Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Б.С., 27.04.2023 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – втори граждански състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО
ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Ивка Вълкова, като разгледа докладваното от съдията Йорданов гр. дело № 163 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искът е с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от А.С.А. с ЕГН ********** *** и П.Е.А. с ЕГН ********** ***, и двамата чрез пълномощника си адв.М.С. със съдебен адрес:***, сграда на АПК, ет.2 против „Н.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя си В.Б.М., със седалище и адрес на управление:***, с която е поискано съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуване на вземането на ищците за сумата от 147,68 лв.- главница, представляваща обезщетение за ползване без основание от ответника на притежавания от ищците недвижим имот – поземлен имот № 059063, с площ от 4.615 дка, трета категория земя, находящ се в землището на с.Т., местността „Сухия геран“ за стопанската година от 01.10.2017г. до 30.09.2018г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.11.2020г. до окончателното й изплащане. Иска се от съда при условията на евентуалност да признае съществуването на вземането на А.С.А. с ЕГН и П.Е.А. с ЕГН ********** за сумата от 147,68 лв.- главница, представляваща обезщетение за ползване без основание от ответника на притежавания от ищците недвижим имот – поземлен имот № 059063, с площ от 4.615 дка, трета категория земя, находящ се в землището на с.Т., местността „Сухия геран“ за стопанската година от 01.10.2017г. до 30.09.2018г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.11.2020г. Претендират се и направените разноски в заповедното и исковото производство.
Поддържа се, че въз основа на нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти – земеделска земя № 105, томVI, рег. № 5648, дело № 1016 от 11.10.2012г. на нотариус Г.Х.в района на РС-Б.С. ищците са закупили в режим на съпружеска имуществена общност нива с площ от 4,615дка. Твърди се, че поради обстоятелството, че за имота не е имало сключен договор за аренда или наем за стопанската 2017/2018г. ищците са разговаряли с арендатор и са постигнали договорка за сключване договор за аренда, като няколко дни по-късно арендаторът им се обадил, за да каже, че не може да сключи договора, тъй като за имота има регистриран договор за наем за тази стопанска година. Разбирайки този факт, ищците са направили справка в Общинска служба „Земеделие“ – Б.С., вследствие на което са установили, че действително през стопанската 2017/2018г. имотът е заявен за ползване от „ЗК Н.Т.“ ЕООД ***. Като документ, легитимиращ ответника като ползвател на имота е посочен договор за наем за предоставена земеделска земя за обработване от 10.07.2017г., като за този факт е изготвена справка от информационна система „Ползване на земеделските земи II“, издадена от Общинска служба по земеделие – Б.С., вкоято ответникът е вписан като ползвател на имота за стопанската година от 01.10.2017г. до 30.09.2018г. Поддържа се, че след като Общинска служба по „Земеделие“ – Б.С. е предоставила копие от договора, ищцата А.А. е установила, че подписа за „наемодател“ не е положен от нея, поради което е подала жалба в Районна прокуратура – Б.С.. В хода на образуваното досъдебно производство е установено лицето, което е подписало договора за наемодател, както и лицето, което е представило договор за вписване в Общинска служба „Земеделие“ – Б.С.. Поддържа се, че с влязло в сила решение на Районен съд – Б.С. на това лице е наложено наказание за извършеното от него престъпление, като от данните по преписката е тези, събрани в наказателното производство е било установено, че това лице е било служител при ответното дружество към този момент. Поддържа се, че представител на ответника на 28.07.2017г. лично е подписал и подал заявление в Общинска служба „Земеделие“ – Б.С., с което е заявил имота за ползване. Твърди се, че вписването на ответното дружество, като ползвател на имота се е явило единствена пречка пред ищците да сключват договор за наем или аренда за тази стопанска година с друг арендатор или лично да обработват имота, поради което същите са били лишени от възможността да реализират доход от него. Поддържа се, че правото на собственост дава възможност на неговия титуляр да владее, ползва и да се разпорежда с вещта – обект на това абсолютно субективно, материално право, като за останалите субекти съществува абстрактното задължение да не проявяват поведение, с което да препятстват собственика да упражнява правомощията си на собственик, на конкретна движима или недвижима вещ. Ползването на една недвижима вещ, като собственическо правомощие предполага възможност на титуляря на правото на собственост на фактическо ползване на вещта лично или чрез другиго, без промяна на субстанция и параметри, като площ, граници и предназначение, респективно – извличане на ползи и добиви. За да възникне правото на собственика на обезщетени за ползата, от която е бил лишен като собственик, комуто ответникът е препятствал /респективно-препятства, макар и в рамките на установен от закона начин, ползването на собствеността му/, в рамката на иск с генезис не основателно обогатяване или непозволено увреждане, следва да се установи обективно пропуснатата възможност на ищеца да реализира полза от имота си. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, следователно – на обезщетяване подлежат не само претърпените загуби, но и пропуснатите ползи. Поддържа се, че както в правната доктрина, така и в съдебната практика пропуснатата полза се дефинира, като неосъществено увеличаване на имуществото на едно лице, което би настъпило, ако не е било осигурено от поведението на друго лице. Сочи се, че вредатата за собственика може да съставлява невъзможност за ползване обекта на собственост или невъзможност да реализира една сигурна полза, изразяваща се в увеличение на имуществото му от ползите, които извлича от имота си, в резултат на обективно съществуващи за това обстоятелства. Твърди се, че по отношение на обезщетението за вреди за ползата от които са лишени собствениците като такива, в рамките на иска по чл.59 от ЗЗД необходимост от доказване на вредите няма, тъй като те винаги са израз на негативния резултат на невъзможността да се ползва имота за времето, когато собственика е лишен от фактическата власт, поради намесата /поведението/ на лицето- ответник по иска, като техния размер е определен на база средно месечния пазарен наем на имоти със същото местоположение, вид и функционална характеристика. Поддържа се, че средното рентно, годишно плащане за землището на с.Т., за стопанската 2017/2018г. възлиза на 32.00 лева на декар. Поддържа се, че в хипотезите на търсеното обезщетение от страна на собственика за пропусната полза, като вреда от едно неоснователно вмешателство в правната му сфера, като собственик на недвижим имот, което е довело до невъзможността да бъде реализирана една сигурна полза от имота, доказването на последната следва да бъде пълно и пряко, тази „пропусната полза“ не може да бъде предполагаема, без да съществуват обективно съществуващи данни за това, че за посочения период от време, ако ищецът – собственик бе разполагал с всички правомощия на собствеността по отношение на конкретната вещ, би реализирал в патримониума си имуществен позитив. Поддържа се, че за възникване на задължението за заплащане на обезщетение в общия случай на чл.59, ал.1 от ЗЗД, не е необходима покана и, че такова се дължи от датата на неоснователното владение върху вещта, като това решение е трайно възприето в практиката на ВКС. Предвид това ищците претендират от ответника обезщетение за ползване без основание на притежавания от тях недвижим имот- главен иск по чл.59 от ЗЗД, като при условията на евентуалност ищците претендират от ответника заплащане на обезщетение за лишаването им като собственици от правото да сключат договор за наем или аренда за посочената стопанска година с друг арендатор, респективно- от възможността респективно да ползват лично поземления имот, като претендираното обезщетение следва да бъде в размер на средното арендно плащане за землището на с.Т. от 32.00 лева на декар и предвид това размерът на претендираното обезщетение за имота, представляващ нива, с площ от 4.615 дка се равнява на 147.68 лева, което не е заплатено до настоящия момент – евентуален иск по чл.45 от ЗЗД. Сочи се, че на 27.11.2020г. ищците са подали заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като въз основа на това заявление Районен съд – Б.С. е образувал ч.гр.дело № 1235/2020г. и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение против ответника, срещу която ответникът в законоустановения срок е подал възражение. Със съобщение, получено на 04.01.2021г. на ищците е било указано възможността да предявят установителен иск за вземането си, като исковата молба е подадена в тази връзка. Поддържа се също, че ответникът е правоприемник на „ЗК Н.Т.“ ЕООД, ЕИК:*********, което е заявило ползването на имота.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си адв.В.Ч. *** със служебен адрес:гр.В., ул.Лукашов №10, ет.5, офис 502 е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който заявява, че съдът следва да се произнесе с решение, по силата на което отхвърли предявения иск, като неоснователен. Поддържа се, че с влязло в сила решение от 18.03.2020г. по гр.дело № 1252/2019г. на Районен съд – Б.С., между същите страни, с идентичен предмет на вземането, за същия период и същия обект предявения иск на ищеца е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Сочи се, че с исковата молба по това дело ищецът е следвало да изчерпи всички факти, от които черпи правото си на обезщетение. Твърди се, че предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на силата на присъдено нещо е недопустимо в последващ исков процес да се спори, относно основанието на вземането, като забраната за пререшаемост на спора по чл.299 от ГПК е приложима за всяко отделно правоотношение, обхваното от предмета на делото. Поддържа се, че когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основание на един и същ правопораждащ факт и по някои от споровете вече има влязла в сила съдебно решение, следва да се приеме, че относно правопораждащия факт съдът се е произнесъл окончателно. Сочи се, че неперашаемостта е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка, която обезпечава стабилността над правоустановяващото и регулиращото действие на силата на присъдено нещо срещу опасността от противоречиво решение по същия спор между същите страни, предизвикано от нов иск, като законът забранява да се образува втори процес по вече висящия или разрешен спор. Поддържа се, че искът по чл.59 от ЗЗД произтича от един от основните принципи на гражданското право – за недопустимостта на неоснователното обогатяване за чужда сметка, като правото на обеднелия по чл.59 от ЗЗД да получи това, с което друг се е обогатил за негова сметка, без основание, е собсидиарно и възниква само тогава, когато няма друг иск, чрез който обеднелия може да се защити, изводимо от разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗЗД. Поддържа се, че от представените доказателства от ищеца се установява, че за процесния имот има сключен договор, който е регистриран в Общинска служба по земеделие“. Твърди се, че макар да е сключен от лице без представителна власт се смята, че действията се потвърждават в случай, че не се противопостави веднага, като в този случай се прилагат правилата на ТЗ, тъй като сделката е сключена с оглед търговската дейност на ответника, съгласно разпоредбата на чл.287 от ТЗ. Твърди се, че тъй като процесния договор, макар и да е озаглавен „за наем“ не съдържа съществените елементи за договор за наем- предмет и цена, а от съдържанието на сключената сделка са осъществени елементите за договор за послужване, като в конкретния случай временното ползване на земеделската земя е отстъпено безвъзмездно и сключения договор за наем се конвентира в заем за послужване, тъй като наемодателят е предоставил безвъзмездно на ответника вещта за временно ползване. Предвид това се поддържа, че предявения иск е недопустим, тъй като по отношение на правоотношенията на страните същите са на договорно основание, а именно – въз основа на сключен договор за послужване. Поддържа се, че тъй като се твърди обогатяване в резултат на ползване на земеделски земи за стопанската 2017/2018г. от страна на ответника, първо следва да се прецени дали е налице годен обект за ползване и дали ответникът е ползвал процесните земи. Твърди се, че процесния имот не е бил годен за ползване, като това обстоятелство е установено и по гр.дело № 1252/2019г. на Районен съд – Б.С.. Поддържа се, че е несъстоятелно твърдението на ищеца, че не е могъл да сключи с друг арендатор договор за наем /аренда или лично да ползва имота, тъй като няма законова забрана за сключване на друг договор за един и същ имот и еднакъв период. Твърди се, че тъй като имотът е негоден за ползване, и към момента в Общинска служба по земеделие няма регистриран договор дори и за стопанската 2020/2021г. Поддържа се, че претенцията, която следва да се търси, е от размера на чистата печалба на ответника от реализацията на продукция, добита от имота, като се приспаднат всички разходи за добиването и реализацията на същата продукция- средства за труд и материали за обработка на земята, за агрозащитни мероприятия, за добиване/събиране и опазване/ на продукцията, съхранението й, транспортни и други разходи за реализацията й, в това число и заплатените от ответника арендни вноски за същите земи, а не от средното рентно годишно плащане за землището на с.