Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 19.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16
състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети
февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14974 по описа за 2018 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът Р.Н.Д. твърди, на 01.06.2014 г. е привлечен като обвиняем по ДП №
1823/2014 г. по описа на 08 РПУ, пр.
пр. № 47713/2013 г. на СРП, за тежко умишлено престъпление по чл.206, ал. 1 от НК. На същата дата му е взета мярка за неотклонение „подписка“, която е търпял
до 29.09.2015 г. Поддържа в исковата молба, че образувано и водено наказателно
производство, приключило с влязла в сила оправдателна присъда по НОХД №
18169/2014 г. по описа на СРС, 12 състав, потвърдена от Софийски градски съд.
Ищецът поддържа, че в
резултат на незаконосъобразното наказателно преследване (продължило една
година и девет месеца), е претърпял душевни болки и страдания, стрес,
тревожност и безсъние, като това се е отразило освен на психическото, и на
физическото му състояние. Довело до засилване на хипертонията и се е
констатирало заболяване – емболия и тромбоза на артериите на долните крайници.
На 22.02.2017 г. е извършена операция, с която са отстранени три пръста на
лявото му ходило.
Ето защо, ищецът моли
съда да осъди П.на Р.Б. и Столична дирекция на вътрешните работи, при условията
на солидарност, да му заплатят сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение
за причинени на ищеца неимуществени вреди, в резултат на образуваното и водено
срещу него наказателно производство, приключило с влязла в сила оправдателна
присъда по НОХД № 18169/2014 г. по описа на СРС, 12 състав, както и обезщетение
за имуществени вреди, както следва: сумата от 800 лв., за адвокатско
възнаграждение в наказателното производство и сумата от 1320 лв., разходи за
оперативно лечение, ведно със законната лихва върху всяка една от главниците за
периода от 21.03.2016 г. (датата на влизане в сила на оправдателната присъда)
до окончателното изплащане на сумата
Ответникът Прокуратура на Р.Б. в писмения отговор по
реда на чл. 131 ГПК оспорва претенциите по основание и размер, като сочи че са
недоказани и неоснователни, по подробни съображения в отговора. Поддържа, че
иска за неимуществени вреди е в завишен размер. Счита, че не е налице причинно
– следствена връзка между обвинението и претендираните вреди за разходи за
лечение.
Ответникът
СДВР оспорва изцяло исковата претенция, по съображения в отговора по чл. 131 ГПК, като счита че не са посочени какви точно действия на полицейски органи на
СДВР са довели до неимуществени вреди. Поддържа, че съгласно чл. 46, ал.2, т. 1
от НПК, прокурорът води разследването на наказателното производство, поради
което претенцията срещу него се явява неоснователна.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Видно от постановление за привличане на
обвиняем от 01.06.2014 г. Р.Н.Д. е привлечен като обвиняем по ДП № 1823/2014 г.
по описа на 08 РПУ, за престъпление по чл. 206, ал. 1, пр. 2 НК, предявено
му на 07.08.2014 г. С постановлението по отношение на ищеца е взета мярка за
неотклонение „подписка“. Обвинителен акт е внесен от СРП в съда на 30.09.2014
г.
Видно от представената присъда от 29.05.2015
г. по НОХД № 18169/2014 г. на СРС, НО, 12 състав, Р.Н. Димков е признат за
невиновен за повдигнатото му обвинение по чл. 206, ал.1, пр. 2 НК. След протест от 05.10.2015 г. на прокурор от
СРП, е образувано ВНОХД № 5052/2015 г. на СГС, НО, XIV -
ти въззивен състав.
С окончателно решение № 369 от
21.03.2016 г. на СГС е потвърдена изцяло присъда от 29.05.2015 г. по НОХД №
18169/2014 г. на СРС, НО, 12 състав. Решението на СГС не подлежи на обжалване.
По делото са изслушани
показанията на свидетеля К.Р.Г., дъщеря на ищеца, сочи че баща й е призоваван
няколко пъти в съда, след което се е
затворил в себе си, преставал е да излиза и да се занимава с различни дейности -
съдия и ръководител на младежкия футболен отбор, като семейството й е от род,
който е уважаван в селото. Пиел е хапчета за диабет, след това нещата са се
усложнили и е минал на инсулин, като е получил гангрена на единия крак.
Съгласно заключението на
комплексната съдебномедицинска експертиза, по делото няма данни за влошаване на
здравословното състояние на ищеца по време и след приключване на наказателното
производство. Категорично е възможно да се направи обосновано заключение, че
настъпилите значими телесни увреждания са следствие на: ХАНК, диабет,
атеросклероза (генерализирана), с дългогодишна давност и липса на адекватен
медицински контрол. Ищецът е получил
оплаквания от ХАНК с наличие на некрози на пръстите на лявото стъпало,
вследствие на вродено заболяване (медио – некроза) и придружаващ диабет. Бил е хоспитализиран в поетапно в три лечебни
заведения, където му е оказана
качествена медицинска помощ. Конкретното му състояние и за в бъдеще е
непредсказуемо, предвид на това, че е в пряка зависимост на множество фактори:
възраст, ХДР, лечение на диабета и АХ и др., като стресът е възможно да повлияе
на описаните увреждания.
Съгласно разпоредбата на чл.
2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани от разследващите органи, П.или съда от незаконно обвинение в извършването на престъпление, ако
лицето бъде оправдано, като отговорността на правозащитните органи е обективна.
За уважаването на предявения иск са необходими кумулативно следните
предпоставки: повдигане на обвинение на ищеца за извършване на престъпление;
оправдаване на лицето, с влязла сила присъда; наличието на вреди (имуществени
и/или неимуществени) и причинно-следствена връзка между незаконното действие на
правозащитните органи и настъпилите вреди, които следва да се докажат от ищеца.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е
свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо
който настъпилата вреда се съизмерява.
В случая са налице всички
елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността на ответника.
Установено е по делото, че ищецът е бил обвинен в извършването на престъпление
по чл. 206, ал. 1, пр. 2 от НК, по което е оправдан на първа инстанция, а
присъдата е била потвърдена от въззивната инстанция.
Като взе предвид вида и характера на обвинението (което е „тежко“ по
смисъла на чл. 93, т. 7 от НК), продължителността на наказателното производство
(една година и девет месеца), наложената
най - лека мярка за неотклонение, при повлияване
върху емоционалното състояние на пострадалия и с оглед неговата личност, начин
на живот и среда, общото му здравословно състояние, съдът намира, съобразявайки
социално – икономическите условия в страната, че справедливото обезщетяване на Р.Н.Д. за незаконното обвинение в извършване на престъпление
се равнява на сумата от 3 500 лв., дължимо
при условията на солидарност на основание чл. 53 ЗЗД от двамата ответници. Искът
следва да бъде отхвърлен за разликата над 3 500 лв. до пълния предявен размер
от 30 000 лв. Върху така определеното обезщетение, предвид заявеното в
исковата молба, се дължи и законна лихва, считано от датата на влизане в сила
на оправдателната присъда – 21.03.2016
г.
Относно претенцията за
имуществени вреди
По делото е представен
договор за правна защита и съдействие от 02.02.2015 г. за защита по наказателното
дело, в който е отбелязано, че е договорено възнаграждение в размер на 800 лв.,
като не е посочено начина на плащане. Следователно, по аргумент от приетото в
т. 1 от ТР№ 6 от 06.11.2013 г., по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, искът за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 800 лв., представляващи сторени разноски за
адвокат, подлежи на отхвърляне.
Във връзка с претенцията за
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, към исковата молба са
приложени епикризи и фактура от 26.06.2017 г. за закупуване на рингова
инвалидна количка, комбиниран стол, антидекубитален дюшек и възглавница. Съдът
намира, че с оглед заключението на медицинската експертиза, не се установява
пряка и непосредствена причинно - следствена връзка между здравословното
състояние и повдигането на незаконно обвинение, защото ищецът страда от
множество заболявания, с дългогодишна давност. Следователно е претенцията за сумата от 1320 лв.,
разходи за оперативно лечение, е неоснователна.
С оглед уважената част от иска, ищецът има
право на разноски на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, като следва да му бъдат
присъдени деловодни разноски в общ размер на 520 лв., от които държавна такса от 20 лв.,
както и разноски за съдебномедицинска експертиза в размер на 500 лв. На ищеца
се дължи и възнаграждение за адвокат, в размер на 130,76 лв., съразмерно на
уважената част от исковете.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.на Р.Б., гр. София, бул. „Витоша“ № 2 и Столична дирекция на вътрешните
работи, гр. София, ул. „*****, солидарно
да заплатят на Р.Н.Д., ЕГН **********,***, представляван от адв. Е. ***, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 3 500 лв. (три хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на
престъпление, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда от присъда от
29.05.2015 г. по НОХД № 18169/2014 г. на СРС, НО, 12 състав, ведно
със законна лихва, считано от 21.03.2016 г. до окончателното плащане на
главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 3 500 лв. до пълния предявен
размер от 30 000 лв., като неоснователен и ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете за
заплащане на
обезщетение за имуществени вреди, както следва: сумата от 800 лв., за
адвокатско възнаграждение в наказателното производство и сумата от 1320 лв.,
разходи за оперативно лечение, ведно със законната лихва върху главницата за
периода от 21.03.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА П.на Р.Б., гр. София и Столична дирекция на вътрешните работи, гр. София,
ул. „***** да заплатят на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на Р.Н.Д., ЕГН **********,***,
представляван от адв. Е. ***, сумата от 520 лв., представляваща деловодни
разноски и сумата от 130,76 лв., възнаграждение за адвокат, съразмерно на
уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано от страните, с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: