О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ________
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, първо гражданско отделение, І-6 състав в закрито заседание на двадесет и втори август
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдията Алексиева гр. дело №
8934 по описа
за 2017 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано по искова молба подадена от „И.Г.“ АД против А. Германия - в несъстоятелност за осъждане на ответното дружество
да заплати на ищеца сумата от 75 000 лв.-представляваща частичен иск за
вреди възникнали вследствие на обезпечение наложено в периода 15.06.2015
г-15.06.2017 г.
С
отговора си по реда на чл.131 от ГПК ответникът на първо място заявява
възражение за недопустимост на предявения иск с твърдението, че ответното
дружество е в производство по несъстоятелност, считано от 01.10.2013 г. Поддържа,
че съгласно решение на Районен съд П.от дата 01.10.2013 г. е открита процедура
по несъстоятелност за Е.ГмбХ /предишното наименование
на дружеството/, дело № 3 ИЕ 162/13, поради неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост на дружеството, назначен е синдик-адвокат
Т.Х., поканени са кредиторите да предявят своите вземания спрямо несъстоятелния
длъжник в първоначален срок до 05.11.2013 г., насрочено е първо събрание на
кредиторите.
Така
твърдените факти от ответника се потвърждават и доказват с представените от
него писмени доказателства.
От
представените с отговора на ответника списъци с приети вземания, е видно, че
дружеството-ищец не е предявило пред синдика своите вземания в рамките на
образуваното производство по несъстоятелност.
Предвид
факта, че ответното дружество е чуждестранно със седалище и регистрация в
Германия, е налице трансгранична връзка, поради което приложим се явява Регламент
(ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по
несъстоятелност, съобразно чл.16, т.1 от който, всяко решение за образуване на
производство по несъстоятелност, което е взето от компетентен съд на
държава-членка съгласно член 3, се признава във всички други държави-членки от
момента на влизането му в сила в държавата на образуване на производството.
По
силата на чл.17, т.1, Решението за образуване на производството по член 3,
параграф 1 съгласно закона на държавата-членка на образуване на производството,
има действие във всяка друга държава-членка без допълнителни формалности, освен
ако настоящият регламент не предвижда друго и докато в тази друга
държава-членка не е образувано производството по член 3, параграф 2. Доколкото
последните две предпоставки не са налице, то Решение на Районен съд П.от дата
01.10.2013 г. има действие и в Република България.
Съобразно
чл.4, т.1 и т.2, б.е“ от Регламента, приложимият закон към производството по
несъстоятелност и последиците от него е законът на държавата-членка, на чиято
територия е образувано производството, която в случая е Германия. Законът на
държавата на образуване на производството определя условията на образуването,
провеждането и прекратяването на производството по несъстоятелност. Той
определя по-специално как действа производството по несъстоятелност върху
предявени правни искания на индивидуални кредитори, с изключение на висящи
дела.
Във
връзка с горното настоящият съдебен състав установи материалното право на
Германия чрез заявка за информация, от която се установява, че Законът във
Федерална Германия, който съдържа основните определения относно производството
за несъстоятелност, е Регламентът за несъстоятелност от 05.10.1994 г. (BGBI. I
стр. 2866), който е променен за последно чрез чл. 24 пар.
3 от Закона от 23.06.2017 г. (BGBI. I стр. 1693). Правила за правното третиране
на граждански производства във връзка с несъстоятелност на дадена
страна съдържа също така и Гражданският процесуален кодекс във версията си от
05.12.2005 г. (BGBI. I стр. 3202, 2006 I стр. 431, 2007 I стр. 1781), изменени
за последно чрез чл. 1 на Закона от 31.01.2019 г. (BGBI. I стр. 54).
Според
германското право съдът по несъстоятелността взема формалното решение по
откриването на производство за несъстоятелност. Вземания, които към момента на
откриването на производството вече са обосновани, са по принцип т.нар. вземания
по несъстоятелност, които могат да се предявят по време на производството за
несъстоятелност само след регистриране в списъка на кредиторите. Това произтича
от §87 на Регламента за несъстоятелност, който казва следното: „Кредиторите по
несъстоятелността могат да изискват вземанията си само според предписанията за
производството по несъстоятелност.” След откриване на производството нови
задължения могат да се обосновават само от синдика. Тогава става въпрос за
т.нар. задължение по маса на несъстоятелността. Ако такова вземане не бъде
изпълнено от синдика, може да се подаде жалба срещу него като страна, която
като представител на институция се призовава да защитава чужди права. При все
това трябва да се вземе предвид, че според немското право съществуват по
изключение и ситуации, в които след откриване на производството по
несъстоятелност длъжникът може да създаде и нови задължения. Това особено може
да бъде случай, когато при определени условия съдът по несъстоятелност нареди
самоуправление на длъжника или когато синдикът е одобрил самостоятелна дейност
на длъжника от масата на несъстоятелността. В такива случаи трябва да се подаде
иск срещу самия длъжника.
Според
германското право кредиторите по несъстоятелността трябва да регистрират своите
вземания при синдика, назначен от съда. Това следва от § 174 пар. 1 изр. 1 от Регламента за несъстоятелност, който гласи
следното: „Кредиторите по несъстоятелност трябва да регистрират своите вземания
писмено при синдика.”
Съдът
по несъстоятелност определя срока, в който кредиторите трябва да регистрират
своите искания. Това следва от §28 пар. 1 от
Регламента за несъстоятелност, който гласи следното:” В решението за откриване
на производство по несъстоятелност кредиторите трябва да бъдат призовани да
регистрират своите вземания при синдика в определен срок при условията на §174.
Срокът трябва да бъде определен в рамките на минимум две седмици и максимум три
месеца”. В зависимост от обстоятелствата обаче вземания, които са регистрирани
на по-късен етап, могат да бъдат взети предвид в производството.
По
принцип всички регистрирани вземания се включват в списъка, не е необходимо
потвърждение от съда. Това следва от §175 пар. 1 изр.
1 от Регламента по несъстоятелност, който гласи следното: „ Синдикът трябва да
внесе в списъка всяко регистрирано вземане с данните според § 174 пар. 2 и 3.” Съдебна проверка е необходима, само ако
вземането бъде оспорено от синдика или от кредитора по несъстоятелността.
Вземания,
възникнали едва след откриване на производството по несъстоятелност, са т.нар.
задължения по маса и като такива не могат да бъдат включени в списъка. Те се
погасяват от синдика с приоритет, преди да е извършено разпределението между
останалите кредитори. Това следва от §53 на Регламента по несъстоятелност,
който гласи следното: „Разходите за производството по несъстоятелност и
останалите задължения по масата се уреждат най-напред от масата на
несъстоятелността.” Предявяването на вземания по масата не подлежи на срока,
определен от съда съгласно §28 пар. 1 от Регламента
по несъстоятелност, претенцията обаче може да подлежи на ограничения, ако
например синдикът не е бил запознат с вземането по маса и разпределението между
останалите кредитори вече е извършено.
Предвид
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е
процесуално недопустим, поради което исковата молба следва да бъде върната, а
производството по делото прекратено.
Предвид обстоятелството, че
ответното дружество е в производство по несъстоятелност, считано от 01.10.2013
г., то безспорно и съобразно германското материално право, вземането на ищеца,
възникнало в периода 15.06.2015 г.-15.06.2017 г., е вземане, възникнало
едва след откриване на производството по несъстоятелност, т.е. представлява
задължение по маса, като нови задължения могат да се обосновават само от синдика.
Видно от отговора на ответника,
вземането на ищеца е спорно и съобразно немското право подлежи на установяване
от кредитора.
Настоящият съдебен състав обаче
намира, че не е международно компетентен да установи това вземане, доколкото съдилищата
на държавата членка, на чиято територия е образувано производството по
несъстоятелност, посочени в член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000, се
ползват с изключителна компетентност да разглеждат исковете, които произтичат
пряко от това производство и са тясно свързани с него, в това число и установителните искове, основани на несъстоятелността, т.е.
установяване на задължение, подлежащо на удовлетворяване от масата на
несъстоятелността.
В този смисъл Решение от
14.11.2018г., постановено по дело С-296/2017г., Съдът на Европейския съюз и
Решение № 13/02.04.2019 г., постановено по т.д. № 3609/15 г., І т.о.
Предвид липсата на компетентност
на българския съд да се произнесе по главния иск, основан на несъстоятелността
Съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ВРЪЩА искова молба, подадена
от „И.Г.“ АД против А. Германия-в несъстоятелност за осъждане на ответното дружество
да заплати на ищеца сумата от 75 000 лв.-представляваща частичен иск за настъпили
вреди от обезпечение на бъдещ иск, наложено в периода 15.06.2015 г-15.06.2017
г.и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 8934/17 г. по описа на СГС, І-6 състав.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: