Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 196
гр. Враца, 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВРАЦА, IV състав, в публично заседание на 19.05.2021г.
/деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря
ДАНИЕЛА МОНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА адм. дело № 566
по описа на Административен съд - Враца за 2020 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. със
Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Производство
е образувано по жалба на П.К.Х. ***, чрез пълномощника * М.С., против
Уведомително писмо с изх. № 02-060-6500/950 от 05.10.2020г. за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“
от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. за кампания 2017 г.
на зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.
Жалбоподателката
счита оспорения административен акт за нищожен. В тази насока посочва, че с
Решение № 354 от 09.08.2019 г., постановено по адм. дело № 262/2019 г. по описа
на Административен съд – Враца, оставено в сила с Решение № 6613/03.06.2020 г.
по адм.д. № 12314/2019 г. по описа на ВАС, е отменено като незаконосъобразно
Уведомително писмо № 02-060-6500/950 от 15.02.2019 г. на зам. изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2017 г., като
преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне със
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите
на решението. Жалбоподателката поддържа, че административният орган не е
изпълнил дадените му от съда указания при постановяване на процесното писмо,
поради което счита същото нищожно. Възразява
също така по същество, че процесните имоти, неправилно са приети като
недопустими за подпомагане от административния орган, поради което, издаденото
уведомително писмо се оспорва като незаконосъобразно, издадено в противоречие с
материалния закон. Административният акт се оспорва и като издаден при
неспазване на установената форма и при несъответствие с целта на закона. Иска
се същият да бъде обявен за нищожен, алтернативно отменен като незаконосъобразен.
Претендират се направените разноски по производството.
В съдебно заседание жалбоподателката, чрез процесуалния представител * М.С.,
поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представя списък на
разноските.
Ответникът – зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“,
чрез процесуалния представител ** Д.П., оспорва жалбата като неоснователна.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендираните от жалбоподателката разноски за адвокатско
възнаграждение.
По делото са събрани писмени
доказателства, приложена е административната преписка по издаване на оспорения
акт.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, доводите на страните и приетите по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
П.К.Х. е
подала Заявление за подпомагане за кампания 2017г. с УИН 06/260517/69507 от
15.05.2017 г., с което е кандидатствала за втора поредна година по
мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 г. – 2020 г., направление
„Биологично растениевъдство“, като е заявила за подпомагане по схемите и мерките
за директни плащания: Схема за единно плащане на площ /СЕПП/, Схема за
преразпределително плащане /СПП/ и Схема за плащане за селскостопански
практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни
плащания /ЗДП/.
С Уведомително
писмо изх. № 02-060-6500/950 от 15.02.2019 г. на зам.
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ по така подаденото
заявление е оторизирана субсидия в размер на 943,79 лева от общо исканата сума в размер на 24
195,59 лева. Оторизираната за получаване сума е изчислена чрез ИСАК след
извършването на задължителни административни и/или проверки на място на данните
в подаденото заявление. Тези данни са сравнени със съответната налична
информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание
чл. 30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни от контролиращите лица във
връзка с чл. 49 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г.
Това
уведомително писмо е оспорено по съдебен ред, по повод на което е било образувано
адм. дело № 262/2019 г. по описа на Административен съд - Враца. С Решение №
354 от 09.08.2019 г., постановено по същото дело, съдът е отменил като
незаконосъобразно Уведомително писмо № 02-060-6500/950 от 15.02.2019 г. на зам.
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания
2017 г., като преписката е изпратена на административния орган за ново
произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите на решението.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният
акт не е мотивиран –
административният орган не е посочил фактически и правни основания за
издаването му. Такива не могат да се извлекат и от посочената в акта Методика
за намаляване и отказване на плащанията по мярка 11 „Биологично земеделие“ от
ПРСР 2014 – 2020, както и не се съдържат в представената по делото
административна преписка.
На следващо място,
съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден в противоречие с
материалния закон.
Условията и редът за
подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020
г. се съдържат в Наредба № 4 от 24.02.2015 г. От кръстосаните проверки в ИСАК
не са установени площи, заявени от повече от един земеделски стопанин. На
заявлението за подпомагане са извършени всички административни проверки, от
които е установено, че контролиращото лице „А. Б. Г. Б.“ е подало информация в
електронната система, че състоянието на декларираните парцели е „биологично“,
което се разминава от заявеното от земеделския стопанин, че стопанството му е в
„преход“.
Съгласно чл. 24, ал. 1,
т. 2 от Наредба № 1 от 7.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологично
производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински
продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху
производството и етикетирането /отм./, но действаща към 2017 г.,
продължителността на преходния период към биологично производство е най-малко
две години при ливади или площи с многогодишни фуражни култури. Същевременно
съгласно чл. 23, ал. 1 от същата Наредба земеделско стопанство преминава
към биологично производство на земеделски продукти, когато са изпълнени
следните условия:
1. производителят има
сключен договор за контрол и сертификация с одобрено от министъра на
земеделието и храните контролиращо лице;
2. производителят е
уведомил министъра на земеделието и храните в срок един месец от датата на
сключване на договора за контрол и сертификация за преминаване към биологично
производство.
Съдът е приел, че към
датата на подаване на заявлението за подпомагане преходният период от две
години, определен в цитираните разпоредби и в чл. 36, т. 1 от глава V „Разпоредби за прехода“ от Регламент
№ 889/2008 г., не е изтекъл.
На следващо място съдът е приел, че оспореният административен акт
противоречи и на целта на закона. Според дефиницията на чл. 2, б. "з" от Регламент (ЕО) № 834/2007 „преход“ означава
преход от небиологично към биологично земеделие в рамките на определен срок, по
време на който са прилагани разпоредбите относно биологичното производство.
Според съображение 23-то от преамбюла на Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията, преходът към метод на
биологично производство изисква определени периоди на адаптация на всички
използвани средства като в зависимост от предишното земеделско производство
следва да се установят специфични периоди от време за различните сектори на
производство. Продължителността на периода на преход е фактически въпрос като
въвеждането на биологичното производство изисква и по – големи по размер
инвестиции, което обосновава и подпомагането през този период на земеделските
производители при по-голяма ставка на плащанията за периода на преход съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. и чл. 11, ал. 2 от същата наредба. При това положение съдът
е приел, че в противоречие с целта на закона е при липса на установени
нарушения от страна на земеделския производител и при спазване от страна на
последния на изискванията за поетапното въвеждане на биологичното стопанство,
на същия да се отказва плащане, дори в размер на по-ниската ставка, именно
поради това, че този преход фактически не е завършил.
Въз основа
на тези съображения, съдът е отменил Уведомително писмо изх. № 02-060-6500/950
от 15.02.2019 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ и
е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно
указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на
решението.
Решението на
АдмС - Враца е оставено в сила с Решение № 6613 от 03.06.2020 г., постановено
по адм. дело № 12314 по описа на Върховния административен съд за 2019г.
В решението
си ВАС е посочил, че от процесното уведомително писмо не може да се установи
каква е причината за постановения отказ, като е приел, че не може да се
сподели, че мотивите са допълнени в съдебната фаза чрез развитите в
съпроводително писмо доводи, че земеделският стопанин не е спазил изискването
за минималния период на преход. Посочено е, че от приложената по делото
информация от контролиращото лице, с което земеделският стопанин има сключен
договор, е видно, че към 15.05.2017 г. – датата на подаване на заявлението за
подпомагане, парцелите, описани в заявлението, са били със статут в преход към
биологично растениевъдство, с оглед на което не може да се изисква земеделският
стопанин да ги декларира като „биологични“ към посочената дата. В този смисъл
ВАС е приел, че правилно е посочен код за площи „в преход“, отговарящ на
текущото състояние на същите. Отбелязал е, че заявителят няма задължение да
изчака последния ден на срока за подаване на заявление, за да изтече
нормативния двугодишен срок за преход, съответно площите да бъдат посочени като
биологични. Като обосновани са приети изводите на първоинстанционния съд за
неспазване на материалния закон и противоречие с целта на закона.
Въз основа
на тези съображения, Върховният административен съд е оставил в сила Решение №
354 от 09.08.2019 г., постановено по адм. дело № 262/2019 г. по описа на
Административен съд – Враца.
Процесното
Уведомително писмо № 02-060-6500/950 от 05.10.2020г. за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014
– 2020 г. за кампания 2017 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ е издадено във връзка с влязлото в сила Решение № 354 от 09.08.2019
г., постановено по адм. дело № 262/2019 г. по описа на Административен съд –
Враца, потвърдено с Решение № 6613 от 03.06.2020 г., постановено по адм. дело №
12314/2019 г. по описа на ВАС.
В
обстоятелствената част на същото е посочено, че по Заявление за подпомагане за
кампания 2017г. с УИН 06/260517/69507 е оторизирана субсидия в размер на 943,79 лева. Оторизираната за получаване сума е изчислена чрез ИСАК след
извършването на задължителни административни и/или проверки на място на данните
в подаденото заявление. Тези данни са сравнени със съответната налична
информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание
чл. 30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни от контролиращите лица във
връзка с чл. 49 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г.
Административният
орган е постановил напълно идентичен резултат с този по Уведомително писмо №
02-060-6500/950 от 15.02.2019 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежна
страна и против акт, подлежащ на оспорване. Според отбелязването върху
процесния административен акт, същият е връчен на адресата на 14.10.2020 г., а
жалбата е депозирана чрез лицензиран пощенски оператор на 22.10.2020 г.
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК, решението
има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен,
решението има действие по отношение на всички.
Съобразно
разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК,
извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради
некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по
същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен
орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. При
новото произнасяне административният орган действа в условията на обвързана
компетентност, наложена
му от задължителните указания по тълкуване и прилагане на материалния закон от
съда.
В случая, с влязло
в сила решение № 354 от 09.08.2019 г., постановено по адм. дело № 262/2019 г.
по описа на АдмС – Враца, е отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо
№ 02-060-6500/950 от 15.02.2019 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схемите и мерките за директни плащания за кампания 2017 г., като преписката е
изпратена на административния орган за ново произнасяне със задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на
решението. Диспозитивът на съдебния акт препраща към неговите мотиви, с оглед
на което, изразената в мотивите воля на съда е станала част от обвързващата
административния орган сила на присъдено нещо.
Предмет на
развилото се предходно административно производство, приключило с влязъл в сила
съдебен акт, е бил въпросът за определяне на допустимостта на процесните
земеделски парцели за подпомагане. При разрешаване на спора, с който е бил
сезиран, първоинстанционният съд изрично е посочил, че оспореният
административен акт е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби на
закона и с целта на закона, като е изложил подробни съображения, споделени в
пълнота от касационната инстанция.
Без да се
съобрази с разясненията по тълкуване и прилагане на закона, с процесното
Уведомително писмо № 02-060-6500/950 от 05.10.2020 г. административният орган е
постановил изцяло идентичен резултат на този по предходното Уведомително писмо
изх. № 02-060-6500/950 от 15.02.2019 г. Неизпълнението на указанията има за
последица нищожност на постановения при тези условия последващ административен
акт.
Изрична в
тази насока е разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК, според която актове и
действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила
решение на съда, са нищожни, като всеки заинтересован може винаги да се позове
на нищожността или да поиска от съда да я обяви.
Ето защо,
постановеното в нарушение на изискванията на чл. 173, ал. 2 от АПК Уведомително
писмо № 02-060-6500/950 от 05.10.2020 г. за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“
от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. за кампания 2017 г.
на зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е нищожно и следва да бъде
обявено за такова.
При
това положение се налага поредно изпращане на преписката на административния
орган за произнасяне по заявлението на П.К.Х. с УИН
06/260517/69507 за кампания 2017 г., като следва да бъде определен и срок за
това по арг. от чл. 174 АПК - един месец от влизане на решението в сила.
При този изход на спора в полза на
жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените разноски в общ размер на
1510,00 лева, от които 10,00 лева за платена държавна такса и 1 500,00 лева
възнаграждение за един адвокат. От процесуалния представител на ответника е
направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. Възражението е неоснователно. По делото е представен Договор за
правна защита и съдействие от 21.01.2021г. /л. 404/, от който се установява, че
оспорващата е договорила и заплатила в брой адвокатско възнаграждение в размер
на 1500,00 лв. Този размер е близък до минималния от 1227,55 лева, предвиден в
действащата към момента на договарянето и плащането редакция на чл. 8, ал. 1,
т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което не са налице основания за намаляването му.
Водим от
горното, Административен съд – Враца
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Уведомително писмо изх. №
02-060-6500/950 от 05.10.2020г. за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на
селските райони 2014 – 2020 г. за кампания 2017 г. на зам. изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“.
ИЗПРАЩА преписката на административния
орган за ново произнасяне по подаденото от П.К.Х. *** заявление с УИН 06/260517/69507 за кампания
2017 г. съобразно дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на
закона, в
едномесечен срок от влизане в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на П.К.Х. ***
сумата от 1 510,00 /хиляда петстотин и десет/ лева - разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14 - дневен срок от уведомяване на страните, на
които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.
Административен съдия: