О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
05.01.2017 год., гр. Лом
ЛОМСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, V състав,
в закрито заседание на пети януари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА МИРОНОВА
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
1212/2016 год. по описа на ЛРС, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е преразпределено на настоящия съдебен състав с протокол от 04.01.2017 год.,
като се намира в съдебна фаза и следващото съдебно заседание е насрочено за
24.01.2017 год., 10,30 часа.
Предявни са съединени искове от: К.Ж.С., ЕГН **********,***, чрез адв.
Д.К.,***, срещу Н.Ж.К., ЕГН **********,***.
В исковата молба се излагат
твърдения, че страните са наследници на Съвета Каменова Ж.,***, поч. 01.04.1999
год., като по наследство от нея са останали два земеделски имота в землището на
с. Смирненски, обл. Монтана:
1. Нива от 8,46 дка, трета категория, м.
Калугера, имот № 119014 по картата на землището и
2. Зеленчукова култура от 0,332 дка, трета
категория, м. Барата, имот № 084075 по картата на землището.
Твърди се, че имотите са възстановени на общата наследодателка след смъртта
й, с Решения № 1С/05.05.2000 год. и № 1С/29.09.2000 год. и от тогава единствено
ищецът ги владее като свои, с намерение да стане собственик.
Това си намерение бил демонстрирал чрез сключването на арендни договори за имот
№ 119014 и получаването на рента за имота, като така е станал техен едноличен
собственик по наследство и давност.
През 2012 год. бил изготвил необходимите документи за да се снабди с
нотариален акт за собственост въз основа на обстоятелствена проверка, но не
успял да финализира намерението си.
За това се иска:
Да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по
отношение на ответницата, че ищецът е станал собственик по наследство и давност
на горепосочените имоти, като НЕ БЪДЕ допусната делба по отношение на тези
имоти.
Алтернативно се иска да бъде допусната делба на двата описании мота, между
страните, при равни права.
След неколкократно оставяне на исковата молба без движение, предходният
съдебен състав е приел, че така депозираната искова молба е редовна, а
предявените искове – допустими, разпоредил е размяна на книжа и след изтичане
срока по чл. 131, а. 1 ГПК, в който срок отвентицата не е релевирала възражения, нито е ангажирала доказателства, е
насрочил делото в открито съдебно
заседание и се е произнесъл по доказателствените искания.
В определението си за насрочване на делото предходният съдебен състав е
приел, че е сезиран с иск за делба, като същевременно е дал на ищеца възможност
да уточни делбен иск ли предявява или установителен иск за собственост по
наследство и давност.
Същевременно съдът служебно е изискал Нотариален акт за собственост № 12,
т. ХХІ, рег. № 10182, д. № 1582/22.10.2014 год. на Нотариус Ст. Станчев, рег. №
577 в РНК, с който ответницата е призната за с обственик на процесните имоти по
наследство и завещание. Приложени са копие от саморъчно завещание, с дата
13.12.1998 год., както и Протокол от 16.10.2014 год. на Нотариус Ст. Станчев,
рег. № 577 в РНК, за обявяването му.
В проведеното на 09.11.2016 год. открито съдебно заседание, процесуалният
представител на ищеца е заявил, че иска
«в алтернатива да се приеме, че доверителят му е станал собственик на имотите
въз основа на давностно владение и има
установителен иск и в тази връзка, на осн. чл. 537 от ГПК оспорва Нотариален акт за собственост № 12, т. ХХІ,
рег. № 10182, д. № 1582/22.10.2014 год. на Нотариус Ст. Станчев, рег. № 577 в
РНК». Оспорва и самото саморъчно завещание – досежно неговото съдържание и
подпис.
Въпреки така направеното уточнение, съдът е обявил проекта си за доклад за
окончателен без да направи изменение в съобщената с проекта за доклад правна
квалификация.
В производството по чл. 129,
ал. 4 ГПК, съдът констатира, че исковата молба е нередовна.
В делбеното производство не могат да се предявяват конститутивни
искове за потестативни права, освен изрично предвидените в чл. 343 ГПК тъй като
с тях се създава съсобственост със самото решение, а иска за делба също е
конститутивен.
Това означава, че иск за
делба не може да се съединява алтернативно с иск за установяване на собственост
по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗС.
Съдебната практика е
последователна по въпроса, че съдебна делба може да се иска само на вещ, която
е съсобствена при предявяване на иска.
В случая, в исковата молба
се излагат твърдения, че ищецът по силата на изтекла в негова полза придобивна
давност е станал едноличен собственик на процесните имоти, който факт се иска
съдът да установи и алтернативно, без да се излагат твърдения в обратна насока
се иска делба. Такова съединяване на
искове е недопустимо.
Очевидно
в случая, макар искането да е наречено „алтернативно“, се касае за евентуално
съединяване на искове, като главният иск е установителният за собственост
поради давност.
На ищеца следва да се даде
възможност да изложи обстоятелствата, на
които основава всяко от двете си искания и след като твърди, че предявява
установителен иск за собственост, което поддържа в хода на цялото производство,
следва да обоснове правния си интерес от този иск и да внесе държавна такса в размер на 100 лв. /по 50 лв. за всеки от
имотите/ за разглеждането на предявените установителни искове.
Евентуално е това
съединяване, при което защитата по съединения (евентуалния) иск зависи от
изхода на делото за главния иск.
Ако ищецът по втория иск е ищецът и по първоначалния, то това означава, че съдът
дължи решение по втория ако отхвърли главния иск. Ако ищец по него е
ответникът, то произнасянето по втория зависи от уважаването на първия.
Съгласно чл. 537, ал. 2,
пр. 3 ГПК, нотариалният акт се отменя когато бъде уважена претенция на трето
лице срещу титуляра на акта, т.е. когато по исков път бъде доказана неверността
на извършеното удостоверяване на правото на собственост. Този иск е субсидиарен и не може да се предявява
самостоятелно. Отмяната е последица именно от установяването на права на трето
лице срещу титуляра.
В този случай обаче, такъв
иск не е формулиран. Едва в първото по делото открито съдебно заседание ищецът
е заявил, че оспорва нотариалния акт, от който ответницата черпи права, както и
саморъчното завещание на общата наследодателка, без да излага съображения за
инцидентност.
При оспорване на правата,
удостоверени с констативните нотариални актове, те не се ползват с материална
доказателствена сила относно констатациите на нотариуса за принадлежността на
право на собственост на прехвърлителя, или на молителя за издаване на
конститутивен нот. акт по чл. 537, ал.1 или 2 ГПК./ т.1 ТР № 11/2012г. от
21.03.2013г. на ОСГК/. Тези констатации при оспорване не обвързват съда.
Доказателствената тежест
обаче е за този, който оспорва признатите с констативен нот. акт права.
Делбеният съд следва да
разреши колизията на права върху делбените имоти, за да установи действителните
права на страните. Особеностите на делбеното производство не изключват, а
напротив налагат тази преценка.
За това и е допустимо
съединяването на на установителния иск за собственост, а също и на иска за
делба с иск по чл. 537, ал. 2 ГПК, доколкото не се касае за самостоятелно
предявени искове.
Искът за отмяна на
констативния нотариален акт обаче е ненадлежно предявен дори ако се приеме, че
е инцидентен.
На първо място, не се
излагат обстоятелствата, на които се основава този иск.
На второ място, не е формулиран
петитум по този иск – изцяло ли се оспорват констатациите на нотариуса и на
какво основание.
Не е внесена и следващата
се държавна такса в размер на 100 лв. /по 50 лв. за всеки от процесните имоти/.
Относно оспорването на
завещанието:
На първо място, това
завещание, обявено на 14.10.2014 год., ищецът е могъл да узнае своевременно,
при депозирането на исковата молба, но въпреки това не излага никакви
обстоятелства, свързани с него. Оставяйки съдът да установи, че такова
завещание съществува, в проведеното първо открито съдебно заседание го е
оспорил.
Не се излагат обстоятелства
или твърдения, нито е формулирано ясно искане – дали се иска обявяването на
нищожност на завещанието /иск по чл. 42 ЗН/ и защо, или се касае за иск по чл.
43 ЗН /съответно защо, спазени ли са сроковете по чл. 44 ЗН/. Не е внесена и
следващата се държавна такса.
От доказателствата по делото
е видно, че към момента на смъртта на наследодателката имуществото (в смисъл
чист актив) включва два недвижими имота, чиято обща данъчна оценка е в размер
на 1170,50 лева. Следователно дължимата държавна такса за предявяване на иска
за обявяване нищожността на саморъчното
завещание е 50,00 лева.
В резюме: освен излагането
на обстоятелствата, на които се основават исковете и прецизното им формулиране
съобразно дадените по-горе указания, ищецът ще следва да представи
доказателства за внасянето на следващите се държавни такси: общо 100 лв. за
всеки от установителните искове, 100 лв. за исковете по чл. 537, ал. 2 ГПК и 50
лв. за иска по чл. 43 ЗН.
Съдът с оглед задълженията
си, вменени в разпоредбите на чл. 129 ГПК, при проверка редовността на исковата молба и приложените към нея писмени
доказателства, намира, че същата следва да се остави без движение на основание
чл. 129, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 127, т. 3, 4 и 5 ГПК, като се укаже на ищеца, че следва в едномесечен
срок от получаването на съобщението да отстрани констатираните нередовности,
съобразно указанията дадени по-горе в мотивите на това определение, с писмена
молба с препис за ответницата, като му се пояснят и последиците от
неизпълнението на дадените от съда указания.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д ЕЛ И :
ОСТАВЯ
гр.д. № 1212/2016 год. на ЛРС БЕЗ ДВИЖЕНИЕ.
УКАЗВА на ищеца, че в едномесечен срок от получаването на съобщението следва да отстрани
констатираните нередовности, съобразно указанията дадени по-горе в мотивите на
това определение, с писмена молба с препис за ответната страна.
УКАЗВА на ищеца, че ако нередностите в исковата
молба не бъдат отстранени в указания по-горе едномесечен срок от съобщението, то производството по
делото ще бъде прекратено в тази му част, касаеща предявените искове по чл.
124, ал. 1, ГПК, вр. чл. 79 ЗС, чл. 537, ал. 2 ГПК и чл. 43 ЗН, с оглед
разпоредбата на чл. 129, ал.4, вр. ал. 3 ГПК.
Препис от определението да
се изпрати на ищеца, за сведение и изпълнение.
Районен
съдия: