Определение по дело №2303/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е образувано по жалба на „Д. ЛД“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя Д. А. О. и Д. А. О. от [населено място], [улица], против Заповед №ДК19-Б-3/17.11.2023г. на началника на РДНСК Бургас, с която, на основание чл.178, ал.5, чл.221, ал.4 от ЗУТ, вр. с чл.222, ал.1, т.6 и т.7 от ЗУТ, е забранен достъпа и ползването на неприетия по установения ред строеж: „Пътна връзка към градински център „Д. ЛД“, находящ се в [ПИ] и [ПИ] в землището на [населено място], община Айтос. Искането е съдът да отмени оспорената заповед поради несъответствие с материалния закон – чл.178, ал.1 и ал.2 от ЗУТ.

В жалбата се съдържа и особено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед до окончателното произнасяне на съда с влязъл в сила съдебен акт по основателността на жалбата, в подкрепа на което са приложени писмени доказателства.

С Определение №3140/07.12.2023г. /л.78-79/ съдът е оставил без разглеждане жалбата на „Д. ЛД“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя Д. А. О., против Заповед №ДК -19-Б-3/17.11.2023г. началника на РДНСК Бургас, с която, на основание чл.178, ал.5, чл.221, ал.4 от ЗУТ, вр. с чл.222, ал.1, т.6 и т.7 от ЗУТ, е забранен достъпа и ползването на неприетия по установения ред строеж: „Пътна връзка към градински център „Д. ЛД“, находящ се в [ПИ] и [ПИ] в землището на [населено място], община Айтос, и искането за спиране на предварителното й изпълнение, като е прекратил производството по административно дело №2303/2023г. по описа на Административен съд – гр.Бургас по отношение на „Д. ЛД“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя Д. А. О..

Със същото определение съдът е оставил без уважение искането на Д. А. О. от [населено място], [улица], за спиране на допуснатото по закона предварително изпълнение на Заповед № ДК-19-Б-3/17.11.2023г. на началника на РДНСК Бургас.

Определението е оспорено пред ВАС, като с Определение №1429/07.02.2024г., постановено по адм.дело №1287/2024г., ВАС е оставил в сила Определение №3140/07.12.2023 г., постановено по адм.дело №2303/2023г. по описа на Административен съд – Бургас.

В проведеното на 28.02.2024г. открито съдебно заседание адв.С. е направил ново искане за спиране на допуснатото по закона предварително изпълнение на Заповед № ДК-19-Б-3/17.11.2023г. на началника на РДНСК Бургас поради наличието на нови обстоятелства. С нарочна молба с вх.№2634/01.03.2024г. представя четлив вариант на Заповед №РД-11-207/22.02.2024г. на Агенция „Пътна инфраструктура“, протокол за приемане на временна организация и безопасност на движението и разрешение №РСПП-54/22.02.2024г. Сочи, че представените с молбата документи обосновават наличието на „нови обстоятелства“ по смисъла на чл.166, ал.2 от АПК.

По направеното искане за спиране на допуснатото по закона предварително изпълнение на Заповед № ДК-19-Б-3/17.11.2023г. на началника на РДНСК Бургас, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл.166, ал.2 от АПК, при всяко положение на делото до влизане в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл.60, ал.1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

След като се запозна с представените нови доказателства, съдът намира направеното искане за допустимо. Разгледано по същество, същото е неоснователно. Съображенията за това са следните:

Заповедта е издадена на основание чл.178, ал.5, чл.221, ал.4 от ЗУТ и чл.222, ал.1, т.6, т.7 от ЗУТ. Със специалната норма на чл.217, ал.1 от ЗУТ е предвидено, че жалбите и протестите не спират изпълнението на изчерпателно изброените в ал. 1, т. 1 до т. 12 от същата разпоредба актове, като настоящият акт следва да се преценява като такъв по в т. 3 - забрана за достъпа и ползването на строежа. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба съдът може да спре изпълнението на административните актове по ал. 1 с изключение на тези по т. 2. Настоящата заповед, с оглед на предмета й, не попада в изключенията от правилото, поради което съдът има правомощията да спре изпълнението й на основание чл.217, ал.2 от ЗУТ. Законът за устройство на територията не регламентира основанията, при които съдът може да спре изпълнението на административния акт, поради което по силата на препращащата норма на чл.213, ал.1 от ЗУТ е приложима нормата на чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Следователно, за да спре допуснатото по силата на закона изпълнение, съдът следва да установи, че то би могло причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като в тежест на жалбоподателя е да установи наличието на такива вреди.

За да бъде уважено това искане, в тежест на жалбоподателя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност.

От събраните по делото доказателства и конкретно от тези, представени от адв.С. с нарочна молба с вх.№ 2634/01.03.2024г. не се установява наличието на значителни или трудно поправими вреди за оспорващия, които ще настъпят в резултат от предварителното изпълнение на обжалвания административен акт.

Освен това, наложената с обжалваната заповед забрана за достъп и ползване на строежа отпада при отстраняване на причините, довели до налагането й и издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация, която е необходима предвид императивната норма на чл.178, ал.1 от ЗУТ. Както съдът вече посочи, лицата ползващи строежи неприети по надлежния ред, следва да предприемат необходимото, за да отстранят причините, а не чрез спиране изпълнението на административния акт и по време на процедурите по обжалването му, да могат да ползват негодни за това строежи.

По делото няма спор, че строеж „пътна връзка“ и до момента не е въведен в експлоатация. Видно от представените от адв.С. доказателства и конкретно писмо с изх.№ОА-1584-00-083/26.02.2024г. /л.92-94/, представено от адв.С. в съдебно заседание, действително РДНСК Бургас не е възразила да бъдат демонтирани ограничителните системи за пътища, монтирани на основание допуснато по силата на закона /чл.217, ал.1,т.3 от ЗУТ/ предварително изпълнение на оспорената заповед, с цел превеждане в изпълнение на заповед №РД-11-207/22.02.2024г. на председателя на управителния съвет на агенция „Пътна инфраструктура“, но само доколкото да бъдат демонтирани съоръженията на Областно пътно управление, но не и относно достъпа и ползването на неприетия по установения ред строеж. Искането за спиране на допуснатото по закона предварително изпълнение на Заповед № ДК-19-Б-3/17.11.2023г. на началника на РДНСК Бургас независимо от новите доказателства, съдът намира за неоснователно с оглед реалната опасност за пътното движение .

При констатираната липса на условия за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение на заповедта, искането на Д. О. следва да бъде оставено без уважение.

По изложените съображения и на основание чл.217, ал.2 от ЗУТ и чл.166, ал.2 и ал.4 от ЗУТ, Административен съд – Бургас, дванадесети състав

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. А. О. от [населено място], [улица], за спиране на допуснатото по закона предварително изпълнение на Заповед № ДК-19-Б-3/17.11.2023г. на началника на РДНСК Бургас.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред тричленен състав на Върховния административен съд на Република България в седмодневен срок от съобщаването на страните.