Р Е Ш
Е Н И Е
№260051
гр.
Пловдив, 23.11 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателна колегия, на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година в открито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
при секретар Мариана
Апостолова
и с участието на
прокурора Иван Перпелов
разгледа нд /В/ № 480 по описа за 2020 г., докладвано от съдията
ВАСИЛ ГАТОВ, образувано по искане на осъдената М.С., чрез защитника й адв. Р.Р.
за възобновяване на нохд № 344/20г. на Районен съд Свиленград.
Производството
е по реда на глава ХХXIIІ НПК.
С
Определение № 119/08.07.2020г. по нохд № 344/2020г. състав на
Свиленградския районен съд е одобрил споразумение, с което подсъдимите С.Й.и М.С.
били признати за виновни в извършване на престъпление по чл.280, ал.2, т.3 и
т.4, вр. чл.20, ал.2 НК и били осъдени на по една година лишаване от свобода и
глоба в размер на по 10 000лв. за всяка една от тях. На основание чл.66,
ал.1 НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода на двете подсъдими било
отложено за срок от три години. На основание чл.280, ал.4 НК съдът отнел в
полза на Държавата л.а. „*“ с немски рег. № *и се разпоредил с разноските.
Срещу
влязлото в сила определение е постъпило искане само от осъдената М.С., чрез защитника й. Изложените в искането
доводи очертават касационните основания
по чл.348, ал.1, т.1 НПК. Оплакванията са насочени към неправилно приложение на
материалния закон, свързано с незаконосъобразно отнемане на лекия автомобил,
който не бил собственост на осъдената С.. Претендира се възобновяване на делото
и отмяна на определението в атакуваната му част.
В съдебното заседание представителят на
Апелативна прокуратура предлага искането да се остави без уважение. Сочи, че законът
е приложен правилно и претенциите за неправилното му приложение са
неоснователни.
Защитата поддържа искането си по
изложените в него съображения. Според защитата, управлявания към момента на
извършване на инкриминираното деяние автомобил от осъдената М.С. не е нейна
собственост и не може да се приеме, че същият й е предоставен доброволно от
юридическо лице, което се намира извън пределите на Република България, поради
което при приложението на разпоредбата на чл.280, ал.4 НК съдът е нарушил
закона.
Осъдената не се явява и не
ангажира становище.
Апелативният съд, след като обсъди
доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за
възобновяване, установи следното:
Искането за възобновяване е
направено в законния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна по
отношение на съдебен акт, който не е проверен по касационен ред, поради което е
допустимо.
Оплакването
на защитата,
обвързано с нарушение на разпоредбата на чл.280, ал.4 НК е неоснователно.
Към момента на постановяване на атакуваното определение, доказателствата
относно собствеността на автомобила, послужил на касаторката да осъществи
инкриминираното деяние са били еднопосочни. Документите, с които същата е
управлявала автомобила са издадени от германските власти на нейно име, като в
протокола за доброволно предаване в присъствие на преводач, същата
недвусмислено е отбелязала, че: „..това е лекият автомобил, който е моя
собственост, с …..“. Отделно от това, М.С. е подписала доброволно
споразумението, а в съдебното заседание, в което е било одобрено е заявила, че
разбира последиците от него и е съгласна с тях, вкл. и с отнемането на
автомобила в полза на Държавата на основание чл.280, ал.4 НК. При това
положение съдът обосновано е заключил, че споразумението не противоречи на
закона и морала и законосъобразно го е одобрил.
Съгласно разпоредбата на чл.426, вр.
чл.353, ал.5, пр.1 НПК в производството по реда на глава тридесет и трета НПК
доказателства не се събират, поради което и представените с искането за
възобновяване на делото такива от защитата на осъдената не могат да бъдат
съобразявани. Претендираното въз основа на тях обстоятелство, /че превозното
средство е собственост на трето лице/, очевидно не е било известно на съда и
ако същото се установи по съответния ред, то може да послужи като основание за
възобновяване на делото, но при други условия и по друг ред /чл.422, ал.1, т.3 НПК/, който обаче е извън правомощията на настоящия касационен състав.
Обобщено, не са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, които да доведат до основание за отмяна на определението в
атакуваната му част.
Поради това искането на осъдената М.С. за възобновяване
на производството по делото следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 425 от НПК Апелативният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената М.С.,
чрез защитника й адв. Р.Р. за възобновяване на нохд № 344/20г. на Районен съд
Свиленград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.