Р Е Ш Е Н И Е
Номер 02.02.2016 год. Град Царево
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Царевският районен съд граждански състав
на дванадесети януари две хиляди и шестнадесета година
в публично заседание в следния
състав: Председател: Минчо
Танев Секретар:
Н.С.
като разгледа докладваното от
съдия Минчо Танев
гражданско дело номер 86 по
описа на съда за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила искова
молба от Г.И.Б., ЕГН **********,***, против А.Д.Т., ЕГН **********, А.З.Т., ЕГН
**********, двамата с адрес *** и „Атон“ ООД, Код по Булстат *********, гр.
Царево, „Ел. подстанция“ 1, с която се иска от
съда- след направени от ищеца уточнения на иска- да постанови решение, с което
да приеме за установено по отношение на ответниците, че ищеца е собственик на
62,12/525 кв.м. идеални части от УПИ III- 113 в кв. 37 по плана на гр. Царево,
обл. Бургаска; да осъди ответниците, да заплатят на ищеца сумата от общо 1500.00
лева, представляваща обезщетение за времето от 01.01.2015 год. до 09.03.2015
год. или общо за срок от 15 месеца, по 100.00 лева на месец, за което време
ищеца е бил лишен от правото си на ползване върху имота; да осъди ответниците
да заплатят на ищеца, направените по делото разноски.
С разпореждане от 06.04.2015 год. съдът е приел
исковата молба и е постановил да се изпрати препис от исковата молба и
доказателствата на ответниците.
Ответниците
са получили съобщението и е депозиран писмен отговор в срок. Ответниците с
отговора оспорват установителния иск като недопустим, а осъдителния- като неоснователен.
С исковата
молба се твърди, че с правна сделка, обективирана в нотариален акт № 107, том V, дело № 588/ 1989
година, ищеца е придобил срещу задължение за издръжка и гледане 155/1310 кв.
метра идеални части от бивш парцел 1-111,112 в квартал 37 по плана на гр. Мичурин
/сега град Царево/, като от този бивш парцел, със заповед № РД-14-82/ 25.06.1991
година на ОбНС- Царево е било одобрено изменение на регулацията и са били обособени
три самостоятелни парцела. Според ищеца, поради неучастието му в извършена
между останалите съсобственици съдебна делба, му е било признато по отношение
на останалите съсобственици в два от имотите, правото на собственост върху
44,25/374 ид. части от УПИ I-111 в квартал 37 по плана на Царево- понастоящем
по кадастралната карта на гр. Царево- имот с идентификатор № 48619.502.111 с
площ от 382 кв.м. Според исковата молба, на ищеца е било признато и правото на
собственост върху 44,25/374 кв.м. ид. части върху УПИ I-111 в квартал 37, както
и върху 36,09/305 ид.ч. от УПИ II-112 по плана на гр. Царево. Според исковата
молба, с решение по гр. дело
№ 452/ 2010 година по описа на ВКС от 15.09.2011 година, в тази част - по
отношение на УПИ III-13 в квартал 37 по плана на гр. Царево, решението на
Бургаския окръжен съд било отменено и иска отхвърлен. Според ищеца, с цитираното
Решение на ВКС не е било отречено по същество правото му на собственост. Според
ищеца, същия е собственик на 62,12/525 ид.ч. дворно място от УПИ III-113. С
исковата молба се твърди, че ищеца- като съсобственик в имота- е бил лишен от
право на ползване на същия от ответниците.
С исковата молба са представени писмени доказателства. Направени са
искания да бъде допусната експертиза. Ищеца претендира направените по делото
разноски.
С отговора
на исковата молба и допълнителните становища по делото, ответниците твърдят, че
спора относно съсобствеността е решен от ВКС по гр.д. №
452/2010 г. на 1- во г.о. с което решение, ВКС е приел, че е налице
съсобственост между страните за имоти планоснимачни номера 111 и 112 от квартал
37 по плана на гр. Царево, но по отношение на процесния УПИ III-113 от съшия
квартал, ВКС отхвърлил
иска за собственост на настоящия ищец, за претендираните идеални части от имот
пл. № 113, като приема, че няма съсобственост от него. Според ответника,
процесния имот е бил
придобит продаден на „Атон“ ООД гр. Царево от собствениците е нот. акт № 20/ 2006 г. Ответниците твърдят, че иска за
обезщетение за лишаване на ищеца от право на ползване е неоснователен, тъй като
не съсобственик в имота, алтернативно- тъй като не е лишен от това право.
С отговора на исковата молба са представени писмени
доказателства. Направено е искане за допускане и на гласни такива. Претендират
се разноски.
След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е положителен, установителен иск, с
правно основание в чл. 124, ал. 1 от ГПК и иск с правно основание в чл. 31, ал.
2 от ЗС.
По допустимостта на исковете:
По отношение на иска с правно основание в чл. 124 от ГПК:
Иска е недопустим поради следното: Съгласно приложеното по делото гр.
дело № 186/2006 год. на ЦРС, ищеца в настоящото производство, е предявил искове
против ответниците, един от които е бил, да бъде признато праното му на
собственост върху процесния в настоящото дело имот. Исковата молба по това
производство е била вписана на 26.09.2006 год. Видно от приложеното по делото Решение № 216/ 15.09.2011 г. на ВКС, 1-во г.о. постановено по гр.д.№ 452/ 2010 г. производството
по гр. дело № 186/2006 год. на ЦРС, касаещо иска на Г.И.Б., за установяване, че същия е собственик
на 62.12/525 ид.ч. от УПИ III-113, кв. 37 по плана на гр. Царево е приключило-
върховната инстанция се е произнесла по същество- като предявения иск в тази му
част е бил отхвърлен изцяло, т.е. със силата на присъдено нещо е било
установено, че ищеца в настоящото производство не е съсобственик в процесния
имот. Поради това, производството по иска с правно основание в чл. 124 от ГПК следва
да бъде прекратено, поради недопустимост на иска.
По отношение на иска с правно основание в чл. 31, ал. 2 от ЗС:
Допустимостта на ищцовата претенция се извежда от твърдяното в исковата
молба, че ищеца е съсобственик с ответниците в процесния имот и че е лишен от
право на ползване на същия. Предвид твърдяното от ищеца, съда намира предявения
иск за процесуално допустим.
По
основателността на претенцията, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС, когато съсобствената
вещ се ползва лично от някой от съсобствениците, то той дължи обезщетение на
останалите за ползата, от която са били лишени от деня на писменото поискване.
За да бъде уважен иск с правно основание в чл. 31, ал. 2 от ЗС,
ищеца трябва да докаже: че имотът е съсобствен с ответника; че е
отправил писмена покана; че ответникът ползва имотите или ползва площ,
по-голяма от съответстващата на правата му в съсобствеността; ползата, която е
пропуснал след поканата. Липсата на която и да е от тези предпоставки обуславя
неоснователността на иска.
В настоящия случа, ищеца не доказа първата
предпоставка за уважаване на иска, а именно, че имотът е съсобствен с ответниците. Съгласно Решение № 216/ 15.09.2011 г. на
ВКС, 1-во г.о. постановено по гр.д. №
452/ 2010 г. със силата
на присъдено нещо е установено, че ищеца не е съсобственик в процесния имот.
В този ред на правните съждения, за съда се
налага извода, че предявения иск с правно основание в чл. 31, ал. 2 от ЗС е неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен изцяло.
Предвид решението на съда, ищеца следва да бъде осъден да
заплати на ответниците и направените разноски по делото, в размер на 1150,00 лв.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВО в ЧАСТТА му, с която се иска от
съда, да постанови решение, с което да приеме за установено
по отношение на А.Д.Т.,
ЕГН **********, А.З.Т., ЕГН **********, двамата с адрес *** и „Атон“ ООД, Код
по Булстат *********, гр. Царево, „Ел. подстанция“ 1, че Г.И.Б., ЕГН **********,***, е собственик на 62,12/525 кв.м. идеални части от УПИ III-
113 в кв. 37 по плана на гр. Царево, обл. Бургаска, поради недопустимост на
иска.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен, иска в частта му, в която се иска от съда, да постанови решение,
с което да осъди А.Д.Т., ЕГН **********, А.З.Т.,
ЕГН **********, двамата с адрес *** и „Атон“ ООД, Код по Булстат *********, гр.
Царево, „Ел. подстанция“ 1, да заплатят на Г.И.Б., ЕГН **********,***, сумата от общо 1500.00 лева, представляваща обезщетение за времето от
01.01.2015 год. до 09.03.2015 год. или общо за срок от 15 месеца, по 100.00
лева на месец, за което време ищеца е бил лишен от правото си на ползване върху
имота.
ОСЪЖДА Г.И.Б.,
ЕГН **********,***, да заплати на А.Д.Т.,
ЕГН **********, А.З.Т., ЕГН **********, двамата с адрес *** и „Атон“ ООД, Код
по Булстат *********, гр. Царево, „Ел. подстанция“ 1, сумата от 1150,00 лева, за направени разноски по делото.
Решението, в частта му, в която е отхвърлен иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС, подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Бургаски
окръжен съд.
Решението /с характер на определение/, в частта му, в която
е прекратено производството по делото, поради недопустимост на иска, подлежи на
обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните,
пред Бургаски окръжен съд.
СЪДИЯ: