Р
Е Ш Е Н И Е
№ 50
гр. Е., 10.08.2018
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският районен съд в публичното
заседание на тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Пейо Приходков
при секретаря Светлана
Пашова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
С НП № НП-13/07.12.2017 г. на заместник-министър
на културата в Министерство на културата на Република България за нарушение на
чл. 200б от ЗКН на осн. чл. 229, ал. 2, предл. 1 от ЗКН, чл. 18, чл. 27, ал. 2
и чл. 53 от ЗАНН и чл. 200б от ЗКН
на архитект
К.Й.П. с ЕГН **********,***, с
адрес и месторабота Община Е.,***4, е наложено административно
наказание –
Глоба в размер на 2000.00
лв. (две
хиляди лева).
Недоволен е останал К.Й.П.. Същият е
подал жалба срещу НП. Счита, че последното е неправилно и незаконосъобразно, за
което излага подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
изцяло НП. Жалбоподателят К.Й.П. е направил и алтернативно искане – ако се
приеме, че е извършил административно нарушение, моли да се намали размера на
наложеното му наказание глоба на минималния такъв по чл. 200б от ЗКН
Жалбоподателят К.Й.П., редовно
призован, се явява в съдебно
заседание лично и със защитника си адв. Г.А.Н. от ВТАК. Същите поддържат
подадената жалба. Молят да се отмени НП, за което излагат съображения, вкл. и
такива в писмена защита.
В съдебно заседание ответник-жалба Министерство
на културата на Република България се представлява от главен юрисконсулт С.Щ.С..
Същата оспорва подадената жалба. Моли да се потвърди НП като законосъобразно.
Районна прокуратура – Е., редовно
призована, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище.
Районният съд, като провери изцяло НП
и по повод направените в жалбата оплаквания, взе предвид становището на
страните и обсъди и прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е
подадена в 7-дневния срок, визиран в чл. 59 от ЗАНН, видно от баркод/разписка № 80/2ВКО Е,
3 бр. системни бонове на „Български пощи” ЕАД от
18.12.2017 г., известие за доставяне с бар код ИД PS 5070 002ВКО Е, извлечение от
деловодната система на Министерство на културата и опис на постпакет
(препоръчан) от 19.12.2017 г. Същата, разгледана по същество, е основателна.
Видно от КП от 24.07.2017 г., такъв е
съставен от арх. М.Т.М. – регионален инспектор в ЦРП – Велико Търново в ГД
“ИОКН” при МК и Г.А.Ш. – регионален инспектор в ЦРП – Велико Търново в ГД
“ИОКН” при МК, за извършена проверка по документи и на място в гр. Е.,*** и №
7, която е осъществена във връзка с получен сигнал за ремонт на сгради,
находящи се на посочените адреси, с писмо вх. № 94-00-1089/12.07.2017 г. на МК
– ГД “ИОКН”. В документа е отразено, че по писмо на МК – НИНКН с изх. №
0401-2666/03.07.2017 г. статута на обекта е следния: обект “Къща на С.К., Г.Г.
и К.Р.”, кв. **, УПИ IV-***, XIII-***а /по стар план/ е
деклариран с писмо № 1831/07.05.1984 г. на НИПК
като недвижим архитектурно-строителен паметник на културата; съгл. чл. 59, ал. 4 от ЗКН
/ДВ, бр. 19 от 2009 г. с изм. и доп./ и § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗКН обектът
притежава статут на архитектурно-строителна недвижима културна ценност; обектът
попада в обхвата на територия с културно-историческо наследство със статут на
групов паметник на културата – “Ансамбъл по ул. “Стоян Неювски” между
автогарата и централния площад” в гр. Е., декларирана с писмо № 1831/07.05.1984
г. и съгл. чл. 59, ал. 4 от ЗКН
/ДВ, бр. 19 от 2009 г. с изм. и доп./ и § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗКН притежава
статут на групова недвижима културна ценност. Посочено е, че собственици на
обекта са Р.Д.Д. от гр. Е., М.Й.К. от гр. Е., Е. С. ***, Ю. С. *** и ДП
“Български спортен тотализатор” гр. София. Отразено е, че са изготвени: 1.
Инвестиционен проект за “Реконструкция на покривна конструкция на жилищна
страда в УПИ IX-***, кв. **” гр. Е. през м. април 2017 г. Проектът е от
част Архитектура и част Конструкции, с проектанти арх. Н.Г. – част Архитектура
и инж. Н.Н. – част Конструкции, без издадено допускане за проектиране – “виза”
за проектиране от гл. архитект; 2. Доклад за съответствие от м. април 2017 г.
на “Стройинвест-ВТ” гр. В. Търново. Одобрени са инвестиционните проекти на
19.05.2017 г. от гл. архитект на Община Е.; 3. Строително разрешение №
50/13.06.2017 г. на гл. архитект на Община Е., влязло в сила на 11.07.2017 г.;
4. Обявление на строително разрешение с № УТ.01.02-135/16.06.2017 г. с разписки
и сл. бележка от 06.07.2017 г.; 5. Констативен акт от 10.07.2017 г. за липса на
възражения от Община Е.. Посочено е, че при огледа на място е установено
следното: Реконструкцията на покривната конструкция на жилищна сграда в УПИ IX-***, кв. **” гр. Е.
е изпълнена, като е построен нов гредоред и нова дървена покривна конструкция;
Изпълнен е противопожарен надзид – “брандмауер”, разделящ покривите на двете
къщи; Сменена е дограмата на втория етаж с ПВЦ дограма със стъклопакет; По
фасадата към улицата е пусната стреха и е унищожен главния корниз на сградата;
Представените и одобрени инвестиционни проекти са непълни и не третират
фасадите на сградата, тяхното възстановяване, реставрация и консервация,
изготвени са в мащаб 1:100 и са непълни, без детайли и цветово решение; На
обекта е изпълнена широка стреха с широка челна дъска, което води до
невъзможност за възстановяване на главния корниз на сградата, какъвто е
съществувал; В момента на проверката на обекта се извършват строително-ремонтни
дейности от неизвестна фирма, която отказала да се легитимира. Отразено е, че е
констатирано следното: 1. Инвестиционните проекти не са съгласувани с МК –
НИНКН на осн. чл. 83 по реда на чл. 84 от ЗКН, както и не е издадена виза за
проектиране, задължителна за обекти НКЦ по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ; 2.
Инвестиционните проекти са непълни и некачествени, като не са представени
фасадите на сградата, без детайли за тяхното възстановяване и цветово решение.
Не е уточнен и покривния материал на сградите; 3. Изпълнен е нов гредоред и
нова покривна конструкция, положена е покривна мушама и летви, без да е
положено самото покривно покритие от керемиди или друго такова; 4. Изпълнен е
противопожарен надзид – “брандмауер”, разделящ покривите на двете къщи, в груб
строеж, без да е третиран като покритие и само е измазан; 5. Строителните
дейности са извършени от фирма без лиценз за извършване на строителство на
обекти НКЦ; Сменена е дограмата – прозорците на втория етаж с ПВЦ дограма и със
стъклопакет, без да съответстват на страните такива по членение и форма. С КП
са дадени указания за последващи действия. Към него са приложени фотоснимки.
От АУАН № 15/23.10.2017 г. е видно, че
е съставен такъв срещу архитект К.Й.П. ***, в негово присъствие. В същия е
вписано, че на 24.07.2017 г. е извършена проверка от арх. М.Т.М. и Г.А.Ш.,
двамата регионални инспектори в ГД “ИОКН” при МК. Последната е осъществена на
осн. чл. 192, ал. 1, т. 1 от ЗКН на място в Община Е.,***4 относно ремонт на
сгради в гр. Е.,*** и 7, при започване реализацията и одобрени от Община Е.,
несъгласуван с МК инвестиционен проект за “Реконструкция на жилищна сграда в
УПИ IX-***, кв. **” гр. Е.,***,
изработен през м. април 2017 и одобрен на 19.05.2017 г. от гл. архитект на
Община Е.. Отразено е, че при проверката по документи е установено следното: 1.
Обектът “Къща на С.К., Г.Г. и К.Р.”, кв. **, УПИ IV-***, XIII-***а /по стар план/ е деклариран с писмо №
1831/07.05.1984 г. на
НИПК като недвижим архитектурно-строителен паметник на културата; съгл. чл. 59, ал. 4 от ЗКН
и § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗКН обектът притежава статут на архитектурно-строителна
недвижима културна ценност; обектът попада в обхвата на територия с
културно-историческо наследство със статут на групов паметник на културата –
“Ансамбъл по ул. “Стоян Неювски” между автогарата и централния площад” в гр. Е.,
декларирана с писмо № 1831/07.05.1984 г. на НИПК и съгл. чл. 59, ал. 4 от ЗКН
и § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗКН притежава статут на групова недвижима културна
ценност. 2. По писмо на НИНКН с изх. № 0401-2666/03.07.2017 г. статутът на
обекта е недвижим архитектурно-строителен паметник на културата, попадащ в
обхвата на и на групов паметник на културата – “Ансамбъл по ул. “Стоян Неювски”
в гр. Е.. 3. Изготвен е инвестиционен проект за “Реконструкция на покривна
конструкция на жилищна сграда в УПИ
IX-***, кв. **” гр. Е., изработен през м. април 2017 г.
Проектът се състои от част “Архитектура” и част “Конструкции”, с проектанти
арх. Н.Г. и инж. Н.Н.. За инвестиционния проект не е издадено допускане за
проектиране – “виза” за проектиране от гл. архитект, задължителен елемент за
обекти НКЦ. 4. Изготвен е доклад за съответствие от м. април 2017 г. на
“Стройинвест-ВТ” гр. В. Търново. 5. Одобрен е инвестиционен проект на
19.05.2017 г. от гл. архитект на Община Е.. 6. Издадено е строително разрешение
№ 50/13.06.2017 г. от гл. архитект на Община Е., влязло в сила на 11.07.2017 г.
7. Изготвено е обявление на строителното разрешение с № УТ.01.02-135/16.06.2017
г. с разписки и сл. бележка от 06.07.2017 г. 8. Издаден е констативен акт от
10.07.2017 г. от Община Е. за липсва на възражения за обявеното строително разрешение.
7. Собственици на обекта са Р.Д.Д. от гр. Е., М.Й.К. от гр. Е., Е. С. ***, Ю. С.
*** и ДП “Български спортен тотализатор” гр. София. Посочено е, че при
извършената проверка на място е установено следното: Реконструкцията на
покривната конструкция на жилищна сграда в УПИ IX-***, кв. **, гр. Е.,*** е изпълнена,
като е построен нов гредоред и нова дървена покривна конструкция; Изпълнен е и
противопожарен надзид – “брандмауер”, разделящ покривите на двете къщи; Сменена
е дограмата на втория етаж с ПВЦ дограма със стъклопакет; По фасадата към
улицата е пусната стреха и е унищожен главния корниз на сградата; Представеният
и одобрен от гл. архитект на Община Е. инвестиционен проект е непълен и не
третира фасадите на сградата, тяхното възстановяване, реставрация и
консервация, изготвен е в мащаб 1:100 и е непълен, без детайли и цветово
решение; На обекта е изпълнена широка стреха с широка челна дъска, което води
до невъзможност за възстановяване на главния корниз на сградата във вида, в
който е съществувал; В момента на проверката на обекта се извършват
строително-ремонтни дейности. В АУАН е посочено, че е съставен за нарушение по чл.
200б от ЗКН против арх. К.Й.П. ***, за това, че е разрешил и допуснал
повреждането на недвижима културна ценност – жилищна сграда, с адрес гр. Е.,***,
като: 1. На 19.05.2017 г. в сградата на Община Е. е одобрил инвестиционен
проект за “Реконструкция на покривна конструкция на жилищна сграда в УПИ IX-***, кв. **” в
гр. Е.,***. На 13.06.2017 г. в сградата на Община Е. е издал строително
разрешение № 50, влязло в сила на 11.07.2017 г.; Инвестиционният проект не е
съгласуван по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН. Отразено е, че с тези си
действие арх. К.П. в качеството на гл. архитект на Община Е. е разрешил и
допуснал започване на реализиране на инвестиционен проект за “Реконструкция на
покривна конструкция на жилищна сграда в УПИ IX-***, кв. **” в гр. Е.,***, което е
довело до частично унищожаване на недвижима културна ценност, като по този
начин е реализирал фактическия състав на чл. 200б от ЗКН, която е нарушената
законова разпоредба от нарушителя. АУАН е подписан от актосъставителя арх. М.Т.М.
– регионален инспектор в ГД “ИОКН” при МК, свидетелите Г.А.Ш. и Е.С.И., и нарушителя
арх. К.Й.П. ***. Последният е получил препис от документа на 23.10.2017 г.
Към АУАН са приложени: Реконструкция
на покрив на жилищна сграда в кв. **, обект УПИ IX-*** гр. Е.,*** – част
архитектура, фаза технически проект, фасада запад, одобрен на 19.05.2017 г. от
главния архитект на Община Е.; Реконструкция на покрив на жилищна сграда в кв. **,
обект УПИ IX-*** гр. Е.,*** – част архитектура, фаза технически проект, фасада
към улицата, одобрен на 19.05.2017 г. от главния архитект на Община Е.; Реконструкция
на покрив на жилищна сграда в кв. **, обект УПИ IX-*** гр. Е.,*** – част
архитектура, фаза технически проект, план покрив, одобрен на 19.05.2017 г. от главния
архитект на Община Е.; Разрешение за строеж № 50/13.06.2017 г., издадено от
архитект К.П. ***, влязло в сила на 11.07.2017 г., с което е разрешено на Р.Д.Д.
от гр. Е., М.Й.К. от гр. Е., Е. С. ***, Ю. С. *** и ДП “Български спортен
тотализатор” гр. София, съгл. одобрен на 19.05.2017 г. от гл. архитект на
Община Е. технически проект, части архитектурна, конструктивна и конструктивно
обследване, извършване на следните строително-монтажни работи на строеж V
категория – реконструкция на покривна конструкция на жилищна сграда, находяща
се в УПИ IX-*** в кв. ** по гр. Е.; Писмо с изх. № 0401-2666/03.07.2017 г. на
НИНКН гр. София, в което е посочено, че обектите “Къща на С.К., Г.Г. и К.Р.”,
кв. **, УПИ IV-***, XIII-***а и “Къща на С. и Ц.П.Ф.”, кв. **, УПИ V-***, XII-***
в гр. Е. са декларирани с писмо № 1831/07.05.1984 г. на НИПК като недвижими
архитектурно-строителни паметници на културата, и съгл. чл. 59, ал. 4 от ЗКН и
§ 12, ал. 1 от ПРЗ на ЗКН същите притежават статут на архитектурно-строителни
недвижими културни ценности. За недвижимите културни ценности не са определени
категории. Обектите попадат в обхвата на територия с културно-историческо
наследство със статут на групов паметника на културата – “Ансамбъл по ул. “Ст.
Неювски” между автогарата и централния площад” в гр. Е., декларирана с писмо №
1831/07.05.1984 г. на НИПК и съгл. чл. 59, ал. 4 от ЗКН и § 12, ал. 1 от ПРЗ на
ЗКН същата притежава статут на групова недвижима културна ценност.
В законния срок К.Й.П. е подал
възражение вх. № 94-00-1089/30.10.2017 г. на МК гр. София.
Въз основа на АУАН № 15/23.10.2017 г.
е изготвено НП № НП- 13/07.12.2017 г. от заместник-министър на културата в
Министерство на културата на Република България. В същото са намери отражение
фактите, изложени в АУАН. В НП е прието, че арх. К.Й.П., в качеството си на гл.
архитект на Община Е., е извършил следното: 1. На 19.05.2017 г. в сградата на
Община Е. е одобрил инвестиционен проект за “Реконструкция на покривна
конструкция на жилищна сграда в УПИ
IX-***, кв. **” в гр. Е.,***. На 13.06.2017 г. в сградата
на Община Е. е издал строително разрешение № 50, влязло в сила на 11.07.2017
г.; Инвестиционният проект не е съгласуван по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН.
Отразено е, че с тези си действие арх. К.Й.П. в качеството си на гл. архитект
на Община Е. е разрешил и допуснал започване на реализиране на инвестиционен
проект за “Реконструкция на покривна конструкция на жилищна сграда в УПИ IX-***, кв. **” в
гр. Е.,***, със статут на обекта недвижима културна ценност, попадащ в обхвата
и на групов паметник на културата – “Ансамбъл по ул. “Стоян Неювски ” в гр. Е.,
с което се е достигнало до частично унищожаване на недвижима културна ценност,
като по този начин е реализирал фактическия състав на чл. 200б от ЗКН. В НП са
обсъдени възраженията на нарушителя. В същото са изложени мотиви, че
осъщественото от жалбоподателя нарушение не представлява маловажен случай по
чл. 28 от ЗАНН. За нарушението на чл. 200б от ЗКН
на осн. чл. 229,
ал. 2, предл. 1 от ЗКН, чл. 18, чл. 27, ал. 2 и чл. 53 от ЗАНН и чл. 200б от
ЗКН на арх. К.Й.П., в
качеството на длъжностно лице – гл. архитект на Община Е., за това, че е
разрешил и допуснал частично повреждане на недвижима културна ценност – къща, с
адрес гр. Е.,***, със статут на обекта недвижима културна ценност, попадащ в
обхвата на групов паметник на културата – “Ансамбъл по ул. “Стоян Михайловски”
в гр. Е., е
наложено административно наказание – Глоба в размер на 2000.00 лв. Наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 11.12.2017 г., видно от приложеното
известие за доставяне ИД PS
1040 06I4YR 3.
От заповед № РД09-443/28.06.2017 г. и заповед №
РД09-267/19.05.2017 г., двете
на министъра на културата
на РБ, се установява компетентността на актосъставителя М.Т.М. – регионален
инспектор в Регионалния инспектора към ГД “ИОКН” при МК, да съставят АУАН за извършени нарушения по ЗКН, както и тази на наказващия
орган А.Т.Г. – зам.-министър на
културата в МК на РБ,
да издава НП за извършени нарушения по ЗКН.
От удостоверение рег. № 218/30.04.2018
г. на РС “ПБЗН” – Е. е видно, че на 10.01.2017 г. е възникнал пожар в долепени
на калкан къщи – паметници на културата, намиращи се в гр. Е.,*** и № 7;
съобщението за възникналия пожар е получено в 16.45 ч. на 10.01.2017 г.;
произшествието е ликвидирано с общо два пожарни автомобила и единадесет
служители; при пожара са унищожени дървените тавански и покривни
конструкции.
Представено е експертно
пожаро-техническо заключение на ПТЕ на Ц.Д.П. – началник на РС “ПБЗН” – Е. по
ДП № 5/2017 г. на РУ на МВР – Е. във връзка с пожар на 10.01.2017 г. на сграда
на адрес гр. Е.,***. Сред отговорите на въпросите вещото лице е посочило, че в
следствие на пожара е унищожен втория етаж и покривната конструкция на къщата,
както и втория етаж и покривната конструкция на долепената на калкан, без
разделяне с противопожарен надзид, съседна къща с административен адрес гр. Е.,***;
има пълно изгаряне на горимите материали – конструктивни елементи и
имуществото, намиращо се в тях.
По делото са представени и
удостоверение рег. № 16/12.01.2017 г. на РС “ПБЗН” – Е.; писмо изх. №
0401-2666/2/09.03.2018 г. на НИНКН с приложени към него писмо № 1831/07.05.1984
г., доклад от 19.04.1984 г. и списък на допълнително декларирани архитектурно-строителни
паметници на културата в гр. Е. от м. март
По делото са разпитани в качеството на
свидетели актосъставителят М.Т.М., свидетелите по акта Г.А.Ш. и Е.С.И., и
Николай Стефанов Георгиев.
От събраните по делото писмени
доказателства и показанията на разпитаните свидетели и установената чрез тях
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Настоящата инстанция намира, че от
доказателствата по делото не се установява по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Ето защо не е
следвало да се издава НП срещу жалбоподателя. Описаната фактическа обстановка,
предвид доказателствените материали, не е от естество да обоснове извод, че е
налице осъществено деяние, а именно нарушение по чл. 200б от ЗКН, което да е
извършено от жалбоподателя. Настоящата инстанция намира, че в случая не е безспорно
установено извършването от обективна страна на соченото от наказващия орган
нарушение. Всъщност в случая се претендира извършване на строителни и монтажни
работи в противоречие с чл. 83, ал. 1 от ЗКН, съгласно който текст в единични
културни ценности и в техните граници инвестиционни проекти и искания за намеси
се одобряват и строежите се изпълняват по реда на ЗУТ след съгласуване по реда
на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН. От своя страна чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН
определят, че съгласуването се извършва от министъра на културата или
оправомощени от него длъжностни лица след писмено становище на НИНКН, чрез
даването на писмено становище и заверка с печат върху графичните материали, в
двумесечен срок от датата на постъпване на съответната документация. Според
настоящият състав обаче не е безспорно установено, че сградата, находяща се в
гр. Е.,*** (“Стоян Михайловски” – актуално наименование на улицата) № 5, на
която са извършвани СМР, е представлявала недвижим паметник на културата, респ.
недвижима културна ценност, съгласно § 10, ал. 1 от ПЗР на ЗКН. Такъв статут на
същата не се установява от съдържащите се в делото писма на НИНКН. Към момента,
в който се претендира въпросната сграда да е придобила статут на недвижим
паметник на културата, придобиването на такъв статут се е уреждало от Наредба №
5/19.01.1979 г. за издирване, изучаване и документиране на недвижимите
паметници на културата, издадена от председателя на Комитета за култура /отм.
ДВ бр. 60 от 27.05.1998 г./. Според разписаното в Глава трета от въпросната
наредба, декларирането на даден обект от Националния институт за паметници на
културата /НИПК/, е само един начален етап от процедурата по регистрацията и
обявяването на този обект за паметник на културата. Съгласно чл. 11, ал. 1 от
Наредба № 5/19.01.1979 г., декларирането на паметниците на културата има за
своя последица юридическата им защита чрез временна възбрана и забраната в тях
да се извършват изменения и преустройства, които променят външния им образ и
вътрешното разпределение. Съгласно чл. 12 от същата наредба, документацията за
декларираните паметници на културата, след проучването им, се внася в Съвета за
опазване на паметниците на културата /СОПК/ за одобряване, следва утвърждаване
от председателя на Комитета за култура, и вписване в Държавния списък на
паметниците на културата, с пореден номер. Процедурата приключва с обявяване на
регистрираните паметници на културата в Държавен вестник /чл. 12, ал. 4 от
Наредба № 5 от 19.01.1979 г./. Аналогична по съдържание процедура, приключваща
с обнародване в Държавен вестник на списъците на утвърдените паметници на
културата е установена в Глава трета на Наредба № 5 от 14.05.1998 г. за
обявяване на недвижимите паметници на културата, издадена от министъра на
културата /обн. ДВ бр. 60 от 27.05.1998 г., отм. ДВ бр. 98 от 11.12.2012 г., в
сила от 11.12.2012 г./. Видно е, че намиращите се в делото доказателства,
установяват единствено започването на описаното производство /до етап
деклариране на съответните паметници на културата/, но не и неговото развитие и
приключване, с обнародването на съответния списък в Държавен вестник. При това
положение, недоказано в административната, а и в съдебната фаза на развилото се
производство е, че процесната сграда притежава сочения статут на недвижима
културна ценност и се ползва със закрилата на посочените по-горе специални
норми на ЗУТ и ЗКН. Горното прави наказателното постановление незаконосъобразно
и поради противоречие с материалния закон поради недоказаност на вмененото от
наказващия орган като извършено от арх. К.Й.П. ***, деяние. Ето защо настоящата
инстанция не споделя фактическите и правните изводи на актосъставителя в АУАН и
на наказващия орган в НП като неправилни, което е недопустимо при търсене и
реализиране на адм.-наказателна отговорност. С оглед на изложеното съдът
намира, че атакуваното постановление е незаконосъобразно и необосновано.
Освен изложеното по-горе, при извършената служебна
проверка, съдът констатира, че АУАН и НП страдат от пороци, както и че в хода
на адм.-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Актосъставителят при съставянето на АУАН е допуснал
нарушения по чл. 42, т. 3, 4 и 5 от ЗАНН, а наказващият орган при издаване на
НП е допуснал нарушения по чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН. Съдът намира, че нито в АУАН, нито в НП са
конкретизирани датата на извършване на нарушението. Посочените дати –
19.05.2017 г., когато арх. К.Й.П. ***, е одобрил инвестиционния проект за
“Реконструкция на жилищна сграда в УПИ IX-***, кв. **” в гр. Е.,***017 г., когато същият е издал
строително разрешение № 50, влязло в сила на 11.07.2017 г., не представлява изпълнение
на задълженията на актосъставителя и наказващият орган да съберат съответните
доказателства и да посочат конкретна дата или конкретни дати на нарушението.
Това е така, тъй като по никакъв начин посочените дати не могат да се свържат с
обвинението за нарушение по чл. 200б от ЗКН, което е вменено на нарушителя чрез
двете форми на изпълнително деяние от посочения състав – разрешил и допуснал
унищожаване/повреждане на културна ценност. Констатира се също така, че в акта
и НП липсва описание на
нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено то. Самият акт е
противоречив. В същият на лист 3, абзац 6 (от долу на горе) се сочи, че
нарушителят е разрешил и допуснал повреждането на недвижима културна ценност, а
в абзац 2 (от долу на горе) е отразено, че нарушителят е разрешил и допуснал
започване на реализиране на инвестиционния проект, което е довело до частично
унищожаване на недвижима културна ценност. В случая е налице неяснота – чрез
действията на нарушителя повредена ли културната ценност или е частично
унищожена културната ценност. НП същото е противоречиво. В обстоятелствената му
част на лист 3 наказващият орган е приел, че нарушителят е разрешил и допуснал
започване на реализиране на инвестиционния проект, чрез които му действия се е
достигнало до частично унищожаване на недвижима културна ценност, а в
диспозитивната част на лист 6 същият е приел, че нарушителят е разрешил и
допуснал частично повреждане на недвижима културна ценност. Налице е неяснота
каква е действителната воля на наказващия орган – чрез действията на нарушителя
частично унищожена ли е културната ценност или е частично повредена културната
ценност. Освен това следва да се постави въпроса как чрез действията на
нарушителя може да бъде частично повредена или частично унищожена културната
ценност при условие, че на 10.01.2017 г. при възникнал пожар в долепени на
калкан къщи, находящи се в гр. Е.,*** и № 7 са унищожени дървените тавански и
покривните конструкции и корнизи на сградите. Последното се установява от
удостоверенията на РС “ПБЗН” – Е., експертното заключение на ПТЕ и показанията
на свидетелите. Или актосъставителят и наказващия орган в акта, съотв. НП не са
изложили никакви факти и обстоятелства как дадена вещ след като вече е
унищожена, може втори път да бъде унищожена или повредена. Освен това, съдът
констатира, че в акта и НП не са посочени конкретните обстоятелства относно претендираното от
страна на нарушителя нареждане и допускане на унищожаване/повреждане на
културната ценност. Обвинението за
разрешаване предполага даване на позволение от страна на нарушителя на
конкретно лице (конкретни лица) да извърши (извършат) унищожаване/повреждане на
културна ценност, а обвинението за допускане, представлява неизпълнение на
задължения за неупражнен контрол при установено извършване на нарушение
(унищожаване/повреждане на културната ценност) от другиго във връзка с
подлежащата на контрол дейност. В случая актосъставителят и наказващият орган
по никакъв начин не са установили дадено ли е разрешение от страна на твърдения
нарушител за унищожаване/повреждане на културната ценност, т.е. има ли въобще
такова, и на кого е дадено такова разрешение. Освен това същите при
претендираното допустителство не са установили от кого е извършено
унищожаване/повреждане на културната ценност, т.е. лицата по отношение на които
е следвало да бъдат предприети мерки. Няма данни същите дори да са направили
опит да индивидуализират въпросните лица. Освен това актосъставителят и
наказващият орган не са посочили конкретните действия, които според тях е
следвало да предприеме твърденият нарушител, за да предотврати или спре
незаконната дейност – унижаване/повреждане на културната ценност в процесния обект.
Тоест от актосъставителя и от АНО не са посочени обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, като по този начин не става ясно кое всъщност е
конкретното задължително поведение, което се претендира да не е спазено от
страна на нарушителя при формата на изпълнително деяние допустителство. Гореизложеното
представлява процесуално нарушение, поставящо препятствие пред ефективното
организиране на защита от страна на нарушителя чрез навеждане на възражения и
представянето на съответните доказателства, още в първата фазата на
административнонаказателното производство, поради което и е самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление.
Прави впечатление, че от съставителя на АУАН и издателя на НП практически не са
установени обективните елементи на изпълнителните деяния на претендираното нарушение, т.е. разрешаването (конкретното позволение) и
допускането (конкретното неправомерно бездействие) на соченото за нарушител
лице. Налага се извода,
че в случая не е установен съставът на нарушението. Настоящата
инстанция намира, че е недоказан и субективния елемент на деянието, доколкото
при липса на данни за извършилите унищожаването/повреждането на културната
ценност лица, не може да бъде установено нарушителят на кого е разрешил
унищожаване/повреждане на културната ценност, съотв. дали нарушителят е знаел
или бил длъжен да допусне, че такова унищожаване/повреждане на културната
ценност се осъществява от подконтролни на него лица, и въпреки обективната
възможност за това, да не е осъществил контролните си функции. Установяването
на всички правнозначими факти, касаещи извършването на нарушението, дееца,
неговата вина, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, следва да се
извърши служебно от наказващия орган, съобразно вменената му за изпълнение
правораздавателна дейност. Налагането на наказание без преписката да е
попълнена с необходимия за установяването на посочените обстоятелства
доказателствен материал е отделно съществено процесуално нарушение, тъй като
води до необоснованост на санкцията, какъвто е и разглежданият случай. Като
резултат на арх. К.Й.П. ***, е било наложено наказание за нарушение,
извършването на което е недоказано от обективна и субективна страна.
Настоящата инстанция следва да напомни
на наказващия орган, че когато се предвижда допустителство, то нарушението е с
особен субект. Извършител на същото можеше да бъде само лице, съответно
оправомощено, но и длъжно да се противопостави на унищожаване/повреждане на
културна ценност, извършвана от другиго. Такива правомощия може да има само
длъжностно лице или работодател. Т.е. между субекта и другите лица да са налице
отношения на власт и подчинение. За да се осъществи допустителство е необходимо
едно или няколко лица да са започнали унищожаване/повреждане на културна
ценност, което е въпрос фактически. Последните вършат нарушение, което подлежи
на установяване и санкциониране. Изпълнителното деяние при допустителството се
осъществява чрез бездействие, като субектът знае, че се извършва незаконна
дейност и въпреки това не упражнява предоставените му от закона правомощия. В
резултат на бездействието възниква едно трайно състояние, което ще трае
непрекъснато до момента, в който деецът упражни своите правомощия или докато
дейността на третите лица бъде прекратена от друго оправомощено лице или от
самите тях. Нарушението ще е довършено с факта на осъщественото бездействие.
Формата на вината при допустителството е пряк умисъл. В този смисъл се
констатира, че описаното с думи нарушение не кореспондира на законната
разпоредба, която е нарушена.
Настоящата инстанция следва да
отбележи, че когато се предвижда разрешение, то нарушението е с особен субект.
Извършител на същото може да бъде само длъжностно лице, което има властнически
правомощия. До същото бива отправено искане за разрешение за унищожаване/повреждане
на културна ценност. Деецът с нарочен властнически акт дава позволение на друго
лице да унищожи/повреди културна ценност. Формата на вината е пряк умисъл.
Съдът намира, че двете форми на
нарушението по чл. 200б от ЗКН -
разрешаването на унищожаване/повреждане на културна ценност и допускането на
унищожаване/повреждане на културна ценност, се намират в отношение на
алтернативност. Посоченото е видно и от използвания от законодателя
разделителен съюз “или”. Това означава, че осъществяването на нарушението в
едната форма изключва възможността то да бъде осъществено в другата форма. В
тази насока е материалното наказателно право.
Дори да се приеме противно на закона,
че нарушителят може да осъществи едновременно и двете форми на нарушение по чл.
200б от ЗКН (разрешаване и допускане), то е налице процесуално нарушение по чл.
18 от ЗАНН. Т.е. деецът, съгласно посочения член, следва да понесе наказание за
всяко едно нарушение. А в случая за две нарушения е наложено едно наказание,
или липсва яснота за кое от нарушенията е наложено едно наказание глоба от
2000.00 лв.
Съдът намира констатираните от
процедурен характер нарушения за съществени. Същите опорочават както акта, така
и НП. Нарушенията са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и
същите не могат да бъдат санирани. Наказаният е бил поставен в невъзможност да
научи и разбере конкретното обвинение и да организира защита си. Наказателното
постановление се явява незаконосъобразно и необосновано. Като такова същото
следва да се отмени изцяло.
Воден
от изложените съображения, Районният съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-13/07.12.2017
г., издадено от заместник-министър на културата в Министерство на културата на
Република България, с което за нарушение на чл. 200б от ЗКН на осн. чл. 229,
ал. 2, предл. 1 от ЗКН, чл. 18, чл. 27, ал. 2 и чл. 53 от ЗАНН и чл. 200б от
ЗКН на архитект К.Й.П. с ЕГН **********,***, с
адрес и месторабота Община Е.,***4, е наложено
административно наказание – Глоба в размер на 2000.00 лв. (две хиляди лева), като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и НЕОБОСНОВАНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Районен съдия: