Р Е Ш Е Н И Е
Номер
1447 07.06.2019 г. Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
осми май Година
2019
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар: Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 1391 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявената от „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД против Т.П.К. и Г.Т.К. искова молба, с която се
моли да бъде прието за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата
от 20 407,74 лв., представляваща дължима главница по Договор за
потребителски паричен кредит № 2320671/24.06.2016 г., 2 079,03 лв. –
договорна (възнаградителна) лихва, начислена за периода 14.09.2016 г. –
19.04.2017 г., 659,50 лв. – лихва (обезщетение) за забава, дължима за периода
от 14.09.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, които вземания са предмет на Заповед №
3878/31.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 6467/2017 г. по описа на БРС. Претендира се присъждане на направените от ищеца
съдебно-деловодни разноски. При условие на евентуалност, а именно
ако установителният иск бъде отхвърлен, ищецът е предявил осъдителен иск за
солидарно осъждане на ответниците да му заплатят същите суми. Ищецът твърди, че процесните вземания произтичат от
Договор за потребителски паричен кредит № 2320671/24.06.2016 г., сключен между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД – кредитор, Т.П.К. – кредитополучател и Г.Т.К.
– поръчител, при следните условия и параметри: чиста стойност на кредита -
20 000 лв., такса за разглеждане на кредита в размер на 640 лв.,
застрахователна премия в размер на 2 414,40 лв., възнаградителна лихва в размер
на 19 469,91 лв., месечният размер на която е плаващ и е бил формиран от
тримесечния SOFIBOR и фиксирана надбавка в размер на 14,85 %. Общата сума,
която кредитополучателят се е задължил да върне, е била в размер на 42524,31
лв. и е следвало да бъде върната на 120 месечни погасителни вноски, всяка в
размер на 354,36 лв. и последна изравнителна вноска, с падеж на първата
погасителна вноска на 14.07.2016 г. и падеж на последната погасителна вноска на
14.06.2026 г. Твърди се, че предвид обстоятелството, че кредитополучателят не е
изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски,
кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем на осн. чл. 12, ал. 2, б. „а“ от
общите условия към договора, което е било съобщено на кредитополучателя и на
поръчителя на 09.08.2017 г. На следващо място се твърди, че с Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.04.2017 г. и Приложение № 1
към него, сключен на основание чл. 2.1 от Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 20.12.2016 г., „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД е прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
вземането си против Т.П.К. и Г.Т.К., произтичащо от горепосочения договор за
потребителски кредит, като цесията е била съобщена на длъжниците с уведомления,
изпратени посредством „Български пощи“ ЕАД и куриерска фирма „Лео експрес“ на
адресите им за кореспонденция, посочени в договора за кредит. При условие на
евентуалност, а именно ако съдът приеме, че не е настъпила предсрочна изискуемост
на задълженията, се моли да бъде прието, че ответниците са уведомени за
обявената предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит и за
цесията с връчване на преписи от исковата молба и да бъдат осъдени да заплатят
солидарно на ищеца процесните суми. В съдебно заседание не се явява процесуален
представител на ищеца, но с нарочна писмена молба е заявено поддържане на иска,
ангажирани са доказателства.
По
делото са постъпили отговори от назначените особени представители на
ответниците, в които предявените искове са оспорени изцяло като неоснователни и
недоказани.
Особеният
представител на ответника Т.К. твърди, че ответникът не е бил уведомен за
извършената цесия, поради което предявените искове са недопустими. На следващо
място твърди, че договорът за кредит не е подписан от ответника и не може да
породи правни последици за него, а положеният от името на ответника подпис
върху общите условия към договора за кредит не е изпълнен от него. В тази
връзка е направено и възражение за нищожност на договора, поради липса на
съгласие, липса на предмет и липса на основание. Твърди се също така, че
договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1, 4, 5, 9, 9а, 15,
16, 20, 26 и 27 от ЗПК, поради което е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК.
Според особения представител на ответника, Общите условия към договора за
кредит са подписани от името на кредитора от лице без представителна власт. На
следващо място се твърди, че сумата по договора за кредит не е била предадена
на ответника К.. Твърди се също така, че ищецът неоснователно претендира
едновременно възнаградителна лихва и обезщетение за забавено плащане за един и
същи период. Заявено е и възражение за нищожност на клаузите от договора за
кредит и от общите условия към него, уреждащи размера на ГЛП, на ГПР, на
фиксираната надбавка и на общата дължима сума по договора, поради
противоречието им с морала и добрите нрави, като на отделно основание се
твърди, че тези клаузи са неравноправни на осн. чл. 143 и сл. от ГПК. Оспорено
е твърдението на ищеца, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, тъй като
няма доказателства Т.К. да е бил уведомен за това.
Особеният
представител на ответницата Г.К. е оспорил предявените искове по основание и по
размер. Твърди, че по отношение на нея не е настъпило действието на договора за
цесия, тъй като прехвърлянето на вземането не й е било съобщено по реда на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД. Твърди също така, че договорът за кредит няма дата и не е
подписан от страните по него, а общите условия и погасителният план към него не
са подписани от законен или упълномощен представител на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, поради което не е налице облигационна връзка между ответниците
и цедента. Оспорен е и факта на получаване от кредитополучателя на сумата по
договора за кредит. Твърди се, че не е настъпила предсрочна изискуемост на
вземанията по договора за кредит, тъй като липсват доказателства да е направено
такова волеизявление и същото да е достигнало реално до ответниците. Възразява
се против начисляването на възнаградителна лихва и на мораторна лихва за един и
същи период. Твърди се също така, че клаузите на общите условия, касаещи
договорната лихва и лихвата за забава (чл. 6 и чл. 12) противоречат на добрите
нрави, тъй като уговорената възнаградителна лихва е в прекалено голям размер, а
уговорката за лихва (обезщетение) за забава противоречи на 26, ал. 1, предл. 3
от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливостта. Твърди се и че договорът
за кредит и общите условия към него съдържат неравноправни клаузи, като нищожни
са и клаузите, предвиждащи право за кредитора да променя едностранно лихвения
процент без да се договаря и без да уведомява писмено ответниците. На последно
място се твърди, че договорът за кредит е недействителен, тъй като не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, а именно договорът за кредит и
общите условия към него са изписани на шрифт, който е по-малък от 12.
Особените
представители на ответниците се явяват в съдебно заседание, като поддържат
отговорите и молят исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Направени са
доказателствени искания.
Така предявеният
установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД, чл. 138 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, а осъдителните искове са с правни
основания чл. 240 от ЗЗД, чл. 138 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като същите са
допустими.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е
представено копие на Договор за
потребителски паричен кредит № 2320671/24.06.2016 г.,
сключен между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, Т.П.К. – потребител и Г.Т.К. – поръчител, ведно с
общи условия и погасителен план към него, както и сертификат за застраховка
„Кредитна протекция плюс“ и общи условия към нея със застрахователи „Кардиф
Животозастраховане, клон България“ и „Кардиф Общо застраховане – клон
България“, като всички те са инкорпорирани в един общ документ, съдържащ 12
стр. Видно е, че върху първата страница, върху която е обективиран самият
договор за потребителски кредит, липсват подписи на договарящите лица, а такива
са положени върху общите условия и върху погасителния план, които представляват
неразделна част от договора за кредит.
Във връзка с направеното от особения представител на ответника К. оспорване
автентичността на положените от негово име подписи под всички страници на
договора за кредит, е била допусната съдебно-графологична експертиза, вещото
лице по която е установило, че всички подписи за „Потребител“ са изпълнени от Т.К..
Видно от представеното по делото от „УниКредит Булбанк” АД извлечение от
банковата сметка на ответника Т.К., на 24.06.2016 г. по тази сметка е постъпила
сумата от 20 000 лв. с вносител „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и с
посочено основание – „паричен заем 2320671“.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е
установило, че сумата по договора за кредит в размер на 20 000 лв. е била
преведена от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД по банкова сметка *** Т.К. на
24.06.2016 г. В експертизата е посочено, че по договора за кредит са платени
суми в общ размер от 708,72 лв., с които са погасени първите две погасителни
вноски, а първата неплатена погасителна вноска е с падежна дата 14.09.2016 г.,
като до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК неплатени са били
падежиралите вноски през периода 14.09.2016 г. – 30.08.2017 г. в общ размер от
4 010,88 лв., от които 975,14 лв. – главница и 3 035,74 лв. –
възнаградителна лихва. Според вещото лице лихвата за забава върху неизплатените
месечни вноски по главницата, изчислени от датата на падежа на всяка вноска до
30.08.2017 г., възлиза на общо 48,55 лв. Вещото лице също така е изчислило, че
непогасената сума по договора за кредит за периода от 14.09.2016 г. до
14.06.2026 г. (крайният срок на договора) възлиза на общо 39 441,43 лв.,
от които 20 407,74 лв. – главница и 19 033,69 лв. – възнаградителна
лихва. Посочено е също така, че след датата на цесията – 19.04.2017 г., в
счетоводството на ищцовото дружество по договора за кредит са осчетоводени
следните суми: 20 404,74 лв. – остатък главница и 2 079,03 лв. –
остатък договорна лихва. Според вещото лице договореният в договора за кредит
ГЛП е в размер на 14,99 %, а ГПР е 18,87 %; към датата на сключване на договора
законната лихва за забава е била в размер на 10,01 %, а от 01.07.2016 г. до
момента е 10 %, съответно договореният ГЛП надвишава законната лихва с 4,99 %;
съгласно данните на БНБ, към м. 06.2016 г. ГПР за кредити над 10 години за
домакинства възлиза на 8,21 %, като завишението на договорения ГПР спрямо
средния ГПР на БНБ е в размер на 10,66 %.
По делото е представен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 20.12.2016 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД (цедент) и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД (цесионер), с който цедентът се е
задължил ежемесечно, чрез отделни договори за цесия, да прехвърля възмездно на
цесионера срещу възнаграждение портфейл от свои просрочени и изискуеми
вземания, произхождащи от договори за потребителски парични и стокови кредити,
сключени с физически лица, които не се погасяват редовно, заедно със
съпътстващите ги гаранции, привилегии, обезпечения и други принадлежности,
определени и индивидуализирани в Приложение 1 към всеки отделен месечен договор
за цесия.
Представен е и индивидуален договор за цесия от 19.04.2017 г., сключен
между същите страни, ведно с извлечение от Приложение 1 към него, в което под №
159 фигурира вземане по договор № 2320671, одобрен на 21.06.2016 г., с длъжник Т.П.К.
и солидарен длъжник Г.Т.К., с общ размер
на вземането 22 505,55 лв., включващо 20 407,74 лв. – главница
и 2 097,81 лв. – лихва. Така извършената с договора от 19.04.2017 г. цесия
е потвърдена от цедента с нарочно писмено потвърждение, препис от което е
приложено по делото.
С нарочно пълномощно цедентът „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е
упълномошил цесионера „Агенция за събиране на вземания” ЕАД да уведомява от
името на цедента всички длъжници по всички цедирани вземания с Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., както и да
преупълномощава трети лица с правата по пълномощното.
Като доказателства по делото са представени две уведомителни писма от
„Агенция за събиране на вземанията” ЕАД до Т.К. – от 25.04.2017 г. и от
04.08.2017 г., както и уведомително писмо до Г.К. от 04.08.2017 г., в които е
посочено, че вземанията на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг ” ЕАД към тях,
произтичащи от договора за потребителски кредит, са прехвърлени на „Агенция за
събиране на вземания ” ЕАД, както и те са поканени в 5-дневен срок от
получаване на уведомлението да заплатят задълженията си по договора, възлизащи
към 25.04.2017 г. на 22 505,55 лв. Уведомленията обаче не съдържат нарочно
изявление на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Липсват
също така доказателства тези уведомления фактически да са достигнали до
ответниците - първото уведомление е било изпратено до ответника по пощата с
обратна разписка, като пратката е върната невръчена, с отбелязване, че не е
била потърсена от получателя, а следващите уведомления (до двамата ответници)
са били изпратени посредством куриерска фирма „Лео експрес” и пратките също са
върнати невръчени, с отбелязвания, че адресатите не са били открити на
адресите.
При така ангажираните от страните доказателства, съдът намира, че
предявените искове – главен и евентуален, са неоснователни по следните
съображения:
На първо място следва да се посочи, че според съда е неоснователно
възражението на особените представители на ответниците, че процесният договор
за кредит не е подписан от страните по него. Вярно е, че на страницата,
озаглавена Договор за потребителски паричен кредит, липсват подписи на
договарящите лица, но тази страница е част от общо 12 страници, които включват
и общите условия на договора за кредит, и погасителния план към него, които са
подписани както от кредитора - чрез упълномощен кредитен посредник (видно от
представените от „УниКредит Булбанк“ АД документи – рамково споразумение от
01.09.2009 г., сключено между банката и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и
приложения към него), така и от кредитополучателя и поръчителя. Освен това в
края на общите условия е налице изявление, подписано от кредитополучателя и
поръчителя, с което те са заявили, че с полагане на подписите си декларират, че
са прочели, разбрали и приемат безусловно написаното на всяка една от
страниците на договора, в това число общите условия и погасителния план към
него, поради което съдът намира, че е налице ясно изразена воля на всички
страни по договора за неговото сключване, съответно той е валидно сключен.
Установи се също така, че сумата по договора за кредит е била преведена по
банкова сметка ***.06.2016 г., поради което и това възражение на ответниците е
неоснователно.
Същевременно съдът намира, че договорът за кредит е
недействителен на осн.
чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК, тъй като всички негови елементи са изготвени
на шрифт, който е по-малък от 12.
Поради това и на
осн. чл. 23 от ЗПК ответниците дължат на кредитора само чистата стойност на
кредита, но не и лихви или други разходи по кредита.
На
следващо място според съда по делото остана недоказано твърдението на ищеца, че ответниците са били
уведомени, че вземанията на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД по сключения
между тях договор за потребителски
кредит са били прехвърлени на ищеца. Видно е, че изпратените до кредитополучателя
и до поръчителя уведомления не са били получени от тях, като фактът, че
ответникът не е потърсил адресираната до него пощенска пратка, както и фактът,
че и двамата ответници впоследствие не са били намерени на посочените в
договора адреси от куриерската фирма, не могат да се приравнят на редовно
връчване на уведомленията. В случая не може да се приеме и че е извършено
връчване на тези уведомления с връчване на преписи от исковата молба и
приложените към нея доказателства, тъй като съдебните книжа не са получени
лично от ответниците или от техни упълномощени представители, а от особени
представители, назначени от съда по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, които могат да извършват съдопроизводствени действия от името на
ответниците, но не и да получават материалноправни изявления, адресирани до
отсъстващите ответници, каквото изявление представлява уведомлението за
цесията.
С оглед на горното съдът намира, че цесията няма
действие по отношение на ответниците – длъжници по договора за потребителски
кредит, тъй като тя не им е съобщена. Ето защо съдът счита, че ищецът не доказа
качеството си на кредитор на ответниците за процесните вземания, поради което
следва да се приеме, че процесните суми не са дължими, съответно предявеният
установителен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По гореизложените мотиви, а именно, че ищецът не е
кредитор на ответниците за процесните вземания, предвид липсата на действие на
договора за цесия по отношение на ответниците, неоснователен е и предявеният
осъдителен иск против двамата ответници. Ето защо и този евентуално предявен
иск следва да бъде отхвърлен изцяло.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н.
Т. С. и М. Д. Д., против Т.П.К., ЕГН **********,***, и Г.Т.К., ЕГН **********,***,
иск за приемане за установено, че ответниците
дължат солидарно на ищеца следните суми, произтичащи от Договор за
потребителски паричен кредит № 2320671/24.06.2016 г., сключен между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и ответниците, вземанията по който са били цедирани на
ищеца, а именно: сумата от 20 407,74 лв. (двадесет хиляди четиристотин и
седем лв. и седемдесет и четири ст.) – главница, сумата от 2 079,03 лв.
(две хиляди седемдесет и девет лв. и три ст.) – договорна (възнаградителна)
лихва, начислена за периода 14.09.2016 г. – 19.04.2017 г., сумата 659,50 лв.
(шестстотин петдесет и девет лв. и петдесет ст.) – лихва за забава, дължима за периода
от 14.09.2016 г. до 29.08.2017 г., както и законната лихва върху главницата, считано
от 30.08.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, които вземания са предмет на Заповед №
3878/ 31.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 6467/2017 г. по описа на БРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н.
Т. С. и М.Д. Д., против Т.П.К., ЕГН **********,***, и Г.Т.К., ЕГН **********,***,
евентуален иск за осъждане на ответниците да заплатят
солидарно на ищеца следните суми, произтичащи
от Договор за потребителски паричен кредит № 2320671/24.06.2016 г., сключен
между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и ответниците, вземанията по който са
били цедирани на ищеца, а именно: сумата от 20 407,74 лв. (двадесет хиляди
четиристотин и седем лв. и седемдесет и четири ст.) – главница, сумата от
2 079,03 лв. (две хиляди седемдесет и девет лв. и три ст.) – договорна
(възнаградителна) лихва, начислена за периода 14.09.2016 г. – 19.04.2017 г.,
сумата 659,50 лв. (шестстотин петдесет и девет лв. и петдесет ст.) – лихва за
забава, дължима за периода от 14.09.2016 г. до 29.08.2017 г., както и законната
лихва върху главницата, считано от 30.08.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА