сградата рампа, която архитектурно е изградена като част от него,
принадлежи на собственика на обекта. Счита че на основание чл.98 ЗС
ищецът е придобил правото на собственост върху рампата едновременно с
придобиване на правото на собственост върху своя самостоятелен обект на
партерния етаж от сградата.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК община Я. е депозирала писмен
отговор, с който оспорва изцяло исковата претенция за собственост на ищеца
върху стоманобетонната рампа. Сочат, че по справка от одобрената
кадастрална карта на гр. Я. „сграда 87374.537.171.3 област Я., общ. Я. гр. Я.,
ПК ***, ул. ***, вид собственост - друг вид обществена сграда, брой етажи
***, брой самостоятелни обекти 9“, сочат, че от там е видно, че партерен етаж
няма, както и липсва посоченият от ищеца запис „кулинарен магазин –
партерен етаж“ Според него ищецът неправилно борави с термините „
3
сутерен“ и „партерен етаж“, каквито в процесната сграда няма. В противовес
на твърдението, че изградената стоманобетонна рампа обслужва собствения
на дружеството обект, е фактът, че същата е заснета към „бивша закусвалня
„***“, придобита от СД „***“ с договора за продажба на стопански обект
закусвалня „***“, ул. „***, която към настоящия момент представлява
самостоятелни обекти с идентификатори 87374.537.171.11 и 87374.537.171.10,
т.е. е била с предназначение да обслужва този търговски обект. Твърди, че
нито в документите, с които ищецът се легитимира като собственик, а именно
нотариален акт № ***от 2007 г., нито в този на праводателя му СД „*** “ е
описано съществуването, а още по малко принадлежността на процесното
съоръжение към обекти с идентификатори 87374.537.171.11 и
87374.537.171.10. Сочи, че стоманобетонната рампа е обслужвала два
входа/изхода , находящи се на западната стена на обекта, но „обектът“ не е
съществуващия магазин на ищеца, а закусвалня „***“ ул.***, което се доказва
с архитектурното заснемане за целите на продажбата на последната. Към
настоящия момент не може да се говори за съществуващи „Транжорни“ от
една страна, и от друга цялото описание свързано с една предходна
фактическа обстановка, която във времето е съществено променена. Твърдят,
че стоманобетонната рампа е изпълнявала функцията за осъществяване на
достъп за товарене и разтоварване на продукти единствено за обект „бивша
закусвалня „***““, т.е. към дата 24.09.1998 г., с продажбата му на СД ***“ ,
тази функция е отпаднала.
На следващо място ответника посочва че по изготвено архитектурно
заснемане и с решение на общински съвет Я. от 03.04.1998 г. относно
разпределение на приватизираните обекти по чл.35 от ЗППДОП ,
стоманобетонната рампа не е включена към общите части на сградата и
попада в имот с идентификатор 87374.537.171 по КК на гр. Я., общинска
частна собственост. След извършената приватизационна сделка обект „Бивша
закусвалня „ ***“ функционира като „хранителен магазин“, собственост на
СД „***“ и процесната рампа не е част от същия.
Съгласно одобрения проект за изграждане на обект „пристройка,
преустройство и реконструкция на тавански етаж от сграда с идентификатор
87374.537.171.1 в сграда със смесени функции с ЗП – 270 кв.м и РЗП –
1160кв.м. – 4 категория УПИ *** – ЖС И ОДО, кв. *** по действащия план
на гр. Я., ул. *** с възложител АВС Инженеринг – Н“ ООД , се предвижда
премахване на пристройката на нефункционалното стълбище, като по този
начин се отваря проход към вътрешния подход от ул. „***“ към нов вход
поради затова счита че обслужващата рампа е с отпаднала необходимост.
4
Предявеният иск е с правно осн. чл.124,ал.1 от ГПК.
Съдът указва на ищеца, че следва да установи правния си интерес от
предявяването на иска, както и фактите въз основа на които твърди, че е
собственик на процесната стоманобетонна рампа.
Ответникът следва да установи въведените възражения за липсата на
собственост върху рампата от страна на ищеца.
Приканва страните към доброволно уреждане на спор, при което биха
се спестили усилия и държавна такса.
Адв. Т. - Нямам възражение по доклада. Единствено би следвало да
взема отношение да се назначи съдебно икономическа експертиза и
свидетелски показания. Но това е може би за другите производства.
Съдът пристъпи към изслушване на заключението на вещото лице И. И.
Б..
Сне се самоличността на вещото лице, както следва:
И. И. Б. – 67 год., българин, български гражданин, неосъждан, без дела
и родство със страните.
Съдът предупреди вещото лице за наказателната отговорност, която
носи по чл. 291 от НК.
Същото обеща да даде заключение по знание и съвест.
Вещото лице И.Б. – Представил съм заключение в срок, което
поддържам. Нямам какво ново да добавя. Потвърждавам констатациите и
изводите, които съм направил. Отговорил съм на поставените въпроси.
Предназначението на рампата не е променян. Тя служи за разтоварване на
стоки и услуги. Само част от рампата е запазена. Само северната половина,
която осигурява достъп до коридора и сутерена - тя е разрушена, южната
половина от рампата е запазена.
5
На въпроси на адв. Т., вещото лице отговори както следва:
Вещото лице Б. – Тази връзка между двата обекта съществува и е
отразена още на архитектурните обекти приложени в делото. Говоря за
периода на приватизация. Дали тогава вратата е била алуминиева или е била
дървена не е от съществено значение. Тази врата си съществува към
сключването на приватизационната сделка. Функцията е съвсем различна. В
момента се ползва тази врата, то е по-скоро, защото собственика е един на
двата обекта. Ако бъде продаден самостоятелен обект 87374.537.171.11,
съответно този вход трябва да бъде затворен. Не е част от самостоятелния
обект. Тази стоманобетонна рампа е част от архитектурния план и обслужва
обекта на ищеца. В момента друг вход към самостоятелния обект на практика
няма. Архитектурно тази рампа е част от целия търговски обект и е
обслужвала всички търговски обекти в него. Служила е за снабдяване със
стока на този търговски обект.
Адв. Т. – Нямам повече въпроси към вещото лице. Да се приеме
заключението.
Съдът намира, че изготвено заключение от вещото лице И.Б. е
обективно и компетентно дадено, изготвено с в съответствие с поставената
задача, поради което следва да се приеме и
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА заключение вх. № *** г. на вещото лице И.Б., на
което да се изплати възнаграждение в размер на 300,00 лв. по внесения
депозит.
Адв. Т. - Други доказателства няма да сочим. Да се приключи
съдебното дирене. Считаме, че са представени достатъчно писмени
доказателства като се вземе и заключението на съдебно техническата
експертиза. По отношение на другите доказателствени искания, те са
6
направени с първоначалната искова молба. Считам, че са относими по-скоро
към предмета на другите три отделни производства след разделяне на делото,
в случай, че след разпределяне на доказателствената тежест, че фактите са
спорни между страните. Това се отнася и до искането за събиране на гласни
доказателства, а също така и до искането ни за назначаване на съдебно
икономическа експертиза, което искане е било направено с оглед претенцията
на ищеца за заплащане на обезщетение по реда на чл. 45 и следващите от
ЗЗД. С оглед изложеното, заявявам че нямам други доказателствени искания.
Да се приключи съдебното дирене.
Съдът счита, че делото е изяснено от фактическа и правна страна,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Адв. Т. – Уважаема госпожо Председател, считам че предявеният иск е
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. Безспорно се
установи от доказателствата по делото, че процесната рампа не е приращение.
Няма характера на самостоятелен обект, поради което и не следва да бъде
приета за собственост на община Я., напротив тя е предназначена и е служила
за това - именно да обслужва обекта на доверителя ми. С оглед на
фактическата и правна сложност на делото, моля за срок за писмена защита.
Моля да ни бъдат присъдени разноските по делото, за което представям
списък. Моля в този смисъл да постановите съдебния си акт.
СЪДЪТ
ПРИЕМА списък на разноските по чл. 80 ГПК на ищеца.
ДАВА едноседмичен срок за представяне на писмени бележки.
7
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в
законно установения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10,30
часа.
Съдия при Районен съд – Я.: _______________________
Секретар: _______________________
8