Р
Е Ш Е
Н И Е
№
16/06.01.2017 година, гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският районен съд Трети
граждански състав
на шести декември
през две хиляди и шестнадесета година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Гергана
Докузлиева
прокурор
като разгледа докладваното от
съдията
гражданско дело №1066 по описа за 2016г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от М.П.Д. с ЕГН:**********
***, против „ХЕРА“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул.“Васил Левски“
№7, представляван от М. Г.К., обективно
съединени искове с правно основание чл.128 и чл.224 от Кодекса на труда КТ/.
Ищцата твърди, че работила при
ответника на длъжност „шивач обувки“. Договореното основно месечно трудово
възнаграждение, съгласно последното допълнително споразумение било в размер на
420лв. Договорено било сделно заплащане, също така се начислявали и
допълнителни възнаграждения за трудов стаж и професионален опит и се формирало
БТВ. Трудовото възнаграждение се изплащало от работодателя на 1-во число на
месеца, следващ този в който е положен труда. Със заповед от 24.03.2016г. трудовото
правоотношение било прекратено на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ. Ответникът
начислил всички суми за получаване, като не изплатил задължението си до
момента. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да
бъде осъден ответника да заплати на ищцата 476,32лв. – неизплатено брутно
трудово възнаграждение за месец март 2016г.; 126,80лв. – обезщетение по чл.224
от КТ за 5 дни неизползван платен годишен отпуск за текущата година и 463,07лв.
– обезщетение по чл.224 от КТ за 13 дни неизползван платен годишен отпуск за
2015г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане и разноските по делото.
Ответникът депозира отговор на исковата
молба в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва изцяло предявения иск като
неоснователен. Прави възражение за прихващане с направените от работодателя
допълнителни разходи за поправка на некачествено изработена от ищцата
продукция.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Между
страните по делото е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по
силата на сключен трудов договор №3/20.02.2013г. От представеното допълнително
споразумение към трудов договор №15/01.01.2016г. се установява, че размера на
договореното месечно възнаграждение на ищцата възлиза на 420лв. – основно
трудово възнаграждение и допълнително възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит. Със заповед от 24.03.2016г. е прекратено трудовото
правоотношение между страните на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ – по взаимно
съгласие. В самата заповед работодателя е отразил, че следва да се изплати
обезщетение по чл.224 от КТ в размер на 126,80лв. за 5 дни за текущата година и
в размер на 463,07лв. за 13 дни за минали години. В сведение от 17.03.2016г. А.А.Р.уведомява
ръководителя на „Хера“ ЕООД, гр.Хасково, че в количеството от 724 чифта
мокасини 598 чифта перфорациите са неправилно направени, поради което се
получава изкривяване на шева. С отговора на исковата молба се представят
бележки, в които е описано какво е шила ищцата през месец март 2016г. със
съответните бройки. В докладна записка от 28.03.2016г. се предлага на ищцата да
бъде наложена санкция в размер на 1077,20лв. за покриване на причинените от нея
щети, съгласно приложените справка и 2бр. сведение. В сведенията се описва през
месец април 2016г. кои работници колко чифта мокасини са поправили и
съответната разценка. В справката, подписана от изпълнителния директор на ответното
дружество, се сочи, че направените допълнителни транспортни разходи, явили се
при отстраняването на проблема, възникнал при ушиването на мокасински шев на
дамска мокасина мод.56046, са в размер на 240лв. – допълнително пътуване до
гр.Девин.
За изясняване
на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна
експертиза, от чието заключение се установява, че размера на дължимите от
ответника суми по неизплатеното за месец март 2016г. брутно трудово
възнаграждение на ищцата е 476,32лв., като чистата сума за получаване е
377,57лв. Експертизата сочи, че брутния размер на обезщетението по чл.224 от КТ
за 5 дни неизползван платен годишен отпуск за текущата година е 126,80лв., а
нетния – 114,12лв. Съответно брутния размер на обезщетението по чл.224 от КТ за
13 дни неизползван платен годишен отпуск за 2015г. възлиза на 463,07лв., а
нетния – 416,76лв. Според вещото лице, от нормената таблица /технологичната
карта/ не може да се определи извършена ли е поправка на дамски мокасини модел
56046 и за кои операции. При извършената проверка вещото лице е установило, че
не е имало други работници в дружеството, които да са изпълнявали същите
операции, каквито ищцата. През месец април 2016г. в дружеството не е изплащан
извънреден труд. В заключението си вещото лице подробно описва кои работници са
участвали в ремонта и сумите, които са получени от тях.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели В. А. М., И. Д.Н., А.Д.К. и Г.Д.К.
се установява, че в ответното дружество е имало проблем с изработените от тях
мокасини и по-точно с направената неточно перфорация. Първите трима свидетели
твърдят, че проблема с върнатите за преработване мокасини е в направения от
ищцата шев, докато последната свидетелка заявява, че по върнатите мокасини е
имало и други проблеми за оправяне, а не само шева или перфорацията.
При
така установената по делото фактическа обстановка съдът достига до следните
изводи по основателността на предявените искове:
Безспорно
се установи, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение,
възникнало по силата на сключен на 20.02.2013г. трудов договор и прекратено на
основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ със заповед от 24.03.2016г. От депозираното от
вещото лице заключение се установи, че е останало неизплатено трудово
възнаграждение на ищцата за месец март 2016г. в размер на 476,32лв., като
чистата сума за получаване е 377,57лв. Вещото лице сочи в заключението си, че
при извършената проверка на предоставената от работодателя документация е
констатирало, че тази сума е останала неизплатена. Изцяло в тежест на ответника
е да докаже, че е изплатил дължимото на ищцата трудово възнаграждение за
процесния период. В тази насока, въпреки дадените с доклада указания, не се
ангажираха доказателства, от които да се установи изплащане на начисленото
трудово възнаграждение на ищцата в пълен размер. Ето защо, предявеният иск с правно
основание чл.128 от КТ се явява основателен и доказан
до размера на дължимата сума от 377,57лв. след съответните удръжки, а в
останалата част до пълния предявен размер от 476,32лв. следва да се отхвърли
иска като неоснователен.
Основателен
и доказан се явява също така предявения иск с правно основание чл.224 от КТ,
тъй като се установи от депозираното експертно заключение, че е останало
неизплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск на ищцата за 5 дни
за 2016г. и за 13 дни за 2015г., като обезщетението за това възлиза в брутен размер
общо на 589,87лв., а след съответните удръжки чистия размер, който следва да
получи ищцата е общо 530,88лв. Ето защо, следва да се уважи иска за сумата от
530,88лв., а в останалата част до пълния предявен размер от 589,87лв.
следва да се отхвърли иска, като неоснователен.
Съдът
намира за допустимо възражението за прихващане на ответника, тъй като е
направено от надлежна страна в предвидения от закона срок, а разгледано по
същество се явява частично основателно. Както от представените сведения,
докладната записка и бележките, в които са описани подробно изработените от
ищцата бройки мокасини от съответния модел, както и извършените от нея действия,
така и от свидетелските показания става ясно, че именно тя е извършила този шев
или перфорация, които са се оказали проблемни и са довели до връщане на 598
бройки за поправка. На практика тези 598бр. от мокасините са изработени отново,
но вече от други работници на ответника, на които последният отново е заплатил
положения труд. С оглед на така събраните по делото доказателства съдът намира
за основателно възражението на ответника за нанесени от ищцата вреди във връзка
с некачествено изпълнения от същата шев. От депозираното експертно заключение
се установи, че на подробно изброените поименно в таблица работници на
ответното дружество е изплатена общо сумата от 478,40лв. Отделните суми
експертизата сочи, че са начислени в разчетно-платежната ведомост за месец май
2016г. като допълнително възнаграждение на всяка една работничка. Освен това
вещото лице е констатирало, че тези начислени суми са изплатени на работничките
по банков път на 01.06.2016г. заедно с трудовите възнаграждения за месец май. По
отношение на сумата от 358,80лв., която също е отразена в таблица и посочено поотделно
каква част от нея е изплатена на всяка работничка вещото лице не е констатирало
нито нейното осчетоводяване, нито изплащането й или дори начисляване във
ведомостта. Ето защо, съдът счита, че липсват доказателства относно тази сума
от 358,80лв., че следва да бъде включена в размера на нанесените на ответното
дружество щети. Не следва да се взема предвид също така посочената сума от
240лв. за извършен допълнителен превоз на поправените мокасини до гр.Девин.
Съдът напълно кредитира изразеното от вещото лице становище, че за извършения
превоз търговското дружество следва да оформи съответните документи, каквито
липсват не само по делото, но не са били предоставени и при извършената
проверка на експерта. Предвид гореизложените съображения съдът намира за
основателно и доказано възражението на ответника за прихващане до размера на
478,40лв., а в останалата част до пълния претендиран размер не следва да се
уважава. Именно до този размер се доказаха настъпилите за дружеството вреди от
неправилно изпълнения шев, респ. перфорация, наложили връщане за поправка и
наново изработване на мокасините от горецитирания модел.
С оглед частичната основателност на
направеното възражение за прихващане съдът счита, че от сумите, които
ответникът следва да изплати на ищцата следва да се приспадне сумата, която пък
последната дължи на работодателя си за нанесени вреди. В този случай от общо
дължимата сума от 908,45лв. /377,57лв. за неизплатено за месец март 2016г.
трудово възнаграждение + 530,88лв.
неизплатено обезщетение по чл.224 от КТ/ следва да се приспадне сумата от
478,40лв. и съответно ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата 430,05лв.
Следва да бъде осъден ответника да
заплати на ищцата направените в настоящото производство разноски в
размер на 161,34лв. за адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от исковите претенции. Съответно ищцата следва да бъде осъдена
да заплати на ответника направените разноски в размер на 328,16лв., съобразно
отхвърлената част от исковите претенции и уваженото частично възражение за
прихващане. С оглед изхода на делото ответното дружество следва да заплати по
сметка на РС-Хасково държавна такса в размер на 100лв.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „ХЕРА“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул.“Васил
Левски“ №7, представляван от М. Г.К.,
да заплати на М.П.Д. с ЕГН:********** ***, сумата общо от 430,05лв., представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за месец март 2016г. и обезщетение по чл.224 от КТ за 5
дни за 2016г. и за 13 дни за 2015г., ведно
със законната лихва от датата
на предявяване на иска – 01.06.2016г.
до окончателното изплащане, като иска в останалата част до пълния предявен
размер от 1066,19лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „ХЕРА“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул.“Васил
Левски“ №7, представляван от М. Г.К.,
да заплати на М.П.Д. с ЕГН:********** ***, направените по делото разноски в размер на 161,34лв.
за адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от исковите претенции, а по сметка на РС-Хасково държавна такса в размер на 100лв.
ОСЪЖДА М.П.Д. с ЕГН:**********
***, да заплати на „ХЕРА“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул.“Васил
Левски“ №7, представляван от М. Г.К.,
направените по делото разноски в
размер на 328,16лв.,
съобразно отхвърлената част от исковите претенции и уваженото частично
възражение за прихващане.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.
СЪДИЯ :
/п/
не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
В.А.