№ 58
гр. гр.Монтана , 13.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ в публично заседание на
осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. МАРКОВА
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. МАРКОВА Административно
наказателно дело № 20211630200963 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от
ЗАНН.
С Наказателно постановление № К - 029021/ 05.08.2021г. на Директора
на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца със седалище
Монтана към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на
потребителите на „хххх” АД със седалище и адрес на управление град София
е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 3
000.00 лева на основание чл.45, ал.1 от ЗПК за нарушение на чл.10а, ал.2 от
Закона за потребителския кредит.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал
административнонаказания, който обжалва същото с оплакване за
необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Взема
становище, че НП е издадено при съществени нарушения на процесуалните
правила, както и нарушения на материалния закон. Моли съда да отмени
атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В хода на
въззивното производство пълномощникът адв.Г.М. доразвива доводите
изложени в жалбата, в приложено писмено становище.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема
1
становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно
постановление – законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните и изложените в жалбата основания,
намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по
същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна се установява, че на жалбоподателя при
извършена проверка на 22.06.2021г. с Констативен протокол № К- 2728658 в
офис „хххх” АД в гр. Монтана, ул. „хххх” № 11 и на 28.06.2021 г. с ППД № К-
0121600 в офиса на КЗП РД - Монтана в гр. Монтана, е установено следното
нарушение:
На 18.06.2021г. кредиторът „хххх” АД в стопанисван от него офис в гр.
Монтана, ул. „хххх” № 11, при сключване на договор за заем № 9022-
00064437 с потребител е изискал заплащането на еднократна
административна такса за усвояване на заем в размер на 5.00 лева, като
действие, свързано с усвояване и управление на кредита, с което е нарушил
забраната, визирана в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.
Това действие на кредитора се доказва от съдържанието на сключения
договор /страница 1, т.2 „такса усвояване на заем” - 5.00 лева, както и от
съдържанието на предоставената тарифа за допълнителни услуги към договор
за заем, в която в т.15 и т.16 е отразено следното: „Усвояване на сума по
договор Микрокредит онлайн в офис на хххх – удържа се от размера на
предоставените средства по кредита, 1.5 % от сумата на получаване, но не
повече от 40.00 лева; Усвояване на суми по договори Микрокредит и
Микрокредит онлайн, чрез касите на Изи пей – удържа се от размера на
предоставените средства по кредита, 0.5 % от сумата за получаване, минимум
5.00 лева.
2
Проверката е извършена във връзка с изпълнение на план програма на
КЗП по спазване на изискванията на ЗПК. Преди да се легитимират
служителите на КЗП са изискали от служителя в офиса да им бъде
предоставена пред договорна информация под формата на СЕФ за получаване
на кредит в размер на 500.00 лева за срок от 6 месеца, както и са изискани 2
броя типови договори, сключени с потребители.
По време на последващата проверка е констатирано, че в
предоставените договори за заем със заличени данни на кредитополучателите,
е включена „такса усвояване на заем” в размер на 5.00 лева, приспадната от
размера на отпуснатия кредит. Установено е, че върху таксата за усвояване се
начислява лихва, поради и което е свързана с управление на кредита.
Актосъставителят счел, че с това деяние кредиторът „хххх” АД е
нарушил разпоредбата на чл.10а, ал.2 от от Закона за потребителския кредит.
При предявяването на АУАН жалбоподателя не е правил възражения. В
срокът на чл.44 от ЗАНН направил писмени възражения – л.22-23 от делото, с
които оспорил констатациите.
АНО счел, че възражението е неоснователно и издал атакуваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа
на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното
производство. Свидетелските показания на В. Б. ЦВ., К. ХР. ИВ. и ххх Л.
съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, последователни и логични и
кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Спорното по делото е дали извършеното от наказания съставлява
административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, правилно ли е
реализирана административнонаказателна отговорност, както и правилно е
определено наказанието.
Твърденията на жалбоподателя, посочени в жалбата са неоснователни,
като съображенията на съда за това са:
При реализиране на административнонаказателната отговорност не са
3
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството. Както в АУАН, така и в НП нарушението е
описано прецизно, с фактическите признаци от обективна страна, установено
в състава на чл.10а, ал.2 от ЗПК, като са посочени точно датата, мястото и
обстоятелствата на извършването му. Не е нарушено правото на защита на
кредитора, който добре е запознат със съдържанието на акта, видно и от
подаденото в срок възражение.
НП е издадено, след като наказващият орган е изяснил всички
установени по преписката факти и обстоятелства, и анализирал събраните
доказателства, като правилно е преценил, че е налице осъществен състав на
нарушението по чл.10а, ал.2 от от Закона за потребителския кредит /ЗПК/. От
установената по делото фактическа обстановка се установява, че
жалбоподателят е нарушил забраната в ЗПК, да изисква заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Това
действие на кредитора се доказва от съдържанието на сключения договор
/страница 1, т.2 „такса усвояване на заем” – 5.00 лева, както и от
съдържанието на предоставената тарифа за допълнителни услуги на
кредитора към договор за заем, т.15 и т.16 от същата.
Видно е, че еднократната такса представлява прикрита такса за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, т.к. се начислява
само при отпускане на кредит с подписването на договор.
Предвид гореизложеното се доказва по несъмнен начин, че заплащането
и начисляването на тази такса е действие, което е свързано с усвояване и
управление на кредита, в противоречие с разписаната императивна забрана в
ЗПК.
Кредиторът не е представил каквито и да е доказателства, с които до
обори констатациите от проверките и не е доказал, че събираната
административна такса е предназначена за други допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит. Така посочената и наименована като
еднократна административна такса по същество представлява прикрита такса
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, тъй като се
начислява само при отпускане на кредит с подписване на договор.
4
В конкретния случай таксата е удържана от отпуснатата сума по
кредита. При това положение са налице достатъчно основания да се приеме,
че се касае за такси, свързани с управление или усвояване на кредита, което
обуславя законосъобразността на издаденото наказателно постановление.
Налице са елементите от състава на нарушената разпоредба на чл.10а,
ал.2 от ЗПК във връзка със санкционната разпоредба на чл.45, ал.1 от ЗПК,
при което административно наказващия орган законосъобразно е взел
предвид административния акт и констативния протокол за установяване на
нарушението, индивидуализирал е и е наложил наказанието на нарушителя,
което съобразно с липсата на други такива нарушения, е в размер на
минимума на предвиденото в закона.
Не са налице съществени нарушения в процедурата по установяване на
нарушението и налагане на административното наказание.
В конкретния случай не следва да се прилага разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, тъй като се касае за приложение на норма, която безспорно гарантира
правата на кредитополучателите. Засегнатите с нарушението обществени
отношения и права са съществен елемент както от вътрешния правен ред, така
и в контекста на Правото на ЕС, като особен правопорядък, приложим от
българските съдилища. Правата на потребителите са и остават особено важен
елемент от този ред на държавно управление. Процесното нарушение не
покрива по никакъв начин един от най-важните критерии при определяне на
нарушението като малозначително, а именно, липсата или незначителност на
вредните последици, тъй като посочената сума в размер на 5.00 лева,
представляваща уговорена такса, свързана с управлението на кредита е
значителна за потребител, както и нейната недължимост от страна на
длъжника се следва от закона.
Наказващият орган е преценил тежестта на деянието и правилно е
наложил имуществена санкция, съобразена с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63, ал.3 ЗАНН
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
разноските в производството в размер на 150.00 лева юрисконсултско
възнаграждение. Относно възражението за прекомерност, същото е
5
неоснователно, тъй като размера на претендираното юрисконсултско
възнаграждение е в минималния размер, съобразен е с предвидения в чл.36
ЗА и Наредба №1 от 09.07.2004 година.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № К - 029021/ 05.08.2021г. на
Директора на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца със
седалище град Монтана към Главна дирекция „Контрол на пазара” при
Комисия за защита на потребителите, с което на „хххх” АД със седалище и
адрес на управление град София, район Младост, бул.ххх №137 ет.3, е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер 3
000.00 (три хиляди) лева на основание чл.45 ал.1, от ЗПК за нарушение на
чл.10а, ал.2 от Закона за потребителския кредит, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „хххх” АД ЕИК: ххх, седалище гр.София, бул.ххх №137 ет.3,
представлявано от В. М. В., Изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на КЗП,
ГД „Контрол на пазара”, РД за областите Видин, Монтана и Враца, със
седалище гр.Монтана, площад Жеравица №1 ,ет.8, стая 804, разноските по
делото в размер на 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-гр.Монтана
в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6