Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град София, 18.01.2016 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1
състав, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН
ВОДЕНИЧАРОВ
при секретаря В.С., като разгледа докладваното от съдия
Воденичаров гр. дело № 19114 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по предявени от В.В.К., ЕГН ********** против „У.Б.“
АД, ЕИК ******** искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 143 вр. чл. 144 вр.
чл. 146 и чл. 147 ЗЗП за обявяване нищожността на т. 3.12.7 (2) от Общите
бизнес условия към Договор за ипотечен кредит № 111/06.04.2006 г., сключен с „Е.В.Б.Б.Б.“
АД /впоследствие преобразувано чрез вливане в
ответното дружество „У.Б.“ АД - универсален правоприемник, както и
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати
сумата от 22 365,67 евро, от които 4282,57 евро – недължимо платена
главница (от които 2619,43 евро - разлика между реално дължимата и платената
главница и 1663,14 евро - предплатена от ищеца главница на 19.06.2014 г. –
преди рефинансиране на кредита), сумата от 13 874,38 евро – недължимо
платени лихви за периода от 27.11.2009 г. до 27.11.2014 г., както и сумата от 165,38
евро - лихви върху главницата, от които 76,02 евро – лихва върху предплатената
главница от 1663,14 евро за периода от
19.06.2014 г. до 27.11.2014 г. и 89,36 евро – лихва /върху главницата от
2619,43 евро/ за периода от 30.07.2014 г. до 27.11.2014 г., както и сумата от
4043,34 евро – лихва върху недължимо платените лихви за периода от 27.11.2011
г. до 27.11.2014 г.
На следващо
място, в условията на евентуалност предявява иск, в случай, че съдът приеме, че
посочената клауза от Общите условия не е нищожна, да установи, че ответникът не
е изпълнил сключения между тях договор като не е образувал лихвения процент по
кредита съгласно посочената в договора за кредит и Общите бизнес условия
Методика /като сбор от тримесечния EURIBOR плюс
надбавка 5.10 % БЛП минус отстъпка от 1.62 %/, в резултат на което е получил
недължимо платени от ищеца суми - главница и лихва, в описаните по – горе
размери, поради което моли съда да осъди ответника да му ги възстанови в
посочените размери.
В исковата
молба ищецът, твърди, че на 06.04.2006 г. е сключил с „Е.В.Б.Б.Б.” АД, чийто
правоприемник е ответника – „У.Б.” АД договор за ипотечен кредит, по силата на
който получил кредит в размер на 70 000 евро с краен срок за погасяване –
15.04.2031 г. и на 299 равни месечни анюитетни вноски. В чл. 9 от договора било
уговорено, че кредитополучателят заплаща на Банката лихва, определена на база
променлив, в хода на изпълнение на договора годишен лихвен процент, образуван
от сбора на Базовия лихвен процент /БЛП/, който към момента на подписване на
договора е 7,916 % плюс надбавка в размер на минус 1,62 %.В чл. 24 от договора
било уговорено, че са валидни и общите условия на Банката, които обаче, ищецът
твърди, че не му били предоставени при сключването, въпреки декларативния текст
в договора, че ги е получил, а също така и не били публикувани и на сайта на
Банката. С оглед на това ищецът е отправил запитване до Банката с писмо №
47/0094/07.01.2013 г. В отговор на това запитване е получил писмо, в което му
било обяснено, че съгласно чл. 9 от договора кредитополучателят заплаща на Банката
променлив лихвен процент образуван от разликата между БЛП минус отстъпка в
размер на 1,62 %, а съгласно т. 3.12.2 от Общите бизнес условия БЛП се формира
като сумата на тримесечния EURIBOR плюс надбавка 5,10%. В отговора на писмото било
посочено, че съгласно т. 3.12.7 (2) от Общите условия „в случай, че разходите
по ликвидността при 10-годишното финансиране се увеличат в сравнение с размера
им към датата на сключване на договора, Банката има право едностранно да
увеличава първоначало определената над БЛП надбавка с размера на Увеличените
разходи“. Към отговора на писмото били приложени копие от договора и от общите
условия към него, погасителен план, както и справка за увеличенията на лихвения
процент по договора, които били 4 увеличения с общо 4,5 %. Ищецът твърди, че в отговора
не била посочена информация на какво основание са увеличени лихвените проценти,
нито коя точно компонента на лихвата се увеличава – надбавката над БЛП или
надбавката над променливата компонента в рамките на самия БЛП. Ищецът излага,
че съгласно т. 3.12.7.(2) от Общите бизнес условия би следвало да е променена
„надбавката над БЛП“, но е била променяна единствено надбавката в рамките на самия
БЛП над тримесечния EURIBOR, която надбавка съгласно т.3.12.2. от Общите бизнес
условия, в размер на 5,10% не подлежи на промяна. В тази връзка ищецът излага,
че с посочените решения на УС на Банката били променени действащите общи
условия без той да е бил уведомен за това, а още по-малко да се е съгласил с тази
промяна. С оглед на това, че не е получил яснота, ищецът е внесъл второ писмо
вх. № 196/11.02.2013 г., в отговор на което Банката е обяснила, че е действала
законосъобразно като се е позовала на чл. 9 от договора за кредит и на т.3.12.
от Общите бизнес условия, както и на това, че кредитополучателят е дал
съгласието си Банката „по своя едностранна преценка за наличието на обективно
настъпила пазарна промяна“ да променя размера на лихвите, като тази промяна в
Общите бизнес условия е посочена само като „увеличаване“. Твърди, че в случая
обективните обстоятелства се формират единствено при промяната на тримесечния
EURIBOR. Твърди, че в клаузата на т. 3.12.7 (2) от Общите бизнес условия, на
която се позовава Банката е предвидена възможност Банката едностранно да
увеличава първоначално определената над БЛП надбавка с размера на увеличените
разходи. Ищецът излага, че видно от разширения лихвен лист към кредита Банката
е увеличавала фиксираната част (надбавка) от самия БЛП, а не надбавката над
БЛП, която за целия срок на договора е останала една и съща. По този начин
ответникът е нарушил дори и изискванията на атакуваната разпоредба. На следващо
място ищецът излага, че с посочената разпоредба е обоснована възможността
едностранно да бъде променян лихвения процент и то не в резултат на пазарни
условия или фактори, а в резултат на управленско решение на ответника в
зависимост от неговата политика към даден момент и критерии, които зависят
изцяло от неговата воля. В тази връзка излага, че посочената клауза - т. 3.12.7
(2) от Общите бизнес условия се явява неравноправна, поради което е и нищожна
по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП във връзка с чл. 143 ЗЗП, като същота реализира
хипотезите на чл. 143, т. 9, 10, 11 и 12, като същевременно не са налице
изключенията на чл. 144, ал. 2 и ал. 3 ЗЗП. На следващо място ищецът излага, че
дори и да се приеме, че същата не е нищожна, то от страна на ответника е налице
неправилно приложение на предвидената в договора и в Общите условия
методология.
В тази
връзка ищецът излага, че въз основа на посочената нищожна клауза е заплатил без
правно основание на ответника парични суми в посочените по-горе размери, поради
което моли последният да бъде осъден да му ги върне, ведно със законната лихва.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът „У.Б.”
АД оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че атакуваната клауза
е част от Общите условия на Банката и действително е предлагана като съдържание
на всички нейни клиенти. В тази връзка сочи, че не оспорва, че ищецът не би
могъл да промени общите условия, но би могъл да договори индивидуално за себе
си условия, различни от общите, което същият не само, че не е сторил, но се е
съгласил банката еднострано да изменя дължимата по договора възнаградителна
лихва, съгласно неговите клаузи и задължителните за кредитополучателя общи
условия, приложими към тази сделка. Ответникът твърди, че след сключване на
процесния договор през 2006 г. Общите бизнес условия на Банката са претърпели
промени, които са оповестени публично и които са довели до изменение на
формирането на възнаградителните лихви, включително и чрез въвеждане на т.нар.
„премия“. Оспорва твърденията на
ищците за нищожност на процесните клаузи поради противоречие с чл. 143, т.9,
т.10, т. 11 и т.12 като неоснователни, доколкото счита, че цитираните клаузи от
договора нямат характер на неравноправни такива като излага съображения в тази
насока. На следващо място сочи, че атакуваните клаузи попадат и в изключението
на чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗЗП, както и на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП. Във връзка с изложеното счита, че
исковите претенции за прогласяване нищожността на посочените клаузи от договора
се неоснователни и следва да се оставят без уважение. Оспорва и основателността
на предявените осъдителни искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД като предявени въз
основа на неоснователен иск по чл. 26 ЗЗД. Оспорва като неоснователен и
предявеният в условията на евентуалност иск. Прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на осъдителните искове като частично погасени
по давност, тъй като съгласно чл. 110 ЗЗД давността е петгодишна. На следващо
място прави възражение за частично погасяване и на акцесорните искове по чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва като
се позовава на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Претендира направените разноски по делото.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори и се
установява от представените писмени доказателства, че между „Е.В.Б.Б.Б.“ АД и В.В.К.
е бил сключен Договор за ипотечен кредит № 111 на 06.04.2006 г., съгласно който
Банката, в качеството й на кредитор е предоставила на кредотополучателя сумата
от 70 000 евро за закупуване на жилище и гараж. За обезпечаване на
вземането по кредита е учредена ипотека върху АПАРТАМЕНТ № 6, находящ се в гр.
София, Район „Витоша“, на 3-ти етаж в жилищната сграда на ул. „Лъвски рид“ №
23, с площ от 97,69 кв.м., заедно с 13,134% идеални части от общите части на
сградата и заедно с 6,93% идеални части от УПИ, както и върху ГАРАЖ 3-изток, с
площ от 16,34 кв.м., заедно с 1,974% идеални части от общите части на сградата
и заедно с 1,158% идеални части от УПИ, съставляващ парцел II-1257 от кв. 14 по
плана на гр. София, м. „Манастирски ливади-запад“ с площ от 720 кв.м. Кредотополучателят
се е задължил при условията на договора да усвои и върне кредита, ведно с
начислените върху него лихви, в сроковете за погасяване, посочени в чл. 4, ал.
1 и при 299 анюитетни месечни вноски, съгласно погасителния план – неразделна
част от договора. Срокът за погасяване на задължението е до 15.04.2031 г.
В чл. 9, ал. 1 от договора
страните са постигали съгласие, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи
на Банката лихва, определена на база променлив, в хода на изпълнение на
договора годишен лихвен процент, образуван от сбора на Базовия лихвен процент
(БЛП) на Банката плюс надбавка в размер на - 1,62 % (минус едно цяло шестдесет
и две стотни) процентни пункта. Към момента на договора БЛП за евро е в размер
на 7,916% процентни пункта. В чл. 24 от договора е уговорено, че в допълнение
са валидни Общите бизнес условия и Тарифата за такси и комисионни за граждани
на Банката, които Кредитополучателят декларира, че е получил и ги приема
изцяло. Към договора е приложен и погасителния план, който е неразделна част
към него. От същия се установява, че уговореният лихвен процент по договора за
кредит е бил 6.29 %, първата месечна погасителна вноска по кредита е била на
15.05.2006 г. в размер на 466 евро /с левова равностойност 912.66 лв./, а
последната вноска е уговорена на 15.04.2031г.
По делото са представени и Общите
Бизнес условия на „Е.В.Б.Б.Б.“ АД - GEN-2-8-14/10/2005, видно от които в т. 3.12
е предвидено, че базовите лихвени проценти, които банката прилага при
олихвяване на кредитните продукти в банкиране на дребно, представляват сума от
два компонента - пазарен индекс и надбавка. Съгласно т.3.12.1. базовият лихвен
процент в левове се формира от сумата на тримесечния SOFIBOR и надбавка от 5,
10 %, а съгласно т. 3.12.2 - БЛП в евро се формира от сумата на тримесечния
EURIBOR и надбавка от 5,10 %. В т.3.12.5. е предвидено, че актуализация на Базовите
лихвени проценти по кредитни продукти в различните валути се осъществява
автоматично в първия календарен ден на месеца при промяна на стойността на
съответния пазарен индекс към последната дата от предходния месец с повече от
30 базисни пункта спрямо стойността му, използвана при изчисляването на
валидния до момента Базов лихвен процент на банката в съответната валута.
Съгласно т. 3.12.6 - при кредити с равни погасителни вноски /главница плюс
лихва/ размерът на дължимата вноска се променя /актуализира/ веднъж годишно
през месец януари чрез отразяване на действащия актуален към момента на
промяната БЛП. В т. 3.12.7 е предвидено, че дължимата от клиента годишна лихва
се формира от сбора на БЛП за съответната валута на кредита и определената
надбавка в процентни пункта. Според т. 3.12.7 (2) е предвидено, че в случай, че
разходите по ликвидността при 10-годишно финансово отчитане се увеличат в
сравнение с размера им към датата на сключване на договора за кредит, Банката
има право едностранно да увеличава първоначално определената над базовия лихвен
процент надбавка, с размера на увеличените разходи.
От представеното по делото
Решение от 27.04.2007 г. на СГС по ф.д. № 2010/1990 г. се установява, че
ответното дружество „У.Б.“ АД е правоприемник на „Е.В.Б.Б.Б.“ АД.
По делото е представено Уведомително
писмо с вх. № 47/0094 от 07.01.2013 г. изпратено от ищеца по делото В.К. до „У.Б.“
АД. Видно от съдържанието на същото, ищецът е посочил, че тъй като не разполага
с Общите бизнес условия на Банката, които са неразделна част от договора, за
него в качеството му на кредитополучател не е ясно как точно е формиран БЛП и
какво развитие и промени е претърпял за периода от 06.04.2006 г. до момента. С
оглед на това е поискал информация как е формиран БЛП, как се е променял и
по-специално неговите съставки от датата на сключване на договора до датата
07.01.2013 г. и кои Общи условия са били действащи при сключването на договора,
а също така да му бъдат предоставени копия от всички документи, касаещи
образуването и промяната на БЛП.
В отговор с писмо с изх. №
47/0094 от 28.03.2013 г. Банката е посочила, че съгласно приетото от страните
по договора в чл. 9, ал. 1, което кореспондира и на т. 3.12 от Общите бизнес
условия и в съответствие с чл. 24 от договора кредотополучателят заплаща на
Банката лихва, определена на база променлив лихвен процент, образуван от БЛП,
съставен от два компонента – съответно пазарен индекс – тримесечния EURIBOR и надбавка от 5,10 %, който към
датата на сключване на договора е в размер на 7.916 %, намален с отстъпка в
размер на минус 1,62 % или общо дължима лихва 6,296 %. Посочено е, че промяната
на лихвата е в резултат на реализиране на договорената с кредотополучателя в т.
3.12. от Общите условия и изяснена Методология за определяне на приложимия към
всяка конкретна дата годишен лихвен процент, като сбор от обявения и действащ
за периода на олихвяване БЛП в евро и фиксираните в договора непроменяема
надбавка и отстъпка за редовен дълг. Цитирано е също така, че в допълнение
според клаузата на т. 3.12.7 (2) от Общите бизнес условия „в случай, че
разходите по ликвидността при 10-годишното финансиране се увеличат в сравнение
с размера им към датата на сключване на договора за кредит, банката има право
едностранно да увеличава първоначало определената над БЛП надбавка с размера на
увеличените разходи“. Посочено е, че в качеството му на кредотополучател ищецът
лично е предоставил на Банката правото на едностранна преценка за наличието на
обективно настъпила пазарна промяна, която при условията на договора за кредит,
намира съответно стойностно изражение върху размера на дължимите лихви. В
писмото е отбелязано, че референтният за кредита БЛП е претърпял четири
завишения на текущата си стойност извън промяната на референтния лихвен индекс
с Решение на Управителния съвет от 14.10.2008 г. с 1 п.п., от 26.02.2009 г. с 1
п.п., от 01.04.2009 г. с 1,5 п.п. и от 05.06.2009 г. с 1 п.п.
От ответната страна е представен
и Протокол № 38/14.10.2008 г., видно от който Управителния съвет на Банката е
взел решение в т. 1, че цената на всеки банков кредит ще се определя като сбор
от променлив БЛП, формиран от приложимия към периода на олихвяването договорен
лихвен индекс /SOFIBOR, EURIBOR, LIBOR/ или друг договорен лихвен индекс и
премия, определяна по размер от ГОД от нула базови пункта до плюс 200 базови
пункта според стойността на кредитния ресурс на кредитните пазари, към който
БЛП се прибавя фиксирана договорена надбавка, отчитаща оценката на финансовото
състояние на клиента, вида и срока на кредита, обезпеченията и други
обстоятелства. В т. 2 е посочено, че за всеки ползван кредит Банката начисбява,
а кредотополучателят заплаща годишна лихва като общ лихвен процент в размер
равен на действащия и прилаган от Банката към датата на начисляването БЛП,
определен в съответствие с правилата, приети от УС по т. 1 плюс надбавка,
установена по размер в договора за кредит. В т.3.2 УС е взел решение, че при
кредити в чуждестранна валута - съответните БЛП /едномесечен, тримесечен,
шестмесечен EURIBOR, LIBOR, прилагани на международните кредитни пазари за определения от Банката срок плюс премия,
установена от ГОД или овластено от него лице.
С Протокол № 9/26.02.2009 г.
Управителния съвет на Банката е взел решение, че одобрява предложението за повишаване
на надбавката към основния лихвен процент от 1 % на 2 % за група непогасени
кредити на физически лица в евро и швейцарски франкове, като е прието, че
промяната влиза в сила от 09.03.2009 г.
С Протокол № 14/01.04.2009 г.
Управителния съвет на Банката е взел решение да се повиши премията като
компонент на БЛП по кредитите на физически лица, считано от 01.04.2009 г. с
кредити в евро, както следва: индекс EURIBOR1MR с 1,00 % процентен пункт.
С Протокол № 25/06.06.2009 г.
Управителния съвет на Банката е взел решение да се повиши премията като
компонент на БЛП със 100 базисни пункта за кредити в лева и евро, както и
промяната да се прилага от втората половина на м. юни 2009 г. като клиентите да
бъдат информирани, съгласно установената процедура на Банката.
От представеното Банково
удостоверение изх. № 0224-64-007057/20.06.2014 г., издадено на ищеца В.К. с цел
да му послужи пред Р.Б. АД за рефинансиране на кредита е видно, че към
20.06.2014 г. дължимите от него суми по договора за ипотечен кредит от
06.04.2006 г. са непогасена главница в размер на 58 736.35 евро, дължими
лихви в размер на 371,54 евро и такса за предсрочно погасяване в размер на 3 %
върху непогасената главница.
От представеното извлечение от
сметка на ищеца В.К. в „Р.Б.“ АД се установява, че на 28.07.2014 г. ищецът е
рефинансирал чрез кредит от „Р.Б.“ АД изцяло отпуснатия му кредит от „У.Б.“ АД с превод от 59 145.32 евро. От
Банково удостоверение изх. № 0224-64-008566/31.07.2014 г. се установява, че
ответната банка е удостоверила, че към тази дата лицето В.К. няма задължения
към нея по отпуснатия му кредит.
От заключението на изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза по делото се установява, че дължимата главница от
кредитополучателя към датата на рефинансиране на кредита - 30.07.2014г. чрез „Р.Б.“АД,
при положение, че не се вземат пред вид завишаванията на лихвения процент с
Решения на УС е в размер на 55 968,27 евро. При реалното погасяване на кредита
/чрез рефинансиране от „Р.Б.“АД кредитополучателят е заплатил главница в размер
на 58 587,70 евро (70 000,00 евро - 9 749,16 евро - 1 663,14 евро = 58 587,70
евро), където сумата от 1 663,14 евро е предсрочно погасена главница на
19.06.2014г. по желание на кредитополучателя. Разликата
между погасената главница и дължимата по изготвения погасителен план е в размер
на 2 619,43 евро. Размерът на законната лихва върху разликата от погасената
главница и реално дължимата от датата на плащане на главницата от „Р.Б.“АД -
30.07.2014г. до датата на завеждане на исковата молба в съда - 27.11.2014 г. е
89,36 евро. Сумата на надвнесените от ищеца вноски за лихви по всяка една
анюитетна вноска в сравнение с реално дължимите съгласно погасителния план е в
размер на 15 554,26 евро. Размерът на законната лихва върху надвнесените от
ищеца вноски за лихви по всяка една анюитетна вноска от датата на плащането им
до датата на завеждане на исковата молба в съда - 27.11.2014г. е 5 222,06 евро.
По делото е допуснато и допълнително
заключение на съдебно-счетоводната експертиза, от което се установява, че
размерът на мораторната лихва върху сумата от 1 663,14 евро, представляваща
платена предсрочно главница на 19.06.2014г., за периода от датата на плащане -
19.06.2014г. до датата на завеждане на исковата молба в съда - 27.11.2014г. е
76,02 евро. Размерът на мораторната лихва върху разликата от погасената
главница и реално дължимата от датата на плащане на главницата от „Р.Б.“АД -
30.07.2014г. до датата на завеждане на исковата молба в съда - 27.11.2014 г. е
89,36 евро. Общият сбор на така изчислените мораторни лихви е 165,38 евро.
Съгласно заключението от експертизата действително платената лихва съответства
на приложимите към договора ОУ, надлежно описани в чл. 24 от договора за
кредит. Съгласно договора БЛП е плаващ, а ГЛП е равен БЛП минус надбавка в
размер на 1,62%. В съответствие с т.3.12.2 и т.3.12.5 от ОБУ, лихвеният процент
се променя с всяка промяна на БЛП с повече от 30 базисни пункта спрямо
стойността му, използвана при изчисляването на валидния до момента БЛП на
Банката в съответната валута. Вещото лице дава извод, че тъй като кредитът е с
договорен срок, по-дълъг от 10 години, в допълнение към промените в стойността
на БЛП и съгласно т.3.12.7 от ОБУ, Банката завишава първоначално определената
надбавка, със стойности описани в констативно-съобразителната част на
експертизата. Дължимата сума за възнаградителна лихва при договорения минимален
лихвен процент от 6,296% за целия период на договора е в размер на 34 311,31
евро. Действително платената възнаградителна лихва за целия период на договора
е 45 022,10 евро. Разликата между действително платената възнаградителна лихва
и изчислената възнаградителна лихва при 6,296% за целия период на договора е в
размер на 10 710,79 евро. Дължимата
сума за възнаградителна лихва при договорения минимален лихвен процент от
6,296% за периода от 27.11.2009г. до 30.07.2014 г. е в размер на 18 881,47
евро. Действително платената възнаградителна лихва за този период е 26 045,51
евро. Разликата между действително платената възнаградителна лихва и
изчислената възнаградителна лихва при 6,296% за този период е в размер на 7
164,04 евро.
По делото е допусната и допълнителна съдебно – счетоводна експертиза,
чието заключение съдът приема като обективно и безпристрастно. От същото се
установява, че начинът за изчисляване на БЛП е разписан в Общите бизнес условия
на Е.В.Б.Б.Б.” АД като в срока на договора в общите условия са извършвани много
на брой промени, касаещи начина на определяне на БЛП. Общите условия и
измененията по тях са приети с решения на Управителния съвет на банката кто
същата не разполага с методика за изчисляването на БЛП като отделен документ. В
срока на процесния договор са действали девет варианта на общи условия на „Е.В.Б.Б.Б.”
АД. Съгласно извода на вещото лице промените, които са направени касаят
изменения в компонентите на БЛП, условията за промяна на БЛП, както и промени в
размера на анюитетните вноски, като извършените промени са били съществени и касаят
компонентите на БЛП. В експертизата се сочи, че към датата на сключване на
договора БЛП е равен на сбора от БЛП и фиксирана надбавка от 5.10 %, като в
периода от 07.05.2007 г. до 01.12.2008 г. БЛП е равен на едномесечен EURIBOR, а
от 01.12.2008 г. БЛП се изчислява като сбор от определен лихвен индекс плюс
променлива „премия”. Вещото лице посочва също така, че от 01.04.2010 г. не е
ясно кой лихвен индекс се е прилагал - в общите условия към тази дата е било записано,
че БЛП се определя на база тримесечен/шестмесечен EURIBOR.
От експертизата се установява, че
за усвоените суми по кредита ищецът се е договорил да заплаща на „Е.В.Б.Б.Б.”
АД лихва, определена на база променлив лихвен процент, образуван от сбора на
БЛП на банката плюс надбавка. За договора са били валидни действащите към този
момент общи условия на банката, като съгласно тях БЛП се състои от два
компонента - пазарен индекс, в случая
тримесечен EURIBOR, и надбавка, в случая надбавка от 5.10 %. Вещото лице
посочва, че от предоставените на от „У.Б.“ АД извлечения по кредита, в т.ч.
разширен лихвен лист се установява, че Банката възприема договорения с
предишната банка БЛП като „пазарен лихвен индекс”, в който се съдържа
договорената надбавка от 5.10 % и считано от 13.11.2008 г. въвежда по кредита
нова съставка на БЛП, т. н. „премия”. По същество, премията представлява
завишение на първоначално договорената надбавка в БЛП от 5.10 %. С три
последващи изменения размерът на премията по кредита към 15.06.2009 г. достига
4.5 %.
Съгласно извода на вещото лице при
сравняване на информацията относно общите условия и действително приложения БЛП
(съответно ГЛП) се установяват съществени различия, а именно: 1. За определяне
на размера на БЛП през целия срок на договора банката е използвала тримесечен
EURIBOR, а според общите условия приложимият лихвен индекс в периода от
07.05.2007 г. до 01.04.2010 г. е бил едномесечния EURIBOR. 2. През целия срок
на договора в стойността на БЛП, като част от „пазарния лихвен индекс” е
включена първоначално договорената надбавка от 5.10 %, а според представените
от Банката общи условия, относими към кредита, след 07.05.2007 г. тази надбавка
не би следвало да участва в сбора на БЛП. 3.Актуализацията на БЛП е извършвана
на база стойността на индекса (тримесечен EURIBOR) към последна дата от
предходния месец, а не по условията относно този индекс, така както са
разписани в приложените общи условия на „У.Б.“ АД и 4. Размерът на анюитетните
вноски по кредита също не е променян в съответствие с представените по делото
общи условия.
Вещото лице посочва, че
относителното тегло на пазарния индекс тримесечен EURIBOR в началото на срока
на договора за кредит е 35.57 %, към 01.10.2008 г.
достига стойност 50.85 %, след което тежестта на индекса рязко намалява и към
датата на последната промяна на БЛП, на 03.09.2012 г., относителното тегло на
този компонент в БЛП пада до 2.81 %. В същото време е обратна тенденцията, в
посока увеличение, на относителния дял на непазарните компоненти на БЛП
надбавка и премия - от общо 64.43 % в началото на договора до 97.19 % общо към
последната промяна на БЛП. На следващо място в експертизата се сочи, че има
различни механизми за изчисляването на разходите по ликвидността като за целта
може да се използва суапа за кредитно неизпълнение (CDS), но може и да не се
използва, от което следва, че връзката между CDS и разходите по ликвидността
зависи от методологията, избрана от банката за вътрешно ценообразуване. С
конкретната банкова методология би могло да се определи относително тегло, с
което този компонент участва при формиране на разходите по ликвидността.
В експертизата вещото лице е
уточнило, че от страна на Банката не му е предоставена вътрешна методология на
Банката за структурата на разходите по ликвидността и зависимостта между
отделните компоненти. Банката е направила само пояснение, че Методологията за
вътрешно ценообразуване се базира на Указания за разпределение на разходите и
ползите свързани с ликвидността, издадени във връзка с чл.1 ал.5, т.2 на
Наредба № 11 на БНБ за управлението и надзора върху ликвидността на банките. Вещото
лице посочва, че въпреки, че не е налице общоприета, нормативно утвърдена
методика за изчисляване на разходите свързани с ликвидността за всички банки,
съществуващите указания на БНБ дефинират възможностите банките да управляват
разходите по ликвидността си, включително моделите на ценообразуване на
ресурса. Правилата за ценообразуване, използвани в банката,
са в съответствие с изискванията на указанията на БНБ, по-конкретно точка 23 от
документа и се прилагат въз основа на решение на Комитета по Управление на
Активите и Пасивите (КУАП). Посочените указания дефинират структурата на
разходите по ликвидността при дългосрочното финансиране и определят т.н. Credit
Default Swap (CDS) или cyan за кредитно неизпълнение. По отношение на
математическата зависимост между промените в спреда на CDS и БЛП, според банката
е правопропорционална като за периода 2006-2008 г. нарастването на CDS е над 10
пъти (от 0.52% към 06.04.2006 г. до 5.63% към 13.11.2008 г.), докато БЛП е
варирал от 7.916% до 11.110%. Вещото лице посочва, че според Банката, на
клиента е спестена голяма част от нарастването в стойността на CDS, но в
действителност, обаче, същата не разполага с методика за отразяване на
разходите по ликвидността в изчисляването на БЛП, с посочен измерител на
разходите по ликвидността, с посочен праг на изменението на тези разходи, при
който ще се пристъпва към промяна на лихвения процент, с посочен период, през
който ще се променя лихвеният процент на това основание. При посочената липса
на конкретно установена зависимост между промените на ценообразуващите разходи
и промените в БЛП по кредитите на банката за периода 06.04.2006 г. - 30.07.2014
г. вещото лице е изчислила БЛП на база относителното тегло на неговите компоненти
към датата на сключване на процесния договор. При сключване на договора за
кредит БЛП е формиран в съответствие с приложените към него Общи бизнес условия
на „Е.В.Б.Б.Б.” АД, а именно БЛП е равен на сумата от ЗМ EURIBOR и надбавка от
5.10 %. При тези параметри към датата на договора се изчисляват следните
относителни тегла на двата компонента: в абсолютна стойност 2.816 плюс надбавка
5.10 или общо БЛП 7.916, а в процент 35.57 % плюс надбавка 64.43 % или общо 100
%. Вещото лице посочва, че преизчисленият БЛП и БЛП приложен от банката в
посочения период от време имат много различни стойности. Преизчисленият БЛП
достига високи стойности през 2007 г. и 2008г., след което стойността му
започва да пада и от м. септември 2012 г. се установява на 0.781. БЛП на
банката бележи предимно увеличения, като от м. април 2009 г. до м. август 2012
г. стойностите му се задържат над 10.000, след което банката определя БЛП в
размер на 9.878, задържан до края на посочения период 30.07.2014 г.
В заключението се сочи, че не е
установено да е налице математическа зависимост между стойностите на индекса
EURIBOR и другите компоненти от БЛП, преизчислени през относителните им тегла,
от една страна, и стойностите на БЛП, от друга. Съгласно посоченото от вещото
лице относителното тегло на пазарния индекс тримесечен EURIBOR в началото на
срока на договора за кредит е 35.57 %, към 01.10.2008 г. индексът достига
тежест 50.85 %, след което тежестта му рязко намалява и към датата на
последната промяна на БЛП, на 03.09.2012г., относителното тегло на индекса като
компонент на БЛП пада до 2.81 %. Обратна е тенденцията, в посока увеличение, на
относителния дял на непазарните компоненти на БЛП - надбавка и премия - от
64.43 % в началото на договора до 97.19 % общо към последната промяна на БЛП.
Съгласно приложените общи условия
за ипотечни кредити на банката ако разходите по ликвидността при 10-годишно
финансиране се увеличат в сравнение с размера им към датата на договора, или
към последното изменение, Банката има право едностранно да увеличи първоначално
определената над БЛП надбавка с размера на увеличените разходи. Впоследствие,
считано от 01.12.2008 г. Банката определя БЛП като сбор от следните компоненти:
едномесечен/ тримесечен/ шестмесечен EURIBOR и премия. Премията към договорения
пазарен индекс се променя до 2 процентни пункта при промяна на нормативната
база или условията на финансовите пазари или при възникване на др. обективни
обстоятелства, водещи до съществено повишаване разходите по привлечения ресурс
на банката. Съгласно прилаганите общи условия от 01.08.2010 г. премията се
променя при изменение на определени показатели, в т. ч. при промяна с поне 0.5
% за месец на основния пазарен измерител на кредитен риск за България - CDS за
периоди между 1 и 10 години. Вещото лице посочва, че „У.Б.” АД включва CDS сред
факторите, които влияят при определяне на БЛП със аргумента, че за дейността
си, Банката набира ресурс както от местния, така и от международните пазари.
CDS на България представлява застраховка срещу фалит на българското
правителство. Цената на тези деривати, при наличие на активен пазар,
представлява пазарна оценка за риска на страната от изпадане в
неплатежоспособност. Включването на CDS като фактор в методологията има за цел
да представи чрез пазарен индекс, рискова премия, специфична за България, която
определя цената на ресурса. Експертът посочва, че по твърдение на банката,
съществува правопропорционална математическата зависимост между промените в
нивата на ЗМ EURIBOR и спреда на CDS, от една страна, и БЛП, от друга страна,
но не цялата част от нарастването в нивата на CDS е пренесена върху
нарастването на БЛП. За периода 2006-2008 нарастването на CDS 10Y е над 10 пъти
(от 0.52% до 5.63%), докато БЛП в този период е варирал от 7.916% до 10.860%. По
твърдение на Банката същата е спестила
на клиента голяма част от нарастването в стойността на CDS. Видно от
заключението на експертизата, обаче не е установено да съществува конкретна
математическа зависимост между измененията на BG CDS 10Y и EURIBOR и
изменението на БЛП. Вещото лице уточнява, че измененията на БЛП не съответстват
на измененията на посочените пазарни индикатори. При първото изменение на БЛП
на 07.05.2007 г. с 1.197 от 7.916 % на
9.113 %, общото изменение на EURIBOR и CDS 10Y е на по-малка стойност и възлиза
на 0.900. При следващото изменение на БЛП се установява разлика в обратна
посока - увеличението на БЛП с 0.722 не надхвърля общото увеличение на
пазарните индикатори спрямо стойностите им към предишното изменение на БЛП в
размер на 0.949. На 13.11.2008 г. при общо увеличение на EURIBOR и CDS 10Y в
размер на 1.691, БЛП се покачва с 1.000. Екпертът посочва, обаче, че част от
измененията на БЛП след 01.12.2008 г. са в посока намаление, но това намаление
е в много по-малка степен спрямо намалението в общата стойност на 3 М EURIBOR и
CDS 10Y. В тази връзка заключението на експерта е, че твърденията на банката за
наличие на правопропорционална математическата зависимост между промените в
нивата на посочените индикатори и промените в БЛП не отговарят на фактическата
обстановка относно тези промени.
При така установена фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По делото не е спорно, а се
установява и от представените писмени доказателства, че между страните
съществува валидно облигационно отношение, произтичащо от сключен на 06.04.2006
г. договор за ипотечен кредит № 111, чиято регламентация се съдържа в
разпоредбите на чл. 430 – чл. 432 ТЗ. По силата на договора ответника „У.Б.“ АД, като правоприемник на „Е.В.Б.Б.Б.“
АД е отпуснала на ищеца кредит в размер 70 000 евро за закупуване на жилище и
гараж срещу
задължението на същия да върне главницата, заедно с
уговорената лихва по кредита.
За да се произнесе по иска за
прогласяване нищожността на клаузата на т. 3.12.7. (2) от Общите условия към
договора за кредит като противоречаща на закона по см. на чл. 146 вр. чл. 143
ЗЗП, на първо място, съдът следва да съобрази действащото към момента на
сключване на договора законодателство.
Настоящият съдебен състав приема,
че възникналите
облигационни отношения касаят физическо лице, на което е предоставен банков
кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална
дейност, поради което и същият има качеството на потребител по смисъла на § 13,
т. 1 от ДР на ЗЗП, а Банката на търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Като търговска сделка договорът
за кредит за предоставяне на финансова услуга, попада в приложното поле на ЗЗП,
който е приложим към процесното правоотношение и инкорпорира нормите на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори.
Съгласно чл.143 от ЗЗП
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, при определени хипотези, регламентирани в цитираната правна норма,
измежду които: т. 3 - която поставя
изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от
условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля; т.9 - при
налагане на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност
да се запознае преди сключването на договора; т.10 - при предвидена възможност
на търговеца да променя едностранно условията по договора въз основа на
непредвидено в него основание; т.11 - при възможност за търговеца да променя
едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата и т.12 - при
предвиждане цената да се определя при получаването на стоката или услугата или
при предоставено право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без
потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената,
уговорена при сключването на договора. Съгласно чл.145, ал.1 от ЗЗП
неравноправната клауза в договор с потребител се преценява, като се вземат
предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства,
свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички
останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи.
Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално /чл.146, ал.1 от ЗЗП/. Клаузи, които не са уговорени индивидуално,
са дефинирани в чл.146, ал.2 от ЗЗП - клаузи, изготвени предварително, при
които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им и е
посочен пример за такива клаузи при договорите, сключвани при общи условия,
като изброяването не е изчерпателно.
В чл. 144 ЗЗП са уредени
изключенията, при които е неприложимо правилото за приемане за неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, като в ал. 2 от разпоредбата е
предвидено, че чл. 143, т. 10 ЗЗП не се прилага за клаузи, при които:
доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна
причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или
на потребителя, или стойността на всички други разходи, свързани с финансовите
услуги, при условие че доставчикът на финансовата услуга е поел задължение да
уведоми за прекратяването другата страна/страни по договора в 7-дневен срок и
другата страна/страни по договора има правото незабавно да прекрати договора;
а, ал. 3 гласи, че разпоредбите на чл. 143, т. 7, 10 и 12 не се прилагат по отношение
на: сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги,
чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или
с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на
търговеца или доставчика на финансови услуги.
Следователно съобразно
разпоредбите на ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
неравноправна е всяка клауза в договор с потребител, която не е индивидуално
уговорена, води до нарушаване на принципа за добросъвестност и до значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, и е в ущърб на потребителя
като предпоставките следва да са налице кумулативно. Клаузата следва да
осъществява някой от фактическите състави на чл.143 от ЗЗП, като същевременно
не попада в някое от изключенията на чл.144 от ЗЗП. Освен това неравноправна е
и всяка клауза от договора, която не е съставена на ясен и разбираем език,
което означава, че същата е неправилна от формална и граматическа страна, не е
представена достатъчно информация на потребителя за условията по договора и
последиците от поемането на задължението, не е представен ясен механизъм за
осъществяване на промени в договора, които да могат да бъдат разбрани от
средния потребител и той да може да предвиди икономическите последици за себе
си от сключването на договора.
Съобразно заявеното с исковата
молба в предметния обхват на проверката за неравноправност по смисъла на ЗЗП е
клаузата на т. 3.12.7. (2) от Общите бизнес условия към договора, в която се
предвижда право на кредитора едностранно да увеличава размера на надбавката към
БЛП при увеличение на разходите по ликвидността, както и право на ответника да
прецени изменението на пазарния компонент с решение на своя Управителен съвет.
Настоящият съдебен състав намира, че посочената
клауза от договора не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146,
ал. 2 ЗЗП, тъй като същата е част от стандартни, изготвени предварително и
типови условия на Банката и кредитополучателите не са имали възможност да
влияят върху съдържанието им. По делото липсват данни, че включването на спорната
клауза в Общите условия към договора е в резултат на изричното й предварително
обсъждане и съгласие на потребителя по отношение на нейното съдържание, а
доказателствената тежест в тази насока е била на Банката с оглед правилото на
чл. 146, ал. 4 ЗЗП. В този смисъл ищеца може да се ползва от защитата на
потребителите, предвидена в ЗЗП, в частта, касаеща регламентацията на
неравноправните клаузи в потребителските договори и разпоредбите на Директива
93/1 З/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 год. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Кредитополучателят /потребителят/ е в положението на
по-слаба страна в отношенията си с Банката, както от гледна точка на позицията
му в преговорите, така и на степента на информираност - положение, което го
принуждава да се съгласява с установените предварително от Банката условия, без
да може да повлияе на съдържанието им. Клаузите на договорите за банкови
кредити, както и Общите условия към тях не следва да нарушават основни
принципи, в т.ч. и този на равнопоставеност, на който се основават отношенията
между банката и потребителя, както и императивни разпоредби на закона. Законът
за кредитните институции /ЗКИ/, при действието на който е сключен процесният
договор, въвежда редица задължения на кредитните институции в процеса на
отпускане на банкови кредити с оглед защита правата и задълженията на
длъжниците. Съгласно чл. 58 ЗКИ при отпускане на кредити Банката задължително
предоставя безплатно и в писмена форма на клиентите си своите условия по
кредите, които съдържат най-малко данни за общите разходи по кредита /такси,
комисионни и други разходи, пряко свързани с договора за кредит/ и за
обективните критерии, въз основа на които тези разходи могат да се изменят;
лихвения процент, изразен като като годишен лихвен процент, метода за
изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата
до пълното погасяване на кредита; допълнителните задължения, свързани с
разплащанията и условията и разходите при предсрочно погасяване на кредита.
Следователно, след като по делото
не е установено от страна на Банката, че оспорената клауза от Общите условия към
договора за кредит не е индивидуално уговорена, то за същата са
неблагоприятните последици от този факт, поради което съдът приема, че същата е
изготвена от Банката предварително и кредитополучателят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието й. В тази връзка съдът намира, че по отношение на
клаузата на т. 3.12.7 (2) е налице първият критерий за обявяване на нищожността
й. На следващо място като неиндивидуално уговорени, клаузите биха могли да са
нищожни, ако са неравноправни по смисъла на чл. 143-144 от ЗЗП и договорът не
попада в изключенията, предвидени в чл. 144, ал. 2 и ал. 3 ЗЗП.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от договора
страните са постигали съгласие, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи
на Банката лихва, определена на база променлив, в хода на изпълнение на
договора годишен лихвен процент, образуван от сбора на Базовия лихвен процент
(БЛП) на Банката плюс надбавка в размер на - 1,62 % (минус едно цяло шестдесет
и две стотни) процентни пункта. Към момента на договора БЛП за евро е в размер
на 7,916% процентни пункта. В чл. 24 от договора е уговорено, че в допълнение
са валидни Общите бизнес условия и Тарифата за такси и комисионни за граждани
на Банката, които Кредитополучателят декларира, че е получил и ги приема изцяло
В клаузата на т. 3.12.7 (2) от
Общите бизнес условия е предвидено, че Банката има право да увеличава
едностранно първоначално определената над БЛП надбавка с размера на увеличените
разходи. Това се налага при увеличаване разходите по ликвидността при 10
годишно финансиране в сравнение с размера им към датата на сключване на
договора, т.е. увеличаването на надбавката влияе непосредствено върху промяната
на договорената лихва по договора за кредит.
Съдът намира, че валидността на
клаузата на чл. 9, ал. 1 от договора е несъмнена. Тази клауза е част от
основния предмет на договора. С нея страните са постигнали съгласие, че
кредитополучателят наред с главницата, следва да заплаща на Банката и годишна
лихва, чийто размер се определя на базата на два компонента. Доколкото Банката
извършва действия по предоставяне на кредити на физически и юридически лица по
занятие, същата следва да получава насрещна престация за това, а именно
възнаграждение за времето, през което кредитополучателят ползва предоставените
му парични средства, какъвто характер има договорната лихва, чиято дължимост е
уговорена между страните с чл. 9, ал. 1. Съществуването на задължение в тежест
на кредитополучателя да заплаща лихва по сключен договор за банков кредит, е
посочено като един от съществените елементи на този вид търговска сделка и в
закона - чл. 430, ал. 2 ТЗ. В тази връзка следва да се приеме, че ищецът в
качеството му на кредитополучател по сключения договор за банков кредит е бил
обвързан със задължението да заплаща на ответника променлива възнаградителна
лихва, в размер на разликата между БЛП минус отстъпка в размер на 1,62
процентни пункта. Не следващо място, съгласно т. 3.12.2 от Общите бизнес условия
БЛП се формира като сума от 3 месечния EURIBOR плюс надбавка 5,10. Следователно
лихвения процент по процесния договор за кредит, сключен с ищеца се формира
като сбор от 3 месечен EURIBOR плюс надбавка 5,10 минус
отстъпка 1,62 %. Съдът намира, че посочената клауза от договора не съдържа в
себе си методика за едностранна промяна на възнаградителната лихва. В
разпоредбата на чл. 9, ал. 1 е посочена самата цена за предоставяната услуга и
начина на нейнотото формиране, като към момента на сключване на договора (което
е релевантния момент на преценката) и двата компонента са точно фиксирани и
известни на потребителя по размер и съответно като краен икономически резултат
в негова тежест. Следователно съдът намира, че в клаузата е налице пределна
яснота и определеност на престацията, по която страните са постигнали съгласие,
като това нито противоречи на закона, нито на добрите нрави, нито по отношение
на нея е налице неравноправие по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
Спорът е за валидността на
клаузата на т. 3.12.7 (2) от Общите
бизнес условия към договора за ипотечен кредит, даваща право на Банката за
едностранно увеличение на лихвата.
В тази връзка и както съдът вече
изложи по-горе в договора за кредит са посочени ясно и двата компонента, които
участват при формиране на БЛП, от който се определя дължимата от
кредитополучателя възнаградителна лихва. Първият от тях е надбавка, която е
фиксирана като размер за целия лихвен период, а другият компонет, който участва
във формирането на годишния лихвен процент е БЛП, който е променлива величина.
Той се определя съгласно т. 3.12.2. от Общите бизнес условия на „Е.В.Б.Б.Б.“ АД
с индекс GEN 2-8-14/10/2005, действащи към момента на
подписване на договора. Съдът намира, че същите обвързват валидно страните, тъй
като съгласно чл. 24 от договора кредитополучателят е декларирал, че ги е
получил и ги приема изцяло, респ. същият е заявил писмено, че ги приема. Следователно
са спазени изискванията на чл. 298, ал. 1 и 2 ТЗ и уговореното в Общите условия
определя начина, по който следва да бъде формиран размера на дължимата
възнаградителна лихва, наред с посоченото в договора. В тази връзка, съдът
намира, че по отношение на клаузата на т. 3.12.7 (2) като част от клаузите на Общите
бизнес условия на Банката не е реализирана хипотезата на чл. 143, т. 9 ЗЗП,
поради невъзможност на потребителя да се запознае с нея преди сключването на
договора и в този смисъл не е налице неравноправност на посочената клауза на
предвиденото в чл. 143, т. 9 ЗЗП основание.
На следващо място с клаузата на
т. 3.12.2 от Общите бизнес условия е предвидено, че БЛП за кредити в евро,
какъвто е настоящият, се формира от сумата на тримесечния EURIBOR и надбавка от
5,10 %, която е постоянна величина. т.е променливата величина при формиране на
БЛП е тримесечният EURIBOR. Според общите условия /т.3.12.5/ актуализацията на
БЛП се осъществява автоматично от банката при промяна с 30 базисни пункта на
пазарния индекс. Тази промяна може да бъде установена и от кредитополучателя,
по начина указан в т. 3.12.5, тъй като се фиксира всеки работен ден в 11,00 часа
и се публикува на страницата „EURIBOR“ на Ройтерс. От заключението на приетата
по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че в срока на договора в
Общите условия са извършвани много на брой промени, касаещи начина на
определяне на БЛП като измененията в тях са приети с решения на Управителния
съвет на Банката, която в същото време не разполага с Методика за изчисляването
на БЛП като отделен документ. Посредством експертизата се установи също така,
че промените, които са направени касаят изменения в компонентите на БЛП,
условията за промяна на БЛП, както и промени в размера на анюитетните вноски,
като извършените промени са били съществени и касаят компонентите на БЛП.
От заключението се установи и че
съгласно приетото в Общите бизнес условия на Банката в периода от сключването
на договора 06.04.2006 г. до 05.07.2007 г. БЛП е бил равен на сбора от базовия
лихвен индекс и фиксирана надбавка от 5,10 %. В периода от 07.05.2007 г. до
01.12.2008 г. БЛП е бил равен на едномесечен EURIBOR, а от 13.11.2008 г.
Банката въвежда по кредита нова съставка на БЛП, наречена „премия“ и от 01.12.2008
г. БЛП се изчислява като сбор от определен лихвен индекс плюс „променлива премия“.
В периода след 01.04.2010 г. съгласно извода на вещото лице не е ясно кой
лихвен индекс се прилага – като в общите условия към тази дата е посочено, че
БЛП се определя на база тримесечен/шестмесечен EURIBOR.
Съгласно експертизата по същество
премията представлява завишение на първоначално договорената надбавка в БЛП от
5.10 %, като с три последващи изменения размерът на премията по кредита към
15.06.2009 г. е достигнал 4.5 %. Следователно безспорно се установява, че
увеличението на месечната вноска по кредита се дължи не само на промените в
пазарния индекс, а и поради включения допълнителен компонент при формиране на
БЛП наименован „премия“. В тази връзка съдът приема, че въвеждането на премията
представлява по съществото си надбавка и с включването й се постига едностранна
промяна на условията на договора, чрез което се достига до увеличаване на
размера на БЛП и оттук на ГЛП. Въвеждането на т.нар. „премия“ е било извършено
от Банката въз основа на приетите решения на Управителния съвет на дружеството.
Съдът намира, че същите не могат да обвържат ищеца по делото и да се считат
като клаузи на сключения между страните договор, респ. като част от валидни за
страните общи условия по кредита. Това е така, тъй като съгласно чл. 298, ал. 1
и 2 ТЗ, за да обвържат кредитополучателя Общите условия следва да бъдат приети
писмено от физическото лице и да са били предадени при сключването на договора,
което е неприложимо към приетите впоследствие промени, взети с решения на
Управителния съвет от търговеца - правоприемник. Няма никакви данни по делото
такива Общи условия на „У.Б.“ АД да са били предавани на ищеца, нито е
представено писмено изявление от негова страна, че ги приема. Следователно
решенията за добавяне на нов компонент към ГЛП са без значение в отношенията
между страните. В тежест на кредитополучателя не е възникнало задължението за
плащане на допълнителния компонент, включен в размера на възнаградителната
лихва. Писмената форма, съгласно разпоредбата на чл. 430, ал. 3 ТЗ, касае
действителността на договора, поради което при липсата на такава валидна
уговорка между страните, посочените Общи условия на „У.Б.“ АД не могат да
обвържат страните.
На следващо място, поради
обстоятелството, че въвеждането на т.нар. „премия“ е извършено от Банката с
решения на Управителния съвет, то съдът приема, че на кредитополучателя не е
било известно въвеждането на допълнителната премия, нито как се променя размера
и от какви параметри се влияе той. Видно от заключението на счетоводната
експертиза размерът на премията е поставен в зависимост от привличането на
финансов ресурс - дългосрочен и новопривлечен. Тя има значителна тежест като
компонент на ГЛП във връзка с увеличаването му. Методът на начисляване на
съответния лихвен процент трябва да съдържа ясно и конкретно посочена
изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителна
тежест на всеки от отделните компоненти- пазарни индекси, в случая ЗМ SOFIBOR и
индикатори. Поради това е необходимо постигане между съконтрахентите по договора
на съгласие за начина на формиране на възнаградителната лихва, представляваща
възнаграждение за кредитодателя и цена на кредита. Тя е съществен елемент от
съдържанието на този вид банкова сделка. Затова и методиката за изчисление на
лихвата, включително БЛП, също е елемент от договора за кредит. Тя следва да
стане достояние на кредитополучателя. Договорният характер на облигационното
правоотношение изключва възможността лихвеният процент да бъде изменян
едностранно от Банката след сключването на кредитния договор, независимо дали
се касае до фиксиран лихвен процент или до променлив такъв. Когато кредитополучателят
не е получил информация за промените на цената на доставената му финансова
услуга, както и щом Методологията на Банката като нейни вътрешни правила, не е
част от договора, то ответникът не може да се счита за добросъвестен по смисъла
на общата дефиниция на чл. 143 от ЗЗП, за да се приложи правилото на чл. 144,
ал. 3, т.1 от ЗЗП./ Р № 95/13.09.2016 г. по т.д. № 240/15 г., IIт.о. на ВКС/
Нещо повече, вещото лице по
изготвената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза е установило, че в
действителност Банката не разполага с методика за отразяване на разходите по
ликвидността в изчисляването на БЛП, с посочен измерител на разходите по
ликвидността, с посочен праг на изменението на тези разходи, при който ще се
пристъпва към промяна на лихвения процент, с посочен период, през който ще се
променя лихвеният процент на това основание. Екпертът не е установил да е налице
и математическа зависимост между стойностите на индекса EURIBOR и другите
компоненти от БЛП, преизчислени през относителните им тегла, от една страна, и
стойностите на БЛП, от друга. Няма и нормативен акт, който да съдържа конкретна
методика за изчисляването на разходите по ликвидността, включително и Наредба № 11от 2007 г. не
съдържа конкретна общоприета методика относно изчисляването на разходите по 10
годишната ликвидност по смисъла на посочената т. 3.12.7 (2) от Общите бизнес
условия към процесния договор. Връзката между суапа, кредитно неизпълнение
(CDS, включително BG CDS 10Y) и разходите по ликвидността могат да се изразят в
методологията за вътрешно ценообразуване на банката или в методология по
определяне разходите за ликвидността, но след като кредотополучателят не е
получил и приел такава, то произволно избрани, но не разписани и необявени на същия
критерии като CDS се явява напълно неоснователно. От заключението на
експертизата се установи също така, че по време на действието на процесния
договор, когато нивото на тримесечен EURIBOR се е увеличавал /от 35.57 % в
началото на договора до 50.85 % към 01.10.2008 г./ е увеличаван и лихвения
процент по договора, но когато тежестта му рязко намалява /съответно от 35.57 %
в началото на договора до 2.81 %. към 03.09.2012г./, то обратно на това непазарните
компоненти на БЛП /надбавка и премия/ се е увеличавала от 64.43 % в началото на
договора до 97.19 % общо към последната промяна на БЛП.
Посредством заключението от
експертизата се установи също така, че единственият пазарен критерий или
индекс, който е предвиден при определянето на БЛП е този на т.3.12.2 от Общите
бизнес условия, които предвиждат като пазарен индекс при определяне на БЛП -
тримесечният EURIBOR. Поради това дори и да са налице промени в пазарните
условия, то те точно се отразяват от пазарния индекс чрез изменението му. От
заключението на експертизата е видно, че при намаляване на стойностите на този
индекс ответникът приема решения на УС, е които увеличава БЛП чрез т.н.
„премии” като по този начин не само компенсира намалените стойности на БЛП, но
и ги увеличава. Следователно самият процес по изменение на лихвата не е
обвързан автоматично с промените в сочения индекс EURIBOR, а е опосреден от акт
на орган на ответниа – решение на Управителния съвет.
Следва да се посочи, че
неравноправността на посочената клауза произтича и от липсата на възможност Банката
да понижава БЛП, респ. ГЛП на възнаградителната лихва, при промяна на
компонентите им. В тази чл. 3.12.7/2/ от ОБУ не е конкретизирано какво се
включва в разходите по ликвидността и в каква зависимост от тях е надбавката
над БЛП, които са компоненти на ГЛП. В договора за кредит от 06.04.2006 г.
клаузата относно годишният лихвен процент и промяната му не е уговорена по ясен
и недвусмислен начин. От тях не може да се извлече начинът, методиката и
математическия алгоритъм за начина на формиране на едностранно променената
лихва, респективно липсва обвързаност на конкретния размер на повишението на
лихвата с размера на покачване на пазарния индекс. Единствено от банката зависи
с колко точно ще се измени лихвата като не е предвидена реципрочна възможност
за намаляване на лихвата при понижаване на индекса ./ Р № 77/22.04.2015 г.,
постановено по гр.д. № 4452/14 г. на III г.о. на ВКС, Р № 424/02.12.2015 г. по
гр.д. № 1899/15 г., IV г.о. на ВКС/.
Следователно съдът намира, че
посочената клауза на т. 3.12.7. (2) от Общите бизнес условия към процесния
договор за ипотечен кредит попада в хипотезата на чл. 143, т. 10 ЗЗП – промяна
на условията едностранно на непредвидени в договора основания, поради което
същата е неравноправна, от което следва, че е и нищожна.
На следващо място съдът намира,
че процесната клауза от договора попълва и предпоставките, посочени в чл. 144,
т.12 ЗЗП, съобразно които неравноправна е тази клауза в потребителския договор,
която дава право на търговеца да увеличава цената без потребителят да има право
в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е
значително завишена в сравнение с уговорената при сключване на договора, поради
което същата е неравноправна и по смисъла на чл. чл. 143, т.12 ЗЗП, поради
което е нищожна и на това основание. В договора не е предвидена възможност за
едностранното му прекратяване и възможността за предсрочно погасяване на
кредита не следва да се тълкува в такъв смисъл. Предсрочното погасяване на
кредита води до изпълнение на договора, а не до неговото прекратяване, респ. до
преустановяване на облигационната обвързаност между страните занапред по волята
на една от тях и в този смисъл същите следва да се различават.
Същевременно не са налице
изключенията по чл. 144, ал.2, т.1 и т. 2 от ЗЗП. Съгласно чл. 144, ал.2, т.1
от ЗЗП правилото на чл. 143, т.10 не се прилага за клаузи, при които
доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна
причина да промени без предизвестие лихвения процент, дължим от потребителя или
стойността на всички други разходи, свързани е финансовите услуги, при условие,
че доставчикът на финансовата услуга е поел задължение да уведоми за
прекратяването на другата страна по договора в 7-дневен срок и другата страна
по договора има правото незабавно да го прекрати. В процесния случай ответникът
с решения на Управителния съвет 4 пъти е повишавал едностранно действащия
лихвен процент с въведена от него негласно нова съставка на БЛП, а именно т.н.
„лихвена премия” без да посочва основателна причина. Неприложимо е и
предвиденото чл. 143, ал. 2, т. 2 изключение, тъй като в конкретния случай
договорът не е безсрочен, а е сключен е определен срок.
Съдът приема, че оспорената клауза
не попада в приложното поле и на изключението, визирано в чл. 144, ал. 3, т. 1
ЗЗП, предвиждащо, че разпоредбите на чл. 143, т. 7, 10 и 12 не се прилагат по
отношение на сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или
услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или
индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън
контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги.
В тази връзка в задължителното за
националните юрисдикции Решение на СЕС, постановено по преюдициално запитване
по дело С-472/10 (Nemzeti Fogyasztovedelmi Hatosag срещу Invitel Tavkozlesi
Zrt), е прието, че за целите на преценката на неравноправния характер на клаузи
в договори, сключени е потребители, от значение е въпросът дали съображенията
или начинът на промяна на разходите, свързани с предоставяната услуга, са били
уточнени, дали потребителите са имали право да прекратят договора и в тази
връзка дали са имали възможността въз основа на ясни и разбираеми критерии да
предвидят промените, които продавачът или доставчикът внася в уговорените
условия по отношение на свързаните с предоставяната услуга разходи. Съдът
приема, че по настоящото дело безспорно се установи, че потребителите не са
имали възможност да се запознаят с конкретните параметри, които влияят върху
фактора „пазарни условия“, както и че в договорът не е упоменато изрично как
промяната в индекса EURIBOR ще се отразява върху лихвения процент - посочено е
само, че по едностранно решение от страна на Банката, спрямо измененията в
индекса, последните ще се провеждат, но не е посочен никакъв механизъм или
математически алгоритъм, по който тези изменения ще стоят в конкретна
зависимост с нивата на индекса/, дали потребителите са имали право да прекратят
договора /съдът приема, че такава възможност в договора няма/ и в тази връзка
дали са имали възможността въз основа на ясни и разбираеми критерии да
предвидят промените, които продавачът или доставчикът внася в уговорените
условия по отношение на свързаните с предоставяната услуга разходи /по
гореизложените съображения, съдът приема, че това условие също не е налице/. В
случая, следва да се приеме, че тези условия не са изпълнени при сключване на
процесния договор. Установена бе липса на обективен механизъм за установяване и
изчисляване на стойностите на БЛП и неговите компоненти в методиката,
включително относително тегло на компонентите в общото ниво на БЛП, поради
което е и невъзможно да се установят зависимости между изменението на
компонентите, част от които са извън контрол на ответника и изменението на БЛП.
Напротив, бе установено безспорно, че е въведена трета, непазарна, а зависима
единствено от волята на ответника компонента, наречена „пазарна премия”, която
води единствено субективно и едностранно увеличение на БЛП. Не без значение е
фактът, че не е налице възможност да бъде изменен годишният лихвен процент при
намаляване на индекса EUROBOR, което фактическо положение е изцяло в полза на
банката, която е икономически по-силната страна, а напротив, договорена е
възможност за увеличаване на възнаградителната лихва при повишаване на пазарния
индекс, което изцяло поставя кредитополучателя в неравностойно положение.
Във връзка с изложените правни
изводи, съдът намира, че клаузата на т. 3.12.7 (2) от Общите бизнес условия към
процесния договор за ипотечен кредит № 111/06.04.2008 г. е неравноправна на
основание чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП, поради което и същата е нищожна. Предвид
изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че предявения иск с правно
основание чл. 26 от ЗЗД вр. с чл. 144, 145 и чл. 146 от ЗЗП за обяваване
нищожността на посочената клауза като неравноправна е основателен, поради което
следва да се обяви нейната нищожност.
По отношение на иска по чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, съдът намира следното:
За основателността на иска по чл.
55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, съдът следва да установи наличието на две предпоставки: 1)
получаването на нещо от обогатилото се лице
- в случая ответникът, което му се дава от обеднялото лице - ищеца и 2)
липса на основание за получаването му. В настоящия случай ищците твърдят, че
ответната банка „У.Б.“ АД е получила без
основание процесните суми, тъй като за Банката не е възникнало правото
едностранно да променя договорения лихвен процент. Съдът намира, че при уважените
установителни искове, с които се признава нищожността на посочената по-горе
клауза от Общите бизнес условия към процесния договор за ипотечен кредит №
111/06.04.2008 г. основателността на претенцията по чл.55, ал.1 , пр.1 от ЗЗД
поради обусловеност на исковете е безспорна. По исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД
хипотезите на "получаване без основание" обикновено са обусловени от
едно преюдициално договорно правоотношение. Съответно фактическият състав на
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при
начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва
основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго /типичен случай е получаването на нещо въз основа на нищожен акт/. Освен
това основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената
ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото.
Съгласно правилото на чл. 154,
ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е било да установи факта на плащането на процесната
сума, а ответникът да докаже, че е налице основание за получаването й,
съответно за задържане на полученото.
Фактът на настъпилото имуществено
разместване не се оспорва от страните по делото. С оглед приетата по-горе
недействителност на посочената клауза съдът намира, че по делото не се доказа,
че за ответника съществува валидно правно основание да получи тези суми, поради
което същите се явяват платени при начална липса на основание и подлежат на
връщане от ответника в патримониума на обеднялото лице – ищеца по делото.
От заключението на приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че дължимата главница от
кредитополучателя към датата на рефинансиране на кредита - 30.07.2014 г. чрез „Р.Б.“АД,
при положение, че не се вземат пред вид завишаванията на лихвения процент с
Решения на УС е в размер на 55 968,27 евро, а при реалното погасяване на кредита,
кредитополучателят е заплатил главница в размер на 58 587,70 евро, където
сумата от 1 663,14 евро е предсрочно погасена главница на 19.06.2014г. по
желание на кредитополучателя. От заключението се установи също
така, че разликата между погасената главница и дължимата по изготвения
погасителен план е в размер на 2 619,43 евро. Следователно съдът намира, че
предявената претенция за заплащане на недължимо платена главница в размер на
4282,57 евро /2619,43 евро разлика между реално дължимата и платена главница и
1663,14 евро предсрочно погасена, респ. предплатена главница на 19.06.2014 г./ е
основателен и следва да бъде уважен за този размер, ведно със законна лихва от
датата на завеждане на иска – 27.11.2014 г. до окончателното й изплащане.
От допълнителното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза се установи, че размерът на мораторната лихва
върху сумата от 1 663,14 евро, представляваща платена предсрочно главница за
периода от 19.06.2014г. до 27.11.2014г. - 76,02 евро, а върху разликата от
погасената главница и реално дължимата от датата на плащане на главницата от „Р.Б.“АД
- 30.07.2014г. до 27.11.2014 г. е 89,36 евро, респ. общият сбор на така
изчислените мораторни лихви е 165,38 евро, поради което искът е основателен и
доказан и в тази част.
От експертизата се установи, че
дължимата сума за възнаградителна лихва при договорения минимален лихвен
процент от 6,296% за периода от 27.11.2009г. до 30.07.2014 г. е в размер на 18
881,47 евро, а действително платената възнаградителна лихва за този период е 26
045,51 евро. Разликата между действително платената възнаградителна лихва и
изчислената възнаградителна лихва при 6,296% за този период е в размер на 7
164,04 евро. Следователно съдът намира, че искът за заплащане на недължимо
платени лихви за периода от 27.11.2009г. до 27.11.2014 г. за основателен до
размера от 7 164,04 евро и следва да бъде уважен за този размер и да се
отхвърли за разликата до пълния му предявен размер от 13 874,38 евро като
неоснователен и недоказан.
По отношение на иска за заплащане на сумата от
4043.34 евро – законна лихва върху недължимо платените от ответника вноски,
третирани като лихви в размер на 13 874,38 евро за периода от 27.11.2011
г. до 27.11.2014 г., съдът намира, че пред вид факта, че искът за заплащане на
недължимо платени лихви е основателен до размера на сумата от 7 164,04 евро /с
равностойност 14 011.64 лв./, то искът за заплащане на лихва следва да се
уважи върху този размер, поради което е основателен и доказан за сумата от
2199.77 евро – лихва /с левова равностойност 4302,39 лв./ и да се отхвърли до
пълния му предявенразмер от 4043,34 евро като недоказан и неоснователен.
В производството по настоящото
дело ответникът е направил възражение за погасяване на вземанията на ищеца по
давност, което следва да бъде разгледано. Съдът намира, че предявеното вземане
е с източник неоснователно обогатяване, а не вземане за периодични плащания,
поради което се погасява с изтичането на петгодишна давност, която тече от
момента на имущественото разместване (вж. и т. 7 от ППВС № 1/1979 г. ). От
заключението на вещото лице се установи, че сумата, която се претендира като
надплатена главница в размер на 4282,57 евро е заплатена, както следва: на
19.06.2014 г. сума в размер на 1663,14 евро предсрочно погадена главница по
кредит апо желание на кредитополучателя, както и сума в размер на 2619.43 евро
при реалното погасяване на кредита чрез рефинансирането му от „Р.Б.“ на
30.07.2014 г. Следователно предвид факта, че исковата молба е подадена в съда
на 27.11.2014 г., не е изтекла предвидената 5 – годишна давност по отношение на
претенцията за надплатена главница. По отношение на претенцията за заплащане на
сумата от 13 874,38 евро – недължимо платени лихви за периода от
27.11.2009 г. до 27.11.2014 г., както и по отношение на претенцията за сумата
от 76.02 евро – представляваща законна лихва върху главницата от 1663, 14 евро
за периода от 19.06.2014 г. до 27.11.2014 г., както и за сумата от 89,36
Евро - законна лихва върху главницата
от 2619, 43 евро за периода от
30.07.2014 г. до 27.11.2014 г., както и за сумата от 4043,34 евро законна лихва
върху недължимо платените вноски, третирани от ответника като лихви за периода
от 27.11.2011 г. до 27.11.2014 г., съдът намира, че с оглед на предявяването на
исковата молба в съда на 27.11.2014 г. същите не са погасени преди изтичането
на предвидената пет годишна давност, т.е. преди 27.11.2009 г. Във връзка с
изложеното, съдът намира, че възражението на ответника за погасяване на
осъдителните претенции по давност е неоснователно.
С оглед уважаването на главните
искови претенции, съдът не дължи произнасяне по предявения в
условията на евентуалност в исковата молба иск.
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски в размер на 4045.49
лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищеца
следва да заплати на ответника направените от него разноски. От ищеца е
направено възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за основателно, поради което и следва да
бъде намалено да предвидения в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
минимален размер, който е 1031.90 лв., поради което и на основание чл. 78, ал.
3 ГПК ищецът следва да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 394.65 лв.,
както и сумата от 229.47 лв. – разноски за експертизи.
Водим от горното Софийски градски
съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл. 143 вр. чл. 144 вр.
чл. 146 и чл. 147 от ЗЗП клаузата на т. 3.12.7 (2) от Общите бизнес условия на
„Е.В.Б.Б.Б.“ АД, впоследствие преобразувана в „У.Б.“ АД, действащи за сключения
договор за кредит № 111/06.04.2006 г. между „Е.В.Б.Б.Б.“ АД АД и В.В.К., а
именно - „В случай, че разходите по ликвидността по 10-годишното финансиране се
увеличат в сравнение с размера им към датата на сключване на договора за кредит,
Банката има право едностранно да увеличава определената над базовия лихвен
процент надбавка с размера на увеличените разходи. Всяка последваща промяна в
надбавката се извършва на основание последно извършеното по реда на настоящата
разпоредба изменение“.
ОСЪЖДА „У.Б.“
АД, ЕИК ******** /като универсален правоприемник на „Е.В.Б.Б.Б.“ АД/, със
седалище и адрес на управление:***, пл. „С.Н.“ да заплати на В.В.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез пълномощника му адв. Л.Д., с адрес: ***№ 4 на основание чл. 55,
ал.1, пр. 1 ЗЗД сумата от 13 811.76
евро /тринайсет хиляди осемстотин и единадесет евро и седемдесет и шест
евро цента/, от които: сумата от 4282,57
евро /четири хиляди двеста осемдесет и две евро и петдесет и седем евро цента/
недължимо платена главница /от които 2619,43 евро разлика между реално дължимата
и платена главница и 1663,14 евро предплатена от В.В.К. главница на 19.06.2014
г. - преди рефинансиране на кредита от „Р.Б.“ АД/, както и сумата от 165,38 евро /сто шейсет и пет евро и
тридесет и осем евро цента/- лихва върху главницата /от които 76,02 евро върху
предплатена главница от 1663,14 лева за периода от 19.06.2014 г. до 27.11.2014
г. и 89,36 евро върху главницата от 2619, 43 лв. за периода от 30.07.2014г. до
27.11.2014 г., както и да заплати сумата от 7 164,04 евро /седем хиляди сто шейсет и четири евро и четири евро
цента/ - недължимо платени лихви за периода от 27.11.2009 г. до 27.11.2014 г.,
както и сумата от 2199.77 евро –
лихва /с левова равностойност 4302,39 лв./ за периода от 27.11.2011 г. до
27.11.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 27.11.2014 год. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му
предявен размер от 22 365.67 евро, а именно за разликата над уважения
размер от 7 164,04 евро до пълния предявен размер от 13 874.38 евро –
недължимо платени лихви за периода
от 27.11.2009г. до 27.11.2014 г., както и за разликата от уважения размер от
2199.77 евро – лихва за периода от 27.11.2011 г. до 27.11.2014 г. до пълния
предявен размер от 4043.34 евро като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният в условията на евентуалност иск за осъждане на „У.Б.“
АД да заплати на В.В.К.,
ЕГН ********** недължимо платените суми в размер на 22 365,67 Евро, от
които 4282,57 евро недължимо платена сума, третирана и осчетоводена от
отнветкика като главница (2619,43 Евро разлика между реално дължимата и платена
главница и 1663,14 Евро предплатена от ДОВЕРИТЕЛЯ ми главница на 19.06.2014 г.
преди рефинансиране на кредита), 13874,38 евро недължимо платени вноски,
третирани и осчетоводени от ответника като лихви за периода от 27.11.2009 г. до
27.11.2014 г„ както и 165,38 евро законна лихва върху главницата - 76,02 евро
за предплатена главница от 1663,14 лева за периода от 19.06.2014 г. до
27.11.2014 г. и 89,36 евро за главницата от 2619, 43 лв. за периода от
30.07.2014 г. до 27.11.2014 г. както и 4043,34 евро законна лихва върху
недължимо платените вноски третирани от ответника като лихви за периода от
27.11.2011 г. до 27.11.2014 г. в резултат на това, че „У.Б.“ АД не е образувал
лихвения процент по кредита съгласно посочената от него в договора за кредит и
Общите бизнес условия методика (като сбор от тримесечния EURIBOR плюс надбавка 5,10% (БЛП) минус отстъпка от 1,62%.), в
резултат на което е получил недължимо платени от същия суми в
посочените размери.
ОСЪЖДА „У.Б.“ АД *** да заплати на В.В.К., ЕГН ********** на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото в размер на 4045.49 лв.
ОСЪЖДА В.В.К.,
ЕГН ********** да заплати на „У.Б.“ АД с ЕИК ******** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски по
делото в общ размер от 624.12 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: