Решение по дело №525/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 84 ал. 3, във вр. с чл. 34 ал. 3 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на М. А. А. С., с [ЛНЧ], [държава], с адрес [населено място], [община], обл. С. срещу Решение № 10007/24.09.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет в частта, с която е отказано на жалбоподателя да се събере на територията на РБългария с п. си с. С. А. А. М..

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административно производствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Административният орган не съобразил представените по преписката доказателства относно в. з. с. на С. А. А. М., който бил п., не можел да се с. и имал н. от човек, който да му п. при з. на н. от х., о., п. и пр. В случай, че неговите м., б. и с. пристигнели в РБългария, той нямало как с. да з. тези си п. и о. п. си. Макар и п., той и. с., и. в н. к., не можел да се с. с.. Моли съда да отмени атакуваното административно решение в оспорената му част и върне преписката за ново разглеждане.

В открито съдебно заседание оспорващият М. А. А. С., редовно призован, се явява лично и с надлежно упълномощен адв. Н. С. от АК – [област], която поддържа жалбата и моли съда да я уважи, като излага доводи, с които доразвива тези в жалбата относно з. с. на С. А. А. М.. Моли съда за отмяна на оспореното решение.

В открито съдебно заседание ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител юрк З. Т. оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Счита, че представените доказателства са единствено във връзка с подадената молба за събиране на с., като липсват такива от по-ранен етап от живота на чуждия гражданин, които да удостоверят в пълна степен з. му с.. Липсвали и доказателства за установена н. или и.. В писмени бележки развива подробни съображения в подкрепа на твърденията си за материална и процесуална законосъобразност на атакуваното административно решение.

В открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Сливен застъпва становище за неоснователност на жалбата. Заявява, че решението на ответния административен орган е правилно и добре мотивирано, а с представените доказателства не е категорично оборена тезата на административния орган. Представените м. документи били съставени от специалисти извън територията на РБългария с реквизити, коренно различни от установените тук и следва да се има предвид възможността съдържанието им да не е правилно интерпретирано при извършване на превода. Но дори да се приеме валидност, истинност и идентичност на съдържанието им с действителното фактическо положение, то тези документи датирали на най-късна дата януари тази година. Те не описвали миналото с. на лицето, което безспорно предвид в. на лицето, би трябвало да има история в м. аспект. Счита, че доказването на тези факти е ангажимент на молителя в административното производство, но същото не е осъществено по категоричен начин, поради което моли съда да остави в сила решението на административния орган.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

С молба до ДАБ вх. № ОК-13-407/05.03.2024 г. М. А. А. С. поискал от властите на РБългария международна закрила.

Самоличността на чужденеца била установена с документи за самоличност – лична карта и задграничен паспорт. Чужденецът бил регистриран чрез попълване на регистрационен лист от 05.03.2024 г. като М. А. А. С., г. - [държава], е. п. - а., р. – с., п. е., о. – в., с. п. – [семейно положение] (л. 66). В приложение към регистрационен лист чужденецът посочил и. и м. на с. Ш. Г. А. – [държава], с. М. М. А. А. на ...години – Б., с. С. М. А. А. на ...години – [държава] и д. Ф. М. А. А. на ... години – [държава].

С Покана рег. № УП23300/05.03.2024 г. М. А. А. С. бил приканен да се яви на интервю в РПЦ – гр. София на 12.03.2024 г. в 09.00 часа (л. 63).

С Писмо рег. № УП23300/08.03.2024 г. Началник отдел „ПМЗ – кв. „Овча купел“, РПЦ - София поискал от Специализирана дирекция "М" - ДАНС писмено становище по постъпилата от М. А. А. С. молба за закрила (л. 64). С отговор рег. № М-7696/09.05.2024 г. Директор на СД „М“ – ДАНС от името на дирекцията не възразил към момента на лицето да се предостави закрила, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ (л. 51).

На 18.03.2024 г. с молителя М. А. А. С. било проведено интервю, обективирано в Протокол рег. № УП23300, проведено в присъствието и с участието на преводач от а. е.. (л. 54). Чужденецът заявил, че не съществуват пречки от з. или п. х. за провеждане на интервюто; потвърдил казаното при попълване на регистрационния лист, със забележка към имената; имал с. в Б. М., с когото заедно са напуснали [държава] и са заедно в центъра; напуснал държавата си по произход с паспорт и лична карта; напуснал [държава] преди една година заедно със с. си, в [държава] останали няколко месеца, за да р., в [държава] р. малко и събрали пари, за да продължат към Б., п., че ще бъдат д., преминали нелегално границата през телена ограда, после били з. от п. на 14.02.2024 г.; не е имал п. в страната си по произход или в друга държава заради е. си п. или р.; посочил членовете на семейството си; о. си – в., както и м. в М. на н. в [държава] над 20 години, където на 02.12.2022 г. негови колеги били у. на път за работа; не с. в а., поради п. с о.; ч. в п. п., но не бил о. с нея; не е бил ч. на в. г., нито е влизал във в. с а. или п. в [държава]; напуснал страната си заради в., с. се за ж. на семейството си, б. р. част от к. му през 2014 г., напуснал [държава] само с е. си с., защото границата била трудна и опасна, а и нямало достатъчно с. за преминаване; в [държава] човекът, с когото р., му с. н., след с. със с. му, но не потърсил помощ от п., защото били н. там; не желае завръщане в [държава], защото е о. за ж. на всички тях, ф. са з. и се с. за ж. на семейството си; желае да живее в РБългария със семейството си в сигурност и безопасност.

Със Становище рег. № УП23300/15.05.2024 г. мл. експерт в РПЦ – [населено място] при ДАБ предложил на М. А. А. С. да се откаже предоставяне статут на бежанец и се предостави хуманитарен статут.

С Решение № 6664/31.05.2024 г. Председателят на ДАБ отказал на М. А. А. С. предоставяне статут на бежанец и предоставил на същия хуманитарен статут. Въз основа на това решение чужденецът избрал за постоянно местоживеене [населено място], [община], обл. С., видно от писмо изх. № Б-07-141/19.06.2024 г. на Директора на РПЦ – [населено място] при ДАБ (л. 42).

С вх. № 225/01.07.2024 г. в ДАБ М. А. А. С. депозирал молба за разрешение да се събере със семейството си на територията на РБългария, със следните лица: Ш. А. Г. – с., С. А. А. М. – с., роден на [дата]. и Ф. А. А. М. – д., родена на [дата]., находящи се в [държава]. Към молбата чужденецът представил семейна книжка, лична карта, както и легализиран превод на издадено на 20.05.2024 г. м. свидетелство от з. център „Д.“ – А., в което с. по о. б. и о. – х. удостоверил при п. на С. А. А. М., че е налице с. д. със з. в., в миналото на п. е извършвана о., п. се н. от п..

На 05.09.2024 г. с М. А. А. С. било проведено интервю, обективирано в Протокол рег. № УП23300, съгласно данните в което чужденецът заявил, че иска да се събере със с., д. си и с. си, защото в [държава] не е б. за тях; сочи имената, датите на раждане на същите и тяхното местонахождение. Относно с. си С. заявява, че няма кой да се г. за него и всеки момент може да го вземат за в., има з. п., не в. добре, има п. и със с. с б., но няма документ за това, п. му оказва м. му, има о. от м., но заради о. в [държава] не може да го з. на л. на друго място, в [държава] му правили о., но д. останали, л. у. за малко с., но после б. отново започвала, по време на интервюто на 18.03.2024 г. нищо не е заявил за с. си, тъй като никой не го е питал; той изпращал п. за и. на семейството си, защото р.. Добавил да разгледат положението със с. му по – внимателно, освен, че ще го вземели в., нямало кой да го и. и искал да го л. тук.

Със Становище рег. № УП23300/09.09.2024 г. младши експерт в РПЦ – [населено място] предложил да се разреши на М. А. А. С. да се събере на територията на РБългария със своята с. Ш. А. Г. и н. си д. Ф. А. А. М. и да се откаже на М. А. А. С. да се събере на територията на РБългария с п. си с. С. А. А. М..

На 24.09.2024 г. Председателят на Държавна агенция за бежанците при МС постановил Решение № 10007, с което на основание чл. 48 ал. 1 т. 3, във вр. с чл. 34 ал. 1 от ЗУБ разрешил на М. А. А. С. да се събере на територията на РБългария със своята с. Ш. А. Г. и н. си д. Ф. А. А. М. и отказал на М. А. А. С. да се събере на територията на РБългария с п. си с. С. А. А. М.. Решението било връчено на неговия адресат на 01.10.2024 г., а жалбата срещу акта, по която е образувано настоящото съдебно производство била депозирана пред административния орган на 15.10.2024 г.

В хода на съдебното дирене са представени от оспорващата страна и приобщени по доказателствата в оригинал на арабски език, придружени с официален превод м. документи, измежду които гореописаното м. свидетелство, представено и пред административния орган. От п. м. доклад, съставен от д. А. М. А. – л. л., с. п. з. и п. з. и д. М. М. – К. по п. в б. „А. – Р.“ се установява, че на 07.01.2024 г. С. А. А. М. е х. в посочения б. ц. и след проведени п. тестове и к. п. е констатирано, че са налице периодични п. на о.-к. р., к. с помощта на с., и. определени места и ситуации, т. з. и се ч. постоянно н. и б., о. му е л. и все още се п. и л. извън б.. И на двата от документите е удостоверено, че подписите на съставителите са положени от тях, като на м. свидетелство заверката е извършена от началник на з. район, а на втория – от з. дирекция при министерство на з., С. л. с.. Третият от представените документи съставлява М. доклад № 0067429/24, изготвен от д. А. А. – К. - о. л., с. л. и удостоверява, че на 04.10.2024 г. е извършен к. п. на С. А. А. М., в т.ч. л. и. и у., при които е установено, че п. има х. ч. в. с наличие на б. в с. H. P., която п. я. в с. и д., с. от постоянна в. т., често п. и н. на х. система като з., д., г., с. и а., нуждае се от п. н. и продължително л. на базата на O.. И при този документ е извършено удостоверяване на печата на л. – съставител с печат на ръководителя на дирекцията на з. в община К..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства, неоспорени от страните по предвидения в закона ред. Въз основа на същата съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна – при наличие на правен интерес от търсената защита, срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл. 84 ал. 3 от ЗУБ.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като основателна и като такава следва да бъде уважена.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Оспореното в настоящото производство решение е постановено от компетентен орган – Председателят на ДАБ, чиято материална компетентност е регламентирана в разпоредбата на чл. 48 ал. 1 т. 3 от ЗУБ. Оспореният акт, като издаден от материално и персонално компетентен орган и в предписаната от закона предметна форма и съдържание, съдът приема за валиден. Обжалваното решение е съответно и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК, съдържа както фактически, така и правни основания за неговото издаване, обосноваващи оспореното в настоящото производство крайно формирано волеизявление за отказ на органа да разреши на жалбоподателя да се събере на територията на РБългария със с. си С. М..

Макар валидно, при преценка на събраните по делото доказателства, настоящата съдебна инстанция намира, че оспореното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, при следните съображения:

Разпоредбата на чл. 34 ал. 1 ЗУБ дава възможност на чужденец с предоставена международна закрила да поиска събиране със семейството си на територията на Република България, при условие че семейните връзки предшестват влизането на чужденеца на територията на страната. Материалноправна предпоставка за постановяване на позитивно за молителя решение представлява изпълнение на изискването на събиране с член от семейството му. Легална дефиниция на понятието "членове на семейство" за целите на закона е нормирана в § 1 т. 3 от ДР на ЗУБ, като според б. „а“ на посочения нормативен текст, такива са съпругът, съпругата или лицето, с което се намира в доказано стабилна и дълготрайна връзка и техните ненавършили пълнолетие, невстъпили в брак деца, а съгласно б. „б“, такива са и навършилите пълнолетие, невстъпили в брак деца, които не са в състояние да осигурят сами издръжката си поради сериозни здравословни причини.

В процесния случай с атакувания административен акт в неговата оспорвана част е постановен отказ молителят М. А. А. С. да се събере на територията на РБългария с п. си с. С. А. А. М.. За да формира това си решение, ответният орган е приел, че в представената м. бележка не се доказват предпоставките на § 1 т. 3 от ДР на ЗУБ - н. на лицето да о. само и. си поради с. з. п.. Приел е, че от съдържанието на документа (наличие на р. с. със с. д. със з. д. в.), липсват данни за т. з. или други сериозни з. причини, които да препятстват с. на молителят да о. сам и. си. Органът е счел, че този извод се потвърждава и от заявеното от молителя по време на проведеното интервю на 05.09.2024 г., че като м. на с. му била направена о. на о. и от ...-[възраст] носил о. с д., но не е заявил други сериозни з. п., които да са налагали п. г. за с. му и които към настоящият момент да го препятстват да о. сам и. си. Според мотивите в акта, представеното доказателство е недостатъчно за установяването по безспорен начин на неговото з. и нуждата от съответно л..

За да бъде разрешено на М. А. А. С. да се събере със с. си С. М., съгласно разпоредбата на чл. 34 ал. 1, във вр. с § 1 т. 3 от ДР на ЗУБ, следва да се установи, че последният не е в с. с. да се г. за с. си, поради т. з. и се налага да ж. със своя р. в едно д.. По делото не е спорно, че С. М. ж. със с. си в [държава], което към момента включва неговите м. и с., за което ответникът е постановил разрешение за събиране с б. М. С. на територията на РБългария. Неизяснено обаче и с оглед на представените в хода на съдебното производство писмени доказателства е обстоятелството дали з. на С. М. му позволяват да се и. с., или се н. от п. на б. си.

С разпоредбата на чл. 35 АПК е въведено изискването индивидуалният административен акт да се издаде след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, и обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Съобразно чл. 36 ал. 1 и ал. 3 от АПК, доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи, като всички събрани доказателства се проверяват и преценяват. Спазването на посочените разпоредби е гаранция за законосъобразността на акта и ЗУБ не предвижда изключения от тяхното приложение. С оглед установеното по делото от фактическа страна и предмета на дължимата от органа проверка за наличието на предпоставките по чл. 34 ал. 1, във връзка с § 1 т. 3, б. "б" от ДР на ЗУБ, настоящата съдебна инстанция счита, че органът е издал оспорваното решение без предварително да изясни всички обстоятелства, относими към подадената от чужденеца молба и от значение за преценката по основателността й, при това без да му предостави възможност, като му укаже необходимостта от това, да представи допълнителни доказателства за изясняване на съдържащите се в преписката непълни сведения относно з. с. на с. му и твърденията на молителя в проведеното интервю, че н. с. се н. от г. на с., поради в. з.. По преписката не се установява на чужденеца да са дадени указания за предоставяне на относими м. документи във връзка с изложените твърдения, въпреки заявеното от него в тази насока.

В хода на съдебното дирене в настоящото съдебно производство са ангажирани именно такива писмени доказателства, които опровергават изводите на ответния административен орган. Същите не са оспорени от страните по отношение на тяхната истинност, печатите и техните издатели са валидирани от други м. органи – Дирекция на з. и С. л. с., поради което съдът ги кредитира и следва да съобрази съдържанието им в аспекта на процесния случай. Първият от тях, депозиран и пред административния орган свидетелства за извършена на С. М. о. и с. д., което е възприето от ответника като у., което не може да попречи на лицето с. да се и., като е игнорирано м. заключение, че п. се н. от п.. Едновременно с това, от представения П. м. доклад се установява, че на 07.01.2024 г. С. М. е бил х. в б. по п. з. и п. з. „А.-Р.“, където са му били проведени п. т. и к. п., със следните констатации: „У., че п. отново се случва, п. п. на о.-к. р., контролирани с помощта на с., и. определени места и с., ч. се п. н. и б., с т. з.“; оказано му е н. л. и все още се п. и л. извън б.. Тези обективни данни за с. на С. М., в съвкупност с останалите, надлежно документирани з. п. – с. д. със з. д. в. и г.-е. п., придружен с в. т., често п., с., а. и пр., обуславят извод, че лицето би било з. с. да п. г. за себе си, или да се и.. Още повече, че както в м. свидетелство, издадено от о. – х. , така и в доклада от х. в п. к., с. са отбелязали н. от к. на с. и з. с п. на с.. Последното не би могло да се осъществи, ако се реализира събирането на семейството на територията на РБългария, както е приел административният орган в своя акт в необжалваната му част. В тази връзка не се споделя от настоящата съдебна инстанция и извода на ответника, че в проведеното интервю на 18.03.2024 г. кандидатът за убежище М. С. не е споменал, че с. му има з. п.. Видно е от протокола, в който това интервю е обективирано, че въпроси за з. с. на семейството на чужденеца въобще не са поставяни, а и насоката на провеждане на интервюто на тази дата е различна и цели да установи бежанската история на самия кандидат. Не съответства на заявеното в интервюто на 05.09.2024 г. и изводът на административния орган, че М. С. е заявил, че не разполага с документи за твърдяното в. з. с. на с. си. От съдържанието на същия протокол се установява, че М. А. А. С. е заявил, че ако трябват още документи, ще представи.

От изложеното следва, че административният орган не е изпълнил задължението си да събере, включително служебно, всички необходими и допустими за установяване на това обстоятелство доказателства, в това число да даде възможност на чужденеца да представи обяснения и/или писмени доказателства, съдържащи по-подробна информация относно з. на с. му, като при необходимост се допита до вещо лице за изясняване валидността на представените от чужденеца с. документи и характера, тежестта на сочените з., в т.ч. и в тяхната съвкупност, а ако е необходимо - да изиска от компетентните с. органи допълнителни сведения и пояснения. Произнасянето на органа по подадената от М. А. А. С. молба, без да са изяснени правнозначимите факти и обстоятелства, необходими за извършването на проверка налице ли са предпоставките за нейното уважаване, сочи на съществен порок на акта по чл. 146 т. 3 АПК, който по изложените съображения се явява незаконосъобразен поради допуснато съществено нарушение на чл. 35 и чл. 36 ал. 1 и ал. 3 АПК, а оттам и на основните принципи в административното производство за истинност (чл. 7 АПК) и служебно събиране на доказателства, съобразно чл. 9 ал. 2 АПК (в този смисъл са Решение № 2460 от 8.03.2023 г. по адм. д. № 11400/2022 г. и Решение № 11520 от 23.11.2023 г. по адм. д. № 5691/2023 г. на Върховен административен съд).

Едва когато се предприемат всички необходими действия с оглед изясняване на фактите от значение за случая и се съберат всички необходими и относими доказателства, би могло да се стигне до извод дали с. на жалбоподателя не би могъл с. да се г. за с. си, поради т. з. и се налага да ж. в едно д. със с. си (р. и с.) – предпоставките на § 1 т. 3, б. "б" от ДР на ЗУБ. Именно преценка за наличието на предпоставките на § 1 т. 3 б. "б" от ДР на ЗУБ следва да се извърши при разглеждане на молбата в частта относно с. на чужденеца, доколкото жалбоподателят се позовава на факти, включени в хипотезата на посочената норма.

 

По изложените съображения Решение № 10007/24.09.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет в обжалваната му част следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а преписката - изпратена на административния орган за ново произнасяне по подадената от жалбоподателя молба за събиране с неговия с., съобразно дадените в горните мотиви задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

 

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 10007/24.09.2024 г., постановено от Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет В ЧАСТТА, с която е отказано на М. А. А. С. да се събере на територията на Република България с п. си с. С. А. А. М..

 

ВРЪЩА делото като преписка за ново произнасяне по молба вх. № 225/01.07.2024 г., подадена от М. А. А. С. до Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за събиране със с. му С. А. А. М., при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящето решение.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.