М О Т И В И по НОХД № 1779/ 2009 г. по описа на СтРС
Подсъдимата Н.Г.М.
е обвинена в това, че през периода
септември 2007 г.
- октомври 2007 г.
в гр. Катовице- Република Полша, в съучастие, като съизвършител с И.М.А., ЕГН **********,
приела отделно лице - Е.И.И., ЕГН **********, с цел да бъде използвана за
развратни действия независимо от съгласието й – престъпление по чл. 159а, ал.1, предл.4, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Подсъдимата Н.Г.М.
е обвинена в това, че през периода
началото на 2007 г.
- октомври 2007 г.
в гр. Стара Загора- Република България и гр. Катовице- Република Полша, в
съучастие, като съизвършител с И.М.А., ЕГН **********, набрала, транспортирала
и приела отделно лице - Е.И.Д., ЕГН **********, с цел да бъде използвана за
развратни действия независимо от съгласието й, като деянията са извършени чрез
обещаване на облаги, и Е.И.Д., ЕГН ********** е преведена през границите на
страната, през ГКПП - Аерогара София със същата цел – престъпление по чл. 159б,
ал.2, вр. ал.1, предл.1, 2, 4 и 5, вр. чл.159а, ал.2, т.6, предл.1, вр. ал.1,
хип. 1, алт.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК .
Подсъдимата Н.Г.М.
е обвинена в това, че през периода края
на 2005г. - август 2007г. в гр. Стара Загора- Република България, гр. Анталия-
Република Турция, гр. Дюселдорф- ФР Германия, гр. Честохова- Република Полша, в
съучастие, като съизвършител с И.М.А., ЕГН **********, при условията на
продължавано престъпление, набирала, транспортирала и приемала отделно лице
- М.А.Ц., ЕГН **********, с цел да бъде
използвана за развратни действия независимо от съгласието й, като деянията са
извършени чрез обещаване на облаги, и М.А.Ц., ЕГН **********, е превеждана през
границите на страната, през ГКПП - Кап. Андреево шосе, ГКПП - Калотина шосе,
ГКПП - Русе Дунав мост, със същата цел – престъпление по чл. 159б, ал.2, вр.
ал.1, предл.1, 2, 4 и 5, вр. чл.159а, ал.2, т.6, предл.1, вр. ал.1, хип. 1,
алт.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура Стара Загора поддържа изцяло предявеното обвинение по
отношение на подсъдимата М.. Пледира на същата да бъде наложено наказание под
предвидения в закона минимум.
Подсъдимата М.
не се явява и не дава обяснения по делото. Назначеният й от съда процесуален
представител пледира за минимално наказание. Делото се разглежда в отсъствие на
подсъдимата, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.3 от НПК.
От събраните
в хода на наказателното производство писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
Свидетелят И.А.
с влязло в сила споразумение по настоящото дело е признат за виновен за четири
отделни престъпления по чл.159 б от Нк, като три от тях е извършил в съучастие
с подсъдимата Н.М.. За тези деяния, в условията на чл.55 и чл.23 от НК му е наложено едно общо
наказание- лишаване от свобода за срок от две години и два месеца и глоба в
размер на четири хиляди лева.
Свидетелят А. се запознал със свид. Е.И. *** Загора. Същата
живеела на съпружески начала със свид. Пеньо Маринов в неговото село Мечкарево,
общ. Сливен. През месец юли 2007
г. последният постъпил в болница в гр. Сливен по повод
предстояща операция. По време на отсъствието му между неговите близки и свид. И.
възникнал конфликт и свид. И. *** и да отиде в с. Пъстрогор, Свиленградско,
където живеели нейният брат и баба
й. На ЖП гарата в град Стара Загора,
свид. И. се запознала с лице на име Киро, чиято самоличност не е установена в
хода на разследването. Същият я поканил в дома си в квартал “Лозенец”, където
свид. И. останала да живее около месец и половина. В средата на септември
2007г. в дома на Киро пристигнали свидетелят И.А., известен с прякора „Малък Ибиш”, и неговият брат- свид. В.А.. Те
си поговорили с домакина и след като огледали свид. И. си тръгнали. Впоследствие Киро казал на свид. И., че двамата мъже
искали да я вземат с тях да работи в чужбина. На следващата вечер свид. И. и
лицето Киро се срещнали с свидетелят И.А. и свид. В.А. ***. Там А. предложил на
свид. И. да отиде да работи за него като проститутка в Република Полша.
Обяснил, че той ще я закара дотам с джипа си, като й казал, че вече бил купил едно момиче за 1000
лева, което изпратил със самолет в Република Полша за да проституира за него.
По- късно свид. И. разбрала, че това била свид. Е.Д.. свидетелят я уверявал, че ако се съгласи да предлага сексуални услуги в
Република Полша, Киро също щял да дойде там, за да живеят двамата заедно. По
този начин свид. И. била убедена и се
съгласила да предлага сексуални слуги срещу заплащане в Република Полша.
Междувременно лицето Киро предало на свидетелят А. личната карта на свид. И.,
която била съхранявана от него до момента. На 20.09.2007г. подсъдимия А., свид.
И. и още трима души се качили на джипа на обвиняемия и тръгнали за Република
Полша. Преди да пресекат границата на Република България през ГКПП Русе – Дунав
мост, свидетелят А. свалил свид. И. от джипа и я качил на микробус, с
неустановена марка и модел, като предал личната й карта директно на шофьора на
микробуса. След като пресякла границата на Република България, свид. И. била
свалена от микробуса и отново се качила в джипа на подсъдимия А., като шофьорът
на микробуса върнал личната й карта на А.. След около два дни свидетелят А. и
свид. И. пристигнали в Република Полша. Подсъдимият А. завел свид. И. ***,
Полша, която била наета от подсъдимата Н.М.. Там живеела и свид. Е.Д., която също предлагала сексуални
услуги. свидетелят А. купил дрехи на свид. И., а подсъдимата М. й обяснила по
какъв начин ще предлага сексуални услуги и какви са съответните тарифи за тях.
Всеки ден, в продължение на седмица, подсъдимия А. откарвал свид. И. и подсъдимата
М. на околовръстен път, близо до гр. Катовице, където двете проституирали.
Около обяд свидетелят А. им носел храна, а вечер ги прибирал. През цялото време
подсъдимата М. пазела свид. И. да не избяга. Всяка вечер свид. И. давала на подсъдимия
А. всички пари, заработени от нея с предлаганите сексуални услуги. свидетелят А.
отказвал да върне личната карта на свид.
И. и я заплашвал, че ако няма клиенти или ги гони, ще я пребие с колан. Свид. И.
разбрала, че обещанието, лицето Киро да дойде да живее с нея в Полша, е лъжа и решила да избяга. Успяла да намери
личната си карта в квартирата и с помощта на клиент, който говорел руски език,
отишла в полицията. От полицията свид. И.
била насочена към Българското посолство във Варшава, Полша, откъдето я свързали
с организация за защита на жени, жертви на сексуално насилие. От тази организация бил закупен самолетен билет и на
14.10.2008 г. свид. И. се прибрала в Република България.
Изпълнителното деяние
„приемане" е извършено от подсъдимата
А. в съучастие с подсъдимата Н.Г.М. ЕГН **********,
в качеството й на съизвършител. Според практиката на ВКС формата на
изпълнителното деяние „приемане” може да
се изразява в осигуряване на квартира,
обясняване на условията за работа, както
и в организиране на отношенията между дееца и жертвата по начин, че тя
да се намира във физическа, икономическа и морална зависимост от него с цел
нейната експлоатация. В конкретния случай подсъдимата М. е приела свид. И. в
обитаваната от нея квартира, обяснила й е начина на работа и е контролирала
предоставяните от нея сексуални услуги, като я пазела да не избяга и редовно
информирала подсъдимия А. за броя на клиентите и заплатените от тях суми.
Формата на изпълнителното деяние „приемане” означава също така и фактическото действие поемане за
експлоатация, даване на съгласие от дееца, в случаят подсъдимата М., да се
ползва от жертвата, или да я предостави за ползване. То е независимо от това
дали деецът осъществява преследваната цел сам или предава жертвата на друго
лице с тази цел.
С деянието
си подсъдимата Н.Г.М. е осъществила престъпния
състав на чл. 159а ал. 1 предл. „четвърто” вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал.1 от НК, като през периода септември 2007 г. - октомври 2007 г. в гр. Катовице-
Република Полша, в съучастие, като съизвършител с И.М.А., ЕГН **********,
приела отделно лице - Е.И.И., ЕГН **********, с цел да бъде използвана за
развратни действия независимо от съгласието й.
Жертва на трафикиране, извършено от А.
и подс.М., е и свид. Е.Д.. Тя и подсъдимата М. били приятелки от много
години, израснали заедно в квартал Зора, Стара Загора. През зимата на 2006 г. двете наели апартамент в центъра на гр. Стара
Загора, в който приемали клиенти чрез
обяви във вестник "Национална бизнес поща" и предлагали сексуални
услуги срещу заплащане. В този период от
около два месеца те работили за себе си и
спечеленото от предоставяните услуги оставало за тях. В апартамента често идвал свидетелят А.,
който бил в интимни отношения с подсъдимата М.. Един ден, в началото на 2007 г., подсъдимата М.
казала на свид. Д., че по предложение на
свидетелят А. заминава с него за
Полша, където ще работи като
проститутка. След пристигането на подсъдимата
М. в Полша тя често търсила по телефона
свид. Д.. В тези разговори подсъдимата
М. се интересувала дали свид. Д. има
достатъчно работа в България. Предлагала свидетелят А. да й помогне финансово,
за да отиде в Полша при тях и да работи като проститутка. При поредния разговор
през лятото на 2007г. подсъдимата М. отново започнала да убеждава свид. Д., че
в Полша има работа, че има места за проститутки и заплащането е добро. Обяснила
й, че оралния секс е 50 злоти, а стандартния секс е 60 злоти. Подсъдимата М.
описвала подробно условията на работа, които се осигурявали от свидетелят А. и
не криела, че поканата за работа идва от него. Убедена по този начин, свид. Д.
приела да работи като проститутка в Полша и за целта поискала пари за билет до Варшава, Полша. Подсъдимата М.
й обяснила, че тя не разполага с пари, но подсъдимия А. ще й даде, като после
свид. Д. трябвало да ги върне от заработените като проститутка. Няколко дни
преди отпътуването подсъдимата М. изпратила триста и петдесет евро по
"Уестърн Юнион", с които свид. Д. си купила билет за самолет и
на 09.09.2007 г. отпътувала за Варшава, Полша. На аерогарата във Варшава
била посрещната от подсъдимата М. и от А..
Тримата се настанили в една квартира в
гр. Катовице. Там подсъдимия А. обяснил на свид. Д., че трябва да работи заедно
с подсъдимата М. на една магистрала, като предлага сексуални услуги, от които
ще изкарва добри пари. Още на следващия
ден свид. Д. и подсъдимата М. започнали да предлагат сексуални услуги
срещу заплащане на магистрала, която минавала покрай гр. Катовице. свидетелят А.,
след като организирал предлагането на сексуални услуги от свид. Д. и подсъдимата
М. и се уверил, че двете работят по определените от него начин и място, си
заминал обратно за България. В продължение на три седмици свид. Д. всяка вечер
от 22,00 часа до сутринта предлагала сексуални услуги на магистралата около гр.
Катовице срещу заплащане. Със заработените пари плащала квартирата, върнала
парите, които дължала за пътни разходи, част от тях давала на свидетелят А., а
останалото изпращала на роднините в България. Средствата от предлаганите
сексуални услуги не били достатъчни и в началото на октомври 2007г. свид. Д. се върнала обратно в България.
С деянието си подсъдимите А. и М. са
осъществили престъпния състав на чл. 159б ал. 2 вр. ал. 1, предл. „първо”,
„второ”, „четвърто” и „ пето”, във вр. чл. 159а
ал. 2 т. 6 предл. „първо” вр. ал. 1
хип. „първа” алт. „първа” вр. чл.
20 ал. 2 вр. ал.1 от НК, като през
периода началото на 2007 г.
- октомври 2007 г.
в гр. Стара Загора- Република България и
гр. Катовице- Република Полша, в съучастие по между си, като съизвършители,
набрали, транспортирали и приели отделно лице - Е.И.Д., ЕГН **********, с цел
да бъде използвана за развратни действия независимо от съгласието й, като
деянията са извършени чрез обещаване на облаги, и Е.И.Д., ЕГН **********, е
преведена през границите на страната, през ГКПП - Аерогара София, със същата
цел.
Трета жертва на трафикиране, извършено
от подсъдимите А. и М. била свид. М.Ц..
Тя се запознала през лятото на 2005 г. в гр. Стара Загора с свидетеля А. чрез подсъдимата
М., с която били приятелки от много години. Тримата излизали заедно, свидетеля А. ги разхождал с
колата си. В този период свид. Ц. била безработна и имала проблеми със съпруга
си, който упражнявал тормоз над нея. Това обстоятелство довело свид. Ц. до
решението да си намери работа, за да има финансова стабилност и възможност да
се раздели с мъжа си и да вземе децата при себе си. Тя знаела, че свидетеля А.
организирал извеждането на момичета зад граница за да проституират за него. Споделила
с подсъдимата М. и с А., че желае да си
намери работа, по възможност в чужбина,
след което свидетеля А. й предложил да я изпрати, заедно с подсъдимата М.,
да работят в една дискотека в гр. Анталия, Турция. Трябвало да работи като
компаньонка, като при желание от страна на клиент следвало да му предостави
сексуални услуги срещу заплащане. Свид. Ц. приела предложението и в края на 2005 г., заедно с подсъдимата
М., отпътувала с автобус за гр. Анталия,
Турция. Необходимите за пътуването средства били предоставени от свидетеля Маринов,
с уговорката да му бъдат върнати от заработеното срещу предоставените сексуални
услуги. По пътя за гр. Анталия, след преминаване на границата, свидетеля А. и подсъдимата
М. се скарали по телефона, и последната
решила да се върне в България. С нея се върнала и свид. Ц.. След завръщането свидетеля
А. и подсъдимата М. си уредили отношенията и скоро след това свидетеля А.
предложил на свид. Ц. ***, където да предлага сексуални услуги срещу заплащане.
свидетеля А. отново предоставил на свид. Ц. средства за пътуването и за
първоначалните разходи. По пътя за
Германия свид. Ц. била придружавана от лицата Красимир и Станимира от гр. Нова
Загора. Красимир бил сутеньор на Станимира и се познавал с свидетеля А.,
който изпратил свид. Ц. с тях, за да й
съдействат при настаняването и започването на работа. През време на пътуването
и на целия престой в Дюселдорф задграничният паспорт на свид. Ц., по указание
на свидетеля А., се държал от Красимир,
въпреки волята на свид. Ц.. Тримата се настанили в квартира на ул. „Альозеф
плац” №12. Свид. Ц. започнала да работи в
един бар в гр. Дюселдорф, като компаньонка, а при желание от страна на
клиент осъществявала сексуални услуги, като заплащането било 60 евро за половин
час и 120 евро за един час. Всяка вечер свид. Ц. получавала заработените от нея
пари на ръка, като част от тях оставала за бара. С друга част си покривала
разходите по престоя и изпращала пари за децата си в България. Половината от
заработените пари прибирал Красимир по предварителна уговорка с свидетеля А.,
след което му ги предавал. През целия престой на свид. Ц. ***, Германия, свидетеля А. по няколко пъти на ден се
обаждал по телефона за да контролира работата и спечелените от нея пари. В края
на януари 2006 г.свид. Ц. се прибрала
обратно в България. Известно време
работила в парници в Гърция, а след завръщането си започнала работа в
хлебозавода в гр. Стара Загора. Там в началото на 2007г. свид. Ц. била намерена
от А. и М.. Те й съобщили, че са решили да заминат за Полша и я поканили да
замине с тях и отново да предлага сексуални услуги срещу заплащане. Свид. Ц.
приела предложението и в края на месец януари 2007 г. тримата отпътували с
автомобил, управляван от мъж, познат на свидетеля А.. Разходите по пътуването
отново били поети от свидетеля. През
българо-румънската граница тримата преминали като пешеходци. Автомобилът ги чакал в
Румъния, откъдето продължили за Полша. Пристигнали в гр. Варшава, Полша,
настанили се в един хотел, а свидетеля А. започнал да търси терен, където подсъдимата
М. и свид. Ц. да предлагат секуални услуги срещу заплащане. Свид. Ц. започнала
работа на междуградски път, близо до гр.
Честохова, Полша. Тарифите за предлаганите услуги били 50 злоти за орален секс, 60 злоти за
стандартен секс и 120 злоти за специални
изпълнения. В продължение на седем месеца
свид. Ц. работила по 10-12 часа на ден, като няколко пъти през деня свидетеля А. я
контролирал по телефона къде е, колко
пари е изкарала и има ли клиенти. В края
на деня свидетеля А. идвал да я прибере с кола,
като вземал заработените от нея пари. В края на м. август свид. Ц. се
прибрала в България заедно с подсъдимата М..
След като се върнала в България свид. Ц. решила окончателно да спре да
се занимава с предлагане на сексуални услуги, заявила решението си на подсъдимите, след
което преустановила и контактите си с тях.
По смисъла на разпоредбата на чл. 159а,
"трафик на хора" представлява "набирането, транспортирането,
укриването или приемането на отделни лица или групи от хора, с цел да бъдат
използвани за развратни действия, за принудителен труд, за отнемане на телесни
органи или за да бъдат държани в принудително подчинение, независимо от
съгласието им". По смисъла на тази разпоредба от НК, за да е осъществен трафик, е достатъчно
да е осъществена някоя от формите на изпълнителното деяние (набиране,
транспортиране, укриване или приемане), със съответната специфична цел за
експлоатация. Всяко лице, осъществило някоя от формите по чл. 159а ал. 1 НК, с
целта, посочена там, извършва престъпление трафик, независимо че това е станало
със съгласието на лицето - жертва. Именно поради това, трафикът на хора е
формално престъпление - същото е налице, когато е осъществена някоя от формите
на изпълнителното деяние със съответната цел, независимо дали тази цел е била
реализирана. Съгласието на жертвите във
всички случаи е ирелевантно по отношение на извършеното деяние.
От установената в хода на досъдебното
производство фактическа обстановка и от обективираните действия на свидетеля А.
и подс.М. следва извода, че към момента на посочените деяния, същите са
действали с пряк умисъл и със специална цел – лично облагодетелстване. Жертвите
са използвани за развратни действия, срещу заплащане. свидетеля А. вземал
получените срещу предоставяните от свидетелките сексуални услуги суми. Двамата са съзнавали общественоопасния
характер на деянията, предвиждали са общественоопасните последиците и пряко са
искали настъпването им. Обект на
престъплението по чл. 159а НК са обществените отношения, свързани с основните
права на гражданите, с личността на човека, засегнати са и обществените
отношения, свързани с честта и достойнството на хората и с половата им
неприкосновеност.
Горната фактическа обстановка се
възприе за безспорно установена от свидетелски показания /т.І л.80-132; справка
на ОД на МВР отдел „ООРП” изх. №31787/10.09. 2008г. със снимков материал /т.І
л.160-162/; справки за издадени задгранични паспорти и извършени задгранични
пътувания /т.І л.164- 290; т.ІІ л.5-81/; справка от КАТ Стара Загора за
регистр. МПС, собственост на Мартин Иванов А. /баща на обвиняемия/ /т.ІІ
л.86-88/; справка за идентичност на имената №92-00-499 на Община Стара Загора
/т.ІІ л.98-99/; материали за обявяване за ОДИ на подсъдимата Н.Г.М. и принудителното
й довеждане /т.ІІІ л.48-51/; характеристични справки за подсъдимите; /т.ІІІ
л.106-110/; справки съдимост /т.ІІІ
л.111-114/, декларации СИС /т.ІІІ л. 118/
и други по описа на досъдебното производство.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
Предвид
гореизложеното, съдът счита за безспорно установено, че подсъдимата Н.М. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на чл. 159а, ал.1, предл.4, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, тъй като през периода септември 2007 г. - октомври 2007 г. в гр. Катовице-
Република Полша, в съучастие, като съизвършител с И.М.А., ЕГН **********,
приела отделно лице - Е.И.И., ЕГН **********, с цел да бъде използвана за
развратни действия независимо от съгласието й.
Съдът счита за безспорно установено, че
подсъдимата Н.М. е осъществила от обективна и субективна страна състава на чл. 159б, ал.2, вр. ал.1, предл.1, 2, 4 и 5, вр.
чл.159а, ал.2, т.6, предл.1, вр. ал.1, хип. 1, алт.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
ал.1от НК , тъй като през периода началото на 2007 г. - октомври 2007 г. в гр. Стара Загора-
Република България и гр. Катовице- Република Полша, в съучастие, като
съизвършител с И.М.А., ЕГН **********, набрала, транспортирала и приела отделно
лице - Е.И.Д., ЕГН **********, с цел да бъде използвана за развратни действия
независимо от съгласието й, като деянията са извършени чрез обещаване на
облаги, и Е.И.Д., ЕГН ********** е преведена през границите на страната, през
ГКПП - Аерогара София със същата цел.
Предвид
гореизложеното, съдът счита за безспорно установено, че подсъдимата Н.М. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на чл. 159б, ал.2, вр. ал.1, предл.1, 2, 4 и 5, вр.
чл.159а, ал.2, т.6, предл.1, вр. ал.1, хип. 1, алт.1, вр. чл.26, ал.1, вр.
чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, тъй като през периода края на 2005г. - август
2007г. в гр. Стара Загора- Република България, гр. Анталия- Република Турция,
гр. Дюселдорф- ФР Германия, гр. Честохова- Република Полша, в съучастие, като
съизвършител с И.М.А., ЕГН **********, при условията на продължавано
престъпление, набирала, транспортирала и приемала отделно лице - М.А.Ц., ЕГН **********, с цел да бъде
използвана за развратни действия независимо от съгласието й, като деянията са
извършени чрез обещаване на облаги, и М.А.Ц., ЕГН **********, е превеждана през
границите на страната, през ГКПП - Кап. Андреево шосе, ГКПП - Калотина шосе,
ГКПП - Русе Дунав мост, със същата цел.
Видно от
приложеното по делото свидетелство за съдимост, подсъдимата М. е неосъждана
/реабилитирана/.
От субективна
страна деянията са извършени виновно - под формата на пряк умисъл.
ПО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При
определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с двата принципа в
наказателно-правната ни система-ПРИНЦИПА НА ЗАКОНОУСТАНОВЕНОСТ и ПРИНЦИПА НА
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ на наказанието.
Съгласно
първият принцип в специалния текст на НК, към датата на извършване на
престъпните деяния, се предвижда наказание лишаване от свобода от пет да десет години
и глоба до 15 000 лева.
Съгласно
втория принцип, съдът обсъди обществената опасност на деянието, личността на
подсъдимия, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства
по смисъла на чл. 54 от НК.
Съдът отчете като изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство, това, че подсъдимата М. също е била жертва на
трафик от страна на свидетеля А. и е била предоставяна за развратни действия. Съдът
прие, че извършването на престъпните деяния в голяма степен е било обусловено
от зависимото емоционално и фактическо положение, в което същата се е
намирала спрямо него.
Отегчаващи
такива – не са налице.
Ето
защо, съдът прие , че и най-лекото наказание, предвидено в специалния текст на
закона се явава несъразмерно тежко, поради което определи наказания за всяко
едно от деянията при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
За
престъплението
по чл. 159а, ал.1, предл.4, вр. чл.20,
ал.2, вр. ал.1, НК , извършено спрямо пострадалата Е.И., съдът определи наказание ”ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДИНАДЕСЕТ
МЕСЕЦА, както и на ГЛОБА
в размер на 2000 / две хиляди/
лева.
За
деянието по чл. 159б, ал.2, вр.
ал.1, предл.1, 2, 4 и 5, вр. чл.159а, ал.2, т.6, предл.1, вр. ал.1, хип. 1,
алт.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, НК , спрямо Е.Д., съдът наложи наказание ”ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА И
ОСЕМ МЕСЕЦА, както и на ГЛОБА
в размер на 3 000 /три хиляди/
лева.
За престъплението по чл. 159б, ал.2,
вр. ал.1, предл.1, 2, 4 и 5, вр. чл.159а, ал.2, т.6, предл.1, вр. ал.1, хип. 1,
алт.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, осъществено спрямо М.Ц.,
съдът определи наказание ”ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ
МЕСЕЦА, както и на ГЛОБА
в размер на 3 000 /три хиляди/
лева.
На
основание чл..23 ал.1 от НК следва да кумулира така определените по-горе наказания лишаване от свобода, като определи
ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ, най-тежкото от тях - “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА
ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА, което да се
изтърпи при първоначален “ОБЩ” режим на изтърпяване, затворническо общежитие
открит тип.
На
основание чл.23 ал.1 от НК следва да кумулира така определените по-горе наказания глоба, като определи ЕДНО ОБЩО
НАКАЗАНИЕ, най-тежкото от тях- ГЛОБА в
размер на 3 000 /три хиляди/ лева.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причини за извършване на престъпното деяние е ниското правно съзнание на
подсъдимата М. и стремежът й да се облагодетелства по неправомерен начин.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: