№ 571
гр. Пазарджик, 16.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно
гражданско дело № 20225200500549 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
На второ повикване в 10:20 ч.
Жалбоподател Ц. А. Ц. редовно призована, не се явява. Не се явява и
процесуалния й представител - адвокат Д. Л. Ф..
За ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД не се явява
представител, редовно призован.
За ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД не се явява
представител, редовно призован.
Съдът докладва постъпила молба от Ц. Ц., подадена чрез пълномощника
й адв. Ф.. В нея последната моли да бъде даден ход на делото, като заявява, че
няма доказателствени искания и няма да сочи доказателства. Счита се делото
за изяснено и правна и фактическа страна, като се моли да бъде даден ход по
същество. Искането е да се отмени като незаконосъобразно обжалваното
Решение № 260213/28.03.2022 г. на РС- Пещера, постановено по гр.д. №
702/2020г. по съображенията, подробно изложени във въззивните жалби.
Моли се на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА да й бъде присъден адвокатски
хонорар по приложен списък. В случай на потвърждаване на решението се
прави възражение за прекомерност. В молбата е обективиран и списък по чл.
80 от ГПК
1
Съдът докладва постъпила молба от „Изи Асет Менджмънт“ АД
подадена ст. юриск. М. К.. В същата се прави искане делото да бъде
разглеждано в тяхно отсъствие. Поддържат се всички направени твърдения с
отговора на въззивната жалба, във връзка с двете обжалвани решения. Моли
се за потвърждаване на същите. Моли се за присъждане на разноски, за което
е представен списък. По условията на алтернативност се прави възражение за
прекомерност. Моли се за изпращане на препис от протокола от проведеното
съдебно заседание.
Съдът докладва постъпила молба от „Файненшъл България“ ЕООД.
Моли се да бъде разгледано делото в тяхно отсъствие и да бъде даден ход на
същото. Поддържа се изцяло отговорът на въззивната жалба. Моли се за
потвърждаване на обжалваните решения с присъждане на направените в
настоящето производство разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от
ГПК.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С Решение №260213/18.03.2022г., постановено по гр.д.№702/2020г. по
описа на РС- Пещера е отхвърлен предявения от Ц. А. Ц., с ЕГН **********
от гр. ***, представлявана от адв.Ф., иск бъде провъзгласена спрямо „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.***, ***, с управител ***, нищожността на договор за паричен заем №***
от 04.10.2019г., като противоречащ на Закона за задълженията и договорите,
Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, на
основание чл.143- 146 от ЗЗП, във вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Отхвърлен е предявения от Ц. А. Ц., с ЕГН ********** от гр. ***,
представлявана от адв.Ф., иск бъде провъзгласена спрямо „Файненшъл
България“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, ***,
нищожността на договор за поръчителство под №*** от 04.10.2019г., като
лишен от правно основание, противоречащ на добрите нрави и обезпечаващ
нищожна правна сделка.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от Ц. А. Ц., чрез
2
пълномощника й адв.Д. Ф..
Твърди се в същата, че съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
Счита се, че предвид уговореното възнаграждение за поръчителство се
констатира, че не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Цитира се
разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК.
Приема се, че становището на кредитодателя и на дружеството-
поръчител, че дължимостта на сумата не е част от договора за заем и не е
била известна към момента на сключването на договора не може да бъде
споделено. Касае е се за възнаграждение за услуга в полза на заемодателя и
поставена като изискване за предоставяне на заема- чл.9 от договора за заем,
като това допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат
включени в ГПР, при което неговия размер би надхвърлил законовото
ограничение.
Счита се, че посоченият в договора за заем, годишен процент на
разходите от 46,96лв. не отговоря на действителни такъв. Посочването в
договора на по- нисък от действителния ГПР, представлява невярна
информация и следва да се окачестви, като нелоялна и по- конкретно
заблуждаваща търговска практика, съгласно чл.68г, ал.4 от ЗПП, във вр. с
чл.68д, ал.1 от ЗПП. Тя подвежда потребителя относно спазването на
забраната на чл.19, ал.4 от ГПК и не му позволява да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора.
Твърди се, че за да се приеме, че нищожността на отделни клаузи от
договора води до нищожност на целия договор, следва да се установи, че
прилагането на договора без тези клаузи е невъзможно, съобразно чл.26, ал.4
от ЗЗД.
Визира се, че съгласно чл.22 от ЗПК, клаузата за ГПР е съществен
елемент от същия, без който договорът за потребителски кредит не би
съществувал. Следователно, процесният договор за заем е недействителен, на
основание чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Счита се, че е лишено от основание претенцията на заемодателя за
лихва, като намираща своето основание в непородилата правно действие
кредитна сделка. Недължима на договорно основание е и главницата по
3
кредита, тъй като задължението на кредитополучателя е за реституиране на
даденото по едно недействително правоотношение, поради което кредиторът
може да търси даденото от него имуществено благо единствено с иска по
чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД, но не и на договорно основание, съответно не намира
приложение и нормата на чл.23 от ЗПК, която предполага друг вид
недействителност на договора за кредит, при която се дължи връщане на
чистата му стойност.
Искането е да се отмени, като неправилно обжалваното решение.
Моли се, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, да бъде присъдено на
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ.
В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, представлявано от ***- Изпълнителен директор, чрез
пълномощника му юриск.М. К..
Счита се в него, че постановеното решение е правилно, постановено в
съответствие с материалния и процесуалния закон, а твърденията на
въззвника в подадената жалба за неоснователни.
Твърди се на първо място, че във въззивната жалба липсва конкретика,
в какво жалбоподателя счита, че се състои порочността на решението, както
са добавени нови твърдени по повод на процесния договор.
Визира се, че липсват конкретни оплаквания по повод на решението, не
са посочени пороци на същото, обуславящи неговата неправилност, а в
жалбата са развити възраженията посочени в отговора на насрещната искова
молба и с въведени нови твърдения, а възможността за това е преклудирана.
Сочи се, че жалбоподателят лаконично е посочил, че решението на
районния съд е незаконосъобразно, без да е изтъкнато защо се счита, че това е
така.
Твърди се, че за да бъде валиден договорът за потребителски кредит е
необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 от
ГПК, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК, чл.20, ал.1, т.7-9 от ЗПК.
Визира се, че съдът е обвързан от заявените в отговора на исковата
молба основания за недействителност на процесния договор, които са
предмет на делото и не следва служебно да разглежда други основания за
нищожност на договора, незаявени и ищеца- жалбоподател в настоящото
4
производство, доколкото такива са въведени едва с жалбата.
Твърди се, че са спазени изискванията към съдържанието на договора за
потребителски кредит, предвидени в цитираните разпоредби, с оглед на което
се приема, че обжалваното определение е правилно и обосновано.
В този смисъл се излагат и съображения.
Искането е за потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се
разноски. при условията на алтернативност се прави възражение за
прекомерност.
Писмен отговор от другата страна в процеса- „Файненшъл България“
ЕООД в срок не е постъпил писмен отговор.
С подадените въззивна жалба и писмен отговор не са направени
доказателствени искания.
С Решение №260000/06.01.2022г., постановено по гр.д.№702/2020г. по
описа на РС- Пещера е осъдена Ц. А. Ц., с ЕГН ********** от гр.***,
представлявана от адв.Ф., да заплати на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр.***, с управител ***, главница в
размер на 500лв. и сумата от 43,48лв., представляваща възнаградителна лихва
по договор за паричен заем №*** от 04.10.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 16.09.2020г., до окончателното й изплащане.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от страна на Ц. А. Ц.,
представлявана от адв.Д. Ф..
Твърди се в същата, че обжалваното решение е незаконосъобразно.
Визира се, че неправилен е правния извод на първоинстанционният съд
за законосъобразност на предвидения в договора ГПР. Навеждат се доводи,
че договорът за поръчителство е задължително условие за отпускане на
кредита, като съдът дължи проверка, дали този договор не е условие за
предоставянето му при характеристиките и параметрите за размер на лихва и
др., разписани в договора.
Сочи се, че съдът е формирал задължителна практика по тълкуването на
Директива 2008/48 и за правните последици при нарушение на изискването за
представяне на информация за ГПР.
Твърди се, че съдът на ЕС, че търговска практика, състояща се в
посочването в договор за кредит на по- нисък от действителния годишен
5
процент на разходите, трябва да се окачестви като заблуждаваща по смисъла
на чл.6, параграф 1 от Директива 2005/29, доколкото тя подтиква или е
възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което
в противен случай не би взел.
Визира се, че кредиторът не е изпълнил задължението си да посочи в
договора ГПР, с изчисление на разходите на дружеството- поръчител, поради
което клаузата за ГПР е неравноправна. Освен това, в процесния договор,
кредиторът се е задоволил единствено с посочване, като абсолютни стойности
на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче, ясно разписана методика
на формиране на годишния процент на разходите по кредита. Бланкетното
посочване , единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя
невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се
формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Твърди се, че неправилен е изводът на решаващият съд, че клаузата за
възнаградителна лихва не нарушава добрите нрави. Неправилно,
първостепенния съд е приел, че косвен нормативен регулатор на
възнаградителната лихва е нормативно установения максимум на ГПР,
разписан в нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Счита се, че уговорената в процесния договор възнаградителна лихва
нарушава добрите нрави, тъй като с нея се създава явна нееквивалентност на
насрещните престации и с нея кредиторът е злоупотребил с по- слабата в
правотношението страна. Неприложимо е правилото на чл.46 от ЗНА, тъй
като възнаградителната лихва се различава съществено от ГПР, който е с
много по- широк обхват, поради което правилата за формиране на ГПР са
неприложими по аналогия.
Визира се, че неяснотите, вътрешното противоречие и подвеждащото
оповестяване на изискуемо с императивна норма съдържание, законодателят
урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето /чл.22 от ЗПК/.
Приема се, с оглед изложеното и на основание чл.23 от ЗПК,
потребителят- ищец следва да върне само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва и други разходи по кредита.
Искането е да се отмени, като неправилно Решение
№260213/28.03.2021г., постановено по гр.д.№702/2020г. по описа на РС-
6
Пещера.
Моли се, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна помощ на материално затруднената Ц.
Ц..
В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, чрез процесуалния й представител юриск.Д. Н.. В
него се изразява становище в насока, че постановеното решение е правилно,
постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, а
твърденията на въззивника в подадената жалба за неоснователни. Излагат се
подробни съображения, в този смисъл.
Искането е за потвърждаване на обжалваното решение.
Моли се за присъждане на направените в настоящото производство
разноски.
В срок е постъпил писмен отговор и от другата страна в процеса-
„Файненшъл България“ ЕООД, представлявано от управителя Петър
Дамянов.
Твърди се в същия, че обжалваното определение е правилно и
законосъобразно.
В този смисъл се излагат подробни съображения и в насока
неоснователност на изложените доводи във въззивната жалба.
Моли се за присъждане на разноски в настоящото производство.
При условията на алтернативно, се прави възражение за прекомерност
на възнаграждението на противната страна.
С подадените въззивни жалби и писмени отговори на са направени
доказателствени искания.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
7
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
16.12.2022 год.
Да се изпрати препис от протокола на „Изи Асет Менджмънт“ АД на
посочения в молбата имейл адрес.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:30
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8