Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иван Петков | |
и за да се произнесе взе предвид следното : Ищецът [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място], Община С., Район “В.”, ул. “О. п.” № , представлявано от законите представители П. Н. Д.- Изпълнителен директор, Д. Б. Ш.- Изпълнителен директор, и прокуриста М. И. В., съвместно от всеки двама изпълнителни директори, или от прокурист, заедно с изпълнителен директор, чрез Адвокатско съдружие “Ф. Л. С.“, представлявано от адв. Г. Р. Д., е предявил против ответника К. М. Б., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място], ул. “П. Т.” № , обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ вр чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следната сума, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 4389/ 17.06.2014г. и Изпълнителен лист от 17.06.2014г. по Частно гражданско дело № 1206/ 2014г. по описа на Районен съд- [населено място], а именно : 2 953. 19 лв. /две хиляди деветстотин петдесет и три лева и деветнадесет стотинки/, представляваща неиздължена сума по Договор за издаване на кредитна карта V. от 31.08.2007г., от която : 2 586. 15 лв.- главница; 199. 99 лв.- договорна лихва за периода 31.08.2007г.- 11.03.2014г. вкл.; 75. 11 лв.- наказателна лихва за периода 12.03.2014г.- 23.05.2014г. вкл.; 91. 94 лв.- такси за периода 31.08.2007г.- 12.03.2014г. вкл., ведно със законната лихва върху неизплатената главница от 2 586. 15 лв., считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК- 12.06.2014г. до окончателното й изплащане. Претендира се присъждане на направените по настоящото дело съдебни и деловодни разноски. В исковата молба се твърди, че на 20.08.2007г., ответникът е подал Заявление за издаване на кредитна карта V., с което на практика е изявил воля за сключване Договор за кредит. Искането е разгледано и прието на 31.08.2007г. Самото съглашение представлявало Договор при Общи условия /ОУ/, с които кредитополучателят предварително следвало да се е запознал и да декларира, че ги приема. В съответствие с изискванията на чл. 16 от ЗЗД, ОУ били приети писмено от ответника. Процесният кредит бил револвиращ, което значело, че ползването му е поставено в зависимост от волята на кредитополучателя. В случай, че същият се ползвал от него, възниквало задължение за връщане на сумата, ведно с договорените лихви, като при погасяване на главницата или част от нея, същата ставала достъпна за ново финансиране. Кредитният лимит, с който разполагал картодържателя /кредитополучателя/, на основание чл. 8.3 от ОУ, можел да бъде променян едностранно от кредитора след оценка на кредитоспособността на първия. Информация за движението по сметката, както и за състоянието на дълга, се съдържало в изпращаните чрез обикновена поща месечни извлечения, чието съдържание било определено в чл. 10 от ОУ. Именно в тях се посочвал общият размер на дължимото, направените финансови операции и се определяла минималната месечна вноска и падежа й. В същите извлечения можело да се правят и допълнителни изявления, свързани със съдържанието на правоотношението. Всяка от страните трябвало да полага дължимата грижа за следене на собствените си работи, поради което и с чл. 18 от ОУ се предвиждало, че при неполучаване на дължимото извлечение в срок, кредитополучателят е длъжен да уведоми кредитодателя, като ако не стори това, се приемало, че извлеченията са получени редовно и в срок. Картодържателят обслужвал редовно кредита до края на 2013г., след което преустановил плащанията и пропуснал изпълнение от две минимални месечни вноски с падеж- 11.01.2014г. и 11.02.2014г. Тези обстоятелства пък се явявали основание за кредитора да прекрати Договора на основание чл. 17.1, б. "а" от ОУ, за което обстоятелство, кредитополучателят бил уведомен с последното месечно извлечение, а именно, че считано от 12.03.2014г., кредитът е обявен за предсрочно и изцяло изискуем. Липсата на доброволно плащане, породила необходимост от съдебна намеса и поради това, ищецът депозирал заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК, като подал Заявление по чл. 417 ГПК и по него било образувано Частно гражданско дело № 1206/ 2014г. по описа на Районен съд- [населено място]. Съдът уважил заявлението и издал в полза на ищеца, Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист за процесните суми, срещу които в законния срок ответникът- длъжник депозирал възражение. В съдебно заседание и в писмено становище, ищецът, чрез проц. си представител- адв. Б. Г., подържа исковете. Ангажира писмени доказателства. Ответникът, в едномесечния срок за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, е депозирал писмен отговор, в който намира подадената искова молба за нередовна и неясна. По съществото на спора, предявените искове се считат за неоснователни и недоказани, и по основание, и по размер. Твърди се, че към момента на подаване на Заявлението по чл. 417 от ГПК, а именно- 12.06.2014г. ответникът- кредитополучател, не е бил уведомен за упражненото право от страна на Банката, да обяви кредита за предсрочно изискуем, което бил¯ в нарушение на т. 18 от Тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014г. по Тълкувателно дело № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС. В съдебно заседание и в писмена защита, чрез проц. си представител- адв. Г., ответникът поддържа развитите доводи в отговора на исковата молба. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна : Не се спори между страните, че на 20.08.2007г., ответникът К. Б. е подал до [фирма] /чийто правоприемник понастоящем е [фирма]/ Заявление за издаване на кредитна карта V., с което е изявил воля за сключване Договор за кредит помежду им. Искането е разгледано и прието на 31.08. 2007г., от която дата и следва да се приеме, че е налице възникнала между страните облигационна връзка. Те са приели отношенията им да се уреждат от Общи условия /ОУ/ за издаване и използване на кредитни карти V.. Не се спори, че процесният кредит е револвиращ, т. е. ползването му е поставено в зависимост от волята на кредитополучателя, като в случай, че същият се ползва от него, възниква задължение за връщане на сумата, ведно с договорените лихви, като при погасяване на главницата или част от нея, същата става достъпна за ново финансиране. Кредитният лимит, с който разполага картодържателя /кредитополучател/, на основание чл. 8.3 от ОУ, може да бъде променян едностранно от кредитора след оценка на кредитоспособността на първия. Не е спорно, че информация за движението по сметката, както и за състоянието на дълга, следва да се съдържа в изпращаните чрез обикновена поща месечни извлечения, със съдържанието определено в чл. 10 от ОУ. Не се спори, че всяка от страните трябва да полага дължимата грижа за следене на собствените си работи, поради което и с чл. 18 от ОУ се предвижда, че при неполучаване на дължимото извлечение в срок, кредитополучателят е длъжен да уведоми кредитодателя, като ако не стори това, се приема, че извлеченията са получени редовно и в срок. Видно от Известие за доставяне на Куриерска фирма [фирма] № 4100013935893, е доставена куриерска пратка № 6604, на 14.08.2014г., на [фирма]- [населено място], като за получател е посочено лицето К. Б. /управител на фирмата/. Липсват данни за съдържанието на куриерската пратка /л. 8 от делото/. От заключението на изслушаното вещо лице по допуснатата съдебно- графическа експертиза В. С., неоспорено от страните, което съдът намира за обективно, достоверно и компетентно, поради което го кредитира изцяло, се установява, че подписът положен в Известие за доставяне на Куриерска фирма [фирма] № 4100013935893 от 14.08.2014г. е изпълнен от ответника К. Б., като ръкописния текст “К. Б.“ е също изписан от него, а автор на думата “управител“ е друго лице. От заключението на изслушаното вещо лице по допуснатата съдебно- счетоводна експертиза Б. Х., неоспорено от страните, което съдът намира за обективно, достоверно и компетентно, поради което го кредитира изцяло, се установява, че [фирма] е издала кредитна карта V. E. с № 4790011920628040 на ответника съгласно Заявление- Договор от 20.08.2007г. Същото влязло в сила на 30.08.2007г., заедно с ОУ за издаване и ползване на кредитни карти V. и приложението към тях. Кредитния лимит по картата бил минимум 200 лв. и максимум 6 000 лв., като можел да се променя от картоиздателя. Кредитния лимит бил размера на кредита по картата, одобрен от картоиздателя, и в процесния случай бил в размер на 2 700 лв. Последната погасителна вноска по кредитната карта била направена на 29.10.2013г. в размер на 110. 00 лв. И към момента на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда- 12.06.2014г., и към момента на изготвяне на заключението- 10.09.2015г., дължимата сума по процесния договор за банков кредит, била в общ размер от 2 574. 69 лв., от която- 2 586. 15 лв.- главница; 199. 99 лв.- лихва; 75. 11 лв.- лихва за просрочие; 91. 94 лв.- дължими такси; Кредитът бил обявен за предсрочно изцяло изискуем, считано от 12.03.2014г. При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна : Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД, имащи за предмет установяване на вземането на ищеца, предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1206/ 2014г. по описа на РС- [населено място], досежно отговорността на ответника по сключен между страните Договор за издаване и ползване на кредитна карта. Исковете са допустими. За допустимостта им, съдът следи служебно, тъй като в чл. 415 ал. 1 ГПК, е определен едномесечен преклузивен срок за предявяването им, който срок тече от връчване на съобщението на заявителя за получено възражение и възможност да установи вземането си по съдебен ред чрез предявяване на иск. Съдът в настоящия си състав намира, че исковете, предмет на делото са предявени в срок, тъй като исковата молба е постъпила в съда на 18.02.2015г., а срокът за предявяването им, изтича на 21.02.2015г. /съдът в проведеното първо съдебно заседание по делото на 24.06.2015г. е изложил допълнителни подробни съображения относно допустимостта на исковете/. Исковете са неоснователни. Предметът на предявените установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК се определя от основанието и размера на вземането по издадената заповед за изпълнение. В този смисъл следва да е налице съответствие между вземането/ вземанията, заявени в заповедното производство, и тези, предявени в исковото производство, образувано по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. В хипотеза на позоваване от страна на банката на предсрочна изискуемост на целия или на непогасения остатък от кредита, предпоставките и моментът на настъпване на предсрочната изискуемост са от значение за изискуемостта на вземането в заявения размер и за съществуването му на предявеното основание. Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Настъпването на предсрочната изискуемост на кредита се преценява от съда съобразно с твърдяната от банката дата, която следва да предхожда датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съдът се произнася относно настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, след като обсъди твърденията на заявителя в заповедното производство, които подлежат на уточняване в исковата молба. При определяне на момента на настъпване на предсрочната изискуемост съдът може да приеме различна от посочената от ищеца дата на настъпване на предсрочната изискуемост, според въведените от ответника възражения и с оглед на ангажираните по спора õоказателства. За изискуемостта на вземането, предмет на делото по установителния иск, от значение е моментът на предсрочната изискуемост да предхожда по време датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. С т. 18 на ТР № 4/ 2014г. на ОСГТК на ВКС, са дадени задължителни за съдилищата разяснения, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора, при настъпване на определени обстоятелства, или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва изрично да е уведомил длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита. Аргументите са, че с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че счита кредита за предсрочно изискуем, дори и да се съдържа в заявлението му, адресирано до съда, не означава, че е съобщено на длъжника, тъй като препис от същото не му се връчва. Последният, съгласно чл. 418, ал. 5 ГПК узнава за допуснатото незабавно изпълнение едва с връчване на заповедта за изпълнение, поради което задължението за остатъка от кредита, така, както е заявено, не може да се счита за изискуемо към момента на подаване на заявлението. В този смисъл е и задължителната съдебна практика на ВКС по подобен вид дела постановена по реда на чл. 290 ГПК- Решение № 53/ 18.05.2015г. пост. по т. д. № 888/ 2014г. по описа на ТК, ІІ- ро отд. на ВКС, Решение № 420/ 11.02.2015г. пост. по гр. д. № 3079/ 2014г. по описа на ГК, ІV- то отд. на ВКС, Решение № 64/ 17.07.2015г. пост. по т. д. № 3187/ 2013г. по описа на ТК, І- во отд. на ВКС и др. В настоящия случай, и Банката- ищец, и вещото лице по изслушаната съдебно- счетоводна установяват, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано от 12.03.2014г., поради невнасянето на две погасителни вноски, а именно тези с падеж- 11. 01.2014г. и 11.02.2014г., като безспорно съществува в Общите условия приложими и към процесния Договор за издаване на кредитна карта, разпоредбата на чл. 17.1, б. "а", според която ищецът може да развали договора с картодържателя- ответник при неплащането на две минимални месечни вноски по две последователни месечни извлечения. Чл. 17.3 от ОУ пък предвижда, че при разваляне на договора, цялото задължение на картодържателя става незабавно изискуемо и дължимо. Следователно в случая, налице е изрична договорна клауза за настъпване на предсрочна изискуемост на договора за кредит /кредитна карта/ при определени условия, и тя е посочена в ОУ, но липсва другия елемент от фактическия състав за надлежно възникване на правото на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост- това негово право да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва изрично и да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост. В случая отсъстват каквито и да е доказателства, че преди 12.06.2014г.- датата на подаването на Заявлението по чл. 417 от ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 1206/ 2014г. по описа на Б., кредиторът е уведомил изрично длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост. Навежда се и в исковата молба, и в писмено становище от проц. представител на ищеца, че това изискване следвало да се счита изпълнено поради това, че на основание чл. 18 от ОУ, следвало да се счита длъжника уведомен за упражненото право на Банката относно обявяване на предсрочната изискуемост, чрез изпратеното до него месечно извлечение, тъй като не били ангажирани в хода на процеса доказателства, че ответникът не бил получавал месечните си извлечения. Този довод се намира за абсурден от настоящият съдебен състав тъй като отсъстват представени от ищеца каквито и да е /дори и недостигнали до адресата си/ месечни извлечения съставени по повод процесния договор за кредитна карта, за процесния период, от които да е видно дори какво е съдържанието им, и има ли наистина подобна включена клауза /изявление/ в същите, или не, за да се проверят твърденията на ищеца. Отделно от това липсват данни /а и фактически твърдения/ в кое точно месечно извлечение е инкорпорирано подобно изявление, и кога то е достигнало до адресата си- дали преди, дали след подаване на заявлението по чл. 417 ГПК. Логиката на ищеца, че ответникът следвало да установи, че не е получил месечното извлечение /неясно и кое точно/ е в пълен разрез и с правилото за разпределение на доказателствената тежест, установено императивно в чл. 154, ал. 1 ГПК, според което всяка от страните следва да установи фактите и обстоятелствата от които извлича изгодни за себе си правни последици. И след като ищецът се основава на надлежно възникнало негово право на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, и от това той извлича изгодни за себе си последици- цялостна изискуемост на задължението, то негова тежестта да установи спазването на фактическия състав за това, и то при условията на пълно и главно доказване. Такова изобщо не е проведено в настоящото производство, поради което и предявените искове, ще следва да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани. По разноските. С оглед изхода на делото и направеното искане от страна на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, и като съобрази представения списък на разноските по чл. 80 ГПК, съдът намира, че ищецът следва да бъде осъден да му заплати, направените разноски в настоящото производството в размер на 500. 00 лв. за адвокатски хонорар. Воден от гореизложените съображения, съдът Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ, предявените от [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място], Община Столична, Район “В.”, ул. “О. п.” № , представлявано от законите представители П. Н. Д.- Изпълнителен директор, Д. Б. Ш.- Изпълнителен директор, и прокуриста М. И. В., съвместно от всеки двама изпълнителни директори, или от прокурист, заедно с изпълнителен директор, чрез Адвокатско съдружие “Ф. Л. С.“, представлявано от адв. Г. Р. Д. срещу К. М. Б., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място], ул. “П. Т.” № , обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр чл. 430 ал. и ал. 2 от ТЗ вр чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следната сума, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 4389/ 17.06.2014г. и Изпълнителен лист от 17.06.2014г. по Частно гражданско дело № 1206/ 2014г. по описа на Районен съд- [населено място], а именно : -2 953. 19 лв. /две хиляди деветстотин петдесет и три лева и деветнадесет стотинки/, представляваща неиздължена сума по Договор за издаване на кредитна карта V. от 31.08.2007г., от която : 2 586. 15 лв.- главница; 199. 99 лв.- договорна лихва за периода 31.08.2007г.- 11.03.2014г. вкл.; 75. 11 лв.- наказателна лихва за периода 12.03.2014г.- 23. 05.2014г. вкл.; 91. 94 лв.- такси за периода 31.08.2007г.- 12.03.2014г. вкл., ведно със законната лихва върху неизплатената главница от 2 586. 15 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК- 12.06. 2014г. до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място], Община Столична, Район “В.”, ул. “О. п.” № , представлявано от законите представители П. Н. Д.- Изпълнителен директор, Д. Б. Ш.- Изпълнителен директор, и прокуриста М. И. В., съвместно от всеки двама изпълнителни директори, или от прокурист, заедно с изпълнителен директор,да заплати на К. М. Б., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място], ул. “П. Т.” № , сумата от 500. 00 лв. /петстотин лева/, представляваща сторени по настоящото дело разноски за адвокатско възнаграждение. Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- [населено място], в двуседмичен срок от връчването му на страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ : |