Решение по дело №9418/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261611
Дата: 17 декември 2021 г.
Съдия: Нели Бойкова Алексиева
Дело: 20161100909418
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 27 декември 2016 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………………………………

  гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                          

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА

            

при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т. дело N 9418 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „Г.к.“ ООД твърди, че с ответника има сключен договор за заем от 17.08.2007 г., отношенията по който са уредени със съдебна спогодба от 16.03.2012 г., одобрена от СГС, ТО, 18 състав, по т. д. № 5502/2011 г. с протоколно определение от 16.03.2012 г. По силата на тази спогодба ответникът е поел задължение да плати сумата от 145 932.79 евро не по-късно от 30.12.2014 г. Предвид липсата на плащане от страна на ответника, по делото на 18 състав е издаден изпълнителен лист в полза на ищеца срещу ответника, въз основа на който е образувано изпълнително дело. Поддържа, че ответникът му дължи законна лихва за забава върху главницата по съдебната спогодба за периода от 31.12.2014 г. до 20.09.2016 г. /датата на образуване на изпълнителното дело/ в размер на 50034.08 лева. Моли съда да осъди ответника да му заплати тази сума, както и направените по делото разноски.

Ответникът „А.-*“ ЕООД  оспорва предявения иск, като поддържа, че сключената съдебна спогодба е нищожна поради невъзможен предмет, липса на основание, накърняване на добрите нрави  и липса на съгласие. Прави и възражение за унищожаемост на договора поради заплашване. Поддържа, че всъщност сумата от 145 932.79 евро е погасена чрез предхождащи плащания и прехвърляне на собственост върху дружествени дялове от друго търговско дружество, доказателство за което се намират по делото на 18 състав. Оспорва и начина на изчисляване на дължимата законна лихва, обективиран в представената от ищеца справка по чл. 366 от ГПК. Моли съда да отхвърли иска, като му присъди направените по делото разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:

Със съдебна спогодба от 16.03.2012 г., одобрена от СГС, ТО, 18 състав, по т. д. № 5502/2011 г. с протоколно определение от 16.03.2012 г., страните уреждат отношенията си по сключен договор за заем от 17.08.2007 г. Част от одобрената от съда спогодба е и поето от  „А.-*“ ЕООД  задължение да заплати допълнително сума в размер на 145932.79 евро в срок от три години от подписване на  споразумение на 30.12.2011 г., но не по-късно от 30.12.2014 г., която дата се счита за окончателен падеж на остатъка от задължението. Спогодбата е  подписана в открито съдебно заседание на 16.03.2012 г. от името на „А.-*“ ЕООД   от законния представител на дружеството В.А.и от адв. Д..

По делото на 18 състав е издаден изпълнителен лист от 13.09.2016 г. в полза на ищеца срещу ответника, за сумата от 145932.79 евро, представляваща неизпълнено задължение по съдебната спогодба от 16.03.2012 г., като въз основа на този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ С.Д., с район на действие ОС-Варна.  

С влязло в сила на 26.07.2021 г. решение № 813 от 26.09.2019 г. на Окръжен съд – гр. Варна, по търг. дело № 1180/2017 г. са отхвърлени предявените от „А.*„ ЕООД срещу „Г.К.“ ООД искове за установяване на нищожност на клауза, представляваща уговаряне на допълнително плащане от 145932.79 евро над цена за прехвърлено право на собственост на недвижим имот, прието от кредитора като окончателно плащане на претендираното пред съд остатъчно задължение по договор за заем, уговорена в споразумение от 30.12.2011 г. и утвърдена като част от съдебна спогодба по т.д. № 5502/2011 г. на СГС, поради договарянето й без основание /по спор относно несъществуващ дълг, симулиран като лихвоносен заем, евентуално по вече разрешен с предходно споразумение спор за същия дълг/ на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД и за унищожаване на същата клауза от спогодбата поради договарянето и потвърждаването й пред съда при заплашване на представителя на длъжника от представителя на кредитора на основание чл. 30 от ЗЗД. Силата на пресъдено нещо по това решение /чл. 298 от ГПК/ следва да бъде зачетена от настоящия състав – арг. от чл. 297 от ГПК. Доколкото разрешеният с влязло в сила решение спор не може да бъде пререшаван, то Съдът намира за ненужно за обсъжда събраните по настоящето дело доказателства, установяващи обстоятелства, касаещи направените от ответника възражения за нищожност и унищожаемост на спогодбата, по които вече има произнасяне на  ОС-Варна  

От събраните по настоящето дело доказателства не се установи основателността на възражението на ответника, че спогодбата е сключена при липса на съгласие, тъй като същата е подписана лично от законния представител на дружеството.   Съдът като съобрази съдържанието на сключената между страните съдебна спогодба и нейното съдържание /правата и задълженията на страните по него/, не намира обективираната в нея договореност между страните да е в противоречие с общоприетите  етични възгледи и правила на поведение.

На 24.09.2020 г. по партидата на ищеца в Търговския регистър е вписана промяна в правана му форма от ООД в ЕООД.

Предвид изложеното следва да се приеме за доказано съществуването на вземане на ищеца в размер на 145 932.79 евро, дължимо по  съдебна спогодба от 16.03.2012 г., одобрена от СГС, ТО, 18 състав, по т. д. № 5502/2011 г. Ответникът, чиято е доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, не установи да е изпълнил така поетото спрямо ищеца с тази съдебна спогодба задължение. Правилата за разпределение на доказателствената тежест задължават съда да приеме, че фактите, за които не е проведено главно и пълно доказване от страната, носеща тежестта на доказване, не са се осъществили. Предвид постигнатото от страните съгласие тази сума е следвало да бъде платена най-късно до 30.12.2014 г. Следователно задължението на ответника за заплащане на дължимата по спогодбата парична сума е възникнало като срочно.  Според нормата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Ето защо изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника и следва да се счита, че същият е изпаднал в забава на 31.12.2014 г.  Поради това съдът намира, че върху дължимата главница от 145 932.79 евро  се дължи лихва за забава от 31.12.2014 г. до 20.09.2016 г.  в размер на 50010.02 лева /този размер е определен от Съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на онлайн лихвен калкулатор / и до този размер предявеният иск е  основателен, като следва да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 50034.08 лева.

При този изход на производството, ищецът има право на направените разноски, съразмерно с уважената част на иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. В дължимите на ищеца разноски следва да се включат направените такива за заплатена държавна такса в размер на 2001.36 лева и  2500 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената част на исковете, ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца разноски в размер на 4499.20 лева.

Ответникът е заявил искане за присъждане единствено на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лева, поради което, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,  такива му се следват, съразмерно отхвърлената част на иска, в размер на 1.20 лева, съответно съобразно отхвърлената част на исковете ищецът следва да репарира разноски от 1.20 лева. Предвид размера на дължимите разноски, с оглед принципа на процесуална икономия, Съдът намира, че не следва да постановява осъдителен диспозитив в полза на ответника за тази сума, а следва да прихване дължимата от ищеца сума от 1.20 лева с насрещното вземане на ищеца срещу ответника за разноските, съответно да присъди на ищеца разноски в размер на 4498 лева.

Предвид обстоятелството, че и двете страни са уговорили, съответно заплатили адвокатско възнаграждение в един и същ размер /2500 лева/, Съдът намира направените от тях възражения по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение за неоснователни.

Мотивиран от горното, Съдът

 

                                     Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, „А.-*“ ЕООД, ЕИК *******,  да заплати на „Г. к.“ ЕООД, ЕИК *******,   сумата от 50010.02 лева /петдесет хиляди и десет лева и 2 ст./, представляваща лихва за забава, начислена за периода от  31.12.2014 г.  до 20.09.2016 г., върху дължима по съдебна спогодба от 16.03.2012 г., одобрена от СГС, ТО, 18 състав, по т. д. № 5502/2011 г.  главница от 145932.79 евро, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 50034.08 лева.

ОСЪЖДА  „А.-*“ ЕООД, ЕИК ******* да заплати на „Г. к.“ ЕООД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски по производството в размер на 4498 лева /четири хиляди четиристотин деветдесет и осем  лева/.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

СЪДИЯ: