РЕШЕНИЕ
№ 211
гр. Варна, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и девети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело №
20213100900442 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Банка ДСК“ АД, ЕИК
*********, със седА.ще и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19 срещу Н.
Г. А., роден на *****, гражданин на ******, с постоянен адрес: ******* и ЛНЧ: **********
с разрешен срок на продължително пребиваващ в Република България до ***** и
административен адрес в *******, с която са предявени искове с правно основание чл. 17
ал.2 Закон за кредитиране на студенти и докторанти вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430
от ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми, дължими по Договор
за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на
Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 11.12.2013г. , сключен между ищеца,
като кредитор и Н. Г. А., като кредитополучател, както следва:
- сумата от 62 586,56 лв. /шестдесет и две хиляди петстотин осемдесет и шест лева и
петдесет и шест стотинки/, представляващи усвоена от кредитополучателя сума – главница
по договора за кредит, чрез заплащане в полза на МУ -Варна държавни такси за обучение,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
05.07.2021г. до окончателното изплащане на задължението;
- сумата от 26 749,11 лв. / двадесет и шест хиляди седемстотин четиридесет и девет
лева и единадесет стотинки/, представляващи капитА.зирана договорна лихва, начислена
през гратисния период от 11.12.2013г. до месец септември 2020г., дължима съобразно т.
10.1. от ОУ към договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба – 05.07.2021г. до окончателното изплащане на задължението;
1
- сумата от 5 280,57 лв. / пет хиляди двеста и осемдесет лева и петдесет и седем
стотинки/, представляваща начислената дължима възнаградителна лихва за периода
01.09.2020г. до 04.07.2021г.;
- сумата от 197,05 лв. / сто деветдесет и седем лева и пет стотинки/, представляваща
обезщетение за забава, начислено за периода 01.10.2020г. до 04.07.2021г. съобразно т.17.1.
от Общите условия;
ИЩЕЦЪТ твърди, че по силата на Договор за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти, сключен на 11.12.2013г. е постигнато съгласие с
кредитополучателя Н. Г. А. да му бъде предоставена сума в размер 78 233,20 лева, за
заплащане на такси за обучение. Излага, че срокът за издължаване на кредита е 120 месеца,
считано от датата на гратисния период, който съгласно чл. 3 от Договора обхваща периода
от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на
последния държавен изпит или защита на дипломна работа. Сочи също така, че кредитът се
усвоява на части, като сумата на всяка дължима такса за обучение се превежда от банката на
учебното заведение, посочена в документа, удостоверяващ качеството на
кредитополучателя на студент или докторант, в срок не по-късно от последната дата на
заплащане на таксата за обучение. Съгласно чл.5 от Договора е предвидено погасяване на
кредита съобразно погасителен план на равни месечни вноски. Твърди, че
кредитополучателят е поел ангажимент да заплаща фиксирана лихва в размер на 7 %
годишно, като съгласно чл. 10.2 от ОУ лихвата се начислява върху усвоената част от
кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се
капитализира годишно. Кредитът е бил усвояван на етапи чрез преводи по сметка на
Медицински Университет „Проф. Параскев Стоянов“, гр. Варна, в размер на дължимата
такса за обучение за съответния учебен период, като последната дата на която е извършен
превод е 13.02.2017г., въз основа на представено Уверение № ****** Ищецът твърди, че
единствено първата такса е била заплатена предварително от кредитополучателя, съгласно
уговореното в чл. 4.2 от процесния договор, като на 11.12.2013г. му е възстановена от
банката по разплащателна сметка. Сочи, че е изпълнил всички задължения по договора,
докато ответникът не е погасил нито една от вноските по уговорения помежду им
погасителен план. Твърди, че към датата на подаване на исковата молба било налице
неизпълнение на 10 месечни вноски с падежи в периода 01.10.2020г. - 01.07.2021г., поради
което целият остатък от кредита бил предсрочно изискуем съгласно т.17.2 от Общите
условия, като отправя изрично изявление за последното чрез исковата молба. Претендира
се присъждане на дължима главница в размер на 89 335,67 лева, формирана от останала
непогасена в пълния й консолидиран размер с включени капитализации, ведно с
възнаградителната лихва за периода от 01.09.2020 г. до 04.07.2021 г., както и обезщетение за
забава по т.17.1 от Общите условия, в размер на 10 % върху просрочената главница, за
периода от 01.10.2020 г. до 04.07.2021 г.
ИЩЕЦЪТ уточнява, че ответникът е чуждестранен гражданин, като същият е имал
статус на продължително пребиваващ в страната, учащ по специалност „Медицина“ –
2
редовна форма на обучение в Медицински Университет „Проф. Параскев Стонов“, гр. Варна
в периода 2013г. – 2017г., а видно от изисканата справка от ОД на МВР, същият е с ЛНЧ:
**********, разрешен срок на продължително пребиваващ до ***** и актуален адрес:
*******. Пояснява, че общият размер на усвоения от кредитополучателя Н. Г. А. кредит за
обучение е в размер на 62 586,56 лева /общо осем платени вноски всяка по 7823,32 лева/,
представляващ сбора от всички заплатени от банката семестриални такси в размер на
7823,32 лева през периода от 2013г. до 2017 г. Съгласно чл. 4.1. от договора за кредит
семестриалните такси са платени по сметка на Медицински Университет „Проф. Параскев
Стоянов" гр.Варна по посочената в представените към исковата молба уверения от ВУЗ по
чл. 10, ал.З от ЗКСД банкова сметка на ВУЗ, както следва: на 12.12.2013г. - 7823,32 лева за
зимния семестър на учебната 2013/2014г.; - на 18.02.2014г. - 7823,32 лева за летния
семестър на учебната 2013/2014г.; - на 18.09.2014г. - 7823,32 лева за зимния семестър на
учебната 2014/2015г.; - на 26.02.2015г. - 7823,32 лева за летния семестър на учебната
2014/2015г.; - на 30.09.2015г. - 7823,32 лева за зимния семестър на учебната 2015/2016г.; -
на 22.02.2016г. - 7823,32 лева за летния семестър на учебната 2015/2016г.; - на 14.10.2016г. -
7823,32 лева за зимния семестър на учебната 2016/2017г.; - 13.02.2017г. - 7823,32 лева за
летния семестър на учебната 2016/2017г., като след последният превод на 13.02.2017г. не са
извършени други усвоявания по кредита. Съгласно чл. 10.1 от общите условия към договора
за предоставения кредит кредитополучателят заплаща фиксирана лихва, съгласно договора,
в размер на 7 %. Лихвата се начислявала върху усвоената част от кредита, включително по
време на гратисния период, като в последния случай се капитализирала годишно /раздел IV,
т.10.1 и 10.2 от Общите условия/.Последният държавен изпит е бил насрочен за месец
септември 2019г., поради което и съгласно чл.3 от договора гратисния период е изтекъл през
месец септември 2020 година, от когато за ответника е възникнало задължение да заплаща
дължимите главница и лихва по кредита. Срокът на договора, регламентиращ крайната
падежна дата, бил 120 месеца, считано от изтичане на гратисния период - тоест септември
2030г. Претендираната главница в размер на 89 335,67 лева била формирана от усвоената
част от кредита в размер на 62 586,56 лева и капитА.зираната договорна лихва в размер на
26749,11 лева, начислена през гратисния период от 11.12.2013г. до месец септември 2020г.
Претендираната договорна лихва в размер на 5280,57 лева била начислена за периода от
01.09.2020г., от който момент съгласно договора било спряно капитА.зирането на
дължимата лихва към главницата и било налице начисляване на възнаградителна лихва до
04.07.2021г. - датата, предхождаща деня на подаване на исковата молба, с която банката
обявила цялото вземане по кредита за предсрочно изискуемо. Претендираната наказателна
надбавка в размер на 197,05 лева, представлявало договореното между страните
обезщетение за забава, дължимо на основание т.17.1 от Общите условия, като същото е в
размер на 10 % върху частта от дължимата и неплатена по погасителен план просрочена
главница, натрупана за периода от 01.10.2020г. до 04.07.2021г. - датата, предхождаща деня
на подаване на исковата молба. Предвид естеството на кредита- целеви за финансиране на
бъдещо обучение, което не било ясно дали и кога щяло да приключи, и етапното усвояване
на кредита, между страните нямало подписан погасителен план към момента на
3
подписването на договора.
В срок по чл.131 от ГПК, ответникът, Н. Г. А., гражданин на Великобритания не е
депозирал писмен отговор на исковата молба.
В съдебно заседание за ищеца се явява процесуален представител, който поддържа
исковата молба, моли за уважаването на исковете и за присъждане на разноски по
представен списък. Ответникът редовно призован по реда на чл. 40 ал.2 от ГПК, не се явява
и не се представлява, като не изразява и становище.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
От представения Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти
и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти се установява, че
същият е сключен на 11.12.2013г. между ищеца, като кредитор и ответникът, като
кредитополучател. В чл. 1 от договора е посочено, че същият се отпуска за заплащане на
такси за обучение в размер на 78 233,20 лв., като срокът на издължаване на кредита е 120
месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период. Съобразно чл. 3, гратисният
период за издължаване на главницата и лихвата по кредита обхваща времето от датата на
първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния
държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната
специалност и образователно-квалификационна степен. Изрично страните са уговорили, че
кредитът се усвоява на части, като сумата на всяка дължима такса за обучение се превежда
по сметка на съответното учебно заведение, посочено в документа, удостоверяващ
качеството на студент на кредитополучателя. Първата такса, дължима за първия семестър от
първата година на обучението се заплаща от Кредитополучателя, като след сключване на
договора, банката я превежда по сметката на кредитополучателя. В чл. 5 от договора
изрично е предвидено, че погасителен план следва да се изготви след изтичане на гратисния
период, като в плана следва да се включи информация за общо дължимата сума. В чл. 6 е
уговорена падежната дата, а именно – първо число на месеца. За предоставения кредит,
кредитополучателят дължи фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7% годишна база.
В чл. 8 е предвидено, че кредитът е обезпечен с държавна гаранция по Закона за
кредитиране на студенти и докторанти, като кредитополучателят или трети лица не дължат
обезпечение по договора за кредит. Подписани са между страните и Общи условия, с които
ответникът се е съгласил и в които е посочено, че лихвата се начислява върху усвоената част
от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се
капитализира годишно. Собственоръчно от преводач е посочено, че е превел текста на
договора на ответника, като декларацията е подписана, както от преводача, така и от
ответника.
От ангажираните 7 броя уверения, издадени на основание чл. 10 ал. 3 от Закона за
кредитиране на студенти и докторанти от Медицински университет – Варна, се установява
качеството на ответника като студент в специалност „Медицина“ в периода 2013 до 2017г.
4
От представеното извлечение от сметката на ответника при „Банка ДСК“ АД се
установяват всички извършени разплащания на семестриални такси и начислени лихви в
периода 11.12.2013г. до 05.07.2021г. за общо сумата от 89 335,67 лв.
Видно от приложената на л. 35 от делото справка от ОД на МВР – Варна ответникът е
гражданин на Великобритания и със статут на продължително пребиваващ в РБ с разрешен
срок до *****
От приетите на л. 200 до л. 224 справки се установява, че ответникът не притежава
движимо и недвижимо имущество на територията на РБ, не работи в страната, не се
осигурява и няма избран личен лекар. По данни на ОД на МВР – Варна лицето е напуснало
страната на 28.10.2020г., след което няма данни да е влизало отново.
На л. 402 до л.416 от делото, банката е представила преписката по сключения процесен
договор, като в преписката се съдържа молбата на ответника за отпускане на кредита,
нотариално заверена декларация от преводача за носената от него наказателна отговорност и
образец от подписа му. Част от преписката е и изготвен едностранно от банката погасителен
план от 03.09.2020г., за който няма данни да е приет от ответника или същият да го е
получил. Представен към преписката е и Типовият договор за кредитиране на студенти и
докторанти *****, сключен между Министъра на образованието, младежта и науката и
„Банка ДСК“ АД, на основание чл. 6 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти, с
който се уреждат отношенията между министъра на образованието, младежта и науката и
Банката по повод участието им в системата за кредитиране на студенти и докторанти с
държавна финансова подкрепа. В договора е предвидено, че погасителния план по договора
за кредит със студент или докторант се изготвя към последния ден от гратисния период и се
предоставя на кредитополучателя в срок не по-късно от 10 работни дни след изтичане на
гратисния период. / чл. 26/. В чл. 36 от договора изрично е предвидено, че банката може да
отправи искане до Министъра на Образованието, Младежта и Науката да заплати
непогасената част от задължението на кредитополучателя само след като предостави
документите по ал.2, сред които е и издаден в полза на банката изпълнителен лист срещу
длъжника, за да докаже, че е претендирала дължимата сума първо от кредитополучателя
като е предприела необходимите действия за събиране на вземането по кредита,
включително чрез способите на изпълнителното производство по ГПК.
По делото е допусната, изслушана и приета СЧЕ, която не е оспорена от страните и
която съдът кредитира, като кореспондираща с останалия доказателствен материал.
Вещото лице заключава, че усвоената сума по процесния Договор за целеви
потребителски кредити от 11.12.2013г. е в размер на 62 586,56лв. Съгласно извлечението от
разплащателната сметка с IBAN: ******* с титуляр Н. Г. А. и извлечение от кредитната
сметка, усвояването е извършено чрез преводи към МУ - Варна на следните дати: на
12.12.2013г. - сумата от 7 823,32 лв.; на 18.02.2014г. – сумата от 7 823,32лв.; на 18.09.2014г.
– сумата от 7 823,32лв.; на 26.02.2015г. – сумата от 7 823,32лв.; на 30.09.2015г. – сумата от 7
823,32лв.; на 22.02.2016г. – сумата от 7 823,32лв.; на 14.10.2016г. – сумата от 7 823,32лв.;
5
на 13.02.2017г. – сумата от 7 823,32лв. или общо: 62 586,56лв. По процесния договор има
отразено едно плащане от 0,16лв. на 01.10.2020г., като други погасявания не са извършвани.
По разплащателната сметка за обслужване на кредита не са постъпвА. суми за обслужване
на кредита, а със сумата 0,16лв. е погасена възнаградителна лихва. В открито съдебно
заседание вещото лице пояснява, че стотинките са остатък в резултат на начислявани лихви
и такси при усвояване на кредита и не са внасяни от ответника.
Размерът на вземането за главница с включена към нея капитализирана
възнаградителна лихва, съгласно т.10.2 от раздел IV от Общите условия е в размер на 89
290.84лв., от които капитА.зираната лихва е 26 704,28 лв. /подробни изчисления в таблица 1
от заключението/. Размерът на главницата без капитА.зацията е 62 586,56 лв.
Вещото лице изчислява, че в случай, че предсрочната изискуемост следва да се счита
настъпила от датата на подаване на Исковата молба - 05.07.2021г., то при прилагане на
клаузата за капитА.зация на лихвата, размерът на дълга е 94 752,67лв., в т.ч.: главница 89
290,84лв.; договорна лихва – 5 119,94лв., наказателна лихва, съгласно т.17.1 от ОУ –
341,89лв., а ако се приложи т.17.2 от Общите условия към договора при допусната забава в
плащанията над 90 дни, наказателната лихва е 8 981,17лв. При посочената дата на
предсрочна изискуемост, без да се отчита капитА.зацията, размерът на дълга е 89 194,76, в
т.ч.: главница 62 586,56лв.; договорна лихва – 26 368,80лв., наказателна лихва, съгласно
т.17.1 от ОУ – 239,40лв., ако се приложи т.17.2 от Общите условия към договора при
допусната забава в плащанията над 90 дни, наказателната лихва е 6 295,16лв..
В случай, че приеме за датата на предсрочната изискуемост – 03.11.2023г. / датата на
връчване на исковата молба на ответника/, то при прилагане на клаузата за капитализация на
лихвата, размерът на дълга е 112 378,78, в т.ч: главница 89 290,84лв.; договорна лихва – 17
545,24лв., наказателна лихва, съгласно т.17.1 от ОУ – 5 542,69лв., ако се приложи т.17.2 от
Общите условия към договора при допусната забава в плащанията над 90 дни, наказателната
лихва е 44 357,71лв.
При посочената дата на предсрочна изискуемост – 03.11.2023г., без клаузата за
капитА.зация на лихвата размерът на дълга е 101 547,24лв., в т.ч.: главница 62 586,56лв.;
договорна лихва – 35 079,58лв., наказателна лихва, съгласно т.17.1 от ОУ – 3 881.11лв., ако
се приложи т.17.2 от Общите условия към договора при допусната забава в плащанията над
90 дни, наказателната лихва е 31 091,61лв.
Възнаградителната лихва за периода 01.09.2020г. до 04.07.2021г. е в размер на 3
591,03лв., изчислена на база главница без прилагане на клаузата за капитализация на
лихвата. Наказателната лихва за период 01.10.2020г. до 04.07.2021г. е в размер на 239,18лв.,
изчислена на база главница без прилагане на клаузата за капитА.зация на лихвата.
Лихвата за обезщетение е начислена върху просрочената сума от вноските по
главницата в размер на 17%, съгласно т.17.1. от Общите условия за предоставяне на целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на закона за
кредитиране на студенти и докторанти, която се формира от договорената лихва увеличена с
6
10 процентни пункта. За периода от 01.10.2020г. до 04.07.2021г. размерът на лихвата за
обезщетение при прилагане на процента за законна лихва е: 1. при капитализиране на
лихвата – 201.11лв. и 2. Без капитА.зиране на лихвата – 140,82лв.
Вещото лице сочи още, че към датата на подаване на Исковата молба - 05.07.2021г. в
забава са 10 погасителни вноски, като първата вноска с падеж 01.10.2020г. е в забава 277
дни.
Ако не се прилага клаузата за капитализация на лихвата, погасяването на главницата
започва от 01.10.2020г., но възнаградителната лихва, която съгласно т.10.2 от ОУ по
Договора се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния
период е дължима от 01.02.2014г. В този случай забавата на първата падежирала лихва е 2
711дни, а непогасените вноски са 101 брой.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За да се приеме за основателна претенцията на ищеца, съдът е възложил в негова
тежест да установи, че „Банка ДСК“ АД, в качеството на кредитор, и ответникът, като
кредитополучател, са се намирА. във вА.дни облигационни правоотношения по договор за
кредит; пълното и точно изпълнение на задълженията на кредитора по договора,
настъпилата изискуемост на задълженията, вкл. предпоставките за настъпилата предсрочна
изискуемост, както и редовното уведомяване на ответника за същата, и конкретния вид,
период и размер на задълженията. Предвид, че исковете са насочени срещу потребител,
изрично е указано на ищеца, че в негова тежест е да установи в случай, че се констатират
неравноправни клаузи в потребителския договор, че същите са били уговорени
индивидуално, че ответникът е валидно обвързан от договора и ОУ към договора за кредит
и погасителен план, индивидуално уговорени клаузи досежно лихвените проценти и
капитализация, размер на задълженията, претендирани по пера, надлежно обявена на
ответника предсрочна изискуемост, както и че е изпълнил особените изисквания на Закона
за кредитиране на студентите и докторантите. В тежест на ответника, съдът е възложил да
установи изпълнението на своите задължения.
Процесните отношения попадат в обхвата на Закона за кредитиране на студенти и
докторанти. От представените доказателства се установи, че ищецът е сключил типов
договор по чл. 7 от посочения закон, поради което и същият има право да сключва договори
за кредит със студенти и докторанти по реда на специалния закон. Процесният договор за
кредит е именно сключен със студент и е с цел финансиране на обучението му. Изрично в
глава Четвърта от закона – чл. 16 до чл. 27 са посочени реквизитите на договора, както и че
по отношение на същия приложение следва да намери и потребителската защита, уредена в
чл. 143 – 148 от ЗЗП.
На първо място следва да се отбележи, че целта на специалния закон е да уреди
условията и реда за кредитиране на студенти и докторанти с държавна финансова подкрепа.
Изрично е предвидено, че държавата предоставя финансова подкрепа на студентите и
7
докторантите, като се задължава спрямо банките, отпуснА. кредити, във формите, при
условията и по реда, предвидени в закона. Банките са длъжни да положат грижа на добър
търговец за събиране на своите вземания, като те могат да претендират от държавата да
заплати неизпълнената част от задължението на кредитополучателите само след като
представят доказателства, че са претендирА. дължимата сума първо от кредитополучателя.
Конкретните условия, редът и необходимите документи за претендиране на дължимата сума
от държавата се уреждат в типовия договор по чл. 7. Именно с оглед на предвиденото в чл.
14 ал.2 и ал.3 съдът е изискал от ищеца да представи сключения със съответното
министерство типов договор по чл. 7. Видно е от него, както се посочи по-горе при
обсъждане на фактическата обстановка, че за да може банката да претендира плащане от
държавата, необходимо е да се е снабдила с изпълнителен лист, като доколкото и това е
условие за упражняване на правата на банката да реализира гаранциите, предоставени от
Държавата и да получи плащане съобразно ЗКСД и типовия договор, то именно и с
настоящото производство се цели да се достигне до възможността Банката да упражни
правата си и да получи гарантираното от държавния бюджет плащане. Не се установява
банката да е упражнила тези права и с оглед и на предвиденото в типовия договор, тя се
явява материалноправно легитимирано лице по заявените претенции, свързани с процесния
договор.
По отношение на действителността на договора, обаче, съдът намира, че същият е
недействителен на основание чл. 17 ал. 6 от ЗКСД. Според настоящия състав едновременно
са нарушени изискванията на чл. 17 ал.4 от ЗКСД, както и не са спазени изискванията за
задължителни реквизити, които следва да бъдат включени в договора за кредит, съобразно
предвиденото в типовия договор. Съобразно ЗКСД, кредитополучателят не е длъжен да
извършва плащания, които не са включени в условията на сключения договор. Съобразно
типовия договор / чл. 6/, договорът за кредит задължително следва да съдържа дължимата
по кредита лихва, както и процедура за отказ на кредитополучателя да ползва средства по
кредита за обучение и/или издръжка през съответния семестър. Нито в договора за кредит,
към който липсва подписан между страните погасителен план, нито в общите условия, е
посочен размер на лихвата, която страните са договорили. Предвиденото в чл. 7 от Договора
за кредит, който възпроизвежда и буквално чл. 20 ал.1 от ЗКСД, че кредитополучателят
заплаща фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7% на годишна база, не може да се
възприеме като клауза, с която страните са уговорили вА.дно лихвен процент. Посочването
на горната граница, не означава, че това е договореният между страните лихвен процент. В
искането за отпускане на кредита, като част от преписката по сключването на договора,
също изрично не е посочен приложимият лихвен процент. В договора, както и в общите
условия не е предвидена процедура за отказ на кредитополучателя да ползва средства по
кредита за обучение и/или издръжка през съответния семестър, като това се поставя като
задължителен реквизит на договора, съобразно типовия договор. Тези обстоятелства следва
да се възприемат, освен като нарушение на изискванията, заложени в типовия договор и
като нарушение на изискванията на закона, тъй като банката не може да изисква плащане /
по начислен лихвен процент в макс. размер – 7%/, което не е било предвидено в договора.
8
Предвид изложеното и съобразно чл. 17 ал.6 от ЗКСД, кредитополучателят е длъжен да
върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви, такси или други разходи.
Дори и да не се възприемат горните изводи, то клаузите по чл.5 и 7 от Договора за
кредит и тази по т. 10.2 от ОУ са неравноправни на основание чл. 143 т.19 от ЗЗП. Липсата
на ясно посочен размер на приложимия лихвен процент, както и несъставен погасителен
план, приет от ответника, ведно с предвиденото повторно олихвяване на възнаградителната
лихва от предходен период, ведно с главницата за изтеклата година, са обстоятелства, които
препятстват кредитополучателя да прецени финансовата тежест, която поема. Създава се
една неяснота относно общия размер на задължението, което кредитополучателят поема.
Посочените клаузи като неравноправни са нищожни на основание чл. 146 ал.1 от ЗЗП.
Ищецът не е ангажирал доказателства, че клаузите са индивидуално уговорени, поради
което и съдът приема, че те не са такива, поради което и не следва да се изключва тяхната
неравноправност.
НА.чието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до
неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи / чл. 146 ал. 5 от
ЗЗП/. Законодателят в случая не е предвидил разпоредби, с които да замести волята на
страните и съдът не намира, че следва да прилага максималния предвиден в закона лихвен
процент. В разрез с разширената защита на правата на потребителите би било да се замести
по този начин липсата на ясно изразена воля и договорки между страните за размера на
договорената лихва, разпределението на лихва и главница в месечните вноски. Налие е една
генерална неяснота и разбираемост на конкретните задължения и съдът намира, че дължими
от ответника биха били само сумите, които той не е заплатил за усвоената от него главница,
но не и за възнаградителни лихви.
Потребителят не дължи заплащане на обезщетението за забава, което банката
претендира, доколкото същото се начислява на основание т.17.1 от ОУ, като изрично е
предвидено, че размерът включва договорената лихва, увеличена с надбавка за забава в
размер на 10 процентни пункта. Изложеното по –горе следва да се съобрази и тук, предвид
че размерът е обвързан с възнаградителната лихва.
С оглед на горното и основателна е претенцията единствено за заплащане на
неиздължения размер на усвоената главница, която видно от представените извлечения от
сметка и съобразно изготвеното заключение е сумата от 62 586,56 лв.
Предсрочната изискуемост е настъпила в хода на производството - от датата на
получаване на исковата молба от ответника или на 03.11.2023г. / липсват данни за
предходно уведомяване/, като именно и от тази дата се дължи и законната лихва за забава
върху цялата предсрочно изискуема главница, а преди тази дата искането следва да се
отхвърли.
По разноските:
При този изход от спора, разноски се дължат на ищеца, съобразно уважената част от
9
исковете или съответно 3468,69 лв., изчислена съобразно посочените в списъка с разноски
суми, които съдът установи, че са реално заплатени.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Г. А., роден на *****, гражданин на ******, с постоянен адрес:
******* и ЛНЧ: ********** с разрешен срок на продължително пребиваващ в Република
България до ***** и административен адрес в *******, ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19,
сумата от 62 586,56 лв. /шестдесет и две хиляди петстотин осемдесет и шест лева и
петдесет и шест стотинки/, представляващи чистата стойност на кредита, като усвоена от
кредитополучателя сума за главница чрез заплащане в полза на МУ -Варна държавни такси
за обучение по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и
докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 11.12.2013г. ,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост – 05.07.2021г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
17 ал.7 от Закон за кредитиране на студенти и докторанти вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на законната
лихва върху главницата от 05.07.2021г. до 02.11.2023г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
СУМАТА може да бъде заплатена от Н. Г. А. в полза на „Банка ДСК“ АД по сметка
с IBAN: ******** в „Банка ДСК“ АД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, срещу Н. Г. А., роден на *****, гражданин
на ******, с постоянен адрес: ******* и ЛНЧ: ********** с разрешен срок на
продължително пребиваващ в Република България до ***** и административен адрес в
*******, искове с правно основание чл. 17 ал.2 Закон за кредитиране на студенти и
докторанти вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430 от ТЗ за осъждане на ответника да заплати
на ищеца следните суми, дължими по Договор за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и
докторанти от 11.12.2013г. , сключен между ищеца, като кредитор и Н. Г. А., като
кредитополучател, както следва:
- сумата от 26 749,11 лв. / двадесет и шест хиляди седемстотин четиридесет и девет
лева и единадесет стотинки/, представляващи капитализирана договорна лихва, начислена
през гратисния период от 11.12.2013г. до месец септември 2020г., дължима съобразно т.
10.1. от ОУ към договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба – 05.07.2021г. до окончателното изплащане на задължението;
10
- сумата от 5 280,57 лв. / пет хиляди двеста и осемдесет лева и петдесет и седем
стотинки/, представляваща начислената дължима възнаградителна лихва за периода
01.09.2020г. до 04.07.2021г.;
- сумата от 197,05 лв. / сто деветдесет и седем лева и пет стотинки/, представляваща
обезщетение за забава, начислено за периода 01.10.2020г. до 04.07.2021г. съобразно т.17.1.
от Общите условия, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Н. Г. А., роден на *****, гражданин на ******, с постоянен адрес:
******* и ЛНЧ: ********** с разрешен срок на продължително пребиваващ в Република
България до ***** и административен адрес в *******, ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19,
сумата от общо 3 468,69 лв. / три хиляди четиристотин шестдесет и осем лева и
шестдесет и девет стотинки/, представляваща съответната част от заплатените от ищеца
държавна такса, възнаграждение за вещо лице и стойност на преводачески услуги, на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11