Т. за стопанската 2017/2018г., като размерът на обедняването на ищеца и на обогатяването на ответника следва да се определи не от стойността на произведената продукция, тъй като за нейното добиване се правят разходи, които следва да се приспаднат. Сочи се, че не е без значение обстоятелството, че правата на ответника същият ползва от договор за послужване, като при този вид правоотношения същият се задължава да ползва и предостави вещта след изтичане срока на договора на собственика на имота и ако той не е сторил това, е налице неизпълнение от негова страна. Поддържа се, че фактическия състав, от който възниква право на вземане за неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.59, ал.1 от ЗЗД включва следните кумулативни елементи: обогатяване на едно лице за сметка на друго; обедняване на едно лице, свързано с обогатяването на друго лице; липса на основание за обогатяването и субсидиарност на иска. Поддържа се, че релевантно за отговорността по чл.59 от ЗЗД е само това обогатяване, което е свързано с обедняването на другиго, което предпоставя наличие на връзка между обогатяването и обедняването, като при установяване наличието на всички тези предпоставки, този който се е обогатил неоснователно за сметка на другиго, му дължи връщане на онова, с което се обогатил, до размера на обедняването, т.е.- дължи се по-малката от двете стойности, като обратното би означавало ищецът да се обогати неоснователно за сметка на ответника. Липсата само на една от всички кумулативно дадени в закона предпоставки е достатъчно да обоснове извода за неоснователност и недоказаност на иска по чл.59, ал.1 от ЗЗД, като се счита, че в конкретния случай ищците не доказват нито един от елементите на състава по чл.59, ал.1 от ЗЗД. По отношение на предявения при условията на евентуалност иск по чл.45 от ЗЗД се навеждат доводи, че ползването на имота от ответника само по себе си не е основание за ангажиране на деликтна отговорност по отношение на него. Поддържа се, че за уважаване на такъв иск следва да се установи наличие на противоправно поведение, а действията на ищеца, изразяващи се в ползването на имота, не съставляват противоправни и вредоносни такива, т.е.нямат характера на деликт, тъй като само по себе си ползването не е в нарушение на императивни правни норми, а напротив- може да обоснове придобиване на права, например чрез придобивната давност. Твърди се, че същото не е източник на преки и непосредствени вреди, щом не е свързано с унищожаване на имущество или засягане живота и здравето на физически лица. Поддържа се, че е безспорно обстоятелството, че между ищците и ответника е налице договорно правоотношение, което е определило правата и задълженията им, от чието ищецът претендира вреди, а наличието на договорната отговорност изключва приложимостта на института на непозволеното увреждане, освен в случай, когато вредоносното деяние не представлява действие, свързано с осъществяване на договорната връзка, какъвто настоящият случай безспорно не е, както и се поддържа, че липсва причинно-следствена връзка между действията на ответника и претендираната вреда. Претендират се разноските по делото.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е ч.гр.д. № 1235/2020г. на РС-Б.С..
Съдът, като взе предвид становищата и
доводите на страните във връзка със събраните писмени и гласни доказателства,
имащи значение за правилното изясняване на делото, разгледани по отделно и в
тяхната съвкупност, приема следното от фактическа и правна страна:
Видно от приложеното ч.гр.д № 619/2020г. по описа на БСлРС срещу длъжника Н.Т.” ЕООД, с ЕИК *********,
представлявана от управителя В.Б.М. със седалище и адрес на управление *** е
издадена заповед в полза на кредиторите А.С.А., с ЕГН ********** *** и П.Е.А.,
с ЕГН ********** ***, заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 260203/27.11.2020г.,
за сумата от 147,68лв., представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот
– поземлен имот № 059063 с площ от 4.615 дка, III категория земя, находящ се в землището на с.Т., м. „Сухия геран“ без
основание за стопанската година от 01.10.2017г. – 30.09.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 27.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените
по делото разноски в размер на 25,00 лв. държавна такса и 600,00 лв. адвокатско възнаграждение /по
300.00 лева адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
заявителите за всеки един от тях поотделно/.
В законоустановения срок срещу заповедта е
подадено възражение по чл.414 от ГПК.
На заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на
вземането си, тъй като срещу заповедта е подадено възражение по чл.414 от ГПК и
такъв е предявен, въз основа на който е образувано настоящето исково.
При тези данни съдът приема, че иска за установяване на оспореното
вземане е предявен в законоустановения едномесечен
срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
От Нотариален акт № 105, том VI, рег. № 5648, дело № 1016 от
11.10.2012г. на Г.Х.– нотариус в района на РС – Б.С. за
покупко-продажба на недвижими имоти – земеделска земя е видно, че ищцата е
собственик на описаната в исковата земеделска земя – нива.
По делото е приложен Договор за наем за предоставена земеделска земя
за обработване от 10.07.2017г. В него е отбелязано, че ищцата в качеството си
на наемодател предоставя на ответника в качеството му на наемател описаната в
договора земеделска земя – три ниви, между които и описаната в исковата молба.
В договора е посочено, че земеделската земя се предоставя на наемателя за срок
от една година под наем за обработка. В договора няма клауза, уреждаща наемната
цена и начина на плащането и.
От приложените по делото Писмо рег. индекс
3162/11.12.2018г. на Общинска служба по земеделие гр.Б.С. и Справка от
информационната система „Ползване на земеделските земи II за стопанските година от
01.10.2017г. до 30.09.2018г. в землището на с.Т., издадена на е видно, че за
стопанската 2017/2018г. в базата данни, съхранявана в Общинска служба по
земеделие гр.Б.С. процесния имот е заявен за ползване
от ответника, както и, че средното рентно плащане за
землището на с.Т. за стопанската 2017/2018г. за нива е 32 лева на декар.
От приложените по делото Писмо рег. индекс
РД-12-02-1276-1/03.12.2021г. на Общинска служба по земеделие гр.Б.С. е видно,
че за стопанската 2018/2019г. и за стопанската 2019/2020г. за имот с
идентификатор 73643.59.63 е регистриран едногодишен договор за наем, сключен
между ищцата и ответника, като за стопанската 2019/2020г. няма подавани
декларации по чл.69 от ППЗСПЗЗ или заявления по чл.70 от ППЗСПЗЗ. За
стопанската 2020/2021г. няма регистрирани договори за имота. Имота е деклариран
по чл.69 от ППЗСПЗЗ от ищцата, като съгласно декларацията имота не е включен в
масиви за ползване.
По делото беше разпитан свидетеля М.К.М., който при разпита му заяви следното: Работя като земеделски производител, имам земеделска фирма, която се занимава с обработка на първична селскостопанска продукция. В тази връзка обработвам земеделски земи. Имахме уговорка с ищеца да му наема за обработване негова земя. През 2017г. за въпросната нива от четири декара и нещо, имахме уговорка с П. да я наема да я обработвам, но след проверка в Службата по земеделие се разбра, че вече е подаден договор за нейното обработване и аз физически нямаше как да я наема. П. ми твърдеше, че този договор, не е подписан от него, казвал ми е, че не е подписал такъв договор. Имота се намира в землището на с. Т., в местността „Сухия герен“, земята е около 4,60 дка. С ищеца имахме уговорка да обработвам земята, като аз направих справката в земеделската служба да видя дали е чиста от някаква тежест, дали няма аренда или нещо друго и се оказа, че има договор за наем за една година с ЗК „Надежда“. Не разбрах кой е сключил договора, но П. ми каза, че не е той. говорката ни с него беше, ако аз обработвам земята, да му плащам по 50.00 лв. на декар за година. Горе-долу познавам землището. От снимка на ортофотокарта нямаше ограничения за обработка. Имаше малко храсти, но нямаше видими ограничения за да не може да се обработва. С П. и съпругата му съм разговарял и те са ми казвали, че се работи на терен и че обработваема земята. За да е необработваем имота зависи, има ограничения за обработка, като ниски храст, дървесна растителност, голям наклон, да е залят с вода и т.н., а на картата се виждаше, че неговия няма такива ограничения. На терен съм виждал имота и мога да го обработвам. Имам машини, с които дори да има некакви дребни храсти, мога да го изчистя и да го работя. Под изчистване има предвид, че във всеки имот има тук-там или по края, в средата дървестно-храстовидна растителност, която трябва да се премахне и да не пречи на машините. След като видях имота съм преценил, че с техниката, с която разполагам, мога си го изчистя и да го работя. Наличието на този договор е причина да се откажа от сключването на договор с П., тъй като има сключен договор, който е вписан и дори да сключа договори да го впиша, се взима под внимание първия вписан договор, а така влизам с пререкания с колегите. Вписването на договор и кандидатстването за субсидии нямата нищо общо. В смисъл, при вписване на договор получаваме правно основание, върху което правно основание след това кандидатстваме за субсидии. Въпросът е, че ако се впишат два договора за един и същи имот, се получава дублаж, при който дублаж ние като земеделски производители ако не се разберем между нас при кой ще остане имота, се взима под внимание първия вписан договор. Заявление за ползване се подава, като се подава декларация по чл. 69 и чл. 70 на база вписани договори за наем или аренда. Ако аз съм наел дадена земя, първо подписвам договор със собственика на земята, след което този договор се вписва поземлената комисия, като този договор го нося аз в поземлената комисия. След като внеса договора, от там ми дават едно заявление с входящ номер, че договор е оставен там при тях. След това се прави една справка от тяхната система и попълва декларация по чл. 69 и в срок до 31 юли, с намерение за обработка за следващата година и въз основа на тези декларации прави доброволно споразумение по чл. 37. В момента до колкото знам този имот се обработва, не знам кой го обработва, но видимо е, че се обработва. Когото говорих с П. на терен не може да се види с точни реални граници, това може да го каже геодезист, но горе-долу, като се погледне на карата се има представа къде точно се намира. При огледа на терен имаше храсти, но не кой знае колко пречки за обработка, в смисъл нищо което да не може да се премахне. Виждал съм имота на място и моето впечатление е, че е обработваем имот. Не си спомням с точност, тъй като беше преди доста време, но имота беше обработен. Сроковете за подписване на аренден договор и вписването му в поземлената е около две седмици, просто имаше срокове. До колкото си спомням нашата уговорка беше точно преди да изтече крайния срок за подаване на договорите. Тогава аз, първо нямах физическа възможност да подпиша договора и второ, той вече беше подаден от друг колега, при което аз реших, че спирам. Сега не сме сключили договор, защото той си я е подал за обработка лично, не ми е правил повече предложения. По чл. 37 са доброволни споразумения, при които доброволни споразумения не си се събираме и решаваме кои масиви ще бъдат изключени от масивите за разпределение, защото има различно по качество земя. Земите около воните басейни са по-слаби и тях ги отделяме и ги изключваме от масивите за ползване и най-вероятно този масив е бил изключен, но това не означава, че не се обработва и не се получават за него субсидии. Аз също имам такива имоти, които съм наел и просто не са включени споразумението. Според мен е била обработваема земята, но не съм сигурен. Не знам кой е обработвал земята. По принцип имота се обработва от този, който го е заявил, а дали е работен от него, не мога да кажа. Имота граничи с реката. В кадастралните карти няма краен имот и не знам какво значи краен имот.
С оглед на обсъденото до тук съдът намира,
че искът не е доказан по безсъмнен и категоричен начин, поради което следва да
бъде отхвърлен. Не се установи по безсъмнен и категоричен начин, че през процесния период имота е обработван от ответника.
Решението, постановено по гр.д. № 1252/2019г. на РС-Б.С. е за спор между същите
страни и за същия имот, но за претендирана сума на
друго основание, различно от сегашното, независимо че искът е бил с правно
основание чл.422 от ГПК.
С оглед изхода на спора съдът приема, че
на ищците следва да бъдат възложени сторените от ответника разноски по делото в
размер на 360 лева, изплатени за адвокатско възнаграждение, като ищцата бъде
осъдена да му ги заплати.
С оглед гореизложеното съдът
Р
Е
Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО така предявения иск на основание чл.422 от ГПК, да бъде признато за установено, че ЗК „Н.Т.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ДЪЛЖИ на А.С.А., с ЕГН ********** *** и П.Е.А., с ЕГН ********** ***, сумата от 147,68лв., представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот – поземлен имот № 059063 с площ от 4.615 дка, III категория земя, находящ се в землището на с.Т., м. „Сухия геран“ без основание за стопанската година от 01.10.2017г. – 30.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата
ОСЪЖДА А.С.А., с ЕГН ********** *** и П.Е.А., с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на ЗК „Н.Т.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** направените разноски по делото в размер на 360 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
(И. Йорданов)