Решение по дело №1646/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1585
Дата: 5 април 2023 г. (в сила от 21 април 2023 г.)
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20231110201646
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 февруари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1585
гр. София, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20231110201646 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.375, ал.1 и сл. от НПК.
С Постановление за освобождаване от наказателна отговорност от
01.02.2023г. прокурор при СРП е установил, че са налице предпоставките за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание глоба по реда на чл. 78а от НК по отношение на лицето К. В. М., с
ЕГН: ********** - обвиняем по Досъдебно производство № 15118/2021г. по
описа на 09 РУ - СДВР по обвинение в извършено престъпление по чл.316
във вр. с чл.308, ал.1 НК.
В съдебно заседание представител на СРП, редовно призован, не се
явява.
Обвиняемият К. М., редовно призован, се явява лично. Пред съда
признава фактическата обстановка, изложена в прокурорското постановление
и моли да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
1
Обвиняемият К. В. М. е роден на .................г. в гр. .............., Област
..................., живущ в гр. ................., ул. ,,...................." № ..............., българин,
български гражданин, с начално образование, неженен, неосъждан, работещ, с
ЕГН: **********.
На 23.12.2020г., свидетелката Д. Т. - кредитен инспектор към Банка
,,ДСК" АД изпълнявала служебните си задължения в офис на банката,
находящ се в гр.София, бул.,,Джавахрлал Неру" № 12. При нея се явил
обвиняемият К. М., който искал да кандидатства за безлихвен кредит по
програма на ББР.
Във връзка с кандидатстването същият представил пред свидетелката
оригинал на официален документ - ,,Заповед № 84" от ,,Водоснабдяване и
канализация" ООД - Перник, с ЕИК: .................. на който бил придаден вид, че
е бил подписан от управителя на дружеството - инж.И. В. и подпечатан с
печата на дружеството. Обвиняемият представил документа с оглед доказване
на обстоятелството на ползване на неплатен годишен отпуск в размер на 14
дни от 14.12.2020г. до 30.12.2020г. След извършване на последващ контрол от
длъжностни лица на банката, на обвиняемият било отказано отпускането на
кредит.
По случая било образувано досъдебно производство с нарочно
постановление на прокурор при СРП от 08.09.2021г. В хода на разследването
били разпитани в качеството на свидетели служителката в Банка ,,ДСК" Д. Т.,
която работила на длъжността ,,кредитен инспектор" в момента когато
обвиняемият представил процесния документ. Също така били разпитани
управителя на дружеството ,,Водоснабдяване и канализация" ООД Перник
инж. И.В. и управителя на ,,ВИК" - Перник Б. И.. Била назначена и
комплексна експертиза на подписът и печатът, положени върху Заповед № 84,
като и били приобщени редица писмени доказателства и доказателствени
средства.
С Постановление от 20.12.2022г. към наказателна отговорност бил
привлечен К. В. М. по обвинение в извършено престъпление по по чл.316 във
вр. с чл.308, ал.1 от НК. Разпитан в качеството си на обвиняем, отказал да
даде обяснения.
Съдът намира, че описаната в постановлението на прокурора
фактическа обстановка, с което се предлага освобождаване на дееца от
2
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, се
подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства. Видно от показанията на
разпитаните свидетели Т., В. и И. е, че въпросната дата обвиняемият е
посетил офиса на Банка ,,ДСК" АД в гр.София, на бул. ,,Джавахрлал Неру"
№ 12 по повод кандидатстването за безлихвен кредит по програма на ББР,
наречен ,,Кредит за текущо потребление". Лицето представило на
свидетелката Т. в оригинал Заповед № 84 от 14. 12.2020г., която била
издадена от дружеството ,,Водоснабдяване и канализация" ООД Перник.
Пред нея обвиняемият попълнил необходимите документи по кандидатстване
за кредита, след което бил одобрен. След като документите били изпратени от
нея за последваща проверка бил установен проблем със заповедта и кредитът
бил стопиран. Същевременно от показанията на разпитания свидетел И. В. се
установява, че след като му била предявена в оригинал въпросната заповед,
същият с категоричност заявил, че подписът, където фигурира неговото име,
не е положен от него.
От друга страна от твърденията на свидетеля Б. И., подкрепени от
представената справка от ,,Водоснабдяване и канализация" ООД Перник се
установява, че на датата на издаване на заповедта - 14.12.2020г. обвиняемият
е работил в дружеството, респ. не е бил в отпуска. Съдът кредитира
показанията на разпитаните свидетели като еднопосочни, логични и
непротиворечиви. Същите се потвърждават от заключението на вещото лице
по изготвената комплексна експертиза относно признанието на свидетеля В.,
че подписът върху представената от обвиняемия заповед, не е бил изпълнен
от него като същевременно и отпечатъкът от печата, не е положен от печата
на ,,ВИК" ООД Перник. Останалите писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства потвърждават факта на кандидатстване на
обвиняемия за въпросния кредит, ангажиране на допълнителни документи
във връзка с кандидатстването му за него, както и документите на банката по
неговото последващо одобряване.
При така установената фактическа обстановка и при съвкупния анализ
на събраните по делото доказателства и доказателствени средства съда
намира, че със своето поведение К. В. М. е извършил престъпление по чл.316
във вр. с чл.308, ал.1 от НК.
3
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за
извършено чрез действие. Деецът е съзнавал, че държи в себе си неистински
официален документ по смисъла на чл.93 т.5 и т.6 от Допълнителните
разпоредби на Общата част на НК и въпреки това го е ползвал с цел доказване
на неверни обстоятелства, като от самото му съставяне не може да бъде
търсена наказателна отговорност, тъй като липсват безспорни данни, че
именно той е негов създател. Изпълнителното деяние на престъплението по
чл.316, вр. чл.308, ал.1 от НК се изразява в ползване на опорочения документ
(в случая заповед), който е бил неистински, като в това понятие се включва
неговата употреба или представяне пред определен орган. Чрез такова
представяне съответният орган или лице възприема/узнава за неговото
съществуване, без да е необходимо едновременно с това да осъзнава неговата
неистинност. Достатъчно е документът да може да бъде възприет от лицето,
на което е представен, като редовен официален документ, което обективно се
е случило с оглед приетата по делото фактология. Всъщност, точно такова е и
становището, възприето в Постановление на Пленума на ВС № 3/ 23.03.1982г.
по н.д. № 12/1981г., както и множество съдебни актове на ВКС - Решение №
453/29.10.2010г. на ВКС, по Н.Д. № 420/2010г., I Н.О., Решение №
522/9.11.2010г. на ВКС, по Н.Д. № 575/2010г., III Н.О., Решение №
410/6.11.2014г. на ВКС, по Н.Д. № 1194/2014г., I Н.О.
От субективна страна изпълнителното деяние е умишлено и се счита за
извършено при форма на вина - пряк умисъл.
Обвиняемият е съзнавал, че намиращият се в неговата фактическа власт
документ съдържа подпис и печат на дружеството, където е работил, които не
са били положени и изписани от съответното длъжностно лице, както и че
през въпросния период е бил на работа и въпреки това го е ползвал, за да
докаже отразените в него неверни обстоятелства, а именно че през посочения
в заповедта период, е бил в неплатен отпуск.
За извършеното престъпление по чл.308, ал.1 от НК законът предвижда
наказание лишаване от свобода до три години.
В състава на престъплението не са предвидени
съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване или
обезпечаване.
От справката за съдимост на обвиняемия К. М. е видно, че към момента
4
на извършване на престъплението, същият не е бил осъждан и липсват данни
да е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ,
Раздел ІV от Общата част на НК. Същевременно не са налице отрицателните
предпоставки на ал.7 от НК.
Разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК предвижда освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба от 1
000 до 5 000 лева.
При определяне на размера на наказанието, съдът прецени всички
правно релевантни обстоятелства от една страна доброто процесуално
поведение на обвиняемия и признанието на вината, а от друга - високата
степен на обществена опасност на деянието, целящо осигуряване на парични
средства като резултат от ползване на порочен документ ниското правно
съзнание и незачитане на установения в страната правов ред. С оглед
направения анализ на степента на обществена опасност на деянието и на
неговия извършител съдът намира, че следва да му бъде наложено наказание
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и към минималния
размер, а именно глоба 1 500 (хиляда и петстотин) лева. Определената
санкция се явява справедлива и постигаща в най - пълна степен целите на
наказанията по чл.12 от ЗАНН.
Веществените доказателства следва да останат към кориците на делото.
При този изход на делото и предвид признаването на обвиняемия Д. Д.
за виновен, същият следва да бъде осъден да заплати по сметка на СДВР
сумата от 113,50 лева възнаграждение за вещо лице по назначената по
досъдебното производство комплексна експертиза, а по сметка на СРС и
сумата от по 05.00 лева, представляваща държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл.378, ал.4 т.1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия К. В. М. - роден на .....................г. в гр.
................, Област ...................., живущ в ...................., българин, български
гражданин, с начално образование, неженен, неосъждан, работещ, с ЕГН:
********** за ВИНОВЕН в това, че на 23.12.2020г. в гр.София, на адрес на
5
бул. ,,Джавахрлал Неру" № 12, в офис на Банка ,,ДСК" АД, пред
свидетелката Д. М.Т. - кредитен инспектор, съзнателно се ползвал от
неистински официален документ - ,,Заповед № 84", издадена от
,,Водоснабдяване и канализация" ООД Перник, с ЕИК: ............., на който бил
придаден вид, че е подписан от управителя на дружеството - инж. И.В. и
подпечатан с печата на дружеството, като го употребил с цел доказване
ползавето на платен отпуск, като от дееца за самото му съставяне не може да
се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл.316, във
вр. с чл.308, ал.1 вр. с чл.78а, ал.1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ като му НАЛАГА
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 1 500 (хиляда
и петстотин) лева.
НА ОСНОВАНИЕ чл.112, ал.4 от НПК ПОСТАНОВЯВА
веществените доказателства да останат към кориците на делото.
НА ОСНОВАНИЕ чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА обвиняемия К. В.
М. (със снета по - горе самоличност) да заплати по сметка на СДВР сумата от
113, 50 лева възнаграждение за вещо лице по назначената по досъдебното
производство комплексна екпретиза, а по сметка на СРС и сумата от по 05.00
лева, представляваща държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 15 – дневен срок от
днес пред СГС.









6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7

Съдържание на мотивите


С Постановление за освобождаване от наказателна отговорност от
01.02.2023г. прокурор при СРП е установил, че са налице предпоставките за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание глоба по реда на чл. 78а от НК по отношение на лицето К. В. М., с
ЕГН: ********** - обвиняем по Досъдебно производство № 15118/2021г. по
описа на 09 РУ - СДВР по обвинение в извършено престъпление по чл.316
във вр. с чл.308, ал.1 НК.
В съдебно заседание представител на СРП, редовно призован, не се
явява.
Обвиняемият К. М., редовно призован, се явява лично. Пред съда
признава фактическата обстановка, изложена в прокурорското постановление
и моли да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Обвиняемият К. В. М. е роден на ................г. в гр. ...................., Област
.............., живущ в ................., българин, български гражданин, с начално
образование, неженен, неосъждан, работещ, с ЕГН: **********.
На 23.12.2020г., свидетелката Д. Т. - кредитен инспектор към Банка
,,ДСК" АД изпълнявала служебните си задължения в офис на банката,
находящ се в гр.София, бул.,,Джавахрлал Неру" № 12. При нея се явил
обвиняемият К. М., който искал да кандидатства за безлихвен кредит по
програма на ББР.
Във връзка с кандидатстването същият представил пред свидетелката
оригинал на официален документ - ,,Заповед № 84" от ,,Водоснабдяване и
канализация" ООД - П., с ЕИК: ...................., на който бил придаден вид, че е
бил подписан от управителя на дружеството - инж.И.В. и подпечатан с печата
на дружеството. Обвиняемият представил документа с оглед доказване на
обстоятелството на ползване на неплатен годишен отпуск в размер на 14 дни
от 14.12.2020г. до 30.12.2020г. След извършване на последващ контрол от
длъжностни лица на банката, на обвиняемият било отказано отпускането на
кредит.
По случая било образувано досъдебно производство с нарочно
постановление на прокурор при СРП от 08.09.2021г. В хода на разследването
били разпитани в качеството на свидетели служителката в Банка ,,ДСК" Д. Т.,
която работила на длъжността ,,кредитен инспектор" в момента когато
обвиняемият представил процесният документ. Също така били разпитани
управителя на дружеството ,,Водоснабдяване и канализация" ООД П. инж. И.
В. и управителя на ,,ВИК" - П. Б. И.. Била назначена и комплексна експертиза
на подписът и печатът, положени върху Заповед № 84, като и били
приобщени редица писмени доказателства и доказателствени средства.
1
С Постановление от 20.12.2022г. към наказателна отговорност бил
привлечен К. В. М. по обвинение в извършено престъпление по по чл.316 във
вр. с чл.308, ал.1 от НК. Разпитан в качеството си на обвиняем, отказал да
даде обяснения.
Съдът намира, че описаната в постановлението на прокурора
фактическа обстановка, с което се предлага освобождаване на дееца от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, се
подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства. Видно от показанията на
разпитаните свидетели Т., В. и И. е, че въпросната дата обвиняемият е
посетил офиса на Банка ,,ДСК" АД в гр.София, на бул. ,,Джавахрлал Неру"
№ 12 по повод кандидатстването за безлихвен кредит по програма на ББР,
наречен ,,Кредит за текущо потребление". Лицето представило на
свидетелката Торманова в оригинал Заповед № 84 от 14. 12.2020г., която била
издадена от дружеството ,,Водоснабдяване и канализация" ООД П.. Пред нея
обвиняемият попълнил необходимите документи по кандидатстване за
кредита, след което бил одобрен. След като документите били изпратени от
нея за последваща проверка бил установен проблем със заповедта и кредитът
бил стопиран. Същевременно от показанията на разпитания свидетел И. В. се
установява, че след като му била предявена в оригинал въпросната заповед,
същият с категоричност заявил, че подписът, където фигурира неговото име,
не е положен от него.
От друга страна от твърденията на свидетеля Б. И., подкрепени от
представената справка от ,,Водоснабдяване и канализация" ООД Перник се
установява, че на датата на издаване на заповедта - 14.12.2020г. обвиняемият
е работил в дружеството, респ. не е бил в отпуска. Съдът кредитира
показанията на разпитаните свидетели като еднопосочни, логични и
непротиворечиви. Същите се потвърждават от заключението на вещото лице
по изготвената комплексна експертиза относно признанието на свидетеля В.,
че подписът върху представената от обвиняемия заповед, не е бил изпълнен
от него като същевременно и отпечатъкът от печата, не е положен от печата
на ,,ВИК" ООД Перник. Останалите писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства потвърждават факта на кандидатстване на
обвиняемия за въпросния кредит, ангажиране на допълнителни документи
във връзка с кандидатстването му за него, както и документите на банката по
неговото последващо одобряване.
При така установената фактическа обстановка и при съвкупния анализ
на събраните по делото доказателства и доказателствени средства съда
намира, че със своето поведение К. В. М. е извършил престъпление по чл.316
във вр. с чл.308, ал.1 от НК.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за
извършено чрез действие. Деецът е съзнавал, че държи в себе си неистински
официален документ по смисъла на чл.93 т.5 и т.6 от Допълнителните
2
разпоредби на Общата част на НК и въпреки това го е ползвал с цел доказване
на неверни обстоятелства, като от самото му съставяне не може да бъде
търсена наказателна отговорност, тъй като липсват безспорни данни, че
именно той е негов създател. Изпълнителното деяние на престъплението по
чл.316, вр. чл.308, ал.1 от НК се изразява в ползване на опорочения документ
(в случая заповед), който е бил неистински, като в това понятие се включва
неговата употреба или представяне пред определен орган. Чрез такова
представяне съответният орган или лице възприема/узнава за неговото
съществуване, без да е необходимо едновременно с това да осъзнава неговата
неистинност. Достатъчно е документът да може да бъде възприет от лицето,
на което е представен, като редовен официален документ, което обективно се
е случило с оглед приетата по делото фактология. Всъщност, точно такова е и
становището, възприето в Постановление на Пленума на ВС № 3/ 23.03.1982г.
по н.д. № 12/1981г., както и множество съдебни актове на ВКС - Решение №
453/29.10.2010г. на ВКС, по Н.Д. № 420/2010г., I Н.О., Решение №
522/9.11.2010г. на ВКС, по Н.Д. № 575/2010г., III Н.О., Решение №
410/6.11.2014г. на ВКС, по Н.Д. № 1194/2014г., I Н.О.
От субективна страна изпълнителното деяние е умишлено и се счита за
извършено при форма на вина - пряк умисъл.
Обвиняемият е съзнавал, че намиращият се в неговата фактическа власт
документ съдържа подпис и печат на дружеството, където е работил, които не
са били положени и изписани от съотвеното длъжносто лице, както и че през
въпросния период е бил на работа и въпреки това го е ползвал, за да докаже
отразените в него неверни обстоятелства, а именно че през посочения в
заповедта период, е бил в неплатен отпуск.
За извършеното престъпление по чл.308, ал.1 от НК законът предвижда
наказание лишаване от свобода до три години.
В състава на престъплението не са предвидени
съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване или
обезпечаване.
От справката за съдимост на обвиняемия К. М. е видно, че към момента
на извършване на престъплението, същият не е бил осъждан и липсват данни
да е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ,
Раздел ІV от Общата част на НК. Същевременно не са налице отрицателните
предпоставки на ал.7 от НК.
Разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК предвижда освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба от 1
000 до 5 000 лева.
При определяне на размера на наказанието, съдът прецени всички
правно релевантни обстоятелства от една страна доброто процесуално
поведение на обвиняемия и признанието на вината, а от друга - високата
степен на обществена опасност на деянието, целящо осигуряване на парични
3
средства като резултат от ползване на порочен документ ниското правно
съзнание и незачитане на установения в страната правов ред. С оглед
направения анализ на степента на обществена опасност на деянието и на
неговия извършител съдът намира, че следва да му бъде наложено наказание
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и към минималния
размер, а именно глоба 1 500 (хиляда и петстотин) лева. Определената
санкция се явява справедлива и постигаща в най - пълна степен целите на
наказанията по чл.12 от ЗАНН.
Веществените доказателства следва да останат към кориците на делото.
При този изход на делото и предвид признаването на обвиняемия Д. Д.
за виновен, същият следва да бъде осъден да заплати по сметка на СДВР
сумата от 113, 50 лева възнаграждение за вещо лице по назначената по
досъдебното производство комплексна екпертиза, а по сметка на СРС и
сумата от по 05.00 лева, представляваща държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
4