Р Е Ш Е Н И Е
№ 950
град Пловдив, 08.06.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на двадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Я. АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА и участието
на прокурор СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ като разгледа докладваното
от съдия Я. АНГЕЛОВ административно дело № 304 описа за 2020 година,
взе предвид следното:
Производство пред първа инстанция.
Делото е образувано по исковата молба предявена от А.Н.Б.,
с адрес ***, срещу ОД на МВР Пловдив.
Производството е по чл. 203, ал.
1 от АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ), като се предявява иск за заплащане на имуществени
вреди в размер на 350 лева, причинени на ищеца, в резултат от незаконосъобразен
Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 0546728 от 19.04.2013 година,
издаден от ОД на МВР Пловдив, който е
отменен с влязъл в сила съдебен акт –
решение № 1921 от 24.10.2019 година по АНД № 5035 от 2019 година по описа на Районен съд Пловдив,
изразяващи се в заплатени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в
съдебното производство по обжалване на наказателното постановление, ведно
със законната лихва върху сумата от 350 лв. считано от 24.10.2019 г. до датата
на завеждане на исковата молба – 29.01.2020 г. в размер на 9,53лв. и законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението. Иска се присъждане на разноските направени и по настоящото дело.
В
съдебно заседание – ищецът се представлява от адв. Я.Р., който поддържа предвяния
иск и моли претенцията да бъде уважена в пълен размер. Претендира се и
присъждане на направените по настоящото дело разноски.
Ответникът - ОД на МВР Пловдив не се представлява, а в
писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Пенкова, счита иска за недопустим, алтернативно за неоснователен
и недоказан, като моли исковата молба да бъде отхвърлена. Прави възражение за
прекомерност на претендираното обезщетение и на
разноските в настоящото производство.
Прокуратурата на Република България, чрез Прокурор от
Окръжна прокуратура Пловдив, в свое заключение, предлага исковата молба да бъде
уважена изцяло.
Пловдивският административен съд, като прецени
доводите на страните, изложили такива и наличните по делото доказателства, по
реда и при условията на чл. 154 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, счита предявеният
иск за процесуално допустим, а по същество за частично основателен, по следните
съображения:
Доколкото искът по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие
незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките
на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени
разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.
В случаят е приложим
този ред, като настъпилото увреждане е преди последните изменения в
разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН /ДВ, бр. 94 от 2019 г.), определяща, че в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК.
Към момента на
произнасяне на решение №1921/24.10.2019г. на ПРС законодателят не е предвиждал
ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Затова и направените от
ищеца разходи не биха могли да бъдат възстановени нито по реда на ЗАНН, нито по
реда на субсидиарно приложимият НПК, които нормативни
актове не предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното
производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на
жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт бъде отменен като
незаконосъобразен.
Следователно, тъй
като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното производство, за жалбоподателя
не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по настоящият
исков ред.
Настоящият иск за
обезщетения за вреди, причинени на юридически лица от незаконосъобразни актове,
съгласно разпоредбата на чл. 203, ал.1 от АПК се разглежда по реда на Глава XI
от АПК, а нормата на чл. 203 ал.2 АПК сочи, че за неуредените въпроси за
имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ.
В тази връзка
определящо е обстоятелството, че редът по ЗОДОВ касае приложимост на материалноправни норми /макар и да съдържа редица
процесуални разпоредби – така например чл.7, чл.9а, чл.10/, с които е
регламентирана една специална деликтна отговорност
на Държавата и Общините, която има гражданско – правен характер.
Тази отговорност не
е административна, защото същността и реда за прилагане на един такъв вид
юридическа отговорност е съвсем друг. Съгласно разпоредбата на чл.1 ал.1 и ал.2
от ЗОДОВ държавата и общините отговарят
за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по
повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по
реда на Административнопроцесуалния кодекс. Тези
разпоредби определят и съответните обективни предпоставки, за да възникне
правото на иск за обезщетение. Задължително условие е да са налице няколко
кумулативно определени предпоставки, изчерпателно изброени в разпоредбата на
чл.4 от ЗОДОВ. Така на първо място това е да е налице причинена вреда,
определена като имуществена или неимуществена; да е налице незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината, които да са при или по повод изпълнението на административна дейност,
а също така и наличие на причинно – следствена връзка между вредите в сферата
на увреденото лице и незаконните актове, действия или бездействия на лицата,
осъществили конкретната административна дейност.
Предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника са налице.
Електронен фиш за
налагане на глоба Серия К № 0546728 от 19.04.2013 година, издаден от ОД на МВР Пловдив е отменен с влязъл в сила съдебен акт – решение № 1921 от 24.10.2019 година по АНД № 5035 от 2019
година по описа на Районен съд Пловдив.
На лист 18 от приложеното за послужване АНД № 5035/2019 година по описа
на Районен съд – Пловдив, е представен Договор за правна помощ и
съдействие от 26.09.2019г., сключен между А.Б. и адвокат Я.Р., от който е видно, че процесуалното представителство по делото е осъществено
при условията на чл.38, ал.1, т.3 /близки лица/ от Закона за адвокатурата и конкретен размер на адвокатско възнаграждение не е уговорен и
съответно не е заплатен.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, адвокатът може да представлява
безплатно роднини, близки или друг юрист.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 1, т. 3 от ЗА, на която се позовава адв. Р.,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист като на основание чл.
38, ал. 2 от ЗА в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има
право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък
от предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения от 2004 г. и осъжда другата страна да го заплати.
На 11.11.2020
г. адв. Р. като пълномощник на ищеца Б. е подал
Заявление за допълване на решението на ПРС в частта му за разноските, като
решаващият съд е разпоредил да се уведоми пълномощника на жалбоподателя, че в
тези производства разноски не се присъждат.
В самото
приложено по делото адвокатско
пълномощно е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ на горното
основание. Когато
в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38,
ал. 2 от
ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна
правна защита, има право на
адвокатско възнаграждение,
в размер, определен от съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката.
За да упражни последният
това свое право, е достатъчно да представи сключен
със страната договор за правна
защита и съдействие, в който да посочи,
че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл.
38, ал. 1,
т. 3 пр. 2 от ЗА, като не
се нуждае от доказване обстоятелството,
че клиентът е близък на адвоката.
Посочените предпоставки в случая са налице, поради
което следва да бъде заплатено
от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста)
лева, определено по реда на
чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/9.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Очевидно и за да реализира
правата си касателно дължимото възнаграждение,
доколкото не е успял пред ПРС, адв. Р. с исковата
молба пред Административен съд Пловдив е представил заверено копие от Договор
за правна помощ и съдействие от 05.11.2019г.,
сключен между него и А.Б., от който е видно, че е уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лв. за процесуално представителство и изготвяне
на жалба срещу ЕФ. Съдът намира, че този договор не е с достоверна дата, защото
не е представен със заявлението за допълване на
решението на ПРС в частта му за разноските от 11.11.2020
г., но изхождайки от принципа, че трудът на адв. Р.
следва да се заплати и по изложените съображения относно размера на дължимото
възнаграждение присъжда такова в размер на 300лв., а в останата
част до 350 лв. искът следва да се отхвърли.
В
разпоредбата на чл. 38 от Закона за адвокатурата
е уредено задължението на съда да
присъди адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на адвоката, който
е представлявал безплатно страна в процеса, която има право
да получи направените разноски. Разноските в този специфичен случай се присъждат
отделно - в полза на страната, която
ги е направила, а възнаграждението за процесуално представителство се присъжда на
адвоката, който е осъществил безплатното процесуално представителство.
В настоящото производство се
претендира и заплащане на разноски, както следва: 10 лева, представляващи
държавна такса за образуване на делото и 350 лв. за адвокатско възнаграждение за един адвокат, който е
представлявал ищеца в настоящото производство.
Искането е основателно, а
възражението на ответника за прекомерност съдът намира за неоснователно.
Заплатения размер от 350 лв. за адвокатско възнаграждение в хода на настоящото
дело и справедлив и обоснован. Разходът от 10 лева, представляващи държавна
такса за образуване на делото е доказан с платежно нареждане на л. 24, а
адвокатското възнаграждение е заплатено в брой по силата на Договор за правна
защита и съдействие от 23.01.2020 г., и следва да бъдат присъдени на ищеца на
основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.
Ето защо и поради мотивите,
изложени по–горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., Десети състав :
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на адв.Я.Р.,*** сумата в размер на 300 лева дължимо адвокатско възнаграждение по обжалване
на отвмен Електронен
фиш за налагане
на глоба Серия К № 0546728 от 19.04.2013 година, издаден от ОД на МВР Пловдив, с влязъл в сила съдебен акт – решение
№ 1921 от 24.10.2019 година
по АНД № 5035 от 2019 година по описа
на Районен съд Пловдив, ведно
със законната лихва върху сумата
от 300 лв.
считано от 24.10.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба
– 29.01.2020 г. и
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението, като отхвърля като неоснователн
иска за сумата над 300 лв. до предявения размер от 350 лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на А.Н.Б., с адрес ***, сумата в размер на
360 лв. /триста и
шестдесет лева/ за адвокатското възнаграждение и държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване, пред Върховния административен съд на Република България, в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/