О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 384 Дата 24.09.2019
година
Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети
състав,
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил Митев
в закрито заседание разгледа докладваното от К.
Коларов
търговско дело номер 507 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
От дружествата „П.П.Г.“ ЕООД и „Е.п.“ АД, с предходно
наименование „П.П.“ АД, са обжалвани Решение № 348 от 18.06.2018 г., Решение № 510 от 03.10.2018 г.
и Решение № 327 от 19.06.2019 г., постановени от П.окръжен съд по т. д. № 324/2016 г.
Доводите на жалбоподателите са за недоказаност
на вземанията по предявените от ищеца „П.“ ООД и уважени от окръжния съд две
осъдителни претенции:
- в размер на сумата 193 623.10
лева, представляваща неплатено
възнаграждение за извършени транспортни услуги по сключен договор за превоз на
товари от 20.03.2015 г. и
- в размер на сумата 28 681.66
лева, представляваща неустойка за забава на плащания по чл. 7, ал. 1, от същия
договор,
Другият основен предмет
на въззивните жалби са направените в процеса от „П.П.Г.“ ООД, но неразгледани
от окръжния съд, следните две възражения
за прихващане:
1. направеното
с допълнителния отговор по чл. 373 ГПК, с вх. №
26000/07.09.2016 г. (л. 315 и сл.), второ по ред в процеса възражение за
прихващане, с вземане против ищеца „П.“ ООД, в размер на общата сума
6 067.10 лева, представляваща цена на закупена и доставена, но неплатена стока
(фракция) по следните две фактури:
- ф-ра № **********/29.07.2016 г. за
сумата .... 4 729.82 лева и
- ф-ра № **********/31.08.2016 г. за
сумата …. 1 337.28 лева
Общо ……………………………………………. 6 067.10
лева,
както и
2. направеното с молба вх. № 29768 от датата
05.10.2017 г. (л. 4003 и сл.) трето по ред в процеса възражение за прихващане –
с друго вземане против „П.“ ООД, в размер на общата сума от 191 291.85 лева,
представляваща цена на закупена и доставена, но неплатена стока (фракция) по
други 7 фактури:
- ф-ра № **********/30.11.2016 г. за
сумата .... 1 381.67 лева,
- ф-ра № **********/31.03.2017 г. за
сумата …. 5 803.06 лева,
- ф-ра № **********/28.04.2017 г. за
сумата ... 24 499.30 лева,
- ф-ра № **********/31.05.2017 г. за
сумата …14 926.61 лева,
- ф-ра № **********/04.07.2017 г. за
сумата ..113 855.90 лева,
- ф-ра № **********/01.08.2017 г. за
сумата …27 661.92 лева и
- ф-ра № **********/31.08.2017 г. за
сумата .... 3 163.39 лева.
Общо ………………………………………… 191 291.85 лева.
Апелативният съд
констатира, че тези две предявени от ответника „П.П.Г.“ ЕООД възражения за
прихващане против ищеца „П.“ ООД не са били предмет на доклад по чл. 375, ал. 1 ГПК – първото от тях е било пропуснато в постановеното по чл. 374, ал. 1 ГПК, Определение
№ 1972 от 06.10.2016 г. (л. 338 и сл.), а по второто от тях, по-късно предявено
възражение за прихващане, доклад не е правен.
При това положение
преценката на настоящата въззивна инстанция е, че са налице условията по т. 2 на Тълкувателно решение
№ 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, и на страните следва да се дадат указания относно
релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест. Следва да се даде и възможност, страните да заявят становищата си, като не само
се позоват и обсъдят пред настоящата инстанция вече събраните пред окръжния съд
доказателства, свързани с посочените по-горе две възражения за прихващане, но и
– да ангажират нови доказателства.
Ето
защо Апелативният съд
О П Р Е Д Е Л И:
УКАЗВА на жалбоподателите „П.П.Г.“ ООД
и „Е.п.“ АД, както и на ответника по жалбите „П.“ ООД, че по отношение на посочените
по-горе две възражения за прихващане, съответно в размер на сумата 6 067.10 лева и на сумата 191 291.85 лева, предявени от „П.П.Г.“ ООД, следва:
- да бъде установена тяхната процесуална допустимост;
- да бъдат установени правопораждащите факти на вземанията на
„П.П.Г.“ ООД, които са предмет на тези възражения за прихващане;
- да бъде установено съществуването на тези вземания към
момента на твърдяното прихващане с вземанията на ищеца „П.“ ООД,
като тежестта на доказване
е на извършващия прихващанията твърдян кредитор – ответника „П.П.Г.“ ООД и на
ползващият се от тях ответник „Е.п.“ АД,
а в тежест на ищеца „П.“
ООД е да установи, както евентуалната процесуална недопустимост на посочените
две възражения за прихващане, така и евентуалните си материални възражения за
несъществуване на вземанията, предмет на тези възражения за прихващане.
ПРЕДОСТАВЯ възможност на страните, да заявят конкретните си
становища по посочените по-горе две възражения за прихващане, като не само се позоват и/или обсъдят пред настоящата
инстанция вече събраните пред окръжния съд доказателства, но ангажират и нови
доказателства.
Преписи от
това определение да се изпратят на всяка от страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.