Р Е Ш Е Н И Е
№
………..
гр. София, 06.11.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесет и седми септември
две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 10571/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 268439/05.10.2020 г., предявена от Й.Д.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против З. „Л.И.“
АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.
Ищцата твърди, че на
07.01.2020 г., около 02.00 ч., в гр. София, на бул. „Р.“, с посока на движение от надлез „Надежда“
към бул. „Княгиня Мария Луиза“, И.В.Й., с ЕГН: **********, управлявал лек автомобил
„Фолксваген Голф“, с peг. № *******.
По същото време,
на бул. „Р.“, на около 300 метра след надлез
„Надежда“, в дясната част по посока движението на лек автомобил
„Фолксваген Голф“, до разделителната мантинела с намиращата се в дясно от платното за движение велоалея, бил спрял
лек автомобил със специален режим на движение „Шкода Рапид“, с peг. № *******с включени проблясващи сини светлини и в
ляво от който се намирала пешеходката Й.Д.С., която изпълнявала служебните си задължения.
В
исковата молба се твърди, че водачът И.В.Й. нарушил правилата за движение по пътищата, като
поради движение с несъобразена скорост не реагирал своевременно със спиране или
заобикаляне на намиращите се на пътното платно полицейски автомобил и
пешеходка, в резултат на което реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП),
при което предната дясна част на лек автомобил „Фолксваген Голф“ ударила
задната лява част на лек автомобил „Шкода Рапид“, който вследствие на удара бил
отхвърлен напред, а автомобилът управляван от Й. продължил движението си напред
и ударил пешеходката Й.Д.С..
По случая бил съставен Констативен протокол с
пострадали лица № К-10/07.01.2020
г. и било
образувано досъдебно производство № 11008/2020 г. по описа на СДВР,
пр. пр. № 2086/2020 г. по описа на Софийска районна прокуратура.
Ищцата твърди, че в резултат на описаното ПТП, е получила следните
увреждания:
-
Счупване на горния край на
тибията /голям пищял/ - закрито - дясно;
-
Разкъсно - контузна рана на
дясната лакътна става;
-
Мозъчно сътресение - без
открита вътречерепна рана;
-
Контузия и подкожен хематом
на главата в дясната челно - слепоочна област.
След ПТП, ищцата била приета за лечение в Клиника по
ортопедия и травматология на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. На ищцата била извършена
оперативна интервенция на фрактурата на латералния кондил на дясната тибия. На
14.01.2020 г. била изписана с препоръки да спазва следстационарен режим и
провеждане на рехабилитационна програма. На 06.06.2020 г., ищцата била приета в
„Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс“ ЕАД - филиал
Вършец за провеждане на рехабилирация.
Ищцата твърди, че в резултат на получените при ПТП
увреждания, е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, които изпитвала дълго време в областта на десния долен крайник,
главата и десния горен крайник. Нараняванията довели до продължителни физически
страдания и други отрицателни изживявания - тревожност, слабост, сънуване на
кошмари свързани с пътния инцидент, лесна раздразнителност, безпокойство и
притеснение. Ищцата трудно преодоляла стреса, предизвикан от ПТП - не спяла
спокойно след инцидента, появило се продължително неспокойство, изпаднала в
състояние на тревожност и потиснатост - симптоми, които не са се наблюдавали
преди това при нея. Претърпените от ищцата болки и страдания и ежедневните
затруднения в бита, довели до срив на самочувствието й и тежък психически шок.
Ищцата изпаднала и в невъзможност да извършва трудова дейност.
Ищецът твърди, че към датата на ПТП, по
силата на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, сключен със З. „Л.И.“ АД, с полица № BG/22/119001194968
от 25.04.2019 г., валидна до 24.04.2020 г., ответникът е застраховал гражданската
отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил
„Фолксваген Голф“, с peг. № *******, включително и на водача И.В.Й..
По повод на процесното ПТП, на 02.07.2020
г., ищецът отправил искане да му бъде
изплатено застрахователно обезщетение, но ответникът не изплатил такова.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати: сумата от
100 000 лева, представляващи
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното им изплащане. Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът З. „Л.И.“ АД, е депозирал отговор на
исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП, по
силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал
гражданска отговорност на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“,
с peг. № *******, както и че на 02.07.2020 г., ищецът го е
поканил да му заплати обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от
процесното ПТП.
Ответникът
оспорва иска с възражението, че е неоснователен. Оспорва твърденията на ищеца,
че процесното ПТП е настъпило в резултат на субективните действия на водача на лек автомобил
„Фолксваген Голф“, с peг. № *******, както и описания в исковата молба
механизъм на ПТП.
Твърди, че процесното ПТП е настъпило
поради нарушение на установените правила за движение по пътищата, както от
страна на водача на лек автомобил „Шкода Рапид“, с рег. № *******, но
така също и от ищцата в качеството и на пешеходец. Сочи, че лек автомобил
„Шкода Рапид“ е бил паркиран
върху дясната пътна лента, на разстояние около 300 метра от изхода от кръговото
кръстовище на надлез „Надежда“ в посока бул. „Княгиня Мария Луиза“, който
участък от пътя не бил праволинеен, а бил непосредствено след завой. На
посоченото място имало изградена велоалея, която била отделена от пътното
платно посредством ограничители, но между нея и пътното платно нямало
мантинела. Поради това, ответникът счита, че лек автомобил „Шкода Рапид“ е бил
паркиран в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, с което е станал причина
за настъпване на ПТП, тъй като е представлявал на посоченото място опасност за
движението.
Ответникът релевира възражение за съпричиняване
на вредата от страна на ищцата, тъй като е стояла върху пътното платно,
в ляво от паркирания лек автомобил „Шкода Рапид“, в зоната между предна и задна
лява врата, в нарушение на разпоредбите на раздел ХХІ от ЗДвП, включително и на
тези в чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. В нарушение на правилата за движение на
пешеходци, ищцата се намирала в ляво на паркирания и заемащ цялата дясната
лента за движение лек автомобил „Шкода Рапид“, като по този начин всъщност се е
намирала около средата на пътя, с което поведение се е поставила в риск от
настъпване на ПТП, респ. за възникване
на телесни травми. Сочи, че ЗДвП не предвижда изключения за определена
категория пешеходци относно спазване на правилата за придвижването им, които
правила същевременно не предвиждат право да престояват върху лентите за
движение на пътното платно. Ответникът твърди, че пострадалата пешеходка е
могла при обикновено внимание да възприеме характеристиките на пътя, пътната
обстановка и другите участници в движението, като не е била налице пречка да
съобрази местоположението си по начин, че да препятства настъпване на ПТП.
Ответникът
оспорва и причинна връзка между действията на водача на лек автомобил
„Фолксваген Голф“ и описаните в исковата молба увреждания, както и
настъпването, интензитета и продължителността на твърдените неимуществени
вреди. Сочи, че при приемане на ищцата в
лечебното заведение няма данни за фрактура на дясна лакътна става, а при
извършеното КТ изследване на глава не са констатирани данни за огнищни или
травматични изменения в паренхима. Вентрикулната система е била в норма, без
изява на общомозъчна симптоматика. След проведеното болнично лечение, нямало
данни за последващо друго лечение, за медицински интервенции или за усложнения.
Ответникът оспорва иска и по размер. Сочи, че
претенцията е завишена и не отговаря на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, съдебната практика, икономическата конюнктура в страната и вредата.
Ответникът моли, искът да бъде отхвърлен.
Претендира направените по делото разноски.
Съдът приема от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ (обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.)
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2
на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от
гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за
да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника -
застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред
с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД
/деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на
причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер
– застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се
предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към 07.01.2020 г. (датата на
процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица № BG/22/119001194968,
валидна от 25.04.2019
г., до 24.04.2020 г., З. „Л.И.“
АД е застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи лек
автомобил „Фолксваген Голф“, с peг. № *******, включително и на водача И.В.Й..
Този факт е отделен като безспорен и ненуждаещ се в отношенията между страните
по делото (с определението от 22.12.2020 г.), а и се установява от
представената Справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен
фонд (л. 97).
Установяват се и останалите правопораждащи
правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът
приема за установено по делото, че на 07.01.2020 г., в гр. София, на бул. „Р.“, И.В.Й.,
при управление на
лек автомобил „Фолксваген Голф“, с peг. № *******, е
нарушил правилата за движение по пътищата и е реализирал пътно-транспортно произшествие с
пешеходката Й.Д.С., в разултат на което последната е пострадала.
Тези факти се установяват от решение от 09.03.2021
г. по НОХД № 12372/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 20 състав, с което И.В.Й., с ЕГН: **********, е признат за виновен в
това, че на 07.01.2020
г., около 02.25 часа, в гр. София, при управление на МПС - лек автомобил
„Фолксваген Голф“, с peг. № *******, в платното за включване към бул. „Р.“, в
посока от надлез „Надежда“ към бул. „Княгиня
Мария Луиза“, на около 300 метра след надлез „Надежда“, е нарушил
правилата за движение по пътищата, регламентирани в Закона за движение по
пътищата – чл. 5, ал. 1 и ал. 2, чл. 20, ал. 2, изр. 2, чл. 116 ЗДвП, като
управлявал автомобила със скорост от 59 км/ч. и при наличие на обективна
възможност своевременно да възприеме като опасност спрелия от дясната страна на
пътното платно пред него лек автомобил „Шкода Рапид“, с рег. № *******както и
намиращата се на платното за движение до спрелия автомобил пешеходка Й.Д.С., и да спре – не
реагирал своевремнно със спиране, а при заобикаляне на спрелия автомобил и
пешеходката не осигурил безопасно странично разстояние мижду неговия автомобил
и спрелия автомобил и пешеходката, при което настъпил удар с предна дясна част
на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с peг. №
******* в задна лява част на спрелия лек автомобил „Шкода Рапид“, с рег. № *******а
вследствие на инерционните сили, автомобилът „Фолксваген Голф“ продължил
движението си и последвал приплъзващ удар между предната му част и намиращата
се на пътното платно пешеходка Й.Д.С., като по непредпазливост причинил средна телесна повреда на пешеходката Й.Д.С., изразяваща се в счупване на страничния кондил на дясната
голямопищялна кост, наложило извършване на оперативна интервенция за наместване и фиксиране на костния
фрагмент, което при оздравяване без усложнения реализира критериите на
медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни и не
са налице основания за прекратяване на
наказателното производство, поради което
и на основание 78, ал. 1 НК, на И.В.Й. е наложено административно
наказания „Глоба“.
Решението от 09.03.2021 г. не е обжалвано и е
влязло в сила на 25.03.2021 г.
Съгласно
чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила
присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли
е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Аналогична е
разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Постановеното от СРС решение има последиците на
влязла в сила присъда, тъй като нормата на чл. 413, ал. 3 НПК изрично
предвижда, че разпоредбите на ал. 2 се прилагат и за актовете по глава двадесет
и осма НК. Следователно и при отчитане на обективните и субективни предели на
постановеното от Софийски районен съд решение по НОХД № 12372/2020 г.,
настоящият състав следва да зачете
силата на присъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите три от
посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че И.В.Й. е
извършил деянието, че деянието е извършено виновно, както и че на ищцата е причинена вреда, изразяваща се в описаното
в решението увреждане – счупване на страничния кондил на дясната голямопищялна кост, наложило извършване на оперативна интервенция за наместване и
фиксиране на костния фрагмент, което
е реализирало медико-биологичния квалифициращ признак „трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник за
срок повече от 30 дни“. Доколкото
това увреждане е елемент от престъпния състав на престъплението средна телесна
повреда, то силата на присъдено нещо на постановеното решение обхваща и установяването на техния вид и
характер, както и пряката причинна връзка с извършеното противоправно деяние, поради което и е
задължителна за гражданския съд (решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. №
3945/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010
г. на ВКС, І т. о. и др.). Ето защо и съдът приема, че по делото е установено,
че в резултат на виновното и противоправно поведение на застрахования при
ответника водач, на 07.01.2020 г., на ищеца е причинено
описаното в решението на СРС в травматично увреждане.
В
исковата молба се твърди, че в резултат на процесното ПТП, са настъпили още
увреждания на ищцата, а именно:
-
Разкъсно - контузна рана на
дясната лакътна става;
-
Мозъчно сътресение - без
открита вътречерепна рана;
-
Контузия и подкожен хематом
на главата в дясната челно - слепоочна област.
По делото е прието заключението по извършената
съдебно-медицинска експертиза (СМЕ). Вещото лице по СМЕ – д-р К.А.С., след като се е запознало с
представената по делото медицинска документация и след личен преглед на ищеца
(извършен на 31.08.2021 г.), е приело, че
вследствие на процесното ПТП, Й.Д.С. е получила
следните увреждания:
-
Счупване
на страничния кондил на дясната голямопищялна кост;
-
Разкъсно-
контузна рана на дясната лакътна става;
-
Мозъчно
сътресение;
-
Контузия
и подкожен хематом на главата в дясната челно-слепоочна област;
ВЛ по СМЕ също е констатирало, че счупването на страничния кондил на
дясната голямопищялна кост и проведеното оперативно лечение е довело до трайно
затруднение на движенията на десния долен крайник за срок повече от 30
дни. Освен това, ВЛ е посочило, че разкъсно-контузната
рана на десния лакът е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Мозъчното сътресение с контузия и подкожен хематом на главата в дясната
челно-слепоочна област е причинила временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. Механизмът на получените увреди е директен удар в увредените зони и
е възможно да бъдат получени при ПТП, като пешеходец.
Относно проведеното лечение, ВЛ е посочило, че по
отношение на дясната подбедрица е проведено оперативно лечение на счупването на дясна подбедрица, изразяващо се
в открито наместване на счупването и
фиксиране на фрагментите с плака и винтове. По отношение на останалите
увреди е проведено, консервативно
лечение с обезболяващи медикаменти.
Видно от СМЕ, при нормално протичане на лечебния процес, без
усложнения, срокът за възстановяване при такъв вид увреди е около 6 месеца. През този период,
ищцата е търпяла болки и страдания като първите четири месеца, болките са били
с по - интензивен характер. Разкъсно-контузната рана на дясната лакътна става е
заздравяла за около 15 дни. Мозъчно сътресение и контузията с подкожен хематом
на главата в дясната челно-слепоочна област е отзвучала за около 30 дни. В
приложената медицинска документация по делото, няма данни за настъпили
усложнения, довели до промяна на сроковете на възстановяване и начина на
лечение.
При прегледа, извършен на 31.08.2021 г., ВЛ е констатирало, че общото
състояние на ищцата е добро. Установило е също наличието на надлъжен оперативен
белег по външната страна на дясна колянна става и подбедрица с дължина 20 см.
Ищцата е съобщила за продължаващи болки в дясна колянна става при натоварване и
смяна на времето.
Според СМЕ, не се очакват съществени промени в общото състояние,
вследствие на получените увреждания. Ищцата ще има болки в дясна колянна става,
поради увреда на ставния хрущял при счупването.
В открито съдебно заседание на 27.09.2021 г., ВЛ по
СМЕ подчертава, че е изготвил заключението въз основа на представените по
делото документи. Сочи, че във фиша от Спешна помощ, неврологичният статус на
ищцата е отрицателен. След това при консултацията в „Пирогов“ също е отбелязан
отрицателен неврологичен статус, както е показал и скенерът.
Заключението
по СМЕ е изготвено от вещо в съответната област на науката лице, което е
висококвалифициран експерт, за чиято професионална компетентност и
добросъвестност не са налице основания за поставянето им под съмнение.
Заключението е пълно, ясно и обосновано, вещото лице е съобразило всички
обективни данни по делото, поради което и съдът не намира основание да се съмнява в неговата
правилност и го кредитира. Възраженията
на ищцата, в тази връзка, са неоснователни.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Ю.Н.Н., която заявява, че познава ищцата от
2013 г. и оттогава са приятелки.
Свидетелката сочи, че през 2020 г., на 6-ти срещу 7-ми януари, ищцата била
блъсната от кола по време на работа. Свидетелката видяла ищцата на 7-ми януари
в Пирогов и всеки ден била при нея в болницата. Й.С. изглеждала доста зле,
комуникирала, но имало много моменти, които не помнела след това. Имала травма
на коляното, счупена горна част на тибията, пришит менискус, мозъчно
сътресение, ожулвания по лицето, хематом на главата. Правили й операция на
коляното, сложили й планки, които към датата на разпита все още не били
премахнати. Ищцата била обездвижена доста време. Докато започнела да стъпва на
крака си, трябвало да минат 3 – 4 месеца. След като я изписали от болницата,
майка й и баща й й помагахли да ходи до тоалетната. Майка й я къпела в седнало
положение, защото не можела да стои на двата си крака. Ставането й било доста трудно, защото от сътресението я боляла
главата. В Пирогов не можела да се изправи заради главоболието. Пребледнявала
цялата, ставало й лошо, повръщало й се. Не помнела някои от моментите в
Пирогов. Свидетелката сочи, че нейният приятел и братът на ищцата е взели от
болницата, като със стол я пренесли до до колата, а след това – до дома й. След
инцидента, ищцата била с патерици 5 месеца, а 6 месеца била в болничен. След
това минало време, докато се отпусне, защото имала страх и паниката да не увреди коляното. Според
свидетелката, и към датата на разпита (12.04.2021 г.) ищцата все още имала
болки, не можела да тича, като тръгнела и куцала. Преди около две седмици,
коляното й се подуло. Не можела и да кляка хубаво, да прави тренировъчни
упражнения.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергана. Неоснователни са възраженията на ответника, че водачът на лек автомобил „Фолксваген
Голф“, с peг. № *******, не е виновен за настъпването на процесното ПТП, тъй като влязлото в сила решение по
наказателното дело установява, че водачът Й. е действал противоправно и че
деяното му е виновно. С оглед на това, съдът приема, че събраните по
делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства установяват предпоставките от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД и на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ ЗД З. „Л.И.“ АД дължи да заплати обезщетение за доказаните
неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като пострадала се явява Й.Д.С. (чл.
478, ал. 2 и ал. 1 КЗ).
Възраженията
на ответника, че вина за настъпване на ПТП има и водачът на лек автомобил
„Шкода Рапид“, с рег. № *******, дори и да се докажат, не
изключват отговорността му. При съпричиняване по чл. 53 ЗЗД на увреждането от
няколко делинквенти, застрахователят по застраховка „Гражданската отговорност”,
сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на
вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за
увреждането на застрахования при него делинквент. В този смисъл е постановеното по реда на чл.
290 ГПК решение № 121/18.09.2014 г по т. д. № 2859/2013 г. по описа на ВКС, І
ТО. Съгласно решение № 123/19.06.2012 г. по гр.д. № 171/2011 година по описа на
ВКС, ІV ГО (и цитираните в него решение № 2261 от 07.06.1983 г. по гр.д. №
958/1983 г.; решение № 2217 от 19.05.1980 г. по гр.д. № 600/1980 г. и решение №
794 от 21.03.1973 г. по гр.д. № 34/1973 г. на І ГО на ВКС), когато вредоносното
събитие е причинено от неколцина, те
носят солидарна отговорност за възмездяване на вредите. В производството по
иска за обезщетение за причинените вреди съдът не е длъжен да изследва
съотношението между вината на съпричинителите,
тъй като съгласно чл. 53 ЗЗД те отговарят солидарно, а съгласно чл. 122,
ал.1 ЗЗД кредиторът може да търси изпълнение на цялото задължение от всеки от
солидарните длъжници.
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за
неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне
на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и
претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика на
всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази указанията,
дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на
Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и отчете вида и характера на доказаните по делото увреждания,
претърпените болки и страдания, продължителността и интензивността на болките и
страданията, както са описани по-горе при установяване на фактическата страна
на спора; общата продължителност на лечебния и възстановителен период, прогнозата
за възстановяването на ищцата, възрастта на ищцата към датата на ПТП, както и
социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към
настоящия момент.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане, съдът
намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
възлиза общо на сумата от 50 000 лева.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия
по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не
се изисква. Или, от съществено значение
е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу
деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В
Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС се приема, че за
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл
виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка
между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно иррелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е
създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или
е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди.
В
настоящия случай, ответникът твърди, че Й.Д.С. е допринесла за настъпване на
ПТП, тъй като при настъпването му е стояла върху пътното платно (в ляво от
паркирания лек автомобил „Шкода Рапид“), в нарушение на разпоредбите на ЗДвП.
Ответникът сочи, че с това си поведение,
ищцата се е поставила в риск от настъпване на ПТП, респ. за възникване на телесни травми, както
и че ЗДвП не предвижда изключения за определена категория пешеходци относно
спазване на правилата за придвижването им.
По
делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на виновния водача - И.В.Й.,
както и на И.Н.Ж. и Н.И.Г., които са колеги на ищцата и са присъствали при
настъпване на процесното ПТП.
Свидетелят
И.В.Й. заявява, че си спомня
процесното ПТП. Свидетелят управлявал л.а. „Фолксваген Голф“ в гр. София, по
бул. „Р.“, в посока Централна гара. Било около 3 часа през нощта, времето било
ясно, пътят бил осветен. Свидетелят сочи, че в локалното платно преди да се
навлезе в кръговото на бул. „Р.“, вниманието му било отнесено (загледал се,
като не може да каже в какво) и след самото произшествие е видял какво се е
случило и в „някакъв малък момент“ преди него. Пострадалата била на платното,
непосредствено до лявата задна врата на автомобила, на около една педя, „съвсем
до вратата“. Полицейският автомобил бил спрян до мантинелата.
Автомобилът на свидетеля, с предна дясна гума
ударил задната лява гума на полицейския автомобил. На мястото на ПТП било еднопосочно
платното със стесняване от две в едно платно. Според свидетелят, ударът не е
бил в пострадалата, а тя пострадала в следствие на удара в патрулката пострада.
Не може да каже как е била разположена спрямо автомобила. След удара тя лежала
на няколко метра пред патрулката и пред автомобила. От удара в патрулния
автомобил, тя се озовавала до задната лява врата и „сякаш“ е била избутана.
Свидетелят се доближил до нея, но полицаите я обградили и започнали да й
оказват първа помощ. След произшествието свидетелят видял, че светлините на
полицейската кола светят. Предполага, че
и преди това са светели.
Свидетелят
И.Н.Ж. работи като полицай във второ РУ и на 6-ти януари бил назначен нощна
смяна - като автопатрул и водач на служебния автомобил. Заедно с Ж. били и
колегите му Й.С., Н.Г. и К.И.. Обичайната им работа била да спират за проверка
и пешеходци. Около 2 часа през нощта на 7-ми януари, свидетелят спрял на бул. „Р.“,
след надлез „Надежда“, в посока бул. „Княгиня Мария Луиза“ за проверка на лице.
Свидетелят заявява, че при проверка винаги спирали „на аварийки“ и включена
синя светлина. Районът на мястото бил осветен от улично осветление. На мястото, където били спрели, били две пътни
ленти, без да се взема предвид велоалеята. Били паркирали плътно до велоалеята,
която била отделена с мантинела.
Свидетелят
бил пред автомобила и трябвало да извърши справка на лицето. Й. била до
автомобила и трябвало да отрази проверката, като стояла отстрани до служебния автомобил - на
колонката между предна и задна врата отляво към пътното платно, а не към
бордюра. Била плътно до патрулния автомобил, без да излизала на пътното платно,
но свидетелят не може да каже дали е
била с лице към автомобила или с гръб. Останалите колеги на свидетеля извършали
проверката. В служебния автомобил нямало никой, нямало и отворена врата на
автомобила.
В
този момент, свидетелят чул удар и видял, че ищцата е до автомобила и лежи на
пътното платно и не мърдала. Краката й били успоредно на пътното платно – т.е.
тялото й било успоредно на автомобила.
Свидетелят сочи, че той и колегите му си помислили „най-лошото“. Автомобилът, който „ги ударил“, се движел от ж.к. „Надежда“ - от надлеза по бул. „Р.“, в
посока бул. „Княгиня Мария Луиза“, като свидетелят, не може да каже с каква
скорост се е движел, нито в коя лента се е движел. След спирачния път, поне
след 15 - 20 метра спрял на пътното платно, доста пред автомобила на свидетеля.
Пътната настилка била суха. Свидетелят не може да каже дали е имало удар между
ищцата и другия автомобил.
Свидетелят
Н.И.Г. също е бил назначен с Й.С. в
наряд на 6-ти януари 2020 г. Сочи, че около
2 часа, след надлез „Надежда“ в посока бул. „Мария Луиза“, колеги на свидетеля забелязали
съмнително лице на тротоара и
предприели проверка. Г. и колегите му слезнали за да им окажат съдействие.
Участъкът
от пътя, където спрели, бил осветен с улично осветление. Автомобилът, който
ползвали бил със специален режим на движение, като колегата на свидетеля пуснал
аварийните светлини и сигналната лампа на автомобила. Спрели възможно в
най-дясната част на пътя, плътно до
тротоара. Спрели след надлез Надежда
в посока бул. „Мария Луиза“, на около двеста метра след надлеза - след
кръговото на надлез „Надежда“, но преди отклонението за Банишора, горе - долу
по средата, в посока бул. „Мария Луиза“, върху моста, „където е депото“. До
мястото, където спрели, имало и велоалея и тротоар
с мантинела. Мантинелата била по протежението на пътя. Участъкът от пътя бил с
по две ленти във всяка посока, като автомобилът, в който бил свидетеля бил
спрял в дясната лента.
Свидетелят
заявява, че след като е слезнал от автомобила, слезнали и Ж. и С.. В този момент, свидетелят бил с гръб. Сочи, че
докато е извършвал проверката чул „страшен“ удар, обърнал се и видял
автомобилът как удря колежката му. Въпросният автомобил се ударил в служебния
автомобил. Свидетелят не може да каже, въпросният автомобил с каква скорост се
е движел. Й. била от лявата страна на автомобила в посока на движение, по-скоро
в задната част на автомобила. Според свидетеля, тя била доста близо до
автомобила, „може би половин метър, може и по-близо“, като била точно до
вратата. В момента, в който свидетелят чул удара и се обърнал, видял как тя била
във въздуха и изхвърлена на 10-ина метра
напред. Свидетелят чул удара и се обърнал
се, поради което и счита, че този автомобил се е ударил първо в техния автомобил,
а след това е ударил ищцата. Й. била в безпомощно състояние, тялото й било по
гръб, не дишала, била в безсъзнание. Свидетелят помислил, „че й се случило
най-лошото“. След 3 - 4 минути започнала „да влиза в съзнание“ и тогава видели,
че е жива, но „едвам“ говорела. Другият автомобил спрял на 5 – 6 метра след
нея, от мястото на удара на около 10 метра напред.
По
делото е прието заключението по извършената автотехническа експертиза (АТЕ),
вещото лице по която, след като се е запознало със събраните по делото
доказателства, е приело следния механизъм на настъпване на процесното ПТП:
На 07.01.2020 г., около
02:00 часа, в гр. София, по кръговото кръстовище на надлез „Надежда“, се е
движил лек автомобил марка „Фолксваген Голф“, с рег. № ********, управляван от И.Й.,
който е излязъл от кръговите ленти и се е включил във връзката за бул. „Р.“, за
да продължи към бул. „Мария Луиза“. Пътно-климатичната
обстановка е била в тъмната част на денонощието, на електрическо осветление от
улични лампи, облачно и студено време. Пътната настилка е била сух
дребнозърнест асфалт, без наклон, неравности и посипаности.
В същото време, към края
на тази връзка на около 300 метра след кръговото кръстовище, малко преди да се
навлезе в основното платно за движение на бул. „Р.“, в дясно, в близост до десния бордюр, е бил спрян полицейски
патрулен лек автомобил „Шкода Рапид“ с рег. № *******. Вляво от него, на около 0,4 - 0,5 метра, се е намирала
пешеходката - полицийски служиел Й.С.. Лекият автомобил „Шкода“ е бил с
включени проблясващи сини светлини, като автомобил със специален режим на
движение.
По неустановени причини,
водачът на л. а. „Фолксваген Голф“ не е възприел своевременно намиращите се
пред него автомобил „Шкода Рапид“ и пешеходката до него, затова не е реагирал
своевременно за спиране или заобикаляне на л.а. „Шкода Рапид“ и пешеходката. В
резултат на това закъснение, л.а. „Фолксваген Голф“ е ударил с предната крайна
дясна част задната лява част на л.а. „Шкода Рапид“. Застъпването е били малко,
затова ударът е станал приплъзващ. От удара задната част на л.а. „Шкода“ е
отблъсната надясно до десния бордюр и леко напред на около 1 метър. След това
л.а. „Фолксваген Голф“ е продължил напред и е ударил също с предната си дясна
част пешеходката - полицейски служител Й.Д.С., стоящата до лявата страна на
л.а. Шкода в близост до средната лява колона на автомобил „Шкода“.
Вторият удар на л.а. Голф
е бил нанесен с десния ъгъл на предната броня върху десния крак на пешеходката,
от който е настъпило счупване на горния край на тибията (големия пищял). След
това и предната част на предния десен калник е ударила и притиснала
пострадалата пешеходка към лявата страна на л.а. „Шкода“. Пострадалата е стояла
с лице непосредствено до лявата страна на л.а. Шкода Рапид в зоната на средната
лява колона. Тази зона е здрава и затова не е деформирана. След това л.а. Голф
се е отделил и от пешеходката. След отделянето на л.а. Голф, пешеходката е била
отблъсната напред и е паднала върху пътната настилка, без да бъде прегазена.
Макар и със закъснение,
водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ в последния момента е задействал спирачките
ефективно и автомобилът е оставил спирачна следа с дължина около 20 метра и се
е спрял в дясната пътна лента на основното платно за движение на бул. „Р.“.
Видно
от АТЕ, причината за настъпване на произшествието
е в действията на водача на л.а.
„Фолксваген Голф“, който не е внимавал и не е наблюдавал пътя пред
автомобила си постоянно и е допуснал да удари спрян и сигнализиран с
пробляскащи сини светлини полицейски автомобил.
Спирането
на полицейския автомобил е предпоставка за създаване на
опасността, защото е спрян в края на свързващото платно, което е стеснено и се
влива в основното платно за движение. Стесняването е целенасочено, първо чрез
маркировка-щрихи и накрая се стеснява поради вливане в основното платно на бул.
Р.. Преди място на ПТП на около 100 м стеснението е сигнализирано с пътен знак
Ж-15 „Стеснение на пътя“ и с пътна маркировка-щрихи.
Произшествието
е настъпило в края на връзката между кръговото двиение на на надлез „Надежда“ и
бул. „Р.“, която е за движение в посока към бул. „Мария Луиза“. Платното за движение на
тази връзка е е дребно зърнест асфалт без неравности, наклони и без
посипаности. Широчината на това платно в началото на връзката е 9 метра, на
участъци и повече, без надлъжна разделителна маркировка. На 100 метра след
кръговото е поставен пътен знак Ж-15 „Стеснение на пътя“. Стесняването на
активната част от платното за движение е за да се оформи само една пътна лента
към края на връзката и автомобилите да се движат в една редица, поради
предстоящото вливане в основното 4 -лентово платно на бул. „Р..“ Полицейският
лек автомобил „Шкода Рапид“ е бил спрян в края на това свързващо платно, където
активна лента се стеснява постепенно до нула в края на сливането. В дясно от
това свързващо платно има велоалея, която е обезопасена е метална мантинела.
Пътят е бил осветен от електрически улични лампи.
Видимостта е била добра и водачът на л.а. „Голф“ е
имал възможност да види спрения полицейски автомобил от далечно разстояние над
200 метра, който е бил и с включени проблясващи сини светлини.
Мястото на първия удар между л.а. „Фолксваген Голф“
и л.а. „Шкода Рапад“ по дължина на пътя е на 298-299 м след ориентира, а по
широчина на 1,65 -1,7 м вляво от десния бордюр. Мястото на втория удар на л.а.
„Фолксваген Голф“ с пешеходката по дължина на път е на около 300,5 м след
ориентира, а по широчина е в зона 1,65-2,10 метра.
Л.а. „Шкода Рапид“ е паркиран в края на вливащото се платно за движение в основното платно на
бул. „Р.“, близо до десния бордюр,
след който е велоалеята с широчина 5 метра. С маркировка е оформена само 1
активна лента за движение с променлива широчина в зоната на удара и ПТП. Автомобилът е заемал по широчина
пространство около 1,90 -2,10 м вляво от десния бордюр, заедно е пешеходката. Платното
за движение не е имало второ пътна лента. В зоната на ПТП тя се стеснява,
защото се слива с основното платно за движение. Пешеходката е била на около 2
метра вляво от десния бордюр и на 1,4 -1,5 метра вдясно от прекъсната
маркировка на дясната пътна лента на основното платно за движение.
ВЛ
по АТЕ категорично е посочило, че пешеходецът е стоял вляво непосредствено до
полицейския л.а. „Шкода Рапид“, с лице към автомобила. Въпреки стеснения
участък, за л.а. „Голф“ е имало пространство да заобиколи полицейския автомобил
и пешеходката, като премине по-близо до щрихованата площ.
Така
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, съдът приема
за установено по делото, че при настъпване на процесното ПТП, ищцата се е
намирала, че ищцата се е намира на около 0,4 - 0,5 метра вляво
от полицейски патрулен лек автомобил
„Шкода Рапид“ с рег. № *******, който е бил спрян в близост до десния бордюр на процесното място от бул. „Р.“,
което означава, че ищцата се е намирала върху пътното платно - на около 2 метра вляво от десния бордюр и
на 1,4 -1,5 метра вдясно от прекъсната маркировка на дясната пътна лента на
основното платно за движение (видно от АТЕ). С това си поведение, ищцата е
допуснала нарушение на чл. 108, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), предвиждащ, че пешеходците
са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно. По делото се установи, че до мястото където е
бил спрял лек
автомобил „Шкода Рапид“ е имало тротоар (видно от свидетелските показания), но
въпреки това, ищцата се е намирала върху пътното платно. Освен това, съгласно чл. 113, ал. 1, т. 2 ЗДвП, пешеходците са длъжни да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не
спират без необходимост на платното за движение, която разпоредба също е била
нарушена от ищцата. Поведението й е в причинна връзка и е
допринесло за настъпване на вредоносните последици, тъй като ако ищцата беше спазила правилата за движение на пешеходците,
вредоносния резултат е имало възможност да не настъпи. Ищцата се е намирала на
пътното платно без да се съобрази с приближаващия я лек автомобил, като е имала
възможност и да го наблюдава и да се отдалечи от него, но не го е направила.
Така ищцата сама се е поставила в завишен риск. Поведението
на ищцата е противоправно и е в причинна връзка с инцидента и телесните
повреди.
При
този извод, съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на
вредите. Това предполага съпоставяне на поведението на пострадалия с това на
делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до
настъпване на вредоносния резултат. Паралелът и сравнението на поведението на
двамата, с оглед задълженията, които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове
конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и разпределянето на
отговорността за причиняването на деликта (решение № 117/08.07.2014 г. по гр.д.
№ 3540/2013 г. на ВКС, І ТО, решение № 118 от
27.06.2014 г. по т.д.№ 3871/2013 г. на ВКС, І ТО, решение № 278/14.12.2018 г.
по т.д. № 2347/2017 г. по описа на ВКС, ІІ ТО, решение № 301/21.12.2018
г. по т. д. № 2503/2017 г. по описа на ВКС, ІІ ТО).
Въпреки допуснатото от пешеходката нарушение на правилата за
движение по пътищата, ако водачът на застрахованият лек автомобил беше изпълнил
установените
в чл. 5, ал. 1 и ал. 2, чл. 20, ал. 2, изр. 2, чл. 116 ЗДвП задължения на
водачите на пътни превозни средства, пътно-транспортното
произшествие със сигурност е щяло да бъде предотвратено. Поради това, съдът приема, че решаващо по-голям
принос за настъпване на вредоносните последици има не нарушенията от страна на пешеходката,
а деянието на водача на лекия автомобил, което е първопричина и има значително
по-голямо значение за настъпването на произшествието. Приносът на пострадалата
съдът определя на 10 %, с колкото и на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД следва да
бъде намалено определеното застрахователно обезщетение.
Поради
изложеното, искът е основателен и доказан за сумата от 45 000 лева (50 000 лева – 5 000 лева), а за
разликата до пълния предявен размер, искът следва да се отхвърли.
Сумата
е дължима ведно със законната лихва, считано от
предявяване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Относно
разноските: При
този изход на спора, право на разноски имат и двете страни, които са направили
своевременно искане за присъждане на разноски и са представили доказателства за
извършени такива.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищците – адв. В.О., сумата от 1906.20 лева, с ДДС,
съразмерно на уважената част от иска (4236 лв. (3530 лв. + 20%ДДС) х 0.45)
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 357.50 лева от общо направените
разноски в размер на 650 лева (650 лв. х 0.55), вкл. депозит за АТЕ и СМЕ и
депозит за свидетел.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд, сумата от 2070 лева, вкл.: държавна такса (45 000 лв. х 4% = 1800
лв.) и депозит за експертизи (600 лв. х 0.45 = 270 лв.) , от внасянето на
които, ищецът е бил освободен.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на Й.Д.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
на основание чл. 493,
ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от 45 000 лева – главница, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от Й.Д.С. неимуществени
вреди от ПТП, реализирано на 07.01.2020 г., ведно със законната лихва, считано
от 05.10.2020 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска чл. 493, ал. 1 КЗ,
вр. чл. 432, ал.1 КЗ, за разликата над 45 000 лева до пълния предявен размер
от 100 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА
З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат В.В.О., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, , на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 1906.20 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Й.Д.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 357.50 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 2070 лева – държавна такса и разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: