№ 2973
гр. София, 10.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно частно
гражданско дело № 20211000502855 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., заедно упражняващи
правомощията на синдик на "Корпоративна търговска банка" АД (н) против определение №
263461 от 24.06.2021 г., постановено по т. д. № 1153/2020 г. на Софийски градски съд, VІ
т.о., 9 състав, с което е върната искова молба с вх. № 57674/22.06.2020 г. и е прекратено като
недопустимо производството по предявения от жалбоподателите срещу "Петрол - север"
ЕООД - гр. Ловеч иск с правно основание чл. 60а, ал. 1 ЗБН за връщане в масата на
несъстоятелността на банката на четири броя петролни бази, подробно описани в исковата
молба, като получено от ответника имущество с произход от банката, поради това, че
насрещната престация е на значително по-ниска стойност от полученото.
В частната жалба се твърди, че обявяването на противоконституционността на
разпоредбата на чл. 60а от ЗБН няма за последица недопустимост на производството,
образувано по предявения с такава квалификация иск, а е относимо към неговата
основателност, поради което не е налице липса на абсолютна положителна процесуална
предпоставка, нито наличие на отрицателна такава за съществуването или надлежното
упражняване на правото на иск. Изложено е, че е налице правен интерес от предявяване на
иска, насочен към попълване масата на несъстоятелността, той е предявен от надлежно
легитимирани лица синдиците на несъстоятелната банка, овластени от нормата на чл. 62, aл.
1 от ЗБН, във връзка с чл. 60, ал. 3 от същия закон, в определения от чл. 62, ал. 1 от ЗБН
срок, и спорът е подведомствен на съдилищата. Поддържа се, че след като правото на иск
съществува и е надлежно упражнено към датата на предявяване на иска, съдът следва да се
произнесе по съществото на спора и да го разреши със сила на пресъдено нещо. Наведен е и
довод, че основанието на иска не е разпоредбата на закона, която урежда неговия
фактически състав, а правопораждащите факти, изложени в исковата молба, поради което
отговорът на въпроса дали ищецът е носител на правото да иска връщане на имуществото,
във връзка с обявената противоконституционност на чл. 60а от ЗБН, е такъв по съществото
на спора, а не по допустимостта на иска. Формулирано е искане за отмяна на обжалваното
определение и за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
Частната жалба е допустима, като подадена в процесуалнопреклузивния срок по чл.
275, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт, обжалваем по реда на частното
1
производство, от надлежно легитимирани лица, съвместно осъществяващи функцията на
синдик на банката, с правен интерес от неговото обжалване.
Производството по делото е образувано по предявен от синдиците на "Корпоративна
търговска банка" АД (н), срещу срещу "Петрол - север" ЕООД - гр. Ловеч, осъдителен иск с
правно основание чл. 60а, ал. 1 ЗБН за връщане в масата на несъстоятелността на банката на
четири броя петролни бази, подробно описани в исковата молба, като получено от ответника
имущество с произход от банката, поради това, че насрещната престация е на значително
по-ниска стойност от полученото.
За да върне исковата молба по реда на чл. 130 от ГПК и да прекрати производството
по така предявения иск, първоинстанционният съд е приел, че с решение № 8 от 27.05.2021
г. на Конституционния съд, обнародвано в Държавен вестник, бр. 48 от 08.06.2021 г.
нормата на чл. 60а, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност е обявена за
противоконституционна, което обуславя недопустимост на предявения иск. С позоваване на
решение № 3 от 28.04.2020 г. на КС, постановено по к. д. № 5/2019 г. в обжалваното
определение са изложени съображения, че противоконституционният закон не се прилага,
вкл. и за заварените от него неприключили производства, поради което правната норма, на
която се позовава ищецът, вече не съществува в правния мир.
Определението е правилно.
В тълкувателно решение № 3/28.04.2020 г. по конст. д. № 5/2019 г. на
Конституционния съд е прието, че по принцип решението на КС, обявяващо за
противоконституционен закон, действа занапред (ex nunc), а правният му ефект се изразява в
неприлагане на закона от деня на влизане на решението в сила, от който момент насетне той
престава да действа и да регулира обществените отношения, предмет на неговата уредба (чл.
151, ал. 2, изр. трето от КРБ). Посочено е обаче, че абсолютното действие занапред на
решението за невалидност на закона, предмет на контрол за конституционност, е
несъвместимо с върховенството на Конституцията, което конституционното правосъдие
гарантира, както и че конституционният законодател имплицитно допуска изключения от
правилото на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията, за които решението на
Конституционния съд има обратно действие (ex tunc), а именно спрямо заварени
правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, както и при
правоотношенията, които не са приключени по времето, когато влиза в сила обезсилващото
решение на КС. Въздействието на противоконституционния закон спрямо тях се
преустановява изцяло, а регулативната му способност се отнема спрямо всеки един от
елементите на правоотношението, вкл. и спрямо неговия правопораждащ юридически факт,
т.е. действието на РКС е обратно. От разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от КРБ се извлича и
обратното действие на решенията на Конституционния съд спрямо правоотношенията,
предмет на висящи съдебни производства, независимо дали те са приключени или
неприключени.
С решение № 8 от 27.05.2021 г. е обявена за противоконституционна нормата на чл.
60а, ал. 1 от ЗБН, която предвижда, че синдикът, временният синдик или фондът могат да
предявяват искове пред съда по несъстоятелността за връщане в масата на
несъстоятелността на получено имущество с произход от банката срещу всяко трето лице
при наличието на три алтернативно предвидени предпоставки: когато третото лице не е
изпълнило насрещна престация или тя е на значително по-ниска стойност от полученото (т.
1), или когато полученото от него е под формата на парична и/или непарична вноска в
капитала му (т. 2). При тези данни настоящият състав намира за неоснователен доводът на
жалбоподателите, че противоконституционността на разпоредбата обуславя
неоснователност, а не недопустимост на предявения въз основа на нея иск. Нормата на чл.
60а, ал. 1 от ЗБН регламентира специален осъдителен иск за попълване масата на
несъстоятелността, предявим направо срещу третото лице - приобретател на имуществото с
произход от банката, с което тя не се намира в никакви правоотношения, който по същество
се основава на имплицитно постулирана от законодателя относителна недействителност по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на сделката, сключена при условията на
2
някоя от уредените в законовата норма хипотези, без да е необходимо обявяването ù с
отделен конститутивен иск. Във всички хипотези неизпълнението на уговореното насрещно
задължение, стойностната нееквивалентност на насрещната престация и естеството на
отчуждителната сделка - парична и/или непарична вноска в капитала на дружеството -
приобретател са елементи от фактическите състави на притезателното право, упражнимо с
уредения в нормата специален осъдителен иск, които извън тях не са от естество
самостоятелно да обосноват възникването на същото право пряко срещу получателя на
имуществото, с който банката не се намира в никакви правоотношения. Затова с обявяване
противоконституционността на нормата на чл. 60а, ал. 1 от ЗБН искът се явява недопустим,
което обуславя приложението на уредения в чл. 130 от ГПК процесуален способ за
десезиране на съда с произнасяне по него.
На следващо място, извън изложените в обжалваното определение съображения,
настоящият въззивен състав съобрази, че дори да се приеме тезата на частните
жалбоподатели, че по въпроса за съществуване на материалното право, предмет на иска,
включително и с оглед обявяваната след предявяването му противоконституционност на чл.
60а, ал. 1 от ЗБН съдът следва да се произнесе с решение, налице е пречка за разглеждане на
иска по същество, поради процесуалната преклузия, настъпила с пропускането на
двугодишния срок по чл. 62, ал. 1 от ЗБН в редакцията му от ДВ, бр. 22 от 24.03.2015 г.,
считано от датата на решение № 664 от 22.04.2015 г. по т. д. н. № 7549/2014 г. на Софийския
градски съд за откриване на производството по несъстоятелност на "КТБ" АД (н), който е
изтекъл на 22.04.2017 г. Предвид обявената с РКС № 8 от 2021 г. противоконституционност
на § 7 от ПЗР на ЗИДЗБН, който предвижда ретроактивно действие за закона и за откритите
до датата на влизането му в сила производства по несъстоятелност, новелата на чл. 62, ал. 1,
приета в § 3, в която е установен 5-годишен срок за предявяване на исковете за попълване
масата на несъстоятелността е неприложима за производствата, открити преди влизането му
в сила. Действително, в отклонение от тълкувателното разрешение, възприето в решение №
22/1995 г. по конституционно дело № 25/1995 г., в решение № 8/21 г. е прието, че решението
на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон се обявява за
противоконституционен, няма възстановително действие по отношение на предходната
редакция на противоконституционната норма. Това тълкувателно разрешение обаче не е от
естество да обоснове отпадане на сроковете за предявяване на искове за попълване масата на
несъстоятелността - както на двугодишния в редакцията му от ДВ, бр. 22 от 24.03.2015 г.,
така и на петгодишния такъв в редакцията от ДВ, бр. 22 от 2018 г., а оттам - че тези искове
могат да бъдат предявявани безсрочно. Това е така, защото за противоконституционна е
обявена не нормата на § 3, в която е предвиден по-дълъг 5-годишен срок за предявяване на
исковете, в сравнение с предходната редакция на чл. 62, ал. 1 от ЗБН, а разпоредбата на § 7
от преходните и заключителни разпоредби на ЗИДЗБН, в която е предвидено обратно
действие на закона, вкл. и в частта относно пролонгиращата норма по отношение на
производства по несъстоятелност, открити преди влизането му в сила.
Към датата на предявяване на иска - 22.06.2020 г. двугодишният срок по чл. 62, ал. 1
ЗБН в първоначалната му редакция от изм. и доп. ДВ. бр. 33 от 26.04.2016 г. вече е изтекъл,
което е самостоятелно основание, обуславящо недопустимостта на иска, която прегражда
възможността съдът да се произнесе по съществото на спора.
По горните съображения, обжалваното определение с което исковата молба е върната, а
производството по делото - прекратено поради недопустимост на предявения иск, следва да
бъде потвърдено.
Настоящият състав счита, че е задължен, и без да е сезиран с искане, служебно да
постанови принудителното събиране на разноски, каквато е и държавната такса за пред
първата инстанция, ако страна остане задължена за разноски съобразно чл. 77 от ГПК.
Ищецът по делото - А. Н. Д. и К. Х. М., заедно упражняващи правомощията на синдик на
"Корпоративна търговска банка" АД (н), следва да заплати по сметка на СГС държавна такса
по прекратеното производство в размер на 1 180 230,44 лв., дължима от масата на
несъстоятелността, както и 15 лв. държавна такса в полза на САС, за настоящото
3
производство.
Разпоредбата на чл. 60а, ал. 2 ЗБН, въвежда изключение от общите правила относно
момента на заплащане на ДТ по съдебните производства - то не изключва изобщо
дължимостта на ДТ по иск с посоченото правно основание, а въвежда изключение само
относно момента на внасянето й от лицата по чл. 62, ал. 1 ЗБН - същият е отложен до
приключване на производството по делото с влязъл в сила съдебен акт. Ясно е указанието в
текста й обаче, че държавната такса се дължи, вкл. и кой е задължен за плащането й.
Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 263461 от 24.06.2021 г., постановено по т.д. № 1153 по
описа за 2020 г. на Софийски градски съд, VI-9 състав.
ОСЪЖДА "Кооперативна търговска банка" АД /н/, ЕИК *********, представлявана
от синдиците А. Н. Д. и К. Х. М., да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна
такса по производството по т. д. № 1153/2020 г. в размер на 1 180 230,44 лв., която сума да
се събере от масата на несъстоятелността.
ОСЪЖДА "Кооперативна търговска банка" АД /н/, ЕИК *********, представлявана
от синдиците А. Н. Д. и К. Х. М. да заплати по сметка на Апелатвен съд – София държавна
такса за настоящото производство в размер на 15 лв., която сума да се събере от масата на
несъстоятелността.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен
съд в едноседмичен срок от съобщаването му, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал.
1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4