Решение по дело №5505/2019 на Софийски градски съд

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София,  05.11.2019 г.

 

В    И МЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                 ЧЛЕНОВЕ :  Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                        мл.с. Марина Гюрова      

при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 5505 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 23.07.2018 г.  по гр.дело № 26070/17 г., СРС, ІІ ГО, 67 с-в е осъдил Я.К.Я., ЕГН **********, с адрес ***, an. 11 да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата 3252,44 лева. представляваща дължима цена за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.03.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законната лихва, считано от 27.04.2017г. до окончателното плащане, която сума касае топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, като е отхвърлил иска над сумата 3252,44 лева до пълния предявен размер 3349,59 лева, както и иска за сумата 624,33 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от 30.04.2014г. до 21.04.2017г. Осъдил е на основание чл.78, ал.1 ГПК Я.К.Я., ЕГН **********, с адрес ***, an. 11 да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, сумата 282,06 лева за разноски за държавна такса и депозит за експертиза.

Решението е обжалвано с  въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор С.Ч., чрез процесуалния представител юрисконсулт Д.Д.в  частта, в която е отхвърлен предявения иск срещу Я.К.Я., ЕГН ********** за разликата над уважения размер от 3252,44 лева до пълния предявен размер 3349,59 лева, както и иска за сумата 624,33 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от 30.04.2014г. до 21.04.2017г., и в частта на присъдените разноски.

Сочи се относно отхвърлената сума над 3252,44 лева до пълния размер 3349,59 лева, че първоинстанционният съд не е взел предвид обстоятелството, съгласно разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-021/22.04.2002 г. и Решение № ОУ-026/11.05.2002 г.на ДКЕВР (приложени като доказателства по делото), че месечната дължима сума на купувача се формира въз основа на определената за него прогнозна месечна консумация и действащата за периода цена на топлинната енергия. С оглед изложеното, сумите за ТЕ за процесния период са начислявани (фактурирани) от „Т.С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 1 за ползване на топлинна енергия - /обн. ДВ., бр. 49 от 27.06.1975г., в сила от 27.06.1975г., отм. на 26.03.2002г, Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването/издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004г./ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /обн. ДВ. бр. 34от 24.04.2007г./. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката, сумите за топлинна енергия се начисляват от “Т.С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период се изготвят изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Цялата сума е дължима, доколкото със сумите за възстановяване са прихванати стари задължения. Моли съда да отмени решението в обжалваните части и да бъдат уважени изцяло предявените искове. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемият Я.К.Я., ЕГН **********, с адрес ***, an. 11 не взема становище по

въззивната жалба.

Третото лице помагач не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество  неоснователна, поради следното:

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1, вр.  чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т.С.” ЕАД  срещу Я.К.Я., ЕГН ********** за заплащане на сума в размер на 3349,59 лева, представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.03.2014г. до 30.04.2016г, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба - 27.04.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 624,33 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от 30.04.2014г. до 2Е04.2017г., които суми касаят топлоснабден имот, находящ се в гр.София, жк. „Левски - Г“, бл.*******, ап.11, аб.№ 320809.

Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, като  не са заплатил и дължимата такса за дялово разпределение. Твърди се, че ответникът е изпаднали в забава.

Ответникът е оспорил предявените искове с възражението за изтекла погасителна давност за част от процесния период, оспорил е и наличието на облигационна връзка и количеството доставяна ТЕ и нейната стойност.

Предвид депозираните по делото писмени доказателства, СГС също приема, че ответникът е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в редакцията след изменението с ДВ, бр. 54 от 2012 г., като исковият период обхваща времето от 01.03.2014г. до 30.04.2016г.

Действащата през процесния период нормативна уредба - чл.155, ал.1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия и нейния обем, по делото са били приети СТЕ и документи за отчет. От заключението на СТЕ се установява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се намира имотът на ответника, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. В имота за процесния период има четири броя отоплителни тела, както и щранг-лира в банята, по отношение на които са монтирани измервателни уреди, както и че не е начислявана енергия за загряване на вода. Поради неосигурен достъп, ТЕ за отопление е изчислявана служебно. Вещото лице е дало заключение, че разпределението на топлоенергията е извършено в съответствие с нормативната уредба, че дължимата от ответника сума за процесния период за доставена топлинна енергия, изчислена съобразно приложимата методика е общо 3252,44 лева, съответно законосъобразно съдът е уважил предявеният иск за главница в този размер. Във въззивната жалба не става ясно какви са мотивите на въззивника/ищец защо не следва да бъде приет посочения от вещото лице размер на главницата.

Що се отнася до иска по чл.86 ЗЗД, то той законосъобразно е бил отхвърлен за сумата от 624,33 лв.  

Съгласно общите условия, приложими за процесния период, а именно чл.33, ал.1 от ОУ-02/03.02.2014г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, като съгласно чл.33, ал.4, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в срока по ал.2 - т.е. фактурата за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки, която следва да бъде заплатена в 30- дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата. Ищецът не е ангажирал доказателства за датата на публикуване на сметките на процесните задължения за периода от 01.03.2014 г. до 30.04.2016 г. на интернет страницата на „Т.С.“ ЕАД, поради което следва да се приеме, че длъжникът не е изпаднал в забава за процесния период, за който се претендира обезщетение.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш      И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 23.07.2018 г. по гр.дело № 26070/2017 г. на СРС, ІІ ГО, 67 с-в.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД- „Н.“ ЕАД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                         ЧЛЕНОВЕ : 1.                  2.