Решение по дело №39/2021 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 2
Дата: 11 март 2021 г. (в сила от 11 март 2021 г.)
Съдия: Иван Атанасов Воденичаров
Дело: 20212001000039
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 5 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Бургас , 10.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на десети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел А. Ханджиев
Членове:Иван А. Воденичаров

Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Иван А. Воденичаров Въззивно частно
търговско дело № 20212001000039 по описа за 2021 година
Производство по чл. 25, ал. 4, изр. 2 ЗТР.
Образувано е по жалба на А. чрез юк И.Т против решение №
260023 от 28.01.2021 г. по тд № 15/2021 г. по описа на ОС-Бургас. Моли се за
отмяна на решението и потвърждаване на отказа.
С решението си съдът е отменил отказ № *** от 30.12.2020 г. на
длъжностното лице по регистрацията за заличаване на „ВВ.П.АК.Б“ ЕООД –
в ликвидация с ЕИК *** и указал на АП да извърши исканото вписване.
Жалбоподателят твърди че указанията не са били изпълнени.
Разпоредбите на закона не били спазени – чл. 270, ал.2 ТЗ, тъй като
ръководния орган на дружеството не се е произнесъл. Съдът неправилно
приел, че липса ръководен орган на собственика. От приложените към
заявлението доказателства не можело да се направи извод, че едноличния
собственик на капитала на дружеството е заличен от ТР, поради което същия
притежава правосубектност. На следващо място твърди, че е необходимо
представяне на редовен документ за актуалното състояние на собственика. В
случая собственика е чуждестранно лице, а представеното удостоверение не
отговаряло на изискванията. Приложения превод също не отговарял на
законовите изисквания - без нотариално заверен подпис на преводача.
1
Жалбата е депозирана в срока по закона от надлежна страна срещу
подлежащ на обжалване валиден съдебен акт и следва да се сложи за
разглеждане по същество.
Препис от жалбата е връчен на другата страна, която не е
депозирала отговор в срока по закона.
Съдът, след като се запозна с обжалваното решение, оплакванията
на жалбоподателя и след преценка на събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Със заявление от 21.12.2020 г. е поискано да бъде вписано
заличаването на търговското предприятие на „ВВ.П.АК.Б“ ЕООД – в
ликвидация. Установява се от приложени към заявлението документи, че
дружеството е прекратено на осн. чл. 157, ал.2 ТЗ, поради прекратяване на
едноличния собственик на капитала – В.П.“ , Идентификация ***
Чуждестранно юридическо лице, държава: Швеция. Това обстоятелство е
било удостоверено с преведено електронно удостоверение, установяващо
проведена процедура по несъстоятелност на собственика, приключила на
18.10.2018 г. без излишък и дружеството е прекратено. Представени са и :
краен ликвидационен баланс, пояснителен доклад към него декларации от
ликвидатора, годишен отчет на ликвидатора. По указание на органа е
представена декларация от ликвидатора на, съобразена с изискванията на чл.
273, ал.1 ТЗ и според която към 07.12.2020 г. всички задължения на
дружеството по повод процедурата по ликвидация са напълно уредени и няма
неизплатен остатък от имуществото.
За да отмени отказа съдът е приел, че електронното удостоверение
не следва да бъде придружено и с удостоверение по Конвенцията за
премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове
/апостил/, тъй като в случая няма публичен акт, а електронен документ ;
поради прекратяването на собственика, жалбоподателя няма ръководен орган
по чл. 147, ал.2 ТЗ, който да състави протокол за приемане баланса на
ликвидатора, поясненията към него и годишния му отчет, а представената
декларация по чл. 273, ал.1 ТЗ отговаря на изискванията на закона.
Настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна, а
решението за правилно постановено, поради което препраща към мотивите на
осн. чл.272 ГПК. В допълнение. По отношение указанието на органа за
2
нотариалната заверка на подписа на преводача, законът – чл. 18 ЗТРРЮЛНЦ
изисква наличието на "заверен превод на български език" без да уточнява кой
и по какъв начин извършва заверката. Приложението на чл. 7, ал.3 от Наредба
№ 1/14.02.2007 г. не се допуска, тъй като не е съобразена със закона и
въвежда изисквания извън неговата хипотеза. Законовото изискване е за
заверка на съдържанието на документа, каквато заверка в случая е налична от
заклетия преводач с посочване на потвърждението от МВнР на РБ.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260023 от 28.01.2021 г. по тд №
15/2021 г. по описа на ОС-Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3