№ 5586
гр. София, 29.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана К. Ангелова
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20231110132511 по описа за 2023 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Л. Д. Д., ЕГН **********,
гр. И, против „Агенция за публичните предприятия и контрол“, ЕИК *********,
представлявана от изпълнителния директор .............., със седалище и адрес на управление -
гр. София- 1000, ул. “Врабча“ № 23.
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127
ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
Твърди се, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 34 560 лв.- главница,
21 315. 44 лв. - законна лихва върху главницата , както и 13 909. 50лв. – главница, 8 578. 84
лв. Твърди, че за въпросните суми е образувано изпълнително дело № 20103330400033 по
описа на Съдебно-изпълнителна служба – при Районен съд – Разград, а в последствие
изпълнително дело № 20157620400634 по описа на ЧСИ , рег. № 762, с район на действие
ОС-Разград.
Посочва се, че към момента на подаването на исковата молба са извършени множество
изпълнителни действия, но след последната публична продан на 04.10.2014 г. по първото
изпълнително дело, такава е била проведена чак в периода 25.05.2018 г. – 25.06.2018 г. по
новообразуваното изпълнително дело. Твърди, че не дължи претендираните от АГЕНЦИЯ
ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ И КОНТРОЛ, ЕИК ********* суми, тъй като същите са
погасени по давност.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено,
че Л. Д. Д., ЕГН **********, гр. И, на основание чл. 110 от ЗЗД, поради настъпила пет
годишна давност не дължи на АГЕНЦИЯ ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ И КОНТРОЛ,
1
ЕИК *********, представлявана от изпълнителния директор ......, гр. София- 1000, ул.
“Врабча“ № 23, следните суми по изпълнителен лист издаден на 21.03.2008 г. от Окръжен
съд – Разград на основание съдебно решение по гр. д. № 415 от 2004 г. по описа на ОС –
Разград сумата от 34 560 лв. главница със законна лихва за периода от 19.10.2004 г. до
окончателното изплащане на главницата, до датата на завеждане на исковата молба – 55 875.
44 лв., както и главница в размер на 13 909,50 лв. със законна лихва за периода от 19.10.2004
г. до окончателното изплащане на главницата, до датата на завеждане на исковата молба – 22
488.34 лв. по изпълнително дело № 20157620400634 по описа на ЧСИ Деян Драганов, рег. №
762, с район на действие ОС – Разград.
Прави се искане за присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, ответникът
оспорва иска като неоснователен и недоказан. Ответникът счита, че горните твърдения на
ищеца са неоснователни поради следните съображения:
Ищецът неправилно приема, че погасителната давност на вземането в размер на 13
909,50 лв. на Агенцията, обективирано в изпълнителен лист от 21.03.2008 г. на ОС- Разград
е изтекла, тъй като според същия давността не е прекъсвана от влизане в законна сила на
Решение № 28/ 19.02.2007 г. по т.д. № 451/ 2006 г. по описа на Апелативен съд- Варна на
28.12.2007 г.
Въз основа на изпълнителен лист от 21.03.2008 г. на ОС- Р.по молба с изх.№ 11- 00770/
26.03.2010 г. на АПСК /понастоящем АППК/ на 13.04.2010 г. е било образувано и. д. № 33/
2010 г. на СИС при PC- Исперих, а впоследствие по молба с изх.№ 92-00-10- 506/ 21.08.2015
г. на АППК, делото е препратено на ЧСИ Деян Петков Драганов, рег.№ 762 на КЧСИ и е
образувано и.д. № 634/ 2015 г.
Твърденията на длъжника, че по и.д. № 33/ 2010 г. по описа на СИС при PC- Разград
след нестанала публична продан на 04.10.2014 г. е насрочена нова продан в периода от
25.05.2018 г.—25.06.2018 г. т.е. след изтичане на 2 г. срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК са
неоснователни и недоказани.
След образуването на и. д. № 33/ 2010 г. на СИС при PC- Исперих са били насрочвани
многократно публични продани на недвижимите имоти, предмет на принудително
изпълнение. Поредна публична продан по делото е насрочена в периода от 04.08.2014 г. –
04.09.2014 г., като на 24.08.2015 г. е получено уведомление в АППК от ДСИ при РС-
Исперих, че не са постъпили наддавателни предложения във връзка с публичната продан.
Впоследствие с молба с изх. № 92-00-10-506/ 21.08.2015 г. делото е препратено на ЧСИ Деян
Петков Драганов, рег.№ 762 на КЧСИ и е образувано и.д. № 634/ 2015 г.
С последваща молба от 28.10.2015 г. на АППК е поискано принудително изпълнение
върху ипотекираните имоти в полза на АППК, като впоследствие по изпълнителното дело са
били насрочвани многократно публични продани.
Публичната продан, насрочена за периода от 29.07.2022 г. до 29.08.2022 г., е
реализирана и с постановление за възлагане от 05.09.2022 г. на недвижим имот по и.д. №
2
634/ 2015 г., издадено от ЧСИ Деян Драганов, рег.№ 762, имота е възложен на купувача
„АГРО- МУС“ ЕООД с ЕИК *********.
С протокол за разпределение от 24.11.2022 г. на взискателя АППК е разпределена
сумата от 62 387,45 лв. На 08.02.2023 г. по сметката на АППК е постъпила горепосочената
сума, като купувача остава да дължи парични суми по горепосоченото изпълнително дело.
По изпълнително дело № 634/ 2015 г. по описа на ЧСИ Деян Драганов не е имало
период на повече от 2 г., през който не са били поискани от взискателя АППК изпълнителни
действия, като давността е била прекъсвана многократно с насрочване на публични продани
на недвижимите имоти, предмет на принудително изпълнение.
Твърденията на длъжника, че в периода от 30.10.2015 г. – 30.10.2017 г. не са
предприемани изпълнителни действия по делото, както и че на 30.10.2020 г. вземането е
погасено поради изтичане на 5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД са неоснователни и
недоказани.
Твърди се, че в случая последното валидно изпълнително действие е насрочване и
извършване на публична продан на недвижим имот по и.д. № 634/ 2015г. в периода от
29.07.2022 г.- 29.08.2022 г. Вследствие на реализирането на публичната продан е продаден
недвижимия имот и с постановление за възлагане от 05.09.2022 г. по и.д. № 634/ 2015 г.
имота е възложен на купувача „АГРО- МУС“ ЕООД с ЕИК *********.
С протокол за разпределение от 24.11.2022 г. на взискателя АППК е разпределена
сумата от 62 387,45 лв. На 08.02.2023 г. по сметката на АППК е постъпила горепосочената
сума, като купувача остава да дължи парични суми по изпълнителното дело.
Ответникът твърди, че от момента на образуването на и.д.№ 634/ 2015 г. по описа на
ЧСИ Деян Драганов до настоящия момент давността е била прекъсвана многократно е
предприемането на изпълнителни действия, а именно насрочване на публична продан на
имотите, предмет на принудително изпълнение.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на чийто
анализ и по смисъла на чл.12 от ГПК, съдът е мотивиран да стори следните фактически
констатации:
Между страните не се спори, а и на съда му е служебно известно, че между тях е
постановено съдебно решение по гр. д. № 415 от 2004 г. по описа на ОС – Разград, въз
основа на което е издаден изпълнителен лист на 21.03.2008 г. от Окръжен съд – Раздград за
сумата от 34 560 лв. главница със законна лихва за периода от 19.10.2004 г. до окончателното
изплащане на главницата, до датата на завеждане на исковата молба – 55 875. 44 лв., както и
главница в размер на 13 909,50 лв. със законна лихва за периода от 19.10.2004 г. до
окончателното изплащане на главницата, до датата на завеждане на исковата молба – 22
488.34 лв. по изпълнително дело № 20157620400634 по описа на ЧСИ Деян Драганов, рег. №
762, с район на действие ОС – Разград.
Между страните също не се спори, че по първото изпълнително действие се е провела
публична продан на 04.10.2014 г. Основното спорно обстоятелство е, че ищецът твърди, че в
3
периода 04.10.2014 г. – 25.05.2018 г. не са предприемани изпълнителни действия, като
според ищеца следващата публична продан е била проведена в периода 25.05.2018 г. –
25.06.2018 г. по новообразуваното изпълнително дело. Ищецът твърди, че в този период е
изтекла погасителната давност за претендираните вземания.
По делото е представено веществено доказателство – CD диск, на който е налично
изпълнителното дело, предмет и на настоящото производство.
Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е
мотивиран да стори следните правни изводи:
В настоящето производство е заявен отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл.439, ал.1 от ГПК, с който длъжникът оспорва с иск изпълнението, като
основава твърденията си на факти настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание позовавайки се на изтекла в
негова полза погасителна давност.
По отрицателния установителен иск ищецът следва да установи твърденията си
относно размера на оспореното вземане по изпълнителното производство, съществуването
на изпълнително производство.
Ответникът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно
доказване, че заявената давност е била прекъсвана или спирана, така както описва в
отговора на исковата молба.
Във връзка с изложените твърдения и възражения, спорно по делото се явява
обстоятелството дали вземането е погасено по давност.
Погасителната давност е институт, уреден в полза на длъжника, като след изтичането
на определен от закона период от време, в койтo кредиторът бездейства, той губи
възможността да се удовлетвори по пътя на принудителното изпълнение. Поначало
давността е уредена в полза на длъжника и започва да тече от момента, в който
задължението стане изискуемо. Течението нa давността обаче се прекъсва с предприемане на
действие, с проява на активност от страна на кредитора.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД вземането, установено с влязло в сила съдебно решение, се
погасява с 5-годишна давност. Според чл. 117, ал. 1 ЗЗД срокът тече от подаването на
исковата молба, но съгласно чл. 115, б. "з" ЗЗД се спира, докато трае съдебният процес, т. е.
срокът започва да тече от датата на влизане на съдебното решение в сила.
Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на изпълнително
действие. Давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (насочване на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, насрочването и извършването на публична продан и т. н.). Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело и изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение. С оглед възприетото в т. 10, Тълкувателно
4
решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, по отношение на
изпълнителните дела, образувани след 26.06.2015 г., давността за вземанията по време на
изпълнителния процес не е спряла да тече.
Според задължителното тълкуване, дадено в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.
дело № 2/13 г. на ОСГТК на ВКС, искането на взискателя за предприемане на валидно
изпълнително действие прекъсва давността, доколкото течението на давностния срок е
изцяло обусловено от бездействие на кредитора. Според приетото от ОСГТК нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие.
С Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС изрично
ППВС № 3/1980 г. е обявено за загубило сила, следователно до този момент то не е било
мълчаливо отменено и даденото с него тълкуване е било задължително. Това следва и от
обстоятелството, че разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, която е предмет на тълкуване
с ППВС № 3/1980 г., не е изменяна от момента на влизане в сила на ЗЗД. При непроменена
правна уредба, която е била подложена на задължително тълкуване, нито от органите по чл.
130, ал. 2 ЗСВ, нито от останалите правни субекти, които са адресат на тази норма, може да
се изисква друго, освен да се съобразят с това тълкуване до обявяване на постановлението за
загубило сила.
Нещо повече, с Определение № 3591/20.11.2023 г. по гр.дело № 1672/2023 г., III г.о. на
ВКС, съдебният състав приема, че всяко искане на взискателя, както и всяко предприемане
от съдебния изпълнител на изпълнително действие прекъсват давността, дори когато
изпълнителното действие е неуспешно проведено не по вина на взискателя, като напр. при
липса на банкова сметка (вземане) на длъжника в (към) съответната банка, на която е
връчено запорното съобщение. Ето защо се налага извод, че не само предприемането, но и
поискването за извършване на изпълнително действие от страна на взискателя води до
прекъсване на погасителната давност.
В процесния случай спорното обстоятелство касае давността, която последно, според
ищеца, е била прекъсната на 30.10.2015 г., като ищецът твърди, че не са били предприемани
изпълнителни действия до 30.10.2017 г., когато според ищеца изпълнителното дело се е
перимирало, а на 30.10.2020 г. вземането се е погасило по давност.
По делото обаче се установи, че относно процесните вземания е била публична продан
в периода 25.05.2018 г. – 25.06.2018 г. по новообразуваното изпълнително дело. Във връзка с
цитираното по-горе тълкувателно дело, се установи, че погасителната давност прекъсва дори
и когато изпълнителните действия са били извършени, след настъпването на перемпцията.
Поради горното съдът счита, че за периода 30.10.2015 г. – 25.05.2018 г. не е изтекла
петгодишната погасителна власт.
По разноските:
Доколкото искът следва да бъде отхвърлен, разноските следва да бъдат присъдени на
ответника. Ответникът е представил доказателства за извършени разноски в размер на 10,00
5
лева за издадени съдебни удостоверения. На ответника следва да се присъдят и разноски в
размер на 200,00 лева и на основание на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната помощ за
юрисконсултско възнаграждение.
Поради горното и на основание чл.439, ал.1 от ГПК, и на основание чл.78, ал.1 и ал.3
от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Л. Д. Д., ЕГН **********, гр. И иск
против „АГЕНЦИЯ ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ И КОНТРОЛ“, ЕИК *********,
представлявана от изпълнителния директор ......, гр. София- 1000, ул. “Врабча“ № 23, с който
се иск да се постанови решение, с което да се признае за установено, че Л. Д. Д., ЕГН
**********, гр. И, на основание чл. 110 от ЗЗД, поради настъпила пет годишна давност не
дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ И КОНТРОЛ“, ЕИК *********,
представлявана от изпълнителния директор ......, гр. София- 1000, ул. “Врабча“ № 23,
следните суми по изпълнителен лист издаден на 21.03.2008 г. от Окръжен съд – Разград на
основание съдебно решение по гр. д. № 415 от 2004 г. по описа на ОС – Разград - сумата от
34 560 лв., главница със законна лихва за периода от 19.10.2004 г. до окончателното
изплащане на главницата, до датата на завеждане на исковата молба – 55 875. 44 лв., както и
главница в размер на 13 909,50 лв., ведно със законна лихва за периода от 19.10.2004 г. до
окончателното изплащане на главницата, до датата на завеждане на исковата молба – 22
488.34 лв., по изпълнително дело № 20157620400634 по описа на ЧСИ Деян Драганов, рег.
№ 762, с район на действие ОС – Разград.
ОСЪЖДА Л. Д. Д., ЕГН **********, гр. И да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА
ПУБЛИЧНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ И КОНТРОЛ“, ЕИК *********, представлявана от
изпълнителния директор ......, гр. София- 1000, ул. “Врабча“ № 23, сумата в размер на 200
лева юрисконсултско възнаграждение и 10,00 лева за разноски за издадени съдебни
удостоверения, сторени разноски по гр.дело № 32511/2023 година по описа на Софийски
районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6