Р Е Ш Е Н И Е №4420
20.11.2019 г., гр.
Пловдив.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 2521 по описа на същия съд за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по
съществото на исков
спор.
Искове на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София , бул. д-р
Петър Дертлиев № 25 офис - сграда
Лабиринт, ет. 2 офис 4, против Т.Ф.М., ЕГН **********,***, с правно основание в
чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, чл. 86 и чл. 99 от ЗЗД.
Ищецът черпи права от договори .
На дата
01.09.2016 год. между „Микрокредит“ АД , ЕИК ********* и ответника бил
сключен договор за паричен заем ***********, по силата на който дружеството предоставило на М. заем
в размер на 1500 лв. Парите били получени от ответника, а той от своя страна се
задължил ги върне заедно с възнаграждение в размер на 176.40 лв. Кредиторът
приел плащане на 12 равни месечни
погасителни вноски от по 139.70 лв. всяка , или общо 1676.40 лв., като първата
погасителна вноска била платима на дата 02.10.2016г. Договорен бил фиксиран
размер на кредиторовото възнаграждение от 21.04 % на годишна база , при годишен
процент на разходите от 49.67 %
Срока на договора изтекъл на 02.10.2017г. Плащания
по него не били извършени.
Между
ответника и ЗК „УНИКА Живот“ бил сключен с посредничеството на „Микрокредит“ АД и договор за застраховка „Защита“, с която
било застраховано настъпването на няколко застрахователни риска по отношение на
М.: смърт вследствие на злополука, трайна пълна неработоспособност над 50%
вследствие на злополука и временна неработоспособност, вследствие на злополука,
и смърт в резултат на ПТП.Договорът било обективиран в застрахователна полица №
***********, и по него се дължала от застрахования ответник общата сума за
застрахователна премия от 1188 лв., разсрочени по 99.00 лв. към всяка вноска. Така общия размер на вноската станал 238.70
лева месечно.
М.
изпаднал в забава и по двата договора и
му била начислени и сумата от 48.37 лв.
лихва – обезщетение за забава по договор за заем, за периода от 03.10.2016г. до
датата на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 30.10.2017г., а по
договора за допълнителни услуги - сумата
от 34.28 лв., за същия период от 03.10.2016г.
до 30.10.2017г.
Тези си вземания „Микрокредит“ прехвърлило
на ищеца с приложение № 1 от дата 10.01.2017 год. към договор за цесия от
16.01.2015 год. Твърди се, че за цесията М. бил надлежно уведомен, включително
в рамките на предявения иск с нарочно уведомление, като приложение към исковата молба.
Ищецът се снабдил със заповед за плащане № 9848/16.10.2017г.,
издадена по ч. гр. дело №16262/2017 година.
Заповедта била връчена на ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК, затова се иска да се установи
вземането в пълния му размер, като се отричат каквито и да е било плащания,
извършени след датата на подаването на заявлението .
Ответникът е депозирал отговор на исковата
молба в срока по чл. 131 от ГПК, като искът се оспорва изцяло като
неоснователен и недоказан. Оспорва се
прехвърлянето на вземанията по договора за застраховка между цедента и цесионера ; такова вземане
изобщо не било възникнало в патримониума на първоначалния кредитор, тъй като
той не е бил страна по него, доколкото е действал като застрахователен
посредник. Нямало и извършено плащане от
„Микрокредит“ в полза на застрахователя на сумата от 1188 лв. Твърди се нищожност
на договора за заем ***********, както и на договора за застраховка поради противоречие с императивни
норми на закона или тяхното заобикаляне,
поради противоречие с добрите нрави, липса на съгласие, както и противоречие с чл. 19 от ЗПК.
Договорите в цялост, както и част от отделните
им клаузи били неравноправни по смисъла
на чл. 143 от ЗЗП, съответно недействителни.
Моли се исковете да бъдат отхвърлени и да се
присъдят на ответника сторените от него разноски.
Вещото лице по проведената съдебно –
счетоводна експертиза дава заключение , че остатъчното задължение на М. по
договора за кредит *********** към датата на подаването
на заявлението по чл. 410 от ГПК е следния – 1500 лева главница , 176.40 лева
от договорната лихва и 48.37 лева лихва за забава. Размерът на
застрахователната премия по договор за застраховка на такъв кредит ( заем на
такава стойност и за процесния период ) би бил около 120 лева , и ако плащанията по договора за застраховка
биха били включени като елемент на договора з а кредит, то ГПР по същия би бил
1465.72 % .
Исковете , макар установителни, са допустими ,
като са спазени сроковете по чл. 414 и
422 от ГПК.
Съдът, като взе предвид изложеното от
страните като факти и ангажираните от тях доказателства , съобрази следното :
І. По сключването и валидността на договора
за кредит ***********:
Копие от този договор е представено ,
заверено от страната, на л. 6 от делото. Не е спорно , че подписа в графата
„заемополучател“ е на ответника. Има в договора раздел „удостоверяване получаването на одобрения заем „ в който и има
и посочване на банкова сметка *** , по която сумата да бъде преведена , и негов
подпис за получател. Следователно няма как да се сподели възражението му против
съществуването на договора, направено с мотив, че заемната сума не му е
предадена. Следователно за М. е възникнало задължението да върне получената
назаем сума, ведно с възнаграждение на кредитора.
Тъй като договорът попада под дефиницията
на чл. 9 от Закона за потребителския кредит , той следва да се подчинява на
закрепените там правила за потребителска защита на кредитополучателите.
Приложима е редакцията на ЗПК , обн. ДВ бр. 59 от 29.07.2016г.
Под
страх от недействителност ( чл. 22 ) , договора следва да е написан на
„разбираем език“ в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи
на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. „ както и
да съдържа поне реквизитите , посочени
в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен ,
съдържа посочване на общия
размер на кредита и условията за усвояването му,
лихвения процент по кредита, и
условията за прилагането му. Тъй като лихвения процент е фиксиран за целия срок
на договора, неприложими към същия са изискванията за: посочване на индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, методиката за изчисляване на референтния
лихвен процент съгласно чл. 33а. Има
информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по
срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един
момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания ,както и за наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, и срока, в
който това право може да бъде упражнено. Има , в съответствие с чл. 11 ал. 1 т
. 11 от ЗПК , погасителен план.
Не се
намериха основания за недействителността на договора според чл. 22 от ЗПК или
такава поради неравноправност на отделни клаузи по смисъла на чл. 143 от Закона
за защита на потребителите.
Клаузата за размера на договорената
възнаградителна лихва не може да бъде приета за нищожна поради противоречие с
добрите нрави – размера на договореното кредиторово възнаграждение не надхвърля
повече от три пъти размера на законната лихва към момента на сключването на
договора, а самия размер от 21.04% е фиксиран за целия срок на договора.
ІІ . На следващо място , на л. 16 от делото фигурира
и копие , заверено от страната , от рамков
договор за цесия от дата 16.01.2015 между ищеца и първоначалния кредитор, като
се установява от приложението към същия , че вземането на цедента против
ответника е предмет на договора, тоест, ищеца се явява между страните по
договора , действителен носител на материалното право. Цесията е породила
действие и в отношенията между длъжника и цесионера , доколкото представено е
уведомление по смисъла на чл. 99 от
Закона за задълженията и договорите до М.. Това уведомление не е получено
, като обратната разписка , с която е
изпратено , е върната с отбелязване, че адресатът е потърсен двукратно , но не
е открит. Независимо от това , уведомление за извършената цесия от името на
цесионера като пълномощник на цедента , фигурира като приложение към исковата
молба ( л.24 от делото ), при което следва да се приеме за редовно връчено на
длъжника; в това отношение, съдебната практика последователно приема връчването
на уведомлението да е редовно. Тук трябва да се каже , че възражението за
несъобщаване на договора за цесия би могло да бъде правопогасяващо само в
хипотеза на плащане не първоначалния кредитор, цедента, след сключването на
договора за цесия , но преди длъжника да бъде уведомен за нея. При липса на
каквото и да било плащане, а такова не се твърди , е без значение това, дали цесията
е съобщена на длъжника.
Или, ищецът
е легимиран като кредитор по прехвърленото вземане.
ІІІ. Договора за застраховка , обективиран в полицата № ***********:
Този договор не е сключен ,
както се твърди в исковата молба , между
„„Микро Кредит „ АД като цедент на
вземането и ответника като длъжник , а между ответника и друго трето на спора
юридическо лице , застраховател , „ Уника „ АД. Това е така, тъй като в случая „Микро Кредит” АД
(което дружество няма качеството на застраховател или презастраховател по
смисъла на приложимия Кодекса за застраховането, обн., ДВ, бр. 103
от 23.12.2005 г., но в редакцията му към датата на сключването на договора за
застраховка, 01.09.2016г.,) не договаря за себе си, а от името и за сметка на
застрахователя, чл. 164 от КЗ. Тоест, по договора за застраховка правата и
задълженията на застрахователя , вкл. да
получи застрахователната премия , възникват направо в патримониума на ЗК „Уника”.
Правата на „Микро Кредит” АД като трето
правоимащо лице по договора за
застраховка ( но не и като
застрахователен агент ) са ограничени само до възможността да получи
застрахователното обезщетение при настъпил риск, но не и да търси реално
изпълнение на вноските по премията. По делото липсват и данни за плащане на премията в пълен размер
от страна на „Микро Кредит” АД в полза
на застрахователя, но това касае реалното изпълнение на договора между цедента
и застрахователя за застрахователно агенство, какъвто според съдържанието на
полицата за застраховка е имало към
датата на сключването й. Както в договора за застраховка, така и в искането за
сключването на такъв, ( което също съдържа уговорки между страните) липсва
изрична уговорка за плащане на вноските в полза на третото правоимащо лице, а
предвид това, кои са договарящи , такава и не може да бъде предположена или
изведена чрез тълкуване. Нещо повече , липсват по делото данни дали „Микро Кредит” АД е обвързан към ЗК „Уника”
АД застрахователен агент или не, а Кодекса за застраховането забранява изрично
на обвързания агент да събира премии и да извършва плащания към потребителите
на застрахователни услуги. Тоест, налага
се извод , че към датата на цесията, 10.01.2017г „Микро Кредит „ АД не е титуляр на вземане по
договор за застраховка, и доколкото никой не може да прехвърли права , които
няма, то и ответника няма задължение към
цесионера – ищеца да заплати сумите по договора за застраховка. Процесуалния
закон не е предвидил възможност на застрахователния агент да действа като
процесуален субституент на застрахователя в отношенията му със застрахованите
лица, но дори да приемем обратното, процесуалната субституция ограничава
субституента само до възможността да реализира права на друго лице пред съд ,
без да му дава право да се разпорежда със спорното материално право. Тоест, исковете
за реално изпълнение на задължения по договора за застраховка или обезщетение
за забава в тези плащания са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени,
последният – доколкото не съществува и
главното вземане.
ІV. По размера на претенциите:
Съдът кредитира изцяло заключението на
вещото лице по проведената счетоводна експертиза, няма данни за каквито и да
било плащания от страна на длъжника . Затова и при договорен размер на вноските
от по 129.70 лева месечно , който размер не включва възнаграждението по договора за застраховка, то общия размер
на възнаградителната лихва е
действително 176.40 лева.
Или , исковете за реално изпълнение и
обезщетение за забава по договора за кредит са доказани в пълния си размер и следва да бъдат уважени изцяло , а тези по договора за
застраховка – да се отхвърлят като неоснователни.
V. Разноските:
Съдът неправилно е определил дължимата по
делото държавна такса , която е в общ
размер от 260 лева, от които са внесени 110 лева. За остатъка следва да се
осъди ищеца да я довнесе, а ответника – да я репарира на ищеца като
пропорционална част от разноските, предвид изхода на спора.Така , общия размер
на направените от ищеца разноски е 1025.29 лева, или дължат му се
пропорционално 600.05 лева
(1025.29/2947.05*1724.77 лева , колкото е уважената част от иска). Ответника е
бил представляван от назначен особен представител, не е направил разходи за
защитата си.
Воден от изложеното , съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на Т.Ф.М.,
ЕГН **********,***, че в отношенията между страните , ответникът дължи на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис-
сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, плащане на следните суми по договор за паричен
заем ***********, за които е издадена
заповед за изпълнение № 9848/16.10.2017г. по частното гражданско дело №
16262/2017г. : 1500 лева – главница,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на
заявлението в съда – 13.10.2017г . до окончателното изплащане на вземането ,
сумата от 176.40 лева договорна лихва за периода от 02.10.2016г. до
02.09.2017 и сумата от 48.37 лв. лихва –
обезщетение за забава по договор за заем, за периода от 03.10.2016г. до
12.10.2017г. , като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ да
се установи между същите страни вземане за сума от 1188 лева по договора за
застраховка (полица № ***********) и обезщетение за забава по същия договор в
размер на 34.28 лева за периода от 13.10.2016г. до 12.10.2017г. , като
неоснователни.
Осъжда Т.Ф.М., ЕГН **********,***,, да заплати на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София , бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис- сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, разноски по
двете производства в размер от 600.05 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на
уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