РЕШЕНИЕ
№ 350
гр. София, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря С.О.
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20221110145647 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца 3 539,12 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлодснабден имот АПАРТАМЕНТ 2 в ...,
за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. , ведно със законна лихва за период
от 31.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 375,05 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.10.2020 г. до 13.05.2022 г. ,
68,08 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 31.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 12,86
лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2019 г. до
13.05.2022 г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 27.06.2022 г. по ч.гр. дело № 28762/2022 г.
по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя без да е необходимо изричното им приемане, защото има
качеството на потребител на ТЕ, тъй като е вещен ползвател на
топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
1
дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е
доставена енергията, като съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за
задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка. Сочи, че
потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово разпределение“, за
стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради което
ответната страна е в забава. Претендира разноски. Възразява за разноските на
ответника. Заявява възражение за компенсация на разноските.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника, в който оспорва предявените искове. Оспорва, че има качеството
на купувач по договор за продажба на топлинна енергия. Твърди,ч е до имота
не е оставяна топлинна енергия и услугата е непоискана. Оспорва, че
стойността на услугата дялово разпределение дължи на ищеца. Възразява, че
не е изпаднал в забава. Възразява за изтекла погасителна давност. Прави
искане претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Не представя
списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа страна:
Със заявление от 31.05.2022 г. ФИРМА е сезирало съда с искане за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. М. П. за следните суми:
сумата от 3 539,12 лева (три хиляди петстотин тридесет и девет лева и 12
стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлодснабден имот АПАРТАМЕНТ 2 в г..., за период
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. , ведно със законна лихва за период от
31.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 375,05 лева (триста
седемдесет и пет лева и 05 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 15.10.2020 г. до 13.05.2022 г. , 68,08 лева (шестдесет и осем лева и
08 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. , ведно със
законна лихва за период от 31.05.2022 г. до изплащане на вземането , сумата
12,86 лева (дванадесет лева и 86 стотинки), представляваща мораторна лихва
за период от 01.07.2019 г. до 13.05.2022 г.
С разпореждане от 27.06.2022 г. съдът е издал исканата заповед за
изпълнение, като в полза на заявителя е присъдена и сумата от 79,90 лв.
държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
В едномесечния срок от получаването на препис от заповедта длъжникът е
депозирал възражение по чл. 414 ГПК, като в срока по чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК заявителят е предявил искове за установяване на вземанията си по исков
ред.
По делото е приет Нотариален акт за дарение на недвижим имот /л. 18/, от
който се установява, че на 18.11.1996 г. ответникът е придобил чрез дарение
гореописания апартамент № 2 в ...
В посочения нотариален акт е записано, че дарителката Л.Х. П.а си е запазила
пожизненото право на ползване върху дарения имот.
Видно от акт за смърт № 97/13.02.2002 г. Л.Х. П.а е починала на 12.02.2002 г.,
с което и на основание чл. 59 ЗС е погасено ограниченото й вещно право.
От Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 10.05.2016 г. /л. 15/ се
2
установява, че на посочената дата ответникът е дарил гореописания
апартамент № 2 в г..., на дъщеря си Кристина Р.ова П.а, като е запазил
пожизнено правото за ползване на имота за себе си.
Приет е и списък от 26.08.2002 г. на етажните собственици, е положен подпис
за Р. М. П. /л. 25/.
От страна на ФИРМА са представени също съобщения към фактури и
извлечение от сметка за процесния период.
За установяване доставката и цената на ТЕ в хода на производството е
изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза (СТЕ), неоспорено
от страните.
От същото се установява, че сградата, в която се намира горепосочения
апартамент, е топлоснабдена. В имота на ответника през процесния период е
имало 6 бр. отоплителни тела и 1 бр. водомер за топла вода, като на 5 от
отоплителните тела са поставени ИРРО. Топлинната енергия, отдадена от
отоплителните тела с монтирани ИРРО, е отчитана на база реален отчет, като
поради липса на уред на отоплителното тяло в банята ТЕ за отопление е
начислявана на база екстраполация на максималния специфичен разход на
сградата. Топлата вода е начислявана на база реален отчет.
Процесният апартамент е с кубатура 280,98 куб. м., а заедно с общите части
303,83 куб. м. Общият топломер в абонатната станция се отчита по
електронен път в началото на всеки месец.
От отчетеното количество ТЕ се приспадат технологичните разходи, които се
отчислявани за сметка на ФИРМА
За процесния период остойностяването на потребената топлинна енергия се е
извършвало от ФИРМА.
При отчета на показанията са съставени протоколи за главен отчет с подпис
на абоната (лице, подсигурило достъпа). Показанията от протокола за главен
отчет са нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. Заложената в
изравнителните сметки топлинна енергия за разпределение съответства на
отчетената по общия топломер.
Размерът на дължимите суми за ТЕ през процесния период е 3539,11 лв.
(суми по фактури 3248,43 лв. и сума за доплащане 290,68 лв.). Всички суми за
ТЕ са без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви
по тях. За процесния период остойностяването на потребената топлинна
енергия се е извършвало от "Бруната" ООД в съответствие с нормативната
уредба. Общият топломер в абонатната станция през процесния период е
преминавал метрологични проверки на 01.06.2018 г., и на 16.08.2021 г., със
заключение за съответствие с одобрения тип.
От заключението по ССчЕ се установява, че в процесния период не са
регистрирани плащания на претендираните суми в информационната система
на ищеца.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока
по чл. 415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение
3
на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът е възразил.
Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата
страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
За да се уважи искът за установяване вземане на ищеца за стойността на
доставената топлинна енергия и цена на услуга дялово разпределение по
делото следва да се докаже, че за процесния период между страните е
съществувало валидно правоотношение, по силата на което ищецът се е
задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу задължение на
последния да заплаща стойността й, че ищецът е изпълнил своите задължения
и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за него
съобразно с действащата към съответния момент нормативна уредба, че е
била извършена услугата дялово разпределение на топлинна енергия в полза
на ответника, който е поел задължение да заплати тази сума на ищеца и
договорения размер на възнаграждението.
По отношение на акцесорните искове за обезщетение за забава в плащането
на главниците ищецът следва да установи, че главните задължения са
възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на
законната лихва възлиза именно на спорните суми.
В тежест на ответника е да докаже плащане.
Във връзка с възражението на ответника за изтекла погасителна давност, в
негова тежест е да докаже изтичане на законоопределения давностен срок, а в
тежест на ищеца е да докаже настъпването на обстоятелства, водещи до
спиране и/или прекъсване на погасителната давност.
По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през
исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна
собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната
мрежа.
Спорно на първо място е дали ответникът има качеството клиент на топлинна
енергия за процесния имот и абонатен номер през процесния период.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено
в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо
лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно
разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са "потребители на топлинна енергия". След
отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е
еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия".
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
"Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на
4
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1
ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот
със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо имота лице придобива качеството "клиент" на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на
договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д.
№ 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция
на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и
отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.
Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за
присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен
собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Настоящият състав на съда приема, че ищецът е изпълнил доказателствената
си тежест да установи, че през процесния период ответникът е имал
качеството клиент на топлинна енергия, доставяна до процесния имот.
Въз основа на приетите по делото нотариални актове от 18.11.1996 г. и
10.05.2016 г. съдът приема, че ответникът е бил титуляр на вещно право на
ползване на процесния имот през исковия период и като такъв – потребител
на доставената до същия топлинна енергия по аргумент на чл. 153, ал. 1
ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ.
Следва да се посочи, че при учредено право на ползване, титулярят на
ограниченото вещно право, а не собственикът на топлоснабдения имот е
страна по договора с топлоснабдителното дружество.
В случая не се установява през процесния период правото на ползване да е
било прекратено, да е било учредено вещно право на ползване на трето за
спора лице или да е възникнало изрично договорно правоотношение по
продажба на топлинна енергия между трето за спора лице и "Топлофикация
5
София" ЕАД, поради което именно ответникът има задължение да заплаща
стойността на доставената от ищеца топлинна енергия в имота за исковия
период и е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по
предявените искове.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия
за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносното предприятие и потребителя
(клиента), по силата на закона - чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, включително и относно приемането на
Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика - решение №
35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. С оглед тази
нормативна уредба съдът приема, че между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016
г. на КЕВР, публикувани във вестник "Монитор" от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г., което правоотношение е възникнало по силата на закона
предвид качеството на ответника на титуляр на вещтно право на ползване
върху имота през процесния период.
В чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради
– етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
От събраните по делото доказателства, включително от заключението на
приетата съдебно - техническа експертиза, която съдът кредитира по реда
на чл. 202 ГПК като компетентно изготвена и в пълнота отговаряща на
поставените задачи, се установява, че в процесния период до имота е
доставяна и потребявана топлинна енергия за отопление на имот, топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване на обща стойност 3539,11 лв.
Вещото лице е установило, че претендираните суми като стойност на
доставена топлинна енергия са изчислени съобразно пълния отопляемия обем
на имота по проект и действащите през процесния период цени, в
съответствие с нормативната уредба, включително стойността на топлинната
енергия за битово горещо водоснабдяване е начислена при условията на
осигурен достъп за отчет до имота.
Заключението на СТЕ не е оспорено от страните и е изготвено не само на база
едностранно съставени от ищеца частни документи, но и въз основа на
данните, предоставени на вещото лице от топлофикационния район, т. е.
изводът за реално доставената до имота топлинна енергия и нейната стойност
6
е направен не само въз основа на представените от ищеца частни документи,
но и въз основа на допълнително изискани такива, като не са налице
доказателства, които да внасят съмнение в изводите на вещото лице. Поради
това съдът приема, че искът за главница е доказан по основание и по размер
до сумата от 3539,11 лв., до който размер искът за главница за топлинна
енергия следва да се уважи, като се отхвърли за разликата до 3539,12 лв., т.е.
за една стотинка, като недоказан.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, за отношенията, възникващи при
доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на чл. 62 вр. с § 1 от ДР на ЗЗП. Това е така, защото непоискана
е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата
договора престация на потребител, без той да е изразил съгласие за това.
Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя
доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за
плащане – чл. 62, ал. 2 от ЗЗП. Законодателното решение не е в колизия, а е в
унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към този момент,
защото чл. 133, ал. 2 от ЗЕ (в редакция след изменението ДВ, бр. 30/2006 г.)
изисква решение на общото събрание на етажните собственици за
присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа. Потребителите на
топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост могат да имат
различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата
топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при
регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните
собственици е "решава мнозинството". Затова при доставката на централно
отопление в сградите в режим на етажна собственост искането за услугата се
прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи
енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от
мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат
решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребителят на
услугата е цялата етажна собственост, затова титулярят на права върху
отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му
централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите
части енергия при доставката на централно отопление в сградата.
С оглед така дадените разрешения, настоящият съд приема, че непоискана
доставка на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост
(включително за сградна инсталация и отопление на общите части) е налице
тогава, когато е направено надлежно искане при условията на чл. 153, ал. 2 от
ЗЕ за прекратяване на топлоподаването до абонатната станция в сградата, но
въпреки това същото не е своевременно прекратено от топлопреносното
дружество. Отделно от това всеки собственик на индивидуален обект в
сградата може по споразумение с топлопреносното дружество да спре
подаването на топлинна енергия за отопление и битово горещо
водоснабдяване на собствения си имот, като остане потребител единствено на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и на енергия за общите
части на сградата. В частност по делото нито се твърди, нито е установено
7
наличието на искане за прекратяване на топлоподаването по реда на чл. 153,
ал. 2 от ЗЕ. Следователно доставената през исковия период топлинна енергия
не се явява непоискана, респективно ответникът дължи нейната стойност.
По изложените съображения неоснователен е доводът на ответника относно
приложението на установената в разпоредбата на чл. 62 от ЗЗП забрана за
непоискани доставки.
От ответника своевременно е направено възражение за погасителна давност,
по отношение на което съдът намира следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия
са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в
общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо плащанията да
са еднакви по размер (така ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. по
описа на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с изтичане на тригодишен
давностен срок.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, а в чл. 114, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е
уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността започва да
тече от деня, в който задължението е възникнало.
Разпоредбата на чл. 116, б. "б" ЗЗД предвижда, че давностният срок се
прекъсва с предявяване на иск относно вземането. Според Общите условия за
продажба на топлинна енергия от ФИРМА от 2016 г., купувачите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 - дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.05.2022 г., на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК – то в случая от 31.05.2022 г. давността е
прекъсната, като в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. срокът на
погасителната давност е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ,
бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето защо, вземанията на ищеца,
станали изискуеми преди 23.03.2019 г. (с прибавяне на 69 дни, през които
давност не е текла), са погасени по давност. В случая няма такива вземания,
поради което и възражението за изтекла погасителна давност е
неоснователно.
Поради това искът за главница за топлинна енергия е основателен за сумата
от 3539,11 лв. и за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., до който размер
следва да бъде уважен, съответно отхвърлен за разликата до 3539,12 лв.
Като законна последица от уважаване на иска, върху главницата следва да се
присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 31.05.2022 г. до окончателното плащане.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., приложими в
случая, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 обаче продавачът
8
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е.
ако не са заплатени в 45 - дневен срок след издаване на обща фактура за
отчетния период, определена на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33,
ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал.
2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според чл. 32,
ал. 2 след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми
въз основа на реалния отчет на доставеното количество ТЕ клиентите дължат
обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в посочения в чл. 33, ал. 2
срок.
Следователно, задълженията на ответника за заплащане стойността на
доставената енергия са възникнали като срочни, поради което поставянето на
потребителя в забава не е обусловено от отправяне на покана от кредитора
или от публикуване на общата фактура на интернет - страницата на
дружеството. В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане
стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане на 45 - дневен срок след
изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон.
Ето защо за главните вземания, спрямо които приложение намират Общите
условия на ищеца от 2016 г., в полза на последния съществува вземане за
мораторна лихва, която обаче следва да се начислява за периода от 15.10.2020
г. до 13.05.2022 г. и е в размер на 355,28 лв., определен по реда на чл. 162
ГПК и чрез използване на лихвен калкулатор, до която сума и период искът за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия е основателен и
следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен
размер от 375,5 лв.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която
се намира жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната
мрежа. От събраните в хода на производството доказателства е установено, че
услугата е извършвана през процесния период от ФИРМА.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сградаетажна собственост се извършва по система за дялово разпределение,
като начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ
и в действалата към процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. В отношенията между
страните са приложими общите условия, приети по делото като
доказателство, като според същите условия редът и начинът на заплащане на
услугата "дялово разпределение" се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22 от
ОУ услугата "дялово разпределение" се заплаща на продавача – ФИРМА, от
което следва, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени
сумите за дялово разпределение за процесния период.
9
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от
договорно правоотношение през периода, а от доказателствата по делото е
установено, че услугата е извършвана, следва да се приеме, че цената на
същата е дължима на ищеца.
Ето защо и този иск е доказан по основание и по размер за сумата от 68,08 лв.
Началната дата, за която се претендира цена на услуга за дялово
разпределение е м. 05.2019 г., поради което няма вземания, които да са
погасени по давност и искът е основателен в пълен размер, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
31.05.2022 г. до окончателното плащане.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение
на ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не
са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на
това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната
претенция за сумата от 12,86 лв. е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от исковете,
но такива се претендират единствено от ищеца.
За исковото производство ищецът претендира разноски в размер на 79,90 лв.
– държавна такса, 440 лв. – депозити за експертизи, и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в минимален
размер от 100 лв., или общо 619,90 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, съразмерно с уважената част от
исковете, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 613,70 лв.
За заповедното производство ищецът претендира разноски в размер на 79,90
лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсулстско възнаграждение, или общо
129,90 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от
исковете, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 128,60 лв.
От ответника не се претендират разноски, поради което съдът не присъжда
такива.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ФИРМА, срещу Р. М. П.,
ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на
ищцовото дружество както следва: сумата от 3 539,11 лева (три хиляди
петстотин тридесет и девет лева и 11 стотинки), представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлодснабден имот
10
АПАРТАМЕНТ 2 в г..., за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за период от 31.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
355,28 лева (триста петдесет и пет лева и 28 стотинки), представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от
15.10.2020 г. до 13.05.2022 г., сумата 68,08 лева (шестдесет и осем лева и 08
стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 31.05.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.06.2022 г. по ч. гр. д. №
28762/2022 г. по описа на СРС, ГО, 178 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от ФИРМА, срещу Р. М. П., ЕГН **********, по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване дължимостта на главница за
топлинна енергия за сумата над 3539,11 лв. до сумата от 3539,12 лв., на
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за сумата над 355,28
лв. до сумата от 375,05 лв., и на мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 12,86 лв. за периода
01.07.2019 г. – 13.05.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 27.06.2022 г. по ч. гр. д. № 28762/2022 г. по описа на СРС,
ГО, 178 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА Р. М. П., ЕГН **********, да заплати на ФИРМА, на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 128,60 лв. - разноски за ч. гр. д. № 28762/2022
г. по описа на СРС, ГО, 178 състав, и сумата от 613,70 лв. - разноски за
исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач ФИРМА, на
страната на ищеца ФИРМА.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11