№ 54
гр. Ловеч, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и втори
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПОЛЯ ДАНКОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Търговско дело №
20244300900075 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.432, ал.1 във вр. с чл.409 от КЗ
Ловешкият окръжен съд е сезиран с искова молба вх. № 8204/09.12.2024 г. от Д. Я. И.,
ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своя баща и законен представител Я.
Д. И., ЕГН: **********, и двамата с постоянен адрес: ***, чрез адв. Н. Н. Д. - ШАК, против
ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от М.И.Д. и Р.С.Б.-Изпълнителни директори с правно основание чл. 432, ал.
1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за изплащане на
обезщетения за неимуществени вреди с цена на иска 70 000,00 (седемдесет хиляди) лева,
предявен като частичен от иск в общ размер на 100 000 (сто хиляди) лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди. Обсъжда се механизмът на ПТП и се твърди, че
единствената причина за настъпилото ПТП са субективните действия на водача на лекия
автомобил „.Мерцедес", модел „Е550" с per. № ******** Р. В. Г. с органите за управление на
автомобила, който е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП, а
именно: чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал.2 ЗДвП. Изтъкват, че към датата на събитието е било
налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите на лекия автомобил „Мерцедес", модел „Е 550", с per. №
********, собственост на Е. В. Г., ЕГН: ********** -застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите предоставящо
покритието по чл. 493 от КЗ със ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС" АД. С оглед изложеното
приемат, че настъпилото събитие, неговата противоправност и виновността на дееца за
безспорно доказани, както и наличието на гражданска отговорност, попадаща в покритието
на чл. 493, ал. 1 във връзка с чл. 477, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/. Считат, че Д. Я.
И. в качеството си на пострадало лице по смисъла на чл. 478, ал. 1 от КЗ има право на
основание чл. 478, ал. 1 и чл. 432, ал. 1 от КЗ да претендира пряко от ответника, в качеството
му на застраховател по задължителна застраховка „ГО" на автомобилистите на виновния
1
водач, изплащане на обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се в болки и
страдания по повод причинените му телесни повреди в резултат на ПТП при спазване
изискванията на чл.380, ал.1 КЗ. Посочват, че И. е депозирал писмена застрахователна
претенция до ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС" АД с вх. № 001-754/ 26.09.2024 г., във връзка с
която е получил писмо с изх. № 002-920/ 15.10.2024 г., с което ответникът го е уведомил, че е
образувал ликвидационна преписка по щета № 30024000328 по повод настъпилото събитие
и изисква допълнителна медицинска документация и банкова сметка на ищеца Д. И.. Сочат,
че с молба, изпратена на 18.10.2024 г. са представили на застрахователя цялата налична
медицинска документация на клиента ни, във връзка с която получихме писмо с изх. № 002-
980 от 30.10.2024 г., с което застрахователното дружество отказва изплащане на
застрахователно обезщетение, с мотива, че от представените документи не се установява по
безспорен начин виновното и противоправно поведение на застрахования в ЗАД „Асет
Иншурънс" АД водач, както и причинно следствена връзка между ПТП и настъпилите
вреди. Молят съда да вземе предвид, че съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ,
лихвите за забава, за които застрахованият по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите отговаря, се покриват от застраховката и са част от
дължимото застрахователно обезщетение, като същите на основание чл.429, ал. 3 от КЗ се
плащат от застрахователя в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност),
считано от датата на узнаване за събитието. Тоест, застрахователното обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите включва, наред с
главницата (претенцията за неимуществени вреди) и лихвата върху нея, която се дължи от
делинквента, считано от най-ранната дата, от която застрахователят е узнал за вредоносното
събитие, до датата на окончателното погасяване на вземането. С оглед гореизложеното
считат, че законна лихва следва да се дължи на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ от датата на
депозиране на извънсъдебната претенция - 26.09.2024 г. до окончателното изплащане. В този
смисъл посочваме практика на ВКС - Решение № 128 от 04.02.2020 г. по к.т.д. № 2466 по
описа на ВКС, ТК, 1-во отделение за 2018 г. относно дължимата лихва и началният период,
от който същата се дължи. С оглед на всичко изложеното молят съда да постанови решение,
с което ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *** да бъдат осъдени да заплатят на Д. Я. И., ЕГН **********, действащ лично
и със съгласието на законния си представител Я. Д. И., ЕГН: **********: сумата от 70 000
(седемдесет хиляди) лева, предявена като частичен иск в общ размер на 100 000 (сто хиляди)
лева за причинените му неимуществени вреди в резултат на ПТП от 15.09.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на
уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция - 26.09.2024 г. до окончателното й
изплащане. Молят на основание чл. 190, ал. 1 от ГПК съдът да задължи ответника да
представи заверен препис от полица № BG/33/********* с начална дата на покритие
31.12.2023 г. и крайна дата на покритие 31.12.2024 г. по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Подаден е отговор № 413/20.01.2025 г. от ЗАД "АСЕТ ИНШУРЪНС, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Председателя на Съвета на
директорите Р.С.Б. и от Изпълнителния директор М.И.Д., чрез Пълномощника си Гл.
юрисконсулт Х. И.. Оспорват изцяло предявените искове по основание и размер.Оспорват
твърденията, изложени в исковата молба във връзка с механизма на осъществяване на ПТП,
както и твърдението, че произшествието е настъпило вследствие на противоправно и
виновно поведение на водача на л. а. Мерцедес с per. № ******** – Р. В. Г., застрахован по
застраховка Гражданска отговорност" на автомобилистите при ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС"
АД. Изтъкват, че липсват каквито и да е релевантни доказателства за елементите от
фактическия състав на деликтната отговорност на водача Р. Г.- липса на установено
2
противоправно поведение на водача не може да се приложи презумпцията за вина в
гражданското право. Позовават се на липса краен съдебен акт по наказателното
производство, който да има обвързваща настоящия състав сила по отношение на
обстоятелствата извършено ли е деянието, неговата противоправност и вината на дееца.
Правят възражение за наличие на независимо съизвършителство от страна на двамата
участници в ПТП, а именно на т. а. Скания и на л. а. Мерцедес по отношение на
причинените вреди на ищеца Д. Я. И.. За частта от вредите причинени от водача т, а. Скания
с per. № ***, с прикачено полуремарке с per. № ***, следва да отговаря Застрахователят по
неговата гражданска отговорност - ЗАД „Алианц" АД. Правят възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца-нарушение на регламентираното в чл. 137а, ал.
1 от ЗДвП задължение за ползване на обезопасителен колан като пътник в л. а. Мерцедес с
peг. № ********. Молят да бъде намален размера на застрахователното обезщетение с
процент, съответстващ на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, а именно с не по-малко от 50%. Излагат, че оспорват предявения иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по основание и размер. Считат, че от
представените доказателства - медицинска документация за проведените прегледи,
изследвания и лечение, не се потвърждават всички твърдени в исковата молба
неимуществени вреди, включително в степента, която се твърди. Оспорват размера на иска,
като считат същия за прекомерно и неоснователно завишен, Оспорват като неоснователен
акцесорния иск за присъждане на законна лихва за забава, предвид неоснователността на
главния иск, както и акцесорния иск и с оглед началната дата на периода, за който се
претендира законна лихва за забава, а именно - 26.09.2024 г.При условията на евентуалност,
предвид посочената разпоредба, релевантната начална дата за периода на дължимата лихва
за забава върху размера на застрахователното обезщетение, в случай на основателност на
главния иск е 30,10.2024 г. - датата на произнасяне от страна на ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС"
АД в рамките на тримесечния срок по 496 ал. 1 от КЗ.
Подадена е допълнителна искова молба с вх. вх. № 1172/13.02.2025 г. от Д. Я. И..
Заявява,че поддържате всички доказателствени искания и ще се ползват от приложените към
исковата молба писмени доказателства. Излагат, че за механизма са ангажирали нужните
доказателствени искания в т. 3 на Искова молба. Считат, че обезщетението, което се дължи
от ответника за компенсиране на неимуществените вреди, изразяващи се в болки и
страдания, които ищеца е претърпял, търпи и ще продължава да търпи, е в размера
претендирай с исковата молба. По възражението за съпричиняване от страна на
пострадалото лице, поради липса на поставен обезопасителен колан считат, че приносът на
пострадалия следва да бъде доказан при условията на пълно и главно доказване от страната,
която го е въвела. За независимо съизвършителство от страна на двамата участници в ПТП
сочат, че съгласно чл. 53 от ЗЗД при непозволено увреждане, ако увреждането е причинено
от неколцина, те отговарят солидарно. По отношение основателността и началната дата на
акцесорния иск за присъждане на законна лихва, считат, че законната лихва следва да се
дължи на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ от датата на депозиране на извънсъдебната
претенция -26.09.2024 г. до окончателното изплащане.
Постъпил е отговор на допълнителната искова молба № 1967/17.03.2025 г. от ЗАД
„АСЕТ ИНШУРЪНС" АД. Оспорват допълнителната искова молба, като считат изложените
с нея доводи за неоснователни. Поддържат всички направени с първоначалния отговор
възражения и оспорвания относно основателността и размера на предявения иск за
заплащане на обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, както и на акцесорния иск за заплащане на законна лихва за забава.
Поддържат и молят да бъдат уважени всички доказателствени искания, направени с
първоначалния отговор на исковата молба, като считат, че доказателствените искания са
3
относими и необходими за изясняване на спора от фактическа и правна страна.
В хода на производството Д. И. е навършил пълнолетие. В съдебно заседание не се
явява, като е упълномощил проц.представител адв. Н. Д.. Заявява, че поддържа иска и моли
да бъде уважен в пълния предявен размер.
Ответникът редовно призован, се представлява от юрисконсулт И.. Заявява, че
поддържа отговора и доп.отговор на исковата молба. В писмено становище от 20.10.2025 г.
моли да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан, а претендираното
обезщетение посочва , че е прекомерно. Моли да бъде прието съпричиняване поради
непоставен предпазен колан.
От представените писмени доказателства, от заключенията по
съдебномедицинската,съдебно-психиатричната и автотехническа експертизи, от гласните
доказателства- св. показания на Р. В. Г., съдът приема за установени следните фактически
данни:
Съдът е изслушал св.показания на Р.Г., които възприема като достоверни, доколкото
се подкрепят от останалите писмени доказателства и съдебни експертизи.
Съдебните експертизи съдът обсъжда като професионално изготвени и убедително
мотивирани и съобразява изводите по казуса с тях.
На 15.09.2024 г. Р. В. Г. управлявал лек марка „Мерцедес", модел „Е 550", с per. №
********, с пътници на предната седалка- Е. В. Г./брат на Р.Г./, на задна седалка Д. Я./втори
братовчед на Р.Г./и Х.У. в посока към с. Румянцево,Ловешка област., т.е. в посока от с. Златна
Панега към гр. Луковит,Лов. Област.
В обратна посока по същия път от гр. Луковит към с. Златна Панега пътувал товарен
автомобил марка „Скания", модел: „С450", с per. № ***, с прикачено полуремарке с per. №
***-собственост на фирма „Transvis" – Румъния, управляван от P.l.L., р. на *** г. в Румъния.-
констативен протокол за ПТП №22/15.09.2024 г.
Пътното платно в района на произшествието е с ширина около 8 метра, покрито с
едрозърнест износен асфалт, без повреди. В този участък на пътя е имало превалявания и
платното било мокро (писмо №297000-7419/16.10.2024 г. на НИМХ-филиал Плевен-ХМО-
Ловеч-л. 68 по досъдебно производство №216/2024 г. на РПУ на МВР- Луковит).
Лекият автомобил се е движил със скорост над 100 километра,поради което водачът е
загубил управление при навлизането в десен за него завой.Р.Г. възприел светлинните
сигнали от идващия от насрещното платно товарен автомобил, но автомобилът бил загубил
напречна устойчивост,завъртял се по посока на часовниковата стрелка на около 250-270
градуса и навлязъл в насрещната лента на товарния автомобил. Между двете превозни
средства настъпил удар в десния завой в посока гр. Луковит .Последвалият удар бил в дясна
предна част на лекия автомобил и в дясна предна част на товарния автомобил. Кинетичното
движение на лекия автомобил продължило ,той излязъл от пътното платно в ляво , ротирал
и се обърнал на 180 градуса спрямо първоначалната посока. Автомобилът пропаднал в скат
с денивелация от 2 метра спрямо пътното платно, продължил движение и се установил в
лявата канавка върху колелата си с предна част насочена към с. Златна Панега.Товарният
автомобил е бил увреден в дясна джанта и дясна гума , като последица от удара и променил
посоката на движение, отклонил се в дясно, влекачът напуснал пътното платно и се
установил на преден мост след низходящия скат, а полуремаркето останало на пътното
платно.
В резултат на пътното произшествие са пострадали всички лица в автомобила, в т. ч.
и Д. Я. И., който получил фрактура на първа метакарпална кост на дясна ръка, охлузни рани
по долни и горни крайници, намалена подвижност на дясна китка, охлузвания и
кръвонасядания в областта на ляв хемиторакс и поясна област, болки в гърдите, гърба и
дясното слепоочие, болка в мандибулата в дясно, дифузна болезненост на предна коремна
4
стена, невъзможност за флексия в гривнена става- фиш за спешна медицинска помощ на
ЦСМП-Луковит от 15.09.2024 г. -л. 106 по ДП 218/2024 на РУ – Луковит, амб.лист от
№1550/16.09.2025 г. на д-р Г..
Всички описани увреди,по този мед.документ, съставен непосредствено след
катастрофата са последица от тъпи травми и се дължат на удар на тялото , главата и ръката в
автомобилното купе-облегалка на предна седалка при рязка промяна на посоката на
движение. Категорично механизмът на удара на двата автомобила е довел до възникване на
посочените увреди- съдебно-медицинска експертиза №6501/23.0.9.2025 г.
Предвид анализа на мед. документи и изводите на в.лице Д. се доказва, че всички
посочени в основание на иска травми са претърпени от Д.И. като последица от пътно-
транспортното произшествие на 15.09.2024 г.
На 16.09.2024 г. Д.И. е приет за лечение в МБАЛ „Авис медика“-гр.Плевен и по повод
уврежданията му са били проведени няколко изследвания. При мултидетекторна компютърна
томография от 16.09.2024 г. е установено, че има нормален белодробен статус и няма данни
за травматични изменение в този отдел. Констатирано е при образно изследване, че има
правилна форма на телата на лумбалните прешлени, запазени между прешленни
пространства и запазена лумбална лордоза. Медицински преглед с рьография на дясна длан
е констатирал ,че в основата на първи пръст на дясна ръка се визуализира полифрагмент,
най-вероятно костен откъс от основата на първи пръст. На 18.09.2024 г. е проведена
операция на дясната ръка –първа метакарпална кост, с репозиция и вътрешна фиксация с две
киршнерови игли под рентгенов контрол. Поставена е гипсова лонгета и горният крайник е
обездвижен за срок от 30 дни. На 35 ден са свалени киршнеровите игли . На 04.11.2024 г. Д.
И. е постъпил в болничното заведение в гр. Плевен с оток в областта на първа метакарпална
кост на дясна ръка с ограничени движения.С амбулаторен лист №1254/04.11.2024 г. от д-р
К.Е. ортопед –травматолог е предписана физиотерапия и ЛФК. От 12.11.2024 г. е проведена
терапия –лечение с нискочестотно магнитно поле-10 бр. и аналитична ЛФК-10 бр. в ЕООД
МЦ“Рехахелп“П.Тръмбеш.
След пътното произшествие в резулат на стресогенните фактори на Д.И. е поставена
диагноза себореен дерматит, като е констатирано опадване на косата при преглед на
специалист кожни и венерически болести- д-р Ж.С.. Установено е, че по кожата на скалпа
дисеминирано са разположени еритемоскамозни макули и жълтеникави сквами,изразена
себорея онеоза,леко изразен ефлувиум във вертексната и фронталната зона. Предписани са
били като лекарствена терапия –керабион , себомакс.
Поради оплаквания от психически проблеми-нервност, избухливост и подтиснатост
И. е посетил лекар-псисихиатър- доц. П.Ч. заедно с родителите си. Констатирана е диагноза
постравматично стресово разстройство и е предписана лекарствена терапия „стимулотон“-
амб. Лист от 17.10.2024 г. Назначеното лечение с антидепресанти – „изолофт“ продължава и
към настоящия момент . Лекарствената терапия на И. е включвала и невролептик-
хлорпротиксен, олфрекс 5 мг, като дозите на лекарствата са били увеличени от доцент Ч.
през февруари 2025 г. Д. И. трудно преживял последиците от произшествието, тъй като
останалите лица-шофьор и пътници били от най-близкия му приятелски кръг и всички били
пострадали, а пътника на предната седалка особено тежко.
Освен стресът, който получил при възприемане на тежките увреждания на неговите
приятели , техните отношения се влошили и той се изолирал. Медицинският стандарт
определя поне една година лекарствена терапия, която се провежда на Д.И. и се очаква
възстановяването му след този период, според в.л. М. по представената съдебно-
психиатрична експертиза и изявленията в съд.заседание за актуалното психическо състояние
на лицето при проведен личен преглед и снета анамнеза.
За процесния лек автомобил л, а. Мерцедес с peг. № ********, има сключена
5
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по застрахователна полица №
BG/33/123003842720/ 28.12.2023 г.. Застрахователната претенция от Д. Я. И.,към онзи
момент действащ лично и със съгласието на своя баща и законен представител Я. Д. И. е
била заявена спрямо застрахователното дружество на 26.09.2024 г. Застрахователно
обезщетение не е заплатено.
Наказателното производство по НОХД 182/2025 г. на Луковитски районен съд е
приключило с одобрено споразумение №42/04.07.2025 г. , с което районният съд
обвиняемият Р. В. Г. за виновен в това, че на 15.09.2024 г. около 22.52 часа на път 1-3 София
- Плевен, при км 149+000 в землището на с.Румянцево, община Луковит, област Ловеч при
управляване на МПС - м. „Мерцедес" модел „Е550" с per. № ********, собственост на Е. В.
Г. от с.Златна Панега община Луковит, нарушавайки правилата за движение, съдържащи се в
чл.20 ал.2 изречение 1-во от ЗДвП - след като бил длъжен при избиране на скоростта на
движение да се съобрази с атмосферните условия, с характера и интензивността на
движението, състоянието на пътя и конкретните условия на видимост - по непредпазливост
причинил телесни повреди на повече от едно лице: тежка телесна повреда на Е. В. Г.,
изразяваща се в черепно- мозъчна травма: счупване на черепа двустранно челно с
надлежаща разкъсно-контузна рана вдясно с мозъчен детрит, контузии на мозъка,
епидурален хематом и субарахноидален хематом, счупване на лицевите кости-горна челюст
тип Льофорт III, двустранен травматичен пулмонит, като черепно-мозъчната травма
обуславя постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, както и средни
телесни повреди : травматично счупване на основата на първа дланна кост на дясната ръка,
наложило оперативно лечение и гипсова имобилизация, обуславящо трайно затруднение
движенията на десния горен крайник на Д. Р. И. ЕГН **********; счупване на първи поясен
прешлен, обуславящо трайно затрудняване движенията на снагата на Х.У. Х. ЕГН
**********; двамата от с.Златна Панега, община Ябланица - престъпление по чл. 343 ал.З
б."а" предл Л-во във връзка с ал.1 б."б" във връзка с чл.342 ал.1 т.З от НК.Наложено е на
обвиняемия Р. В. Г. за престъпление по чл, 343 ал.З б."а" предл.1-во във връзка с ал.1 б."б"
във връзка с чл.342 ал.1 т.З от НК наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК лишаване
от свобода за срок от 6 /шест/ месеца. На основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на
наказанието шест месеца лишаване от свобода е отложено за срок от з/три/ години.На
основание чл.343г от НК на Р. В. Г. за престъплението по чл, 343 ал.З б."а" предл.1-во във
връзка с ал.1 б."б" във връзка с чл.342 ал.1 т.З от НК е наложено и наказание лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 /шест/ месеца, считано от датата
на отнемане на СУМПС.
Споразумението №42/04.07.2025 г. на ЛРС,сключено на основание чл. 375а във вр. с
чл. 382,ал.7 от НПК има последиците на влязла в сила присъда относно
деянието,противоправността му и вината на дееца (чл. 300 от ГПК) . Следователно страните
пътно-транспортното произшествие е извършено на 15.09.2025 г. , като е възникнало в
резултат на виновното поведение на Р. В. Г.. Р.Г. е нарушил чл.20 ал.2 изречение 1-во от
ЗДвП не е отчел атмосферните условия, характера и интензивността на движението,
състоянието на пътя и конкретните условия на видимост и по непредпазливост причинил
телесни повреди на повече от едно лице. Доводите на ответника досежно не доказани
елементи на фактическия състав на деликта са несъстоятелни, при действие на чл. 300 от
ГПК и правните последици от споразумението от 04.07.2025 г. Д.И. е получил „травматично
счупване на основата на първа дланна кост на дясна ръка ,което е наложило оперативно и
лечение и гипсова имобилизация , обуславящо трайно затруднение на десния горен крайник.
Предвид установените елементи на деянието в наказателното производство,
възражението на ответника за наличие на независимо съизвършителство от страна на
двамата участници в ПТП, а именно на т. а. „Скания“ с per, № ***, с прикачено полуремарке
6
с peг. № *** и на л. а. Мерцедес с per. № ******** е неоснователно. Пътно-транспортното
произшествие е възникнало изцяло по вина на водача на лекия автомобил Р.Г.. В хода на
настоящето производство също няма представени надлежни доказателства относно вина на
водача на товарния автомобил, в какъвто смисъл е заключението и по съдебно-
автотехническата експретиза.
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството за наличието
на валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, сключен по повод управлението на л, а. Мерцедес с peг. № ********,
обективиран в застрахователна полица № BG/33/123003842720/ 28.12.2023 г., както и
обстоятелствата, че от страна на ищеца Д. Я. И., ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на своя баща и законен представител Я. Д. И., ЕГН ********** е предявена
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по реда на чл. 380 от КЗ пред ЗАД
„АСЕТ ИНШУРЪНС" АД, на 26.09.2024 г. Производството пред застрахователя по преписка
с вх. №001-754/26.09.2024 г. по молбата на Д.И. е приключило, след размяна на
кореспонденция, със становище,че основанието и размера на претенциите не са напълно
установени и не може да бъде изплатено застрахователно обезщетение(писмо 002-
980/30.10.2024 г. на ответника).
Исковите претенции по чл. 432,ал.1 от КЗ във вр. с чл 45 от ЗЗД и чл.429,ал.3 от КЗ
във вр. с чл. 86 от ЗЗД по делото, при условията на обективно съединяване, са две - главен
облигационен иск за присъждане на сумата 70000 лева ,частичен от 100000 лева,
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП на 15.09.2024 г. и иск за законна
лихва върху тази сума, начиная от датата на уведомяване на ответника 26.09.2024 г. до
окончателно изплащане за присъждане на обезщетение за.
Сключен е договор за застраховка от 28.12.2023 г. по смисъла на чл. 343,ал.1 от КЗ
,по който застрахователят срещу плащане на премия поема плащане на обезщетение за
настъпилото застрахователното събитие. Спазена е писмената форма за действителност –чл.
344,ал.1 от КЗ и застрахователното правоотношение е действало към процесния период
15.09.2024 г. Д. И. е пострадало лице по смисъла на чл. 478 от КЗ ,тъй като е получил
телесни увреждания от моторното превозно средство и има активна легитимация по иска.В
това качество е сезирал съда за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
причинени виновно от застрахования на базата на непозволеното увреждане.
Застрахователят носи безвиновната и обезщетително-гаранционна имуществената
отговорност по чл. 432 от КЗ, произтичащата от застрахователното правоотношение по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите (чл. 493, ал. 1 КЗ).
Предвид произнасянето по НОХД №182/2025 г. на Луковитски районен съд се
доказват кумулативните предпоставки на деликта - Р. Г. е причинил виновно пътно-
транспортното произшествие и уврежданията на Д.И. са резултат от деянието на 15.09.2024
г. Следователно предявеният иск по чл. 432,ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят
дължи обезщетение за неимуществени вреди на ищеца. Исковата претенция следва да бъде
уважена за сумата 50000 лева.
По отношение поставянето на предпазен колан възражението на ответника не е
основателно и не следва да се съобразява. В казуса двата леки автомобила са се блъснали
със сумарна скорост около 160 км, при скорост само на л.автомобил над 100 км/ч. В този
смисъл поставянето на предпазен колан при конкретната скорост би имало травмиращи
тялото последици-счупвания на ребра,прешлен на гръбначен стълб тежки травматични
увреждания на органите на гръдната и коремна кухини и високостепенно сътресение-
разкъсвания, контузии с последващи несъвместими с живота кръвоизливи в телесните
кухини. В съдебно заседание на 23.10.2025 г. в. лице е потвърдило констатацията си
(предвид своята професионална компетентност) , че при сумарна скорост от 160 км/ч при
7
конкретния страничен удар в дясно, предпазният колан няма да има действие,т.е. той действа
като защитно средство само при скорост на автомобила 50-60 км/ч/ .
Съдът счита, че предявеният иск по чл. 432,ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетението
за неимуществени вреди, следва да бъде уважен до размер на сумата 50000 лева и бъде
отхвърлен за разликата до предявения 70000 лева, частичен от 100000 лева. Критерият за
справедливо обезщетение по чл. 52 от ЗЗД се извежда от конкретните обстоятелства по
всеки казус - Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС, съдебно решение № 17 от
27.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 266/2012 г. Д. И. е роден на *** г. и към момента на пътното
произшествие е бил на 16 навършени години. Той е получил множество физически травми –
фрактура на първа метакарпална кост на дясна ръка, охлузни рани на долни и горни
крайници, кръвонасядания в област на ляв хемиторакс и поясна област , болки в гърдите,
гърба и дясно слепоочие, болка в мандибулата в дясно, дифузна болезненост на предна
коремна стена и невъзможност за флексия в гривнена става. Тези увреждания са описани в
медицинската документация-амб. Листи и фиш от ЦСМП-Луковит и са наложили
оперативно лечение на дясната ръка. Пострадалият е изпитвал значителни болки, тъй като е
имал комбинирани травми по цялото тяло. И. е преминал през множество изследвания в
лечебно заведение в гр. Плевен, като след оперативна интервенция с поставяне на две
киршнерови игли на дясния палец-първа метакарпална кост е имал трайно затруднение в
движението на горния си десен крайник в продължение на два месеца. Предвид
приложените амб. Листи към ноември 2024 г. дясната ръка е била отекла и е трябвало да
премине рехабилитация. Понастоящем И. е леко отслабена хватателна функция на дясната
ръка и чувства болки при физическо натоварване. Има белег на мястото на оперативния срез
с дължина от 1 см. Медицинското заключение на вещото лице, което съдът приема като
обосновано и го съобразява е, че счупването на костта е причинило значителни болки, оток
и ограничени и движения, като ищецът не е могъл да се обслужва самостоятелно в
продължение на два месеца. Болките в мандибулата вдясно са обусловили затруднения при
храненето.
Най –съществените и дълготрайни последици, които съдът отчита при определяне
размера на дължимото обезщетение, за Д.И. са възникнали от преживяване на стреса на
катастрофата, като те са обусловили влошено психическо състояние вече над едногодишен
период след катастрофата. Към 15.09.2024 г. И. е бил ученик в 10 клас и не е имал изградени
възможности да се справи с негативните преживявания, болки, страдание от възприетите
гледки на увреждане на останалите пътници в лекия автомобил. Той станал тревожен , не
можел да напуска домът си спокойно, нуждаел се от придружител при пресичане на улица и
изпитвал напрежение при пътуване с кола. Не можел да спи, загубил концентрация и не
можел да се справя с учебната програма, като успеваемостта му в училище намаляла.
Психогенните фактори довели до опадване на косата и силна раздразнителност. Неговите
родители го придружили за мед.преглед на 17.02.2025 г. при психиатър – доц. Ч. в гр.
Плевен. Установените психически проблеми определили назначаване на лекарствена терапия
, която през февруари била актуализирана, с включване на допълнителни медикаменти и
увеличаване на дозите. Към настоящия момент И. продължава да приема лекарства , като
при тест за тревожност показва 52.5%-позитивен тест за висока тревожност. Ищецът е
получил остра стресова реакция с интензивни преживявания-кошмари, тревожност , която не
могла да бъде овладяна и е преминала в постравматично стресово разстройство. Съдът
преценява ,че това увреждане за И. е значимо, защото се касае до дете на 16 години, което е
преминало за един доста продължителен период-повече от една година лечение със силни
медикаменти, понастоящем не е излекуван и продължава приема на лекарства. И. преживява
интрузивно припомняне на травматичното събитие, достигнал е до емоционална
вцепененост и липса на интерес към предишните си занимания, повишена възбудимост,
8
раздразнителност и висока тревожност. Съществува у ищеца страхова напрегнатост ,
депресия,тъга и отчаяние. Съдът приема, че такива симптоми в тинейджърската възраст на
И., определят съществуването на тежка психотравма и въпреки добрата перспектива, се
касае за доста продължително по време постравматично разстройство. За един млад човек
във възрастта,в която израства и се развива, развиването на депресивна симптоматика и
въздействието на дългосрочна лекарствена терапия с невролептици и антидепресанти се
отразяват негативно на здравето му .В казуса все още психическите страдания на
пострадалия не са повлияни и следва да се съобразят тези факти при присъждане на сумата
за имуществена отговорност.
При определяне на размера на обезщетението следва да се отчете, че произшествието
е настъпило на 15.09.2024 г. и икономическите критерии към този период се отразяват за
конкретизиране на сумата в размер на 50000 лева. Към посочената дата минималната
работна заплата за страната възлиза на 933 лева по силата на ПМС №193/12.10.2023 г. След
съобразяване на даваните от съдилищата обезщетения за фрактура на метакарпална кост
съдът установи , че към предходни периоди 2020 г.,2022 г. съдилищата са определяли суми в
размер на 20 000 лева- Определение № 975 от 26.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2292/2024 г.
Решение № 371 от 17.07.2025 г. на ОС - Велико Търново по гр. д. № 416/2025 г. За
комбинирана травма към 2018 г. вкл. с постравматично разстройство -80000 лева-Решение №
329 от 6.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3209/2023 г., Следователно към момента на ПТП
15.04.2024 г. следва да се определи по-висок размер обезщетение за неимуществени
вреди.От друга страна И. е получил остра стресова реакция с депресия, която се лекува чрез
медикаменти и не е отзвучала и понастоящем. Следователно има тежка и продължителна
във времето психическа травма, която обуславя висок интензитет на страданията на
пострадалия. Не на последно място съдът преценява и допълнителните увреждания-
охлузвания,кръвонасядания, охлузни рани ,болки в участъка на гърдите, гърба и дясно
слепоочие и опадане на косата. Д.И. е в младежка възраст, в която опадането на косата ,като
последица от преживения стрес е имало пряко отражение на самочувствието му. Болките и
страданията на И. са продължили след катастрофата, тъй като при дадения приоритет на
фрактурата и оперативното лечение не е консултиран своевременно и е трябвало да се
справя сам с последиците и влошеното здравословно състояние/заключение по съдебно –
психиатрична експертиза/.
Предявеният иск е неоснователен над сумата 50000 лева до пълния посочен размер от
100000 лева, тъй като получените травми от Д. И. не водят до трайно увреждане на здравето
или загуба на органи, както и няма доказателства за свръхтежки страдания като последица
от претърпени медицински манипулации, лечение и изживени болки.Вътрешно присъщата
обезщетителна и компенсаторна функция на присъденото обезщетение за неимуществени
вреди е определена от интензитета на преживените негативни преживявания и дългосрочни
последици за пострадалия. Уважаването на главния иск над сумата 50000 лева би довело до
нарушаване на така установените функции и би свързало имуществената отговорност на
застрахователя с обогатяване на пострадалото лице. В тази насока съдът съобрази
актуалната съдебна практика –Определение № 3275 от 24.06.2025 г. на ВКС по гр. д. №
3239/2024 г., Решение № 95 от 4.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 1881/2023 г., Решение № 310 от
6.11.2025 г. на ПАС по в. т. д. № 417/2025 г., където обезщетение в размер на 100000 лева
или повече, се определя при изключително тежки увреди на пострадалия, каквито в казуса
не са налице.
По иска с правно основание чл. 429,ал.3 от КЗ във връзка с член 86 от ЗЗД,съдът
намира, че се дължи законна лихва върху обезщетението за неимуществени от датата на
поискването. На основание чл. 497 от КЗ застрахователят дължи обезщетение за вредите
,причинени на пострадалия от деликвента от по-ранната дата от дата на уведомяване от
9
застрахованото или от пострадалото лице. Съдът отчита, че законната лихва се дължи от
датата на деликта- 15.09.2024 г. Д.И. е поискал от застрахователя заплащане на
обезщетението, като е приложил 6 бр. медицински документи с писмена молба от 26.09.2024
г. Същевременно на основание чл 429,ал.1, т.1 и т. 2 от КЗ застрахователят отговаря до
датата на уведомяването от деликвента за чужд дълг, а след дата на уведомяването от
пострадалия за собствената си забава. При това положение съдът намира, че искът за
присъждане на законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от
застрахователя следва да бъде уважен, считано от посочената в исковата молба дата
26.09.2024 г. върху сумата 500000 лева.
Кумулативно обективно съединените искове ,предявени от Д. Я. И., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, против ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС" АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.И.Д. и Р.С.Б.-Изпълнителни
директори с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 50 000лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди от настъпило на 15.09.2024 г. ПТП по вина на водача на лек
автомобил „.Мерцедес", модел „Е550" с per. № ******** Р. В. Г.,ведно със законна лихва
върху тази сума ,начиная от 26.09.2024 г. до окончателно изплащане са основателни и
доказани,а исковете над сумата 50000 лева до предявения като частичен от 70000 лева иск в
общ размер на 100 000 лева,ведно със законна лихва върху тези суми от 26.09.2024 г. до
окончателно изплащане са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Ответникът следва да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски за настоящата
инстанция в размер на сумата 4650 лева-адвокатско възнаграждение. Д. И. е упълномощил
за проц.представител по делото адв. Н. Н. Д.. Договор за правна защита и съдействие
№117374 от 08.01.2025 г. е договорено представителство по делото по чл. 38,ал.1, т.2 от ЗА.
Вложени са писмени доказателства за регистрация на адв. Д. по ЗДДС. Следователно на
основание чл. 38 от ЗА се дължи заплащане на адв. възнаграждение - Определение № 291 от
22.07.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1459/2020 г. Определение № 3281 от 24.06.2025 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 1055/2025 г. Предвид цената на иска ,в размер на уважената претенция от
50000 лева1 дължимото по Наредба №1/2004 г. адв. възнаграждение е 4650 лева.
При действие на решение на СЕС С-438/22 от 25.01.24 г. е прието,че чл. 101, §1
ДФЕС във връзка с чл. 4, §3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако съществува наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждение и на която е
придаден задължителен характер с националната правна уредба, която противоречи на
посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че
национална уредба, съгласно която, от една страна адвокатът и неговият клиент не могат да
договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, прието
от съсловна организация на адвокатите като ВАС и от друга страна, съдът няма право да
присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита
за ограничение на конкуренцията „с оглед целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.
При наличието на тези ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и
че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо
страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба
минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Правилото, че
съдът присъжда възнаграждение в определения от ВАС размер, който е значително по-висок
от приложимите размери, без възможност на съда да прецени вида, количеството и
сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата
на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на
конкуренцията по смисъла на чл. 101, §1 ДФЕС, в какъвто смисъл е и тълкуването на СЕС в
решението по дело С-438/22. Следователно посочените в Наредба №1/2004 г. размери на
10
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на
адв. възнаграждения, но без да са обвързващи съда и подлежат на преценка от съда с оглед
цената на предоставените услуги, като от значение следва да са видът на спора, интересът,
видът и количеството на извършената работа при зачитане на принципа на достойно
заплащане на труда и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
Съдът съобрази, че по делото не се е явявал в нито едно от проведените 5 открити
съдебни заседания проц. представител на ищеца. Представени са искова молба, доп.искова
молба ,писмена молба №3776/28..05.2025 г. с искания за доказателства, молба
№4171/11.06.2025 г., молба №6571/25.09.2025 г. и молба №7178/20.10.2025 г. Ищецът не е
водил и е отказал да води свидетели. Делото е преминало при изслушване на вещите лица от
съда,без явяване на страните или техни представители. Следователно съобразно вида и
характера на извършените процесуални действия от представителя на Д.И. и не високата
сложност на казуса, дължимото адв. възнаграждение следва да бъде в размер на сумата
3600 лева с ДДС. Държавната такса върху присъдената сума, възлизаща 2000 лева следва да
бъде заплатена от ответното застрахователно дружество в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ЛОС.Съдът съобразява, че направените разноски от ответника възлизат
на 1925 лева, от които 50 лева –депозит за свидетел, 1200 лева-депозит за вещи лица, 675
лева-юрисконсултско възнаграждение. Предвид отхвърлената част от иска /за 20000
лева/ищецът следва да заплати на ответника съразмерно на нея сумата 550 лева съдебно-
деловодни разноски. Съдът счита, че с оглед изхода от спора от изплатените от бюджета
суми за вещи лица общо в размер на 1200 лева, ищецът следва да заплати по сметка на
ЛРОС сумата 342.85 лева, а ответника сумата 857.14 лева.
Водим от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. чл. 45 от
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС" АД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: ***, представлявано от М.И.Д. и Р.С.Б.-Изпълнителни директори да
заплати на Д. Я. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** сумата 50 000 лева /петдесет
хиляди лева/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,причинени при
пътно-транспортно произшествие на 15.09.2024 г. по вина на водача на лек автомобил
„.Мерцедес", модел „Е550" с per. № ******** Р. В. Г.,ведно със законна лихва върху
тази сума ,начиная от 26.09.2024 г. до окончателно изплащане,а исковете над сумата
50000 лева до предявения като частичен от 70000 лева иск в общ размер на 100 000
лева,ведно със законна лихва върху тези суми от 26.09.2024 г. до окончателно изплащане
отхвърля като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС" АД, ЕИК: ********* да заплати на адвокат
Н. Н. Д. -ШАК,адрес *** сумата 3600 лева /три хиляди и шестстотин лева – адвокатско
възнаграждение/ за процесуално представителство в първоинстанционното разглеждане на
делото по чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА Д. Я. И.,да заплати на ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС" АД, сумата 550 лева
/петстотин и петдесет лева/ -съдебно-деловодни разноски за настоящето производство.
ОСЪЖДА Д. Я. И.,да заплати на ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС" АД в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Ловеч на основание чл. 78 от
ГПК сумата от 342.86 лева/триста четиридесет и два лева и осемдесет и шест стотинки/ –
възнаграждение за вещи лица, съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС" АД, ЕИК: ********* да заплати в полза на
11
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Ловеч на основание чл. 78 ГПК
сумата от 2000 лева/две хиляди лева/- държавна такса и 857.14 лева /осемстотин
петдесет и седем лева и четиринадесет стотинки/–възнаграждение за вещи лица,
съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Апелативен съд – Велико Търново.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
12