Р Е Ш Е Н И Е
№
192
08.07. 2020 г., град Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на шестнадесети юни, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при
участието на секретаря Стойка Колева разгледа докладваното от председателя адм.
дело № 96 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 166 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9
от ДОПК вр. чл. 27, ал. 3 и, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП) във вр. с чл.45, т.6 от Наредба № 14/28.05.2015 г. за
прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски
стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., наричана
за краткост Наредба № 14/2015 г.
Образувано е по жалба на Е.К.Е.,***, срещу Акт за
установяване на публично вземане (АУПДВ) № 08/06/1/0/01506/2/01/04/01 от
05.12.2018 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд
„Земеделие“ - Варна, с който на жалбоподателя е отказано изплащането на
финансова помощ в размер на сумата от 24 447, 50 лева, представляваща второ
плащане по Договор № 08/06/1/0/01506 от 20.01.2016 г. и е определено подлежащо
на възстановяване публично държавно вземане в размер на сумата от 24 447,50
лева, ведно със законната лихва, представляваща първо плащане по горепосочения
договор.
Становища на
страните
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност
на оспорения АУПДВ като се твърди, че жалбоподателят, ползувател на помощта, е
изпълнил и изпълнява добросъвестно задълженията си, произтичащи от договора.
Оспорва се наличието на основанията за едностранно прекратяване на сключения с
ДФЗ договор с доводите, че: целта на мярката е постигната; стопанството е
преминало към биопроизводство на зеленчуци в район, в който биопроизводството е
на изчезване; неизпълнената част от задълженията по договора с ДФЗ е
незначителна. Извършва се позоваване на правилото по чл.87, ал.4 от Закона за
задълженията и договорите и се изразява становище за липса на основания за
разваляне на договора. В съдебно заседание, представляван от адв.Т.С.,
жалбоподателят заявява, че поддържа изцяло жалбата, моли оспореният акт да бъде
отменен и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата, директорът на Областна
дирекция на Държавен фонд “Земеделие“ – Варна, чрез процесуалния си
представител старши юрисконсулт Десислава Бонева-А.оспорва жалбата като неоснователна
и моли същата да бъде отхвърлена. Изразява становище за законосъобразност на
оспорения АУПДВ и моли в полза на ответника да се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
От фактическа
страна
Делото е образувано по реда на чл.226, ал.1 от АПК,
след като с Решение № 1974/06.02.2020 г. по адм.д. № 9817/2019г. на ВАС, І отд.
е отменено Решение № 230/18.06.2019г. по адм.д. № 69/2019 г. по описа на
Административен съд –Добрич и е върнато за ново разглеждане от друг състав с
указания да се изложат мотиви по спазването на правилата по АПК за издаване на
АУПДВ и относно материалната законосъобразност на отказа за извършване на второ
плащане и определянето на публичното вземане на възстановяване.
С оспорения АУПДВ № 08/06/1/0/01506/2/01/04/01 от
05.12.2018 г., на жалбоподателя е отказано второто плащане по Договор №
08/06/1/0/01506 от 20.01.2016 г., а първото плащане е определено като подлежащо
на възстановяване публично държавно вземане, заради неизпълнение на заложеното
в бизнес-плана създаване на едно работно място за отчетен период от една година
спрямо месеца, предхождащ подаването на заявката за второ плащане, съобразно
правилото на § 1, т.31 от ДР на Наредба № 14/2015 г.
Установява се, че жалбоподателят, Е.К.Е., с УРН
653205, е сключил на 21.01.2016 г. с Държавен фонд „Земеделие“ - София Договор
№ 08/06/1/0/01506 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1
"Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6
"Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014 - 2020 г., съфинансирана
от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (л.15 от адм.д. №
155/19 по описа на АдмС-Варна)
Съгласно предмета на договора по чл.1 и чл.3 ДФ
“Земеделие“ е предоставил на жалбоподателя безвъзмездна финансова помощ в
размер на 48 895 лева за изпълнение на инвестициите и дейностите в представения
от него и одобрен бизнес-план, който ползувателят на помощта се е задължил да
изпълни в срок до 30.05.2018 г., видно от чл.6 от договора.
Според изложението в бизнес-плана (л.306 и сл. от
адм.д. № 155/19) жалбоподателят, Е.Е., е регистриран земеделски производител с
дейност отглеждане по биологичен начин на 8 дка насаждения от домати - открито
производство и 32 дка насаждения от краставици също открито производство в имот
с площ от 11 дка, находящ се в с.Професор Златарски, община Тервел, област
Добрич. Към момента на кандидатстване стопанският обект на жалбоподателя се
намира в преход към биологично производство като целта е разширяване на
стопанството с насаждения от домати-открито производство. С бизнес-плана са
поети задължения към ДФЗ да се изпълни изискването за минимално увеличение на
стопанството с минимум 4 000 евро СПО в сектор „Плодове и зеленчуци“ и да се
наеме едно работно лице.
Първото плащане по Договора е извършено на
31.03.2016 г. като е изплатена сума в размер на 24 447,50 лева, видно от УП за
одобрение от 08.06.2016 г. (л.48).
С Уведомително писмо № 17/21.10.2016 г. (л.46),
получено лично от жалбоподателя на 26.10.2016 г. ДФЗ-РА са изискани заверени за
вярност документи, доказващи започналото изпълнение на одобрения с договора
бизнес-план, като изрично са поискани и трудовите договори и справки от НОИ за
наетите лица. С това писмо ДФЗ-РА е указал и какви щe са последиците в случай,
че не бъде установено точно изпълнение на одобрения бизнес-план, както и при
неспазване на едно или повече от изискванията на Наредба № 14/2015 г.
На 30.05.2018 г. жалбоподателят е направил заявка за
второ плащане, по повод която са извършени административни проверки.
Съставен
е контролен лист от посещение на място от 11.07.2018 г.(л.231 и сл.), с който
проверяващият екип на ДФЗ-Варна е направил
заключение, че инвестицията е извършена и функционира по предназначение,
нередности не са констатирани.
Преценявайки приложените към заявката за второ
плащане документи органите на ДФЗ-РА са установили, че ползувателят на помощта
не е изпълнил друго свое договорно и нормативно задължение, а именно поетия
ангажимент за създаване на едно работно място. Тези констатации са обективирали
в писмо от 23.08.2018 г. (л.88-89) за откриване на производство по издаване на
акт за установяване на публично държавно вземане. Писмото е връчено лично на Е.Е.
на 29.08.2018 г.
На 07.09.2018 г. ползувателят на помощта е подал
писмено възражение ( л.91), в което е изложил съображения, идентични с
изложените в жалбата. Позовал се е на целта на мярка 6.1, която е главно да се
постигне увеличение на стандартния производствен обем и е посочил, че дори и
без критерия „създаване на едно работно
място“, проектът му пак щял да бъде одобрен, тъй като би получил брой точки над
необходимия минимален праг.
На 05.12.2018г. директорът на Областна дирекция на
ДФЗ-Варна е издал оспорения в настоящото производство акт за установяване на
публично държавно вземане, в чиито мотиви като причина за отказа за извършване
на второ плащане по договора с ДФЗ и възстановяване на сумата, получена като
първо плащане по договора, се сочи доказано от ползувателя на помощта
увеличение на средния списъчен рой на персонала с 0,262007 броя, а не с едно
работно място, какъвто е поетия ангажимент.
При първоначалното разглеждане на делото е допусната
икономическа експертиза, извършена от вещото лице Дарина Дойчева, чието
заключение не е оспорено от страните и е приобщено към настоящото дело, ведно със
всички събрани писмени доказателства по адм.д.№ 69/2019 г.
Според заключението на експерта, Дарина Дойчева, за
периода от 30.04.2017 г. до 30.04.2018 г. действително средният списъчен брой
на персонала, нает от ползувателя на помощта, е 0,262007. Видно от
заключението, вещото лице е изчислило този резултат, съобразно разпоредбите на
§ 1, т.31 от ДР на Наредба № 14/15 г. и Методиката за изчисляване на средния
списъчен брой на персонала, утвърдена от Националния статистически институт.
Жалбоподателят
не оспорва факта, че достигнатия от него среден списъчен брой на персонала за
период от една година, преди подаване на заявката за второ плащане не е
единица, а 0,262007.
АУПДВ
е съобщен лично на ползувателя на помощта на 07.12.2018 г., а жалбата му е
постъпила в ОД на ДФЗ-Варна на 21.12.2019 г.
От правна страна
Жалбата е подадена в 14-дневния срок по чл. 149, ал.
1 от АПК вр. чл. 166, ал. 2 от ДОПК от надлежна страна, адресат на индивидуален
административен акт, имащ право и интерес от обжалването.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
При
извършване на проверката за законосъобразност в пределите по чл.168, ал.1 от АПК на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира оспореният акт за
законосъобразен.
Компетентност на
издателя на акта
С разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, действала
към момента на издаване на процесния АУПДВ в предходната й редакция на ДВ, бр. 2 от 2018 г.), изпълнителният
директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото
на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане
на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за
кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане,
административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда съобразно териториалната им компетентност. С приложената по делото Заповед № 05-РД/286 от
01.02.2017 г., съгласно чл. 20а, ал. 2 и 4 от ЗПЗП, чл. 11, ал. 2, чл. 44 и чл.
45 от Устройствения правилник на ДФЗ, ИД на ДФЗ е делегирал на директорите на
ОДЗ съобразно териториалната им компетентност своите правомощия по издаване на
АУПДВ, вкл и по подмерки 6.1 и 6.3 по ПРСР 2014-2020. Следователно, оспореният
АУПДВ, издаден от Директора на ОД "Земеделие" -Варна, е постановен от
компетентен орган, съобразно териториалната му компетентност и надлежно
делегирани правомощия.
Спазване на
установената форма
АУПДВ е издаден в изискуемата писмена форма,
подписан е, съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, мотивиран
е с излагане на фактически и правни основания. Макар и лаконични,
изложените мотиви позволяват да се
разбере, какви са фактическите и правните основания, мотивирали
административния орган да постанови този резултат.
Спазване на
административно-производствените правила
В мотивите на Решение № 1974/06.02.2020 г. по адм.д.
№ 9817/2019г. на ВАС, І отд., с което делото е върнато за ново разглеждане е аргументирано с реда по чл.166, ал.2 от ДОПК за издаване на оспорения АУПДВ, а не реда по ЗУЗЕСИФ. Решението е влязло в
сила и по силата на чл.224 от АПК е задължително за настоящия съд, поради което
в съответствие с дадените в него указания следва да се извърши проверка за
спазване на административно-производствените правила по реда на ДОПК.
Съгласно
чл. 166, ал. 1 от ДОПК, установяването на публичните вземания се извършва по
реда и от органа, определен в съответния закон. В случая са приложени правилата
на Закона за подпомагане на земеделските производители, на Наредба № 14/2015
г., а за неуредените случаи- на АПК. А според ал.2 на чл.166 от ДОПК, ако в
съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то
се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава
по реда за издаване на административен акт, предвиден в
Административнопроцесуалния кодекс
Съдът намира, че процесуалните правила са спазени.
Жалбоподателят е уведомен по реда на чл.26, ал.1 от АПК за започналото срещу
него административно производство за установяване на публично държавно вземане.
Имал е възможност и се е възползвал от правото си да направи възражение.
Действително, възраженията му не са обсъдени в мотивите на издадения АУПДВ, но
за да бъде определено това процесуално нарушение като съществено, е необходимо
да се установи дали, ако то не бе извършено, решението на административния
орган би било различно от постановеното. В тази връзка съдът намира, че
обсъждането на възраженията не би променило крайния резултат от производството,
тъй като установените в него факти сочат на действително неизпълнение на поети
договорни задължения и правилно са подведени под хипотезите на чл.38, ал.1, т.2
и т.9 от Наредба № 14/2015 г.
В случая неуместно с жалбата се извършва позоваване
на разпоредби на Закона за задълженията и договорите, които касаят договорните отношения между равнопоставени
субекти в случаите на неизпълнение на договорите. Процесният договор, сключен с
ДФЗ, е изцяло основан на нормативен акт, поради което страните по него са
обвързани със законовите и подзаконовите правила, на които се подчинява тяхното
правоотношение. Самите правила и последиците от тяхното неизпълнение се
съдържат в нормативен акт, предварително са известни, заложени са и в
съдържанието на сключения договор. Те уреждат пълно и изчерпателно
правоотношението между страните, породено от предоставяне и получаване на
безвъзмездната финансова помощ, поради което не е допустимо да се прилагат по
аналогия правилата на ЗЗД, създадени за различен вид правоотношения.
Съответствие на
оспорения акт с материалния закон
Оспорения АУПДВ съответства на материалния закон. Съгласно чл.38, ал.1, т.2 от Наредба № 14/2015 г.,
ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и
дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за
предоставяне на финансова помощ заедно със законната лихва към него, изчислена
за период, посочен в договора, когато бизнес планът не е изпълнен точно,
включително и когато не е изпълнен в срока, посочен в договора за предоставяне
на финансова помощ. Подписвайки договора
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на 21.01.2016 г., ползувателят
на помощта се е задължил, видно от чл.6, ал.1 от същия, да изпълни изцяло
бизнес-плана в срок до 30.05.2018 г.
Съгласно чл.38, ал.1, т.9 от Наредба № 14/2015 г.,
ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и
дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за
предоставяне на финансова помощ заедно със законната лихва към него, изчислена
за период, посочен в договора, когато проектът му е оценен по някой от
критериите за подбор, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 1 - 4, и ползвателят не е
поддържал съответствие с всеки от критериите, по които проектът му е бил
оценен.
По делото бе установено, че жалбоподателят не е успял към датата на
подаване на заявката за второ плащане, която е посочена и като крайна дата за
постигане на целите, заложени в бизнес-плана, да поддържа критерия по чл.13,
ал.1, т.4 от Наредба № 14/2015 г., а именно да създаде заетост от едно ново работно място.
Според легалната дефиниция на §1, т.31 от ДР на
Наредба № 14/2015 г., "създаване на едно работно място" е увеличение на
средния списъчен брой на персонала, деклариран към датата на кандидатстването,
с един брой, изчислен съгласно Методиката за изчисляване на средния списъчен
брой на персонала, утвърдена от Националния статистически институт за отчетен
период от една година спрямо месеца, предхождащ подаването на заявката за второ
плащане.
Правилно и в съответствие с тези нормативни правила
административният орган е изчислил показателя в размер на 0,262007 по
Методиката изпълнението на този критерий за периода от 30.04.2017 г. до
30.04.2018 г., тъй като този едногодишен период приключва в месеца, предхождащ
подадената на 30.05.2018 г. заявка за второ плащане.
Действително, дейността на жалбоподателя е със
сезонен характер, но средния списъчен брой на персонала се изчислява за отчетен
период от една пълна стопанска година. В случая от 30.04.2017 до
30.04.2018 г. и броят на работниците,
необходими за месеците работа през 2018 г. се компенсира с броя на работниците, наети през 2017 г. Затова съдът намира, че
сезонният характер на дейността по отглеждане на зеленчуци не може да се изтъква като причина за
неизпълнението на показателя „създаване на едно работно място“, заложен в
бизнес-плана.
Целите
на подмярка 6.1 са визирани в чл.2, ал.1 от Наредба № 14/2015 г. и са две: 1/
улесняване и подпомагане процеса на създаването на жизнеспособни и устойчиви
земеделски стопанства или поемането от млади хора на вече съществуващи
стопанства и 2/ насърчаване на заетостта. Наредбата не определя
коя от двете цели е главна и коя второстепенна. Следователно, както създаването на жизнеспособни, устойчиви земеделски
стопанства, така и насърчаването на заетостта са главни цели на подмярката с еднаква тежест. Затова съдът
намира за неоснователни възраженията, че основната цел, която била създаване на
жизнеспособно стопанство била постигната, а непостигнатата цел – създаване на
заетост, била второстепенна и не следвало да води до неблагоприятни последици
за ползувателя на помощта. В случая ползувателят на помощта се е ангажирал при
подписването на договора да постигне и двете цели, заради което проектът му е
бил с приоритет над останалите проекти. Неизпълнението на един от заложените
критерии пряко засяга една от двете цели, за постигането на които е предвидено
да се разходват безвъзмедно публични
средства, поради което правилно е постановено и възстановяването на
предоставените средства.
По гореизложените съображения съдът намира оспореният
акт за законосъобразен, а жалбата като неоснователна, следва да се
отхвърли.
Разноски
Основателна е претенцията на процесуалния
представител на ответника за присъждане на направените разноски за депозит за
вещо лице от 200 лв. и за юрисконсултско възнаграждение. При първоначалното
разглеждане на делото ответникът е направил разноски за вещо лице в размер на
200 лева, които следва да му се присъдят на основание чл.143, ал.4 от АПК
заедно с разноските от 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение, определени в минимален размер.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд гр. Добрич, ІІІ състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на на Е.К.Е.,***, срещу Акт за установяване на публично вземане
(АУПДВ) № 08/06/1/0/01506/2/01/04/01 от 05.12.2018 г., издаден от директора на
Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Варна.
ОСЪЖДА Е.К.Е., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на
Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – Варна сумата от 300
(триста) лева, представляваща разноски по делото за вещо лице и за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните с касационна жалба, подадена чрез Административен
съд –Добрич, пред Върховния административен съд на Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: