Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………../……………2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание на седемнадесети
септември 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
СТОЯН КОЛЕВ
при участието на секретаря Мая
Вълева
и прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното от
съдия Желязкова КНАХД № 1760/2020 г.
по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на „Белви Транс” ЕООД, ЕИК
*********,
със седалище и адрес на управление: гр.Д., представлявано от
управителя Г.В., чрез
пълномощник адв.Й.А., срещу Решение № 55/16.06.2020г. по АНД № 62/2020 г. на Районен съд–Девня, с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 23-0000681, издадено на 02.12.2019г. от Началника на
Областен отдел „АА” гр.Варна, с което на дружеството за нарушение по чл.96г
ал.1 пр.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 3 000 лева.
Касаторът по подробно изложени
съображения, твърди незаконосъобразност на въззивното решение поради
постановяването му при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение
на материалния закон. Твърди липса на конкретни мотиви
по наведените във въззивната жалба възражения за незаконосъобразност на
процесното НП. Оспорва изводите на съда за постановяване на последното при
спазване на процесуалните норми и на материалния закон. Счита, че неправилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството, вместо на
конкретно лице, предвид състава на посочената като нарушена норма, респ.
неправилно е определен и вида на санкцията. Твърди неправилна квалификация на
нарушението, доколкото изискването за психическа годност на водача /каквото е
описанието в НП/, е регламентирано в чл.7а, ал.2,
пр.3 от ЗАвтП, без обаче да има привръзка с посочената, т.е. без да е посочено
конкретното изискване, нормата, която го установява и фактите, които сочат, че
водачът не отговаря на това изискване. Оспорва и извода на въззивния съд, че
случая не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. На изложените основания моли
за отмяна на решението и постановяване на друго, с което НП да се отмени.
Ответникът – Областен отдел „Автомобилна администрация“–гр. Варна, чрез процесуален представител – гл.експ. Георгиев,
в депозиран по делото отговор на касационна жалба, оспорва същата. Счита
решението на въззивния съд за правилно и законосъобразно и моли същото да се
потвърди.
Представителят
на Окръжна Прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че въззивното решение е постановено при спазване на
процесуалните правила и закона, поради което не са налице основания за неговата
отмяна.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към
наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл.211 ал.1 от АПК, от страна по делото, за която е
налице правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
За да
постанови изложения по-горе резултат, от фактическа страна въззивният съд е
приел, че при извършена от служители на „АА“-Варна,
/измежду които и свид.Б.И. /комплексна
документална проверка на превозвача „Белви Транс” ЕООД, притежаващ Лиценз на Общността за извършване на
международен автомобилен превоз на товари № 13113, било установено, че на 13.11.2018г. дружеството - превозвач е допуснало
до управление на т.а. марка „МАН”, кат № 3, с рег. № В **** ВК, с който е извършен
международен обществен превоз на товари водача А.С.З., който не отговаря на изискванията за психологическа годност, тъй
като до дата 13.12.2018г. е бил без издадено удостоверение за психологическа
годност. При тези констатации на дружеството бил съставен АУАН за нарушение по чл. 96г ал.
1 пр. 2 от ЗАвтП, който бил връчен на представляващия дружеството и подписан от
него с изявлението, че има възражения. В
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН такива не
постъпили, поради което направените с него констатации били изцяло възприети и
възпроизведени в обжалваното наказателно постановление от наказващия орган, който наложил на „Белви Транс” ЕООД адм. наказание имуществена санкция в размер на
3 000 лв.
Описаната фактическа обстановка
ДРС е приел за установена от събраните в хода на АНП доказателства и
депозираните в хода на съдебното производство свидетелски показания.
За да потвърди обжалваното наказателно постановление, ДРС е приел от една страна, че АУАН и НП са издадени от компетентние
длъжностни лица, в сроковете по чл.34 ЗАНН
и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно
законоустановените форма и съдържание. При спазване изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН,
АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и на свидетел на установяване на нарушението.
От друга страна, отнасяйки установените
факти към посочената от наказващия орган нарушена и съответно санкционна норма,
въззивният съд е стигнал до извод, че извършването на процесното нарушение се
установява безспорно по делото и правилно на основание чл.96г ал.1 предл.2 от
ЗАвПр е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева. Изложил е
мотиви, че не са налице основания да се приеме деянието като маловажен случай
по чл.28 от ЗАНН, с
оглед охраняваните обществени отношения.
Настоящата
инстанция намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. При
постановяването му РС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно
задължението по чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на
допустимите и относими към спора доказателства, обсъдил е доводите на страните.
В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от
събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни
изводи. Решението е постановено и при правилно приложение на материалния закон.
Изложените в тази връзка подробни мотиви, настоящият състав като касационна
инстанция изцяло споделя и възприема като свои, на основание чл.221 ал.1 изр.2
от АПК, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря.
Наведените в жалбата касационни
основания не се установяват:
-Всички възражения, наведени във
въззивната жалба /идентични с тези и по касационната/ са били разгледани и
обсъдени от ВРС, чиито мотиви, макар и лаконични в тази си част, настоящия
състав, както посочи по-горе, споделя изцяло. В този
смисъл настоящият състав счита за неоснователно възражението за допуснати при
постановяване на оспореното решение процесуални нарушения.
-Решението е
постановено и при правилно приложение на материалния закон. Изводите на съда
съответсват на установената по делото от събраните доказателства фактическа
обстановка.
Допълнително
настоящата инстанция намира за необходимо да изложи следното:
Съгласно чл.7а, ал.2 от ЗАвП, лицензираните
превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да
осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни
превозни средства от съответната категория и за психологическа годност,
определени с наредбите по чл.7 ал.3 и чл.12б, ал.1 от този закон и чл.152,
ал.1, т.2 от ЗДвП. Задължението е въведено за дружествата - лицензирани
превозвачи, установени на територията на РБългария.
Съгласно съображение 9 от Директива
2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година
относно свидетелства за управление на превозни средства (преработена),
транспонирана в Закона за движението по пътищата, видно от § 35, т.3 от
последния, доказателство за наличие на съответствие на водачите на превозни
средства, които се използват за транспорт на пътници или стоки с минималните
стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозно средство,
следва да се предоставя, когато свидетелството се издава и периодично след
това. А съгласно чл.152, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП, министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията определя изискванията за
психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и
реда за психологическото изследване на водачите, извършващи обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници или товари, както и на председателите
на изпитни комисии.
В резултат от горните нормативни изисквания
е приета Наредба № 36/10.05.2006г. за изискванията за психологическа годност и
условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за
придобиване на правоспоспособност за управление на МПС и т.н. Съгласно чл.1, ал.1, т.4 с нея се определят
изискванията за психологическа годност и условията и редът за провеждане на
психологическите изследвания на: 4.водачите на автомобили за обществен превоз
на пътници или товари; А според чл.1, ал.2 от Наредбата, изследвания за
психологическа годност на водачи на МПС могат да се извършват и извън случаите
по ал.1 при постъпване на работа или при други случаи по искане на работодателя
на водача. Последната норма е в пряка връзка със задължението на лицензираните
превозвачи по чл.7а, ал.2 от ЗАвП да осъществяват превоз на пътници и товари
само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната
категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл.7, ал.3 и
чл.12б, ал.1 от този закон и чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП.
В случая фактите еднопосочно сочат, че се касае за
извършване от наказаното лице-превозвач на международен превоз на товари, който
е осъществен от нает по трудов договор водач, за който обаче не се доказва да
има валидно удостоверение за психологическа годност към момента на извършване
на превоза и въпреки това превозвачът го е допуснал да осъществи въпросния
международен превоз на 13.11.2018г. Изискванията за притежаване на такъв документ
от водач, който бива допуснат да извършва международни превози на товари от
лицензирани за това превозвачи, какъвто е наказаният субект, се съдържат именно
във визирания в АУАН и НП за нарушен текст на чл.7а ал.2 от ЗАвПр.
При факта на липса на такова удостоверение
за водача, който ще осъществява превоза, лицензираният превозвач не следва да
му възлага извършването на превоз на товари с МПС, предназначено за
международен превоз. В противен случай нарушава цитираните разпоредби.
Безспорно е осъществен съставът
на посочената в НП като нарушена норма на чл.96г, ал.2, пр.3 от ЗАвтП и
противно на твърденията на касатора, правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност именно на дружеството. Съгласно цитираната
разпоредба, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията,
определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му,
да управлява превозно средство за
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари,
се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3 000 лв. В случая извършеният на датата
на нарушението международен превоз, както и липсата на валидно удостоверение за
психологическа годност на водача, са надлежно установени от органа чрез проверка на информация от
паметта на дигитален тахограф, монтиран в горепосоченото МПС на горепосочената
дата, международна товарителница от същата дата, и при служебна
проверка в Регистъра на психологическите изследвания.
Сочените от касатора доводи за маловажност
на случая не обосновават извод за приложимост на чл.28 от ЗАНН. Правилно въззивният съд е приел,
че конкретното деяние не попада в обхвата на цитираната
разпоредба чл.28 от ЗАНН, като в тази връзка е ценил всички
обстоятелства. В подкрепа на този извод допълнително следва да се посочи и
това, че видно от събраните в хода на АНП доказателства, същият водач е
извършвал превози без УПГ и на други дати.
Мотивиран от изложените
съображения, настоящият касационен състав намира, че не се установиха
наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на ДРС е
валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния
закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в
сила.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2
от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд - Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 55/16.06.2020г.
по АНД № 62/2020г.
на Районен съд–Девня, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 23-0000681, издадено на 02.12.2019г. от Началника на Областен
отдел „АА” гр.Варна, с което на „Белви
Транс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Д., представлявано от управителя Г.В., за нарушение по чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАвтП е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3 000
лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.