№ 155
гр. София, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110124572 по описа за 2022 година
Ищецът А. И. Т., ЕГН ********** с адрес гр. София, ул. Хаджи Димитър №176, вх. Е, ет.5,
ап.33, чрез адв. М., е предявила срещу „***“ ООД с ЕИК ***, гр. София, бул. Дж. Неру №
28, АТЦ Силвър център, ет.2, оф. 73Г Незабравка №25, ет.5, чрез адв. Н. иск по чл.26, ал.1,
пр.3 ЗЗД /противоречие с добрите нрави/, вр. чл. 143, ал.1 ЗЗП, за проглА.ване на
нищожност на чл.4, ал.2 от договор за паричен заем Стандарт 14 №5748248/8.11.2021г.,
сключен между ищеца и ответника, предвиждащ неустойка за непредоставяне на
обезпечение в размер на 964,50лв. Претендира и разноски за водене на делото.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за паричен заем Стандарт 14
№5748248/8.11.2021г., по силата на който му била предоставена сума в размер на 2300лв., с
договорна лихва от 40,32%, при ГПР 49,36%, която следвало да върне на 30 вноски с падеж
на първата вноска 22.11.2021г. и на последната 2.1.2023г. Посочва, че в чл.4, ал.2 от
договора за кредит е уговорена неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на
964,50лв. Ищецът твърди, че договорът за кредит е частично нищожен поради противоречие
с добрите нрави, евентуално, че оспорената клауза е неравноправна.
Ответникът оспорва иска, като излага доводи, че клаузата е действителна. Твърди, че
неустойката за непредоставяне на обезпечение не е част от вноските по погасителния план,
както и че с плащанията не се погА.вани вземания на кредитодателя за оспорената
неустойка.
В срока по чл.211 ГПК ответникът по първоначалния иск „***“ ООД е предявил насрещен
иск срещу първоначалния ищец А. Т., с който прави изявление, че обявява кредита за
предсрочно изискуем поради просрочие на вноски с настъпил падеж и моли съдът да осъди
ответника да му плати сумите: 1861,23лв. – главница по договор за паричен заем №
1
Стандарт 14 №5748248/8.11.2021г., ведно със законната лихва от 23.6.2022г.; 219,56лв. –
договорна лихва за периода 28.2.2022г.-20.6.2022г., както и сторените по делото разноски.
Сочи, че ищецът е платил по договора сума в общ размер 698,14лв. С тази сума погасил
438,77лв. – главница, 229,37лв. – договорна лихва и 30лв. – разходи за събиране на
просрочени вземания.
Ответникът А. Т. оспорва насрещния иск, като прави възражение за нищожност на целия
договор. Възразява, че клаузата, предвиждаща договорна лихва в посочения размер от
40,32%, противоречи на добрите нрави, както и че при изчисляване на ГПР не е включена
неустойката за непредставяне на обезпечение, с което се заобикаля чл.19, ал.4 ЗПК, както и
че договорът противоречи на чл.11, ал.1,т.9, т.10, т.11, т.12, т.20, чл.11, ал.2 ЗПК, поради
което на основани е чл.22 ЗПК е недействителен.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За основателността на предявения главен иск по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД /противоречие с
добрите нрави/, вр. чл. 143, ал.1 ЗЗП, за проглА.ване на нищожност на чл.4, ал.2 от договор
за паричен заем Стандарт 14 №5748248/8.11.2021г. ищецът следва да докаже, че е сключил с
ответника договор за паричен заем Стандарт 14 №5748248/8.11.2021г., предвиждащ
неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 964,50лв.
По делото е представен заверен препис от договор за паричен заем Standart 14 № 5748248 от
08.11.2021 г., сключен между страните по делото „***“ ООД, като заемодател и А. И. Т.,
като заемател. Размерът на предоставената на заемателя сума е 2300,00 лв. Видно от
представения договор за кредит в чл. 2, ал. 1 е уговорено задължение на заемателя да върне
на заемодателя разсрочено получената в заем сума, заедно с годишна лихва в размер на
40,32% и при фиксиран ГПР в размер на 49,36%. Съгласно чл. 4, ал.1 от договора заемателят
се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по кредита да предостави на заемателя
поне едно от следните обезпечения: поръчител – физическо лице, навършило поне 21
годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор и минимален стаж при настоящия
си работодател поне 6 месеца, минимален осигурителен доход поне 1000 лв., да няма през
последните 5 години кредитна история в ЦКР или да има кредитна история със статус на
просрочие от 0 до 30 дни, както и да не е поръчител по друг договор за заем или да
представи банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение на заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по
договора. В чл. 4, ал. 3 от договора е предвидено, че страните се съглА.ват, че при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение заемателят дължи неустойка
в размер на 964,50 лв., която се разсрочва и се заплаща на равни части, заедно със всяка
погасителна вноска.
Между страните е безспорно, че между ищеца и ответника е сключен договор за паричен
заем Стандарт 14 №5748248/8.11.2021г., предвиждащ в чл.4, ал.2 неустойка за
непредоставяне на обезпечение в размер на 964,50лв., както и че кредитодателят е
2
предоставил на кредитополучателя сума в размер на 2300лв., с договорна лихва от 40,32%,
при ГПР 49,36%, която кредитополучателят следвало да върне на 30 вноски с падеж на
първата вноска 22.11.2021г. и на последната 2.1.2023г.
Спори се дали посочената уговорка противоречи на добрите нрави, евентуално е
неравноправна.
Съдът намира, че въпреки твърденията на ответника, че не е удържал посочената неустойка
от заемателя, предявеният главен иск е допустим и следва да бъде разгледан въпроса за
нейната нищожност. Това е така, тъй като между страните е безспорно, че в чл.4, ал.2 от
договора за паричен заем е уговорена неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер
на 964,50 лв., поради което, дори заемодателят да не се е възползвал от предвидената в
договора възможност да събере неустойката, последната е предвидена в договора за кредит
в тежест на длъжника и той има правен интерес да иска установяване на нейната нищожност
с цел да внесе яснота и сигурност в своите отношение с кредитора и да предотврати бъдещи
съдебни или извънсъдебни претенции от негова страна. След като законът забранява
включването в договор за потребителски кредит на неравноправни или нищожни на друго
основание клаузи, самото включване на такава клауза в договор за кредит на формално
основание създава активна легитимация на заемателя да иска проглА.ването й за нищожна.
Съдът намира, че процесният договор за заем е потребителски – страни по него са
потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ответникът е физическо лице, което използва
заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по
смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК,
въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да
върне предоставената парична сума. Условие за неговата действителност е писмената форма
– чл.10, ал.1 ЗПК. Поради това процесният договор за заем е потребителски и относно него
се прилагат разпоредбите на ЗПК и ЗЗПотр., в това число и забрана за неравноправни
клаузи, за които съдът следи служебно.
Съдът намира, че клаузата за неустойка по чл.4, ал.2 от договора, дължима при
неизпълнение на задължението на заемателя да предостави обезпечение по договора, е
нищожна. Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и да
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват (чл.
92, ал. 1 ЗЗД). При договора за заем основното задължение на заемателя е да върне на
падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Процесната клауза за
неустойка по чл.4, ал.2 от договора въвежда възникването на неустоечно задължение за
заемателя не при неизпълнение на главното задължение (задължението за връщане на
получения заем), а при неизпълнение на съпътстващо такова – непредоставяне на точно
описано обезпечение, като размерът на неустойката е 42% от размера на отпуснатата в заем
сума – 2300,00 лв. С оглед на това следва да се посочи, че неустойката излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тъй като при
3
неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение, което не е същественото
задължение при договора за заем, а съпътстващо такова, дори главното задължение да е
изпълнено точно и своевременно, задължението за заплащане на неустойка ще възникне в
тежест на заемателя. Неустойката не зависи от вредите от неизпълнението, вследствие на
което е дължима, и по никакъв начин не кореспондира с последиците от това неизпълнение.
Кредиторът не претърпява непосредствено вреди, подлежащи на обезщетяване от
непредоставянето на обезпечение, поради което отсъства обезщетителната функция на
неустойката. Неустойката няма и обезпечителна функция, тъй като възлагането в тежест на
длъжника на още допълнителни задължения в значителен размер по никакъв начин не
гарантира изпълнението на главните задължения на заемателя по договора за кредит – за
връщане на главница, ведно с договорна възнаградителна лихва, а напротив – затруднява
изпълнението на тези задължения поради възникването на конкуриращи вземания, които се
погА.ват с предимство и намаляват имуществото на длъжника (арг. чл. 76, ал. 2 ЗЗД).
Допълнителен аргумент за недействителност на неустойката е, че заемодателят (кредиторът
по договор за потребителски кредит) има преддоговорно задължение, уредено в чл. 16 ЗПК
преди сключване на договора за потребителски кредит да направи оценка на
кредитоспособността на заемателя (кредитополучателя), като целта на посоченото
задължение на заемателя е да предпази длъжника от свръхзадлъжнялост и
неплатежоспособност, докато договорната клауза на чл. 4, ал. 2 от процесния договор влиза
в противоречие с тази цел на потребителското право на ЕС (откъдето е транспониран ЗПК) и
на практика прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция
върху заемателя. Посочената клауза се явява и неравноправна договорна клауза по смисъла
на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗПотр., доколкото размерът на неустойката е драстично завишен в
сравнение с размера на предоставения заем. Ответникът не установява, че договорната
клауза на чл. 4 от процесния договор е индивидуално уговорена със заемателя. С оглед на
това настоящият състав намира, че клаузата за неустойка поради неизпълнение на
задълженията по чл.4 ал.1 от договора е договорена във вреда потребителя и цели
единствено обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за
неустойка, като по този начин оскъпява цената на заема, поради което се явява
неравноправна клауза в потребителски договор и като такава е нищожна на основание
чл.146, ал.1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПК.
Съдът намира, че следва да разгледа и предявения насрещен иск на „***“ ООД срещу А. И.
Т., с който ищецът претендира от ответника сумите: 1861,23лв. – главница по договор за
паричен заем Стандарт 14 №5748248/8.11.2021г., ведно със законната лихва от 23.6.2022г. и
219,56лв. – договорна лихва за периода 28.2.2022г.-20.6.2022г.
Предявените насрещни искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 9 ЗПК и чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК.
В доказателствена тежест на ищеца по насрещните искове е да докаже, че са настъпили
предпоставките, предвидени в чл.8, ал.3 от договора, за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, както и предпоставките за настъпване на дължимост на вземанията на кредитора
4
за главница и договорна лихва.
Както вече беше посочено, между страните е безспорно, че между ищеца и ответника е
сключен договор за паричен заем Стандарт 14 №5748248/8.11.2021г. По делото е приложено
заверено копие от договора за паричен заем. В чл. 8, ал. 3 от договора е уговорено, че при
забава повече от 90 дни заемодателят може да обяви за предсрочно изискуемо цялото
задължение, като обявяването на предсрочната изискуемост може да бъде извършено чрез
изпращане на уведомление по ел. поща на заемателя, посочена като негов личен имейл адрес
или на посочения в договора за кредит адрес на заемателя под формата на писмо с обратна
разписка. Следователно в договора като предпоставки за настъпване на предсрочната
изискуемост са определени следните предпоставки: настъпване на забава за изпълнение на
задълженията на длъжника повече от 90 дни, както и изпращане на уведомление до
длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост. Съгласно доктрината и задължителната
съдебна практика, изразена в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д.
№4/2013 г., ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява едностранно
изменение на договора, осъществено само от една от страните (т.е. представлява
извънсъдебно упражняване на материално потестативно право на кредитора), за
настъпването на което са необходими две предпоставки: обективният факт на неплащането
и изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента
на изявлението не са били изискуеми, като действието на предсрочната изискуемост
настъпва от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към
този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Следователно в
клаузата на чл.8, ал.3 от договора предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост
са законосъобразно определени и посочената клауза следва да се приложи в процесния
случай. В предявения насрещен иск „***“ е отправил волеизявление за обявяване на
вземанията по договор за паричен заем Стандарт 14 №5748248/8.11.2021г. за предсрочно
изискуеми. Посоченото волеизявление на кредитора е достигнало до длъжника с получаване
на препис от насрещната искова молба, в която се съдържа изявлението за предсрочна
изискуемост, на 22.08.2022 г. – видно от разписка към съобщение по настоящото гражданско
дело (лист 30 – гръб). Видно от заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира като обективно, пълно и обосновано, последното плащане по кредита е настъпило
на 18.03.2022 г. Следователно 90-дневният срок на забава изтича на 18.6.2022г., т.е. преди
получаване от страна на длъжника на уведомлението за предсрочна изискуемост –
22.08.2022 г., поради което са налице двете предпоставки за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза за периода 08.11.2021 –
18.03.2022 г.по процесния договор за паричен заем са заплатени 698,14 лв., от които за
погА.ване на главницата са заплатени 438,77 лв., договорна лихва – 229,37 лв. и 30 лв. –
погА.ване на начислени разходи за събиране на просрочени вземания. С направените
плащания длъжникът е погасил изцяло първите 6 погасителни вноски и е направил непълно
5
погА.ване на седмата погасителна вноска от общо 30 дължими анюитетни погасителни
вноски, всяка в размер на по 96,46 лв. Съгласно заключението по ССчЕ са останали
неплатени 1861,23 лв. главница и 364,43 лв. – договорна лихва.
Видно от чл. 2, т. 5 от договор за паричен заем № 5748248 (лист 5 по делото) е уговорена
възнаградителна лихва за ползване на предоставената в заем сума в размер на 40,32%,
дължима от кредитополучателя и начислявана върху остатъчния размер на главницата по
кредита. Уговорената лихва е възнаграждение за ползване на известен капитал - парична
сума. Но волята на страните е меродавна, само ако тя не надвишава най-високия размер,
допустим от закона според чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, какъвто в момента не е регламентиран в
нашето законодателство. Критерий за извършване преценка за това следва да бъде законната
лихва, но законът не изисква тя да бъде равна на нея. С оглед изискването на закона при
договаряне между страните да не се накърняват добрите нрави, следва да се приеме, че
именно те налагат максималния размер, до който съглашението за плащане на
възнаградителна лихва е действително. Добрите нрави са критерии за норми за поведение,
които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според
вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на добрите
нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване
на друг. Следва да се приеме, че максималният размер, до който съглашението за плащане
на възнаградителна лихва е действително, е, ако тя не надвишава с повече от три пъти
законната такава. / В този смисъл е Решение № 906 от 30 декември 2004 г. на ВКС по гр.д.
№ 1106/2003 г., II гр.о./. В случая размерът на уговорената възнаградителна лихва е 40,32%,
и при преценка на останалите данни по делото, тази уговорка се явява нищожна на
основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД. Предвид изложеното ответникът не дължи договорната
възнаградителна лихва в общ размер на 593,80 лв. Поради това претенцията на ищеца за
присъждане на договорна лихва в размер на 219,56 лв. за периода 28.2.2022 г. до 20.6.2022 г.
следва да се отхвърли като неоснователна.
Тъй като цялата договорна лихва е недължима като нищожна, включително заплатените
вече вноски са заплатени без основание, направените от длъжника плащания следва да се
отнесат към главницата (арг. чл.19, ал.6 ЗПК). Доколкото по делото се установи, че
заемодателят е предоставил на заемателя сумата от 2300 лв., длъжникът дължи да
възстанови на кредитора предоставената в заем главница. От заключението по ССчЕ се
установява, че заемателят е заплатил по процесния договор за паричен заем 698,14 лв.,
поради което незаплатена е останала сумата от 1601,86 лв. – главница, до който размер
предявеният иск е основателен.
При този изход на делото разноски се дължат на ищеца по главния иск А. Т. съобразно
уважения главен иск и съобразно отхвърлената част от насрещния иск (доколкото същата е
ответник по насрещния иск). Ищцата по главния иск доказа разноски по предявения от нея
иск в общ размер на 50,00 лв. – заплатена държавна такса. Представен по делото е и договор
за правна защита и съдействие от 19.04.2022 г., по който адвокат М. се е съгласил да
6
осъществи правна защита и процесуално представителство безплатно, на основание чл.38,
ал.1, т.3, пр.2 ЗА – за оказване помощ на близки. Съгласно съдебната практика на ВКС
(Определение № 43 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2611/2021 г., IV г. о.; Определение
№ 141 от 15.03.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1005/2020 г., II т. о.) за присъждане на
адвокатско възнаграждение е необходимо да представен договор за правна защита и
съдействие, в който е уговорено, че адвокатът представлява страната на някое от
основанията по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., без да е необходимо да се доказват предпоставките за
оказване на безплатна адвокатска помощ. Следователно съдът следва да присъди адвокатско
възнаграждение по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минимални размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 400 лв. Доколкото главния иск се уважава в пълен
размер, ответникът по главния иск „***“ ООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде
осъден да заплати разноски на ищцата в размер на 50 лв. – заплатена държавна такса, а на
процесуалния представител на ищеца – 400 лв. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2
ЗА. По предявения насрещен иск адвокатът на ответницата е сключил договор за безплатна
адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1, т.3 ЗА, по който има право на възнаграждение по чл. 38,
ал. 2 ЗА съобразно с отхвърлената част от иска срещу ответницата, поради което му се
дължи възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита в размер на 116,94 лв.
Ищецът по насрещния иск, също има право на разноски съобразно уважената част от
насрещния иск. По насрещния иск ищецът „***“ ООД е доказал разноски в общ размер на
1024,45 лв., от които: 600 лв. – за адвокатско възнаграждение, 124,45 лв. – за държавна такса
за насрещния иск и 300 лв. – депозит за вещо лице. Съобразно уважената част от насрещния
иск ищецът по иска има право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК в размер на 788,66
лв.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. И. Т., с ЕГН **********, с адрес гр.
София, ж.к. „Хаджи Димитър“ № 176, вх. Е, ет. 5, ап. 55, чрез процесуален представител адв.
М. М. срещу „***“ ООД, ЕИК ***, с адрес гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. Джавахарлал Неру
№28, АТЦ „Силвър център“, ет.2, офис 73Г, чрез адв. А. Н., главен иск с правно основание
чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 143, ал.1 ЗЗП, че клаузата на чл. 4, ал.2 от договор за
паричен заем Стандарт 14№5748248 от 8.11.2021г., сключен между ищеца и ответника,
предвиждащ неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 964,50лв., е нищожна
7
поради противоречие с добрите нрави и като неравноправна клауза в потребителски
договор.
ОСЪЖДА А. И. Т., с ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“ №
176, вх. Е, ет. 5, ап. 55, чрез процесуален представител адв. М. М. да плати на ищеца „***“
ооД, ЕИК ***, с адрес гр. София, ж.к. „Люлин-7“, бул. „Джавахарлал Неру“ №28, АТЦ
„Силвър център“, ет.2, офис 73Г, чрез адв. А. Н., по предявения от него насрещен иск сумата
от 1601,86 лв. – неплатена главница по договор за паричен заем Стандарт 14 №5748248 от
8.11.2021г., ведно със законна лихва от 23.6.2022 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 1601,86 лв. до пълния предявен размер от 1861,23 лв.
ОТХВЪРЛЯ насрещния иск на „***“ ООД, ЕИК ***, с адрес гр. София, ж.к. Люлин
7, бул. Джавахарлал Неру №28, АТЦ „Силвър център“, ет.2, офис 73Г, чрез адв. А. Н. срещу
А. И. Т., с ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“ № 176, вх. Е, ет. 5, ап.
55, чрез процесуален представител адв. М. М. за заплащане на сумата от 219,56 лв. –
договорна лихва за периода 28.2022г.-20.6.2022г. по договор за паричен заем Стандарт 14
№5748248 от 8.11.2021г.;
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК ***, с адрес гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. Джавахарлал
Неру №28, АТЦ „Силвър център“, ет.2, офис 73Г да плати на А. И. Т., с ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“ № 176, вх. Е, ет. 5, ап. 55, сумата от 50 лв. –
разноски по делото.
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК ***, с адрес гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. Джавахарлал
Неру №28, АТЦ „Силвър център“, ет.2, офис 73Г, да плати на адвокат М. В. М., адвокатска
колегия – Пловдив, служебен адрес: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ №81, ет.3, ап.Б
сумата 516,94 лв. – адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие по главния и насрещния иск.
ОСЪЖДА А. И. Т., с ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“ №
176, вх. Е, ет. 5, ап. 55 да плати на „***“ ООД, ЕИК ***, с адрес гр. София, ж.к. Люлин 7,
бул. „Джавахарлал Неру“ №28, АТЦ „Силвър център“, ет.2, офис 73Г, сумата от 788,66 лв. –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9