РЕШЕНИЕ

   № 260062

               гр.Варна, 22.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 06.10.2020 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 388 по описа за  2020  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Постъпила е въззивна жалба от „Виванел Къмпани“ ЕООД - с.Звездица, обл. Варна против решение № 245/10.04.2020 г. на Окръжен съд – Варна по т.д. № 1501/2019 г., с което е осъдено да заплати на „Комерсиал фууд“ ООД - гр. Ямбол следните суми: 32733.85 лева, представляваща сборен остатък от  дължима цена на доставени хранителни стоки по фактури №**********/ 31.05.2019 г., №**********/01.06.2019 г., №**********/18.06.2019 г., №**********/18.06.2019 г., №**********/19.06.2019 г., №**********/ 03.07.2019 г., ведно със законната лихва върху този сборен остатък, считано от предявяване на иска 20.08.2019 г. до окончателно изплащане на дълга, 538.64 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане, считано от падежа (следващ връчване на съответната фактура в деня на доставката)  до предявяване на иска на 20.08.2019 г., и 3199.35 лева, представляваща направени от ищеца разноски по делото. Въззивникът моли с жалбата и в с.з. чрез процесуалния си представител за отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно, ведно с присъждане на разноските.

Ответникът по жалбата – „Комерсиал Фууд“ ООД – гр.Ямбол моли с писмен отговор за потвърждаване на решението, като съображения за това излага и с писмена молба.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Основното оплакване в жалбата е, че стоките по процесните фактури не са реално доставени от ищеца на ответника, освен тези по фактура 3238/31.05.2019 г., тъй като няма съставени стокови разписки или приемо-предавателни документи, доказващи доставката на стоките. Според въззивника включването на издадените фактури в дневника за покупко-продажби на получателя на стоката и ползването на данъчен кредит по тях по никакъв начин не доказват предявения иск както по основание, така и по размер, като фактурите са доказателство само за съществуването на правоотношение по договор за покупко-продажба на стоката.

Оплакването е неоснователно. Доставката на хранителни стоки по ф-ра №3238/31.05.2019 г., която е почти изцяло платена, не е оспорена от ответника. Всички останали фактури с изключение на фактури № 3305/18.06.2019 г. и № 3396/03.07.2019 г. са подписани от законния представител на ответника Н.П.. Подписаните от законния представител на купувача фактури имат характер и служат като двустранни приемо-предавателни протоколи, съдържат неизгодни за издателя си - купувача факти и важат срещу него за същите факти. Двустранно подписаните от представители на страните фактури доказват доставката на стоките по тях. Представените с исковата молба две кредитни известия към фактура №3239/01.06.2019 г. доказват сторниране на част от количествата доставени продукти – пилешка мортадела Франция и свински ребра лента BBQ, което е потвърждение на факта на доставката с изключение на сторнираните количества хранителни стоки, стойността на които не се претендира с иска. Две от фактурите - № 3305/18.06.2019 г. и № 3396/03.07.2019 г. са неподписани от представител на ответника, като ищецът признава с писмена молба от 10.09.2020 г., че не разполага с нарочни документи – двустранно-подписани фактури или приемо-предавателни документи за тях. Относно тези фактури ищецът е поискал и въззивният съд е допуснал на основание чл.176 ГПК лично явяване в с.з. на управителя на ответника Н.П., за да отговори на въпроса: „Приело ли е търговското дружество стоките по спорните две фактури и ако отговорът е отрицателен – автентична и достоверна ли е справката –декларация по ДДС, адресирана до ТД на НАП, касателно включването на същите в нея.“ На законния представител на ответника Н.П., получила лично съобщението за задължението на 29.09.2020 г., с едновременно връчване на молбата за това на ищеца, е изрично указано в съобщението, че при неизпълнение ще се приложи чл.176, ал.3 – ГПК. Предвид неявяването й в с.з. да даде исканите обяснения без основателна причина въпреки задължаването й за това от съда, следва да се приеме, че е доказано получаването на стоките от ответника по фактури - № 3305/18.06.2019 г. и № 3396/03.07.2019 г. Отделно от това, от заключението на ССЕ се установява, че всички фактури, в т.ч. и неподписаните от представител на ответника две такива, са включени в дневниците за покупки по ДДС на ответника и по тях е ползван данъчен кредит. Съдебната практика приема, че осчетоводяването на фактурите, оповестяването им за целите на данъчното облагане и ползването на данъчен кредит по тях са конклудентни действия, с които търговецът - купувач признава /потвърждава/ получаването на стоката, по аргумент от чл.301 – ТЗ предвид липса на незабавно противопоставяне от същия след узнаването им. Искът е основателен и следва да се уважи.

Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди в обжалваната му осъдителна част. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

Не са искани и не се доказват направени от ответника по жалбата съдебни разноски за въззивната инстанция, поради което не се присъждат такива с оглед изхода на спора.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 245/10.04.2020 г. на Окръжен съд – Варна по т.д. № 1501/2019 г. в обжалваната му осъдителна част.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.