и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 141/12.12.2007 год., постановено по Н.а.х.дело № 324/2007 год., Кърджалийският районен съд е признал Янчо Стойчев Стоилов от гр.Кърджали за виновен в това, че на 18.11.2006 год. в гр. Кърджали, на стълбището пред централния вход на сградата на РПУ- гр. Кърджали, извършил непристойни действия - сбил се с Димо Иванов Колев от гр. Кърджали, с ЕГН **********, с което грубо нарушил обществения ред и изразил явно неуважение към обществото- престъпление по чл. 325 ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба" в размер на 600 /шестстотин/ лв., като на основание чл.304, във връзка с чл.378 ал.4 т.2 от НПК го е оправдал за това, че деянието е извършено в съучастие като извършител по чл.20 ал.2 от НК със Стойчо Янев Стоилов от гр. Кърджали, с ЕГН **********. Със същото решение съдът е признал Стойчо Янев Стоилов от гр.Кърджали за виновен в това, че на 18.11.2006 год. в гр. Кърджали, на стълбището пред централния вход на сградата на РПУ- гр. Кърджали, извършил непристойни действия - сбил се с Димо Иванов Колев от гр. Кърджали, с ЕГН **********, с което грубо нарушил обществения ред и изразил явно неуважение към обществото- престъпление по чл. 325 ал. 1от НК, поради което и на чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба" в размер на 550 /петстотин и петдесет/ лв., като на основание чл.304, във връзка с чл.378 ал.4 т.2 от НПК го е оправдал за това, че деянието е извършено в съучастие като извършител по чл.20 ал.2 от НК с Янчо Стойчев Стоилов от гр. Кърджали, с ЕГН **********. Със решението е признат за виновен и Димо Иванов Колев от гр.Кърджали в това, че на 18.11.2006 год. в гр. Кърджали, на стълбището пред централния вход на сградата на РПУ- гр. Кърджали, извършил непристойни действия - сбил се със Стойчо Янев Стоилов, с ЕГН ********** от гр. Кърджали, с което грубо нарушил обществения ред и изразил явно неуважение към обществото- престъпление по чл. 325 ал. 1 от НК, поради което и на чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба" в размер на 550 /петстотин и петдесет/ лв., като на основание чл.304, във връзка с чл.378 ал.4 т.2 от НПК го е оправдал за това, че се сбил с Янчо Стойчев Стоилов от гр. Кърджали, с ЕГН **********. Осъдил е подсъдимите Янчо Стойчев Стоилов, Стойчо Янев Стоилов и Димо Иванов Колев, със снета по делото самоличност, солидарно да заплатят по сметка на Кърджалийски районен съд направените по делото разноски в размер на 70 лв. Недоволни от решението са останали подсъдимите Янчо Стойчев Стоилов и Стойчо Янев Стоилов, и двамата от гр.Кърджали, които го обжалват чрез защитника си, като твърдят, че решението е незаконосъобразно – необосновано и несправедливо, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при нарушение на материалния закон. Считат, че събраните по делото доказателства не доказват, а напротив – опровергават обвинението, по което са били признати за виновни. Молят да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено ново, с което да бъдат признати за невиновни и оправдани, а алтернативно – да бъде отменено решението, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В съдебно заседание подсъдимите не се явяват, редовно призовани, като чрез процесуалния си представител и защитник поддържат жалбата си така, както е предявена. Уточнява, че обжалват наказателно-осъдителната спрямо тях част на решението.Защитника им развива съображения, че подс.Димо Колев е ударил шамар на подс.Стойчо Стоилов заради една реплика, в която нямало нищо обидно, в резултат на което подс.Янчо Стоилов е ударил Димо Колев, за да защити баща си. Защитника на двамата подсъдими счита, че няма нарушение на обществения ред от страна на подс.Стойчо Стоилов, поради което и признавайки го за виновен, първоинстанционният съд бил нарушил материалния закон. Твърди още, че деянието на подс.Стойчо Стоилов е несъставомерно от субективна страна. По отношение на подс.Янчо Стоилов, защитникът му развива съображения, че макар и от обективна страна да е нарушил общественият ред, то от субективна страна не е имал намерение да изрази явно неуважение към обществото, а да защити баща си. Не сочат нови доказателства. Решението е обжалвано и от подс.Димо Иванов Колев от гр.Кърджали в частта му, с която е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 325 ал.1 от НК и му е наложено административно наказание. Твърди в жалбата си, че същото е незаконосъобразно и необосновано. Счита, че от събраните по делото доказателства било установено, че не било налице сбиване между него и другите двама подсъдими, а нанесен побой над него, осъществен от последните, при което неговите действия били единствено в рамките на неизбежната отбрана, с цел да предпази телесната си неприкосновеност в рамките на допустимото. Твърди, че не е имал намерение да нарушава обществения ред или да извърши действия, с които да урони авторитета на полицията. Развива съображения, че бил провокиран първоначално от подс.Янчо Стоилов, а впоследствие двамата подсъдими Янчо и Стойчо Стоилови осъществили действия на груба саморазправа спрямо него, от които в крайна сметка пострадал само той самият. Моли да бъде отменено обжалваното решение в частта му, с която е признат за виновен в осъществяване на престъпление по чл.325 ал.1 от НК и му е наложено наказание по чл.78а от НК – „глоба” в размер на 550 лв., като бъде признат за невиновен и оправдан по това обвинение. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не сочи нови доказателства. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали изразява становище, че жалбите са неоснователни, а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваното решение, с оглед доводите и оплакванията на жаÙбодателите, наведени в жалбите, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбите са неоснователни. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са необходимите и възможни, посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, поради което не се налага извършването на процесуално-следствени действия от настоящата инстанция в тази връзка. От събраните от първоинстанционният съд доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка: Подс. Янчо Стойчев Стоилов работел като таксиметров шофьор в ЕТ "Елит такси" - гр. Кърджали, а подс. Стойчо Янев Стоилов е негов баща, работещ като продавач в магазин ЕТ "Чочо" - гр. Кърджали. Подс. Димо Иванов Колев е бивш полицейски служител, понастоящем пенсионер. И тримата подсъдими са с добри характеристични данни. На 18.11.2006 год., около 21.00 часа, автопатрул в състав- св. Чаушев и св. Мехмед били изпратени от ОДЧ при РПУ-Кърджали в кв. "Възрожденци" в гр.Кърджали, по повод постъпил сигнал от страна на подс. Янчо Стоилов- водач на таксиметров автомобил, за извършено нарушение по ЗДвП от друг водач на МПС. Пред бл. 40, вх. „В” , в кв. "Възрожденци" полицаите установили лицето, подало сигнала- подс. Янчо Стоилов, който им посочил лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Джета", с ДК № К 3534 АН, паркиран пред входа на блока и препречващ пътя за преминаване на другите автомобили, включително и на неговия. До автомобила стояли двама мъже. Полицаите установили самоличността на тези лица - св. Димитров и подс. Колев. Последният и подс.Янчо Стоилов спорели на висок тон във връзка с неправилно паркирания лек автомобил на св.Ленко Димитров. При създалата се ситуация, полицаите иззели документите на св. Димитров и му разпоредили да се яви в РПУ- Кърджали, с оглед предприемане на действия по съставяне на Акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП. При потеглянето на полицейския автомобил, подс. Янчо Стоилов заявил намерението си и той да отиде в РПУ- Кърджали, за да се увери, че нарушителят действително ще бъде санкциониран. След това автопатрулът потеглил със служебния автомобил към сградата на РПУ- Кърджали, като след тях се движел с личния си автомобил св. Димитров, при който се качил и подс. Димо Колев. Пред полицейското управление ги чакал подс. Янчо Стоилов. Полицаите поканили св. Димитров да влезе в приемната, където св. Сунай Мехмед започнал да попълва АУАН по ЗДвП срещу него. Св. Чаушев записал номера на акта и излязъл навън пред управлението, показвайки го на подс. Янчо Стоилов, след което му казал да си върви. Св. Чаушев се върнал в приемната, където скоро след това влязъл и подс. Димо Колев, но тъй като последният нямал причина да се намира там, а и полицейските служители видели, че същият видимо е употребил алкохол, му разпоредили да напусне сградата на полицейското управление. Подс. Димо Колев излязъл навън, а след него излязъл и св. Чаушев, докато през това време св. Сунай Мехмед бил ангажиран със съставяне на акта срещу св. Димитров в присъствие на последния вътре в сградата. По това време, пред централния вход на управлението, до патрулните автомобили се намирал обв. Янчо Стоилов. Св. Чаушев го попитал защо стои отвън и не си тръгва, на което подс.Янчо Стоилов отвърнал, че е повикал баща си по телефона, и че ще го изчака. В същия момент пред управлението спрял таксиметров автомобил, от който слязъл подс. Стойчо Стоилов и тръгнал към сина си. Св. Чаушев забелязал, че последния също видимо бил употребил алкохол и го попитал за причината да се яви в РПУ- Кърджали, при което подс.Стойчо Стоилов се представил като баща на Янчо Стоилов. Св.Чаушев обяснил на подс. Стойчо Стоилов, че проблемът вече е разрешен, като е съставен АУАН на водача на неправилно паркирания лек автомобил. Тогава подс.Стойчо Стоилов се обърнал към сина си и го попитал дали това е човека, с който имал проблем, посочвайки към подс. Димо Колев, на което подс. Янчо Стоилов отговорил положително. Подс.Стойчо Стоилов тръгнал по стълбите към подс.Димо Колев и го попитал за възрастта му, както и не се ли срамувал да се занимава с деца. Св. Чаушев помолил тримата да си тръгнат, след което влязъÙ в приемната. Непосредствено след влизането в сградата, св. Чаушев чул разменящи се реплики на висок тон, идващи от стълбището пред централния вход на управлението. Веднага излязъл и видял св. Делчев да убеждава подс. Стойчо Стоилов да си тръгне, тъй като последният вече бил в близост до подс.Димо Колев. Подс.Стойчо Стоилов не обърнал внимание на думите на полицейския служител и ударил леко, потупвайки с ръка по бузата подс. Димо Колев, отново изричайки упреци как можел да се занимава със сина му, на което подс. Димо Колев отговорил с въпрос: "Ти, какво? Посягаш ли ми?", след което замахнал и успял да удари на подс.Стойчо Стоилов плесник. Св. Чаушев застанал между тях и успял да ги раздели. Подс. Янчо Стоилов се възползвал от това, като се приближил към подс.Димо Колев и му нанесъл силен удар с юмрук в областта на носа. Св. Делчев и св. Чаушев успели да ги разделят, като подс. Стойчо Стоилов и синът му – подс. Янчо Стоилов, били вкарани в приемната, а подс. Димо Колев останал седнал на стълбите, като от носа му обилно течала кръв. Полицаите се обадили в ЦСМП- Кърджали и подс. Димо Колев бил откаран в МБАЛ "Д-р Атанас Дафовски"- гр. Кърджали, където му била оказана медицинска помощ. Подс. Стойчо Стоилов и подс. Янчо Стоилов били задържани в РПУ- Кърджали по ЗМВР за срок от 24 часа. Съставен бил Акт за констатирано дребно хулиганство против тримата подсъдими. Видно от заключението на вещото лице, извършило съдебномедицинската експертиза по писмени данни №10/2007 год., на подс. Димо Колев са били причинени оток, кръвонасядания и охлузвания на кожата на лицето, сътресение на мозъка, счупване на носната кост. Описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп или тъпоръбест предмет и по време и начин отговарят да са възникнали така, както е съобщил подс. Димо Колев. Сътресението на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнание и счупването на носната кост са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а останалите травматични увреждания са причинили болка и страдание. Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подс.Янчо Стоилов, Стойчо Стоилов и Димо Колев пред първоинстанционния съд – частично; от показанията на разпитаните по делото в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд св.Чаушев, Мехмед, Делчев, Димитров и Стоев, на които съдът дава вяра изцяло; от писменото заключение на вещото лице д-р Маринов по назначената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза и показанията му в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, които следва да бъдат кредитирани изцяло; както и от останалите писмени доказателства по делото, приети от първоинстанционния съд. Настоящата инстанция не кредитира обясненията на подс.Янчо Стоилов и Стойчо Стоилов в частта им, с която установяват, че подс.Янчо Стоилов бил поканен да отиде в полицейското управление от полицаите, както и че подс.Стойчо Стоилов не бил удрял с ръка по бузата подс.Димо Колев. Обясненията им в тези части са противоречиви, нелогични и се опровергават от обясненията на подс.Димо Колев и св.Чаушев, които са еднопосочни и кореспондиращи помежду си, и съгласно които подс.Янчо Стоилов не е бил канен да отиде до РПУ, а сам настоял да отиде, за да се увери дали св.Димитров ще бъде санкциониран за допуснатото нарушение по ЗДвП. От посочените доказателства се установява по несъмнен начин още и че при пристигането на подс.Стойчо Стоилов, след като се уверил от сина си, че именно подс.Димо Колев е лицето, с което синът му „имал проблеми”, се насочил към последния, двамата започнали да се разправят, като подс.Стойчо Стоилов посегнал и с ръка успял да удари леко по бузата подс.Димо Колев. От друга страна, съдът не дава вяра на обясненията на подс.Димо Колев в частта им, с която установява, че също бил поканен да отиде в РПУ от полицаите; както и че подс.Стойчо Стоилов го ударил с юмрук в лицето, и че той самият не бил удрял подс.Стойчо Стоилов. Обясненията на този подсъдим се опровергават от обясненията на подс.Янчо и Стойчо Стоилови, както и от показанията на св.Чаушев, който е бил непосредствен очевидец на случая, и съгласно които никой не е канил подс.Колев да отиде в РПУ, а бил поканен само св.Димитров за съставяне на акт за установяване на административно нарушение; както и че след като подс.Стойчо Стоилов и подс.Димо Колев се скарали и си разменили реплики на висок тон, респ. след като подс.Стойчо Стоилов ударил с ръка по бузата подс.Димо Колев, последния бутнал подс.Стойчо Стоилов и му ударил шамар, което е предизвикало намесата на св.Чаушев, който ги разделил. Същевременно, настоящата инстанция кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които са логични, последователни, кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото, както впрочем правилно, обосновано и законосъобразно е сторил и първоинстанционният съд. При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, съдът намира, че и всеки от тримата подсъдими е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 325 ал.1 от НК, както следва: подс.Янчо и Стойчо Стоилови – за това, че на 18.11.2006 год. в гр.Кърджали, на стълбището пред централния вход на сградата на РПУ- гр. Кърджали, всеки от тях самостоятелно е извършил непристойни действия - сбил се с Димо Иванов Колев от гр. Кърджали, с което грубо нарушил обществения ред и изразил явно неуважение към обществото; а подс.Димо Колев – за това, че 18.11.2006 год. в гр. Кърджали, на стълбището пред централния вход на сградата на РПУ- гр. Кърджали, извършил непристойни действия - сбил се със Стойчо Янев Стоилов от гр. Кърджали, с което грубо нарушил обществения ред и изразил явно неуважение към обществото, до какъвто краен обоснован, правилен и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да направи тези изводи и да постанови решението си, с което е признал подсъдимите за виновни и им е наложил посочените по-горе административни наказания, първоинстанционният съд е извършил съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, както и мотивите си за това, които съображения настоящата инстанция възприема изцяло. С оглед така установената по безспорен начин и от настоящата инстанция фактическа обстановка, се налагат изводи относно осъществяването на деянието, предмет на обвинението, от обективна и субективна страна от всеки от жалбодателите, както и относно наличието на всички елементи от състава на престъплението така, както обосновано и законосъобразно е приел и първоинстанционния съд.Това е така по следните съображения: обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че всеки от тримата подсъдими самостоятелно е участвал в осъществяването на изпълнителното деяние на инкриминираното деяние от обективна страна. Установено е от доказателствата по делото, че подс.Стойчо Стоилов и Димо Колев са се скарали на инкриминираните дата и място – на 18.11.2006 год., на стълбището пред централния вход на РПУ – Кърджали, като са си разменяли реплики на висок тон, бутали са се и си разменили удари; както и че по същото време и на същото място подс.Янчо Стоилов е нанесъл удар в областта на лицето на подс.Димо Колев, при което му причинил леки телесни повреди. Посочените действия на всеки от тримата подсъдими, макар и по същество да представляват причиняване на леки телесни повреди помежду им, носи белезите и на престъплението „хулиганство” по смисъла на чл. 325 от НК /което „поглъща” телесните повреди, чрез които всъщност се осъществява посоченото престъпление/ от обективна страна. Това е така, тъй като вдигането на скандал и нанасянето на удари между тримата подсъдими е станало на обществено място – на входа на районното полицейско управление, в присъствието на множество полицаи, и то след изричните и многократни покани от последните към подсъдимите да преустановят скандалните си действия. Същевременно, законосъобразен и обоснован е извода на първоинстанционния съд, че взаимното посегателството на всеки от подсъдимите спрямо телесната неприкосновеност на друг от тях по посочените по-горе начин, време и място на извършването му, без по делото да са налице данни да е бил налице някакъв съществен повод за това /всъщност никой от подсъдимите не дава ясно, разумно и логично обяснение на причината за присъствието си пред полицейското управление, в т.ч. и подс.Янчо Стоилов не изяснява кое е наложила да се обади на баща си и да го извика пред РПУ/, и станало достояние и на други лица и предизвикало тяхното възмущение, безспорно представлява извършването на непристойни действия, грубо нарушаващи общественият ред и изразяващи явно неуважение към обществото, т.е. “хулиганство” по смисъла Ýа чл. 325 ал.1 от НК, като за обосноваването му първоинстанционния съд е изложил подробни съображения, които настоящата инстанция възприема, и които не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. Следва само да се отбележи в допълнение, че извършвайки инкриминираните деяния по описаният по-горе начин, всеки от тримата подсъдими не само е нанесъл леки телесни повреди на друго лице, но чрез това по несъмнено груб начин е демонстрирал пренебрежението си към възприетите в обществото норми на поведение /вкл. и на обществени места/, и на установения обществен ред, както и са изразили явно неуважение към личността и телесната неприкосновеност на друго лице и към обществото като цяло. Още повече, че както бе посочено по-горе в мотивите, никой от тримата подсъдими не е бил извикан или поканен в полицейското управление, а същите самоволно са решили да се саморазправят помежду си, очевидно пренебрегвайки обстоятелството, че мястото на саморазправата им е не къде да е, а на входа на сградата на РПУ – Кърджали, където се помещават полицейски органи, в чиито служебни задължения влиза охраняването на обществения ред и предотвратяването и санкционирането именно на такива противообществени прояви, и което е особено показателно за пренебрежителното отношение на подсъдимите към установения правопорядък и обществения ред. Няма спор по делото и че описаните действия на всеки от подсъдимите - вдигане на скандал бутане, нанасяне на удари, са непристойни такива по смисъла на чл.325 ал.1 от НК. От субективна страна всеки от подсъдимите е извършил престъплението при форма на вината – евентуален умисъл, обективиран в поведението му: всеки от подсъдимите е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е вероятното настъпване на неговите конкретни общественоопасни последици, преследвайки друга цел - да бъде разрешен спора помежду им, чрез нанасяне удари, и е допускал настъпването на тези последици, като се е съгласявал с тяхното настъпване, отнасял се е безразлично към тях. В тази връзка, правилен и законосъобразен е извода на първоинстанционният съд – че не се установява от събраните по делото доказателства подс.Янчо Стоилов и Стойчо Стоилов да са осъществили престъплението по чл.325 ал.1 от НК в съучастие като извършители. Това е така, тъй като от приетата от съда фактическа обстановка не се установява наличието на общ умисъл между тях относно резултата - хулиганските действия, т.е. освен своя собствен умисъл за извършването на хулиганските действия, всеки от тези двама подсъдими да е съзнавал умисъла и на другият подсъдим и да е целено постигането на общ резултат от осъщественото от всеки от тях деяние, като такъв може да се търси единствено по отношение на причинената телесна повреда, която обаче не е предмет на преценка в настоящото наказателно производство. С оглед изложеното, правилно първоинстанционния съд е оправдал всеки от посочените двама подсъдими за това, деянието на всеки от тях да е извършено в съучастие като извършител с другия подсъдим по смисъла на чл. 20 ал.2 от НК. Тъй като по делото не е установено по несъмнен начин подс.Димо Колев да е осъществил каквито и да било действия по отношение на подс.Янчо Стоилов – да му е нанесъл удари или да е направил опити за физическа саморазправа по отношение на подс. Янчо Стоилов, то правилно и в съответствие с материалния закон първоинстанционния съд, на основание чл.304, във връзка с чл.378 ал.4 т.2 от НПК, е признал този подсъдим за невиновен и го е оправдал по предявеното му обвинение по чл.325 ал.1 от НК в частта му за това, че се сбил на инкриминираните дата и място с подс.Янчо Стойчев Стоилов. Неоснователни в тази връзка са доводите на жалбодателите, изложени в жалбите им. Това е така, тъй като оплакванията на подс.Янчо Стоилов и Стойчо Стоилов – че първият ударил подс.Димо Колев, за да защити баща си от посегателството на последния, а вторият – че не бил удрял подс.Димо Колев, не се подкрепят от установената по делото фактическа обстановка. Неоснователни са и оплакванията на подс.Димо Колев – че не бил извършвал непристойни действия, изразяващи явно неуважение към обществото, и не бил удрял подс.Стойчо Стоилов. Безспорно е установено по делото, че пръв подс.Стойчо Стоилов се насочил към подс.Димо Колев, поискал му обяснение, като му отправил упреци, че се занимава с деца, като посегнал и ударил леко по бузата с ръка подс.Колев; последният реагирал с очевидно предизвикателните думи "Ти, какво? Посягаш ли ми?", след което посегнал и ударил подс.Стойчо Стоилов с ръка по лÞцето, като двамата се бутали и дърпали и се опитвали да си нанесат и други удари, но били разтървани от излезлите пред входа на РПУ полицаи; докато подс.Янчо Стоилов се възползвал от разделянето на другите двама подсъдими от полицаите, като се приближил към подс.Димо Колев и му нанесъл удар с юмрук в областта на лицето. Т.е., всеки от подсъдимите е осъществил непристойни действия, нарушаващи общественият ред, изразяващи пренебрежителното отношение на всеки от подсъдимите към общественият ред и установения правопорядък, както и стремежа им да разрешат възникналият конфликт чрез саморазправа на обществено място и в присъствието на полицейски служители, призвани да охраняват обществения ред. Не може да се възприеме защитната теза на подс.Янчо Стоилов – че е ударил подс.Димо Колев, за да защити баща си, тъй като към момента на нанасяне на удара подс.Стойчо Стоилов и Димо Колев са били разделени от полицаите, т.е. не е имало каквото и да е нападение над бащата на подс.Янчо Стоилов, от което същият да го защити, действайки при условията на крайна необходимост. При налагане на наказанието на всеки от подсъдимите съдът правилно е съобразил, че са налице предпоставките за приложението на чл. 78а от НК, т.е. за освобождаване на всеки от тях от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание – за извършеното от всеки от подсъдимите деяние законът предвижда наказание „лишаване от свобода” до 2 години или по-леко наказание - „пробация”, както и наказание „обществено порицание”; никой от подсъдимите не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от Глава VII на НК; и от престъплението на всеки от подсъдимите няма причинени имуществени вреди, които да не са възстановени. След преценка на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, на всеки от подсъдимите първоинстанционния съд е наложил административно наказание “глоба” под средния размер, към минималния такъв, предвиден в разпоредбата на чл.78а от НК, а именно: 600 лв. на подс.Янчо Стоилов, 550 лв. на подс.Стойчо Стоилов, и 550 лв. на подс.Димо Колев. С оглед изложеното, изводите на първоинстанционния съд при определяне на наказанието на жалбодателите са обосновани и законосъобразни, като настоящата инстанция намира, че наложените на всеки от тях наказания не са явно несправедливи и няма основание за тяхното намаляване. Ето защо, съдът намира, че обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, като наложените на подсъдимите наказания не са явно несправедливи, и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за неговото отменяване или изменяване, поради което следва същото да бъде потвърдено. Водим от изложеното, и на основание на основание чл.378 ал.5, във вр. с чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 141/12.12.2007 год., постановено по Н.а.х.дело № 324/2007 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |