Определение по дело №1756/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.248 от ГПК, вр. чл.80, ал.1 ГПК, вр. чл.144 АПК

Делото е образувано по исковата претенция на А.Й.С. ***, чрез адв. К.,***, с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, чр. чл.203 АПК, с цена на иска 50,00 лева имуществени вреди, представляващи себестойността заплатена за репатриране и съхранение на личния й автомобил, която ПАМ е била прогласена за нищожна с Решение №282/02.03.2022г. по адм.д. № 1838/2021г. по описа на Административен съд Бургас, влязло в законна сила на 23.03.2023г.

Със свое Решение № 1101/13.11.2023г. по описа на АС - Бургас съдебният състав е уважил исковата претенция на С., като е присъдил на същата и съдебно-деловодни разноски.

В срока за обжалване на Решение № 1101/13.11.2023г. по адм. д. №1756/2023г. по описа на съда ищцата е поискала допълването му в частта за разноските, чрез присъждане на допълнителна сума от 200,00 лева, за която твърди да е била претендирана в списъка за разноските и заплащането на която сочи, че е доказано посредством представена от адв. К. разписка за получаването на сумата в брой.

Препис от молбата е бил изпратен на ответника, който е възразил против искането за допълване, тъй като посочената сума не е предмет на договора за правна помощ.

Административен съд Бургас, в настоящия състав, за да се произнесе съобрази следното:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За са се произнесе по спора, съдебният състав след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Съгласно чл.143, ал.1 и ал.3 АПК страната, която се е оказала права в спора, има право да иска заплащането на всички направени от нея разноски. Същите се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор. В хипотезите на чл.143 АПК, във вр. с чл. 228 АПК съдът присъжда направени по делото разноски само, когато същите са поискани– чл.81 от ГПК и е доказано с надлежен документ, че са извършени. Тези предпоставки в случая са налице, като съдът отчита, че се касае за главна страна в исковия процес. Същата разполага с процесуалното право да поиска и съответно да й бъдат присъдени всички видове разходи, направени във връзка с провеждане на съдебното производство, както и възнаграждение за един адвокат. Възнаграждението по естеството си представлява цената на предоставената от адвоката услуга, по сключения между тях договор "за правна защита и съдействие". Такъв по делото е представен със сер. № БС ********** от 15.09.2023г. Видно от същия договорената цена на договора е в размер на 400,00 лева. Двеста от тях са били платени в брой при сключване на договора, за които самият договор служи като разписка. За остатъка от 200,00 лева адвокатът е представил разписка, с която признава заплащането им от страна на ищцата на 12.10.2023г. Размерът на адвокатското възнаграждение е претендиран изцяло с депозирания в последното по делото заседание списък на разноските, но съдът е присъдил сума в размер на 200,00 лева.

Поради изложеното, искането на ищеца за допълване на решение № 1101/13.11.2023г., като в същото бъде постановен осъдителен по отношение на ответника диспозитив, за присъждане на пълния размер на претендираното адвокатско възнаграждение се явява основателно и следва да бъде уважено в горепосочения размер от.

Мотивиран от горното и на основание чл.248 от ГПК, вр. чл.144 АПК, Бургаският административен съд

Р Е Ш И :

ДОПЪЛВА Решение №1101 от 13.11.2023г., постановено по административно дело№1756/2023г. по описа на Административен съд Бургас в частта за разноските, като ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал.1 АПК Община Поморие, да заплати в полза на А.Й.С. *** остатъка от двеста лева адвокатско възнаграждение, за заплащането на които доказателства са били представени в последното по делото заседание.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за неговото изготвяне пред Върховния Административен Съд.

Съдия: