РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 12.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, трети граждански състав, в публичното заседание на
14 декември две хиляди и двадесета год., в състав:
Районен съдия: БИЛЯНА
РОСАЛИНОВА
При секретаря Стефка Радева като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело
N:1771 по описа за 2019год. и за да се произнесе взе предвид следното:
„Стоник”
ЕООД, с *****със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ,,Рашов дол” № 18
чрез управителя Т.К.Б., с ЕГН:********** е предявило искове против В.Г.Й., с
ЕГН: ********** *** , с които се иска да бъде осъден ответника за
незаконосъобразни действия извършени в качеството му на ЧСИ да заплати на ищеца
сумата от 7 693.32 лв. представляваща обезщетение за причинените на дружеството
имуществени вреди от незаконосъобразните му действия, както и на основание чл.
86 от ЗЗД сумата от 2 342.17 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата
за периода от 19.05.2016г. до 14.05.2019г. с присъждане на деловодни разноски.
Искове с правно основание чл. 45, ал.
1 от ЗЗД вр. чл.74, ал. 1 от ЗЧСИ и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат доводи и
съображения, че на 09.11.2009 г. РС Враца издава Изпълнителен лист в полза на
ищеца против ,,ЕКОМАТ” ЕООД, с ЕИК ********* за суми в размер на: 11 248.60 лв.
— главница, 1 093.75 лв. - обезщетение за забава от 30.0д.2008г. до
30.05.2009г., законна лихва върху главницата считано от 15.06.2009 г. до
окончателното изплащане на сумата и 246.85 лв. разноски по делото. На
18.11.2009г. Любомир Йорданов Богданов, в качеството си на управител на
,,Стоник” ЕООД, депозира молба при ЧСИ - В.Й.,*** действие Окръжен съд - Враца
за образуване на и.д. против длъжника, проучване наимущество и запор на банкови
сметки, въз основа на която молба е образувано Изпълнително дело № 508/2009г.
Твърди се,
че както дължимите авансови такси, така и таксата по т. 26 от Тарифа за таксите
и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ПРЗЧСИ) върху цялата
сума е заплатена от ,,СТОНИК” ЕООД по сметката на ЧСИ - В.Й.. На 17.11.2009г.
са внесени сумите: 1 217.20лв. с ДДС, представляваща изпълнение на парично
вземане по т. 26 от ПРЗЧСИ, 128.16лв., представляваща по т. 1, т. 2, т. 5 и т.9
от ПРЗЧСИ. На 08.12.2009г. са внесени 138лв., представляващи такси по т. 5 и т.
9 от ПРЗЧСИ.
Твърди се, че на 17.11.2017г. ищцовото
дружество е получило съобщение за прекратяване на изпълнителното дело, в което
се сочи, че делото е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК -
настьпила перемпция. Обстоятелството, че през 2016г. са били извършвани
изпълнителни действия по делото, които са в сьстояние да осуетят изтичането на
срока, предвиден в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, са мотивирали ищеца да извърша
справка по и.д. 508/2009г. От справката установил, че част от множеството
изпълнителни действия са незаконосъобразни:
1. съдебният
изпълнител не е уведомил, представляваното от ищеца дружество за
разпределението на суми по изпълнителното дело, а от друга страна, извършените
разпределения са незаконосъобразни.
Твърди се,
че съдебният изпълнител извършва публични продан на следните МПС-та: Мотокар
модел ЕF 02, ЕF02А25U за сумата от 4 000лв., Колесен трактор Хидромек модел ХМК
102Б рег. № ВР4З24ЕА за сумата от 18 760лв., Товарен автомобил ДАФ модел FА 45.150, рег.№ ВР6157АМ за сумата
от 2 475.05лв. и Товарен автомобил ,,Ивеко”, модел 254 М19, с рег. № ВР4434ВА,
за сумата от 4 З50лв. като ответника В.Й. е разпределил получените суми, без да
уведоми ищцовото дружество и поради тази
причина последното не е могло да ги оспори. Към датата на разпределението
управител на ,,Стоник” ЕООД е Любомир Йорданов Богданов. Настоящия
управител е вписан като такъв на
21.01.2016г. Върху гьрба на призовка за предявява на разпределение с изх. №
4538/09.06.2010г. (с. 26) под “1. получател” фигурират името ,,Любомир Богданов
— Управител” и подпис. Ищеца заявява, че този подпис не е на Любомир Богданов и
следователно такъв документ не му е връчван.
Твърди се,
че извършените разпределения са незаконосъобразни, защото са разпределени суми
на трето лице — ,,БАНКА ДСК ЕАД, без последното да е взискател по делото. Твърди
се, че по делото липсва документ, от който да е видно, че банката е
присъединена като взискател по и.д. 508/2009г.
Въз основа
на справка в ЦРОЗ е установено, че в полза на банката има вписан особен залог
върху Колесен трактор Хидромек. Твърди се, че сам по себе си особеният залог,
който е в полза на банката, не е достатъчен за присьединяването й като
взискател.
Поддържа се,
че след това ищеца поискал да му бъде издаден препис от изпълнителния лист на
,,БАНКА ДСК” ЕАД или молба от банката за присъединяване, но такива преписи му
били отказани с мотива, че същите се намират по другото изпълнително дело, по
което ищеца не страна и няма право да получи такъв. Било им издадено
удостоверение с изх. №781/31.01.2019г. в което същото ЧСИ — В.Й., удостоверява,
че ,,БАНКА ДСК ЕАД е поискала сумата от проданта на Колесен трактор Хидромек
модел ***** и.д. 508/2009г. да им бъде изплатена цитирам ,,по представения
изпълнителен лист”. Към момента на проданта обаче банката не е имала дори
образувано заповедно производство. Твърди се, че след направена справка в РС —
Враца е установено, че въпросното заповедно производство е образувано въз
основа на издадена заповед за изпълнение, съгласно чл. 417 от ГПК, по ч.г.д.
№З634/2010г., по описа на РС Враца. Поддържа се, че цитираното ч.г.д. е
образувано едва на 16.08.2010г. няколко месеца след продажбата на Колесен
трактор Хидромек модел ХМК 1025 рег. №ВР4З24ЕА, като по същото има представен
единствено и само договор №260 от 17.01.2006г. между ,,Банка ДСК” ЕАД и
,,ЕКОМАТ” ЕООД, като по него нямало данни за вписан особен залог, както и
липсва и отбелязване, че банката е пристьпила към изпълнение. Въпреки тона ЧСИ
— В.Й., е извършил разпределение на суми от и.д. 508/2009 към ,,Банка ДСК” ЕАД.
Ищеца поискал от ЦРОЗ справка за вписан особен залог в полза на банката, от
втора страница на което е видно, че върху обезпеченото вземане не са отбелязани
други запори, както и че вписването се прекратява на 27.11.2014 г. В същото
няма данни банката да е пристъпила към изпълнение.
Твърди
се, че видно от с. 129 и с. 130 на и.д. 508/2009г. по служебната сметка на ЧСИ
— В.Й., са постъпили следните суми със следните основание: Върху с. 130 са
отбелязани два парични превода. На 25.03.2010г. е внесена лично от управителя
на ,,ЕКОМАТ” ЕООД — Сашо Николов Георгиев, сумата от 15 523.07лв. с основание
за внасяне и.д. №508/2009г. На 25.03.2010г. е внесена от ЕТ ,,Емотранс — Емил
Димитров Великоно”, сумата от 21 119.22 лв., в качеството му на купувач по
реализираната публична продан на Колесен трактор ХИДРОМЕК, основание за внасяне
същото изп.дело. Върху с. 129 е отбелязан един паричен превод — на 27.05.2010г.
е внесена лично от управителя на ,,ЕКОМАТ” ЕООД — Сашо Георгиев, сумата от
500лв., с основание за внасяне същото изп.дело.
От горното
следвало, че към 27.05.2010г. длъжникът ,,ЕКОМАТ” ЕООД по и.д. 508/2009г. е
внесъл по специалната сметка на ЧСИ — В.Й., цялото задължение, което дължи към
представляваното от мен дружество. Въпреки това обаче съдебния изпълнител е направил
разпределение и на тези суми в полза на ,,БАНКА ДСК ЕАД като по делото няма
данни суми действително да са преведени на банката.
3. Твърди
се, че дори дружеството, чрез неговия законен представител да беше узнало за
цитираните по-горе разпределения, то актовете, с които те са извършени се
отличават с очевидна липса на прецизност. Поддържа се, че ответника е изготвил
,,Сметка за размера на дълга на Банка ДСК ЕАД” (с.245 от и.д. 508/2009г.), В
същия ,,документ” били посочени постьпили суми, както следва: ,,18 760лв. от
продажба на трактор” и ,,15 523.07 внесени от длъжника”, като има отбелязване
сумата от ,,18 760 да се преведе на банка ДСК след представяне на изпълнителен
лист”. В същия този документ имало посочени различни цифри, които наподобявали
суми без абсолютно никаква конкретика, каква валута отразява документа — дали
става въпрос за пари или нещо друго. Нито една от сумите не е конкретизирана по
вид основание и размер.
4. друго
незаконосьобразно изпълнително действие.
Твърди се,
че с протокол за обявяване на публична продан от 23.03.2010г. (стр. 142 от
и.д.) ЧСИ — В.Й., е обявил за купувач на мотокар модел ЕFО2 Калин Весков
Димитров за сумата от 4 000лв. като купувачът не внася цената по
публичната продан и затова следвало да бъде обявен за купувач наддавачът със
следващото наддавателно предложение — Емил Димитров Велинов, в размер на 3 960лв.,
но това не било сторено от съдебния изпълнител. Твърди се, че задатькът, който
е следвало да загуби първият купувач в полза на взискателя, не е включен в
разпределението на суми към последния. Твърди се, че от данните по и.д. не е
ясна и каква е сьдбата на мотокара.
5. Твърди
се, че с изх. №9337/14.10.2014г. ЧСИ — В.Й., е изпратил запорно съобщение до
длъжника — ,,ЕКОМАТ” ЕООД, с което го уведомява, че дължи 6 585.19 лв.
главница, 2 878.83 лв. лихви и разноски по изпълнителното дело в размер на 1
248.16 лв., а така също и таксата по т. 26 от ПРЗЧСИ в размер на 148.88 лв. като
по този начин е наложен запор върху касовата наличност на длъжника, като
последният е задължен ежедневно да отчита сумата с извлечения от касовия апарат
и дневен отчет и да внася сумата по сметката на съдебния изпълнител.
Поддържа
се, че по изпълнителното дело няма данни сьдебният изпълнител да е упражнил
контрол за изпълнение на дадените от него указания относно отчитане от длъжника
на наличността в неговата каса и е постановил прекратяване на изпълнителното
дело с дата предхождаща извършения от него запор — 02.10.2014г.
6. Твърди
се, че като цяло изпълнителното дело се отличава с липса на прецизност от
страна на съдебния изпълнител, а именно издаден е документ Уведомление с изх. №
4543/09.06.2010г. за нестанала втора публична продан на ,,т.а. Ивеко” състояла
се от 08.05.2010г. до 08.06.2010г. и Уведомление с изх. М 1784/1б.06.2010г. (с
46 от и.д.) отново за нестанала втора публична продан отново за ,,т.а. Ивеко”
този път проведена от 07.05.2010г. до 07.06.2010г. Твърди се, че ,,СТОНИК” ЕООД
е заплатил авансово всички дължими такси и разноски по и.д., включително и
таксата по т.26 от ПРЗЧСИ, като в хода на изпълнителното производство ЧСИ — В.Й.,
е събирал тези такси както от участниците в публичната продан, така и от самия
длъжник..
Ищеца
твърди, че в следствие на изложените по-горе факти и обстоятелства, на ищцовото
дружество са причинени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
вредоносните действия и бездействия на ЧСИ Й., извършени в хода на
изпълнителното производство и на основание чл. 74 от ЗЧСИ вр. с чл. 45 от 33Д
съдебният изпълнител дължи обезщетение за причинените на дружество „ вредите,
които неправомерно му е причинил при изпълнение на своята дейност. Твърди се,
че ако дружеството — ищец в настоящото
производство ако е било редовно уведомено за извършените разпределения, за ,,
изчезналия” мотокар след първата публична продан, както и за окончателното
погасяване на дълга от страна на длъжника към
От друга
страна, се твърди, че в следствие на незаконосьобразните разпределения,
извършени от сьдебния изпълнител ,,СТОНИК” ЕООД не е могло да се удовлетвори
като взискател за остатька от главницата по изпълнителния лист, възлизащ на
сумата от 6 476.12 лв., като от тях 4 971.02лв. са главница по и.д., а 1 505.10
е лихви по и.д. за периода от 19.05.2016г. до 14.05.2019г. От друга страна, и
видно от сметка 3458/17.11.2009г. незаконосъобразно съдебният изпълнител е
събрал от, представляваното от мен дружество такса по т. 26 от ПРЗЧСИ в размер
от 1 217.02 лв.
В срока по
чл.131, ал.1 ГПК ответника е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло
исковите претенции с искане за отхвърлянето им като неоснователни и недоказани
по съображения подробно изложени в отговора с присъждане на разноски.
За да се
произнесе по основателността на иска, районният съд направи преценка на
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид
становищата на страните, въз основа на което прие за установени от правна и
фактическа страна следните обстоятелства:
За да бъде основателен настоящия
иск ищецът е длъжен да докаже наличието на незаконосъобразно принудително
изпълнение от страна на ответника, имуществени вреди за ищеца, включително
техния размер, причинна връзка между принудителното изпълнение и вредите.
Виновното поведение на ответника са презумира с разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД, като подлежи на обратно доказване от същия.
Неоснователни
са твърденията на ищеца по делото, че незаконосъобразно с постановление от
17.10.2017 г. ЧСИ на осн. 433, ал.1, т.8
ГПК е прекратено изпълнителното дело.
В чл. 433 ГПК законодателя изчерпателно е уредил хипотезите, в които се
стига до прекратяване и приключване на изпълнението. Сред тези основания водещи
до прекратяване на изпълнението е визирано и това по т. 8, където е предвидено,
че изпълнителното производство се прекратява ако взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение
на делата за издръжка. Това основание почива на разбирането, че при иницииран
изпълнителен процес взискателя е субекта, който следва да проявява активност в
действията си и да инициира пред съдебния изпълнител предоставените му от
закона изпълнителни действия посредством приложението на които в крайна сметка
да постигне успешно удовлетворение на изпълняемото си право. Същевременно тази
процесуална норма съставлява и санкция за онзи кръг от кредитори,
които за един сравнително дълъг период от време /2 години/ бездействат, като не
полагат необходимите усилия за успешната реализация на съдебно признатите им и
допуснати до принудително изпълнение права. Съгласно т.10 от Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция”
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти.
Видно от приложеното изпълнително дело последното изпълнително действие,
което е поискано от взискателя е на 02.10.2014 г. когато е поискано налагане на
запор и от тази дата не са извършвани други изпълнителни действия, поради което
прекратителното постановление на ЧСИ е законосъобразно.
Въз основа на издаден на издаден изп. лист от 09.11.2009
г. въз основа на заповед №919/18.06.2009
г. по ч.гр.д.№1488 от
Въз основа на издаденият изпълнителен лист е образувано
изп. дело №20097210400508 по описа на ЧСИ В.Й. *** действие Окръжен съд Враца.
С писмо от 22.03.2010 г. до ЦРОЗ гр.Враца е ЧСИ е поискал
информация за вписани договори за особен залог с длъжника „Екомат“ ЕООД.
Видно от удостоверение №333728/23.03.2010 г. на Централен
регистър Особени залози в полза на „БАНКА ДСК“ АД е вписан особен залог на
Колесен трактор Хидромек модел ХМК 102Б рег. № ВР4324ЕА, собственост на
длъжника по изпълнителното дело„ЕКОМАТ” ООД, в резултат на което „БАНКА ДСК“ АД
е придобило качеството на присъединен взискател по делото.
По изпълнителното дело е приложен и договора от 17.01.2006
г. за особен залог върху движимата вещ по реда на Закона за особените залози
както и заявление за обезпечаване на договор за кредит №260/17.01.2006 г. между
банката и длъжника в размер на 40000.00лв.
Съдът не
приема за основателно твърдението на ищеца, че сам по себе си особеният залог,
който е в полза на банката, не е достатъчен за присъединяването й като
взискател.
Съгласно чл.10 ал.2 ЗОЗ заложният кредитор може да се удовлетвори по реда на
този закон, като сам продаде заложеното имущество или по реда на ГПК, като
образуването на изпълнително производство по ГПК става въз основа на извлечение
от съответния регистър за вписано пристъпване към изпълнение по отношение на
заложеното имущество и молба на заложния кредитор. Съгласно чл.4 ал.1 т.3 ЗОЗ вземанията са годен обект на договор за особен залог,
а съгласно чл.44а ЗОЗ ако заложеното вземане е парично, кредиторът може да
го събере, като то се счита възложено за събиране на заложния кредитор с
вписването на пристъпване към изпълнение. Систематичното тълкуване на
разпоредбите води до извод, че пристъпилият към изпълнение и вписал това
обстоятелство в ЦРОЗ заложен кредитор има право на избор между две възможности:
сам да продаде заложеното имущество или да го продаде по реда, установен в ГПК
за принудително събиране на вземанията. Във втория случай законът изрично
постановява, че образуването на изпълнителното производство става въз основа на
извлечение от съответния регистър за вписано пристъпване към изпълнение. Във
всеки случай на вписано от заложния кредитор пристъпване към изпълнение върху
заложено по реда на ЗОЗ имущество, извлечението от ЦРОЗ е пряко изпълнително
основание и съставлява акт, подлежащ на изпълнение по смисъла на чл.426 ГПК.
В настоящия случай върху заложното
имущество- Колесен трактор Хидромек модел ХМК 102Б рег. № ВР4З24ЕА е пристъпено
към изпълнение въз основа на опис №333726/23.03.2010 г. по реда на ЗОЗ от ЧСИ В.Й..
Извлечението от ЦРОЗ е пряко изпълнително
основание за образуване на изпълнително производство за събирането на
заложеното вземане.
Заложният кредитор обаче, вкл. и по учреден особен залог по ЗОЗ, винаги е
присъединен по право, а не по молба, взискател /аргумент от чл. 459,
ал. 2 от ГПК/, което правно качество е изрично уредено и с изменението на ЗОЗ,
ДВ, 30.12.2016г. в чл. 10, ал. 3 от ЗОЗ.
За образуване на изпълнително производство в последната хипотеза извлечението
от ЦРОЗ за вписано пристъпване към изпълнение е достатъчно, тъй като същото е
пряко изпълнително основание и не е необходимо заложният кредитор да се
снабдява с изпълнителен лист. В този смисъл е Решение №269/19.11.2018 по дело №2996/2018 на ВКС, ГК, IV г.о.
В резултат на насоченото
изпълнение върху колесния трактор и след постъпили две наддавателни
предложения, с постановление от 24.03.2010 г. за купувач на процесния трактор е
обявен предложилия най-висока цена – 18760.00лв. ЕТ „ЕМОТРАНС 2000“ ЕООД.
С постановление от 25.03.2010 г.
ЧСИ е възложил на ЕТ „ЕМОТРАНС 2000“ ЕООД процесния трактор срещу цената от
18760.00лв. без ДДС.
По делото е приложена вноска
бележка за заплатена цена на процесния колесен трактор с вкл.ДДС.
При наличие на
постъпили суми, недостатъчни за удовлетворяване на всички взискатели установени
в ЗЗД и ГПК, както е в настоящия случай редът на привилегиите е установен
в чл. 136, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗД. Най-напред се удовлетворяват кредиторите с
особена привилегия, в определената от закона поредност – т. 1-4, след това се
удовлетворяват кредиторите с обща привилегия в посочената от т.т. 5 и 6
последователност, а накрая - хирографарните кредитори. В случая БАНКА ДСК АД е
привилегирован кредитор и се удовлетворява пред хирографарните кредитора
за вземането си по особения залог по договора от
17.01.2006 г. за особен залог върху движимата вещ по реда на Закона за
особените залози.
Разпоредено е в полза на „БАНКА ДСК“ АД да се преведе
сумата от 18760.00лв., получена от
продажбата на процесния трактор, а останалата постъпила сума по изп.дело е
присъдена в полза на банката и ищеца въз основа на коефициент за съразмерност
като е съобразено задължението на „БАНКА ДСК“ АД по особеният залог и задължението
на ищеца по изпълнителния лист и въз основа на тях са определени такси и
разноски.
Неоснователно е възражението на
ищеца, че определената за разпределение
сума в полза на присъединеният по право взискател „БАНКА ДСК“ ЕАД не е
преведена от специалната банкова сметка *** „БАНКА ДСК“ ЕАД, а е задържана от
ЧСИ. Видно от приложеното по изп.дело извлечение от сметка тази сума от
15523.07 лв. и 500.00лв. е преведена в полза на присъединеният взискател.
Освен това с молба от 15.09.2010 г. по изп.дело е приложен изпълнителен
лист издаден по г.гр.дело №3634/2010 г. в полза на БАНКА ДСК АД солидарно против
ЕКОМАТ ООД, САШО НИКОЛОВ ГЕОРГИЕВ с ЕГН ********** и : ГАЛИНА
ЕВГЕНИЕВА ГЕОРГИЕВА с ЕГН ********** за сумата от 24777,41 лева - главница по Договор за кредит 260/
17.01.2006 г., сумата от 685,49 лева - договорна лихва от 25.04.2010 г. до
10.08.2010 г. и сумата от 80,57 лева - наказателна лихва от 25.05.2010 г. до
10.08.2010 г., такса 212,10 лв. от
22.01.2010 г. до 10.08.2010 г. ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 11.08.2010 г. до изплащане на вземането, както и 515,11 лв. направени разноски по
делото и 707,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Въпреки, че липсва конкретизация
на валутата на по посочените суми, от приложените по изпълнително дело
документи става ясно, че се касае за валута в български левове.
Неоснователно е възражението на
ищеца, че не е уведомен за изготвеното разпределение, тъй като положеният
подпис върху призовката не е на управителя Любомир Богданов. Видно от заключението
на приетата по делото съдебно-почеркова експертиза подписът за „получател“ в
разписка от 09.08.2010 г. към призовка изх.№4538/09.06.2010 г. на изп. дело е
изпълнен от Любомир Йорданов Богданов ЕГН **********. Ръкописният тест „Любомир
Богданов-управител“ в разписката от 09.06.2010 г. към призовка
изх.№4538/09.06.2010 г. на изп. дело е изпълнен от Любомир Йорданов Богданов
ЕГН **********.
На следващо място се твърди, че с протокол за обявяване
на публична продан от 23.03.2010г. ЧСИ — В.Й., е обявил за купувач на мотокар
модел ЕF02 Калин Весков Димитров за сумата от 4 000лв. като купувачът не е
внасъл цената по публичната продан и затова е следвало да бъде обявен за
купувач наддавачът със следващото наддавателно предложение — Емил Димитров
Велинов, в размер на 3 960лв., но това не било сторено от съдебния изпълнител и
задатькът, който е следвало да загуби първият купувач в полза на взискателя, не
е включен в разпределението на суми към последния.
Действително
с постановление от 23.03.2010 г. ЧСИ е обявил за купувач Калин Весков Димитров
и същият не е заплатил предложената от него продажна цена, което не се спори от
ЧСИ.
По отношение
на следващият по ред наддавач Емил Димитров Велинов, предложил по-ниска цена от
обявения купувач обаче на 25.03.2010 г.
е постъпила молба за връщане на внесения задатък в размер на 390лв. и същата е
изплатена на 25.03.2010 г.
Неоснователно
е възражението на ищеца, че задатькът, който е следвало да загуби първият
купувач в полза на взискателя, не е включен в разпределението на суми към
последния. Задатък в размер на 390.00лв. от дата 23.03.2010 г. е включен в ново разпределение от 14.06.2010
г., в което още са включени сумите от 2475.05 лв.от продажба на автомобил на
ответника и 500.00лв. внесени от длъжника.
За същият
мотокар модел ЕF02 от 08.06.2010 г. е обявена втора публична продан, по която
обаче не са постъпили наддавателни предложения.
На следващо
място се твърди по изпълнителното дело няма данни сьдебният изпълнител да е
упражнил контрол за изпълнение на дадените от него указания относно отчитане от
длъжника на наличността в неговата каса по отношение на наложен запор от ЧСИ на
касовата наличност на длъжника. Наличие на такова задължение спрямо ЧСИ не е
нормативно разписано, поради което за ЧСИ не е възникнало такова задължение. С
такова задължение разполага управителя на дружеството, който следва да отчита
сумата с извлечения от касовия апарат и дневен отчет и да внася сумата по
сметка на съдебния изпълнител.
Твърдението,
че издаденият документ Уведомление с изх. № 4543/09.06.2010г. за нестанала
втора публична продан на ,,товарен автомобил „Ивеко” състояла се от
08.05.2010г. до 08.06.2010г. и Уведомление с изх. № 1784/16.06.2010г. отново за
нестанала втора публична продан отново за ,,т.а. Ивеко” проведена от
07.05.2010г. до 07.06.2010г., при което документ с по-голям изходящ номер не
било възможно да е съставен преди друг документ с по-малък изходящ номер не
обуславя вредоносно действие за длъжника. Установи се видно от приложената
разписка, че действителният изходящ номер на уведомлението е 4784/16.06.2010
г., а не 1784/16.06.2010г.
С оглед тези
съображения предявените от ищеца искове за сумата от
7 693.32 лв. представляваща обезщетение за причинените на
дружеството имуществени вреди от незаконосъобразните му действия, както и на
основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 2 342.17 лв., представляваща мораторна лихва
върху сумата за периода от 19.05.2016г. до 14.05.2019г. следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Предвид
изхода от спора в полза на ответника се дължат съдебно-деловодни разноски в
размер на 850.00лв.-заплатен адвокатски хонорар.
Така
мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „Стоник” ЕООД, с *****със седалище и адрес на управление: гр.
Враца, ,,Рашов дол” № 18 чрез управителя Т.К.Б., с ЕГН:********** против В.Г.Й.,
с ЕГН: ********** *** осъдителни искове за сумата от 7 693.32 лв.
представляваща обезщетение за причинените на дружеството имуществени вреди от незаконосъобразните
му действия и за сумата от 2 342.17 лв., представляваща мораторна лихва върху
сумата за периода от 19.05.2016г. до 14.05.2019г.
ОСЪЖДА
„Стоник” ЕООД, с *****със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ,,Рашов
дол” № 18 чрез управителя Т.К.Б., с ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ НА В.Г.Й., с ЕГН:
********** *** сумата от 850.00лв. заплатен адвокатски хонорар пред настоящата
инстанция.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Враца в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: