Решение по дело №3899/2021 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 147
Дата: 15 март 2022 г. (в сила от 1 април 2022 г.)
Съдия: Иван Цветозаров Иванов
Дело: 20211420103899
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Враца, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Цв. Иванов
при участието на секретаря А.Л.П.
като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело №
20211420103899 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение 1 и чл.
86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
„Топлофикация-Враца” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Враца, ул. „Максим Горки” № 9, представлявана от изпълнителния директор Р. И. М., е
предявила срещу П.К. Н. с ЕГН ********** и адрес ***** искове за приемане за установено
в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата 894,60
лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от 31.07.2018 г. до 30.06.2019 г. за
имот, находящ се в гр. ****** и сумата 196,50 лева, представляваща мораторна лихва върху
главното задължение за периода от 31.08.2018 г. до 17.08.2021 г., ведно със законната лихва
върху главното задължение, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
– 31.08.2021 г. до окончателното му изплащане, за които суми е издадена заповед № 924 от
02.09.2021 г. по ч. гр. дело № 3280/2021 г. на Врачански районен съд. Претендира разноски.
Ищецът поддържа, че с ответницата са се намирали в облигационни отношения, по
силата на които й е доставял през процесния период топлинна енергия за битови нужди. От
своя страна последната се явява неизправна страна, тъй като е останала задължена за
стойността на доставената й и потребена топлоенергия за процесния период.
Междувременно ищецът поддържа, че се е снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 3280/2021 г. на Врачански районен
1
съд. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответницата е подала възражение срещу заповедта за
изпълнение, поради което е предявен настоящият иск.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата П.К. Н., чрез пълномощника си адв. Г.З., е
подала писмен отговор, с който е оспорила иска по основание и размер по следните
съображения: липсват доказателства ответницата да се е намирала в договорни отношения с
ищеца, като в тази връзка са наведени изрични твърдения, че процесното жилище към
периода на потребление и към настоящия момент е общинска собственост, както и че
ответницата не е живяла в процесния имот след 2010 г.; липсват доказателства,
установяващи количеството и стойността на топлинната енергия, чието заплащане се
претендира от ищеца, а представените с исковата молба писмени такива представляват
едностранно издадени от ищеца писмени документи, удостоверяващи изгодни за него
обстоятелства и поради това нямат доказателствена стойност; ответницата не дължи част от
процесните суми поради погасяването им с изтичането на кратката тригодишна погасителна
давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
В заповедното производство-ч. гр. дело № 3280/2021 г. на Врачанския районен съд е
подадено в срок възражение от длъжника П.К. Н., с което са наведени твърдения и доводи,
съвпадащи с тези, които са изложени в отговора по чл. 131 от ГПК.
След като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната пълнота,
във връзка с доводите и съображенията на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
С определението си по чл. 140 от ГПК от 17.12.2019 г. съдът указа на ищеца на
основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи доказателства за твърдян от него факт-че
ответницата П.К. Н. с ЕГН ********** през процесния период е имала качеството на абонат
на топлинна енергия за имот с адрес гр. ****** и че е била собственик или носител на вещно
право на ползване на същия имот, както и че при необходимост може да му бъде издадено
съдебно удостоверение за снабдяване с доказателства относно това обстоятелство.
Видно от представените с отговора по чл. 131 от ГПК нотариален акт № 92, т. IV, рег.
№ 9541, дело № 417/2017 г. на нотариус С. Б. с рег. № 482 в Нотариалната камара и решение
№ 408 от 28.07.2017 г. по гр. дело № 2727/2017 г. на Врачански районен съд, в сила от
същата дата, ответницата П.Н. (към онзи момент с фамилия В.) се е развела със съпруга си
П. В. на 28.07.2017 г., като след тази дата (на 22.12.2017 г.) последният е придобил
собствеността върху процесния имот, т.е. имотът не е придобит в режим на съпружеска
имуществена общност.
Като доказателства по делото са представени общите условия на „Топлофикация-
Враца” ЕАД за потребители на топлинна енергия в гр. Враца и справка за дължими суми.
С определението си по чл. 140 от ГПК съдът допусна съдебно-техническа експертиза,
която беше заличена с протоколно определение от 24.02.2020 г. поради неизпълнение на
задължението на ищеца да представи доказателства за платен депозит в дадения от съда
срок.
2
При така установеното от фактическа страна, съдът намира исковите претенции за
неоснователни и недоказани.
Предвид изричното оспорване на твърденията за наличието на облигационно
правоотношение между страните, извършено с отговора по чл. 131 от ГПК от страна на
ответницата П.Н., чрез пълномощника й адв. Г.З., както по основание, така и по размер,
спорен по делото е останал въпросът дали ответницата е имала качеството „потребител на
топлинна енергия“ през процесния период.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не може да бъде направен
извод, че ответницата е имала качеството „потребител на топлинна енергия“ през процесния
период.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията (КЕВР), а съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответна наредба по чл. 36, ал. 3.
Ищецът „Топлофикация-Враца” ЕАД, чиято беше доказателствената тежест да
установи този факт, не представи до приключването на съдебното дирене по делото
доказателства, че ответницата П.Н. е имала качеството на абонат на топлинна енергия за
имот с адрес гр. ****** и че е била собственик или носител на вещно право на ползване на
същия имот.
След като не е доказано, че ответницата е потребител на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, то между страните не е възникнало облигационно отношение
на посоченото в исковата молба основание. Това изключва пасивната материална
легитимация на ответницата по вземанията, предмет на установителните искове за
посочения период и размер, поради което исковете се явяват неоснователни.
По разноските.
На пълномощника на ответницата адв. Г.З., която е оказала правна помощ при
условията на чл. 38 от ЗАдв., следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 306,38
лева, който съответства на минималния такъв по НМРАВ.
Мотивиран от всичко гореизложено, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от „Топлофикация-
Враца” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. **** срещу П.К. Н. с
3
ЕГН ********** и адрес гр. ***** искове за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата 894,60 лева – главница за
доставена топлинна енергия за периода от 31.07.2018 г. до 30.06.2019 г. за имот, находящ се
в гр. ***** и сумата 196,50 лева, представляваща мораторна лихва върху главното
задължение за периода от 31.08.2018 г. до 17.08.2021 г., ведно със законната лихва върху
главното задължение, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
31.08.2021 г. до окончателното му изплащане, за които суми е издадена заповед № 924 от
02.09.2021 г. по ч. гр. дело № 3280/2021 г. на Врачански районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 38 от ЗАдв. „Топлофикация-
Враца” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. **** да заплати на
адв. Г.П. З. с личен № ********** и с адрес на упражняване на дейността гр. ***** сумата
306,38 лева – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4